Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

• 
  Insufficient specialization of the agricultural production;
  
• 
  Low level of investment in the primary agricultural production; in view of the problems of the placement and unknown and uncertain buying lines only a small number of agricultural producers decide on loan arrangement. Significant number of farmers are restricted also by the high interest rates offered by banks, combined with the inability to provide loan guaranties;
  
• 
  Inability of the agricultural production to be suitably processed by statistical, tax and balance offices.
  

The market of agricultural products in the Republic of Macedonia is not sufficiently developed. It is characterized by: a large number of small agricultural producers on the side of the offer, disunited market offer, lack of organized buying and contract connection of primary agricultural producers and processors, and where they exist short-term, uncertain and insecure contracts are in question; part of the market is with unregulated flows of buying and payment, insufficiently efficient inspection bodies regarding the regulation of the market, lack of buying/distribution centres, underdeveloped stock market, several producers are dominant on the market (oligopoly), insufficiently efficient system of goods reserves and the domestic market is small in size with low purchase power. This has negative consequences as result: insufficient specialization of the agricultural production, low rate of investment in the primary agricultural production, low level of investment in the primary agricultural production and impossibility of the agricultural production to be adequately processed by statistical, tax and balance bodies.

1. 
   Анакиев Б. и др. (1997). Примарното земјоделско производство во Р. Македонија, база за повисок степен на финализација и извоз (завршен извештај), Министерство за наука, Земјоделски факултет, Скопје, Р. Македонија
   
2. 
   Cramer D. and Jensen C. (1994). Agricultural Economics and Agribusiness, John Wiley& Sons, New York, Toronto, Canada
   
3. 
   Kolb. W. R. (1997). Understanding Future Markets, Blackwell Publishers, Oxford, England
   
4. 
   МЗШВ (2007). Национална стратегија за земјоделство и рурален развој 2007-2013, стр. 162, Скопје, Р. Македонија
   
5. 
   Zakic Z., Stojanocic Z., (2008), Ekonomika agrara, Ekonomski fakultet – Beograd, CID, str. 580, Beograd, Srbija
   

Tosho Kostadinov, UKIM Institute of animal science, Skopje, Bul. Ilinden 92-a µtosokostadinov@gmail.com

Natasha Gjorgovska, UKIM Institute of animal science, Skopje, ngjorgovska@yahoo.com

Nedeljka Nikolova, UKIM Institute of animal science, Skopje, nikolova13@gmail.com

Jordanka Dimitrova Ikova

В разработката се разглежда категорията човешки капитал в общата икономическа теория. Учението на американският учен Бекер за човешкият капитал заема основно място. През 1992г. той получава Нобелова награда по икономика, а през следващите години редица учени продължават да ползват неговите виждания за обогатяване на категорията. Много са критиците в западната литература на така формулираното понятие за човешкият капитал. На примера на селските райони в Южен Централен Район (ЮЦР) са изведени заключения за състоянието на човешкият капитал. В работата са представени резултатите от направено проучване, систематизирани са изводи и препоръки към институциите.

The elaboration examines the category of human funds in the general economic theory. In 1992 american scientist Becker receives the Nobel prize in economics for the theory on human funds. During the next several years many scientists continue adding to his views about the category. Considering the situation in some of the rural ares in the South-central district there have been made conclusions about the state of the human funds. The report presents the results from the research, its conclusions and advice for the appropriate institutions.

Човешки капитал; Селски райони; Квалификация; Образование; Алтернативни форми на заетост.

Human funds; Rural areas; Qualification; Education; Alternative forms of occupation.

Понятието човешки капитал се използва широко в научната литература, в лексиката на бизнесмените, в средствата за масова информация, от политически и обществени дейци у нас, както и в други страни. В икономическата наука както и в много други науки, човешкият капитал няма еднозначно и задължително обосновано определение. Липсват точни отговори за същността и особеностите на този капитал, за неговото място и роля в реалната икономика.

Понятието човешки капитал е въведено в икономическата теория от американския учен Т. Шулц и през 1964г. от друг американски учен Г. Бекер. Той е написал монография „човешкия капитал”, за която през 1992г. получава Нобелова награда по икономика. Шулц също е нобелов лауреат по икономика, т.е. двама лауреати поставят началото на категорията човешки капитал.

Новият вид капитал в семейството на капиталите - човешкият капитал се заявява като връзка между човек и капитал. Шулц и Бекер поставят акцент на новото качество на човешкия фактор в условията на съвременния научно-технически прогрес, което се изразява в рязко повишаване на равнището на квалификация на труда и което обезпечава ръст на производителността на труда.

В икономическата мисъл още от Адам Смит могат да се намерят идеи и използване на термина човешки капитал. Смит има виждания за определяне на възвръщането на разходите за професионална подготовка на работниците, но той не е автор на идеята способността за труд на работника да се приема като капитал.

Създателят на първия неокласически курс на икономикса А. Маршал определя разликата между богатство и човек. Когато определя предмета на икономикса той подчертава, че тази наука „от една страна е изследване на богатството, а от друга изследване на човека”. (Маршал А. Принципи на политическата икономия. т.І,С.,1983г.) Шулц в своята теория е свързал характеристиката на човешкия капитал с неговото качествено равнище, както и неговата растяща роля с развитието на икономиката, ръста на благосъстоянието на населението и борбата с бедността. Именно проблема на бедността в изостаналите аграрни страни, с които ученият специално се е занимавал, са импулс на неговия активен интерес към човешкия фактор, тъй като обяснението за разпространението на бедността в тези страни с природни фактори не задоволяват Шулц. По негово мнение най-важните средства за преодоляване на бедността са всъщност научно обосновани инвестиции в земята и повишаване квалификацията на селскостопанските работници. Анализът на тези средства е довел изследователя до понятието човешки капитал. Под „човешки капитал” Шулц разбира не нещо друго, а „квалификация и знание”. В нобеловата си лекция през 1979г. Шулц оценява като „фундаментална” своята оценка, според която в съвременните условия има място „намаляването на икономическата значимост на орната земя и повишаване значимостта на човешкия капитал – квалификация и знание”. (Всемирное признание: Лекции нобелевских лауреатов кн. 2. Мысль, М., 2005г.,стр.361)

Шулц не обяснява защо способността към труд се превръща в капитал, но показва че качественото равнище на населението се повишава благодарение на „капиталовложения най-вече в здраве­опазване и образование”.

Бекер в своята нобелова лекция озаглавена „Теория на човешкия капитал” подчертава, че последната „разкрива връзката между производителността на труда и инвестициите в образование за добиване на навици и знания”.(Мировая экономическая мысль, том 5, М., 2006г., стр. 689). Според Бекер образованието, професионалната подготовка, медицинските услуги, и други носят изгоди не само под формата на парични доходи, например получаване на престижна работа, а и достъп до нематериални ценности и други.

Бекер обяснява и „теорията на инвестиции в човешки капитал” – това не е самия авансиран паричен капитал, а самата способност към труд като, определена съвкупност от умения и знания на работника от всяка специализация. Той заявява универсалността на своята теория за човешкия капитал, като я прилага към индивидите, фирмите и в макроикономически мащаб.

Земеделският труд е особен поради връзката между земеделците и обработваемата земя. Този труд се подчинява на закономерностите и изискванията на природата, едновременно с това с изискванията на цялото общество. Земеделецът трябва да свърже в едно своята дейност по овладяване на природните фактори с всички различни моменти които природата му предоставя, с цялото поведение на земеделският труженик, който с всички свои сетива се подчинява на природата. Този процес се осъществява с лекота защото самият човек е елемент на тази природа. За разлика от всеки работник в която и да е индустрия при повтаряемостта на операциите в земеделието винаги има нещо по-различно в сравнение със същата, но в миналото извършена операция т.е. земеделецът не може да работи като повтаря едни и същи операции хиляди пъти автоматично. Земеделската операционна повтаряемост се извършва при различни условия, като температура, валежи, слънцегреене, вятър, часове на деня, дни, територия и други. Това го различава от промишления труд. Земеделецът е подобен на изобретателя, на занаятчията, на твореца. Природните сили научават и възпитават човека. Те диктуват в голяма степен не само условията на протичане на труда, но и начина на образоване, на придобиване на знания, на възприемане и на усвояване на земеделския труд. Не може да се приеме, че цялото селско население е добре да прилага селскостопански труд. Израстването на децата в земеделски семейства създава основата за по-нататъшно възприемане и квалификация, но това е само основа т.е. не винаги е даденост и не винаги се превръща в даденост. Битът на селските деца в голяма степен създава условия те да се превърнат в добри селскостопански производители, но без допълнително обучение и работа в земеделието, тези хора не се превръщат в човешки капитал за отрасъла. Децата и младите се учат на земеделско грамотност от своите родители, но усвояването на сръчност и умения изискват непрекъснато повторение, докато човек възприеме всички движения изисквани от работата и те се превърнат в естествени. Усвояването на земеделския труд не е само професионално, но и обществено осмисляне, защото създава устойчивост на психиката на земеделеца и придобиването на нюх и умения да чувства природата да я разбира и да отговоря на нейните изисквания.

В земеделският труд са вложени разбиране и усещане за „колективност, за съпричастност, за собственост, за свобода и подчиненост на волята и др.”. (Христозов Христоз сп. Икономика и управление на селското стопанство, С., 3/1998г.) Всичко това се вижда при разнообразните форми на организация на селскостопанското производство.

Природните процеси протичат в определена последователност и в тях не могат да се включват повече от определения брой заети. Този факт посочва, че по желание не може да се увеличава производството на определени култури т.е. не може да се разширява мястото за труд, както и броя на заетите.

Земеделският труд е не само ритмичен, но и строго фиксиран във времето и в някои случаи, за да се осъществи за кратко време е необходим не един, а колектив от работници.

Земеделският труд се съчетава с различни по своя характер машини и съоръжения. На технологично равнище индивидуалното и колективното начало на трудовия процес не си противостоят, не е така и когато те се разглеждат на икономическа и социална основа. Земеделецът е свободен в технологически аспект, той знае че да продължава да произвежда е обществена необходимост, защото без благата нито той, нито обществото могат да съществуват.

Следователно възстановяването на собствеността върху земеделските земи е необходимо, но не достатъчно условие за модерно, конкунрентноспособно, ефективно земеделие. Елементите на непредвидимост и неконтрулируемост в производствената система, по-дългото време за оборот на капитала в земеделието, съчетани с неблагоприятната маркетингова, финансово-кредитна и правна среда и днес определят доминантата на мотивационната система на основната част от заетите в земеделието.

Състоянието на човешкия капитал в селските райони у нас е лошо. Десетилетия продължава тенденцията на намаляване на общата численост на населението в селата. През 2007г. населението живеещо в селата е 29,3%, а през 2009г – 28,6% от общото население на страната, докато територията на селските райони е близо 82% от площта България.

Селата с малко жители са много и броят им постоянно нараства. Според НСИ през 2009г. у нас има 328 села с по десетина жители, 361 - с по-малко, в 43 села живее само по един човек, в 54 – по двама, в 33 – по трима. Въпрос на време е тези села да отпаднат от списъка на населените места в страната, както са отпаднали 148 села до сега. Преобладават селата с население под 500 души, което представлява 67,6% от всички села т.е. две трети от населените места в страната бавни загиват и след 15-20 години те също ще бъдат заличени. Загубите от изчезването на тези села от картата на България има много измерения. Всички тези села разполагат с плодородна земя, която няма да се обработва и ще увеличи пустеещите земи. От територията на страната приблизително половината – 45,3% се използва като земеделска площ. Ежегодно използваната земеделска площ от 2000г. до днес постоянно намалява, тази тенденция е характерна и за ЮЦР -използваната земеделска площ само през 2009 е намаляла с 15,2%.

В страната 28,6% от населението живее в селата. В ЮЦР техният дял е по-голям от този за България – 33,5%.Във всички области на района делът на това население е значителен. В област Кърджали и област Пазарджик той е над петдесет на сто, следва го област Смолян – с 45,7%. Между областите има определени различия, но общото между тях е, че намалява както общото така и селското население. Във всички области на ЮЦР намаляването на селското население значително превишава намалението на общото. В област Пазарджик селското население, е намаляло над три пъти повече от общия спад, в област Пловдив и област Хасково над два пъти.

Намаляването на населението в селата е съпроводено с влошаване на възрастовата му структура. Над една четвърт (27,6%) от живеещите на село са над 60години, една четвърт са над 40 години, а над 20 години са само 22,8%. Ниският дял на лицата в репродуктивна възраст е една от главните причини за големия отрицателен естествен прираст на селското население. Друга причина е качеството на живот, което е много по-ниско от това в градовете. Данните показват, че по демографски показатели, като – коефициент на възрастова зависимост, темп на демографско остаряване, коефициент на прогресивност на възрастовата структура и други селското население е с влошени характеристики. Селското население в ЮЦР е намаляло за периода 2000г-2007г с 2,2%, водещи в тази отрицателна тенденция са област Пазарджик – с 13,3%, следвана от област Смолян – с 8,7% и област Хасково – с 8,4%. Значително е намаляло и селското население в област Пловдив – с 7,2%, малко по-нисък е темпът на намаление в област Кърджали. Причините за отрицателния ръст на селското население в района са естественото и механичното движение на това население.

Миграционните процеси в страната, респективно и в ЮЦР са с дълбоки корени, всяко сътресение в икономиката предизвиква мощни миграционни потоци сред населението. Миграцията е мотивирана основно от ниския икономически статус и липсата на житейски перспективи. Икономическата миграция е ярко изразена в селата и в частност сред производителите на земеделска продукция. Изследвани са две групи семейства живеещи в селски общини в ЮЦР: семейства, притежаващи земеделски стопанства с размер над 1 ха обработваема земя (земеделски семейства); и семейства, които не притежават земеделско стопанство или обработват поземлени парцели, по-малки от 1 ха (неземеделски семейства). И при двете групи селско население има нарастване на миграцията към други населени места в страната и миграция в чужбина. Най-силно намалява селското население в периоди на повишено търсене на работна сила в индустрията, което означава повишаването на миграцията село-град. Градовете стават приемник на селското население, което увеличава проблемите в бързо разрастващите се градове. Мигриралото селско население е в трудоспособна възраст и по принцип не се връща към селото и селскостопанския труд. Загубват се всички навици, умения, знания и опит за упражняване на специфичния труд в селското стопанство. Техните деца се откъсват окончателно от селото, така че потен­циалният човешки капитал в селското стопанство също се губи.

Има и движение на хора в противоположна посока, движение на градско население към селата, но това са единични случаи и предимно на възрастни хора – пенсионери, желаещи да прекарат остатъка от живота си в по-спокойна селска среда. Тези от тях, които се занимават със земеделие очакват незначителни доходи и по-добра прехрана от собственото производство. Този поток не може да подобри състоянието на човешкия капитал, нито да реши проблемите в селското стопанство.

Високата безработица и разликите в заплащането на труда у нас и в западните държави мотивира стотици от селското население да емигрират в чужбина. Най-голям миграционен потенциал имат районите с ниска степен на урбанизация, главно селата и малките градове в селските райони. Механичният прираст в ЮЦР през 2007г. е с отрицателен знак т.е. 1762 души са се изселили от района, със същия отрицателен знак е механичното движение, в област Кърджали – с 573 човека, област Пазарджик – с 551 човека, област Смолян – с 1103, човека и област Хасково – с 967 човека. Само в област Пловдив заселените лица са повече от изселените - с 1103човека. Лицата променящи местоживеенето си в ЮЦР през периода 2000г. – 2007г. са млади и образовани. Големият относителен дял на емигриралите млади хора се определя от факта, че такива решения най-често се вземат от завършващите образование и навлизащи в период на професионална активност. Всеки трети от четирима мигранти от земеделски стопанства в района е под 45 години. Към тях спадат и две трети от мигриращите от неземеделски семейства. Това лишава селското стопанство от образовани и висококвалифицирани млади хора и влошава качеството на човешкия капитал жизнено необходим за съвременното селскостопанско производство.

По данни на НСИ през 2007г. в селското и горското стопанство работят 24,35% от всички заети в страната и само 15,5% от тях са наети, т.е. броя на заетите е 733,8 хил., а на наетите работници е - 94,5 хил. В ЮЦР заетите в селското стопанство през 2005 г. е 325 927 души, а през 2007г. намаляват с 59 760. Коефициентът на иконо­мическа активност през 2007г. е 40,9 т.е. с 2,1 по-малко от този през 2005г., а коефициентът на заетост се намалява с 1,6 за същия период. Данните показват прогресивно намаляване на хората в трудоспособна и репродуктивна възраст, което означава, че влошаването на състоянието на човешкият капитал в ЮЦР ще продължава и занапред в годините.

От общия брой на заетите в селското стопанство най-голяма част работят в стопанства с размер между 5 и 10 дка – 344 255 души. През 2007г. в тази група заетостта се намалява с 31,4%, а се увеличава заетостта с 44,8% в големите земеделски стопанства с размер от 200 до 300 дка земеделска площ. Расте броя на заетите и в стопанства, които не използват земеделска площ.

Повишаването на заетостта в големите земеделски стопанства е положителна тенденция, защото тези стопанства разполагат със значително по-големи възможности и търсят и наемат работна сила с висока квалификация и знания. Това са стопанства, които могат и осигуряват по-високи доходи, съчетани с по-добри социално-битови условия за труд и живот на заети. Големите земеделски стопанства осигуряват и допълнителна заетост и допълнителни доходи на хората живеещи и работещи в малките стопанства, в които няма пълно оползотворяване на наличната работната ръка. Повишава се икономическият интерес, което прави селскостопанският труд по-привлекателен и може да задържи младите хора на село.

Прегледът на заетите по възраст, пол и образование през 2005 г. и през 2007 г. показва следното: - по-голямата част от заетите в земеделието са мъже; 36% от всички влагащи труд в селското стопанство са във възрастовата граница 55-64 години; по-голяма част от работещите в отрасъла са без средно образование; от управителите на стопанствата на физически и други лица само 12% имат земеделско образование.

Човешкият капитал в селското стопанство е с по-ниски качествени показатели от този в индустрията и услугите. Високо квалифицирани специалисти – „бакалаври” в областта на аграрните науки, горското стопанство и аквакултури има достатъчно. Само за периода 2000г. – 2009г. по тези специалности в страната са се дипломирали 6264 души. Тези специалисти остават в големите градове, не работят по специалността си, преквалифицират се, или заемат длъжности изискващи само средно образование, но отказват да се върнат в селата и да станат активната част от човешкия капитал в селското стопанство. От тях по специалността си работят по-малко от 3%, тъй като условията на труд и качество на живот в селата не удовлетворяват младите хора.

Броят на семейната работна ръка в района по последни данни на Института по икономика на селското стопанство се е увеличила с 95 684 човека. Свиването на заетостта извън селското стопанство „прибира” членовете на семейството като работна ръка, независимо че неговите размери не могат да поемат допълнителните бройки. Резултатът от този процес е допълнително намаляване на дохода на заетите в земеделско производство и загуба на мотивация и възможности за развитие на съвременно, конкурентноспособно и печелившо селско стопанство. Човешкият капитал на ЮЦР продължава да намалява. Селското стопанство на района губи най-адекватната и най-високо квалифицираната и работна сила и причините за това много. Основните са: ниските доходи, лошото качество на живот, състоянието на здравеопазването, образованието, липсата на инфраструктура.

Човешкият капитал е един от най-важните производствени фактори, за да се повиши неговото качество трябва да се прилага целенасочена политика на всички нива на управление – местно, общинско, районно. Усилията трябва да са насочени към мобилизиране на целият местен потенциал за подобряване материалните условия и издигането на качеството на живот. Необходимо осигуряване на действена помощ: под формата на местни бюра за обща и специализирана информация, центрове за получаване на научни и практически консултации на място, както и изнесени звена за повишаване на квалификация, образование и учение през целия живот.
Литература:

НСИ. Статистически годишник 2008г.

НСИ. Районите, областите и общините в Република България, 2007г.

МЗХ, Агростатистика 2000г.,2005г., 2007г., 2009г.

Гл. ас. Йроданка Димитрова Икова

АУ гр. Пловдив ул.”Менделеев” 12

e-mail: jd.ikova@abv.bg

интегрирано развитие на агробизнеса и селските райони

Agrarian Business, Integrated with the Rural Area’s Development
Тодорка Атанасова-Калайджиева, Надежда Петрова

Todorka Atanasova-Kalaydzhieva, Nadejda Petrova

За да установим какъв потенциал има българския аграрен бизнес при наложилата се децентрализация на управлението на отрасъла разработихме две изследователски схеми. С първата, на случаен принцип анкетирахме през юли - август, 2009 г. 41 земеделски производители, а с втората, 40 представители на регионалната администрация (кметове на селища и експерти от общинските служби по земеделие) на 5 селски общини: Мъглиж, Павел баня, Чирпан, Братя Даскалови и Опан, включващи 3 града и 38 села, които представляват 41,2% от тези в обл. Стара Загора³⁹. Те обхващат 43% от общата територията на областта и 44,1% от земеделските земи и в тях живее 18,6% от населението. Общините имат преобладаващо селски начин на живот, само община Чирпан осъществява и различни услуги, развива преработваща промишленост.

Земята е основен производствен фактор, детерминиращ размера на аграрния бизнес и като такава се стопанисва от 93,5% от анкетираните (фиг.1). Най-голям е относителният дял - 32,3% на земеделските производители, които обработват от 10 до 100 дка земя. Сравнително по-малък е този – 19,4% на стопанисващите над 1000 дка, на които се извършва съвременна технологична обработка, носеща по-добри производствени и икономически резултати. Маломерността и разпокъсаността на земята е сериозен проблем, който рефлектира върху развитието на района и жизнения стандарт на населението. Ниската е доходността на растениевъдното производство, като това ограничава инвестициите в региона, възпрепятства изграждането на съвременна регионалната инфраструктура.

Фиг.1

Още по-неблагоприятна е картината в животновъдно производство. От общо анкетираните производители 21,1% не отглеждат селскостопански животни. Едва 3% от всички притежават над 100 бр. ЕРД (говеда), а преобладават производители имащи под 10 бр. Малкият брой на животните с ниска продуктивност не могат да покрият разходите за отглеждане, лечение и профилактика. Получените средства от реализацията на животинския продукт не достигат за модернизиране на материалната база, за механизиране на производствените процеси, което задържа производителността в отрасъла на сравнително ниско равнище и ограничава възможността за повишаване на жизнения статус на заетите в него.

Неблагоприятна е и възрастовата структура на земеделските производители (фиг.2). Най-голям е относителния дял – 32% на тези от 51 до 60 г. Само 6% са на възраст от 21 до 30 г.,а 12% от 31 до 40 г. Обяснението е в непривлекателността на земеделския труд; ниската му ефективност; рисковия характер на производството, което у нас се компенсира незадоволително спрямо останалите европейски държави.

Фиг.2



Фиг. 3

Запазва се тенденцията от деветдесетте години с аграрен бизнес да се занимават лица с нисък образователен ценз.⁴⁰ От анкетираните 16% са с основно образование, 22,6% имат средно гимназиално образование, а 32,2% средно техническо. Едва 12,9% са завършили специализирано, селскостопанско образование, а 9,7% - висше (фиг. 3). Тази неблагоприятна тенденция трудно ще се преодолее. Много малък дял от завършващите специализирано средно и висше аграрно образование се връщат в селските райони, за да развиват аграрен бизнес. Причината е ниската доходност на бизнеса и липсата на условия за живот в тези райони, които не могат да осигурят жизнен стандарт еднакъв с този в по-големите градове. Затова продължава тенденцията на обезлюдяване на селските райони, която ги обрича на още по-голяма дезинтеграция, ако не се предприемат необходимите мерки.

На въпроса: “как оценяват развитието на района през последните 10 г., в който живеят?”⁴¹ - 51,6% от анкетираните земеделски производители отговарят - “незадоволително” и само 6,5% - “добро”(фиг.4) Според тях проблемите пред общините са: “липсата на финансови средства” и “незаинтересуваността на държавните институции”- сочат 23,8%; 14,2% - “бюрокрацията при отпускане на финансова помощ”; 14,2% - “лошата инфраструктура” и “слабото местно управление”; 7,2% - “високата безработица и ниската квалификация на хората”; 4,8% - “обезлюдяването на региона” и др. Тези отговори се потвърждават и от официалната статистика.⁴² Подобен пример е община Опан, която обхваща 13 села при население 3994 човека, които основно се занимават със земеделие и животновъдство. Намаляването на селското население се дължи на отрицателния естествен прираст (-8.2‰ спрямо -3,7‰ същия в градовете). Градските и селските райони регистрират еднаква раждаемост (около 8,7‰), но смъртността при селското население е по-висока - средно 16,8‰ спрямо 12,4‰ за градските райони (НСИ, 2004г.). Подобна е картината в изследваните общини, като миграцията от селата към градовете не спира.

Фиг. 4



Фиг. 5

От потенциала на аграрния бизнес в значителна степен се влияе не само неговото развитие, но и това на селските райони, в който е позиционирано. Затова на въпроса: „Как оценят потенциала за развитие на бизнеса си?”(фиг. 5): 3,2% от земеделските производители отговарят като “много добър”, а други 3,2% като “добър”, докато 45,2% като “задоволителен” и 48,4% - “незадоволителен”. Според 5,7% от позитивно отговорилите това се дължи на осъществения “добър мениджмънт”. За 2,9% от тях е резултат от получените “по-високи средни добиви”, за други 2,9% на “увеличения брой животни и тяхната продуктивност”, а за трети - 2,9% на “личната мотивация и реализирани инвестиции”. Негативно отговорилите аргументират отговорите си с: “ниския размер на субсидиите за земеделието” - 22,9%; 21,4% с “неблагоприятната пазарна конюнктура през последните години”; 2,9% с “разпокъсаността на земеделската земя”; а 2,9% с “лошото качество на фуражите” и др.

Според 40% от анкетираните представители на регионалната администрация (кметове и експерти)⁴³ развитието на региона и земеделието през последните 10 г. е “незадоволително”, а 30% го оценят като “добро” и само 5% като “много добро” (фиг. 6). Според мнението на ¹/₂ от анкетираните за развитието на земеделието и региона след влизането на страната в ЕС „няма разлика”, а за 45% има положителни промени. Докато 5% считат, че състоянието на региона и условията за осъществяване на аграрно производство са се влошили (фиг. 7).

Фиг. 6

Основният аргумент за незадоволителна оценка е “недоразвитата инфраструктура” – отговарят 70%. Други 26% от анкетираните изтъкват, че това се дължи на “малките субсидии за земеделието” и допълват, че те “демотивират земеделските производители да модернизират и развиват своя бизнес”. Докато 13% обясняват това с “разпокъсаността на земеделската земя и необходимостта от комасирането й”, както и с “голямата миграция на селското население към градовете” – 8,6%. Други 8,6% сочат като фактор “неефективността на земеделското произ­водство”, дължаща се на “екстензивния характер на прилаганите производствени технологии”.

Анкетираните, които виждат положителни тенденции в развитието на земеделието и региона считат, че това е резултат от възможността за “арендуване на земеделска земя” – 18,7%, на основата на което се уедряват обработваните парцели и прилагат съвременни, производствени технологии. За 15% това е следствие от “законовите разпоредби в страната”, които „определят на европейско равнище”; за 4,3% от “наличието на финансови програми за закупуване на техника” и “стремеж на отделни земеделски производители да инвестират в аграрното производство” – 4,3%.

От съпоставянето на мненията на двете категории анкетирани – земеделски производители и управляващи се установява, че същите почти съвпадат. В отделни случаи производителите са по-критични по отношение на местната администрация и мястото й при решаване на проблемите. Основанието за подобно твърдение е констатираният факт при изследването, че 68% от анкетираните управляващи и експерти виждат своята роля главно в даване на информация и консултации, а само 4% от тях в подпомагане на земеделските производителите при разработване и управление на инвестиционни проекти. Едва 3,8% от всички анкетирани сочат, че притежават и участват в състава на изграден “Съвет за устойчиво икономическо развитие на общината”.

Основните изводи от изследването и направения анализ са:

• 
  Аграрният бизнес изпитва все още сериозни трудности, свързани с недостатъчно развития производствен капацитет, който възпрепятства неговия просперитет и ограничава възможностите за съживяване на региона, в който е позициониран;
  
• 
  От степента на развитие на аграрния бизнес се влияе демографското и социално-икономическото развитие на селския район;
  
• 
  Ниско е образователното ниво както на заетите в аграрната сфера предприемачи, така също и на местната общинска администрация;
  
• 
  Все още не е на нужното ниво и местния, административен капацитет за управление както на агробизнеса, така и на селските общини.
  

„Лидер" е новаторски подход за мобилизиране местните селски общности,⁴⁴ стартирал в Западна Европа през 1991 г. с идея да подобри потенциала на селските райони, основаващ се на принципа на управление „отдолу - нагоре", като се разчита на инициативността на населението и се стимулира внедряването на ноу-хау в местно управление. Възниква като „инициатива на Общността", финансирана от структурните фондове на ЕС (табл. 1). До настоящия период подходът преминава през три етапа на развитие: „Лидер I” (от 1991 г. до 1993 г.), „Лидер II” (от 1994 г. до 1999 г.) и „Лидер+” ( от 2000 г. до 2006 г.). Така той предоставя на различните общности в селските райони на ЕС система от инструменти за активно участие в изграждането на собственото им бъдеще в унисон с останалите регламенти на ОСП. Основната идея на подхода поради различията в развитието на селските райони в Европа, регионалните стратегиите да послужат като средство за по-ефективни промени, ако се разработват и прилагат от местните актьори (физически и юридически лица) на основата на прозрачни процедури, подпомагани от местните администрации⁴⁵.

Разликата между „Лидер" и други политически подходи за развитие на селските райони е в това, че посочва „как" да се действа чрез седемте му основни инструмента, които представляват една система и съставните й подсистеми. Тяхната субординация при прилагането им дава дългосрочен ефект върху повишаване на потенциала за развитие на селския район, за преодоляване на проблемите. (фиг. 8)
Таблица 1:

Развитие на подхода „Лидер” в ЕС

Успешен пример за прилагане на подход „Лидер+” е Almenland, селски регион в централна Австрия, където са алпийските пасища, „Teichalm“ и „Sommeralm“. Тук земеделието е основен източник на доходи. Регионът привлича туристи от съседния град Грац, но голяма част от легловата база е за подмяна преди стартиране на проекта. Земеделските производители са изолирани в своите стопанства, произвеждат и продават месото си сами. През 90^-те години на ХХ в. се създава Местната инициативна група, която разработва проект и стратегия за регионално развитие като включва различни участници – земеделски производители, собственици на туристически обекти, общински администрации и др., които работят при решаване на проблемите. Този проект предлага на земеделските производители и останалите предприятия, да си сътрудничат в производството, преработката и продажбата на месото от планински говеда наречено „Almo“. Реализира се подходът „отдолу-нагоре“. Създават се местни партньорства, а сътрудничеството между земеделските производители от Almenland и регионалния производител Schirnhofer генерира регионален икономически ефект. Проектът изгражда интегрирана и многосекторна мрежа за развитие. Популяризирането на региона чрез търговската фирма „Almenland” и успехът на месото „Almo” довеждат до подобряване и на други дейности в региона, като туризъм, голф, риболов, колоездене и събиране на горски продукти. Създадени са нови работни места, което връща добавена стойност в региона. Проектът търси и други начини да разшири бизнеса, като разработва нов проект за млекопреработвателно предприятие за производство на сирене от региона, с което да стабилизира икономиката в бъдеще.

През настоящия период (от 2007 до 2013 г.) „Лидер" вече не е самостоятелна програма, а отделна Ос⁴⁶ (mainstreaming, букв. прев. „преобладаваща насока в основното направление”) във всички национални и регионални оперативни Програми за развитие на селските райони (ПРСР) на страните от ЕС. Това предоставя нови възможности за прилагането на подхода на базата на много повече дейности за развитие на изостаналите селски райони, отколкото в предходните му три етапа. ⁴⁷ Финансирането за Ос „Лидер" от 2007 г. идва от общите финансови трансфери, получавани от всяка страна-членка от ЕС по новия Европейски селскостопански фонд за развитие на селските райони (ЕСФРСР) за подпомагане на развитието им.

До края на септември 2009 г. у нас са одобрени 71 проекта на стойност 11,8 млн. лева от общо подадени за разглеждане 91 броя (по данни на МЗХ), за стартиране изграждането на МИГ и прилагане на стратегия за местно развитие,⁴⁸ целящи устойчиво развитие на селския район. Минималният бюджет за реализиране на една подобна стратегия е 1 млн. EUR, а максималният е 2 млн. EUR, като се допуска допълнително финансиране на същата, на стойност не по-висока от 2,5 млн. EUR за периода на действие на оперативната програма.

От направения анализ на аграрния бизнес макар и на избрана територия, и брой селски райони е видно, че множество са проблеми, които възпрепятстват неговото успешно развитие. Не по-различни са проблемите на този бизнес и в останалите части на страната. И както казва П. Дракър „всеки бизнес има скрит потенциал и би могъл да превърне слабостите във възможност…”⁴⁹, определено това може да се твърди и за българския аграрен бизнес, но е необходимо да се промени подходът към неговото управление.

За постигане на управленска ефективност на секторно и местно ниво може да се говори при изградена цялостна система на връзки между всички реализирани дейности на територията на един селски район, а не само на аграрния бизнес. При достигане на онази степен на съответствие между съществуващите икономически, социални и природни ресурси в дадена териториално-административна единица, в която заетостта на населението се увеличава, миграцията към градовете се преустановява, а качеството на живот на хората се повишава.

Преодоляването на съществуващите разлики между селата и градовете сега у нас би могло да стане реалност. За целта, обаче развитието на аграрния бизнес трябва да се интегрира с общото развитие на селския район, в който се осъществява и да създаде по-добри условия за заетост на местното население. Но все още липсва нужния административен капацитет не само за ефективно управление на аграрния бизнеса, но и на самите селски общини. Възможно най-бързо е необходимо да се промени секторния (отрасловия) подход при управление на агробизнеса, като се акцентира върху възможностите, предлагани от Програма за развитие на селските райони и главно подхода „ЛИДЕР”. Постепенно неговото реализиране ще наложи децентрализацията като форма на ефективно регионално управление на основата на местната инициатива в съчетание с интегративния териториален подход в съответствие с потенциала и потребностите на всеки регион.

Тракийски университет, Стара Загора, Стопански факултет, катедра „Мениджмънт”

e-mail: tatanassova@abv.bg;
гл.ас. д-р Надежда Петрова

Тракийски университет, Стара Загора, Стопански факултет, катедра „Мениджмънт”

e-mail: nfp@abv.bg

ОСОБЕНОСТИ НА ПАЗАРА НА ПРОДУКТ “ПЧЕЛЕН МЕД”

PECULIARITIES OF THE “HONEY PRODUCT” MARKET
Доц. Пенка Горанова, СА Д. А. Ценов” Свищов

Assoc. Prof. Penka Goranova, Tsenov Academy of Economics, Svishtov

В България има около 750 хиляди пчелни семейства. Част от тях принадлежат на пчелари любители, останалите са собственост на бизнесмени, често потомствени, които се занимават и с износ на български мед и пчелни продукти: „Няма да има намаление на цената на меда, въпреки че има финансова криза – казва председателят на националната браншова организация „Български пчеларски съюз” Ганчо Ганев. – Така е, защото играчите на европейския и на световния пазар имат по-малки добиви. Става въпрос най-вече за Аржентина, която е основен конкурент на европейските производители на мед и пчелни продукти. България не е сериозен играч на международния пазар на търговия с мед. С 5 до 8 хиляди тона износ годишно не можем да конкурираме страни като Китай, Австралия, Канада. За нас е по-важно да разработваме вътрешния си пазар и да поддържаме здрави пчелни семейства”.

There are about 750 thousand bee hives. Part of them belong to bee-keepers amateurs, the rest are possession of businessmen, often hereditary, who are also dealing with export of Bulgarian honey and bee products: “The price of the honey won’t be reduced, in spite of the financial crisis – says the Chairman of National branch organization “Bulgarian bee union” Gancho Ganev. This is because the players on the European and world market have smaller yields. This is valid mostly for Argentina, which is the basic competitor of the European producers of honey and bee products. Bulgaria is not a serious player on the international market of honey trading. With its 5 to 8 thousand tons export annually we can’t compete countries such as China, Australia, Canada. It is more important for us to develop our domestic market and to keep healthy bees.

Производството на пчелен мед е специфичен “селскостопански” бизнес – силно зависим от благоприятните природни и климатични условия, с които България разполага. Голяма част от релефа на страната дава възможност за отглеждане на пчелни семейства. Добивът на пчелни продукти, както и тяхната реализация е разнообразен. Пчелният мед е сладък хранителен продукт, което се получава от няколко вида медоносни пчели. Те събират цветен нектар и други растителни секрети и го трансформират, съчетавайки го с вещества, отделяни от организма им. Полученият продукт се отлага във восъчни пчелни килийки в кошера, където се дехидратира и съзрява. Пчеларството е организираното производство на пчелен мед. При него се насърчава свръхпроизводството на мед в кошера, така че излишъците да се изземват оттам без да се застраши пчелната коло­ния. Следователно пчеларството е специфична аграрна дейност, отнасяща се към животновъдния сектор на отрасъл земеделие. Осъществява се като любителска дейност (хоби) и като професионална дейност (бизнес). Специфичните особености, които отличават пчеларството от останалите видове дейности и предо­пределят неговата икономика, организация и управление, са следните:

• 
  Двойнствеността на пчелните продукти и производството им. Пчелните продукти служат едновременно като храна и като лекарство. Производството им се осъществява като добиване и преработване. Добиването се извършва, първо от пчелите, които извличат суровия нектар и прашец от природата, „преработват” го, като го превръщат в пчелни продукти и ги „складират” в кошерите, и второ от хората, които вадят пчелните продукти. Преработката е първична, извършвана от пчеларите, и вторична, дълбочинна, извършвана от хранително-вкусовата, козметичната и фармацевтичната промишленост.
  
• 
  Зависимост на пчеларството от природо климатичните условия. “Пчелите живеят в различни райони на Земята – от тропиците до тундрите около полярния кръг. В тези рязко отличаващи се в климатично и растително отношение райони под влияние на естествения отбор са се оформили местните примитивни популации пчели, приспособени към конкретните природни условия и определена медоносна растителност”⁵⁰ Следователно те живеят, работят и се възпроизвеждат само ако не е много студено, не вали, не духа силен вятър и има достатъчно паша. При температура -10°С, те прекратяват своята дейност, а под    -15 -20°С пчелите загиват.
  
• 
  Уязвимост на пчелите от болести, неприятели и вредители, които пречат на тяхното развитие и работа и ги унищожават. Възможностите на пчелите за противодействие на болестите и неприятелите са:⁵¹
  

• 
  самата индивидуална способност на всяко пчелно семейство за противодейстние;
  
• 
  друга отбранителна реакция е инстинктът за почистваме, който се проявява в стремежа на пчелите за почистване на килийките и кошера от всичко, което би било вредно за семейството.
  
• 
  Отбранителни средства, които действат бактериално и се съдържат в пчелните продукти – прополис, мед, восък, прашец и др.
  

• 
  Сезонност на пчеларството. Пчелен нектар и прашец се събират от пчелите само през периода на цъфтеж на медоносната растителност, който обикновено обхваща времето от март до септември. Пчелите са живи и „ умни” същества, отличаващи се с висока организираност, работливост, чувствителност, всеотдайност. Това изисква от пчеларите висока образованост, порядъчност, отговорност, голяма любов, грижовност и системно повишаване на своите знания, умения и опит.
  

Медоносните растения се класифицират в следните групи:⁵³

• 
  Културни медоносни разстения;
  
• 
  Медоностни дървета и храсти в горите;
  
• 
  Ливадни медоностни растение;
  
• 
  Плевелни медоностни растения;
  
• 
  Специални медоностни растения.