Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

1. Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година от­нос­но подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), OB L 277, 21.10.2005 г.

2. Наръчник за практическо приложение на условията за поддържане на земя­та в добро земе­дел­с­ко и екологично състояние, Министерство на земеделието и про­доволствието, София, 2007, с. 4.

3. Директива на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от за­­­мърсяване с нитрати от селскостопански източници (91/676/ЕИО), OB L 32, 6.2.2008 г.

4. Наредба № 8 от 3 април 2008 г. за условията и реда за предоставяне на без­въз­­мездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските сто­пан­ства" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., ДВ, бр. 9 от 2 фев­руари 2010 г.).

5. Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.”, Мини­стер­ство на окол­­ната среда и водите, София, 2007.

ул. „Емануил Чакъров” 2

Стопанска академия „Димитър А. Ценов”

Катедра „Аграрна икономика”

гл. ас. д-р Виолета Блажева

e-mail: blasheva@uni-svishtov.bg

сл. тел. 0631 66 2626

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ОРГАНИЧНИ ПРОДУКТИ В БЪЛГАРИЯ

PRODUCTION AND DISTRIBUTION OF ORGANIC PRODUCTS IN BULGARIA
Ст.ас. Живка Тананеева, СА “Д. А. Ценов” – Свищов

Senior ass. Prof. Zhivka Tananeeva,

Tsenov Academy of Economics, Svishtov
Резюме: Органичното производство на храни е силно регулирана промишленост, различна от частното градинарство. В момента Европейският съюз, Съединените щати, Канада, Япония и много други страни изискват от производителите да получат специален сертификат, за да се разреши продажбата на хранителните продукти като "органични" в рамките на техните граници. Органичните храни съставят 1-2% от хранителните продажби в световен мащаб. Евро­пейския Съюз, както и правителството на България, сега насърчават прехода към органично фермерство и отпускат субсидии за фермерите и производителите на храни, които преминават към него. Понастоящем 90% от органичната храна, произведена в Бълга­рия, се изнася за по-богатите европейски държави. Българските органични храни са основно плодове (ябълки, праскови, череши, ягоди, малини, сливи, грозде за производство на вино), ядки (орехи и бадеми), билки и подправки (копър, анасон, лавандула и много други), както и органични растителни масла, тютюн, зеленчуци. На пазара има агнеш­ко и телешко органично месо, както и органичен конфитюр и мед.

Ключови думи: органични продукти, производство, разпро­странение, пазари, потребители

Rezume: Organic production of foods is strictly regulated industry, which is different from the private market-gardening. The organic foods make up 1-2% of global food selling. European Union and Bulgarian government nowadays encourage the transition to the organic farming and they grant resources to the farmers and food producers, which turn to it. Presently 90 % of the organic food produced in Bulgaria is exported to richer European states. Bulgarian organic food are basically fruits: nuts, herbs and spices, as organic plant oils, tobacco, vegetables. There is lamb and veal on the market, as organic jam and honey.

Key words: organic products, production, distribution, markets, consumers.

Сертифицираното биологично (органично)²⁶ производство датира от 80-те години на миналия век. Развива се в почти всички страни на Западна Европа и в САЩ. В началото броят на биологичните стопанства е малък, но през 90-те години започва динамично развитие, вследствие на държавните субсидии и повишения потребителски интерес. От година на година биологичното производство системно и убедително завоюва своя територия в световен мащаб, а също в България. Все по-голям брой потребители търсят здравословна, питателна и незамърсена с изкуствени торове и други химически съставки продукция. Мотивацията им варира от загрижеността за екологичното равновесие на земята до загрижеността за собственото здраве.

Преработката на органични земеделски продукти в България към настоящия момент включва²⁷:

• 
  Сушене на билки, подправки, семена, кореноплодни, плодове и зеленчуци в производствената база на фирма „Ира–Еко“ ЕООД.
  
• 
  Преработка на биологични продукти, в т.ч. култивиране на билки и подправки и консервиране на плодови, плодово-зеленчукови и зеленчукови храни с ниско захарно съдържание в предприятието на фирма „Биостарт“ ЕООД.
  
• 
  Преработка и разфасоване на пчелен мед и пчелни продукти от фирма „Герада–ГМ“ ООД.
  
• 
  Преработка на култивирани и диворастящи билки от фирма „Балкан Биохерб“ АД.
  
• 
  Производство на масла и козметични продукти чрез преработка на етерично-маслени култури в дестилерията на фирма „Екомаат“ ООД.
  
• 
  Преработка на краве мляко, която включва производство на кисело мляко, съответно с масленост 2% и 3,6%, прясно мляко с масленост 1,5% и кондензирана сметана с процент на масленост съответно 15% и 37%, в мандрата на ЕТ „Рима“.
  
• 
  Замразяване и сушене на плодове и зеленчуци. Най-големите фирми са „Екотерра“ ООД и ЕТ „Краси–МС“. „Екотерра“ има два хладилника в общините Пазарджик и Монтана. В Пазарджик се замразяват плодове и зеленчуци, а в другия – само плодове. „Краси–МС“ има хладилници за замразяване на плодове, сушилни за гъби и производство на сладка от меки плодове.
  
• 
  Дестилация на етерични масла – роза, лавандула, от кооперация „Био България – Ойл“.
  

• 3 български юридически лица – „Балкан Биосерт” ООД; “QC&I Интернешънъл

Сървисиз ” АД, „СЖС България” ЕООД

• 7 представителства на чуждестранни сертифициращи органи­зации (със седалища в държави-членки на ЕС):, “ СЕРЕС – Сертификация на екологични

стандарти” ООД ( CERES – CERtification of Environmental Standards GmbH ),

„Лакон” ООД (Lacon GmbH), “Би Си Ес Оеко - Гаранти” ООД (BCS Oko-Garantie

GmbH), Дружество “Контрол Юнион Сертификейшънс” (Control Union

Certifications B.V.), „ А СЕРТ Европейска организация по сертифициране" АД ("АCERT European organization for certification S.A.) , “Биоагричерт” ООД (Bioagricert Ltd.), „Институт за контрол на биологични продукти” АД (Институт БиоЕллас).

Ако даден продукт не е сертифициран от одобрено от МЗХ контролиращо лице или не е означен като такъв, то той не може да се счита за органичен продукт. Правомощията на тези лица са свързани единствено с контрола на продуктите, за които са издали сертификати.

Един от сериозните проблеми по отношение на сертифицирането е свързан с изискването към етикетирането, заложен в европейската и националната нормативна база. Понастоящем, няма задължително изискване за поставяне на европейския и/или националния знак (лого), с който да са маркирани всички органични продукти, които се разпространяват у нас. Когато продуктът е означен като органичен, единственото задължително означение е на кодовия номер на контролиращото лице, което е инспектирало оператора, извършил най-близката по време дейност по производство или обработка. За момента, за потребителя обаче тези означения все още остават трудно различими, което създава условия за разпространение на имитации на биологични продукти. Проблемът с имитациите у нас е доста сериозен, особено що се отнася до сферата на биохраните.

Това ще се промени, след поставянето на европейския знак като задължителен за пакетираните продукти, произведени в държавите-членки на ЕС, наред с означението за техния произход.
Търговия с биологични земеделски продукти и храни

Според Фондация за биологично земеделие „Биоселена“²⁹ националните и международни пазарни възможности за биологични продукти все още не са напълно определени. В България търговията с органични земеделски продукти и храни е в стадий на зараждане. Делът на реализирана българска биологична продукция на националния пазар е под 5%. Примерът на много страни с развито биологично земеделие, като Великобритания, Германия и други, показва, че около 70% от произведената продукция се реализира на вътрешен пазар.

Над 90% от произвежданата в момента сертифицирана биологична продукция в България се изнася главно за западноевропейски страни (етерични растения и билки, зеленчуци, мед). Съществува потенциал за износ на традиционни местни продукти от овче и биволско мляко и др., но съществуващите санитарни пречки пред преработвателната промишленост налагат износ главно на пресни продукти и суровини, където печалбите са по-ниски.

Единствените вносни сертифицирани биологични продукти, които се радват на значителни продажби и реклама, са бебешката храна на австрийската компания Hipp и биодинамичният „Сънвал“. Спорадично се рекламират и продават биологични български зеленчуци и билки.

Засега някои от производителите на биологични продукти заявяват, че нямат интерес да развиват вътрешния пазар за биологична продукция поради неразбиране на важната роля на този пазар за развитието на биологичното земеделие. Според Любомир Ноков, управител на фирма Био България – една от водещите фирми производители и дистрибутори на биопродукти на българския пазар, пазарът все още има огромен потенциал. В Европа делът на биопродуктите е 3.6% от всички продажби на продукти, а в България - едва 0,025%³⁰.

Биохраните основно се продават в големите вериги супер и хипермаркети (Била, Метро, Фантастико и др. подобни), а също и в по-големите квартални супермаркети. Биологични храни могат да бъдат открити и в т.нар. магазини за

диетични и диабетични храни. Други специфични видове биопродукти като билки, билкови продукти, етерични масла и козметика се продават в санитарни магазини, конвенционални и билкови аптеки. Продукти като мед, гъби, билки, плодове и зеленчуци могат да бъдат открити и на някои селскостопански пазари.

Продажбите на български биологични продукти в момента се осъществяват по следните три начина³¹:

• 
  От организации на земеделски стопани – кооперативи или друга законова форма, сдружения от няколко земеделски стопани, позволяващи им да съберат достатъчни количества за търговия от техни дребномащабни производствени единици. Единственият пример по отношение на износ понастоящем е кооперация „Био България – Ойл“, която успя да осъществи износ на биологична мента и други билки. През ноември 2004 г. сдружението „Биопродукт БГ“ откри и първия щанд за биологични продукти в страната. Продуктите, които се предлагат, са млечни (прясно, кисело мляко, сметана), билки, подправки, мед, сладка, сушени плодове и гъби. В момента броят на предлаганите артикули възлиза на 78.
  
• 
  От отделни производители, които могат да предложат достатъчни количества от собственото си производство за износ. Това са фирми, които се занимават с производство, преработка и износ на биологични продукти. Производството на всяка фирма е сертифицирано от различна европейска сертификационна организация, най-често от страната вносител. Техническите консултации при производството също се извършват от страната вносител. Тази група от фирми се характеризира с липса на оповестяване на биологичната им дейност в България. Всички те са твърдо убедени, че все още е рано за предлагане на биологични продукти на българския пазар, поради икономическия статут на потребителите.
  
• 
  От фирма/организация, която изкупува продукция от много земеделски производители и берачи на диворастящи билки и плодове набира необходимите количества, за да ги изнесе като суровина или след преработка. Обикновено повечето от тези фирми са специализирани в събиране на диви горски плодове или билки и преработка/пакетиране.
  

Поради тези причини, за увеличаването на шансовете за пласмент на биологични продукти в България е необходимо:

• 
  Сближаване на цените на биологичните и конвенционалните хранителни продукти.
  
• 
  Изтъкване качеството на асортимента – то е особено важно, тъй като потребителите, биха могли лесно да направят сравнение между биологични и конвенционални продукти.
  
• 
  Създаването на отделни щандове за биологични продукти в магазините на големите търговски вериги (Била, Метро, Фантастико, Хит и др.) е реална възможност за успешна реализация.
  
• 
  Необходимо е тези щандове да привличат вниманието на потребителя.
  
• 
  Увеличаване разнообразието на биологични продукти и храни.
  

• 
  Често организиране на промоционални и рекламни кампании – това е от изключително значение за потребителите на продукти от конвенционалното земеделие, които обикновено имат ограничени познания относно биологичните продукти и техните характеристики. В тези кампании следва да се акцентира върху екологосъобразността, качеството и предимствата на биологичните продукти.
  
• 
  Осигуряване на комфортна среда за купуване. Тук от значение са квалификацията и уменията за общуване на обслужващия персонал, условията за комфортно пазаруване, провеждане на атрактивни продуктови презентации и т.н.
  
• 
  Създаване на специализирани магазини. Дълго време в западноевропейските държави този канал за реализация на продукцията е бил доминиращ.
  
• 
  Предлагане на биологични продукти на първокласни ресторанти и държавни учреждения.
  

Целта на доклада е да се анализират добри практики по ЛИДЕР и да се очертаят основните проблеми при прилагането на подхода в ЕС, като на тази база се направят предложения, свързани с приложението му в България.

В първата част на доклада е направен преглед на характе­ристиките на подхода ЛИДЕР. Втората част на разработката анализира добри практики за прилагане на ЛИДЕР в ЕС, като са откроени основните проблеми, възникващи при прилагането му. На тази основа са направени предложения за практиката, свързани с прилагане на подхода ЛИДЕР в България.

Abstract

The purpose of the paper is to analyze LEADER best practices and to trace out the main problems by its applying in the EU. On this basis are made proposals regarding the applying of this approach in Bulgaria.

In the first part of the paper is made a review of main characteristics of the Leader approach. The second part analyzes the best practices of applying Leader in the EU and identifys the main problems as a result of its applying. On the basis of the formulated problems are made proposals for practice relating to the applying of LEADER approach in Bulgaria.

Ключови думи : добри практики, подход ЛИДЕР

Key words: best practices, LEADER approach

След период на централизирано стимулиране на периферните и изоставащи в развитието си райони, Европейският съюз още през 1988г. поставя началото на преосмисляне на стратегията на своята политика относно селските райони. В редица документи се доказа нуждата от специфични решения за всеки регион, от подход, който да стимулира развитие “отдолу-нагоре, прилагайки принципа на хоризонтално и вертикално партньорство, използвайки местните дадености и природни ресурси. Общата селскостопанска политика създава нови възможности за развитие на селските райони, както чрез насърчаване на използването на местните ресурси и конкурентни предимства, така и чрез активното участие на местните жители. В рамките на ОСП програмите ЛИДЕР са основният инструмент за изграждане на жизнеспо­собни селски райони и опазване на природните ресурси.

Целта на доклада е да се анализират добри практики по ЛИДЕР и да се очертаят основните проблеми при прилагането на подхода в ЕС, като на тази база се направят предложения, свързани с приложението му в България.

Същността на подхода ЛИДЕР може да бъде изразена чрез неговите седем характеристики, които са и предпоставка за постигнатите добри резултати по програмата. ЛИДЕР се характеризира с прилагането на териториалния подход, който изисква политиката за развитие на района да е съобразена със специфичните му характеристики, отчитайки неговите положителни и отрицателни страни, географско местоположение, история и традиции. Едновременно с това проектите, реализирани по ЛИДЕР е нужно да бъдат подчинени на подхода „отдолу-нагоре”, като инициативата е необходимо да бъде местна, чрез създаване на местни партньорства и активното участие на местните жители. В тази връзка може да бъде определен и друг принцип на подхода ЛИДЕР, а именно партньорство и „местна инициативна група” (МИГ). Чрез създаването на местни партньорства между обществени и частни участници се цели развитието на региона, като МИГ се определя като ключов фактор за създаване на стратегии и местни планове за развитие на регионите. Иновативността също е една от отличителните характеристики на подхода. Както самият подход, така и дейностите по него е необходимо да бъдат иновативни по своята същност. Принцип, характеризиращ същността на ЛИДЕР е интегрираният подход, като дейностите и проектите, включени в местния план за действие, са свързани и съгласувани като едно цяло. Интегрирането може да се отнася както до дейности, провеждани в един сектор, така и до всички програмни дейности или специфични групи от дейности, или най-вече до връзки между различни стопански субекти от икономическия, социалния, културния и екологичния сектор в района. ЛИДЕР се характеризира и със стремежът на подхода сътрудничеството между местната власт и другите действащи лица, като изграждането на мрежи между тях е основен принцип на този подход.

На базата на избрани добри практики, прилагани от водещи страни в ЕС, финансирани по ЛИДЕР са разгледани седемте характеристики, които изразяват същността на подхода. Това дава възможност да се определят постигнатите резултати при реализирането на различни проекти и да се очертаят някои от основните проблеми, възникнали в хода на тяхното изпълнение.

Приемайки основополагащият принцип, че ЛИДЕР е подход, основан на района се разглежда политиката за развитие, основана на специфичното за даден район местоположение, въздействащите фактори, както и ролята на местните ресурси за постигането на устойчиво развитие.

Показателен пример в тази посока е добра практика на проект „Берта”, осъществен в Австрия. Проектът допринася за развитие на стратегията на територията, основана на района. Създадената там МИГ помага да се изгради комплекс за хората с увреждания. Осъществяването на проекта е свързано с преодоляване на правни и административни пречки, които произтичат от местните характеристики и особености на района. Възникналите проблеми при осъществяването на този проект са свързани с това да се преодолеят правните пречки в етапа на планиране на проекта, тъй като районът на парцела е определен за „зелена зона” и цените на имотите в района се покачват бързо. Едновременно с това в тази част на Австрия има акцент върху строителство в традиционния дух. Няколко важни заинтересовани лица подкрепят проекта, а фактът, че градината е съвместно усилие на хората с увреждания и други групи от населението, помага за приемането й от страна на обществеността. Подкрепата на проекта по ЛИДЕР от заинтересовани лица е важна предпоставка за реализацията на инициативите, свързани с него.

Редица добри практики се основават на резултатното приложение на подхода отдолу нагоре. Пример за добра практика за използване на този подход е проект, реализиран във Финландия „Предоставяне на права на младежта в селските райони”. Той следва плътно възходящия подход в местното развитие. Територията на МИГ “Sameboat” се състои от голям разпръснат архипелаг, включващ 20 000 острова в Балтийско море край Югозападна Финландия. В резултат на местоположението си, пред населението стоят проблемите на изолацията, които се подсилват от лошите транспортни връзки. Проектът помага да се създадат по-привлекателни условия за живот на младите хора, включително с подкрепа на предприемачеството, което може да съдейства за съживяване на икономиката на островите. Всички дейности по проекта са предложени от млади хора, които участват пряко и в изпълнението му. Проектът е изпълнен от четири различни сътрудничещи си МИГ. Ролята на участниците от МИГ е от изключително значение, тъй като младите хора често са имали затруднения от финансов характер, за да подобрят условията си за живот. Главният проблем, възникнал в хода на този проект е повишаване на осведомеността, поради географските разстояния. Друг възникнал проблем е свързан с осъществяването на сътрудничеството между младите хора, които говорят на различни езици – шведски и фински.

Принципът партньорство и МИГ е подход, заложен в проектите, реализирани по ЛИДЕР. МИГ е една от най-оригиналните и стратегически особености на подхода „ЛИДЕР“, като те могат да окажат значително въздействие върху институционалното и политическо равновесие на съответния район.

Проект, организиран като партньорство на голям брой заинтересовани страни от различни сектори като спорт, туризъм, култура и образование, изразяващ подхода на партньорство е „Репортажи за природен туризъм”, осъществен във Франция. Проектът е плод на сътрудничество между МИГ „Област Южен Торен“ и регионалния туристически офис, които се обединяват, за да проучат нови начини за рекламиране на спорта и природните дейности пред туристите. Широко обхватният характер на процеса за планиране на проекта е нямало да бъде постигнат без успешни работни взаимоотношения и непрекъснатите дискусии между различните групи. Проектът се състои от създаването на пет филма. Филмите възприемат общата концепция на телевизионните документални серии, която предлага разнообразни откривателски преживявания в райони, чрез различните им аспекти като флора, фауна, култура и история, но с акцент върху откривателско приключение чрез спорт и други дейности. Разнообразният състав на МИГ, включващ представители на групите заинтересовани страни се оказва много полезен аспект на подхода ЛИДЕР, тъй като благодарение на него при този проект е получена финансова помощ на местно ниво, което при друго положение би било по-трудно. Основните затруднения възникнали в хода на този проект касаят съгласуването на многобройните участници от различни сектори и съобразяването с всички техни интереси и обстоятелства. Проектът показва необходимостта да се обсъждат проблемите предварително и да се остави достатъчно време, за да се постигне съгласие по различните въпроси.

В допълнение към концепцията „ЛИДЕР“ и нейното прилагане, което само по себе си е новаторско и иновационно, инициативата изисква и дейностите да бъдат такива. Иновативността може да бъде изразена като дейности за популяризиране на местните ресурси по нови начини, дейности от интерес за местното развитие, които не са обхванати от други политики за развитие, дейности, които предлагат нови решения за преодоляване на слабостите и проблемите в селските райони, дейности, които създават нови продукти, процеси, форми на организация или нови пазари.

МИГ “Au fil de la pierre” от областта Валон, Белгия, осъществява една цялостна концепция за развитие на каменодобивния сектор, който има дълбоки корени в социалното и културното наследство на четири общини – Сен Юбер, Либен, Бертрикс и Ербомон. В района съществуват много малки и средни предприятия, но повечето са еднолични или със самонаемащи се работници. Обикновено те нямат достъп до специализирана информация или професионално обучение, нито пък общуват помежду си или извършват съвместни спомагателни дейности. Каменодобивната индустрия в този район има дълги традиции. В четирите общини, обхванати от проекта, минералните ресурси се използват по няколко начина, както в миналото, така и сега. Проектът се стреми да съчетае социално-икономическото и културното наследство с потенциала на микро-, малките и средните предприятия в каменодобива, с цел създаването на заетост и нови възможности за бизнес. В рамките на проекта са организирани редица конференции и тематични дискусии, както и промоционални дейности, свързани с каменодобива, специализирани обучения и посещения и т. н. В резултат на това е създадена мрежа на каменодобивната индустрия, с цел да се установи взаимната допълняемост между различните местни дейности. Проектът достига до широк набор от участници. Неговата главна иновация се състои в това, че той поражда партньорства между различни участници в и около каменодобивния сектор. В същото време не само партньорите, но и местна общност се облагодетелства от новите възможности за бизнес и повишената атрактивност на района. Проектът среща известни трудности, свързани с ангажирането на съответните заинтересовани страни и необходимия човешки потенциал, като тяхното участие в различни мероприятия е било недостатъчно.

Местното партньорство представлява подходяща платформа за интегрирани подходи и възможност за развитие на многосекторни проекти. Добра практика, описваща интегрираният подход при осъществяване на подхода ЛИДЕР е реализираният проект на територията на МИГ Нордвестийск Удвиклингснет. Районът е специализиран в секторите земеделие и риболов. По тази причина местната инициативна група започва проекта, като още от самото начало кани местни партньори от земеделието, риболова, малките агроиндустриални предприятия, иновационните центрове, от образователните и подкрепящите институции, които да създадат междусекторна група за планиране, наречена „мрежа на малките производители в хранителната индустрия”. Съвместно с местния център за хранителни иновации, МИГ поема управлението на този процес и от самото начало е нает мениджър на мрежата. Скоро след това е публикуван бюлетин, достигнал до повече от 300 души в района, организирано е тържище и е направен указател за качествени храни с местен произход. В крайната фаза, координирането на мрежата е поето от Центъра за хранителни иновации, който ползва средства от регионални, национални и европейски фондове. МИГ е необходимо условие да се стартира този проект, като едновременно с това проектът не би могъл да се осъществи само чрез един ключов местен сектор, земеделие или риболов. Създадени са също така връзки с туристическия сектор, като е направен туристически указател на три езика.

Начинът, по който едно местно партньорство съумява да си сътрудничи с други райони и да участва в глобални мрежи за пренос и взаимообмен на знание отразява комуникативните способности, които то е придобило на местно равнище. Един от критериите, характеризиращи подхода ЛИДЕР е партньорството в мрежи и сътрудничество между регионите. Областта Южна Остробитня във Финландия е доста хомогенен в географско отношение район. Четирите МИГ, покриващи Южна Остробитня, са в тясно сътрудничество помежду си още от самото начало през 2001 г. В сътрудничеството откриват начин да бъдат по-ефективни, що се отнася до разгласяването и маркетинга. Междутериториалният „Проект на МИГ за работа в мрежа” се отнася до следните дейности: наемане на общ информационен служител, грижещ се за рекламата и маркетинга на четирите МИГ-и; отпечатване на брошури, организиране на семинари, пътувания с учебна цел, както и печатането на списания за МИГ-и. Важна част от проекта е работата в мрежа между служителите и управителните съвети на четирите МИГ-и, както и обмяната на опит и добри практики. В резултат на проекта се повишава информираността относно финансирането по ЛИДЕР+ и възможностите за работа на МИГ. Една от МИГ-и наема информационен служител на пълно работно време, а останалите три поемат по равно съответните разходи. Ролята на информационния служител е да осигури на местните хора достъп до цялата необходима информация, така че да са наясно за възможностите, които имат чрез финансиране по ЛИДЕР+, да подобрят районите, в които живеят.

На базата на този пример може да се направи обобщението, че в контекста на ЛИДЕР подход, местните инициативни групи могат да оформят по-големи територии чрез групиране и обединяване на своите ресурси. Така групирани, те действат като една гигантска МИГ по отношение на задачите, за които са се споразумели. Едновременно с това обаче финансиране за този вид проекти не се намира лесно. В този случай единствената възможност е предоставена от Дейност 2 по ЛИДЕР+.

В хода на развитие на подхода ЛИДЕР, МИГ се развиват като ключови участници в развитието на регионите и обединяват елементи от гражданското самоуправление и пряката демокрация с елементи от представителната демокрация. В този контекст МИГ-и могат да обогатят местното управление като допълнителна възможност за по-доброто съчетаване на гражданското самоуправление с обществените системи и регулативни системи.

Добра практика в този аспект е проекта “Педагогическо сътрудничество и разширяване на разнообразието от дейности през свободното време”, осъществена в Германия. Създадена е структура за управление, при която проектът се ръководи от общината, освобождавайки доброволците да се съсредоточат изцяло върху координацията. Бюджетът финансира разходите за организатори, инструктори, помощници и други външни експерти. Най-често такива средства не се предоставят от общината, като това определя в случая ключовата роля на ЛИДЕР в региона. Различните образователни институции инициират план за сътрудничество, надхвърлящ институционалните граници, с цел да се по-добри педагогическата помощ за младите хора и да се възпита у тях социална връзка с родния им регион, което трябва да намали броя на изложените „на риск“.

На базата на опита, който е натрупан чрез добрите практики по ЛИДЕР от други страни могат да се формулират следните проблеми при прилагането на подхода в ЕС:

• 
  Осъществяването на проектите по програмата ЛИДЕР в редица случаи са съпроводени с проблеми от административен характер, свързани с правни и административни пречки, произтичащи от местни характеристики и особености на районите;
  
• 
  Някои от проектите имат проблеми, свързани с финансирането. Бюджета по някои от тях покрива само част от разходите и не позволява да бъдат поемани други. В резултат на това възниква проблемът на неустойчивост на някои от дейностите, които разчитат на външно финансиране;
  
• 
  Координацията между участниците по проектите, особено такива, които нямат опит в подобни дейности може да бъде определена като проблем на някои от инициативите по ЛИДЕР;
  
• 
  Липсата на информираност от страна на местните жители води до по-слабия им интерес към дейностите, осъществявани по проектите или дори до отказа на някои от тях от участие в инициативата. Това е причина и за относително по-ниски резултати и по-малка добавена стойност от реализацията на проекта. Информирането на местните хора за процеса на развитие, провеждането на мероприятия и обсъждания за повишаване на осведомеността биха довели до приемането на голяма част от инициативите по ЛИДЕР от страна на местното население;
  
• 
  Различието в интересите, убежденията и съображенията на участниците по някои от проектите е предпоставка за възникване на проблеми, особено при създадени относително по-големи мрежи от участници;
  
• 
  Проблем на някои от инициативите по ЛИДЕР е осигуряването на необходимия човешки потенциал за реализацията на някои от проектите. В някои от тях увеличаването на броя на подкрепящите партньори до по-широк диапазон се оказва сериозен проблем;
  
  • 
    Езиковата бариера е проблем, който възниква за някои от проектите и поради тази причина някои от възможните участници не могат да бъдат включени в проекта или комуникацията помежду им е затруднена.
    

• 
  Подхода ЛИДЕР има значима роля за свързване на множество малки
  

• 
  Изграждането на добри работни отношения с местните власти, независимо
  

• 
  Подкрепата на кметовете и общините и други органи на местното
  

• 
  Възможността за транснационално сътрудничество по инициативата
  

• 
  Бизнес иновацията по същество започва от местните предприемачи, въз
  

• 
  Без МИГ като институция на регионално равнище, осигуряваща