Възможности и решения на иновативната политика на отрасъла

Водената инвестиционна политика в сектора, доведе до определени резултати, които не стимулираха обаче иновациите в сектора. Част от дружествата от Старозагорска област притежават определени сартификати за качество на продукцията (ISO, NASRR), но не произвеждат типични регионални продукти (IGP, DOP). Остава нисък и ръста на чуждестранните инвестиции в преработката на плодове и зеленчуци, съставляващ едва 0,9% от общите чуждестранни инвестиции в ХВП. При преработката на месо и месни продукти, предприятията са 20 на брой с обем над 100хил.лв. годишно. Регионалните лидери – Градус ООД и Кен АД притежават национален пазарен дял над 14% при малотрайните колбаси и пилешкото месо. И двете дружества са едни от най-големите инвеститори в региона (над 60млн.лв.). Не маловажна предпоставка за успеха на дружествата е и вертикално интегрираната структура на предприятията. Затвореният цикъл намаля производствените разходи, инвестиционния риск и благоприятства иновационната политика на фирмите.

Географско-икономическата концентрация на свързани помежду си производства (предприятия), специализирани доставчици на продукти и услуги, асоциирани към тях институции (учебни заведения, изследователски институти, в бизнес области и типични на регионален признак), които си сътрудничат в името на обща цел, би довело до по-висока ефективност на производствата в областта на хранително-вкусовата промишленост, заемането на нови пазарни дялове, устойчиви пазарни ниши, както и по-леснодостъпна възможност за лансиране и създаване на нов продукт или услуга.

Създаването на мрежи от свързани предриятия и прилагането на клъстърния подход е признат от световната практика начин за повишаване конкурентноспособността на преработващите предприятия, разширяване и подобряване на експортния им потенциал, добра социална интеграция както на регионално, така и на национално ниво. Клъстърите са добър метод и практика за нарастване на произведената добавена стойност и увеличение на производителността.

Клъстърите като подход биха довели до повишаване качеството на продуктовата иновация, като необходимост от непрекъснато растящите изисквания на висококонкурентния европейски пазар. По този начин бихме могли и да говорим за една модерна и новаторска производствена култура, която недвусмислено ще доведе до стимулиране на предприемаческия дух, пълноценен обмен на добри производствени практики.

Проучванията показват, че потенциалните клъстъри в цялата страна са около 40, за разглеждания район функциониращите до момента са 5. Относителния дял на клъстърите в хранително-вкусовата индустрия е 40%. Въпреки това, за тяхното успешно формиране е необходимо намесата на държавата и местната власт в частност. Само с тази ясно очертана връзка между предприятия и местна власт връзките могат да прераснат в успешни клъстърни структури. В повечето от случаите клъстърите не са формално обозначени (неформални), но фирмите работят в условия близки до клъстър (наличие на силни местни връзки, сътрудничество с други пазарно еднакво представени субекти, висока концентрация на производството в региона и др.).

Функциите на държавата за управление на иновационните процеси обхващат:

• Насърчаване на иновационната активност

• Подобряване на финансирането за иновации

• Насърчаване на междуфирменото взаимодействие и създаването на иновационни мрежи и клъстери.

• Развитие на иновационната култура и потенциал на фирмите.

Наблюдава се увеличаване на възможностите за въвеждането на иновации в МСП предвид ежегодното нарастване на приноса на МСП в добавената стойност и БВП и нарастване дела на МСП в ДМА. МСП се характеризират с гъвкавост, възприемчивост и способност за импровизиране. Наблюдава се също стремеж за разработване на собствен дизайн и продажба на изделия под собствена търговска марка при все по-тясна ориентация към потребностите на клиента.

В същото време, разходите за НИРД, особено на бизнес сектора, са незадоволителни. Търгоските банките остават основен източник на дългосрочно финансиране за предприятията, докато капиталовият пазар още не е развит.

Съзадаването на технологични паркове като възможност за иновации се финансира по Оперативна програма „Конкурентно­способност” 2007-2013 г. по Приоритетна ос 1 „Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности”, област на въздействие 1.2. „Подобряване на про-иновативната инфра­структура”, операция 1.2.1. „Създаване на нова и укрепване на съществуваща про-иновативна инфраструктура”.

В заключение могат да бъдат изведени следните препоръки и мерки стимулиращи иновационната активност на региона:

• 
  икономически (митнически облекчения за внос на високотехнологично оборудване за осъществяване на изследователска дейност)
  
• 
  пряко свързани с иновационната дейност (данъчно признаване на разходите за НИРД)
  
• 
  създаващи обща благоприятна бизнес среда (защита на конкуренцията).
  
• 
  стимулиращи (предоставяне на субсидии за развитие на приоритетни научни области)
  
• 
  ограничаващи (изисквания за опазване на околната среда или въвеждане на отраслови стандарти).
  

• 
  Василева, Л., Регионално развитие и интеграционни процеси по зони и райони, Тракия М, 2005, стр.79-84
  
• 
  Ненов, Т., Иновации в индустрията, Варна, Унив. изд. Наука и икономика, 1998, стр. 25-32
  
• 
  Andersson, M and C. Karlsson (2006), Knowledge in Regional Economic Growth – the role of knowledge accessibility, Industry and Innovation, 14 (2), 129-149
  
• 
  Boshma, R.A. (2005), Proximity and Innovation: A critical Assessment, Regional Studies, Vol 39, No. 1, 61-74
  
• 
  Johansson, B and Lööf, H. (2007), Innovation Activities explained by firm attributes and Location, Economics of Innovation and new Technology(under printing)
  
• 
  Holmаn, Magnus; Magnusson, Mats; McKelvey, Maureen, What are Innovative Opportunities?, Industry and innovation, Feb.1, 2007
  
• 
  http://www.scribd.com/doc/18561517/
  

катедра „Икономика на природните ресурси”, УНСС

Подходът ЛИДЕР още от самото си начало се прилага с успех в различни условия и различни видове райони, като по този начин приспособява воденето на политиката за развитие на селските райони към огромните различия в нуждите им. Затова, той се е превърнал в неотделима част от политиката за развитие на селските райони. Като насърчава местното участие в планирането и осъществяването на стратегиите за устойчиво развитие, подходът ЛИДЕР може да се окаже ценен инструмент за постигане на интегрирано развитие на селските райони.бъдещата политика на селските райони. /8, 9/

Съвременната политика за развитие на селските райони включва широка гама от мерки, насочени към разнообразяване на икономиката, подобряване в транспорта и комуникационните мрежи, управлението на човешките ресурси, достъпа до основни услуги, предоставянето на стопански обекти и др. с цел намаляване на регионалните различия. Може да се обобщи, че политиката за интегираното развитие на селските райони е насочена към намаляване на социално-икономическите различия между регионите, както и към запазване на селските райони -живописна пейзажи, земи с висока природна стойност, селища с богата история и архитектурни останки, културни традиции и обичаи и др. Целта на доклада е да проследи възможностите на подхода ЛИДЕР за интегрирано развитие на селските райони.

2. Политика за интегрирано развитие на селските райони

През последните 15 години политиката за развитие на селските райони постепенно преминава от прилагането екзогенен към ендогенен модел. Екзогенният модел се използва веднага след Втората световна война когато повечето страни от ЕС провеждат политика, насочена към насърчаване на чужди инвестиции в селските райони (т.е. инвестиции от други региони или в чужбина).

Основните характеристики на екзогенния модел са: /3, 4/

- ключов принцип – икономия от мащаба;

- динамични сили – големите градски центрове. Основните сили за развитие идват извън селските райони;

- функции на селските райони – доставят храна и друга първична продукция за развиващата се градска икономика;

- основни проблеми на развитието на селските райони – ниска производителност и изостаналост;

- фокус в развитието на селските райони – аграрна индустриализация и специализация, окуражаване на мобилността на труда и капитала.

Получените резултати не оправдават очакванията. Наистина в селските райони се създавата нови работни места, въвеждат се нови технологии, но се наблюдава засилен процес на миграция към градските райони, както и обратно изтичане на капитали, по-слаба жизнеустойчивост на селските фирми. Наложи се извода, че екзогенният модел не води до устойчиво икономическо развитие на селските райони. В период на икономическа криза и високи нива на безработица, наличните насочени към селските райони инвестиционни проекти са малко, ожесточава се конкуренцията за спечелване на обществените фондове. Освен това, поради глобализацията нови страни се появиха на пазара за мобилни инвестиции (7). Постепенно се премина към ендогенен модел на развитие, който предполага, че местното развитие се базира основно на местната инициатива и в голяма степен се основава на местни ресурси (7). За разлика от екзогенния модел, ползите от развитието се запазват в местната икономика и местните ценности се уважават (6).

Основните характеристики на ендогенния модел са: /5/

- ключов принцип – местните ресурси /природни, човешки и културни/ са основа за устойчивото развитие на района;

- динамични сили – местната инициатива и предприемачество;

- функции на селските райони – диверсифицират селските икономики;

- основни проблеми на развитието на селските райони – ограничените възможности на района и социалните групи да участват в икономическата дейност;

- фокус в развитието на селските райони – изграждане на способности и възможности /умения, институции и инфраструктура/ и преодоляване на социалната изолация.

Предпоставките за успех на ендогенния модел се отнасят главно до интензивно взаимодействие, обмен на информация и сътрудничество между местните участници. В допълнение към тази регионална насоченост на политиката на местния потенциал за развитие, мерки за подобряване на инфраструктурата са наложителни.

В средата на 90-те години на 20 век в Стратегическия селскостопански доклад, тогавашният комисар Фишлер предлага въвеждането на интегрирана политика на селските райони, в която политики, насочени към селските райони заедно да формират взаимно съгласувани мерки, които позволяват постигането на максимален синергичен ефект (1, 2). Подобна политика се стреми към устойчиво равновесие между селскостопанската дейност, другите форми на развитие на селските райони и опазването на природните ресурси, и набляга на мултифункционалната роля на земеделските произво­дители: производители на храни, фуражи и нехранителни продукти, и пазители на селските райони. Новата политика за развитие на селските райони трябва да допринесе за мултифункционалността на земеделието, подобряване на конкурентоспособността на селските райони и запазването и създаването на заетост./3/ Мерките за развитие на селските райони са изложени в Регламента за развитие на селските райони (1257/99).

От Европейския съвет в Гьотеборг /15 и 16 юни 2001/ бяха дефинирани ръководните принципи на пазарната политика и на интегрираната политика за развитие на селските райони и ОСП. Ръка за ръка трябва да вървят устойчивото използване на природните ресурси и равнищата на отпадните продукти, поддържането на биоразнообразието, запазванетои екосистемите и задържане процесите на опустиняването. ОСП и политиката за развитие на селските райони трябва да способстват за постигането на устойчиво развитие посредством насърчаване на производството на здравословни и висококачествени продукти, на природосъобразни, щадящи околната среда производствени методи, включително и органичното производство, възстановяващи се суровини и опазване на биоразнообразието. Тези ръководни принципи бяха потвърдени по отношение на Лисабонската стратегия в заключенията, направени от Европейския съвет на срещата в Солун (20 и 21 юни 2003 г.).

Програма ЛИДЕР се основава на разбирането, че поради разнообразието на селските райони в Европа, стратегиите за развитие са много по-ефективни и ефикасни, ако се решават и прилагат на местно ниво от местните участници, придружени от ясни и прозрачни процедури, подпомагане от съответните обществени администрации и необходимата техническа помощ за разпространение на добрите практики. Разликата между „Лидер" и други по-традиционни полити­чески мерки за развитие на селските райони се състои в това, че „Лидер" посочва „как" да се действа, а не това „какво" трябва да се направи.

ЛИДЕР се основава на седем основни принципа, които са предпоставки за създаването на МИГ, определят тяхната оперативна готовност и служат при подбора на отделните проекти. Проектът трябва да бъде свързан с даден географски район, тоест прилага се териториален подход. Инициативата за проекта е нужно да идва "отдолу нагоре", тоест да е местна инициатива. Проектът е разработен чрез местни партньорства между обществения и частния сектор, без предварително изключване на която и да е категория партньори. Този подход е новаторски в своите методи и насоки и затова се стреми да интегрира иновации в проектите (в цели, в инструменти, в методите). ЛИДЕР е междусекторен, не е ограничен по видове дейност, а по-скоро се стреми да развива взаимодействието между отделните сектори на селските икономики./9/

ЛИДЕР също така се стреми да насърчи сътрудничеството между местната власт и другите действащи лица. Териториалното сътрудничество в този смисъл помага да се постигне критична маса, докато транснационалното сътрудничество е специално насочено към обмяна на идеи и ноу-хау. Изграждането на мрежи е основен принцип на ЛИДЕР. Те позволяват добавяне на стойност при обмена на информация и разпространение на най-добрите практики и често води до формиране на нови партньорства и сътрудничество. Децентрализираното управление и финансиране гарантира, че чрез местната инициатива и действия се консолидира човешкия капитал по пътя на ефективна децентрализация на отговорностите.

Седемте принципа трябва бъдат вкарани в действие на местно равнище, както и във взаимодействието между мест­ните партньори в регионален, национален и европейски мащаб. Това са: подходът, основан на района, подходът отдолу нагоре, местното партньорство, многосекторният, интеграци­онен подход, иновацията, териториалното сътрудничество и работата в мрежа.

Самият начин за осъществяване на програмата е чрез децентрализирано управле­ние и финансиране, което в голяма степен определя обхвата на дейност на местната инициативна група по отношение на инициативата ЛИДЕР.

Тези принципи са: /10/

1. Подход, основан на района

Това изисква създаването на политика за развитие, осно­вана на специфичното за даден район местоположение, положителни и отрицателни фактори. Този район следва да бъде една сравнително хомогенна мест­на селска територия, характеризираща се с вътрешно социално единство, обща история и традиции, чувство за обща идентичност и др. Основаният на района подход придобива все по-голяма популярност, а „основните действащи лица" на местно равнище осъзнават важната роля на местните ресурси за постигането на устойчиво развитие. На нивото на МИГ, основаният на района подход спомогна за по-доброто идентифициране на селските сто­пани с дадена територия.

Той има за цел да насърчи вземането на решения с актив­но участие на местно ниво за всички аспекти на политиката за развитие. Така ще се гарантира участието на местните действащи лица, поощряване на дейностите и обучение на местните общности на различни етапи от програмата. На ниво проект е важно, въпросният проект да бъде по инициатива на местни действащи лица, след провeждането на обсъждане с на­селението, което ще бъде засегнато от дейностите.

Създаването на капацитет е основна част от подхода „отдолу -нагоре", който включва:

-повишаване на съзнанието, обучение, участие и мобилизация на местното население за идентифициране на силните и слабите страни на района (анализ);

- участие на различни групи по интереси за създаване на стратегия за местно развитие;

- създаване на ясни критерии за избор на местно ниво на подходящи действия (проекти) за осъществяване на стратегията.

Участието не трябва да се ограничава само да началната фаза, но трябва да продължава по време на целия процес на прилагане, като допринася за стратегията, осъществяването на избраните проекти и критическа преоценка и поуки за бъдещето. Съществува също така и важният въпрос за прозрачността, на която следва да се обърне внимание при процедурите за мобилизация и консултации, за да се постигне консенсус чрез диалог и преговори между участващите действащи лица./8/

3. Подхода на партньорство и „местната инициативна група" (МИГ)

МИГ е организация на обществени и частни участници, обединени в партньорство, чрез което се определя съв­местна стратегия и местен план за действие за развитие­то на района. МИГ е една от най-оригинални­те и стратегически особености на подхода „ЛИДЕР". При­тежаваща екип от практически насочени специалисти, правомощия за вземане на решения и достатъчно голям бюджет, МИГ представлява нов тип организация, която може да окаже значително въздействие върху институци­оналното и политическо равновесие на съответния ра­йон. Местните инициативни групи предоставят на местните участници подходящи механизми за участие, повишаване на осведомеността и организираността в полза на развитието на селските райони. Разпределението на за­дачите и отговорностите между партньорите (организа­ции по програмата, МИГ, членове на МИГ) трябва да е ясно и прозрачно.

В допълнение към концепцията „ЛИДЕР" и нейното при­лагане в тази област, което само по себе си е новаторско, инициативата изисква и дейностите да бъдат такива. Те могат да са под формата на: дейности за популяризиране на местните ресурси по нови начини; дейности от интерес за местното развитие, които не са обхванати от други политики за развитие; дейности, които предлагат нови решения за преодоляване на слабостите и проблемите в селските райони или дейности, които създават нови продукти, процеси, форми на организация или нови пазари.Новаторството е неразделна част и от компонентите на програмата за педагогическа дейност и създаване на мре­жи като разпространяване на информация сред други групи участници, които търсят

Дейностите и проектите, включени в местния план за действие, са свързани и съгласувани като едно цяло. Ин­тегрирането може да се отнася както до дейности, про­веждани в един сектор, така и до всички програмни дей­ности или специфични групи от дейности, или най-вече до връзки между различни стпоански субекти от иконо­мическия, социалния, културния и природозащитния сек­тор в района.

Чрез улесняването на обмена и разпространението на информация относно политиките за развитие на селските райони, както и разпространението и обмена на добри практики, новаторски стратегии и дейности, мрежата на ЛИДЕР цели да ограничи изолацията на МИГ и да създаде източник на информация и анализ на дейностите. Като допълнение към съществуващите европейски и нацио­нални мрежи, някои МИГ спонтанно се обединиха в нео­фициални мрежи. Друга съществена част от ЛИДЕР е сътрудничеството меж­ду селските райони. Сътрудничеството между районите може да бъде транснационално, но може да се осъществи и между райони в рамките на дадена държава-членка.

Прехвърляне върху МИГ на голяма част от отговорности­те за вземане на решения по отношение на финансиране­то и управлението е друг ключов елемент на подхода ЛИДЕР. Степента на автономност на МИГ обаче варира значително в зависимост от конкретния вид организа­ция и институционалната среда в държавата-членка.