Селският туризъм – възможност за развитие в България

Развитието на алтернативен туризъм изисква наличие на подходящи местности, специфична природа, особена култура, нрави, обичаи, любопитни исторически факти и забележителности. В днешното забързано време и условията на стрес, в които живеем, връщането към нашите корени е особено полезно, в това число и за възстановяване на душевното ни равновесие и неговото съхраняване .

Предвид това, че развитието на алтернативен туризъм изисква наличие на подходящи природни условия ще посочим, че като цяло земеделските стопанства и горите обхващат по-голямата част от териоторията на Европа и имат изключително важно значение за здравето на хората и икономиките на страните съответно. Ето защо ЕС е разработил Обща селскостопанска политика, която да подпомага икономическото и социалното развитие на селските общности от една страна, а от друга – има съществена роля при сблъсъка с нови предизвикателства, каквито са измененията в климата, управлението на водите, биоенергията, биоразнообразието⁶⁵.

Трябва да посочим и това, че алтернативният туризъм, поне към момента, може да се определи като изключително подходящо средство за съживяване на селските региони у нас. В тази връзка ще направим уточнението, че селата в България се характеризират със слабо развита и нискоефективна икономика, висока безработица и основен поминък – земеделието. Важна особеност, наблюдавана в страната, е силно изразената икономическа неравнопоставеност между селските и градските райони, при което в областите с концентрирано селско население ниските доходи се компенсират чрез натуралното стопанство за самозадоволяване или така наречените полупазарни стопанства. Това обаче, възпрепятства предприемачеството като цяло.

Също така трябва да отчетем и факта, че от 1990 година насам се наблюдава силно раздробяване на земеделското стопанство, в резултат на което развитието на селското стопанство като цяло сериозно изостава. В тази връзка можем да посочим, че в България структурата на площите със селскостопанско предназначение се характеризира със следните изменения:

• 
  площ със селскостопанско предназначение – 50,9% от територията на страната за 2008 г., при 51,04% за 2007 г.;
  
• 
  използвана земеделска площ – 46,0% от територията на страната за 2008 г., при 46,1% през 2007 г.;
  
• 
  обработваеми земи – през 2008 г. представляват 60% от използваната земеделска площ, което е малко увеличение спрямо 2007 г., когато делът им е бил 59,8%;
  
• 
  угари⁶⁶ - 7,5% от обработваемата земя през 2008 г., което намаление с 21,3% спрямо 2007 г. (9,5% за 2007 г.);
  
• 
  изкуствени ливади с бобови и житни треви – през 2008 г. заемат 3,3% от обработваемата земя, а през 2007 г. са били 3,1% от обработваемата земя;
  
• 
  постоянно продуктивни ливади, високопланински пасища, затревени повърхности със слаб продуктивен потенциал и ливади-овощни градини - 35,9% от използваната земеделска площ за 2008 г., при размер 36,0% за 2007 г.;
  
• 
  лозя – чиста култура през 2008 г. има 2,0% използвана земеделска площ, докато през 2007 г. е била 2,03%;
  
• 
  семейни градини – през 2008 г. заемат 0,5% от използвана земеделска площ;
  
• 
  необработвани земи⁶⁷- през 2008 г. е 4,9% от територията на страната.
  

Като имаме предвид посоченото по-горе относно селския туризъм, тук ще направим допълнението, че той обхваща всички туристически дейности, които могат да се развиват на село – пътуване и транзитно преминаване през селските местности с кола, велосипед, лодка, кон, престой в селска къща, опитване на традиционни ястия и напитки, запознаване с местния поминък на населението, както и с местния фолклор. Намира израз в посещение на селски местности, с възможност за участие в определени събития и празници, свързани с конкретни селскостопански дейности и обичаи; музеи на занаятите, посветени на производството на различни селскостопански продукти; запознаване с местните традиции и обичаи в съответната област; разглеждане и отсядане в запазени автентични къщи.

С цел повишаване атрактивността на предлагания туристически продукт, може да се даде възможност на туристите да се включват в ежедневието на домакинството, а именно: да участват в беритбата на плодове и зеленчуци, събиране на билки, приготвяне на традиционни ястия, включване в обичаите и празниците на района, наблюдение или обучение в местните занаяти, фолклорни и земеделски традиции. В същото време тези дейности могат да бъдат допълнени с различни видове активен или културен туризъм (пешеходен, планинско колело, езда, посещение на манастири, музеи, археологически и други забележителности, училище по занаяти).

Наличието на атрактивни природни и антропогенни ресурси прави съответните региони още по-привлекателни за туристите и би осигурило по-дългосрочния им престой там.

Всичко това е благоприятна предпоставка за икономическото развитие на селските региони, която е добре да бъде рационално използвана. През последните няколко години тенденциите в туристическия бранш у нас показват, че това е ниша, към която все повече хора се насочват, но развитието и съответно налагането на селския туризъм като доходоносна дейност у нас тепърва предстои.

В потвърждение на така посоченото е и направеният от Българската Асоциация за алтернативен туризъм SWOT анализ⁶⁸, основните моменти при който са следните:

Таблица 1

SWOT анализ

В същото време трябва да посочим, че е необходимо да се вземат мерки за преодоляване на негативните обективни условия, а именно това, че много от селските региони у нас се характеризират с ниска гъстота на населението, с липса на основна инфраструктура и ограничени възможности за заетост, породени от западането на земеделието и животновъдството в страната. Трябва да се намери подходящ начин за използването на богатите природни ресурси и здравословна среда на селските региони, което е своеобразна предпоставка за развитие на туризъм. Превръщането на селските региони в места, привличащи туристите, ще създаде възможност за частично или пълно, в зависимост от конкретния регион, разрешаване на проблема със заетостта на местното население и съответно – намаляване на миграцията му към градовете. Това изисква инвестиране в селските региони с цел разграничаването им от гледна точка на специфични природни забележителности, местни традиции, обичаи, традиционна кухня, екопътеки, съхранена автентичност. Необходимо е разработването на подходящи, при това атрактивни, туристически програми и пакети, които да привличат интерес както сред българските, така и сред чуждестранните туристи. В тях следва да се акцентира върху разнообразни дейности, които да са насочени към изграждане, обучение и усъвършенстване на участниците.

Можем да обобщим, че алтернативният туризъм има като приоритет отношението към природата, традициите и интересите на местните общности. Основният акцент се явява досега с природната среда, автентичната атмосфера и кухня, запазените традиции, липсата на загрозяващи белези на урбанизма, поради което е насочен основно към планинските и селски райони, характеризиращи се със специфична география. Българското Черноморие притежава специфичен облик, но за съжаление днес се характеризира с много висока степен на застрояване, което води до загуба на неговата идентичност и отблъскване на много туристи – български и чуждестранни.
Заключение

Развитието на алтернативен туризъм представлява реална възможност за съживяване на най-изостаналите части на страната ни и създава предпоставки за превръщането им в привлекателни места, подходящи за живеене и отдих. Статистиката показва, че през последните години са създадени много агенции, семейни хотели, къщи за гости и спортни клубове, предоставящи услуги в тази сфера, което е важна предпоставка за развитие. В същото време, обаче, трябва да посочим и негативните тенденции, възпрепятстващи успешното развитие на алтернативния туризъм у нас във всичките му разновидности, а именно – липсата на субсидии в сектора, реституирането на имоти, изостанали форми и начини на управление. Всичко това следва да бъде преодоляно, за да се създаде възможност за развитието на селските региони и превръщането на България в предпочитана дестинация за алтернативен туризъм.

1. 
   Статистически справочник 2009. НСИ, София, Демакс, 2009
   
2. 
   GLT consult // http://selskiturizam.org/
   
3. 
   http://www.baatbg.org
   
4. 
   http://www.europe.bg
   
5. 
   http://finansirane.eu/
   
6. 
   http://www.info.adventure.net
   
7. 
   http://www.venitravel.com/AAA/BAAT.html
   

Радка Петрова Иванова

тел. 0889 820268, e-mail: radi78@abv.bg

Икономически университет – Варна, каб. 505

ул. “Княз Борис I” №77

9002 Варна

Nadejda Petrova, Todorka Atanasova, Iskra Nencheva

С развитие на човешкото общество и с усъвършенстване на техниката и технологиите се увеличава количеството и разно­образието на използваните природни ресурси. Изчерпването им е разрастващ се и задълбочаващ проблем на съвременното общество. Целта на разработката е да се изследват основните предпоставки за постигане на устойчиво използване на поземлените ресурси.

Човешкото общество е тясно свързано с природната среда. Природна среда е естествената част от природата, която не е засегната или е незначително засегната от човешката дейност. В своето историческо развитие човекът си е създал определени взаимо­отношения с природата и там, където е бил в допир с нея, тя е ставала за него околна среда. Околната среда включва не само естествената, но и преобразуваната от човека среда в условията на която се развива човешкото общество. Многовековната стопанска дейност е била свързана с отнемане на отделните компоненти от околната среда, чието възпроизводство в миналото се е основавало единствено на естествените природни закони, но днес е необходимо човечеството да преосмисли отношението си към природните ресурси. Опазването на околната среда изисква да се установи правилно отношение на обществото към природата. Без намесата на човека в течение на векове в природата съществува равновесие. В най-ранната епоха от развитието на човечеството за него са имали значение онези вещества и енергия, които са му осигурявали средства за съществуване. Дълго време човекът е смятал природата за неизчерпаема - от нея може да се взема неограничено и в нея може да се изхвърля неограничено

За разлика от древността днес мащабите на изменение на природните елементи на околната среда са големи и често пъти безвъзвратни. С нарастване на населението, за да се осигурят повече материални блага се въвличат в производството все по-големи количества природни ресурси. Поради технологични несъвършенства се оползотворява сравнително малка част от природните ресурси, а останалата част се превръща в течни, твърди и въздухообразни отпадъци. Разрушителното влияние на човека върху околната среда допринася от една страна за изчерпване на природните ресурси, а от друга до замърсяването й. Невъзобновимите природни ресурси критично са намалели и съществува реална заплаха от изчерпване на енергийните източници. Възобновимите и частично възобновимите природни ресурси също са пострадали от безогледната ескплоатация на човека. Замърсяването на околната среда приема застрашителни размери. Човекът е пренаситил средата на своето обитаване с вредни и най-често токсични отпадъци. Природата в частност биосферата, започва да не може да възстановява загубите, нанесени от хората. Това са първите поводи, накарали обществото да подложи на преоценка отношениeто си към природата. В края на ХХ-ти век човечеството осъзна, че икономическото развитие и благосъстоянието на нациите е немислимо без развитието на цялостна политика за опазване на околната среда, в която всички ние живеем и от която зависим.

Поземлените ресурси на планетата наред с биологичните ресурси са основата за решаване на продоволствения проблем, за създаване на условия за живот и бит на човека. Цялата площ на земната повърхност  е 510 млн. км². Сушата /поземлените ресурси/ заемат около 149 млн.км² или 29% от земната повърхност, а водната повърхност заема 361 млн.км² или 61%. Тези данни показват ограничеността на поземлените ресурси, които са два пъти по-малко в сравнение с водната повърхност, и доказва необходимостта от тяхното устойчиво използване и управление.

Поземлените ресурси са фактор от особено значение за развитието на всяка една страна. Те са териториална база за всяка човешка дейност, а в земеделието и горското стопанство земята е основен производствен фактор. Това означава, че в човешката дейност поземлените ресурси изпълняват различна роля, която е принципно различна  в отделните отрасли на материалното производство. Най-ясно тези различия проличават, като се сравни използването на земята в селското стопанство и индустрията. В обработващата промишленост, строителството и транспорта, земята служи като фундамент, териториално пространство, върху което се разполагат жилища, градове, крупни технически съоръжения, водохранилища, комуникационни съоръжения и други. В селското стопанство земята има съвсем друго предназначение. Тя се явява основно средство за производство, има огромно стопанско значение и представлява незаменим природен ресурс. Това налага поземлените ресурси да се използват икономично, предимно за задоволяване на продовол­ствените потребности на населението, като се ограничи използването на обработваемата земя за не селскостопански нужди. В зависимост от пригодността й към селското стопанство, този поземлен фонд се разпределя на три категории земя:

• 
  непродуктивни земи – ледници, пустини, скали, пясъчни ивици; езера, реки, водохранилища; градове пътища, промишлени обекти; антропогенно увредени; селскостопански непродуктивни територии  /села и др. /
  
• 
  продуктивни земи, непригодни за обработка – тундри, блата, засушливи степи и савани, засолени почви, гори и заблатени почви;
  
• 
  обработваеми земи – съвременни орни площи и плантации, ливади и пасища;
  

Почвата е повърхностния слой от земната кора, притежаващ плодородие, а плодородието на почвата е способността й едновременно да осигурява растенията с вода, необходимите хранителни елементи и въздух, а така също и да създава за тях благоприятни условия за растеж и развитие. Почвата е основен природен ресурс, който човек използва за свое облагодетелстване. Без нея е невъзможно съществуването му. Човешкато дейност е давала и дава дълбоки отражения върху почвата. За съжаление човек не винаги я използва най- целесъобразно и с мисъл за опазването й. От правилното и грижовно използване на почвата, от запазването и повишаването на нейното плодородие до голяма степен зависи решаването на проблема за осигуряването на населението на Земята с продоволствие. Почвеното плодородие бива три вида: естествено, потенциално и икономическо. Естественото плодородие се изразява в наличието на хумус и други хранителни вещества в почвата. Потенциалното плодородие се изразява във възможностите за увеличаване хранителните вещества на почвите чрез различни добавки. Икономическото плодородие се изразява чрез стойността на произведените селскостопански продукти от единица площ върху определен вид почви. Основната цел на ефективното използване на почвите е съхранението на тяхната чистота, на полезните им свойства обуславящи плодородието им и по-нататъшното му развитие чрез човешката дейност.

В последните десетилетия положението с плодородието на почвите в световен план и в частност в България стремително се влошава. Много често прекомерната употреба или грешките в прило­жението на минералните синтетични торове води до неоправдани загуби, почвата и растенията не ги усвояват, по-голямата част от тях попада в подпочвените води, замърсява околната среда и увеличава размера на киселите почви. Подържането на почвеното плодородие е възможно само при строгото съблюдаване и подържане в почвата на определен баланс между органичните и неорганичните вещества.

Органичните вещества в почвата имат основен принос за плодородието й. Това е сборът от жива и мъртва материя в почвата и включва всички остатъци от растения и микроорганизми. Свързват хранителните вещества с почвата, като ги съхраняват и дават достъп до тях на растенията. Предлагат дом на организмите в почвата, от бактерии до червеи и насекоми и им позволяват да преобразуват остатъци от растения и да достигат до хранителни вещества, които могат да бъдат поети от растенията и посевите. Също така поддържат почвената структура, като по този начин подобряват инфилтрацията на водата, намаляват изпаренията, повишават капацитета за задържане на вода и предотвратяват уплътняването на почвата. Освен това органичните вещества в почвата ускоряват разграждането на замърсителите и могат да ги свържат със своите частици, като по този начин намаляват риска от изтичане. Почвеното органично вещество се оценява чрез съдържанието в почвата на хумус и органичен въглерод. Почвата задържа два пъти повече органичен въглерод от растенията. Повишаването на органичната материя създава дълготрайно хранилище за въглерода от атмосферата

През последните години е отбелязано чуствително намаление на съдържанието на хумус в почвите. Снижението в неговите показатели само с 0,1%, при равни други природно-икономически показатели, води до понижение в добива (например: при зърнено житни култури) от 80-100 кг/hа. В периода на дългата стопанска експлоатация на обработваемите площи в България респ. в света, от орния слой са използвани средно 30-50% от почвените запаси на хумуса, а на отделни площи този показател е още по-висок.

При днешната ситуация в земеделието голяма част от добива се формира за сметка на мобилизацията на почвеното плодородие, без компенсиране на изнасяните с реколтата хранителни вещества, а като следствие, постоянният отрицателен баланс на хранителни вещества изтощава почвата, т.е. разрушава хумуса.

Обедняването на почвата откъм органични вещества значително усилва процесите на миграция на основните хранителни елементи в по-ниско лежащите почвени хоризонти, особено на леки по механичен състав почви – песъкливи почви, глинесто-песъкливи, а така също и в почвени зони с интензивен промивен воден режим. Значително се разшириха териториите, където активно се развиват ерозионни процеси. Такива площи не само съдържат по-малко хумус, но имат и по-малък хумусен хоризонт.

Почвите бедни на органично вещество (респ. хумус) стават по-малко устойчиви на постояното въздействие на почвообработващите оръдия в условията на интензивното земеделие и бързо губят такива агрономически ценни свойства като структурност, плътност, порьоз­ност, капилярност, водопроницаемост, влагоемност, които също се явяват показатели на почвеното плодородие. Подържането на почвеното плодородие на земеделските земи по традиционите методи е невъзможно

Хумусът се явява основен източник на хранителни вещества, тъй като в неговия състав влиза почти цялото количество от почвения азот – 98-99%; около 60% от фосфора и сярата, а така също и значителна част от другите хранителни елементи.

Минералните синтетични торове, попълвайки запасите на хранителни вещества в почвата и подобрявайки кръговрата на хранителните елементи, не влияят на динамиката на съдържанието на общия хумус. Затова за да се прави земеделие, което не е в ущърб на плодородието, трябва да има бездефицитен баланс на хумуса, освен минералните торове, всеки декар земя средно трябва да получава 6-7 тона органични торове. За частично осигуряване с органика на обработваемите площи в България от животновъдството, при най-благоприятните условия ще са необходими най-малко от 15-20 години, и тогава всеки хектар орна земя би получил едва половината от необходимия обем органични торове.

Процесите на деградация на почвите са свързани и с ерозията, замърсяване, уплътняване, вкисляване, засоляване, загуба на биоразнообразие.

Почвената ерозия е процес на механично разрушаване и отнасяне на почвата под влияние на водата или вятъра. Тя води до намаляване на почвения профил, влошаване на физическия статус, изнасяне на хранителни вещества, замърсяване на водите и др. Освен почвено - климатичният, значителен принос за развитие на процеса допринася и антропогенният фактор. Ерозията на почвата е един от най-сериозните глобални проблеми на природната среда.

Основни причини за ерозията са: безконтролно изсичане на горите, нерегулирана паша на добитъка, неправилно разораване на склоновете, неправилни методи на земеделие.

На водна ерозия са подложени всички обработваеми земи с наклон над 6 градуса. Ветровата ерозия се проявява основно в равнинните и обезлесените райони. С прашните емисии се отнасят на големи разстояния химически торове, препарати и др. Тя нанася и значителни загуби на земеделието, чрез унищожаване на засети масиви. Иригационната ерозия е чисто антропогенен процес. Засяга всички поливни площи с наклон над 2 градуса.

Замърсяването на почвата води до увреждане на нейните функции и до замърсяване на повърхностните и подземни води. Наличието на замърсители, надхвърлящи определени нива, може да се отрази негативно на цялата хранителна верига, всички видове екосистеми и други природни ресурси.

Уплътняването на почвата е процес на деформация и увеличаване на плътността и компактността, при което намалява аерационната порьозност и водопропускливостта, увеличава се твърдостта, нарушава се почвената структура и се променя строежът на почвения профил. Процесът на уплътняване е свързан с обработката на почвата и вида на използваната земеделска техника, пашата и интензивното движение на животните.

Друго отрицателно въздействие върху почвата е засоляването и алкализирането. Засоляването е процес, при който се увеличава съдържанието на водоразтворимите соли, а алкализирането – увеличаване на обмените натрий и магнезий в количества влияещи негативно на техните свойства и на продуктовия им потенциал.

Загубата на биоразнообразие е свързана с деградационните процеси и води до загуба на естествената среда на обитаване на редица биологични видове. Изгарянето на стърнищата унищожава част от полезната почвена микрофлора, както и полезни животни, като неприятелите и вредителите се унищожават частично. С опожаряването се унищожават почвени микроорганизми, които допринасят за образуването на хумуса и са важен фактор за плодородието на почвата.

Природните условия, начинът на стопанисване на земята и неефективното прилагане на законодателството са предпоставка за висока степен на деградация на почвата в земеделските земи. Необходимо е разработване и изпълнение на програма за поддържане и повишаване на почвеното плодородие, включваща демонстрация на добри земеделски практики за запазване на почвеното органично вещество, интегрирани с мерките за опазване на почвите от ерозия и уплътняване, програми за обучение на земеделски стопани, въвеждане на съвременни системи на земеделие, като биологичното и консервационно земеделие. Консервационното земеделие представлява истинска устойчива земеделска система, не само съхраняваща, но и подобряваща природните ресурси и увеличаваща почвеното биоразнообразие, флора и фауна, (включително дивите животни) в земеделската система, без да жертва високите добиви.

Ограничаването и преодоляването на деградационните процеси в земеделските земи е необходимо да се осъществи чрез прилагане на добри земеделски практики, включващи комплекс от мерки с почвозащитно действие.

Въведени са Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, като за целта специално са разработени за условията на нашата страна Национални стандарти свързани с опазване на почвата от ерозия, запазване на структурата и органичните вещества в нея. Друга група стандарти са свързани с минимално ниво на поддръжка на местообитанията за да се избегне тяхното влошаване. Националните стандарти са задължителни за изпълнение от всички земеделски стопани, собственици и/или ползватели на земеделски земи, които ще получават подпомагане по различните схеми на Общата селскостопанска политика /ОСП/, допълнителните национални плащания и мерки от Програмата за развитие на селските райони.

Поземлените ресурси засягат сигурността на храните в развиващите се страни, глобалното екологично равновесие и благоденствието на сегашните и бъдещи поколения. Предизвикателство е да се разработи и насърчи устойчиво и продуктивно използване на земята и да се защитят критичното изчерпване на ресурсите и екосистемите, чрез балансиране на ресурсите, осигуряване на основа за водене на преговори, участие при вземане на решения и разрешаване на конфликти между заинтересованите страни, както и осигуряване на благоприятна политическа, социална и икономическа среда.