Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

3. 
   Политика на Европейския съюз по биологично земеделие
   

• 
  Регламент на Съвета №834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти, който регулира биологичното производство, неговото лого и системата за означаване. Новият Регламент 834/2007 е разработен с цел да се постигне по-голяма прозрачност и яснота за всички по отношение на биологичното законодателство. Той отменя Регламент 2092/91, като е по-опростен и по-добре структуриран в сравнение с предишния;
  
• 
  Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство, етикетирането на биологични продукти и контрола;
  
• 
  Регламент (ЕС) № 271/2010 на Комисията. През настоящата година е приет (24 март 2010 г.) за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка със знака за биологично производство на Европейския съюз⁵⁷. Регламентът има голямо значение за потребителите, тъй като налага биологичните продукти от ЕС да бъдат обозначени с ново лого на Съюза в рамките на Общия пазар. Както и в предишния регламент, само храните, съдържащи поне 95 процента биологични съставки, могат да бъдат етикетирани като биологични. Правилото за 70 процента е променено. Според новия Регламент биологичното съдържание на небиологични съставки ще се посочва само в списъка на съставките на продукта.
  

В нормативната уредба след 2007 е заложено синхронизиране на българското законодателство с европейските изисквания, което създава предпоставки за равнопоставеност на изискванията към българското производство и европейските му конкуренти. Също така, ясно са определени и условията за внос и износ на биологични продукти, както за и от страни от ЕС, така и за такива извън ЕС. Определянето на ясен режим за внос, износ, а също и за производство на биопродукти е от ключово значение за ограничаване на навлизането на несертифицирани и опасни за здравето продукти, що се отнася до потребителите, а също и за ограничаване на нелоялната конкуренция, що се отнася до другите играчи на пазара. В същото време трябва да се отбележи, че биологичното земеделие, от своя страна се счита за производство, щадящо околната среда и следователно за способстващо подпомагането на биологичното разнообразие и опазването на природната среда.

В законодателството ясно и точно са определени правила за етикетиране на биологичните продукти. Въпреки това, този принцип е твърде сложен за възприемане от потребителите, които като цяло са склонни да търсят уникален разпознаваем знак - най-често под формата на лого. Това вече е факт и от юли 2010 г., единният европейски знак за означаване на биологичните продукти има задължителен характер (поне за продуктите, произведени в ЕС). Биологичното лого на ЕС е задължително за всички биологични, пакетирани хранителни продукти в Европейския съюз. Логото може да се използва и по желание за непакетирани биологични стоки, произвеждани в ЕС или за всякакви биологични продукти, внесени от трети страни.

Използването му за вносните продукти не е задължително. Позволено е да се поставят и други частни, регионални или национални знаци заедно със знака на ЕС. Регламентът за биологичното земеделие е изменен⁵⁸, за да бъде включен новият знак в едно от приложенията. Регламентът има голямо значение за потребителите, тъй като налага биологичните продукти от ЕС да бъдат обозначени с ново лого на Съюза в рамките на Общия пазар.

4. 
   Възможности за финансиране на биологичното производство
   

• 
  Полски култури: в преход – 181 евро/ха, преминали преходен период – 155 евро/ха;
  
• 
  Трайни насаждения, лозя, маслодайна роза: в преход – 505 евро/ха, преминали преходния период – 418 евро/ха;
  
• 
  Зеленчукови култури, вкл. гъби: в преход – 483 евро/ха, преминали преходен период – 357 евро/ха;
  
• 
  Ароматни и медицински растения: в преход – 340 евро/ха, преминали преходния период – 267 евро/ха;
  
• 
  Ливади и пасища, преминали преходния период – 82 евро/ха;
  
• 
  Пчелни семейства: в преход или преминали преходния период – 11,5 евро/ха.
  

Подпомаганите лица по подмярка „Биологично земеделие” се задължават да спазват изискванията на Регламент на Съвета № 834/2007 и Регламент на Комисията № 889/2008 и за петгодишния период на подпомагане поне веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях продукти с правилата на биологичното производство.

Всички земеделски производители, които желаят да участват в НАЕП трябва да притежават, наемат или арендоват земя за период от минимум 5 години. Програмата определя размера на плащанията (евро/ха/годишно) според вида на отглежданите култури. Очакваният резултат от мерките, предвидени в Програмата е да се изпълнят две от стратегическите цели на НПРБЗ, а именно към 2013 г. 3% от всички продадени в България хранителни продукти да бъдат биологични и 8% от използваната земеделска земя да бъде обработвана по биологичен начин.

Според материали от пресата, в първата година на членство директните плащания на площ у нас бяха 25% от размера на плащанията в старите държави – членки на ЕС⁵⁹, за 2008 – 30%, а за 2009 – 35%. Българските фермери ще получат пълния размер на помощта едва през 2016 г. Учени от БАН твърдят, че подобна политика “на час по лъжичка” означава, че парите ще потъват като вода в пясък, без да се постига някакъв ефект. За да излезе българското земеделие от кризата, фермерите имат нужда от двойно по-висок финансов ресурс. За производителите на зеленчуци дори са необходими трикратно и четирикратно по-големи суми. Заради въведените изисквания за минимален размер на площите близо три четвърти от стопанствата в България нямат достъп до директните плащания от ЕС⁶⁰.

От анализа на стратегическите документи (НПРБЗ 2007-2013 и НАЕП 2007-2013) може да се заключи, че целите на институциите са в посока на разширяването на възможностите за биопроизводство, също и за насърчаване на потреблението на биологични продукти.

* * *

Може да се каже, че нормативната уредба на биопроизвод­ството, както и на вноса и износа на такъв тип продукция е ясно регламентирана и съобразена с европейските изисквания. Проблемите пред биопроизводството са по-скоро от икономически характер - все още ниските субсидии на хектар, на които имат право българските производители, вкл. биологичните. Във всички страни от ЕС биологичното земеделие получава преференциални субсидии, но у нас помощите на хектар са все още твърде ниски, което отблъсква една част от производителите в бъдеще да преминат на този тип производство. Въпреки това, потенциалните възможности за увеличаване на обема на произведена биопродукция могат да се определят по-скоро като благоприятни.

Потреблението на биопродукти все още е слабо застъпено. Основният проблем е слабата информираност на потребителите относно предимствата на тези продукти, както и възможностите за различаване на биопродуктите от евентуални имитации.

Тъй като интересът към зеления начин на живот нараства, включително и у нас, се очаква все повече потребители да търсят натурални и екологични продукти във всекидневното си потребление. Чрез подходящ пакет от мерки, насърчаващи използването на екологични и биологични съставки биха могли да се стимулират производители от други сектори (козметика, текстил и др.) да използват повече биологични суровини в продуктите, които предлагат на пазара. Нарастването на интереса към подобни продукти ще окаже положително влияние и върху производството на биологични суровини за тях.

Повечето от настоящите производители на биологични продукти са микропредприятия, които по-силно зависят от външната макроикономическа среда в сравнение с големите такива. Ето защо, задълбочаването на икономическата криза е един от факторите, който би могъл да повлияе в негативен план на българските биопроиз­водители.

Литература

1. 
   Николова, Св., Ив. Янакиева и др., Практическо ръководство „В полза на земеделските производители и околната среда” , София, 2008 г.
   
2. 
   Стойнев, К., Екологични и технологични аспекти на съвременното земеделие, София, 2004 г.
   
3. 
   Янчева, Хр., Наръчник по биологично земеделие – Пловдив, 2008 г.
   
4. 
   Доклад  от конференцията по биологично земеделие „Шансовете на биологичното земеделие в разширения Европейски съюз” 21 - 22 ноември 2003 г., Пловдив.
   
5. 
   Информационен регистър на лицата, получили разрешение да осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство, МЗГ, ДВ, бр.96/28.11.2006 г.
   
6. 
   Наръчник за растителна защита при биологично производство, Екофарм - 2007 г.
   
7. 
   Национален план за развитие на БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ в България в периода 2006-2013 г., София, 2006 г.
   
8. 
   Фондация “Тайм Екопроекти” с финансовата подкрепа на ЕС и МЗГ - Наръчник на производителите на биологични продукти, 2006 г.
   
9. 
   Andreev, R., H Kutinkova, D. Ivanova. 2003. Integrated Pest Management – Basic Element of Ecologically Friendly Technologies in The Agriculture in Bulgaria. International conference of BENA, November 2002, Edirne – Turkey; Journal of Environmental Protection and Ecology. Vol. 4(2). 2003. 496-504.
   
10. 
    http://www.balkanbiocert.com/pdf/, Изисквания при контрол на преработватели и търговци, съгласно Европейското биологично законодателство, Балкан Биосерт ООД.
    
11. 
    http://www.balkanbiocert.com/pdf/, Стандартни процедури за контрол и сертификация на биологични продукти, Балкан Биосерт ООД.
    

Икономически университет – Варна, катедра “Стопанско управление”

Radka Petrova Ivanova, Ph.D.

University of Economics, Varna, Bulgaria, Department of Management

През последните 20 години традиционните черноморски и планински райони в България се характеризират с пренасищане и урбанизиране във висока степен. В резултат на това се забелязва сериозен отлив на туристи, което трябва да отчетем, че през последната година е продиктувано донякъде и от световната икономическа криза. Същевременно България има уникален климат и природни забележителности, традиции, обичаи, специфични занаяти, които се явяват важна благоприятна предпоставка за развитието на алтернативен туризъм у нас. Чрез него става възможно да се преодолее стандартизираността на масовия туризъм и да се отговори на новопоявилите се потребности на туристическия пазар.

Over the past 20 years the traditional seaside and mountain resorts in Bulgaria have been characterized by over-saturation and urbanization to a high degree. As a result, a significant reduction of the total number of tourists has been registered. Moreover the world economic crisis has contributed to that process during the last year additionally. At the same time Bulgaria has a unique climate, natural sightseeing, customs and traditions, specific crafts, which represent a favourable prerequisite for the development of alternative tourism in Bulgaria. It enables to overcome the standards of mass tourism and to meet the emerging needs of the touristic market.

През последните години се наблюдава настъпване на съществени промени в мисленето на хората, при което все по-голяма част от тях избягват масовия туризъм, поради различни причини и се насочват все по-често от преди към природата, т.е. към алтернативния туризъм. Предвид наблюдаваните тенденции, проведеното проучване от Световната туристическа организация показва, че до 2025 г. се очаква около 140 милиона души да посетят селски райони със запазена природа с цел туризъм.

За нуждите на настоящия материал ще посочим, че необходимостта от алтернативен туризъм е предопределена от множество фактори, свързани със свободното време, желанието на човека за активен отдих, спокойствие и уют, загриженост за околната среда и биоразнообразието, естественото любопитство към опознаване на различни култури и обичаи, развитие на регионалната икономика, възраждане на селските райони и създаване на нови работни места за местните общности и др.

1. Видове алтернативен туризъм

Алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, като акцентират върху връзката между госта и домакина. Трябва да посочим, че съществуват различни видове алтернативен туризъм⁶¹:

• 
  екотуризъм – пътуване или посещение, отговорно към околната среда, до сравнително непокътнати природни територии с цел удоволствие и възприемане на природата и всички съпътстващи я културни забележителности - минали и настоящи; свързано е с подкрепяне опознаването на природата⁶²;
  
• 
  селски туризъм – посещението на селски райони, при което се осъществява непосредствен и активен контакт с местното население, местната култура, традиции и природа;
  
• 
  културен туризъм – посещение на различни културно-исторически и архитектурни паметници и забележителности, музеи, изложбени зали, концертни и фестивални прояви, различни празници, свързани с фолклор, традиции и занаятчийство и т.н.;
  
• 
  поклоннически туризъм – свързан с религиозните вярвания, посещения на различни храмове, свещени места, участие в религиозни празници и прояви⁶³;
  
• 
  приключенски туризъм – предоставя възможност за активно общуване с природата, чрез различни спортни дейности⁶⁴;
  
• 
  балнео и СПА туризъм – базирани са на свойствата на минералните води и различни методи за релаксация и грижа за здравето;
  
• 
  климатотуризъм – предпоставка за развитието му са свойствата на климата и влиянието им върху човешкия организъм;
  
• 
  конгресен туризъм – свързан е с организирането на различни конгресни/конферентни прояви, съпътствани с подходящи допълнителни туристически услуги;
  
• 
  тематичен и хоби туризъм – изразява се в провеждане на различни турове, обвързани с определени интереси;
  
• 
  винен туризъм – свързва се с посещение на винарни, проследяване технологията на производство, както и дегустации на вина.