Възможности за комасация в контекста на политиката за развитие на селските райони в България

Възможности за комасация в контекста на политиката за развитие на селските райони в България

Assoc. prof. Maria Radoslavova Stanimirova, PhD

Икономически университет – Варна

University of economics - Varna

Подобряването на условията на живот в селските райони и стимулирането на тяхната конкурентоспособност могат да бъдат постигнати чрез приложение на проекти и програми за комплексното им развитие. Комасацията на земята може да способства за реализиране на тази политика чрез повишаване ефективността на земеползването, запазване на естествената ресурсна база, осигуряване на производствени и работни условия в селските райони.

The improvement of living and working conditions in rural areas and stimulating their competiveness can be achieved by implementation of projects and programs of their complex development. Land consolidation can be an effective instrument of rural development by increasing the productivity in agriculture, conservation of nature and improving life conditions in rural areas.

В специализираната литература се срещат множество дефиниции на понятието „комасация”. От една страна комасацията се разглежда като: ”скъпоструващо земеустройствено мероприятие за групиране на земеделските земи на отделните стопанства на едно или няколко места”⁸⁶. Следва да се отбележи, че посочената дефиниция акцентира основно върху разходите, с които е свързана комасацията и не представя достатъчно информация за ползите, които тази дейност може да генерира за развитието на районите, в които се прилага.

Други източници насочват вниманието преимуществено към приносите на комасацията за развитие на селските райони. Автори като Brink я определят като: ,,инструмент, използван за разрешаване на проблеми, касаещи земеползването в селските райони…”⁸⁷.

В законодателството на Германия, комасацията се дефинира като: „средство, насочено към подобряване на производителността и работните условия в селското и горското стопанство, целящо да осигури използването на земята и развитието на селските райони чрез репарцелиране на имотите земеделска земя”⁸⁸.

Автори като Wilden използват конструкцията “интегрирана комасация на земята”⁸⁹, за да подчертаят значението на тази дейност за различните икономически сектори и развитието на селските райони като цяло. Отделните икономически сектори (селско стопанство, горско стопанство, туризъм, индустрия и др.) също са силно зависими по между си в своето развитие. Така например, развитието на селското стопанство влияе върху развитието на туризма в селските райони (по конкретно развитието на т.нар. селски туризъм).

Комасация на земята е свързана със значителни финансови разходи и приложението й следва да започне в райони от страната, в които би дала най-добри резултати. За тази цел обикновено се планират и изпълняват пилотни проекти за комасация, отчитането на резултатите от които е от особено значение при възприемането й като комплексен инструмент за развитие на селските райони.

В специализираната литература няма единно становище относно разграничението на подходите и методите за комасация. Условно могат да бъдат разграничени два основни подхода за комасация на земята - комплексна (законова) и доброволна комасация. Методите отнасящи се към подхода за доброволна комасация на земята, могат да включват проста реорганизация на парцелите без промяна на собствеността върху земята, комасация с промяна на собствеността, но върху ограничена територия от селския район, доброволна комасация посредством замяна на земята и др. За разлика от доброволната, комплексната комасация на земята, провеждана на законова основа е свързана с приложението на мащабни инфраструктурни проекти, насочени към стимулиране развитието на селския район като цяло. Такива могат да бъдат: изграждане на селската пътна и иригационна инфраструктура, повишаване ефективността на земеползването, борба с почвената ерозия, осигуряване на производствени и работни условия в селските райони (включително чрез изграждане на зони за отдих, спортни площадки и други обекти за обществено ползване).

С оглед на изложеното, комасацията е изрично включена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) като мярка, която страните членки на ЕС могат да усвоят чрез съответните национални програми за развитие на районите през периода 2007-2013 г. Редица други мерки, оказват индиректно влияние, създавайки предпоставки за планиране и приложение на проекти за комасация на земята.

Фигура 1 предоставя информация за въздействието на основните мерки, касаещи комасацията на земята, по които ЕСФРС предоставя подкрепа на страните членки на Европейския съюз.

Анализираните мерки могат да бъдат разграничени в две групи, в зависимост от тяхната връзка и въздействие върху (респективно от) комасацията, а именно:

• 
  мерки, подкрепящи провеждането на дейности по комасация на земята в селските райони;
  
• 
  мерки, върху приложението, на които съществено положително въздействие би оказала комасация на земята.
  

Единствената мярка, по която е възможно директно да се подпомогне провеждането на дейности по комасация на земята, предвидена в ПРСР 2007-2013 г. е мярка 125: “Подобряване и развитие на инфраструктурата, свързана с развитието и адаптирането на земеделието и горското стопанство” (и по конкретно подмярка “Комасация на земята”).

Целта на посочената мярка е изграждането на селскостопански и горскостопански пътища, реорганизация на територията, която да допринесе за комплексното разрешаване на проблемите на фермерите, свързани не само с разпокъсаността на поземлените имоти, но и с напояването, достъпа до обработваемите земеделски площи, провеждане на противоерозионни дейности, разширяване на урбанизираните територии, отделяне на т.нар „зелени коридори” територии, свързани с опазването на околната среда и др.

Основните мерки, подкрепящи индиректно комасацията на земята са свързани с осигуряване на услуги за икономиката и населението и обновяването и развитието на селските райони. Приложението на тези мерки може да включва изпълнение на дейности по комасация на земята, свързани с изграждане на необходимата инфраструктура, които не се покриват от мярка 125 “Подобряване и развитие на инфраструктурата, свързана с развитието и адаптирането на земеделието и горското стопанство”.

Сред мерките, създаващи условия за комасация на земята са: създаването на стопанства на млади фермери, ранното пенсиониране на фермерите и заетите в земеделските стопанства, използването на консултантски услуги в сектора и подпомагане изграждането на служби за мениджърски услуги и за съвети в земеделието и горското стопанство. Например, според специалисти⁹⁰, младите фермери са в по-висока степен склонни да комасират поземлените имоти, които притежават, а ранното пенсиониране на фермерите, води до повишаване предлагането на земеделска земя. Популяризирането на дейностите по комасация на земята и провеждането на обучения в посочената област могат да бъдат подпомогнати по мярка 125: „Подпомагане създаването на служби за мениджърски услуги, подпомагане дейността на земеделските стопанства, както и на служби за съвети в земеделието и в горския сектор”.

„Лидер” не е включен към мерките, подкрепящи директно или индиректно комасацията, тъй като представлява комплексен подход, чрез който може да се постигне интегрирано развитие в селските райони. Приложението му подпомага всички мерки по трите оси от ПРСР и в този смисъл влияе в положителна посока както директно, така и индиректно върху комасацията на земята.

Затрудненията свързани с финансирането на дейностите по комасация могат да се разглеждат като едно от най-съществените ограничения, възпрепятстващи провеждането на комасация на земята.

Възможности за директно финансиране на дейности по комасация на земята у нас са предвидени в Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (на базата на Регламент ЕО 1698/2005 г.). В рамките на мярка “Подобряване и развитие на инфраструктурата, свързана с развитието и адаптирането на земеделието и горското стопанство” (подмярка “Комасация на земята”) към посочената програма могат да се осигурят основните средства за комасация на земята в селските райони.

Посочената мярка е предвидена към подцел “Преструктуриране и модернизиране на технологичната база и насърчаване на иновациите”, отнасяща се към приоритетна ос 1: “Развитие на конкурентоспособни и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова промишленост” към НПРСР 2007-2013 г.

Стартирането на плащанията по съответната мярка е предвидено да започне от 2009 г., тъй като се счита, че преди този период в селските райони в България все още не е изграден необходимият капацитет, който да инициира подобни дейности.

Финансирането на дейности по комасация на земята от ЕЗФРСР следва определения модел за кофинансиране на програмите за развитие на селските райони⁹¹. В случаите, в които комасацията на земята се разглежда като „инвестиция за генериране съществени нетни приходи” бенефициентите трябва да заплатят 50% от разходите, като останалите 50% се разпределят както следва: 37,5% се поемат от ЕС, а 12,5% - от публични фондове (виж фиг. 2).


Фиг. 2. Финансиране на комасацията, когато се разглежда като „инвестиция насочена към генериране на съществени нетни приходи”
Друг важен момент, касаещ финансирането на комасацията е въпросът свързан с разпределението на паричните потоци от бенефициента (виж фиг. 3).

Когато проекта за инвестиция се одобри от Националната разплащателна агенция (РА)⁹² за финансиране от ЕС, бенефициентите трябва да осигурят авансово 100 % от разходите по инвестицията. След приключването на проекта (на база на съответните доказателства, че инвестицията реално е осъществена и проектът е завършен), бенефициентът предявява искане към Националната Разплащателна агенция за възстановяване на направените разходи, до предварително установения размер. РА трябва в рамките на срок от 60 дни да реимбурсира 50% от разходите по проекта.

Държавната подкрепа за приложението на проекти за комасацията не би следвало да се ограничава единствено до финансиране на дейностите по комасация, като в редица случаи подобно финансиране е от страна на програми на ЕС. Финансовата подкрепа за провеждане на дейностите по комасация може да намира израз и в следните законови мерки, които могат да бъдат предприети от страна на правителството:

• 
  поемане за сметка на държавата на различни административни разходи, свързани с планирането и управлението на дейностите по комасация;
  

• 
  освобождаване от данъци и такси на смяната на правата върху собствеността (вкл. при покупко-продажба на имоти, ако това е мярка залегнала в подхода за комасация);
  
• 
  освобождаване от такси при вписването на измененията в правата върху собствеността в информационните системи за кадастър и имотен регистър.
  

В заключение може да се обобщи, че съществуват редица възможностите за подпомагане приложението на проекти за комасация в България. Същевременно като основно ограничение, възпрепятстващо реалното приложение на подобни проекти следва да се отчита: отлагането на подкрепата от страна на ЕС по мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., които касаят комасацията (най-вече мярка 125 от ОС 1) и липсата на конкретен закон, който да регламентира комасацията и поземленото банкиране в България.

Доц. д-р Мария Станимирова

Икономически Университет – Варна

Бул.”Княз Борис I”77

Гр.Варна, 9002.
e-mail: maria_stanimirova@abv.bg

РЕГИОНАЛЕН ПРОФИЛ И ПРОБЛЕМИ НА ИНОВАТИВНАТА ПОЛИТИКА В ХРАНИТЕЛНО ВКУСОВАТА ИНДУСТРИЯ НА ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Regional profile and problems of the innovation policy in agro food industry. An application to Bulgarian district of Stara Zagora
Докторант Олег Милев⁹⁴, Тракийски университет,

Стопански факултет, гр. Стара Загора

Главен асистент д-р Димитрина Стоянчева⁹⁵, Тракийски университет, Стопански факултет, гр. Стара Загора

Главен асистент д-р Десислава Иванова⁹⁶, Тракийски университет, Стопански факултет, гр. Стара Загора

Доц. д-р Иван Георгиев⁹⁷, Тракийски университет, Стопански факултет, гр. Стара Загора
Phd Student Oleg Milev, Trakia University of Stara Zagora,Faculty of Economics Department Economics, milev@uni-sz.bg

Assist. Prof. Dimitrina StoyanchevaPhD, , Trakia University of Stara Zagora,Faculty of Economics Department Regional Development, stoyancheva@uni-sz.bg

Assist. Prof. Desislava IvanovaPhD, , Trakia University of Stara Zagora,Faculty of Economics Department Economics, divanova@uni-sz.bg

Assoc. Prof. Ivan Georgiev Phd, , Trakia University of Stara Zagora,Faculty of Economics Department Economics, georgiev@uni-sz.bg
Резюме

Хранително-вкусовата промишленост е традиционен преработващ промишлен отрасъл и заема важно място в структурата на националното стопанство. Значението му се определя от предназначението на продукцията му. Хранително вкусовата промишленост произвежда храни и други продукти, които задоволяват ежедневните потребности на хората и осигуряват нормалното функциониране на човешкия организъм. Това определя и важното социално значение на отрасъла.

Отрасълът има и голямо стопанско значение, тъй като поддържа производствени връзки със селското стопанство (получава суровини и осигурява храни за животните), машиностроенето (получава оборудване), химическата промишленост (получава опаковки, екстракти и др.), транспорта, туризма, търговията и други стопански отрасли.

Водената инвестиционна политика в сектора, доведе до определени резултати, които не стимулираха обаче иновациите в сектора. Част от дружествата от Старозагорска област притежават определени сартификати за качество на продукцията (ISO, NASRR), но не произвеждат типични регионални продукти (IGP, DOP).

Хранително-вкусовата промишленост се отличава с редица характерни особености: разходите на суровини надвишават няколко пъти обема на готовата продукция; готовата продукция на отделните подотрасли има различно предназначение; някои подотрасли като консервната промишленост имат изявена сезонност, поради сезонността в доставките на суровините от селското стопанство; наред с хранителни продукти, хранително вкусовата промишленост произвежда и готови и полуготови храни, с което се включва директно като основа на общественото хранене. Характерна особеност на хранително вкусовата промишленост е различното предназначение на готовата продукция.

През последните 10 години продукцията на хранително вкусовата промишленост има сравнително малък спад. През последните няколко години делът й в общите приходи от продажби спада от 20% /1995./ на 19,7% през 1999, а през 2008 е едва 5%. Намаляването се дължи главно на спада в производството, което се отразява и върху участието на хранително вкусовата промишленост в износа и вноса. Спадът на производството в хранително вкусовата промишленост се отразява негативно и върху заетостта в отрасъла. Социално-икономически фактори като потребление, работната сила и демографски ресурси като цяло, състоянието на транспортната инфраструктура, наличието на енергийни източници, изискванията по опазването на природната среда, техническото състояние на преработващите мощности, наличието на инвестиции и други окзават разнопосочно действие върху отделните подтрасли.
Същностни характеристики и регионални проблеми на отрасъла

Хранително-вкусовата промишленост обхваща следните подотрасли: месна; тютюнева; консервна; винарска; млекопреработвателна; мелничарска; маслодобивна; пивоварна; хлебопроизводство; производство на захар, захарни и шоколадови изделия; спиртоварна; производство на безалкохолни напитки. Тези подотрасли се различават както по естеството на произвежданата продукция, така и по обезпечеността със суровини и реализацията на продукцията.

На територията на област Стара Загора работят около 12 200 фирми (дружества с регистрация в областта). Около 10 000 от фирмите в региона са микро фирми - предприятия или търговци,които имат персонал до 9 души. Произведена продукция от преработващата промишленост за 2008 е на стойност 1 638 млн. лв., нетните приходи от продажби 1 699 млн. лв., а печалбата съответно147 млн. лв. В сектора работят около 1450 фирми. Общият обем на НПП на първите 10 фирми от област Стара Загора в сектор преработваща промишленост е в размер на 609 млн. лв. Водещи производители в сектора са : Загорка АД, Градус-1 ООД, Бисер Олива АД, Кен АД, Домейн Менада ЕООД и други, които през последните 5 години отчитат най-високи нетни приходи от продажби за областта.

Таблица 1 Разпределение на подсекторите в хранително-вкусовата индустрия за област Стара Загора

Подсектори	Код по НСИ	2007г. (брой)	2008г.
			Общо (брой) 2008г.	Обем над 100 хил.лв. (брой)	Обем до 100 хил.лв. (брой)	Приходи от продукция (хил.лв.)
Преработка на месо и месни продукти	10.1	21	20	18	2	134 100
Преработка на плодове и зеленчуци	10.3	24	18	17	1	57 400
Преработка на растителни и животински масла	10.4	3	3	2	1	18 200
Преработка на мляко и млечни продукти	10.5	7	5	4	1	2 100
Мелничарска продукция	10.6	12	8	8		8 600
Производство на хлебни и тестени изделия	10.7	158	107	42	65	18 300
Други хранителни продукти	10.8	19	31	25	6	11 600
Производство на храни за животни	10.9	6	5	5		30 300
Производство на Напитки	11	34	25	15	10	192 300
Производство на тютюневи изделия	12	2	2	2		2 000

От представените на графиката данни, с най-висок отностителен дял са предприятията с основна дейност – производство на хляб и хлебни изделия, които съставляват 55,24% от общата съвкупност. Посочените дружества са с приходи от продукция 18 300 000лв. за 2008г. Преобладаваща част от производителите на тестени изделия са микро предприятия с общ брой заети в тях до 50души. На второ място за сектор ХВП в района се нареждат производителите на напитки с обем на продукцията за 2008 над 192млн.лв., което ги нарежда на водещо място и по приходи от продажби.