Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ­С­Т­ВУ­ВАЩ МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ,

МИ­НИС­ТЪР НА ВЪТ­РЕШ­НИ­ТЕ РА­БО­ТИ И

НА­РОД­НО­ТО ЗДРА­ВЕ: П. Д. Габ­ров­с­ки³⁷⁴

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 102, 104. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 211

№ 14

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

ЦАР НА БЪЛ­ГА­РИ­ТЕ

По пред­ло­же­ние на На­шия Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­да му под № 3164, от 12 ав­густ 1941 го­ди­на, на ос­но­ва­ние чл. 17 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти и съг­лас­но ре­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 12 ав­густ 1941 го­ди­на, IV пос­та­нов­ле­ние, про­то­кол № 132,

Из­да­ден в Со­фия на 13 ав­густ 1941 год.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ,

МИ­НИС­ТЪР НА НА­РОД­НО­ТО ПРОС­ВЕ­ЩЕ­НИЕ: Б. Фи­лов

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 105. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 212

Указ на цар Бо­рис III за наз­на­ча­ва­не на Ни­ко­ла Бой­чев, бивш съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, за пред­се­да­тел на Ве­ли­ко­тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та.

Со­фия, 13 ав­густ 1941 г.

У К А З

№ 15

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

ЦАР НА БЪЛ­ГА­РИ­ТЕ

По пред­ло­же­ние на На­шия Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­да му под № 3165, от 12 ав­густ 1941 го­ди­на, на ос­но­ва­ние чл. 7 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти и съг­лас­но ре­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 12 ав­густ 1941 го­ди­на, V пос­та­нов­ле­ние, про­то­кол № 132,

НАЗ­НА­ЧА­ВА­МЕ за пред­се­да­тел на об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та в гр. Ве­ли­ко Тър­но­во, г. НИ­КО­ЛА БОЙ­ЧЕВ, до­се­га­шен съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия указ въз­ла­га­ме на На­шия Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние.

Из­да­ден в Со­фия на 13 ав­густ 1941 год.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ,

МИ­НИС­ТЪР НА НА­РОД­НО­ТО ПРОС­ВЕ­ЩЕ­НИЕ: Б. Фи­лов

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 109. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 213

Указ на цар Бо­рис III за наз­на­ча­ва­не и по­ви­ша­ва­не на съ­вет­ни­ци при Би­тол­с­ка­та и Ксан­тийс­ка­та об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти.

Со­фия, 13 ав­густ 1941 г.

У К А З

№ 16

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

ЦАР НА БЪЛ­ГА­РИ­ТЕ

По пред­ло­же­ние на На­шия Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­да му от 12 ав­густ 1941 го­ди­на, под № 3166, на ос­но­ва­ние чл. 7 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти и съг­лас­но с VI пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, взе­то в за­се­да­ни­е­то му от 12 ав­густ 1941 го­ди­на, про­то­кол № 132,

I. НАЗ­НА­ЧА­ВА­МЕ, на мяс­то сво­бод­но, съ­вет­ник при Би­тол­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та ХРИС­ТО ВЕ­ЛЕВ³⁷⁵, фи­нан­сов ин­с­пек­тор при Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, с вис­ше юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние.

II. ПО­ВИ­ША­ВА­МЕ, на мяс­то сво­бод­но, за съ­вет­ник при Ксан­тийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, ДИ­МИ­ТЪР ЙОР­ДА­НОВ ДРА­ГА­НОВ³⁷⁶, I ст. кон­т­ро­льор-док­лад­чик при В[ели­ко]тър­нов­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, с вис­ше ма­те­ма­ти­чес­ко об­ра­зо­ва­ние.

Наз­на­че­ни­е­то и по­ви­ше­ни­е­то да бъ­дат с пра­во на път­ни и днев­ни па­ри.

Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия указ въз­ла­га­ме на На­шия Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­ки съ­вет, Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние.

Из­да­ден в Со­фия, 13 ав­густ 1941 го­ди­на.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ,

МИ­НИС­ТЪР НА НА­РОД­НО­ТО ПРОС­ВЕ­ЩЕ­НИЕ: Б. Фи­лов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 113. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 214

№ 17

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА­ТА ВО­ЛЯ

ЦАР НА БЪЛ­ГА­РИ­ТЕ

По пред­ло­же­ние на На­шия Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние, пред­с­та­ве­но Нам с док­ла­да му от 19 ав­густ 1941 го­ди­на, под № 3403, на ос­но­ва­ние чл. 7 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти и съг­лас­но с 18 пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, взе­то в за­се­да­ни­е­то му от 19 ав­густ 1941 го­ди­на, про­то­кол № 136,

ПРЕ­МЕС­Т­ВА­МЕ, на мес­та сво­бод­ни, един вмес­то дру­ги, с пра­во на път­ни и днев­ни па­ри:

1) КОН­С­ТАН­ТИН СТО­ЛЕВ, съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, за та­къв при Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та.

2) ДИ­МИ­ТЪР СТ. ДРА­ГО­ЕВ, съ­вет­ник при Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, за та­къв при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та.

Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия указ въз­ла­га­ме на На­шия Пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, Ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние.

Из­да­ден в Со­фия на 21 ав­густ 1941 го­ди­на.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ,

МИ­НИС­ТЪР НА НА­РОД­НО­ТО ПРОС­ВЕ­ЩЕ­НИЕ: Б. Фи­лов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 41, л. 115. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 215

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

№ 3497

Со­фия, 27 ав­густ 1941 го­ди­на.

МИ­НИС­ТЪР-ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ И

МИ­НИС­ТЪР НА НА­РОД­НО­ТО ПРОС­ВЕ­ЩЕ­НИЕ: Б. Фи­лов

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 16, л. 2. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 216

№ 156/о.с.

Гр. Со­фия, 12 сеп­тем­в­рий 1941 го­ди­на.

С Ъ С Т А В:

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: Д-р Хрис­то Аба­д­жи­ев

СЪ­ВЕТ­НИ­ЦИ: Д-р Хрис­то Ива­нов

Ге­ор­ги Пет­ков

Ан­гел Хрис­тов

То­дор Пет­ков

Сто­ян Стой­чев

СЕК­РЕ­ТАР: Сто­ян Или­ев

Пред­се­да­те­лът док­лад­ва за­яв­ле­ни­е­то на Ан­на Ко­жу­ха­ро­ва, под­сек­ре­тар при Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, с ко­е­то мо­ли да бъ­де ос­во­бо­де­на от за­е­ма­на­та от нея длъж­ност, счи­та­но от 8 сеп­тем­в­рий 1941 го­ди­на.

Об­що­то съб­ра­ние, след ка­то раз­г­ле­да мол­би­те на кан­ди­да­ти­те за под­сек­ре­тар на Спе­ци­ал­ния съд, от­го­ва­ря­щи на ус­ло­ви­я­та, изис­ку­е­ми по чл. 77 от За­ко­на за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти въ[в] връз­ка с ал. II на чл. 116 от На­ред­ба­та-за­кон за ус­т­ройс­т­во­то на съ­ди­ли­ща­та
Р Е Ш И:
Удос­то­я­ва с пред­с­тав­ле­ние за наз­на­ча­ва­не на под­сек­ре­тар на Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ДИ­МИ­ТЪР АТ. СТА­РО­МА­НОВ³⁷⁷, от гр. Со­фия, с вис­ше юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние.

НА ПЪР­ВО­ОБ­РАЗ­НО­ТО ПОД­ПИ­СА­ЛИ:

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: Д-р Хрис­то Аба­д­жи­ев

СЪ­ВЕТ­НИ­ЦИ: Д-р Хрис­то Ива­нов

Ге­ор­ги Пет­ков

Ан­гел Хрис­тов

То­дор Пет­ков

Сто­ян Стой­чев

СЕК­РЕ­ТАР: Сто­ян Или­ев

В Я Р Н О, ПРИ ВЪР­ХОВ­НА­ТА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА

СЕК­РЕ­ТАР: Сто­ян Или­ев

ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 40, л. 45. Пре­пис. Ма­ши­но­пис.

№ 217

За­по­вед на Бог­дан Фи­лов, ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние, за увол­не­ние на Ан­на Ко­жу­ха­ро­ва, под­сек­ре­тар на Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, и наз­на­ча­ва­не­то на Ди­ми­тър Ста­ро­ма­нов за под­сек­ре­тар на съ­щия съд.

Со­фия, 17 сеп­тем­в­ри 1941 г.

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

З А П О В Е Д

№ 3831

Под­сек­ре­та­ря на Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та АН­НА КО­ЖУ­ХА­РО­ВА, по по­да­ва­не ос­тав­ка­та, счи­та­но от 8 сеп­тем­в­рий 1941 го­ди­на.

За под­сек­ре­тар на Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ДИ­МИ­ТЪР АТ. СТА­РО­МА­НОВ, от гр. Со­фия, с вис­ше юри­ди­чес­ко об­ра­зо­ва­ние.

Гр. Со­фия, 17 сеп­тем­в­рий 1941 го­ди­на.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­Т­Р­С­КИЯ СЪ­ВЕТ,

МИ­НИС­ТЪР НА НА­РОД­НО­ТО ПРОС­ВЕ­ЩЕ­НИЕ: Б. Фи­лов
ЦДА, Ф. 284 К, оп. 3, а.е. 4, л. 43. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 218

В Ъ Р Х О В Н А До г.г. Пред­се­да­те­ли­те на

СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти

№ 01048/11.I.42

С о ф и я

Из­п­ра­ща Ви се, Гос­по­ди­не Пред­се­да­те­лю, един ек­зем­п­ляр от про­ек­то-пра­вил­ни­ка за служ­би­те, вът­реш­ния ред и де­ло­вод­с­т­во­то на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, с пред­ло­же­ние да го прег­ле­да­те и да­де­те мне­ние по из­ме­не­ни­я­та и до­пъл­не­ни­я­та, ко­и­то, по ва­ша пре­цен­ка, тряб­ва да се нап­ра­вят в не­го, пре­ди той да бъ­де окон­ча­тел­но при­ет и одоб­рен.

Бе­леж­ки­те си по евен­ту­ал­ни­те из­ме­не­ния и до­пъл­не­ния на про­ек­то-пра­вил­ни­ка ще нап­ра­ви­те вър­ху из­п­ра­те­ния ек­зем­п­ляр, кой­то ще вър­не­те в Па­ла­та­та най-къс­но до 15.II.т.г.

Окон­ча­тел­но­то при­е­ма­не на ка­за­ния пра­вил­ник ще ста­не в спе­ци­ал­на кон­фе­рен­ция, за свик­ва­не­то на ко­я­то ще бъ­де­те уве­до­ме­ни до­пъл­ни­тел­но.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: Хрис­то Ива­нов

СЕК­РЕ­ТАР: ...* 

ЦДА, Ф. 159 К, оп. 2, а.е. 994, л. 1. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 219

Пра­вил­ник за служ­би­те, вът­реш­ния ред и де­ло­вод­с­т­во­то на Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Со­фия, 1942 г.

П Р А В И Л Н И К

ЗА СЛУЖ­БИ­ТЕ, ВЪТ­РЕШ­НИ­ЯТ РЕД И ДЕ­ЛО­ВОД­С­Т­ВО­ТО НА

ОБ­ЛАС­Т­НИ­ТЕ СМЕТ­НИ ПА­ЛА­ТИ.

ЧАСТ I.
ОБ­ЩИ ПРА­ВИ­ЛА.

Чл. 1. Об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та е ко­ле­ги­ал­но кон­т­рол­но уч­реж­де­ние. Ко­ле­ги­я­та се със­тои от един пред­се­да­тел и три­ма съ­вет­ни­ци. Те об­ра­зу­ват съ­ве­та на па­ла­та­та.

Чл. 2. Пред­се­да­те­лят и съ­вет­ни­ци­те при па­ла­та­та са рав­ни по­меж­ду си, ко­га­то се на­ми­рат на за­се­да­ние на съ­ве­та. Вън от за­се­да­ни­е­то, съ­вет­ни­ци­те са йе­рар­хи­чес­ки под­чи­не­ни на пред­се­да­те­ля.
ГЛА­ВА II.
ЗА ЗА­СЕ­ДА­НИ­Я­ТА НА СЪ­ВЕ­ТА.

Чл. 3. Съ­ве­тът на Па­ла­та­та за­се­да­ва в пъ­лен със­тав на чле­но­ве­те му. Той мо­же да за­се­да­ва в със­тав от три­ма ду­ши ко­га­то пред­се­да­те­ля или ня­кой от съ­вет­ни­ци­те от­сът­с­т­ву­ва по­ра­ди от­пуск, по не­от­лож­ни слу­жеб­ни при­чи­ни, или пък се от­ве­де от за­се­да­ни­е­то.

При лип­са на за­ко­нен със­тав, па­ла­та­та до­на­ся на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за над­леж­но от ней­на стра­на раз­по­реж­да­не.

Чл. 4. Съ­ве­тът оп­ре­де­ля дни­те на за­се­да­ни­я­та си. При нуж­да пред­се­да­те­лят на па­ла­та­та мо­же да раз­по­ре­ди за свик­ва­не съ­ве­та на за­се­да­ние и в дни­те, през ко­и­то не е оп­ре­де­ле­но да има за­се­да­ние.

Чл. 5. За­се­да­ни­я­та на съ­ве­та се свик­ват и ръ­ко­во­дят от пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та, а в не­го­во от­сът­с­т­вие ­ от най-стар­шия съ­вет­ник по служ­ба.

Стар­шин­с­т­во­то на съ­вет­ни­ци­те се оп­ре­де­ля по да­та­та на пос­лед­ния указ за наз­на­че­ни­е­то им. Ако с един и съ­щи указ са наз­на­че­ни ня­кол­ко ду­ши съ­вет­ни­ци, стар­шин­с­т­во­то им се оп­ре­де­ля по сте­пен­та на служ­ба­та, ко­я­то са за­е­ма­ли не­пос­ред­с­т­ве­но пре­ди то­ва наз­на­че­ние. Ако ед­нов­ре­мен­но наз­на­че­ни­те са за­е­ма­ли служ­би от ед­нак­ва сте­пен, стар­шин­с­т­во­то им се оп­ре­де­ля спо­ред про­дъл­жи­тел­ност­та на пос­лед­на­та служ­ба. Ако про­дъл­жи­тел­ност­та на служ­ба­та е ед­нак­ва, стар­шин­с­т­во­то се оп­ре­де­ля чрез жре­бие.

Стар­шин­с­т­во­то се оп­ре­де­ля в раз­по­ре­ди­тел­но за­се­да­ние на съ­ве­та в де­ня, ко­га­то съ­вет­ни­кът встъ­пи в длъж­ност. В съ­що­то за­се­да­ние но­во­наз­на­че­ни­ят съ­вет­ник се под­веж­да под ус­та­но­ве­на­та в за­ко­на клет­ва, ако по-ра­но не е по­ло­жил та­ка­ва.

Ре­ше­ни­е­то за оп­ре­де­ля­не на стар­шин­с­т­во­то мо­же да бъ­де об­жал­ва­но от за­ин­те­ре­су­ва­ния съ­вет­ник чрез па­ла­та­та пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ­ об­що съб­ра­ние, чи­е­то ре­ше­ние е окон­ча­тел­но.

Чл. 6. Съ­ве­тът дър­жи за­се­да­ни­я­та си в оп­ре­де­ле­но­то за цел­та по­ме­ще­ние в па­ла­та­та. В за­ла­та за за­се­да­ни­я­та, над мяс­то­то на пред­се­да­те­ля, се пос­та­вя ли­кът на НЕ­ГО­ВО ВЕ­ЛИ­ЧЕС­Т­ВО ЦА­РЯ.

Чл. 7. Сек­ре­та­рят на па­ла­та­та е де­ло­во­ди­тел на за­се­да­ни­я­та на съ­ве­та и има са­мо съ­ве­ща­те­лен глас. Ако сек­ре­та­рят от­сът­с­т­ву­ва или е въз­п­ре­пят­с­т­ву­ван за­мес­т­ва го един от кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те, по на­реж­да­не на пред­се­да­те­ля.

Чл. 8. Въп­ро­си­те, ко­и­то се сла­гат за об­съж­да­не в за­се­да­ни­я­та, се док­лад­ват от пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те.

По атес­та­ци­и­те, пред­с­тав­ле­ни­я­та, от­пус­ки­те и ко­ман­ди­ров­ки­те на слу­жи­те­ли­те, по съ­об­ще­ни­я­та съг­лас­но чл. 111 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти, как­то и по всич­ки дру­ги въп­ро­си от вът­реш­ния ред и ус­т­ройс­т­во­то на служ­би­те в па­ла­та­та, док­лад­чик е пред­се­да­те­ля, а в не­го­во от­сът­с­т­вие ­ най-стар­ши­ат съ­вет­ник по служ­ба.

Чл. 9. Пред­се­да­те­лят и съ­вет­ни­ци­те са длъж­ни да се от­с­т­ра­ня­ват от учас­тие в за­се­да­ни­е­то на съ­ве­та в слу­ча­и­те, пред­ви­де­ни в чл. 427 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Чл. 10. За вся­ко за­се­да­ние на съ­ве­та се дър­жи про­то­кол, в кой­то се за­пис­ва: де­ня, ме­се­ца и го­ди­на­та на за­се­да­ни­е­то, име­на­та на учас­т­ву­ва­щи­те в не­го длъж­нос­т­ни ли­ца, име­то на док­лад­чи­ка, раз­г­ле­да­ни­те де­ла и въп­ро­си и взе­то­то ре­ше­ние.

Най-къс­но до сле­ду­ю­ще­то за­се­да­ние, про­то­ко­лът се за­пис­ва в спе­ци­ал­на про­то­кол­на кни­га обр. № 4 и се под­пис­ва най-нап­ред от сек­ре­та­ря на за­се­да­ни­е­то, а след то­ва от дру­ги­те учас­т­ву­ва­ли в за­се­да­ни­е­то длъж­нос­т­ни ли­ца.

Сек­ре­та­рят на за­се­да­ни­е­то е длъ­жен да сле­ди за пра­вил­но­то със­та­вя­не на про­то­ко­ла. Пре­ди да под­пи­ше про­то­ко­ла, той е длъ­жен да го све­ри съ[с] сво­и­те бе­леж­ки от за­се­да­ни­е­то, за­пи­са­ни в спе­ци­а­лен бе­леж­ник. За за­бе­ля­за­ни­те опу­ще­ния и не­ре­дов­нос­ти сек­ре­та­рят док­лад­ва на пред­се­да­те­ля.

Чл. 11. Про­то­ко­лът от за­се­да­ни­е­то тряб­ва да бъ­де на­пи­сан вни­ма­тел­но, чет­ли­во и без стър­га­ния или на­де­бе­ля­ва­ния. Поп­рав­ки­те и до­бав­ки­те, ко­и­то би­ха се на­ло­жи­ли по­ра­ди греш­ки при на­пис­ва­не­то на про­то­ко­ла, тряб­ва да се за­ве­ря­ват с под­пи­си­те на ли­ца­та, ко­и­то са учас­т­ву­ва­ли в за­се­да­ни­е­то.

Чл. 12. Па­ла­та­та во­ди две про­то­кол­ни кни­ги ­ ед­на за юрис­дик­ци­он­ни­те ре­ше­ния и дру­га за про­то­кол­ни­те ре­ше­ния.

Чл. 13. Про­то­кол­ни­те кни­ги се во­дят от сек­ре­та­ря на за­се­да­ни­е­то, кой­то но­си от­го­вор­ност за пра­вил­но­то им и ре­дов­но во­де­не. В та­зи ра­бо­та сек­ре­та­рят мо­же да бъ­де под­по­мог­нат от друг слу­жи­тел по раз­по­реж­да­не на пред­се­да­те­ля. Те но­сят от­го­вор­ност за пра­вил­но­то им и ре­дов­но во­де­не.

Чл. 14. За­се­да­ни­я­та на съ­ве­та би­ват ре­дов­ни и раз­по­ре­ди­тел­ни. Те не са пуб­лич­ни.

Чл. 15. Съ­ве­тът на па­ла­та­та пос­та­но­вя­ва юрис­дик­ци­он­ни ре­ше­ния:

1) по го­диш­ни­те от­че­ти на всич­ки дър­жав­ни, фон­до­ви и дър­жав­но-ав­то­ном­ни уч­реж­де­ния, ко­и­то, по си­ла­та на раз­ни за­ко­но­по­ло­же­ния, са за­дъл­же­ни да се от­чи­тат пред нея, вклю­чи­тел­но и слу­ча­и­те по § 5 от вре­мен­на­та на­ред­ба, об­на­род­ва­на в ДВ, брой 49 от 3 май 1925 го­ди­на;

2) по го­диш­ни­те от­че­ти на всич­ки град­с­ки и сел­с­ки об­щи­ни, вклю­чи­тел­но и от­че­ти­те на об­щин­с­ко-сто­пан­с­ки­те пред­п­ри­я­тия и об­щин­с­кия съд;

3) по го­диш­ни­те от­че­ти на мюф­тийс­т­ва­та;

4) по го­диш­ни­те от­че­ти на всич­ки об­щес­т­ве­ни, бла­гот­во­ри­тел­ни и дру­ги уч­реж­де­ния, ко­и­то, по спе­ци­ал­ни­те за­ко­ни са за­дъл­же­ни да се от­чи­тат пред нея;

5) по ак­то­ве­те, със­та­ве­ни от ор­га­ни­те по чл. 87 от За­ко­на за б[юд­же­та,] о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та], ко­га­то с тях има ус­та­но­ве­ни не­из­дъл­же­ния;

6) по съ­об­ще­ни­я­та за из­да­ва­не на ре­ше­ния про­тив длъж­нос­т­ни ли­ца или об­щин­с­ки уч­реж­де­ния за не­оп­рав­да­ни аван­со­ви су­ми (чл. 67, ал.ал. V и VI З.Б.О.П.);

7) по на­ла­га­не гло­ба за не­из­п­рав­ни от­чет­ни­ци при дър­жав­ни­те и об­щин­с­ки уч­реж­де­ния (чл. 82, ал. III З.Б.О.П.);

8) по всич­ки дру­ги де­ла и въп­ро­си от ней­на­та ком­пе­тен­т­ност, ко­и­то имат от­че­тен или смет­ко­во­ден ха­рак­тер и по ко­и­то тя се про­из­на­ся ка­то юрис­дик­ция.

Чл. 16. Съ­ве­тът на Па­ла­та­та пос­та­но­вя­ва про­то­кол­ни ре­ше­ния:

1) по раз­ног­ла­си­я­та (чл. 4 бук­ва “и” от З[ако­на за] В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] П[ала­ти], чл. 214 от За­ко­на за б[юд­же­та,] о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та] и чл. 69 [от] З[ако­на за] с[ел­с­ки­те] о[бщи­ни] и чл. 71 [от] З[ако­на за] гр[ад­с­ки­те] о[бщи­ни]);

2) по ак­то­ве­те, със­та­ве­ни от ор­га­ни­те по чл. 87 от За­ко­на за б[юд­же­та,] о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та], ко­га­то с тях не са кон­с­та­ти­ра­ни ни­как­ви не­из­дъл­же­ния или ко­га­то не­из­дъл­же­ни­я­та са от­с­т­ра­не­ни по вре­ме на ре­ви­зи­я­та;

3) по мол­би­те на от­чет­ни­ци­те за про­дъл­жа­ва­не сро­ка за из­гот­вя­не и пред­с­та­вя­не го­диш­ни­те от­че­ти и за да­ва­не обяс­не­ния по прив­ре­мен­ни ре­ше­ния (чл.чл. 50 и 66 от за­ко­на);

4) по мол­би­те за спи­ра­не из­пъл­не­ни­е­то на окон­ча­тел­ни ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние, по ко­и­то от­чет­ни­ка е по­дал ка­са­ци­он­на жал­ба или мол­ба за прег­лед (чл.чл. 68, ал. II и 71, ал. II от за­ко­на);

5) по при­е­ма­не го­диш­ния от­чет за де­я­тел­ност­та на па­ла­та­та (чл. 4, бук­ва “л” и чл. 28, т. 1 от за­ко­на);

6) по да­ва­не под съд ня­кой от­чет­ник (чл. 28, т. 2 и чл. 55, п. 3 от за­ко­на);

7) по де­ла и въп­ро­си, от­на­ся­щи се до ней­на­та ком­пе­тен­т­ност и вът­реш­но ус­т­ройс­т­во (чл. 28, т. 4 от за­ко­на);

8) по раз­п­ре­де­ля­не ра­бо­та­та в па­ла­та­та (чл. 28, т. 5 от за­ко­на);

9) по мол­би­те за от­пуск на слу­жи­те­ли­те при нея, в слу­ча­и­те и при ус­ло­ви­я­та пред­ви­де­ни в чл.чл. 80 и 82 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] П[ала­ти] ;

10) по съ­об­ще­ни­я­та на пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те за кон­с­та­ти­ра­ни­те от тях опу­ще­ния и не­ре­дов­нос­ти при из­пъл­не­ние на служ­ба­та от стра­на на слу­жи­те­ли­те при нея (чл.чл. 94 и 111 от за­ко­на);

11) по из­ло­же­ни­я­та на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те по ви­за на пла­теж­ни­те за­по­ве­ди;

12) по всич­ки дру­ги де­ла и въп­ро­си от ней­на­та ком­пе­тен­т­ност, ко­и­то ня­мат от­че­тен или смет­ко­во­ден ха­рак­тер и по ко­и­то тя не дейс­т­ву­ва ка­то юрис­дик­ция.

Чл. 17. Ре­ше­ни­я­та, ко­и­то па­ла­та­та из­да­ва в кръ­га на ней­на­та ком­пе­тен­т­ност, се от­на­сят или до смет­ки­те и до­ку­мен­ти­те на от­чет­ни­ци­те, или до въп­ро­си, ко­и­то ня­мат от­че­тен и смет­ко­во­ден ха­рак­тер. В пър­вия слу­чай те се на­ри­чат юрис­дик­ци­он­ни ре­ше­ния, а въ[в] вто­рия ­ про­то­кол­ни ре­ше­ния.

Чл. 18. Юрис­дик­ци­он­ни­те ре­ше­ния на па­ла­та­та се из­да­ват в име­то на НЕ­ГО­ВО ВЕ­ЛИ­ЧЕС­Т­ВО ЦА­РЯ.

Чл. 19. По смет­ки­те и до­ку­мен­ти­те на от­чет­ни­ци­те па­ла­та­та из­да­ва ре­ше­ния про­тив от­чет­ни­ци­те. Ко­га­то пос­лед­ни­те са по­чи­на­ли, ре­ше­ни­е­то се из­да­ва про­тив нас­лед­ни­ци­те им.

Ко­га­то по­чи­на­ли­ят от­чет­ник не е ос­та­вил нас­лед­ни­ци или ос­та­ве­ни­те та­ки­ва са се от­рек­ли от нас­лед­с­т­во­то, ре­ше­ни­е­то се из­да­ва, ако е за из­дъл­же­ние ­ на име­то на от­чет­ни­ка, а ако е за не­из­дъл­же­ние ­ на име­то на по­пе­чи­те­ля му, наз­на­чен по ис­ка­не на па­ла­та­та (чл. 233 [от] З[ако­на за] насл[ед­с­т­во­то]).

Чл. 20. Ре­ше­ни­я­та се пос­та­но­вя­ват с мно­зин­с­т­во на гла­со­ве­те. Ко­га­то ня­ма мно­зин­с­т­во, то­ва пос­лед­но­то се об­ра­зу­ва чрез обе­ди­ня­ва­не на мне­ни­я­та, ко­и­то най-мал­ко се раз­ли­ча­ват. При рав­но чис­ло на гла­со­ве­те ре­ша­ва гла­сът на пред­се­да­тел­с­т­ву­ва­щия за­се­да­ни­е­то.

Чл. 21. Ко­га­то пред­се­да­те­лят или ня­кой съ­вет­ник не е съг­ла­сен с взе­то­то ре­ше­ние и ос­та­ва на осо­бе­но мне­ние, той е длъ­жен да за­я­ви за то­ва из­рич­но при пос­та­но­вя­ва­не на ре­ше­ни­е­то и да из­ло­жи пис­ме­но осо­бе­но­то си мне­ние в 5 дне­вен срок от де­ня на за­се­да­ни­е­то, в про­ти­вен слу­чай счи­та се, че не е има­ло осо­бе­но мне­ние.

Осо­бе­но­то мне­ние се на­пис­ва на от­де­лен лист, кой­то, след ка­то се за­ве­де въ[в] вхо­дя­щия днев­ник, се при­ла­га към де­ло­то.

Чл. 22. Дис­по­зи­ти­вът на пос­та­но­ве­но­то ре­ше­ние се на­пис­ва, да­ти­ра се и се под­пис­ва от пред­се­да­те­ля в съ­що­то за­се­да­ние. Ако на ре­ше­ни­е­то се до­пус­т­не пред­ва­ри­тел­но из­пъл­не­ние, то­ва тряб­ва да се ка­же из­рич­но.

Чл. 23. Дис­по­зи­ти­вът на ре­ше­ни­е­то тряб­ва да бъ­де ясен и да съ­дър­жа всич­ки дан­ни, не­об­хо­ди­ми за пра­вил­но­то и бър­зо из­пъл­не­ние на ре­ше­ни­е­то.

Чл. 24. Ре­ше­ни­я­та се из­гот­вят в окон­ча­тел­на фор­ма от док­лад­чи­ка по де­ло­то тол­ко­ва сво­ев­ре­мен­но, че да мо­гат да се из­п­ра­тят за връч­ва­не в ме­се­чен срок от из­да­ва­не­то им.

Забележка. Про­то­кол­ни­те ре­ше­ния, ос­вен ония по раз­ног­ла­си­я­та, мо­же да не бъ­дат мо­ти­ви­ра­ни, ко­га­то то­ва не е не­об­хо­ди­мо.

Чл. 25. Ре­ше­ни­я­та се на­пис­ват на пи­шу­ща ма­ши­на в ори­ги­нал и тол­ко­ва пре­пи­си, кол­ко­то са не­об­хо­ди­ми.

Ори­ги­на­ли­те от ре­ше­ни­я­та се под­пис­ват от пред­се­да­те­ля и съ­вет­ни­ци­те, ко­и­то са учас­т­ву­ва­ли в за­се­да­ни­е­то на съ­ве­та и се при­под­пис­ват от сек­ре­та­ря на за­се­да­ни­е­то. Пре­пи­си­те от ре­ше­ни­я­та се под­пис­ват от пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та и се при­под­пис­ват от сек­ре­та­ря. Вър­ху ори­ги­на­ли­те и пре­пи­си­те от ре­ше­ни­я­та се пос­та­вя ви­на­ги но­ме­ра на от­чет­но­то де­ло, по ко­е­то са из­да­де­ни.
ГЛА­ВА II.
ВРЪЧ­ВА­НЕ НА РЕ­ШЕ­НИ­Я­ТА.

Чл. 26. Юрис­дик­ци­он­ни­те ре­ше­ния на па­ла­та­та се из­п­ра­щат за връч­ва­не в пре­пис на ли­ца­та, до ко­и­то се от­на­сят, най-къс­но в ме­се­чен срок от из­да­ва­не­то им.

Чл. 27. Връч­ва­не­то на ре­ше­ни­я­та ста­ва сре­щу раз­пис­ка, ко­я­то се при­ла­га към съ­от­вет­но­то де­ло. Вър­ху раз­пис­ка­та се оз­на­ча­ва но­ме­ра на де­ло­то, до ко­е­то се от­на­ся.

Чл. 28. Прив­ре­мен­ни­те и не­о­кон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния, как­то и окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния за из­дъл­же­ние, се връч­ват чрез око­лийс­кия уп­ра­ви­тел или по­ли­цейс­ки ко­мен­дант по мес­то­жи­тел­с­т­во­то или мес­топ­ре­би­ва­ва­не­то на от­чет­ни­ци­те.

Съ­щи­те ре­ше­ния мо­гат да се връч­ват и от длъж­нос­т­но ли­це на па­ла­та­та, ако за­ин­те­ре­со­ва­ни­ят от­чет­ник има мес­то­жи­тел­с­т­во­то си в се­да­ли­ще­то на па­ла­та­та, или се яви лич­но да го по­лу­чи.

Ко­га­то в мес­то­жи­тел­с­т­во­то, ко­е­то за­дъл­же­ни­ят от­чет­ник е имал въ[в] вре­ме на слу­же­не­то си, не се на­ме­рят ни­как­ви близ­ки не­го­ви ли­ца и от съб­ра­ни­те све­де­ния не мо­же да се уз­нае се­гаш­но­то мес­то­жи­тел­с­т­во на от­сът­с­т­ву­ва­щия от­чет­ник, или пък се ус­та­но­ви, че той е за­ми­нал в стран­с­т­во, а в стра­на­та не е ос­та­вил свои близ­ки, в та­къв слу­чай прив­ре­мен­но­то и окон­ча­тел­но­то за не­из­дъл­же­ние ре­ше­ние, из­да­де­но про­тив не­го, се съ­об­ща­ва чрез об­на­род­ва­не в дър­жа­вен вес­т­ник.

Чл. 29. Окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние се връч­ват на на­че­те­ни­те ли­ца чрез съ­от­вет­ния да­нъ­чен на­чал­ник ед­нов­ре­мен­но с из­п­ра­ща­не­то им за из­пъл­не­ние.

Чл. 30. При връч­ва­не­то на ре­ше­ни­я­та се спаз­ват пра­ви­ла­та, пред­ви­де­ни в чл. 65 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] па­ла­ти и чл.чл. 122 ­ 125 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Под “близ­ки ли­ца”, за ко­и­то се го­во­ри в спо­ме­на­ти­те тек­с­то­ве, на ко­и­то мо­же да се връ­чи ре­ше­ни­е­то, след­ва да се раз­би­ра до­маш­ни­те на ли­це­то, до ко­е­то се от­на­ся ре­ше­ни­е­то, ко­и­то жи­ве­ят с не­го, как­то и ли­ца­та, ко­и­то гле­дат не­го­во­то иму­щес­т­во, но не и род­ни­ни­те му, ко­и­то не жи­ве­ят с не­го в ед­но об­що до­ма­кин­с­т­во.

Чл. 31. Па­ла­та­та е длъж­на да сле­ди за пра­вил­но­то връч­ва­не на сво­и­те ре­ше­ния.

Чл. 32. Ко­га­то от пре­пис­ка­та по връч­ва­не­то или по ка­къв­то и да е на­чин се кон­с­та­ти­ра, че на­че­те­но­то ли­це е по­чи­на­ло пре­ди да му се връ­чи ре­ше­ни­е­то, па­ла­та­та е длъж­на да изис­ка све­де­ния от съ­от­вет­на­та об­щи­на за име­на­та, въз­раст­та и мес­то­жи­тел­с­т­во­то на не­го­ви­те нас­лед­ни­ци и да връ­чи ре­ше­ни­е­то на тия пос­лед­ни­те.

Чл. 33. В слу­ча­и­те по пред­ход­ния член, пре­пис от ре­ше­ни­е­то се връч­ва на все­ки пъл­но­ле­тен нас­лед­ник. За не­пъл­но­лет­ни­те нас­лед­ни­ци, пре­пис от ре­ше­ни­е­то се връч­ва на тех­ния за­ко­нен пред­с­та­ви­тел. Ако пос­лед­ни­ят е ед­нов­ре­мен­но и нас­лед­ник, връч­ва се са­мо един пре­пис, ка­то в тек­с­та на раз­пис­ка­та се от­бе­ляз­ва, че ре­ше­ни­е­то му се връч­ва лич­но и ка­то за­ко­нен пред­с­та­ви­тел на не­пъл­но­лет­ни­те.

Чл. 34. Ако за­дъл­же­но­то ли­це е по­чи­на­ло пре­ди да му се връ­чи ре­ше­ни­е­то и се ус­та­но­ви, че е ос­та­ви­ло имо­ти, но не е ос­та­ви­ло нас­лед­ни­ци, или ос­та­ве­ни­те та­ки­ва са се от­рек­ли от нас­лед­с­т­во­то, ре­ше­ни­е­то се връч­ва на по­пе­чи­те­ля му, наз­на­чен по ис­ка­не на па­ла­та­та (чл. 233 [от] З[ако­на за] насл[ед­с­т­во­то]).

Чл. 35. Ко­га­то с ед­но окон­ча­тел­но ре­ше­ние се от­ме­нят на­че­ти, пос­та­но­ве­ни по прив­ре­мен­но ре­ше­ние, от­на­ся­щи се не до от­чет­ни­ка, чий­то от­чет се про­ве­ря­ва, а до тре­ти ли­ца (чл. 56 З.Б.О.П.), пос­лед­ни­те се уве­до­мя­ват за то­ва с обик­но­ве­но пис­мо, без да им се връч­ва пре­пис от ре­ше­ни­е­то.

Чл. 36. Ре­ше­ни­я­та на па­ла­та­та се из­п­ра­щат в пре­пис за из­пъл­не­ние от съ­от­вет­ния да­нъ­чен на­чал­ник най-къс­но след един ме­сец от из­да­ва­не­то им.

Чл. 37. Па­ла­та­та сле­ди за сво­ев­ре­мен­но­то и пра­вил­но из­пъл­не­ние на сво­и­те ре­ше­ния.

Вър­на­ти­те от да­нъч­ни­те уп­рав­ле­ния пре­пис­ки по из­пъл­не­ни­е­то се прег­леж­дат от сек­ре­та­ря или на­ро­чен кон­т­ро­льор-док­лад­чик, кой­то про­ве­ря­ва пра­вил­но ли е из­пъл­не­но ре­ше­ни­е­то и взе­ма бе­леж­ки за пос­тъ­пи­ли­те по из­пъл­не­ни­е­то су­ми. Вър­ху пре­пис­ки­те, по ко­и­то ре­ше­ни­я­та са пра­вил­но из­пъл­не­ни, сла­га щем­пел “из­пъл­не­но”, под­пис­ва се и док­лад­ва на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та за от­на­ся­не съ­щи­те към съ­от­вет­ни­те де­ла. Пре­пис­ки­те, по ко­и­то ре­ше­ни­я­та не са пра­вил­но из­пъл­не­ни, се връ­щат на да­нъч­ния на­чал­ник за по-на­та­тъш­но раз­по­реж­да­не.

Чл. 38. Съ­ве­тът на па­ла­та­та се про­из­на­ся по из­пъл­не­ни­е­то на ре­ше­ни­я­та, ко­га­то то­ва се по­ис­ка от за­ин­те­ре­су­ва­ни­те от­чет­ни­ци, или ко­га­то пред­се­да­те­лят на­ме­ри то­ва за не­об­хо­ди­мо.

В слу­ча­и­те по пред­ход­на­та али­нея па­ла­та­та из­да­ва про­то­кол­ни ре­ше­ния. Пре­пи­си от тия ре­ше­ния се из­да­ват на от­чет­ни­ци­те сре­щу ус­та­но­ве­на­та так­са.

Чл. 39. Из­пъл­не­ни­е­то на ед­но окон­ча­тел­но ре­ше­ние за не­из­дъл­же­ние мо­же да бъ­де спря­но са­мо в слу­ча­и­те и при ус­ло­ви­я­та, пред­ви­де­ни в чл.чл. 68, ал. II и III и 71, ал. II от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

Чл. 40. Ис­ка­не­то на от­чет­ни­ка за спи­ра­не из­пъл­не­ни­е­то тряб­ва да бъ­де из­рич­но. То мо­же да бъ­де нап­ра­ве­но в от­дел­на пис­ме­на мол­ба, или в са­ма­та ка­са­ци­он­на жал­ба или мол­ба за прег­лед.

Чл. 41. Мол­ба­та за спи­ра­не из­пъл­не­ни­е­то се раз­г­леж­да от па­ла­та­та в раз­по­ре­ди­тел­но­то за­се­да­ние по спеш­ност най-къс­но в 7 дни от пос­тъп­ва­не­то й. Ако тя бъ­де ува­же­на, па­ла­та­та пра­ви не­за­бав­но нуж­д­но­то раз­по­реж­да­не до съ­от­вет­на­та да­нъч­на власт.

Ре­зул­та­тът от мол­ба­та, ка­къв­то и да бъ­де той, се съ­об­ща­ва на за­ин­те­ре­со­ва­ния от­чет­ник.

Чл. 42. Мол­би­те за спи­ра­не из­пъл­не­ни­е­то на ре­ше­ния, из­да­де­ни от па­ла­та­та по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, про­тив ко­и­то в за­кон­ния срок е по­да­де­на въз­зив­на жал­ба или мол­ба за прег­лед, се раз­г­леж­дат от Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (чл.чл. 477 и 553 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во).