Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

Чл. 44. На ка­са­ци­он­но об­жал­ва­не по чл. 68 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти под­ле­жат са­мо окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния за не­из­дъл­же­ние, пос­та­но­ве­ни по про­вер­ка на от­че­ти и до­ку­мен­ти, пред­с­та­ве­ни съг­лас­но чл. 48 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

Чл. 45. Ка­са­ци­он­на­та жал­ба е пис­ме­на и се по­до­ва чрез па­ла­та­та, ко­я­то е пос­та­но­ви­ла ре­ше­ни­е­то, в пред­ви­де­ния от за­ко­на срок. То­зи срок е фа­та­лен и не мо­же да бъ­де про­дъл­жа­ван.

Сро­кът се из­чис­ля­ва по пра­ви­ла­та за бро­е­не на сро­ко­ве­те, пред­ви­де­ни в За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во (чл.чл. 562 ­ 574).

По мол­ба на за­ин­те­ре­со­ва­ния от­чет­ник, про­пус­на­ти­ят срок за об­жал­ва­не мо­же да бъ­де въз­с­та­но­вен в слу­ча­и­те и при ус­ло­ви­я­та, пред­ви­де­ни в чл. 581 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Чл. 46. Ка­са­ци­он­на­та жал­ба тряб­ва да бъ­де на­пи­са­на на бъл­гар­с­ки език и под­пи­са­на от за­ин­те­ре­со­ва­ния от­чет­ник или упъл­но­мо­ще­но­то от не­го ли­це. В пос­лед­ния слу­чай, пъл­но­мощ­но­то тряб­ва да бъ­де при­ло­же­но към жал­ба­та.

Чл. 47. При ка­са­ци­он­на­та жал­ба се пред­с­та­вя бан­ко­во­то удос­то­ве­ре­ние за вне­сен ка­са­ци­о­нен за­лог, съг­лас­но чл. 526 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Ка­са­ци­он­ни­ят за­лог се оп­ре­де­ля:

1) по раз­ме­ра на всич­ки на­че­ти, ко­га­то жал­ба­та се по­да­ва сре­щу ця­ло­то ре­ше­ние;

2) по раз­ме­ра на об­жал­ва­ни­те на­че­ти, ко­га­то жал­ба­та се по­да­ва сре­щу част от ре­ше­ни­е­то;

3) при об­жал­ва­не на ре­ше­ние, с ко­е­то па­ла­та­та е от­ка­за­ла да до­пус­т­не прег­лед на ед­но окон­ча­тел­но ре­ше­ние за не­из­дъл­же­ние, за­ло­гът се оп­ре­де­ля по раз­ме­ра на на­че­ти­те, по ко­и­то е ис­кан прег­ле­да;

4) при об­жал­ва­не на ре­ше­ние, с ко­е­то па­ла­та­та е до­пус­т­на­ла прег­лед и е на­ма­ли­ла на­че­ти­те по ед­но окон­ча­тел­но ре­ше­ние, за­ло­гът се оп­ре­де­ля по раз­ме­ра на на­че­ти­те, чи­е­то от­ме­не­ние се ис­ка.

Чл. 48. От вся­ко на­че­те­но ли­це, ко­е­то по­да­ва ка­са­ци­он­на жал­ба, тряб­ва да се ис­ка ка­са­ци­о­нен за­лог в раз­мер съ­от­вет­с­т­ву­ващ на су­ма­та, с ко­я­то е на­че­те­но, или съ­от­вет­с­т­ву­ващ на об­жал­ва­на­та част от ре­ше­ни­е­то, ако пос­лед­но­то се об­жал­ва са­мо за част от на­че­та, ма­кар с об­жал­ва­но­то ре­ше­ние да са на­че­те­ти ня­кол­ко ли­ца со­ли­дар­но или не и без­раз­лич­но да­ли се по­да­ват от­дел­ни ка­са­ци­он­ни жал­би, или се по­да­ва ед­на об­ща та­ка­ва.

Чл. 49. Ка­са­ци­он­на­та жал­ба, по раз­по­реж­да­не на пред­се­да­те­ля, се ос­та­вя без дви­же­ние:

1) ко­га­то тя не е прид­ру­же­на с бан­ко­во удос­то­ве­ре­ние за вне­сен ка­са­ци­о­нен за­лог или вне­се­ни­ят е в не­дос­та­тъ­чен раз­мер;

2) ко­га­то тя е по­да­де­на от пъл­но­мощ­ник, кой­то не е при­ло­жил към нея но­та­ри­ал­но­то си пъл­но­мощ­но.

За ос­та­вя­не­то на ка­са­ци­он­на­та жал­ба без дви­же­ние на ка­са­то­ра се из­п­ра­ща съ­об­ще­ние, в ко­е­то се по­соч­ват до­пус­на­ти­те опу­ще­ния и му се оп­ре­де­ля срок за от­с­т­ра­не­ни­е­то им, съг­лас­но чл.чл. 526 и 527 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во. Раз­пис­ка­та, сре­щу ко­я­то се връч­ва то­ва съ­об­ще­ние, се при­ла­га към де­ло­то.

Чл. 50. В слу­ча­и­те по пред­ход­ния член, ка­са­то­рът мо­же до из­ти­ча­не­то на сро­ка по чл. 68 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти да поп­ра­ви опу­ще­ни­е­то, по­ра­ди ко­е­то жал­ба­та му е ос­та­ве­на без дви­же­ние. Но ако то­зи срок е ве­че из­те­къл или ско­ро ще из­те­че, в та­къв слу­чай на ка­са­то­ра се оп­ре­де­ля сед­мод­не­вен срок, счи­тан от де­ня на връч­ва­не на съ­об­ще­ни­е­то, за да се от­с­т­ра­ни опу­ще­ни­е­то.

Чл. 51. Ка­са­ци­он­на­та жал­ба се връ­ща на по­да­те­ля й по раз­по­реж­да­не на пред­се­да­те­ля:

1) ко­га­то е по­да­де­на след из­ти­ча­не на за­кон­ния срок;

2) ко­га­то не е на­пи­са­на на бъл­гар­с­ки език или не е под­пи­са­на;

3) ко­га­то в сро­ка, по­со­чен в пред­ход­ния член, не са от­с­т­ра­не­ни до­пус­на­ти­те в нея опу­ще­ния.

Вър­на­та­та ка­са­ци­он­на жал­ба се пре­да­ва на по­да­те­ля й сре­щу раз­пис­ка, да­ти­ра­на и под­пи­са­на от не­го. Та­зи раз­пис­ка се при­ла­га към де­ло­то.

Раз­по­реж­да­не­то на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та за връ­ща­не­то на ка­са­ци­он­на­та жал­ба мо­же да бъ­де об­жал­ва­но пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от за­ин­те­ре­со­ва­ния в две сед­ми­чен срок от де­ня на съ­об­ще­ни­е­то.

Чл. 52. Раз­по­реж­да­не­то на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та за ос­та­вя­не ка­са­ци­он­на­та жал­ба без дви­же­ние или връ­ща­не­то й, се из­ра­зя­ва ви­на­ги в пос­та­вя­не съ­от­вет­на ре­зо­лю­ция вър­ху са­ма­та жал­ба.

Чл. 53. Пред­се­да­те­лят на па­ла­та­та, след ка­то се уве­ри, че пос­тъ­пи­ла­та ка­са­ци­он­на жал­ба е ре­дов­на от фор­мал­на стра­на, длъ­жен е не­за­бав­но да раз­по­ре­ди чрез ре­зо­лю­ция вър­ху съ­ща­та за из­п­ра­ща­не­то й въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, за­ед­но с при­ло­же­ни­я­та й и ця­ло­то про­из­вод­с­т­во по от­чет­но­то де­ло, без да вли­за в пре­цен­ка на ней­но­то съ­дър­жа­ние.

Към ка­са­ци­он­на­та жал­ба па­ла­та­та при­ла­га слу­жеб­но пре­пис от об­жал­ва­но­то ре­ше­ние.

Про­тив окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния за не­из­пъл­не­ние, пос­та­но­ве­ни по про­вер­ка на от­че­ти и до­ку­мен­ти, на­че­те­ни­те ли­ца мо­гат да по­да­ват и до­пъл­ни­тел­ни ка­са­ци­он­ни жал­би. При тях­но­то по­да­ва­не се спаз­ват пра­ви­ла­та, ус­та­но­ве­ни в чл.чл. 46, 49, т. 2, 51, т.т. 2 и 3, 52 и 53 от нас­то­я­щия пра­вил­ник. До­пъл­ни­тел­ни­те ка­са­ци­он­ни жал­би мо­гат да се по­да­ват и нап­ра­во въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 54. Ко­га­то ка­са­ци­он­на­та жал­ба бъ­де ува­же­на и де­ло­то се вър­не от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, пред­се­да­те­лят на па­ла­та­та, пре­ди да преп­ра­ти про­из­вод­с­т­во­то по ка­си­ра­но­то ре­ше­ние на дру­га­та па­ла­та за пов­тор­но раз­г­леж­да­не по съ­щес­т­во, е длъ­жен не­за­бав­но да раз­по­ре­ди съ­от­вет­на­та да­нъч­на власт да не при­веж­да в из­пъл­не­ние от­ме­не­но­то ре­ше­ние и да вър­не пре­пис­ка­та по из­пъл­не­ни­е­то. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва, той раз­по­реж­да да се из­п­ра­ти пре­пис от ре­ше­ни­е­то на за­ин­те­ре­со­ва­ния и да му се вър­не за­ло­га.

Чл. 55. При пов­тор­но­то гле­да­не на де­ло­то по съ­щес­т­во, вто­ра­та па­ла­та раз­г­леж­да и се про­из­на­ся ос­вен по ка­си­ра­ни­те пун­к­то­ве от от­ме­не­но­то ре­ше­ние, още и по пред­с­та­ве­ни­те с ка­сац[ион­на­та] жал­ба но­ви до­ку­мен­ти, ма­кар те да не са пос­лу­жи­ли ка­то ос­но­ва­ние за от­ме­ня­ва­не на ре­ше­ни­е­то. В но­во­то окон­ча­тел­но ре­ше­ние, оба­че, се из­ла­гат и всич­ки дру­ги не­из­дъл­же­ния, кон­с­та­ти­ра­ни от пър­ва­та па­ла­та, ко­и­то не са би­ли об­жал­ва­ни или, ако са би­ли об­жал­ва­ни, ре­ше­ни­е­то по от­но­ше­ние на тях не е би­ло ка­си­ра­но.

Ре­ше­ни­я­та по пред­ход­на­та али­нея се из­п­ра­щат за връч­ва­не и из­пъл­не­ние от вто­ра­та па­ла­та. След из­ти­ча­не сро­ка по чл. 68 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти, де­ло­то с при­ло­же­ни­я­та му се връ­ща на пър­ва­та па­ла­та, ко­я­то се гри­жи за из­пъл­не­ни­е­то му.

Мол­би­те за пов­тор­но раз­г­леж­да­не на от­че­та, в слу­ча­и­те по то­зи член, се раз­г­леж­дат от пър­ва­та па­ла­та.

Чл. 56. Ко­га­то об­жал­ва­но­то ре­ше­ние е ка­си­ра­но, за­що­то при не­го­во­то пос­та­но­вя­ва­не па­ла­та­та неп­ра­вил­но е из­тъл­ку­ва­ла и при­ло­жи­ла за­ко­на, ако вто­ра­та па­ла­та, на ко­я­то де­ло­то е из­п­ра­те­но за но­во раз­г­леж­да­не по съ­щес­т­во, при съ­щи­те фак­ти­чес­ки дан­ни и об­с­то­я­тел­с­т­ва, по­дър­жа пър­во­то ре­ше­ние, т.е. не въз­п­ри­е­ма тъл­ку­ва­не­то на за­ко­на, да­де­но от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та с ка­са­ци­он­но­то ре­ше­ние, на­ми­рай­ки, че тъл­ку­ва­не­то, ко­е­то пър­ва­та па­ла­та му е да­ла с от­ме­не­но­то ре­ше­ние, е пра­вил­но, в та­къв слу­чай тя из­да­ва но­во окон­ча­тел­но ре­ше­ние за не­из­дъл­же­ние, ко­е­то тряб­ва да има дис­по­зи­тив, съ­дър­жащ всич­ки еле­мен­ти на ед­но под­ле­жа­що на из­пъл­не­ние ре­ше­ние. В но­во­то ре­ше­ние, оба­че, не се да­ва срок за об­жал­ва­не, а се пос­та­но­вя­ва то, за­ед­но с ця­ло­то про­из­вод­с­т­во по де­ло­то, да бъ­де из­п­ра­те­но на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за окон­ча­тел­но про­из­на­ся­не по ка­са­ци­он­на­та жал­ба, съг­лас­но чл. 70 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

Да­де­но­то тъл­ку­ва­ние на за­ко­на от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в то­зи слу­чай е за­дъл­жи­тел­но за об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та и тя е длъж­на да се под­чи­ни.

Чл. 57. Ко­га­то ка­са­ци­он­на­та жал­ба е ос­та­ве­на без пос­лед­с­т­вие и де­ло­то се вър­не от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, пред­се­да­те­лят на па­ла­та­та е длъ­жен да раз­по­ре­ди ка­са­ци­он­ни­ят за­лог да се вне­се в при­ход на дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще и да се съ­об­щи на за­ин­те­ре­со­ва­ния пре­пис от ре­ше­ни­е­то.

Б. ОТ­МЯ­НА РЕ­ШЕ­НИ­Я­ТА ПО РЕ­ДА НА ПРЕГ­ЛЕ­ДА.

Чл. 58. Ос­вен чрез об­жал­ва­не по ка­са­ци­о­нен ред, вся­ко окон­ча­тел­но ре­ше­ние из­да­де­но по про­вер­ка на от­че­ти и до­ку­мен­ти мо­же да бъ­де от­ме­не­но от па­ла­та­та, чи­е­то е де­ло­то, по ре­да на прег­ле­да.

Чл. 59. Пов­тор­но раз­г­леж­да­не на от­че­ти и до­ку­мен­ти, по ко­и­то е из­да­де­но окон­ча­тел­но ре­ше­ние за не­из­пъл­не­ние, се до­пус­ка:

1) по пис­ме­на мол­ба на за­ин­те­ре­со­ва­ния от­чет­ник, в слу­ча­и­те пред­ви­де­ни в чл. 71 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

2) слу­жеб­но от па­ла­та­та, ко­я­то е пос­та­но­ви­ла ре­ше­ни­е­то, в слу­ча­и­те пред­ви­де­ни в чл. 72 от съ­щия за­кон.

Чл. 60. Пов­тор­но раз­г­леж­да­не на от­че­ти и до­ку­мен­ти се до­пус­ка са­мо в про­дъл­же­ние на пет го­ди­ни от връч­ва­не­то на пър­во­на­чал­но из­да­де­но­то окон­ча­тел­но ре­ше­ние. То­зи срок е фа­та­лен.

Чл. 61. За вся­ко пов­тор­но прег­леж­да­не на от­че­ти и до­ку­мен­ти, без­раз­лич­но да­ли то е по­ис­ка­но от за­ин­те­ре­со­ва­ния от­чет­ник или се е на­ло­жи­ло слу­жеб­но, ви­на­ги се да­ва пис­ме­но из­ло­же­ние от кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ка, кой­то е из­вър­шил про­вер­ка­та. То­ва из­ло­же­ние тряб­ва да бъ­де мо­ти­ви­ра­но. От не­го тряб­ва да се виж­да, че са об­съ­де­ни всич­ки пред­с­та­ве­ни от от­чет­ни­ка пис­мен­ни до­ка­за­тел­с­т­ва, как­то и из­тък­на­ти­те от не­го съ­об­ра­же­ния и до­во­ди.

Ако от­чет­ни­кът, кой­то ис­ка прег­ле­да, се по­зо­ва­ва на греш­ки на смет­ки­те си или на дру­ги дан­ни и до­ку­мен­ти, ко­и­то се на­ми­рат в па­ла­та­та, кон­т­ро­льор-док­лад­чи­кът, пре­ди да да­де из­ло­же­ни­е­то си, е длъ­жен слу­жеб­но да нап­ра­ви всич­ки не­об­хо­ди­ми справ­ки по тях и да кон­с­та­ти­ра, да­ли твър­де­ни­я­та на от­чет­ни­ка се оп­рав­да­ват от фак­ти­чес­ка стра­на или не.

Ако от­чет­ни­кът ос­но­ва­ва ис­ка­не­то си за прег­лед вър­ху кни­жа и до­ку­мен­ти, ко­и­то по­соч­ва в мол­ба­та си, но не ги пред­с­тав­ля­ва, по­не­же те се на­ми­рат в дру­го уч­реж­де­ние, или са пот­реб­ни за от­чи­та­не­то на друг от­чет­ник, в та­къв слу­чай, па­ла­та­та, пре­ди да се про­из­не­се по мол­ба­та за прег­ле­да, е длъж­на или да да­де нуж­д­но­то съ­дейс­т­вие на от­чет­ни­ка да пред­с­та­ви тия кни­жа и до­ку­мен­ти, или са­ма да ги изис­ка и, след ка­то си пос­лу­жи с тях, да ги вър­не об­рат­но на уч­реж­де­ни­е­то, от ко­е­то ги е по­лу­чи­ла.

Чл. 62. Из­ло­же­ни­я­та на кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци­те по пов­тор­но­то прег­леж­да­не на от­че­ти и до­ку­мен­ти, след ка­то се за­ве­дат въ[в] вхо­дя­щия днев­ник на па­ла­та­та, се раз­г­леж­дат по ре­да, пред­ви­ден в чл.чл. 57 и 60 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

Чл. 63. По вся­ко ис­ка­не за пов­то­рен прег­лед на от­че­ти и до­ку­мен­ти, не­за­ви­си­мо от ос­но­ва­ни­е­то му, па­ла­та­та е длъж­на да се про­из­не­се с юрис­дик­ци­он­но ре­ше­ние в име­то на НЕ­ГО­ВО ВЕ­ЛИ­ЧЕС­Т­ВО ЦА­РЯ, без­раз­лич­но да­ли се от­каз­ва или ува­жа­ва ис­ка­ни­ят прег­лед.

Чл. 64. Ко­га­то па­ла­та­та кон­с­та­ти­ра, че пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти или по­со­че­ни­те греш­ки в смет­ки­те на от­чет­ни­ка го от­чи­тат на­пъл­но, то­га­ва тя из­да­ва ре­ше­ние, с ко­е­то от­ме­ня­ва окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние, чи­я­то от­мя­на се ис­ка и обя­вя­ва от­чет­ни­ка за окон­ча­тел­но из­дъл­жен. Пре­пис от то­ва ре­ше­ние се връч­ва на за­ин­те­ре­со­ва­ния от­чет­ник по об­щия ред, а от­ме­не­но­то ре­ше­ние се изис­к­ва от да­нъч­на­та власт не­за­бав­но и се при­ла­га към от­чет­но­то де­ло.

Чл. 65. Ко­га­то па­ла­та­та кон­с­та­ти­ра, че пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти не мо­гат да оп­рав­да­ят не­из­дъл­же­ни­я­та по окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние, чи­я­то от­мя­на се ис­ка, или че по­со­че­ни­те греш­ки в смет­ки­те на от­чет­ни­ка не са има­ли зна­че­ние за не­го­во­то за­дъл­жа­ва­не, то­га­ва тя из­да­ва окон­ча­тел­но ре­ше­ние, с ко­е­то ос­та­вя мол­ба­та за прег­лед без пос­лед­с­т­вие. То­ва ре­ше­ние се връч­ва на от­чет­ни­ка по об­щия ред. То мо­же да бъ­де об­жал­ва­но по ка­са­ци­о­нен ред на об­що ос­но­ва­ние.

Чл. 66. Ко­га­то па­ла­та­та кон­с­та­ти­ра, че пред­с­та­ве­ни­те с мол­ба­та за прег­лед до­ку­мен­ти, из­тък­на­ти­те от от­чет­ни­ка съ­об­ра­же­ния и до­во­ди, или по­со­че­ни­те от не­го греш­ки в смет­ки­те му, оп­рав­да­ват част от не­из­дъл­же­ни­я­та по ре­ше­ни­е­то, чи­я­то от­мя­на се ис­ка, то­га­ва тя из­да­ва окон­ча­тел­но ре­ше­ние, с ко­е­то се от­ме­ня­ва пър­во­то ре­ше­ние, и обя­вя­ва от­чет­ни­ка за не­из­дъл­жен с на­че­ти­те, ко­и­то са ос­та­на­ли не­оп­рав­да­ни. То­ва ре­ше­ние се връч­ва на от­чет­ни­ка на об­що ос­но­ва­ние. Пре­пис­ка­та по из­пъл­не­ни­е­то на от­ме­не­но­то ре­ше­ние се изис­к­ва не­за­бав­но от да­нъч­на­та власт и се при­ла­га към де­ло­то.

Чл. 67. Ако при пов­то­рен прег­лед на от­че­ти и до­ку­мен­ти па­ла­та­та кон­с­та­ти­ра но­ви не­из­дъл­же­ния, ко­и­то не са по­со­че­ни в ре­ше­ни­е­то, по ко­е­то се ис­ка прег­ле­да, тя е длъж­на за тях да из­да­де но­во прив­ре­мен­но ре­ше­ние, ко­е­то след­ва, на об­що ос­но­ва­ние, про­це­ду­ра­та, пред­ви­де­на в чл.чл. 65 и 66 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти.

Чл. 68. До­ку­мен­ти, с ко­и­то се ус­та­но­вя­ва, че окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние за не­из­дъл­же­ние е из­пъл­не­но, без­раз­лич­но да­ли из­пъл­не­ни­е­то е доб­ро­вол­но или при­ну­ди­тел­но, не мо­гат да слу­жат ка­то ос­но­ва­ние за от­мя­на на ре­ше­ни­е­то по ре­да на прег­ле­да. В та­къв слу­чай, оба­че, па­ла­та­та е длъж­на да кон­с­та­ти­ра то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во и да изис­к­ва пре­пис­ка­та по из­пъл­не­ни­е­то от да­нъч­на­та власт.

Чл. 69. Мол­би­те за прег­лед на ре­ше­ни­я­та, из­да­де­ни по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, се по­да­ват чрез па­ла­та­та, ко­я­то е пос­та­но­ви­ла ре­ше­ни­е­то, до Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. При по­да­ва­не­то на мол­би­те за прег­лед се спаз­ват пра­ви­ла­та, ус­та­но­ве­ни за въз­зив­ни­те жал­би в чл.чл. 74 ­ 79 от нас­то­я­щия пра­вил­ник.

Към вся­ка мол­ба за прег­лед се при­ла­га кви­тан­ция за вне­се­но 400 ле­ва съ­деб­но ми­то, съг­лас­но чл. 591 от за­ко­на за гражд[ан­с­ко­то] съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Чл. 70. Пре­ди да се про­из­не­се с ре­ше­ние, па­ла­та­та мо­же да вър­не ад­ми­нис­т­ра­тив­но пред­с­та­ве­на­та й за ви­зи­ра­не пла­теж­на за­по­вед и при­ло­же­ни­те към нея раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, ако кон­с­та­ти­ра­ни­те не­ре­дов­нос­ти мо­гат да бъ­дат от­с­т­ра­не­ни от съ­от­вет­но­то уч­реж­де­ние.

Чл. 71. Ко­га­то па­ла­та­та от­ка­же да ви­зи­ра ед­на пла­теж­на за­по­вед, би­ло за­що­то раз­хо­да по нея е не­за­ко­но­съ­об­ра­зен, би­ло за­що­то раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти са не­ре­дов­ни, не­пъл­ни или не­дос­та­тъч­ни, над­леж­но­то дър­жав­но или об­щин­с­ко уч­реж­де­ние, ко­е­то е ос­та­на­ло не­до­вол­но от ре­ше­ни­е­то, мо­же да от­не­се въп­ро­са пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за раз­ре­ше­ние.

Чл. 72. Об­жал­ва­не­то на ре­ше­ни­я­та по пред­ход­ния член ста­ва съ[с] слу­жеб­но пис­мо. То­ва об­жал­ва­не не е под­чи­не­но на ни­как­ва фор­мал­ност, но мо­же да се из­вър­ши до края на бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние.

По по­вод на нап­ра­ве­но­то об­жал­ва­не смет­на­та па­ла­та мо­же са­ма да от­ме­ни об­жал­ва­но­то ре­ше­ние, ако на­ме­ри за ос­но­ва­тел­ни из­тък­на­ти­те в жал­ба­та въз­ра­же­ния и обяс­не­ния.

Ако, след нап­ра­ве­на­та пре­цен­ка на да­де­ни­те в жал­ба­та въз­ра­же­ния и обяс­не­ния, смет­на­та па­ла­та не на­ме­ри за­кон­но ос­но­ва­ние за от­ме­ня­ва­не­то на об­жал­ва­но­то ре­ше­ние, в та­къв слу­чай тя из­п­ра­ща жал­ба­та и ця­ла­та пре­пис­ка по ви­за­та на пла­теж­на­та за­по­вед на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за окон­ча­тел­но раз­ре­ше­ние на въп­ро­са.

Чл. 73. На въз­зив­но об­жал­ва­не по чл. 74 от За­ко­на за В[ър­хов­на­та] С[мет­на] П[ала­та] и О[блас­т­ни­те] С[мет­ни] Па­ла­ти под­ле­жат не­о­кон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния, из­да­де­ни по със­та­ве­ни­те ак­то­ве от ор­га­ни­те, по­со­че­ни в чл. 87 от За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та.

Чл. 74. Въз­зив­на­та жал­ба тряб­ва да бъ­де при­под­пи­са­на са­мо­ръч­но от ад­во­кат. Тя тряб­ва да бъ­де об­ле­пе­на с не­об­хо­ди­ми­те съ­деб­ни и фон­до­ви мар­ки.

Чл. 75. Към въз­зив­на­та жал­ба се при­ла­га пре­пис от об­жал­ва­но­то ре­ше­ние и по един пре­пис от са­ма­та жал­ба и от при­ло­же­ни­я­та й.

Чл. 76. Въз­зив­на­та жал­ба, по раз­по­реж­да­не на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та, се ос­та­вя без дви­же­ние, за ко­е­то на въз­зив­ни­ка се из­п­ра­ща съ­об­ще­ние:

1) ко­га­то тя не е об­ле­пе­на ни­как или е об­ле­пе­на не­дос­та­тъч­но съ[с] съ­деб­ни и фон­до­ви мар­ки;

2) ко­га­то е по­да­де­на от пъл­но­мощ­ник, кой­то в де­ня на по­да­ва­не­то й е имал пъл­но­мощ­но, но не го е при­ло­жил към нея;

3) ко­га­то не са при­ло­же­ни нуж­д­но­то чис­ло пре­пи­си от нея и от при­ло­же­ни­я­та й;

4) ко­га­то не е под­пи­са­на от ад­во­кат.

Въз­зив­ни­кът мо­же, до из­ти­ча­не на въз­зив­ния срок, да поп­ра­ви опу­ще­ни­е­то, по­ра­ди ко­е­то жал­ба­та му е ос­та­ве­на без дви­же­ние. Но ако от де­ня на по­лу­ча­ва­не­то на съ­об­ще­ни­е­то за то­ва опу­ще­ние до из­ти­ча­не­то на въз­зив­ния срок са ос­та­на­ли по-мал­ко от се­дем дни или пък ако съ­об­ще­ни­е­то е по­лу­че­но след из­ти­ча­не на въз­зив­ния срок, в на­къв слу­чай въз­зив­ни­кът мо­же да поп­ра­ви ка­за­но­то опу­ще­ние в сед­мод­не­вен срок, счи­тан от де­ня на връч­ва­не­то на съ­об­ще­ни­е­то.

Чл. 77. Въз­зив­на­та жал­ба, по раз­по­реж­да­не на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та, се връ­ща на по­да­те­ля й:

1) ко­га­то е по­да­де­на по­дир из­ти­ча­не­то на за­кон­ния срок;

2) ко­га­то не е на­пи­са­на на бъл­гар­с­ки език или не е под­пи­са­на от въз­зив­ни­ка;

3) ко­га­то в сро­ка, по­со­чен въ[в] вто­ра­та али­нея на пред­ход­ния член, не се вне­сат съ­деб­ни­те и фон­до­ви мар­ки, не се пред­с­та­вят нуж­д­ни­те пре­пи­си от жал­ба­та и от при­ло­же­ни­я­та й или не се при­под­пи­ше от ад­во­кат.

Раз­по­реж­да­не­то на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та за връ­ща­не­то на въз­зив[на­та] жал­ба мо­же да бъ­де об­жал­ва­но пред Сп[еци­ал­ния] съд (вж. чл. 51).

Чл. 78. Пред­се­да­те­лят на па­ла­та­та, след ка­то се уве­ри, че пос­тъ­пи­ла­та въз­зив­на жал­ба е ре­дов­на от фор­мал­на стра­на, длъ­жен е не­за­бав­но да раз­по­ре­ди, чрез ре­зо­лю­ция вър­ху съ­ща­та, за из­п­ра­ща­не­то й в Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, за­ед­но с при­ло­же­ни­я­та й и ця­ло­то про­из­вод­с­т­во по де­ло­то. Пре­пи­сът от жал­ба­та и пре­пи­си­те от при­ло­же­ни­я­та й, за­ед­но с един пре­пис от ре­ше­ни­е­то, се из­п­ра­щат на Со­фийс­кия дър­жа­вен ад­во­кат.

Чл. 79. При по­да­ва­не на въз­зив­ни­те жал­би се при­ла­гат пра­ви­ла­та, ус­та­но­ве­ни за ка­са­ци­он­ни­те жал­би в чл.чл. 45, 46 и 52 от нас­то­я­щия пра­вил­ник.
ЧАСТ III.
ЗА СЛУЖ­БИ­ТЕ В ПА­ЛА­ТА­ТА.

Чл. 80. Ра­бо­та­та в па­ла­та­та се гру­пи­ра в след­ни­те служби:

1) кан­це­ла­рия

2) пар­тид­но кни­го­вод­с­т­во

3) кон­т­рол вър­ху дър­жав­ни и об­щин­с­ки раз­хо­ди (чл. 48 З.Б.О.П., чл. 70 З[ако­на за] с[ел­с­ки­те] о[бщи­ни] и чл. 72 от З[ако­на за] г[рад­с­ки­те] о[бщи­ни])

4) про­вер­ка на го­диш­ни­те от­че­ти

5) ре­ви­зии на са­мо­то мяс­то и раз­г­леж­да­не на ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве по чл. 4 бук­ва “к” от за­ко­на

6) раз­ног­ла­сия

7) дър­жав­но смет­ко­вод­с­т­во и цен­т­ра­лен ад­ми­нис­т­ра­ти­вен кон­т­рол

Чл. 81. Об­що­то ръ­ко­вод­с­т­во на всич­ки служ­би и об­щия над­зор над всич­ки слу­жи­те­ли в па­ла­та­та за бър­зо­то и пра­вил­но из­пъл­не­ние на длъж­нос­ти­те им при­над­ле­жи на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та.

Чл. 82. При вся­ка па­ла­та има сек­ре­тар, ар­хи­вар, по­мощ­ник ар­хи­ва­ри, ре­гис­т­ра­то­ри, ек­с­пе­ди­то­ри, пи­са­ри, прис­луж­ни­ци, чис­тач­ки и др., чис­ло­то на ко­и­то се оп­ре­де­ля еже­год­но в бю­д­же­та. Те из­вър­ш­ват пис­мо­вод­на­та, де­ло­вод­на­та и до­ма­кин­с­ка­та служ­би и об­ра­зу­ват кан­це­ла­ри­я­та на па­ла­та­та.

Чл. 83. Сек­ре­та­рят на па­ла­та­та е най-близ­кия на­чал­ник на кан­це­ла­ри­я­та. Той е длъ­жен да се гри­жи за пра­вил­ния вър­веж на пис­мо­вод­с­т­во­то, де­ло­вод­с­т­во­то и въ­об­ще на ця­ла­та кан­це­лар­с­ка и до­ма­кин­с­ка ра­бо­та в па­ла­та­та и но­си от­го­вор­ност за доб­рия ред в кан­це­ла­ри­я­та.

Сек­ре­та­рят из­гот­вя ме­сеч­ни­те све­де­ния за де­я­тел­ност­та на па­ла­та­та и се гри­жи за сво­ев­ре­мен­но­то им пред­с­та­вя­не.

В изв[ес­т­ни] слу­чаи, по пре­цен­ка на предс[еда­те­ля] на па­ла­та­та, на сек­ре­та­ря мо­же да се въз­ла­га и кон­т­ро­льор­с­ка ра­бо­та.

Чл. 84. Ра­бо­та­та меж­ду по­мощ­ния пер­со­нал от кан­це­ла­ри­я­та се раз­п­ре­де­ля от сек­ре­та­ря с одоб­ре­ние на пред­се­да­те­ля.

Сек­ре­та­рят е длъ­жен да прег­леж­да все­ки ден ра­бо­та­та на по­мощ­ния пер­со­нал от кан­це­ла­ри­я­та. За вся­ка за­бе­ля­за­на от не­го не­ре­дов­ност в от­п­рав­ле­ни­е­то на служ­ба­та, той до­на­ся на пред­се­да­те­ля.

Чл. 85. Сек­ре­та­рят е до­ма­кин на па­ла­та­та. Ка­то та­къв той е длъ­жен:

1) да се гри­жи за из­п­рав­ност­та и доб­ро­то сто­па­нис­ва­не на зда­ни­е­то, ин­с­та­ла­ци­я­та му и ин­вен­та­ря на па­ла­та­та. Той сле­ди да се по­дър­жа нуж­д­на­та чис­то­та в по­ме­ще­ни­е­то и взи­ма мер­ки за сво­ев­ре­мен­но­то из­вър­ш­ва­не на не­об­хо­ди­ми­те поп­рав­ки в не­го и в ин­вен­тар­ни­те пред­ме­ти на па­ла­та­та.

2) гри­жи се за дос­та­вя­не на всич­ки ма­те­ри­а­ли за отоп­ле­ние и ос­вет­ле­ние, как­то и не­об­хо­ди­ми­те за уч­реж­де­ни­е­то кан­це­лар­с­ки и дру­ги при­над­леж­нос­ти и сле­ди за тях­но­то най-ико­но­ми­чес­ко из­пол­зу­ва­не.

Чл. 86. Всич­ки ин­вен­тар­ни пред­ме­ти се за­пис­ват, по ре­да и да­та­та на дос­та­вя­не­то им и с оз­на­че­ние на по­куп­на­та им це­на, в спе­ци­ал­на ин­вен­тар­на кни­га обр. № 5.

Ин­вен­тар­на­та кни­га се па­зи и во­ди от сек­ре­та­ря.

Чл. 87. Въ[в] вся­ка стая на па­ла­та­та има ока­чен на вид­но мяс­то спи­сък на ин­вен­тар­ни­те пред­ме­ти.

Раз­мес­т­ва­не­то на ин­вен­тар­ни­те пред­ме­ти от ед­на стая в дру­га мо­же да ста­ва са­мо съ[с] зна­ни­е­то и съг­ла­си­е­то на сек­ре­та­ря.

Чл. 88. Всич­ки слу­жи­те­ли в па­ла­та­та са длъж­ни да па­зят от пов­реж­да­не да­де­ни­те им в раз­по­ло­же­ние ин­вен­тар­ни пред­ме­ти. Те мо­гат да ги из­пол­зу­ват са­мо за цел­та, за ко­я­то им са по­ве­ре­ни. В слу­чай на пов­реж­да­не или за­губ­ва­не на ня­кой пред­мет, от­го­вор­ност за то­ва но­си длъж­нос­т­но­то ли­це, ко­е­то го е пов­ре­ди­ло или за­гу­би­ло. Ко­га­то не мо­же да се ус­та­но­ви кой е пов­ре­дил или за­гу­бил пред­ме­та, за при­чи­не­на­та ще­та от­го­ва­рят всич­ки слу­жи­те­ли, ко­и­то ра­бо­тят в ста­я­та, къ­де­то пред­ме­та се е на­ми­рал.

Чл. 89. Все­ки три го­ди­ни пред­се­да­те­лят на па­ла­та­та наз­на­ча­ва ко­ми­сия от два­ма кон­т­ро­льор-док­лад­чи­ци и един фи­нан­сов пред­с­та­ви­тел, ко­я­то в при­сът­с­т­ви­е­то на сек­ре­та­ря пра­ви об­ща про­вер­ка на це­лия ин­вен­тар и със­та­вя нуж­д­ния за то­ва акт, ка­то оп­ре­де­ля ста­на­ли­те не­год­ни за упот­ре­ба пред­ме­ти и по ре­да, пред­ви­ден в чл.чл. 450 и 452 от Пра­вил­ни­ка за при­ло­же­ние на За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та], ги из­пис­ва от ин­вен­тар­на­та кни­га, за ко­е­то се пра­ви съ­от­вет­на бе­леж­ка в пос­лед­на­та.

Чл. 90. Вся­ка па­ла­та е длъж­на да има своя биб­ли­о­те­ка. Тя се об­ра­зу­ва от всич­ки на­лич­ни кни­ги, за­ко­ни, пра­вил­ни­ци и др., как­то и от тия, ко­и­то в бъ­де­ще ще се ку­пят от па­ла­та­та или ще й се из­п­ра­тят от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ми­нис­тер­с­т­ва­та и дър­жав­на­та пе­чат­ни­ца.

Чл. 91. Служ­ба­та на биб­ли­о­те­кар се из­пъл­ня­ва от сек­ре­та­ря на па­ла­та­та. Той па­зи кни­ги­те и но­си от­го­вор­ност за доб­рия ред в биб­ли­о­те­ка­та. По ис­ка­не на сек­ре­та­ря, пред­се­да­те­лят на па­ла­та­та мо­же да наз­на­чи ед­но ли­це от по­мощ­ния пер­со­нал за по­мощ­ник-биб­ли­о­те­кар ако служ­ба­та на­ла­га то­ва. В та­къв слу­чай ма­те­ри­ал­на от­го­вор­ност за це­лост­та и доб­рия ред в биб­ли­о­те­ка­та но­сят со­ли­дар­но сек­ре­та­рят и по­мощ­ник-биб­ли­о­те­ка­рят.

Чл. 92. Кни­ги­те в биб­ли­о­те­ка­та се за­пис­ват по ре­да и да­та­та на дос­та­вя­не­то им и с оз­на­че­ние на по­куп­на­та им це­на в биб­ли­о­теч­на­та кни­га обр. № 6. Биб­ли­о­теч­на­та кни­га се во­ди и па­зи от сек­ре­та­ря, а ко­га­то има по­мощ­ник-биб­ли­о­те­кар ­ от то­зи пос­лед­ния.

Чл. 93. На вът­реш­на­та ко­ри­ца на вся­ка кни­га се пос­та­вя биб­ли­о­теч­ни­ят й но­мер, пе­ча­тът на па­ла­та­та и щем­пел с текст “дър­жав­на соб­с­т­ве­ност”.

Чл. 94. Биб­ли­о­те­ка­та слу­жи за об­що пол­зу­ва­не на всич­ки слу­жи­те­ли при па­ла­та­та. Вся­ка кни­га се пре­да­ва за слу­же­не сре­щу под­пис на по­лу­ча­те­ля. Пос­лед­ни­ят но­си от­го­вор­ност за пов­реж­да­не­то или из­губ­ва­не­то на кни­га­та.

Чл. 95. Вся­ка го­ди­на се пра­ви об­ща про­вер­ка на биб­ли­о­те­ка­та от ко­ми­сия в със­тав, пред­ви­ден в чл. 81 от нас­то­я­щия пра­вил­ник. С не­год­ни­те за упот­ре­ба и из­гу­бе­ни­те биб­ли­о­теч­ни кни­ги се пос­тъп­ва по ре­да пред­ви­ден в чл.чл. 450 и 452 от Пр[авил­ни­ка за при­ло­же­ние на] З[ако­на за] б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та].

Чл. 96. Сек­ре­та­рят е от­чет­ник на па­ла­та­та, съг­лас­но чл. 73 от За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та]. Ка­то та­къв той вър­ши след­но­то:

1) ос­реб­ря­ва из­да­де­ни­те за нуж­ди­те на па­ла­та­та пла­теж­ни за­по­ве­ди и съх­ра­ня­ва пос­тъ­пи­ли­те су­ми и всич­ки дру­ги цен­нос­ти.

2) из­вър­ш­ва раз­хо­ди­те на па­ла­та­та и се гри­жи за тях­но­то оп­рав­да­ва­не.

Ни­ка­къв раз­ход не мо­же да се из­вър­ши без зна­ни­е­то и съг­ла­си­е­то на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та. Пре­ди да се по­е­ме ка­къв­то и да е ан­га­жи­мент за дос­тав­ка на ме­бе­ли, ма­те­ри­а­ли, из­вър­ш­ва­не ра­бо­ти и др., пред­се­да­те­лят е длъ­жен да пре­це­ни от своя стра­на на­ло­жи­тел­ност­та на раз­хо­да и са­мо ако нуж­да­та е не­из­беж­на и е оси­гу­рен пред­ва­ри­тел­но не­об­хо­ди­мия кре­дит за пос­ре­ща­не­то на раз­хо­да, той раз­ре­ша­ва из­вър­ш­ва­не­то му.

3) из­гот­вя пла­теж­ни­те за­по­ве­ди за зап­ла­та­та на слу­жи­те­ли­те и прид­ру­жа­ва­щи­те ги оп­рав­да­тел­ни до­ку­мен­ти, из­п­ла­ща са­ма­та зап­ла­та и во­ди и съх­ра­ня­ва раз­да­ва­тел­на­та кни­га обр. № 7.

В раз­да­ва­тел­на­та кни­га се впис­ват всич­ки за­ко­но­ус­та­но­ве­ни уд­ръж­ки и на­ло­же­ни за­по­ри вър­ху зап­ла­ти­те. След треб­ва­не­то на зап­ла­ти­те, в съ­ща­та кни­га еже­ме­сеч­но се впис­ват всич­ки дан­ни за кон­т­рол­ни­те но­ме­ра на внос­ни­те лис­то­ве и но­ме­ра­та на кви­тан­ци­и­те, сре­щу ко­и­то са на­не­се­ни и пре­да­де­ни по при­над­леж­ност раз­ни­те уд­ръж­ки и за­по­ри.

4) во­ди пар­тид­на­та кни­га за пла­теж­ни­те за­по­ве­ди на па­ла­та­та обр. № 8 и ка­сов бе­леж­ник.

5) во­ди спе­ци­а­лен бе­леж­ник за пос­тъ­пи­ли­те в па­ла­та­та гер­бо­ви и дру­ги мар­ки за удос­то­ве­ре­ния, пре­пи­си и пр. и сле­ди за тях­но­то дви­же­ние и оп­рав­да­ва­не.

6) во­ди и съх­ра­ня­ва за­по­вед­на­та кни­га

7) па­зи при­със­т­ве­на­та кни­га обр. № 10.

Чл. 97. Опе­ра­ци­и­те по при­хо­да и раз­хо­да на ка­са­та се про­ве­ря­ват един път в го­ди­на­та по на­реж­да­не на пред­се­да­те­ля.

Чл. 98. При увол­не­ние или пре­мес­т­ва­не, сек­ре­та­рят на па­ла­та­та е длъ­жен да пре­да­де в 10 дне­вен срок под опис на­ми­ра­щи­те се в не­го де­ла, ве­щи и су­ми на за­мес­т­ни­ка си или на по­со­че­но­то от пред­се­да­те­ля длъж­нос­т­но ли­це. То­зи опис, под­пи­сан от при­е­ма­те­ля и зда­ва­те­ля, се със­та­вя в три ек­зем­п­ля­ра, един за ар­хи­ва­та и по един за зда­лия и при­е­лия сек­ре­та­ри.

В слу­чай на смърт, бо­лест или от­каз да пре­да­де, при­е­ма­не­то ста­ва под над­зо­ра на ко­ми­сия, наз­на­че­на от пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та.

Чл. 99. По раз­по­реж­да­не на пред­се­да­те­ля, в по­мощ на сек­ре­та­ря мо­же да се да­де един кон­т­ро­льор-док­лад­чик, ако нуж­да­та на­ла­га то­ва.

Чл. 100. Ко­га­то сек­ре­та­рят от­сът­с­т­ву­ва, той се за­мес­т­ва от един кон­т­ро­льор-док­лад­чик, по на­реж­да­не на пред­се­да­те­ля.