НА­РЕД­БА-ЗА­КОН ЗА ВЪР­ХОВ­НА­ТА И ОБ­ЛАС­Т­НИ­ТЕ СМЕТ­НИ ПА­ЛА­ТИ

Чл. 1. За ця­ла Бъл­га­рия има са­мо ед­на Вър­хов­на смет­на па­ла­та, съ[с] се­да­ли­ще в Со­фия.

Чл. 2. Об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти има в след­ни­те гра­до­ве: Со­фия, Плов­див, Тър­но­во, Ви­дин, Ру­се, Вар­на, Бур­гас и Хас­ко­во.

Чл. 3. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти дейс­т­ву­ват в гра­ни­ци­те на ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те об­лас­ти.

Чл. 4. Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти са ко­ле­ги­ал­ни и не­за­ви­си­ми уч­реж­де­ния, об­ра­зу­ва­щи са­мос­то­я­тел­но ве­дом­с­т­во.

Чл. 5. Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти уп­раж­ня­ват, от име­то на На­род­но­то съб­ра­ние, вър­хо­вен кон­т­рол по из­пъл­не­ние бю­д­же­та на дър­жа­ва­та и бю­д­же­ти­те на дър­жав­но-ав­то­ном­ни­те уч­реж­де­ния, на об­щи­ни­те, как­то и на дру­ги уч­реж­де­ния на пуб­лич­на­та власт, осо­бе­ни­те за­ко­ни на ко­и­то пред­виж­дат та­къв кон­т­рол.

Чл. 6. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та пред­с­та­вя за вся­ка бю­д­жет­на го­ди­на док­лад до На­род­но­то съб­ра­ние (чл. 105, т. 6 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та).

В док­ла­да до На­род­но­то съб­ра­ние се из­на­ся ре­зул­та­та от опе­ра­ци­и­те по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та на дър­жа­ва­та, как­то и ре­зул­та­та от про­вер­ка­та на пред­с­та­ве­ни­те на смет­ни­те па­ла­ти от­че­ти от раз­ни­те от­чет­ни­ци, за­ед­но с под­роб­ни ве­до­мос­ти, как­то за при­хо­да, та­ка и за раз­хо­да по бю­д­же­та на дър­жа­ва­та. В док­ла­да се об­ръ­ща осо­бе­но вни­ма­ние вър­ху след­но­то: 1) да­ли и пре­ви­шен кре­ди­та по ня­кой па­раг­раф на бю­д­же­та, и 2) спа­зе­ни ли са раз­по­ред­би­те на За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та].

Въ[в] ве­до­мос­ти­те към док­ла­да се из­ла­гат от­дел­но ре­зул­та­ти­те по при­хо­да и по раз­хо­да на бю­д­же­та, как­то и не­ре­дов­нос­ти­те и неп­ра­вил­нос­ти­те, ко­и­то Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти са ус­та­но­ви­ли по из­пъл­не­ни­е­то на съ­от­вет­ния бю­д­жет, а та­ка съ­що и пре­об­ра­зо­ва­ни­я­та или по­доб­ре­ни­я­та, ко­и­то Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та на­ми­ра за не­об­хо­ди­мо да бъ­дат въ­ве­де­ни в дър­жав­на­та или об­щес­т­ве­на от­чет­ност.

Чл. 7. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та пред­с­тав­ля­ва док­ла­да си по пред­ход­ния член нап­ра­во на На­род­но­то съб­ра­ние. Тя е длъж­на, оба­че, да пре­да­де на Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те пре­пис от док­ла­да и ве­до­мос­ти­те най-къс­но до 30 юний на го­ди­на­та, ко­я­то иде след сключ­ва­не бю­д­жет­но­то уп­раж­не­ние. Ми­нис­тъ­рът на фи­нан­си­те, след ка­то съ­бе­ре обяс­не­ни­я­та, ко­и­то раз­ни­те ми­нис­т­ри на­ми­рат не­об­хо­ди­ми да да­дат по по­вод на из­ло­же­ни­те в док­ла­да или ве­до­мос­ти­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та неп­ра­вил­нос­ти или за­бе­леж­ки, раз­по­реж­да се за от­пе­чат­ва­не­то им и ги пред­с­та­вя в най-близ­ка­та се­сия на На­род­но­то съб­ра­ние, за­ед­но съ[с] за­ко­ноп­ро­ект за сключ­ва­не на съ­от­вет­ния бю­д­жет.

II. Ус­т­ройс­т­во и вът­ре­шен ред.

а) Върховна сметна палата.

Чл. 8. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се със­тои от един пред­се­да­тел, от че­ти­ри до шест съ­вет­ни­ци, един на­чал­ник от­де­ле­ние за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во, един на­чал­ник служ­ба за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во, един по­мощ­ник на­чал­ник от­де­ле­ние за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во, един сек­ре­тар, на­чал­ни­ци на служ­ба, ръ­ко­во­ди­те­ли на служ­ба, ка­си­ер-до­ма­кин и не­об­хо­ди­мия брой кон­т­ро­льо­ри и по­мо­щен пер­со­нал. Бро­ят на на­чал­ни­ци­те, ръ­ко­во­ди­те­ли­те, кон­т­ро­льо­ри­те и на по­мощ­ния пер­со­нал се оп­ре­де­ля в бю­д­же­та.

Чл. 9. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има две от­де­ле­ния.

Все­ки две го­ди­ни, в на­ча­ло­то на ме­сец яну­а­рий, об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та раз­п­ре­де­ля съ­вет­ни­ци­те по от­де­ле­ния та­ка, че един и съ­щи съ­вет­ник да не за­се­да­ва пос­ле­до­ва­тел­но по­ве­че от две го­ди­ни в ед­но и съ­що от­де­ле­ние.

Въ[в] вся­ко от­де­ле­ние за­се­да­ват по три­ма съ­вет­ни­ци под пред­се­да­тел­с­т­во­то на пред­се­да­те­ля. Ко­га­то пос­лед­ни­ят от­сът­с­т­ву­ва или пред­се­да­тел­с­т­ву­ва ед­но­то от­де­ле­ние, ако и две­те за­се­да­ват ед­нов­ре­мен­но, дру­го­то от­де­ле­ние се пред­се­да­тел­с­т­ву­ва от най-стар­шия съ­вет­ник по служ­ба.

За­се­да­ни­я­та на от­де­ле­ни­я­та се счи­тат за­кон­ни, ко­га­то при­сът­с­т­ву­ват по­не два­ма съ­вет­ни­ци и пред­се­да­те­ля или три­ма съ­вет­ни­ци, от ко­и­то еди­ни­ят из­пъл­ня­ва пред­се­да­тел­с­ка­та длъж­ност.

Две­те от­де­ле­ния на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за­ед­но със­та­вят об­що­то съб­ра­ние на съ­ща­та па­ла­та.

Пред­се­да­те­лят свик­ва об­що­то съб­ра­ние, ко­га­то на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо, или в оп­ре­де­ле­ни дни и ча­со­ве, а из­вън­ред­но ­ ко­га­то ста­не нуж­да.

За­се­да­ни­я­та на об­що­то съб­ра­ние се счи­тат за­кон­ни, ко­га­то при­сът­с­т­ву­ват по­ве­че от по­ло­ви­на­та чле­но­ве и пред­се­да­те­ля.

Чл. 10. Ко­га­то пред­се­да­те­лят или съ­вет­ни­ци­те се на­ми­рат с ли­це­то, за­ин­те­ре­со­ва­но от раз­ре­ше­ни­е­то на въп­ро­са от тях­на­та ком­пе­тен­т­ност, в ня­кое от от­но­ше­ни­я­та, по­со­че­ни в чл. 427 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во, те не мо­гат да се про­из­на­сят по то­зи въп­рос, а са длъж­ни да се от­с­т­ра­нят са­ми от не­го­во­то раз­ре­ше­ние.

Чл. 11. Въп­ро­си­те в за­се­да­ни­я­та се ре­ша­ват по мно­зин­с­т­во на гла­со­ве­те. Ко­га­то гла­со­ве­те се раз­де­лят по рав­но, въз­п­ри­е­ма се мне­ни­е­то, към ко­е­то се при­съ­е­ди­ни пред­се­да­те­лят.

Все­ки съ­вет­ник, при гла­су­ва­не, е длъ­жен да из­ло­жи съ­об­ра­же­ни­я­та си.

Пред­се­да­те­лят съ­би­ра гла­со­ве­те, ка­то поч­ва от най-мла­дия съ­вет­ник по служ­ба.

Съ­вет­ник, кой­то не е съг­ла­сен с пос­та­но­ве­но­то ре­ше­ние, ос­та­ва на осо­бе­но мне­ние. Той е длъ­жен да из­ло­жи пис­мен­но в сед­ми­чен срок осо­бе­но­то си мне­ние, за­ед­но съ[с] съ­об­ра­же­ни­я­та.

Чл. 12. При Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се обо­со­бя­ват в от­дел­ни служ­би:

а) служ­ба по пре­ре­ка­ни­я­та и тъл­ку­ва­ния на за­ко­ни­те из кръ­га на ком­пе­тен­ци­я­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та; 2) ка­са­ци­он­на служ­ба; 3) служ­ба за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во; 4) сек­ре­та­ри­ат и 5) ка­си­ер-до­ма­кин­с­ка служ­ба.

Забележка. Под­роб­нос­ти­те по раз­п­ре­де­ле­ни­е­то и вът­реш­ния ред на ра­бо­та­та въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се уреж­дат съг­лас­но Пра­вил­ни­ка за вът­реш­ния ред на смет­ни­те па­ла­ти.

б) Съд при Върховната

сметна палата.

Чл. 13. Съ­дът при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се със­тои от един пред­се­да­тел, два­ма чле­но­ве, сек­ре­тар, под­сек­ре­тар и по­мо­щен пер­со­нал.

Чл. 14. За чле­но­ве на съ­да се из­би­рат в на­ча­ло­то на вся­ка съ­деб­на го­ди­на от об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та два­ма из­меж­ду съ­вет­ни­ци­те при съ­ща­та па­ла­та. Ед­нов­ре­мен­но об­що­то съб­ра­ние из­би­ра и дру­ги два­ма за за­пас­ни чле­но­ве, ко­и­то вли­зат в със­та­ва на съ­да, в слу­чай на от­сът­с­т­вие, или ко­га­то ня­кой от ти­ту­ляр­ни­те чле­но­ве на съ­да е въз­п­ре­пят­с­т­ву­ван да взе­ме учас­тие.

Забележка. Ко­га­то пред­се­да­те­лят на съ­да от­сът­с­т­ву­ва или е въз­п­ре­пят­с­т­ву­ван да из­пъл­ня­ва служ­ба­та, за­мес­т­ва го стар­ши­ят член на съ­да.

Чл. 15. За вът­реш­ния ред и де­ло­вод­с­т­во­то на съ­да имат при­ло­же­ние раз­по­ред­би­те, ва­же­щи за вът­реш­ния ред и де­ло­вод­с­т­во­то на об­щи­те граж­дан­с­ки съ­ди­ли­ща.

в) Областни сметни палати.

Чл. 16. Об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та се със­тои от един пред­се­да­тел, три­ма съ­вет­ни­ци, а в Со­фия че­ти­ри­ма, един сек­ре­тар, един на­чал­ник бю­ро за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во, не­об­хо­ди­мия брой кон­т­ро­льо­ри и по­мо­щен пер­со­нал.

Чл. 17. Раз­по­ред­би­те на чл.чл. 9 до 11 вкл. имат съ­от­вет­но при­ло­же­ние и за об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 18. Ра­бо­та­та в об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та се раз­п­ре­де­ля по служ­би как­то след­ва: 1) служ­ба за окон­ча­тел­ния кон­т­рол; 2) аван­со­ва служ­ба; 3) служ­ба по про­вер­ка на от­че­ти­те; 4) служ­ба за ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве; 5) служ­ба за ма­те­ри­а­лен кон­т­рол ­ ре­ви­зии; 6) служ­ба за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во и 7) сек­ре­тар-от­чет­ни­чес­ка и до­ма­кин­с­ка служ­ба.

а) Общи разпоредби.

Чл. 19. Кон­т­ро­лът, кой­то Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти уп­раж­ня­ват по ре­да на тоя за­кон, е фор­ма­лен, окон­ча­те­лен.

Чл. 20. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти уп­раж­ня­ват и ма­те­ри­а­лен кон­т­рол в кръ­га на да­де­на­та им по нас­то­я­щия за­кон ком­пе­тен­ция.

Чл. 21. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти имат ком­пе­тен­ция и на пър­во­ин­с­та­ци­он­на ад­ми­нис­т­ра­тив­на юрис­дик­ция по всич­ки ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, със­та­ве­ни от кон­т­рол­ни­те ор­га­ни, пред­ви­де­ни в чл. 87 от За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та] , от кон­т­ро­льо­ри­те при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, как­то и от дру­ги кон­т­рол­ни ор­га­ни на пуб­лич­на­та власт, ако то­ва е пред­ви­де­но в съ­от­вет­ни­те осо­бе­ни за­ко­ни, с из­к­лю­че­ние на ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве за из­вър­ше­ни ре­ви­зии на уч­реж­де­ния или юри­ди­чес­ки ли­ца от час­тен ин­те­рес.

Чл. 22. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та мо­же да въз­ла­га по от­дел­но или на всич­ки об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти кон­т­рол­на ра­бо­та, в рам­ки­те на то­зи за­кон, или да из­зе­ме част от ре­дов­на­та им ра­бо­та. В пос­лед­ния слу­чай, тя или я въз­ла­га на ед­на или по­ве­че об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти, или пък я вър­ши са­ма.

Чл. 23. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та мо­же да въз­ла­га, ко­га­то на­ме­ри за це­ле­съ­об­раз­но, про­вер­ка­та и от­чи­та­не­то на ня­кои раз­хо­ди и на кон­т­рол­ни ор­га­ни от дру­ги ве­дом­с­т­ва с пис­ме­но съг­ла­сие на фи­нан­со­вия ми­нис­тър. От­чи­та­не­то в те­зи слу­чаи ста­ва въз ос­но­ва на из­ло­же­ние от ор­га­на, кой­то е из­вър­шил про­вер­ка­та.

Чл. 24. В из­вън­ред­ни слу­чаи, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, в об­що съб­ра­ние, мо­же да раз­ре­ша­ва из­вър­ш­ва­не­то на из­вес­т­ни раз­хо­ди без да спаз­ва ня­кои ус­ло­вия и фор­ми, пред­ви­де­ни в За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та, или тоя за смет­ни­те па­ла­ти, ако то­ва се на­ла­га от важ­ни или не­от­лож­ни дър­жав­ни нуж­ди, или е от яв­на пол­за за дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще, след пис­ме­но съг­ла­сие на фи­нан­со­вия ми­нис­тър.

Чл. 25. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, в об­що съб­ра­ние, по пред­ло­же­ние на ми­нис­т­ри­те, или по по­чин на пред­се­да­те­ля на па­ла­та­та, или по ис­ка­не на ше­фо­ве­те на дър­жав­ни­те и ав­то­ном­ни уч­реж­де­ния, се про­из­на­ся по всич­ки въп­ро­си от ней­на ком­пе­тен­т­ност, ко­и­то на прак­ти­ка по­раж­дат съм­не­ние или не­ед­нак­во се ре­ша­ват от об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Тъл­ку­ва­ни­я­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в тия слу­чаи са за­дъл­жи­тел­ни за всич­ки раз­по­ре­ди­те­ли по бю­д­же­ти, а та­ка съ­що и за от­чет­ни­ци­те. Те слу­жат за ръ­ко­вод­с­т­во на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти и се об­на­род­ват в дър­жа­вен вес­т­ник, или в от­дел­но из­да­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

б) Върховна сметна палата

Чл. 26. Об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та раз­г­леж­да и пос­та­но­вя­ва ре­ше­ния, ос­вен в слу­ча­и­те по чл.чл. 3, 6, 14, 22-25, 34, 65, 66, 93, 109, 110, 116, 127, още и в след­ни­те:

1) по жал­би про­тив ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, с ко­и­то пос­лед­ни­те са раз­ре­ши­ли спо­ро­ве меж­ду тях и съ­от­вет­ни­те уч­реж­де­ния, въз­ник­на­ли въ[в] връз­ка с уп­раж­ня­ва­ния от тия па­ла­ти кон­т­рол (чл. 30);

2) по жал­би про­тив ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, пос­та­но­ве­ни по по­вод за­пит­ва­ния на об­лас­т­ни­те ди­рек­то­ри въ[в] връз­ка с из­пъл­не­ние на об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти;

3) по жал­би про­тив ре­ше­ния на от­де­ле­ние при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, с ко­и­то се пот­вър­ж­да­ват ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти за от­каз на ви­за по пла­теж­ни за­по­ве­ди (чл. 40);

4) по ка­са­ци­он­ни жал­би про­тив ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти по от­че­ти, в слу­чая на чл. 64;

5) по док­ла­ди на кон­т­рол­ни­те ко­ми­сии или съ­ве­ти по про­вер­ка бю­д­жет­ни­те раз­хо­ди на Б.Н.бан­ка, Б.З.К.бан­ка и Дър­жав­ни­те ми­ни (чл. 32, т. 4);

6) по из­ло­же­ния за да­ва­не под съд на от­чет­ни­ци, ко­га­то се от­к­рие прес­тъп­но де­я­ние, из­вър­ше­но въ[в] връз­ка съ[с] служ­ба­та им;

Чл. 27. От­де­ле­ни­я­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та раз­г­леж­дат и пос­та­но­вя­ват ре­ше­ния:

1) по ка­са­ци­он­ни жал­би про­тив ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти по от­че­ти;

2) по жал­би про­тив ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, пос­та­но­ве­ни въ[в] връз­ка с не­оп­рав­да­ви аван­со­ви су­ми (чл. 41);

3) по жал­би про­тив ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, пос­та­но­ве­ни за не­из­дъл­же­ния по чл. 56 от За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та];

4) по жал­би про­тив оп­ре­де­ле­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти за на­ло­же­ни гло­би на от­чет­ни­ци­те по чл. 82 от За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та].

в) Съд при Върховната

сметна палата.

Чл. 28. На съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та са под­съд­ни:

1) въз­зив­ни­те жал­би про­тив не­о­кон­ча­тел­ни ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, пос­та­но­ве­ни по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве;

2) въз­зив­ни­те жал­би про­тив пос­та­нов­ле­ния на Б.З.К. Бан­ка (чл. 28 от За­ко­на за Б.З.К.Бан­ка);

3) въз­зив­ни­те жал­би про­тив всич­ки ре­ше­ния или пос­та­нов­ле­ния на дру­ги ад­ми­нис­т­ра­тив­ни юрис­дик­ции, ус­т­ройс­т­ве­ни­те за­ко­ни на ко­и­то пред­виж­дат та­ко­ва об­жал­ва­не;

4) мол­би­те за прег­лед на окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, пос­та­но­ве­ни по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве;

5) мол­би­те за прег­лед на влез­ли в за­кон­на си­ла окон­ча­тел­ни ре­ше­ния на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

г) Областни сметни палати.

Чл. 29. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти уп­раж­ня­ват окон­ча­те­лен кон­т­рол:

1) вър­ху всич­ки раз­хо­ди в об­ласт­та по бю­д­же­та на дър­жа­ва­та, вклю­чи­тел­но и тия по от­дел­ни­те бю­д­же­ти на дър­жав­ни уч­реж­де­ния и на фон­до­ве­те, уп­рав­ля­ва­ни от дър­жа­ва­та;

2) вър­ху всич­ки раз­хо­ди на Сто­лич­на­та и на град­с­ки­те и сел­с­ки об­щи­ни, вклю­чи­тел­но и тия на сто­пан­с­ки­те пред­п­ри­я­тия, сто­па­нис­ва­ни от са­ми­те об­щи­ни;

3) вър­ху всич­ки раз­хо­ди по бю­д­же­ти­те на всич­ки об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния на пуб­лич­на­та власт, ко­и­то тук не са из­б­ро­е­ни, и осо­бе­ни­те за­ко­ни за ко­и­то пред­виж­дат та­къв кон­т­рол.

Чл. 30. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти раз­ре­ша­ват всич­ки спо­ро­ве, въз­ник­на­ли меж­ду раз­по­ре­ди­те­ли­те и из­пъл­ни­те­ли­те на бю­д­же­ти, или кон­т­ро­льо­ри­те в град­с­ки­те об­щи­ни, въ[в] връз­ка с из­пъл­не­ние бю­д­же­ти­те на ония уч­реж­де­ния, ко­и­то те кон­т­ро­ли­рат съг­лас­но пред­ход­ния член.

Те се про­из­на­сят и по въп­ро­си от тях­на­та ком­пе­тен­ция, пов­диг­на­ти от об­лас­т­ни­те ди­рек­то­ри въ[в] връз­ка с из­пъл­не­ние на об­щин­с­ки­те бю­д­же­ти.

Ре­ше­ни­я­та, ко­и­то об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти пос­та­но­вя­ват в гор­ни­те слу­чаи, под­ле­жат на об­жал­ва­не пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 31. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти сле­дят за ре­дов­но­то оп­рав­да­ва­не на аван­со­ви­те пла­теж­ни за­по­ве­ди. За не­оп­рав­да­ни­те су­ми пос­та­но­вя­ват ре­ше­ния, с ко­и­то от­го­вор­ни­те длъж­нос­т­ни ли­ца се на­чи­тат как­то за не­оп­рав­да­на­та су­ма, та­ка и с лих­ва ­ 1% ме­сеч­но за ця­ло­то вре­ме на за­къс­не­ни­е­то, за из­тек­ли пъл­ни ме­се­ци. Тия ре­ше­ния под­ле­жат на об­жал­ва­не пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 32. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти про­ве­ря­ват:

1) от­че­ти­те, за­ед­но с всич­ки при­хо­до­раз­ход­ни до­ку­мен­ти, за дър­жав­ни­те при­хо­ди и раз­хо­ди на от­чет­ни­ци­те по па­рич­на­та част в об­ласт­та;

2) от­че­ти­те, за­ед­но с раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, по ве­щес­т­ве­на­та част на за­веж­да­щи­те скла­до­ве­те за дър­жав­ни ма­те­ри­а­ли в об­ласт­та;

3) из­ло­же­ни­я­та или про­то­ко­ли­те на съ­от­вет­ни­те кон­т­рол­ни ор­га­ни, ко­и­то про­ве­ря­ват, вмес­то па­ла­ти­те, от­чет­ни­те кни­жа и до­ку­мен­ти на от­чет­ни­ци­те по ве­дом­с­т­ва­та на мит­ни­ци­те, Бъл­гар­с­ки­те дър­жав­ни же­лез­ни­ци, те­лег­ра­фо-по­щен­с­ки­те стан­ции, по­щен­с­ка­та спес­тов­на ка­са, по­щен­с­ка­та че­ко­ва служ­ба и дър­жав­ния На­ро­ден те­а­тър, дра­ма и опе­ра, ка­то, ако на­ме­рят за не­об­хо­ди­мо, изис­к­ват и про­ве­ря­ват са­ми­те до­ку­мен­ти;

4) от­че­ти­те на цър­ков­ни­те уч­реж­де­ния, из­б­ро­е­ни в чл. 85 от За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та], и на всич­ки дър­жав­ни и об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния на пуб­лич­на­та власт, ко­и­то, по си­ла­та на раз­ни за­кон­ни раз­по­ред­би, са се от­чи­та­ли пред или чрез осо­бе­ни кон­т­рол­ни ко­ми­сии, съ­ве­ти и дру­ги кон­т­рол­ни ор­га­ни, с из­к­лю­че­ние на Б.Н.Бан­ка, Б.З.К.Бан­ка и Дър­жав­ни­те ми­ни, от­чи­та­не­то на ко­и­то ста­ва от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та по ре­да, пред­ви­ден в ус­т­ройс­т­ве­ни­те за­ко­ни на тия уч­реж­де­ния;

5) от­че­ти­те по при­хо­да и раз­хо­да на фон­до­ве­те при дър­жав­ни­те и об­щин­с­ки учеб­ни за­ве­де­ния, об­ра­зу­ва­ни от дър­жав­ни или об­щин­с­ки сред­с­т­ва и да­ре­ния;

6) от­че­ти­те по па­рич­на­та и ве­щес­т­ве­на час­ти на Сто­лич­на­та и на град­с­ки­те и сел­с­ки об­щи­ни в об­ласт­та, вклю­чи­тел­но и тия по сто­пан­с­ки­те пред­п­ри­я­тия, сто­па­нис­ва­ни от са­ми­те об­щи­ни;

7) От­че­ти­те на всич­ки об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния, ко­и­то, по си­ла­та на осо­бе­ни за­кон­ни раз­по­ред­би, са длъж­ни да се от­чи­тат пред па­ла­ти­те (Вър­хов­на­та или об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти).

Въ[в] всич­ки тия слу­чаи, об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти пос­та­но­вя­ват ре­ше­ния, ко­и­то под­ле­жат на об­жал­ва­не по ре­да на тоя за­кон.

Чл. 33. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти про­из­веж­дат чрез свои кон­т­ро­льо­ри ре­ви­зии по ре­да на За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция на всич­ки уч­реж­де­ния в об­ласт­та, ко­и­то се от­чи­тат пред тях, по­не вед­наж в го­ди­на­та.

По ак­то­ве­те за тия ре­ви­зии, как­то и по ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве, със­та­ве­ни от кон­т­рол­ни­те ор­га­ни, пред­ви­де­ни в чл. 21, об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти пос­та­но­вя­ват ре­ше­ния, ко­и­то под­ле­жат на об­жал­ва­не пред съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 34. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти пред­с­тав­ля­ват на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та от­че­ти за дей­ност­та си за вся­ка бю­д­жет­на го­ди­на, ка­то по­соч­ват труд­нос­ти­те и преч­ки­те, ко­и­то са срещ­на­ли при при­ла­га­не на за­ко­ни­те и на­ред­би­те, и из­каз­ват мне­ние за пре­об­ра­зо­ва­ни­я­та или по­доб­ре­ни­я­та, ко­и­то на­ми­рат за не­об­хо­ди­ми да бъ­дат въ­ве­де­ни по от­чет­ност­та на дър­жа­ва­та, на об­щин­с­ки­те и на об­щес­т­ве­ни­те уч­реж­де­ния.

Чл. 35. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти вър­шат и след­но­то: 1) про­из­на­сят се за да­ва­не под съд на от­чет­ни­ци, ко­га­то се ус­та­но­ви, че има из­вър­ше­но прес­тъп­но де­я­ние въ[в] връз­ка съ[с] служ­ба­та им; 2) прег­леж­дат пред­ва­ри­тел­но бю­д­же­топ­ро­ек­ти­те на град­с­ки­те и сел­с­ки об­щи­ни, ко­и­то се ут­вър­ж­да­ват от об­лас­т­ния ди­рек­тор, пре­ди ут­вър­ж­да­ва­не­то им от пос­лед­ния, и да­ват мне­ние по тях; 3) за­ве­ря­ват всич­ки кви­тан­ци­он­ни кни­ги, по ко­и­то се съ­би­рат при­хо­ди от дър­жав­ни, об­щин­с­ки или об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния.

IV. Про­из­вод­с­т­во.

а) Окончателен контрол.

Чл. 36. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти ви­зи­рат из­да­де­ни­те от Б[юд­же­то-] к[он­т­рол­ни­те] от­де­ле­ния и кон­т­рол­ни служ­би по бю­д­же­та пла­теж­ни за­по­ве­ди, са­мо ако има кре­дит за цел­та.

Кре­ди­ти­те се де­ле­ги­рат от ми­нис­т­ри­те или упъл­но­мо­ще­ни­те от тях ли­ца на вто­рос­те­пен­ни­те раз­по­ре­ди­те­ли чрез Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, с кре­дит­ни пис­ма в два ек­зем­п­ля­ра, еди­ни­ят от ко­и­то се из­п­ра­ща на съ­от­вет­на­та смет­на па­ла­та, а дру­ги­ят ­ на вто­рос­те­пен­ния раз­по­ре­ди­тел.

Чл. 37. Пла­теж­ни­те за­по­ве­ди, из­да­де­ни в ра­йо­на на ед­на об­лас­т­на смет­на па­ла­та и ви­зи­ра­ни от съ­ща­та па­ла­та, се из­п­ла­щат са­мо от бан­ко­ви­те кло­но­ве и аген­ту­ри на Б.Н.Бан­ка, включ­ва­щи се в ней­ния ра­йон. След из­п­ла­ща­не­то им, пла­теж­ни­те за­по­ве­ди се връ­щат на съ­ща­та па­ла­та.

Чл. 38. За на­ме­ре­ни­те не­ре­дов­нос­ти при про­вер­ка на раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти, кон­т­ро­льо­рът да­ва на над­леж­ния съ­вет­ник пис­мен­но из­ло­же­ние, ко­е­то се раз­г­леж­да по ре­да, пред­ви­ден в чл. 47 и след[ва­щи­те].

Чл. 39. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти мо­гат да ви­зи­рат пла­теж­ни за­по­ве­ди и то­га­ва, ко­га­то при про­вер­ка на раз­хо­до­оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти на­ме­рят, че са до­пус­на­ти фор­мал­ни на­ру­ше­ния, с ко­и­то, оба­че, не се още­тя­ват ин­те­ре­си­те на дър­жа­ва­та или на съ­от­вет­ни­те уч­реж­де­ния.

Смет­ни­те па­ла­ти мо­гат да ви­зи­рат пла­теж­ни за­по­ве­ди и то­га­ва, ко­га­то в тях се ука­жат фак­ти­чес­ки греш­ки от­нос­но раз­ме­ра на су­ма­та, и то са­мо в слу­чаи, ко­га­то се пла­ща в по­ве­че, от­кол­ко е след­ва­ло. В тия слу­чаи, смет­на­та па­ла­та из­вър­ш­ва поп­рав­ка, за ко­е­то съ­об­ща­ва с осо­бен фор­му­ляр на над­леж­но­то уч­реж­де­ние, ко­е­то е из­да­ло пла­теж­на­та за­по­вед, за да си взе­ме бе­леж­ка от поп­рав­ка­та.

Чл. 40. Ко­га­то об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та от­ка­же да ви­зи­ра ня­коя пла­теж­на за­по­вед, вто­рос­те­пен­ни­ят раз­по­ре­ди­тел, или ли­це­то, ко­е­то има пра­во да по­лу­чи су­ма­та, мо­же да от­не­се въп­ро­са чрез съ­ща­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­я­то се про­из­на­ся в от­де­ле­ние.

В гор­ния слу­чай, въп­ро­сът мо­же да бъ­де от­не­сен чрез над­леж­ния ми­нис­тър, или упъл­но­мо­ще­но­то от не­го длъж­нос­т­но ли­це, за окон­ча­тел­но раз­ре­ше­ние от об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те мо­же, по ис­ка­не на над­леж­ния ми­нис­тър, да вне­се въп­ро­са за пов­тор­но раз­г­леж­да­не в об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, в кой­то слу­чай ре­ше­ни­е­то не под­ле­жи на ре­ви­зи­ра­не.

Чл. 41. За не­оп­рав­да­ни­те в оп­ре­де­ле­ния срок аван­си, от­пус­на­ти на длъж­нос­т­ни ли­ца съг­лас­но За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та], об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, по до­не­се­ние на кон­т­рол­ни­те ор­га­ни, из­да­ват ре­ше­ния, с ко­и­то за­дъл­жа­ват длъж­нос­т­ни­те ли­ца да зап­ла­тят аван­си­ра­ни­те им су­ми, за­ед­но с лих­ва в раз­мер на 1% ме­сеч­но за ця­ло­то вре­ме на за­къс­не­ни­е­то, за из­тек­ли пъл­ни ме­се­ци.

Тия ре­ше­ния би­ват не­о­кон­ча­тел­ни и окон­ча­тел­ни. Пос­лед­ни­те под­ле­жат на об­жал­ва­не пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (чл. 27, т. 2).

Та­ки­ва ре­ше­ния се из­да­ват за всич­ки не­оп­рав­да­ни аван­со­ви су­ми, не­за­ви­си­мо от на­чи­на на от­пус­ка­не­то им: с пла­теж­на за­по­вед, сре­щу вре­мен­на раз­пис­ка от Б.Н.Бан­ка, или от ка­са­та на уч­реж­де­ни­е­то.

Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти от­бе­ляз­ват в съ­от­вет­на­та кни­га но­ме­ра и да­та­та на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние, за оп­рав­да­ва­не на аван­са.

Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, по до­не­се­ние на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, съ­об­ща­ва на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те за из­да­де­ни­те окон­ча­тел­ни ре­ше­ния. Въз ос­но­ва на тия съ­об­ще­ния, Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те на­реж­да да се зак­рие смет­ка­та по тия аван­си в над­леж­ния бю­д­же­то-кон­т­ро­лен от­дел или служ­ба.

Чл. 42. Ко­га­то об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти ус­та­но­вят, че има не­дъл­жи­мо пла­те­ни су­ми или пре­да­де­ни ве­щи на ли­ца, ко­и­то ня­мат пра­во на тях, из­да­ват ре­ше­ния по ре­да на тоя за­кон, съг­лас­но чл. 56 от За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та и] п[ред­п­ри­я­ти­я­та]. Тия ре­ше­ния под­ле­жат на об­жал­ва­не пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (чл. 27, т. 3).

б) Проверка на отчети.

Чл. 43. За неп­ред­с­та­вя­не или нес­во­ев­ре­мен­но пред­с­та­вя­не на от­че­ти, ко­и­то се про­ве­ря­ват от об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, пос­лед­ни­те пос­та­но­вя­ват оп­ре­де­ле­ния за гло­бя­ва­не на от­чет­ни­ци­те, ако тия от­че­ти не са би­ли пред­с­та­ве­ни в сро­ко­ве­те, пред­ви­де­ни по съ­от­вет­ни­те за­ко­ни на стра­на­та. Тия оп­ре­де­ле­ния под­ле­жат на об­жал­ва­не пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (чл. 27, т. 4).

Чл. 44. Про­вер­ка­та на от­че­ти­те се из­вър­ш­ва съг­лас­но Пра­вил­ни­ка за вът­реш­ния ред на смет­ни­те па­ла­ти.

Чл. 45. Па­ла­та­та, при нуж­да, мо­же да ис­ка от от­чет­ни­ци­те обяс­не­ния за по-пъл­но изу­ча­ва­не на про­ве­ря­ва­ни­те от­че­ти и до­ку­мен­ти.

Ко­га­то кон­т­ро­льо­рът на­ме­ри не­ре­дов­нос­ти или не­яс­нос­ти, ко­и­то не поз­во­ля­ват да се про­ве­ри от­че­та, той съ­об­ща­ва за то­ва на пред­се­да­те­ля. Пос­лед­ни­ят раз­по­реж­да да се по­вър­не от­че­та, за­ед­но с до­ку­мен­ти­те, на от­чет­ни­ка, ка­то му се оп­ре­де­ля срок, в кой­то тряб­ва да го пред­с­та­ви пъ­лен и ре­до­вен.

Ако в тоя срок от­чет­ни­кът не из­пъл­ни раз­по­реж­да­ни­я­та на па­ла­та­та, той се гло­бя­ва съг­лас­но чл. 43 от то­зи за­кон, а от­чет­ни­те кни­жа се из­зем­ват по ад­ми­нис­т­ра­ти­вен ред.

Чл. 46. Ко­га­то кон­т­ро­льо­рът ус­та­но­ви, че има из­вър­ше­но прес­тъп­но де­я­ние, или пък от­к­рие де­фи­цит, кой­то над­ми­на­ва га­ран­ци­я­та на от­чет­ни­ка, док­лад­ва за слу­чая на съ­вет­ни­ка, за да бъ­де вне­сен въп­ро­сът за раз­г­леж­да­не в съ­ве­та на па­ла­та­та. Ако съ­ве­тът на­ме­ри док­ла­да за ос­но­ва­те­лен, до­на­ся на Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, за да взе­ме пос­лед­но­то мер­ки за обез­пе­ча­ва­не дъл­жи­ма­та от от­чет­ни­ка су­ма и да раз­по­ре­ди за въз­буж­да­не на на­ка­за­тел­но прес­лед­ва­не, ако слу­ча­ят е та­къв.

Чл. 47. Ко­га­то кон­т­ро­льо­рът ус­та­но­ви не­ре­дов­нос­ти или неп­ра­вил­нос­ти, да­ва за тях из­ло­же­ние на над­леж­ния съ­вет­ник, ко­е­то, след ка­то бъ­де про­ве­ре­но, се док­лад­ва от пос­лед­ния в съ­ве­та на па­ла­та­та.

Чл. 48. Ако съ­вет­ни­кът на­ме­ри, че от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те не са би­ли про­ве­ре­ни вни­ма­тел­но, въз­ла­га на друг кон­т­ро­льор да про­ве­ри съ­щия от­чет.

Чл. 49. За нев­ни­ма­тел­но и неп­ра­вил­но про­ве­ря­ва­не на от­че­ти­те и до­ку­мен­ти­те, кон­т­ро­льо­ри­те под­ле­жат на дис­цип­ли­нар­но на­ка­за­ние, не­за­ви­си­мо от ма­те­ри­ал­на­та от­го­вор­ност.

Чл. 50. Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, след из­с­луш­ва­не док­ла­ди­те на съ­вет­ни­ци­те по из­ло­же­ни­я­та на кон­т­ро­льо­ри­те за про­вер­ка на от­че­ти и до­ку­мен­ти, пос­та­но­вя­ват ре­ше­ния по ре­да на тоя за­кон, ко­и­то под­ле­жат на об­жал­ва­не съг­лас­но чл. 27, т.1.

в) Разглеждане на ревизионни актове.

Чл. 51. Ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве се раз­г­леж­дат по док­лад на един от съ­вет­ни­ци­те на об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та.

Ко­га­то съ­ве­тът на­ме­ри, че ре­ви­зи­он­ни­ят акт е не­пъ­лен или не­я­сен, тя го връ­ща на със­та­ви­те­ля му за до­пъл­ва­не и ра­зяс­не­ние.

Ако при раз­г­леж­да­не на ре­ви­зи­он­ния акт се ус­та­но­вят не­из­дъл­же­ния, ко­и­то би­ха се от­ра­зи­ли в го­диш­ния от­чет на уч­реж­де­ни­е­то, и ако тоя от­чет е ве­че пос­тъ­пил в па­ла­та­та, пос­лед­на­та го от­на­ся с оп­ре­де­ле­ние за съв­мес­т­но раз­г­леж­да­не с от­че­та.

Въ[в] всич­ки дру­ги слу­чаи, об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та пос­та­но­вя­ва ре­ше­ния по ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве.

Чл. 52. За ре­да на раз­г­леж­да­не ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве и пос­та­но­вя­ва­не ре­ше­ния по тях имат съ­от­вет­но при­ло­же­ние За­ко­нът за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция и Пра­вил­ни­ка за при­ло­же­ни­е­то му, до­кол­ко­то то­ва не е уре­де­но от нас­то­я­щия за­кон.

г) Решения на сметните палати и ред

за обжалването им.

Чл. 53. Смет­ни­те па­ла­ти пос­та­но­вя­ват ре­ше­ния и оп­ре­де­ле­ния. Ре­ше­ния се пос­та­но­вя­ват, ко­га­то де­ло­то или пре­пис­ка­та се ре­ша­ват по съ­щес­т­во, а оп­ре­де­ле­ния ­ ко­га­то се ре­ша­ват стра­нич­ни въп­ро­си, въз­ник­на­ли при раз­г­леж­да­не на де­ло­то или пре­пис­ка­та.

Ре­ше­ни­я­та на смет­ни­те па­ла­ти би­ват юрис­дик­ци­он­ни и про­то­кол­ни.

Юрис­дик­ци­он­ни ре­ше­ния се пос­та­но­вя­ват: 1) по ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве, 2) по про­вер­ка на от­че­ти и ос­во­бож­да­ва­не на га­ран­ции, 3) по не­оп­рав­да­ни аван­си и не­дъл­жи­мо по­лу­че­ни су­ми или ма­те­ри­а­ли и 4) по ка­са­ци­он­ни­те де­ла по от­че­ти на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Юрис­дик­ци­он­ни­те ре­ше­ния се из­да­ват в име­то на Дър­жав­ния гла­ва.

По всич­ки дру­ги въп­ро­си се пос­та­но­вя­ват про­то­кол­ни ре­ше­ния.

Про­то­кол­ни­те ре­ше­ния се впис­ват в осо­бе­на кни­га.

Ори­ги­на­ли­те на ре­ше­ни­я­та и оп­ре­де­ле­ни­я­та се под­пис­ват от пред­се­да­те­ля, или пред­се­да­тел­с­т­ву­ва­щия съ­вет­ник, и от съ­вет­ни­ци­те, ко­и­то са взе­ли учас­тие в за­се­да­ни­е­то на съ­ве­та или от­де­ле­ни­е­то, и се при­под­пис­ват от сек­ре­та­ря.

Пре­пи­си­те се под­пис­ват са­мо от сек­ре­та­ря.

Чл. 54. Ре­ше­ни­я­та на смет­ни­те па­ла­ти би­ват не­о­кон­ча­тел­ни и окон­ча­тел­ни.

Не­о­кон­ча­тел­ни ре­ше­ния се пос­та­но­вя­ват са­мо за не­из­дъл­же­ния. Окон­ча­тел­ни ре­ше­ния се пос­та­но­вя­ват за из­дъл­же­ния или за от­чи­та­не.

Не­о­кон­ча­тел­ни ре­ше­ния се пос­та­но­вя­ват, ко­га­то смет­на­та па­ла­та на­ме­ри, че от­чет­ни­ци­те са до­пус­т­на­ли не­ре­дов­нос­ти при про­из­веж­да­не на раз­хо­ди, или при съ­би­ра­не на при­хо­ди. С тях смет­ни­те па­ла­ти мо­ти­ви­ра­но обя­вя­ват от­чет­ни­ци­те за не­из­дъл­же­ни съ[с] су­ми­те, ко­и­то неп­ра­вил­но са би­ли из­раз­ход­ва­ни, или са би­ли съб­ра­ни в по-мал­ко, за­ед­но 1% ме­сеч­но лих­ва за из­тек­ли­те пъл­ни ме­се­ци, ако в осо­бе­ни­те за­ко­ни не е пред­ви­ден друг про­цент лих­ва. Лих­ва­та се прес­мя­та от де­ня на из­да­ва­не не­о­кон­ча­тел­но­то ре­ше­ние.

Забележка I. Лих­ва­та за нев­не­се­ни или нес­во­ев­ре­мен­но вне­се­ни из­ли­шъ­ци се из­чис­ля­ва от де­ня, ко­га­то е след­ва­ло да бъ­де вне­сен из­ли­шъ­кът, а за лип­си и де­фи­ци­ти ­ от де­ня на от­к­ло­не­ни­е­то.

Забележка II. За не­из­дъл­же­ни­я­та на су­ма до 200 ле­ва, по един от­чет, от­чет­ни­ци­те се ос­во­бож­да­ват от граж­дан­с­ка от­го­вор­ност.

Окон­ча­тел­ни ре­ше­ния за от­чи­та­не се пос­та­но­вя­ват, ко­га­то смет­на­та па­ла­та на­ме­ри, че от­че­ти­те и прид­ру­жа­ва­щи­те ги до­ку­мен­ти са ре­дов­ни. С тях па­ла­та­та обя­вя­ва от­чет­ни­ци­те за от­че­те­ни пред дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще или пред ка­са­та на съ­от­вет­но­то уч­реж­де­ние, ка­то от­бе­ляз­ва и над­в­не­се­ни­те су­ми, ако има та­ки­ва.

Окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния за от­чи­та­не се из­п­ра­щат на от­чет­ни­ци­те, за да мо­гат пос­лед­ни­те да се ос­во­бо­дят от от­го­вор­ност пред дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще или ка­са­та на съ­от­вет­но­то уч­реж­де­ние, как­то и за да мо­гат въз ос­но­ва на тях да ис­кат су­ми­те, ко­и­то са над­в­не­се­ни.

Чл. 55. Не­о­кон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния на смет­ни­те па­ла­ти се из­п­ра­щат най-къс­но в ме­се­чен срок от да­та­та на из­да­ва­не­то им до кме­то­ве­те, за да бъ­дат връ­че­ни на от­чет­ни­ци­те. Връч­ва­не­то тряб­ва да ста­не в срок от се­дем дни, сре­щу раз­пис­ки, ко­и­то се връ­щат не­за­бав­но на съ­от­вет­на­та па­ла­та.

Връч­ва­не­то на ре­ше­ни­я­та ста­ва по ре­да на чл. 122 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Забележка. Раз­нос­ки­те за об­на­род­ва­ния в Дър­жав­ния вес­т­ник въ[в] връз­ка с връч­ва­не на ре­ше­ни­я­та, се при­ба­вят към су­ма­та на не­из­дъл­же­ни­е­то и се съ­би­рат за­ед­но с нея.

За опу­ще­ния и на­ру­ше­ния, из­вър­ше­ни от съ­от­вет­ни­те длъж­нос­т­ни ли­ца въ[в] връз­ка с връч­ва­не­то на ре­ше­ни­е­то, пред­се­да­те­лят на па­ла­та­та има пра­во да на­ла­га гло­ба съ[с] за­по­вед по ре­да на чл. 128 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Чл. 56. На­че­те­ни­те ли­ца са длъж­ни да из­пъл­ня­ват не­о­кон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния в срок от два ме­се­ца, счи­та­но от да­та­та на по­лу­ча­ва­не­то, или да из­п­ра­тят в смет­на­та па­ла­та пис­мен­ни обяс­не­ния или до­ку­мен­ти по кон­с­та­ти­ра­ни­те неп­ра­вил­нос­ти, де­фи­ци­ти, лип­си и пр.

След из­ти­ча­не на сро­ка по пред­ход­на­та али­нея, па­ла­та­та из­да­ва окон­ча­тел­но ре­ше­ние:

а) за не­из­дъл­же­ние)осъж­да­не) на от­чет­ни­ка, ако той не е вне­съл су­ми­те, с ко­и­то е бил на­че­тен, ако не е пред­с­та­вил обяс­не­ния, или ако да­де­ни­те обяс­не­ния са не­ос­но­ва­тел­ни;

б) за от­чи­та­не, ако су­ми­те по на­че­та са вне­се­ни в дър­жав­но­то сък­ро­ви­ще или в ка­са­та на съ­от­вет­но­то уч­реж­де­ние, ако са би­ли от­с­т­ра­не­ни не­ре­дов­нос­ти­те, за ко­и­то е бил нап­ра­вен на­че­тът, или ако той е неп­ра­ви­лен.

Чл. 57. Ре­ше­ни­я­та на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве за не­из­дъл­же­ния на су­ма до 3 000 ле­ва, без лих­ви­те за ми­на­ло вре­ме, са окон­ча­тел­ни и не под­ле­жат на об­жал­ва­не, а тия за су­ма по-го­ля­ма от 3 000 ле­ва са не­о­кон­ча­тел­ни и под­ле­жат на об­жал­ва­не, чрез съ­ща­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, в срок от 15 де­на, счи­та­но от де­ня на връч­ва­не пре­пис от тях на за­дъл­же­ни­те ли­ца и на дър­жав­ния ад­во­кат, пред съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Не­об­жал­ва­ни­те в ка­за­ния срок ре­ше­ния вли­зат в за­кон­на си­ла и под­ле­жат на из­пъл­не­ние.

Чл. 58. Не­о­кон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве за не­из­дъл­же­ния, как­то и ония за от­чи­та­не на су­ма по-го­ля­ма от 3 000 ле­ва, без лих­ви­те за ми­на­ло вре­ме, мо­гат да бъ­дат об­жал­ва­ни и от стра­на на дър­жа­ва­та, респ[ек­тив­но] съ­от­вет­ния дър­жа­вен ад­во­кат.

Об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та преп­ра­ща об­жал­ва­но­то ре­ше­ние на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та с оп­ре­де­ле­ние, в ко­е­то из­каз­ва мне­ние по пред­с­та­ве­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, ако има та­ки­ва.

Чл. 59. Окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния на смет­ни­те па­ла­ти под­ле­жат на из­пъл­не­ние и се из­п­ра­щат за тая цел на съ­от­вет­ни­те да­нъч­ни уп­рав­ле­ния. Пос­лед­ни­те, след из­пъл­не­ни­е­то, са длъж­ни да вър­нат пре­пис­ка­та на смет­на­та па­ла­та, ко­я­то сле­ди за пра­вил­но­то из­пъл­не­ние на ре­ше­ни­е­то.

Чл. 60. Из­пъл­не­ни­е­то на ре­ше­ни­я­та на смет­ни­те па­ла­ти и на ония на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ста­ва по ре­да на За­ко­на за съ­би­ра­не на пре­ки­те да­нъ­ци.

д) Касационно обжалване.

Чл. 61. Окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния на Об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти по от­че­ти под­ле­жат на об­жал­ва­не по ка­са­ци­о­нен ред, чрез об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та, пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в срок от три ме­се­ца от по­лу­ча­ва­не­то им от от­чет­ни­ка, ако пос­лед­ни­ят на­ме­ри, че об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та:

1) е на­ру­ши­ла или неп­ра­вил­но тъл­ку­ва­ла за­ко­на; 2) е на­ру­ши­ла ус­та­но­ве­ни­те от за­ко­ни­те фор­мал­нос­ти, ко­и­то са тол­ко­ва съ­щес­т­ве­ни, че, без тях­но­то опаз­ва­не, ре­ше­ни­е­то не мо­же да има си­ла на ре­до­вен кон­т­ро­лен акт; 3) е на­ру­ши­ла оп­ре­де­ле­ни­те от за­ко­на пре­де­ли на ве­дом­с­т­во­то или на власт­та си и 4) ко­га­то ед­но и съ­що ре­ше­ние съ­дър­жа пос­та­нов­ле­ния, ко­и­то си про­ти­во­ре­чат.

При ка­са­ци­он­на­та жал­ба се пред­с­та­вя за­лог, съг­лас­но чл. 526 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Тия жал­би се раз­г­леж­дат в от­де­ле­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та мо­же да ка­си­ра ре­ше­ни­е­то и слу­жеб­но, ако тя ус­та­но­ви, че има ка­са­ци­он­ни по­во­ди, ко­и­то не са по­со­че­ни от от­чет­ни­ка.

Из­пъл­не­ни­е­то на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние на об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та, сре­щу ко­е­то от­чет­ни­кът е по­дал в за­кон­ния срок ка­са­ци­он­на жал­ба, се спи­ра са­мо в та­къв слу­чай, ко­га­то от­чет­ни­кът, сре­щу кой­то се при­веж­да из­пъл­не­ни­е­то, пред­с­та­ви над­леж­но обез­пе­че­ние (чл. 528 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во).

За то­ва обез­пе­че­ние се пред­с­та­вя в об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та съ­от­ве­тен до­ку­мент. Обез­пе­че­ни­е­то слу­жи из­к­лю­чи­тел­но за удов­лет­во­ре­ние на взе­ма­ни­е­то.

Чл. 62. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, след ка­то раз­г­ле­да жал­ба­та, и ако я на­ме­ри за ос­но­ва­тел­на, от­ме­ня­ва ре­ше­ни­е­то на об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та и: 1) или ре­ша­ва де­ло­то по съ­щес­т­во, ако то е в по­ло­же­ние да бъ­де ре­ше­но и 2) или из­п­ра­ща от­чет­но­то де­ло за пов­тор­но раз­г­леж­да­не по съ­щес­т­во от дру­га смет­на па­ла­та.

Чл. 63. При пов­тор­но­то гле­да­не на де­ло­то по съ­щес­т­во, вто­ра­та па­ла­та раз­г­леж­да и се про­из­на­ся, ос­вен по ка­си­ра­ни­те пун­к­то­ве на от­ме­не­но­то ре­ше­ние, още и по пред­с­та­ве­ни­те от от­чет­ни­ка но­ви до­ку­мен­ти, ма­кар те да не са пос­лу­жи­ли ка­то ос­но­ва­ние за от­ме­ня­ва­не на ре­ше­ни­е­то. В но­во­то окон­ча­тел­но ре­ше­ние, оба­че, се из­ла­гат и всич­ки дру­ги не­из­дъл­же­ния, кон­с­та­ти­ра­ни от пър­ва­та па­ла­та, ко­и­то не са би­ли об­жал­ва­ни или, ако са би­ли об­жал­ва­ни, ре­ше­ни­е­то по от­но­ше­ние на тях не е би­ло ка­си­ра­но.

Чл. 64. В слу­ча­и­те на чл. 62, ако вто­ра­та па­ла­та, при съ­щи­те дан­ни и об­с­то­я­тел­с­т­ва, на­ме­ри, че ка­си­ра­но­то ре­ше­ние е пра­вил­но, тя из­да­ва но­во окон­ча­тел­но ре­ше­ние за не­из­дъл­же­ние, ко­е­то из­п­ра­ща въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, за да се про­из­не­се, в об­що съб­ра­ние, окон­ча­тел­но по ка­са­ци­он­на­та жал­ба. В тоя слу­чай, да­де­но­то тъл­ку­ва­ние на за­ко­на от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е за­дъл­жи­тел­но за об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та.

В слу­ча­и­те на чл. 63, ре­ше­ни­е­то на об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та се връч­ва на на­че­те­ния. Съ­що­то под­ле­жи на ка­са­ци­он­но об­жал­ва­не, на об­що ос­но­ва­ние.

е) Преглед на окончателните решения -

протоколни и по отчети.

Чл. 65. На­че­те­ни­ят мо­же да по­ис­ка от съ­от­вет­на­та смет­на па­ла­та прег­лед на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние, ако след из­да­ва­не­то му той е от­к­рил в смет­ки­те си греш­ки, или пък е на­ме­рил до­ку­мен­ти, ко­и­то са му лип­с­ва­ли при пос­та­но­вя­ва­не на ре­ше­ни­е­то. В та­къв слу­чай, при пис­мен­на­та си мол­ба от­чет­ни­кът е длъ­жен да при­ло­жи всич­ки до­ку­мен­ти или кни­жа, ко­и­то са му пос­лу­жи­ли за по­вод и ос­но­ва­ние да ис­ка прег­лед.

И в тоя слу­чай из­пъл­не­ни­е­то на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние на смет­на­та па­ла­та мо­же да бъ­де спря­но от от­чет­ни­ка, ако пред­с­та­ви до­ку­мент за над­леж­но обез­пе­че­ние, съг­лас­но чл. 61.

Чл. 66. Прег­лед на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние по от­чет или на про­то­кол­но ре­ше­ние мо­же да се из­вър­ши и слу­жеб­но, без ог­лед на то­ва, в чия пол­за или вре­да ще бъ­де ре­зул­та­тът от не­го, ако при п[р]ове­ря­ва­не­то на дру­ги от­че­ти или до­ку­мен­ти се от­к­рие, че в по-пър­вия от­чет или в до­ку­мен­ти­те, по ко­и­то е би­ло пос­та­но­ве­но про­то­кол­но­то ре­ше­ние, съ­щес­т­ву­ват греш­ки, опу­ще­ния и пр.

Чл. 67. Въ[в] всич­ки слу­чаи, прег­ле­дът се до­пу­ща са­мо в про­дъл­же­ние на 5 го­ди­ни от­как е би­ло връ­че­но пър­во­на­чал­но­то окон­ча­тел­но ре­ше­ние, или е ста­на­ло из­вес­т­но на за­ин­те­ре­со­ва­на­та стра­на про­то­кол­но­то ре­ше­ние, чий­то прег­лед се ис­ка.

ж) Производство на съда

при Върховната сметна палата.

Чл. 68. Про­из­вод­с­т­во­то на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ста­ва по ре­да на За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во, до­кол­ко­то с нас­то­я­щия за­кон не се пра­вят от­к­ло­не­ния от не­го.

Чл. 69. Раз­пит на сви­де­те­ли по де­ла­та, под­съд­ни на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, се до­пу­ща са­мо по на­че­ти, ко­и­то са би­ли ос­но­ва­ни на сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния.

Ако на­че­тът е бил из­г­ра­ден въз ос­но­ва на до­ку­мен­ти и сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния, раз­пит на сви­де­те­ли се до­пус­ка са­мо за ония не­из­дъл­же­ния, ко­и­то са ос­но­ва­ни съ­що на сви­де­тел­с­ки по­ка­за­ния.

Чл. 70. Пис­мен­ни до­ка­за­тел­с­т­ва по тия де­ла мо­гат да бъ­дат пред­с­та­вя­ни въ[в] вся­ко по­ло­же­ние на де­ло­то.

Чл. 71. Кон­с­та­та­ци­и­те на ре­ви­зи­он­ни­те ак­то­ве имат пъл­на до­ка­за­тел­с­т­ве­на си­ла, до до­каз­ва­не на про­тив­но­то.

Чл. 72. На­ка­за­тел­но­то прес­лед­ва­не, въз­бу­де­но по по­вод и въ[в] връз­ка с ре­ви­зи­о­нен акт сре­щу длъж­нос­т­но ли­це, не­из­дъл­же­ни­я­та на ко­е­то по съ­щия ре­ви­зи­о­нен акт са пред­мет на де­ло при съ­да на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, не спи­ра про­из­вод­с­т­во­то в тоя пос­лед­ния съд.

Ако на­ка­за­тел­ни­ят съд пос­та­но­ви оп­рав­да­тел­на при­съ­да и обя­ви из­вес­т­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва за не­вер­ни или фал­ши­ви, въз ос­но­ва на ко­и­то съ­дът при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е пос­та­но­вил осъж­да­не­то на длъж­нос­т­но­то ли­це, пос­лед­но­то мо­же да по­ис­ка прег­лед на ре­ше­ни­е­то на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та по ре­да на За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во.

Чл. 73. Граж­дан­с­ки ис­ко­ве, пре­дя­ве­ни по на­ка­за­тел­ни де­ла, въз­бу­де­ни по по­вод и въ[в] връз­ка с ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, не се раз­г­леж­дат от об­щи­те съ­ди­ли­ща. А ако бъ­дат раз­г­ле­да­ни, ре­ше­ни­я­та по тях ня­мат си­ла­та и зна­че­ни­е­то на при­съ­де­но не­що пред съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 74. Прег­лед на влез­ли­те в за­кон­на си­ла ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, как­то и на ре­ше­ни­я­та на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, се до­пу­ща и раз­г­леж­да от тоя съд по ре­да на чл. 548 и след[ва­щи­те] от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во, до­кол­ко­то той мо­же да има съ­от­вет­но при­ло­же­ние, и с тая раз­ли­ка, че мол­ба­та за прег­лед по чл. 549, т. 1 мо­же да бъ­де по­да­де­на в шес­т­ме­се­чен срок.

Чл. 75. Вся­ко ли­це, ко­е­то ис­ка да за­е­ме длъж­ност по ве­дом­с­т­во­то на смет­ни­те па­ла­ти, тряб­ва да от­го­ва­ря, ос­вен на ус­ло­ви­я­та по За­ко­на за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли, и на изис­к­ва­ни­я­та по нас­то­я­щия за­кон.

Чл. 76. За ста­жан­ти-кон­т­ро­льо­ри се наз­на­ча­ват ли­ца, ко­и­то имат за­вър­ше­но вис­ше об­ра­зо­ва­ние по пра­во, сто­пан­с­т­во, или фи­нан­сии и ад­ми­нис­т­ра­ция. Те се наз­на­ча­ват със за­по­вед от пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 77. За кон­т­ро­льо­ри при смет­ни­те па­ла­ти се наз­на­ча­ват ли­ца, ко­и­то имат цен­за по таб­ли­ци­те към За­ко­на за длъж­нос­ти­те, цен­зо­ве­те, зап­ла­ти­те и въз­наг­раж­де­ни­я­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли (стр. 17, т.т. 3 и 4).

Чл. 78. За сек­ре­та­ри или на­чал­ни­ци на бю­ра на дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти се наз­на­ча­ват кон­т­ро­льо­ри, ко­и­то имат цен­за за кон­т­ро­льор I сте­пен.

Чл. 79. За сек­ре­тар на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та или ръ­ко­во­ди­те­ли на служ­ба при съ­ща­та па­ла­та се наз­на­ча­ват кон­т­ро­льо­ри, ко­и­то имат цен­за по таб­ли­ци­те към За­ко­на за длъж­нос­ти­те, цен­зо­ве­те, зап­ла­ти­те и въз­наг­раж­де­ни­я­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли (стр. 17, т.т. 7 и 8).

Чл. 80. За на­чал­ни­ци на служ­ба се наз­на­ча­ват ли­ца, ко­и­то имат цен­за по таб­ли­ци­те към За­ко­на за длъж­нос­ти­те, цен­зо­ве­те, зап­ла­ти­те и въз­наг­раж­де­ни­я­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли (стр. 17, т. 9).

Чл. 81. За по­мощ­ник на­чал­ник от­де­ле­ние за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во се наз­на­ча­ва кон­т­ро­льор, кой­то има цен­за по таб­ли­ци­те към За­ко­на за длъж­нос­ти­те, цен­зо­ве­те, зап­ла­ти­те и въз­наг­раж­де­ни­я­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли (стр. 17, т. 6).

Чл. 82. За на­чал­ник служ­ба на дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во се наз­на­ча­ва ли­це, ко­е­то има цен­за по таб­ли­ци­те към За­ко­на за длъж­нос­ти­те, цен­зо­ве­те, зап­ла­ти­те и въз­наг­раж­де­ни­я­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли (стр. 17, т.9).

Чл. 83. За на­чал­ник от­де­ле­ние на дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во се наз­на­ча­ва ли­це, ко­е­то има цен­за по таб­ли­ци­те към За­ко­на за длъж­нос­ти­те, цен­зо­ве­те, зап­ла­ти­те и въз­наг­раж­де­ни­я­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли (стр. 17, т. 11).

Чл. 84. За сек­ре­тар, под­сек­ре­тар и за всич­ки дру­ги длъж­нос­ти на по­мощ­ния пер­со­нал при съ­да на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и при са­ма­та тая па­ла­та се наз­на­ча­ват ли­ца, ко­и­то имат съ­от­вет­ния ценз по таб­ли­ци­те към За­ко­на за длъж­нос­ти­те, цен­зо­ве­те, зап­ла­ти­те и въз­наг­раж­де­ни­я­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли.

Чл. 85. За съ­вет­ни­ци при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти се наз­на­ча­ват ли­ца, ко­и­то имат цен­за по таб­ли­ци­те към За­ко­на за длъж­нос­ти­те, цен­зо­ве­те, зап­ла­ти­те и въз­наг­раж­де­ни­я­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли (стр. 17, т. 10).

Чл. 86. За пред­се­да­тел на об­лас­т­на смет­на па­ла­та се наз­на­ча­ва ли­це, ко­е­то има цен­за по таб­ли­ци­те към За­ко­на за длъж­нос­ти­те, цен­зо­ве­те, зап­ла­ти­те и въз­наг­раж­де­ни­я­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли (стр. 17, т. 12).

Чл. 87. За съ­вет­ни­ци при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се наз­на­ча­ват ли­ца, ко­и­то имат цен­за по таб­ли­ци­те към За­ко­на за длъж­нос­ти­те, цен­зо­ве­те, зап­ла­ти­те и въз­наг­раж­де­ни­я­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли (стр. 17, т. 13).

Чл. 88. За пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се наз­на­ча­ва един из­меж­ду съ­вет­ни­ци­те при съ­ща­та па­ла­та, кой­то е прос­лу­жил ка­то та­къв по­не 5 го­ди­ни, или из­меж­ду пред­се­да­те­ли­те на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, ко­и­то са прос­лу­жи­ли ка­то та­ки­ва най-мал­ко 8 го­ди­ни.

Чл. 89. За пред­се­да­тел на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се наз­на­ча­ва ли­це из­меж­ду съ­ди­и­те с ценз за пред­се­да­тел на от­де­ле­ние при В[ър­хов­ния] к[аса­ци­о­нен] съд.

Чл. 90. Пред­се­да­те­лят и съ­вет­ни­ци­те при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, как­то и пред­се­да­те­лят и съ­вет­ни­ци­те при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти се наз­на­ча­ват с указ, по ре­ше­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и по пред­с­тав­ле­ние на Пред­се­да­те­ля на съ­щия съ­вет, а се увол­ня­ват по ре­ше­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, под­ле­жа­що на одоб­ре­ние от На­род­но­то съб­ра­ние.

Чл. 91. Пред­се­да­те­лят на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се наз­на­ча­ва и увол­ня­ва с указ, по ре­ше­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и по пред­с­тав­ле­ние на Пред­се­да­те­ля на съ­щия съ­вет.

Чл. 92. На­чал­ни­кът от­де­ле­ние за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во, на­чал­ни­кът служ­ба за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во, по­мощ­ник на­чал­ник от­де­ле­ние за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во, на­чал­ни­ци­те на служ­ба, ръ­ко­во­ди­те­ли­те на служ­ба, се наз­на­ча­ват и увол­ня­ват със за­по­вед от Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, по пред­с­тав­ле­ние на Пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 93. Сек­ре­та­рят при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, сек­ре­та­ри­те при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, на­чал­ни­ци­те на бю­ра, как­то и кон­т­ро­льо­ри­те при Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, се наз­на­ча­ват, пре­мес­т­ват и увол­ня­ват със за­по­вед от Пред­се­да­те­ля на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, по пред­с­тав­ле­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ­ об­що­то съб­ра­ние.

Чл. 94. Всич­ки ос­та­на­ли длъж­нос­т­ни ли­ца при Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти се наз­на­ча­ват и увол­ня­ват със за­по­вед от пред­се­да­те­ля на съ­от­вет­на­та па­ла­та.

Чл. 95. Длъж­нос­т­ни­те ли­ца по ве­дом­с­т­во­то на смет­ни­те па­ла­ти, ко­и­то се наз­на­ча­ват с указ, как­то и ония, ко­и­то се наз­на­ча­ват със за­по­вед от Пред­се­да­те­ля на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет или от Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, се при­рав­ня­ват по длъж­ност по чл. 137 от За­ко­на за ус­т­ройс­т­во на съ­ди­ли­ща­та, как­то след­ва: Пред­се­да­те­лят на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та на пред­се­да­те­ля на В[ър­хов­ния] к[аса­ци­о­нен] съд, пред­се­да­те­лят на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та на пред­се­да­тел на от­де­ле­ние при В[ър­хов­ния] к[аса­ци­о­нен] съд, съ­вет­ни­ци­те при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та на чле­но­ве на В[ър­хов­ния] к[аса­ци­о­нен] съд, пред­се­да­те­ли­те на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти и на­чал­ни­кът от­де­ле­ние за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во на под­п­ред­се­да­тел на апе­ла­ти­вен съд, съ­вет­ни­ци­те при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти на чле­но­ве на апе­ла­ти­вен съд, на­чал­ник служ­ба на дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во и на­чал­ник служ­ба при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та на под­п­ред­се­да­тел на об­лас­тен съд, сек­ре­та­рят на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ръ­ко­во­ди­те­ли­те на служ­ба и по­мощ­ник-на­чал­ни­ка за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во на член на об­лас­тен съд, на­чал­ни­кът бю­ро за дър­жав­но­то смет­ко­вод­с­т­во, сек­ре­та­ри­те на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти и кон­т­ро­льо­ри­те I ст. при смет­ни­те па­ла­ти ­ на око­лийс­ки съ­дия, кон­т­ро­льо­ри­те II ст. на зам[ес­т­ник] око­лийс­ки съ­дия, кон­т­ро­льо­ри­те III ст. ­ на до­пъл­ни­те­лен съ­дия.

Чл. 96. Всич­ки слу­жи­те­ли при смет­ни­те па­ла­ти, при пос­тъп­ва­не­то си на служ­ба, по­ла­гат съ­от­вет­на клет­ва, съг­лас­но съ[с] За­ко­на за ус­т­ройс­т­во­то на съ­ди­ли­ща­та и За­ко­на за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли.

Чл. 97. При ед­на и съ­ща смет­на па­ла­та не мо­гат да слу­жат ли­ца, ко­и­то са: 1) род­ни­ни въ[в] въз­хо­дя­ща и низ­хо­дя­ща ли­ния; 2) род­ни­ни по съ­ре­бър­на ли­ния вклю­чи­тел­но до 4 сте­пен; 3) оси­но­ви­те­ли и оси­но­ве­ни; 4) сва­то­ве до 3 сте­пен вклю­чи­тел­но. То­ва не се от­на­ся до слу­жи­те­ли­те, ко­и­то се наз­на­ча­ват съ[с] за­по­вед от пред­се­да­те­ли­те на смет­ни­те па­ла­ти.

Чл. 98. Ко­га­то в те­че­ние на служ­ба­та меж­ду длъж­нос­т­ни­те ли­ца се съз­да­де род­с­т­во по точ­ки 3 и 4 на пре[д]ход­ния член, па­зят се след­ни­те пра­ви­ла: а) ако род­с­т­во­то, ко­е­то със­тав­ля­ва пре­пят­с­т­вие, се от­к­рие или въз­ник­не през те­че­ни­е­то на съв­мес­т­но­то слу­же­не на пред­се­да­тел или съ­вет­ник, тряб­ва да се пре­мес­ти съ­вет­ни­кът, ако ня­кой от срод­ни­ци­те доб­ро­вол­но не се съг­ла­си на пре­мес­т­ва­не; б) ако род­с­т­во­то, ко­е­то е преч­ка за съв­мес­т­но­то слу­же­не, въз­ник­не от ед­на стра­на меж­ду пред­се­да­те­ля и съ­вет­ник, а от дру­га стра­на меж­ду кон­т­ро­льор и рав­ни не­му или по-гор­ни длъж­нос­т­ни ли­ца, пре­мес­т­ват се пос­лед­ни­те.

Чл. 99. Ко­га­то меж­ду наз­на­че­ни­те при ед­на и съ­ща смет­на па­ла­та длъж­нос­т­ни ли­ца съ­щес­т­ву­ва род­с­т­во по чл. 97, или се по­ро­ди та­ко­ва от­пос­ле, те са длъж­ни най-къс­но до 10 дни от наз­на­ча­ва­не­то, или от по­раж­да­не­то на род­с­т­во­то, да за­я­вят за то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во на пред­се­да­те­ля на смет­на­та па­ла­та, при ко­я­то слу­жат. Пос­лед­ни­ят е длъ­жен не­за­бав­но да до­не­се на Ми­нис­тър-Пред­се­да­те­ля, за да бъ­де пре­мес­тен еди­ни­ят от срод­ни­ци­те.

Из­меж­ду род­ни­ни­те се пре­мес­т­ва он­зи, кой­то по-къс­но е наз­на­чен на за­е­ма­на­та длъж­ност, или чрез ожен­ва­не­то на ко­го­то е въз­ник­на­ло род­с­т­во­то. Пре­мес­те­ни­ят не мо­же да се наз­на­чи на по-дол­на длъж­ност.

VI. Пра­ва, длъж­нос­ти и от­пус­ки на слу­жи­те­ли­те по ве­дом­с­т­во­то

на смет­ни­те па­ла­ти.

Чл. 100. Пред­се­да­те­ли­те и съ­вет­ни­ци­те при смет­ни­те па­ла­ти са длъж­ни, под страх на дис­цип­ли­нар­на от­го­вор­ност, да сле­дят най-зор­ко за до­пус­т­на­ти­те от слу­жи­те­ли­те опу­ще­ния, бав­ност или неб­реж­но, или не­у­ме­ло из­пъл­не­ние на въз­ло­же­на­та им ра­бо­та.

За вся­ка не­ре­дов­ност по пред­ход­на­та али­нея, пред­се­да­те­ли­те и съ­вет­ни­ци­те са длъж­ни не­за­бав­но да уве­до­мя­ват пис­мен­но не­пос­ред­с­т­ве­но­то си на­чал­с­т­во, ка­то по­соч­ват и съ­щес­т­ву­ва­щи­те по­во­ди за дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не на длъж­нос­т­но­то ли­це, ко­е­то ги е до­пус­т­на­ло.

Чл. 101. Пред­се­да­те­ли­те на па­ла­ти­те имат пра­во, ко­га­то на­ме­рят за не­об­хо­ди­мо, да за­дър­жат съ­вет­ни­ци­те и дру­ги­те слу­жи­те­ли на ра­бо­та в из­вън­ра­бот­но вре­ме, а та­ка съ­що и в неп­ри­със­т­ве­ни дни.

Чл. 102. Пред­се­да­те­ли­те на смет­ни­те па­ла­ти имат пра­во да по­соч­ват свои за­мес­т­ни­ци или за­мес­т­ни­ци на съ­вет­ни­ци­те, ко­га­то той или съ­вет­ни­ци­те са наз­на­че­ни в ня­как­ва ко­ми­сия по си­ла­та на осо­бе­на за­кон­на раз­по­ред­ба.

Чл. 103. Слу­жи­те­ли­те при смет­ни­те па­ла­ти са длъж­ни да па­зят тай­на по ра­зис­к­ва­ни­я­та и изоб­що по служ­ба, как­то и да из­пъл­ня­ват точ­но слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния, пред­ви­де­ни в за­ко­на и пра­вил­ни­ка, и ония по За­ко­на за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли.

Чл. 104. На длъж­нос­т­ни­те ли­ца от смет­ни­те па­ла­ти се заб­ра­ня­ва да да­ват мне­ние и съ­ве­ти на час­т­ни ли­ца или уч­реж­де­ния по въп­ро­си, ко­и­то за­ся­гат ма­те­ри­ал­ни­те ин­те­ре­си на дър­жа­ва­та или уч­реж­де­ни­я­та на пуб­лич­на­та власт, ко­га­то то­ва не се изис­к­ва от слу­жеб­ни­те им за­дъл­же­ния.

Чл. 105. От­пус­ки на пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и пред­се­да­те­ля на съ­да при съ­ща­та па­ла­та се раз­ре­ша­ват до 10 дни от об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, а за по­ве­че от 10 дни от Пред­се­да­те­ля на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет.

От­пус­ки на съ­вет­ни­ци­те при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, как­то и на пред­се­да­те­ли­те и съ­вет­ни­ци­те при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, за по­ве­че от 10 дни се раз­ре­ша­ват от Пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 106. От­пус­ки на пред­се­да­те­ли­те на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти до 10 дни се раз­ре­ша­ват от съ­ве­ти­те на съ­щи­те па­ла­ти.

От­пус­ки на съ­вет­ни­ци­те при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти до 10 дни се раз­ре­ша­ват от пред­се­да­те­ли­те на съ­щи­те па­ла­ти.

Чл. 107. От­пус­ки на всич­ки ос­та­на­ли длъж­нос­т­ни ли­ца при Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти се раз­ре­ша­ват от съ­от­вет­ни­те пред­се­да­те­ли на па­ла­ти­те.

Чл. 108. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та уп­раж­ня­ва над­зор над всич­ки об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти.

Чл. 109. Ко­га­то Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, при раз­г­леж­да­не на де­ла и въп­ро­си, от­не­се­ни до нея от об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, ус­та­но­ви не­ре­дов­нос­ти в раз­ре­ша­ва­не­то на тия де­ла и въп­ро­си, тя пра­ви, с осо­бе­но оп­ре­де­ле­ние, за пър­ви път, на­пом­ня­не, а в слу­чай на пов­то­ре­ние или за по-зна­чи­тел­на неп­ра­вил­ност, тя, ако на­ме­ри по­вод за дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не, вна­ся въп­ро­са въ[в] Вис­шия дис­цип­ли­на­рен съ­вет.

Чл. 110. По на­реж­да­не на Пред­се­да­те­ля на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, или по по­чин на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, ко­га­то тя на­ме­ри за нуж­д­но, из­вър­ш­ват се ре­ви­зии на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти. Ре­ви­зи­и­те се из­вър­ш­ват от пред­се­да­те­ля или от по­со­чен от не­го съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

В док­ла­да за из­вър­ше­на ре­ви­зия на об­лас­т­на смет­на па­ла­та тряб­ва да се из­не­се: де­я­тел­ност­та на длъж­нос­т­ни­те ли­ца при ре­ви­зи­ра­на­та па­ла­та и на­чи­на, по кой­то те при­ла­гат за­ко­ни­те и из­пъл­ня­ват слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния; да се по­со­чат мъч­но­ти­и­те и преч­ки­те, ко­и­то спъ­ват точ­но­то при­ла­га­не на за­ко­ни­те, и де­я­тел­ност­та на длъж­нос­т­ни­те ли­ца, как­то и мер­ки­те за по­доб­ре­ние, ко­и­то ре­ви­зи­я­та на­ми­ра за не­об­хо­ди­ми, а та­ка съ­що и на­ру­ше­ни­я­та по служ­ба, до­пус­т­на­ти по-от­дел­но за вся­ко от длъж­нос­т­ни­те ли­ца при ре­ви­зи­ра­на­та па­ла­та.

Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, в об­що съб­ра­ние, се про­из­на­ся по док­ла­да, ка­то, ако на­ме­ри ос­но­ва­ние, въз­буж­да дис­цип­ли­нар­но прес­лед­ва­не сре­щу про­ви­не­ни­те длъж­нос­т­ни ли­ца.

Чл. 111. Дис­цип­ли­нар­на­та от­го­вор­ност на длъж­нос­т­ни­те ли­ца при смет­ни­те па­ла­ти се уреж­да по ре­да на За­ко­на за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли, до­кол­ко­то с нас­то­я­щия за­кон не се пра­вят от­к­ло­не­ния от не­го.

За про­из­вод­с­т­во­то по дис­цип­ли­нар­ни­те де­ла имат съ­от­вет­но при­ло­же­ние и раз­по­ред­би­те от­нос­но дис­цип­ли­нар­на­та от­го­вор­ност от За­ко­на за ус­т­ройс­т­во­то на съ­ди­ли­ща­та.

Чл. 112. При вся­ка об­лас­т­на смет­на па­ла­та и при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се уч­ре­дя­ва по един дис­цип­ли­на­рен съ­вет, на кой­то са под­съд­ни дис­цип­ли­нар­ни­те де­ла, въз­бу­де­ни сре­щу слу­жи­те­ли­те на тия па­ла­ти, ко­и­то се наз­на­ча­ват съ[с] за­по­вед.

Чл. 113. Дис­цип­ли­нар­ни­ят съ­вет по пред­ход­ния член се със­тои от два­ма съ­вет­ни­ци и пред­се­да­те­ля, в об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, и от три­ма съ­вет­ни­ци ­ въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Съ­вет­ни­ци­те ­ чле­но­ве на дис­цип­ли­нар­ния съ­вет при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се из­би­рат от об­що­то съб­ра­ние в на­ча­ло­то на вся­ка го­ди­на с тай­но гла­су­ва­не, а тия в дис­цип­ли­нар­ния съ­вет при об­лас­т­на­та смет­на па­ла­та се по­соч­ват от Пред­се­да­те­ля на съ­ща­та.

Чл. 114. При Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та има и висш дис­цип­ли­на­рен съ­вет, кой­то се със­тои от пред­се­да­те­ля на съ­ща­та па­ла­та и три­ма съ­вет­ни­ци, из­би­ра­ни ед­нов­ре­мен­но и по ре­да, пред­ви­ден в пред­ход­ния член.

Тоя съ­вет не мо­же да за­се­да­ва в със­тав по-ма­лък от три­ма ду­ши, вклю­чи­тел­но и пред­се­да­те­ля.

Чл. 115. Вис­шия дис­цип­ли­на­рен съ­вет раз­г­леж­да дис­цип­ли­нар­ни­те де­ла, за­ве­де­ни сре­щу всич­ки слу­жи­те­ли по смет­ни­те па­ла­ти, ко­и­то се наз­на­ча­ват с указ, как­то и всич­ки жал­би про­тив ре­ше­ни­я­та на дис­цип­ли­нар­ни­те съ­ве­ти при Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Ре­ше­ни­я­та на вис­шия дис­цип­ли­на­рен съ­вет са окон­ча­тел­ни и не под­ле­жат на ни­как­во об­жал­ва­не.

Чл. 116. Дис­цип­ли­нар­но­то прес­лед­ва­не сре­щу слу­жи­те­ли, ко­и­то се наз­на­ча­ват с указ, се въз­буж­да по оп­ре­де­ле­ние на съ­ве­та на съ­от­вет­на­та па­ла­та, или по пред­ло­же­ние на Ми­нис­тър-Пред­се­да­те­ля, а сре­щу дру­ги­те длъж­нос­т­ни ли­ца ­ по пред­ло­же­ние на пред­се­да­те­ля на съ­от­вет­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 117. Смет­ни­те па­ла­ти се от­на­сят, как­то по­меж­ду си, тъй и с мес­та­та или ли­ца­та от дру­ги­те ве­дом­с­т­ва, не­пос­ред­с­т­ве­но.

Чл. 118. Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се от­на­ся до об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти с пред­пи­са­ния, а от тях по­лу­ча­ва пред­с­тав­ле­ния, а с не­под­ве­дом­с­т­ве­ни ней мес­та и ли­ца ­ чрез от­но­ше­ния.

Х. Бю­д­жет и от­чет­ност на смет­ни­те па­ла­ти.

Чл. 119. За раз­хо­ди­те на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, на съ­да при съ­ща­та па­ла­та и на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти се със­та­вя от­де­лен го­ди­шен бю­д­жет, кой­то се включ­ва в об­щия бю­д­жет на дър­жа­ва­та.

Пред­се­да­те­лят на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та е раз­по­ре­ди­тел с кре­ди­ти­те по бю­д­же­та на смет­ни­те па­ла­ти.

Чл. 120. Пред­ва­ри­тел­ни­ят кон­т­рол вър­ху раз­хо­ди­те на смет­ни­те па­ла­ти се из­вър­ш­ва от Б[юд­же­то-]к[он­т­рол­ния] от­дел при Ми­нис­тер­с­т­во­то на фи­нан­си­те, а окон­ча­тел­ни­ят ­ на об­що ос­но­ва­ние от об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Чл. 121. Длъж­нос­т­ни­те ли­ца при смет­ни­те па­ла­ти, за­ва­ре­ни от тоя за­кон по служ­ба, за­паз­ват пра­ва­та си, при­до­би­ти по до­се­гаш­ния за­кон.

Чл. 122. Ви­ся­щи­те де­ла на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, как­то и ре­ви­зи­он­ни­те де­ла при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, се раз­г­леж­дат по до­се­гаш­ния ред.

Неп­ро­ве­ре­ни­те и не­о­кон­ча­тел­но про­ве­ре­ни­те от­че­ти въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та по прех­ра­на­та на хо­ра и до­би­тък се из­п­ра­щат на съ­от­вет­ни­те об­лас­т­ни смет­ни па­ла­ти.

Чл. 123. Неп­ро­ве­ре­ни­те и не­о­кон­ча­тел­но про­ве­ре­ни­те от­че­ти за ми­на­ли го­ди­ни, ко­и­то до се­га се про­ве­ря­ва­ха от осо­бе­ни кон­т­рол­ни ко­ми­сии, съ­ве­ти и др. по­доб­ни кон­т­рол­ни ор­га­ни, и ко­и­то по тоя за­кон под­ле­жат на про­вер­ка от смет­ни­те па­ла­ти, се из­п­ра­щат на съ­от­вет­ни­те па­ла­ти, над­леж­но опи­са­ни.

Чл. 124. Осо­бе­ни­те кон­т­рол­ни ко­ми­сии, съ­ве­ти и др. кон­т­рол­ни ор­га­ни, чрез или пред ко­и­то, по си­ла­та на осо­бе­ни за­кон­ни раз­по­ред­би, се от­чи­та­ха ня­кои дър­жав­ни и об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния на пуб­лич­на­та власт, прес­та­ват да дейс­т­ву­ват.

Чл. 125. Раз­по­ред­би­те на за­ко­на за уни­що­жа­ва­не ста­ри­те до­ку­мен­ти и кни­жа, про­ве­ря­ва­ни от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, имат при­ло­же­ние и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Чл. 126. С вли­за­не­то на тоя за­кон в си­ла, пред­се­да­те­лят на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та поч­ва да по­лу­ча­ва зап­ла­та­та си по бю­д­же­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Нуж­д­ни­ят кре­дит за то­ва се взе­ма от ико­но­ми­и­те по съ­щия бю­д­жет, ко­и­то ще се по­лу­чат вслед­с­т­вие сък­ра­ще­ни­е­то на из­вес­тен брой длъж­нос­т­ни ли­ца, ко­е­то ще се на­ло­жи по си­ла­та на нас­то­я­щия за­кон.

Кре­ди­тът по бю­д­же­та на Вър­хов­ния ка­са­ци­о­нен съд за зап­ла­та на пред­се­да­те­ля на съ­да при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та ос­та­ва ка­то ико­но­мия на съ­щия бю­д­жет.

Чл. 127. Ус­т­ройс­т­во­то на служ­би­те, вът­реш­ния ред и де­ло­вод­с­т­во­то в смет­ни­те па­ла­ти се уреж­да с Пра­вил­ни­ка за вът­реш­ния ред на смет­ни­те па­ла­ти, одоб­рен от об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Чл. 128. То­зи за­кон вли­за в си­ла от де­ня на об­на­род­ва­не­то му в Дър­жа­вен вес­т­ник, с из­к­лю­че­ние на прех­вър­ля­не­то на служ­би­те по аван­си­те и окон­ча­тел­ния кон­т­рол от Вър­хов­на­та в об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, ко­е­то ще ста­не пос­ле­до­ва­тел­но, в за­ви­си­мост от ор­га­ни­зи­ра­не­то на тия служ­би в об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Сък­ра­ще­ни­я­та и прех­вър­ля­не­то на част от слу­жи­те­ли­те при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, ко­е­то за­ко­нът ще на­ло­жи, се из­вър­ш­ват съ[с] съ­от­вет­ни за­по­ве­ди на Пред­се­да­те­ля на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, на Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те и Пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, спо­ред то­ва, да­ли съ­щи­те се наз­на­ча­ват от Ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля, Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те или от пред­се­да­те­ли­те на смет­ни­те па­ла­ти.

Бро­ят на слу­жи­те­ли­те, с кой­то съ­от­вет­но се уве­ли­ча­ва пер­со­на­ла на вся­ка об­лас­т­на смет­на па­ла­та, за смет­ка на сък­ра­ще­ни­я­та въ[в] Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, се оп­ре­де­ля от об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Не­об­хо­ди­ми­те кре­ди­ти за зап­ла­ти на пре­мес­те­ни­те слу­жи­те­ли от Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та в об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти се взе­мат от кре­ди­та за зап­ла­ти по бю­д­же­та на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и се прех­вър­лят на об­що ос­но­ва­ние.

Чл. 129. Тоя за­кон от­ме­ня­ва За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, как­то и всич­ки об­щи и осо­бе­ни за­кон­ни раз­по­ред­би, ко­и­то му про­ти­во­ре­чат.