Съдържание І. Увод ІІ. Профил на община стралджа ІІІ. Общ swot анализ ІV. Визия, приоритети


Развитие на икономиката – тенденции, процеси, проблеми



страница10/18
Дата11.01.2018
Размер3.42 Mb.
#44077
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   18

Развитие на икономиката – тенденции, процеси, проблеми


Икономиката на общината се характеризира с преобладаващ дял на селското стопанство спрямо промишленото производство. Тяхното съотношение в края на 2009 год. е 8:2, като делът на селското стопанство продължава да се увеличава. След кризата през 90-те години, в общината бавно протичат процесите на възстановяване и обновяване на производството. Според данни от НСИ за 2003 година за общината БВП на човек е 1298.34 лв. за страната е 3 725 лв. Община Стралджа е класифицирана като район в индустриален упадък.

Структуроопределящите отрасли на местната икономика са: селско стопанство, хранително–вкусова промишленост, керамична промишленост, производство на строителни материали, машиностроене, мебелна промишленост. Местните ресурси не се използват пълноценно и не са достатъчно обвързани с производството. Има добра обезпеченост от местни суровини в областта на керамичното производство, производството на строителни материали /вар, облицован камък,трахибазалт/ и в хранително-преработвателната промишленост на зърнени култури, зеленчуци и плодове.Големи резерви има в оранжерийното производство на базата на термалните води.

Предстоящето преминаване на магистрала „Тракия” през територията на общината, активизира частната инициатива и бе предоставена концесия от държавата за добив на подземни богатства-строителни материали в находище „Иречеково” и находище „Палаузово” .

В общината преобладава частната и кооперативна собственост. Поради стихийните процеси на пазарната икономика все още частните малки и средни фирми не могат успешно да се налагат на пазара и да прогресират, но въпреки това се наблюдава трайна тенденция на увеличаване дела на частния сектор за сметка на държавния и общинския сектори. Необходимо е координирани действия и усилия от всички структури за развитие на малките и средни предприятия, стимулиране на местното предприемачество, укрепване на частния сектор с повишаване на информираността, уменията и квалификацията на работещите в сектора.

Най-голям е броят на фирмите, заети в търговията - 43% и ресторантьорството - 15/, което е характерно за общини с голяма безработица и силна обеднялост, имайки предвид факта, че тези дейности изискват влагане на по-бърза възвращаемост на вложените средства. Информация за наличните търговски обекти в Община Стралджа е посочена в Таблица 2.

Разпределението на средногодишния брой наетите лица по трудови договори в икономическия сектор през 2002 г. е посочена в Таблица 3. Най-голям е броят на лицата в сектор услуги - 61.43%, в т.ч 17.97 % в частния сектор, индустриалния сектор /промишленост и строителство / -16,70% в т.ч. 88,55% частен сектор и селско стопанство - 21.87%, в т.ч частен 99.02%. Трябва да се има предвид, че значението на селско стопанския сектор в заетостта е много по-голямо, но не всички производители са регистрирани по търговския закон или като земеделски производители.




Развитие на селско стопанство
Селското стопанство е застъпено във всички населени места на общината и има важна функция по отношение на цялостното и развитие.Този отрасъл е важен източник на доходи в населените места и подържа част от промишлената функция на общината най-вече хранително- вкусовата промишленост. В общината през 2004 г. се развиват паралелно три големи земеделски структури арендатори-39 бр. и наематели-74 бр и земеделски кооперации- 4 бр. Голям ръст бележат регистрираните земеделски производители, които за 2003 г.са били 145 бр., а през 2004 год. са 297 бр. за 2009 са регистрирани-750 бр. Както и в национален мащаб, селското стопанство се развива без или с незначително научно обслужване. Това обстоятелство е особено тревожно. Повечето кооперации са финансово нестабилни. В някои от селата такива вече не съществуват. Отворената ниша е запълнена от преходната форма “арендатори”. Голяма част от тях са външни за общината фирми и не допринасят за приходите й. Положително влияние върху финансовата стабилност на земеделските стопанства оказват схемите за еднно плащане на площ и схемите за национално доплащане на бр. животни, а също така и Програмата за развитие на селските райони, прилагани чрез дейността на ДФ „Земеделие” Несравнимо по-стабилни са преработващите структури (мелници, фуражни цехове, мандри и др.)

През 2009 год. земеделските земи възлизат на 545 452 дка, като обработваемата земя е 436 923 дка което е 80.10%. В резултат на правилната политика проведена от правителството и МЗГ чрез субсидии, пустееща земя към м.февруари 2005 г е 24 898 дка за сравнение през 2004 г. е била 70 784 дка /източник общинска служба “ЗГ” гр.Стралджа/. През 2009 г. не се наблюдават пустеещи земеделски земи с изключение на захрастени и стръмни площи в землището на с.Александрово,Правдино и Поляна.



Обработваемата земя в земеделските територии е с площ е 436 929 дка за 2004 г. - в т.ч.ниви – 412 665 дка - 94.4%, трайни насаждения – 19 622 дка - 4.5 %, ливади – 4 642 дка - 1.1 %. Необработваеми земи са 76 676 дка. Другите селскостопански територии са 31 847 дка. Всичко ССФ за общината са 545 452 дка. /Източник-общинска служа “ЗГ” гр.Стралджа / Таблица 4.

Растениевъдството е главен селскостопански подотрасъл за общината. Природо-климатичните условия в региона благоприятстват производството на зърнено-житни, технически и фуражни култури.Приоритетно място в растениевъдството заемат пшеницата, ечемикът и слънчогледа. Сравнително малък е дела на зеленчуците въпреки наличие на голям дял на поливните

територии – 51 008 дка или 11.67% от обработваемата земя.

През последната година се наблюдава увеличаване на площите, засети с зеленчуци и тютюн (над 150%). Увеличението е проява на динамична пазарна конюнктура, а не начало на трайна тенденция. Стратегическо значение за отрасъла имат планираните, и реализирани нови площи с лозя и овощни насаждения (по 2000 дка).

Положителен факт е стартиралото обновяване на селскостопанската техника в някои от селскостопанските структури, станало възможно най-вече благодарение на реализираните проекти по програма САПАРД.


    Проблемите в растениевъдството са:

  • ниските изкупни цени на продукцията при висока себестойност (от високи цени на торове, пестициди, горива, части за поддържане на техниката);

  • липсата на достатъчно инвестиции за създаване на нови трайни насаждения и лошото поддържане на съществуващите;

  • остарял машино-тракторен парк.

  • Не спазване и извеждане на агротехническите мероприятия на научно ниво.

    Развитието на отрасъла се нуждае от:




  • Кредитиране и стимули при създаване на нови и реконструкция на съществуващи трайни насаждения;

  • Реконструкция на откритата канална мрежа и съоръженията в поливните полета;

  • Облекчаване процедурата по създаване на “Сдружения за напояване “;

  • Субсидиране на поливните култури: зеленчуци, царевица, тютюн и слънчоглед;

  • Приоритетно подпомагане на земеделските производители, осъществяващи дейността си на принципа "земя- краен" продукт.

  • Изграждане и влизане в експлоатация на тържище за селскостопанска продукция на територията на общината.

Доказаните потенциали и проявените пазарни инициативи1 утвърждават два основни под-отрасъла като сфера за нови инвестиции и ускорено развитие:



  • Трайни насаждения и по-точно лозя и овощни масиви;

  • Индустриално зеленчукопроизводство.

  • Развитие на билкопроизводсвото.

Животновъдството в общината се развива главно в личния сектор, причина за което е високата безработица в региона и установените традиции. От район със силно развито овцевъдство, през последните години се наблюдава пренасочване към птицевъдството, свиневъдството и пчеларството, причина за което е търсеното на свободни пазари ниши в пазара на животинска продукция и изкупни цени - Таблица 5.

От приложената таблица се вижда, че броя на едрият рогат добитък в сравнение с 2003 г. бележи спад, дължащо се на покачените цени на фуражите, в резултат на което много фермери не успяха да подсигурят необходимия фураж за стадата си и част от животните бяха насочени към кланиците или продадени.

Броят на овцете също е намалял спрямо предходните години и към. м.декември 2009 г. е 13073 бр. в т.ч овце майки-10894 бр. Забелязва се увеличение на броя на свинете в сравнение с 2003 г., като като към м.декември на 2009 г. са 4832 бр. Най- голямо е увеличението при пчелните семейства с 4237 бр. спрямо 2003 г. Предпоставка за това са предоставената от ДФ ”Земеделие” кредитна линия за създаване и възстановяване на пчелини, в резултат на което все повече нарастват възможностите и желанията на хората да се занимават с пчеларство.

В общината има специализирана биволовъдна ферма в с.Лозенец, в която се отглеждат 329 бр. биволи./м.декември 2009 г./

На територията на община Стралджа са налице условия и възможности за развитие на говедовъдството, свиневъдството, овцевъдството, козевъдство, птицевъдство, биволовъдство и пчеларство, обусловени на добрите климатични условия, добре развито растениевъдство и традиция в развитието на тези отрасли.

Говедовъдството е застъпено най-вече в личния сектор със сравнително малък брой животни, без необходимата механизация. /Към м.декември техния брой е 2879 в т.ч крави 1998 бр./

Необходимо да се извършат следните процеси:

- уедряване на говедовъдните ферми и съвременно механизирано оборудване отговарящи на изискванията ня ЕС;

- използване на висококачествен разплоден материал за възпроизводство на основните стада;

- изграждане и оборудване на млекосъбирателни пунктове отговарящи на изискванията на ЕС;

-провеждане на строг ветеринарно-санитарен контрол по цялата верига на производството на мляко и месо.

Свиневъдство - Този подотрасъл непрекъснато затвърждава своите позиции в селскостопанското развитие, но и той е застъпен най-вече в личния сектор.

Насоките за развитие на свиневъдството в общината:



  • изнасяне на съществуващите и бъдещите свинеферми извън населените места;

  • бъдещите свинеферми да бъдат специализирани по направление на малки прасета или само за угояване;

  • развитие на биологично производство;

  • по-висока степен на квалификация на кадрите, занимаващи се със свиневъдство;.

Пчеларството има трайни традиции. Забелязва се повишен интерес към този отрасъл, за което свидетелства увеличения брой пчелни семейства, който през 2009 г. възлизат на 7122 бр. с тенденция да увеличава броят им. Едно от най-големите предизвикателства пред пчеларите в общината е да се обединят в името на бъдещия си бизнес. През 2005 г. бе регистрирано общинско пчеларско дружество “Рой-2005” гр.Стралджа, което наброява 21 бр. пчелари с над 1500 пчелни семейства., които са добили над 40 тона мед за миналата година.

Предприсъединителната програма САПАРД бе основен инструмент за подпомагане на земеделските производители и предприемачеството в селското стапанство. Реализирани бяха от 2001-2004 г. 10 проекта за 5 018 х. лв.; целеви субсидии за обработване на пустеещи земи-100 х.лв;. целева субсидия за производство на семена пшеница -198 х. лв.; целева субсидия за производство на семена от черен маслодаен слънчоглед 66 х. лв. и др на обща стойност 5 725 х. лв. Най-крупен е проектът на фирма ”Сребрен продукт” за създаване на 2000 дка овощни насаждения в с. Воденичане.

Голям е интереса на регистрираните земеделски производители към Програмата за развитие на селските райони и мерките към нея-закупуване на техника и оборудване към нея, създаване на стопанства на млади фермери, производство на биогаз и др.
В общината има сравнително добре развит пазар на земеделска земя. За разлика от други райони на страната, където и двете страни са пасивни, тук търсенето превишава многократно предлагането. Натискът на търсенето на големи площи (200 - 400 дка) е осезателен, но до транзакции не се стига по две основни причини:


  • Предлаганите цени са ниски (200-300 лв/дка) и собствениците се въздържат в очакване на по-високи оферти (включително от чужденци);

  • Раздробени имоти с много собственици; уедряването на земята е стратегически фактор за развитието на пазара и конкурентноспособни земеделски производства.


Основни изводи:

  • Селското стопанство има основен дял в произведената продукция, този отрасъл е важен източник на доходи в населените места извън града и за поддържане на част от промишлената функция на града и общината (особено на хранително-вкусовата промишленост);

  • Природните ресурси на общината са изключително благоприятни за развитие на селско стопанство, но потенциалът още не е оползотворен (особено в създаването на трайни насаждения, зеленчукопроизводството и животновъдството), въпреки тенденцията на съживяване на отрасъла;

  • Изключително малък е делът на използваните поливни площи (само 5.8% от наличните);

  • Независимо от изграждането на важни елементи на предприемаческата инфраструктура на селското стопанство в общината, тя предстои да бъде доразвита;

Перспективите за развитието на селското стопанство са в сферата на:

  • трайните насаждения - чрез създаване на нови масиви от лозя и овощни насаждения;

  • засилване позициите на зеленчукопроизводството;

  • развитие на животновъдство и птицевъдство, базирано на развитието на зърно-производството;

  • развитие на пчеларството – чрез създаване на предприятие за обработка и разфасовка на пчелен мед.

Промишленост
В общината като селскостопански район обуславя развитието на хранително-вкусовата промишленост. Развива се главно мелничарството, хлебопроизводството, производство на безалкохолни напитки. На територията на общината работят успешно над 10 фирми за производство на хляб и мелничарската промишленост. Добри условия и перспектива има в развитието на керамичната промишленост, поради наличие на подходящи глинени запаси и металообработването, представено от фирма “Керамична къща Стралджа”-ЕООД и “Завод за поливна техника”АД гр.Стралджа

КЕРЕМИЧНА КЪЩА Стралджа” ЕООД е създадено през 1995 г със 100% български капитал и е наследник на керамичния завод “Стралджа Керамика”. Изцяло е оборудван с машини и технологична екипировка от водещите световни производители MORANDO и CERIC с капацитет на производство 44 милиона керемиди годишно. Находищата на глина се намират на 12 км. от производствената площадка, залежите на глината надхвърлят 5 млн.куб.м, като състава е уникален с високо съдържание на желязо, без примеси на варовици, висока пластичност и чистота от вредни примеси.Всички тези предпоставки обуславят КЕРАМИЧНА КЪЩА Стралджа, като лидер в бранша на керамичното производство в България. Част от продукцията се изнася в САЩ, Гърция, Македония, Румъния, Молдова, Украйна и Армения. Дружеството планира да увеличи инвестициите си и да изгради нов завод за тухли и облицовъчна керамика, а така също и газифициране на завода.



“Завод за Поливна Техника”АД гр.Стралджа е самостоятелно акционерно дружество със сто процента частен капитал. Фирмата разполага със съвременни машини и съоръжения разположени в двата основни цеха – “Тръбопроизводство” и “Поцинковане”. След приватизацията на дружеството през 1999 г. са направени големи инвестиции на обновяване на производствената номенклатура и изграждане на закрити складове за готова продукция. Усвоено е производството на електрозаварени затворени профили с размер 30х 30 мм до 100х100мм, както и тръби с диаметър 38,48,63,76,89,100,108,127 мм. В края на 2004 г. е въведена в експлоатация нова линия за производство на малки затворени профили с размери 15х15 до 50х50 мм с диаметър от 20 мм до 63 мм, както и линия за производство на шини за крайпътна ограда /мантинели/. Предстои усвояването на производството на останалите елементи от стоманените предпазни огради за пътища. Предвижда се разработване на екипировка и усвояване на производството на бързо свързващи накрайници за произвежданите в дружеството поливни тръби. “ЗПТ” АД гр.Стралджа има изградени традиционни пазарни позиции в страната и региона. Производството на фирмата е насочено както към вътрешния пазар, така и за износ. Отношението между двата пазарни дяла през годините е различно в зависимост от конюктурата на пазара. През 2008-2009 г.”ЗПТ” чрез привличане на средства от еврофондовете, построи две нови производствени халета с цел разширяване на производството.

В сферата на услугите се предлагат основни типови услуги, обединени най-общо в групите: финансови – банка “ДСК”, ЦК-банка, Пощенска банка, компютърни и интернет Бизнес център, занаятчийски, ремонтни, битови, заведения за обществено хранене. При услугите се наблюдава трайна тенденция на запазване и стабилизиране на същите.



Основни изводи от развитието на промишлеността:

В структурата на промишленото производство преобладава делът на малките и микро-предприятия, изключения правят завода за поцинковане на тръби “ЗПТ-Стралджа” и завода за производство на керемиди “Керамична къща Стралджа”ЕООД. По-голямата част от новоизградените частни предприятия са в групата на микро-предприятия, най-вече в хранително вкусовата промишленост.

Тези производства имат солидна ресурсна основа, относително гарантирани пазари и гъвкавост (технологична и пространствена). Освен това, имат балансираща функция в пазара на труда. Очертават се добри перспективи за тяхното нарастване.
3. Общински бюджет и финанси
Финансовите ресурси на Община Стралджа за периода 2006-2009 г. нарастват. През годините тенденциите за размера и относителния дял на собствените приходи са колебливи. През 2009 г спрямо 2008 г същите намалят с 12 пункта.а спрямо 2006 г намалят с 6 пункта. Икономическа криза доведе до дръстично намаление на постъпленията от данъчни и неданъчни приходи през 2009 г.

Данъчните приходи през 2009 година са намаляли с 5 пункта спрямо 2006г., а спрямо 2008 година намалят с 32 пункта, което се дължи на промени в общинската политика по определяне размера на местните приходи и сравнително голямото влияние на постъпленията от данък при придобиване на имущество, тъй като същия е чрезвичаен. Увеличени са приходите от данък върху превозните средства спрямо предходните години поради промяна в облагането и увеличаване броя на автомобилите в общината.

Неданъчните приходи през 2009 година са намалели с 4 пункта спрямо 2006 г и спрямо предходната година намалят с 22 пункта. Това се дължи основно на намалелите приходите от продажби на общинска собственост, Характера на тоя приход, че е еднократен и зависи от интересите на предприемачите и в определен момент ще бъде изчерпан.

Предоставените приходи на общината от централния бюджет за периода нарастват. През 2009 год спрямо 2006 г нарастват с 46 пункта, а спрямо 2008 г нарастват с 19 пункта. Положителното в тази тенденция е че това нараствата се дължи най-вече на нарастването на относителния дял на предоставените средства за инвестиции.

Общинските разходи за периода по години почти запазват размера си, единствено през 2009 год техния размер намаля спрямо 2008 г с 2 пункта. Това се определя от трайната политика на общината и нейните бюджетни звена за икономично и ефективно използване на средствата, за увеличаване на средствата използвани за подобряване на сградите, оборудването и инфраструктурата на селищата от общината.

През годините на ализирания период се запазва относителния дял на разходите по функции. Само през 2009 год има намаля на извършените разходи във функция Образование, функция Социални грижи и функция Почивно дело.

От направения анализ се вижда, че една част от общинските финанси до голяма степен зависят от икономическата и социалната политика на държавата. В тези дейности местните власти трябва да насочат силите си към подобряване на организацията и управлението на финансовите средства и подобряването на финансовата дисциплина в бюджетните дейности и заведения. Останалите дейности са с общински характер и се финансират от собствените средства на общината. За тях насоките на подобряване на работата са свързани с: подобряване на финансовата дисциплина и събираемостта, подобряване на финансовото управление и стопанисване на общинската собственост, търсене на допълнителни алтернативни финансови източници.

/Приложение № 1/



4. Анализ на тенденциите и процесите в социалната сфера

Човешки ресурси – демографски процеси
Всеоб­щата тенденция на намаляване на на­селението на Р България е ва­лидна и за общи­на Стралджа. От 1999 год. до м. януари 2009 год. населението на общината бележи непрекъснат спад. За пориода 1999-2005 намалението е с 2112 души- за селата е 1925 души, а за града 187. За периода 2006 – 2009 г. намалението е 117 – при мъжете 68, а при жените 49. Причините са както в отрицателния естествен прираст, така и чисто икономически – липсата на работа. Към 2009 г. насе­лението на община Стралджа наб­роява 14184 души.

Разпределението на градско и селско население е 6558 градско и 7626 селско. Процентното съ­отношение градско/селско население е 46,3%: 53,7%. В началото на периода селското население е съставлявало 59,9 % от населението на Община, а към април 2005 година е било 55,5 %. Тенденциите при градското население са колебливи – за периода то бележи намаления и увеличения, Средного­дишният темп на намаление на населе­нието през пос­ледните 7 го­дини е около 0,96%.


Динамика на населението на община Стралджа


 

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Стралджа

6850

6155

6447

6573

6733

6611

6663

6668

6659

6698

6558

Села

10240

10585

9106

8746

8894

8436

8315

8078

7876

7660

7626

Общ.Стралджа

17090

16740

15553

15319

15627

15047

14978

14746

14535

14358

14184

Източник: ГРАО


Динамиката в броя на населението е съпроводена и с промени в неговата възрастова структура. Таблица 6. Очертава се застаряване на населението – броят и делът на ли­цата под 15 г. постепенно намалява. Увеличава се броят и делът на лицата в трудоспособна възраст, но причината е в променените възрастови граници за тази кате­гория след 2000 г. За града групата в трудоспособна възраст има дял от 58% и наброява 3860 души, Този процент след промените в пенсионните закони се е повишил леко и за общината: от 47% през 2005 на 51% /7306 души/. За селата процентът на трудоспособно население също бележи увеличение по гореспоменатите причини от 41% /2005/ на 45% / 3446/. Таблица 7.




Като цяло, селското население е застаряло, но вътрешните структурни различия дават основание за обособяване на четири групи населени места:

  • Първа група – с население над 1000 души и благоприятна възрастова структура. гр. Стралджа и с. Зимница.

  • Втора група – с население от 500 до хиляда души и сравнително благоприятна възрастова структура: За три години тази группа е намаляла и в момента включва само с. Лозенец. През 2007 е наброявала 5 села - с. Воденичане, с. Войника, с. Иречеково, с. Каменец, с. Лозенец.

  • Трета група – с население от 200 до 500 души и влошена възрастова структура. Тази группа се е увеличила – през 2007 г в нея са 8 села /с. Джинот, с. Люлин, с. Маленово, с. Недялско, , с. Поляна, с. Първенец, с. Тамарино, с. Чарда/. Към 2009 г. Групата включва 13 села, като към горните са включени с. Воденичане, с. Войника, с. Иречеково, с. Каменец, които СА преминали от ІІ группа и с. Атолово, преминало от ІV группа.

  • Четвърта група – под 200 души и силно влошена възрастова структура – През 2007 групата включва 7 села- с. Александрово, с. Атолово, с. Богорово, с. Леярово, с. Палаузово, с. Правдино, с. Саранско. През 2009 г. наброява 6 села, Като с. Атолово е преминало в ІІІ група.


Естественият прираст- Продължава тенденцията за отрицателен естествен прираст в общината, макар да се забелязва малко намаление в стойностите: (-11,8 ‰ за 2003 г., трети по-големина в областта; -7,7‰ за 2004; и -8,0 за 2008 г.).

.


Миграцията на населението се характеризира със силни колебания от положителни до отрицателни стойности:

  • Тенденция – по-висока интензивност на изселване в посока на големите градове;

  • Отрицателен механичен прираст (- 6,3‰), при среден за областта -3,7;

  • Положително салдо за 6 от селата; тенденция към увеличени заселвания, породени преди всичко от икономически причини;


Етническа структура - по данни от 01.03.2003 г. етническият състав на населението в община Стралджа е:

- българи 13 402 души - 84,67%

- турци 340 души - 2,15%

- роми 1 905 души - 12,04%

- други 181 души - 1,14%


Представителите от различните етноси живеят в относително добри взаимоотношения.

Образователен статус на населението - По данни на Националния доклад за развитието на човека общият индекс на записване за община Стралджа е 0,831 и е изчислен като отношение на броя на записалите се за редовно обучение в трите образователни степени и общия брой на контингента от населението за същата възраст /7 ÷24 г. /. Индексът на грамотност на възрастното население е 96,5. Таблица 9.

Други демографски показатели
Като цяло се забелязват негативни тенденции в естественото развитие на населението, като ниска раждаемост и висока смъртност, застаряване и лоша образователна структура. Увеличава се външната миграция и емиграцията, която пряко и косвено влошава демографската ситуация в общината. Населението с достъп до общинският център до 30 минути е 67,1%. Таблица 10.

Основно вероизповедание в общината е източно-православното християнство. В района на с. Войника има католическо население.

Оценени и класифицирани по демографски потенциал2, населените места на общината се подреждат в следните групи:


  • Първа група - центърът на общината/областта – град Стралджа – потенциал за нормално възпроизводство на населението, висок дял на трудоспособните контингенти и добро образователно равнище;

  • Втора група – 6 села – Зимница, Лозенец, Каменец, Иречеково, Воденичане и Войника– наличен потенциал за възпроизводство, процент трудоспособно население, надвишаващ нетрудоспособното.

  • Трета група – 5 села (Джинот, Маленово, Недялско, Първенец, Чарда) - условен потенциал за просто възпроизводство (ако се задържи сегашният фертилен контингент), приблизително равен дял население в трудоспособна и пенсионна възраст;

  • Четвърта група – 10 села (Атолово, Александрово, Леярово, Люлин, Палаузово, Поляна, Правдино, Саранско, Тамарино, Чарда- нисък или липсващ потенциал за възпроизводство; предопределен отрицателен прираст; могат да се закрепят с механичен прираст и временно население.

Обобщените демографски характеристики и процеси в общината са:



  • Относително стабилно развитие през последните 5-6 години, без съществени изменения;

  • Възрастовата и образователната структури на населението са по-неблагоприятни от средните за страната (дължи се на ромското население);

  • Процесът на застаряване е по-значим при селското население; за 8 от селата този процес е достигнал критични измерения;

  • Фертилните контингенти и тяхната структура са в рамките на нормално възпроизводство на населението.

  • Естественият прираст е отрицателен.

  • В селата силно преобладава делът на населението с основно и начално образование.


Обитаване

Средностатистическият стандарт на жилищно потребление в общината - 499 жилища на 1000 живущи е сравними с европейския (420/1000). За гр. Стралджа той е 341 жилища на 1000 души (по-нисък от европейския) и 662 на 1000 за селата. Стойностите на този макропоказател за жилищна задоволеност варират в широкия диапазон от 170/1000 (ромският квартал в гр. Стралджа) до 1173/1000 (Леярово1,17 къщи на човек). Подобно е състоянието на този показател в Недялско 803/1000, Саранско 859/1000, Александрово 866/1000, Люлин 745/1000. Високите стойности се дължат не на високи стандарти на потребление, а на депопулация и наличието на голям брой необитавани жилища. Таблица 11.

Обект на приоритетно внимание трябва да стане групата от около 1300 граждани, които обитават жилища в условия на крайна пренаселеност 235 жилища, повечето от които с размери от 29 до 89 кв.м и 55 примитивни. Това е ромският квартал в гр. Стралджа и оформящия се такъв в с. Зимница. Благоустроеността на жилищата в града е сравнително добра. Над 89% имат стандартните елементи – електричество, вода и канализация/локална/. Стандартът на селските жилища е значително по-нисък с изключение на с. Зимница. Процентът на жилища без вътрешна тоалетна е 89,2. Жилищата със стоманобетонна конструкция са 3,9%.


Основните констатации и изводи от анализа на жилищната система са:

  • В близко бъдеще общината се нуждае от ново жилищно строителство с което да реши проблемите на ромските квартали – благоустрояване и нормализиране на условията за живот; Необходими са програми за социални жилища и обновяване на съществуващия фонд (включително топлинно саниране);

  • Селищните среди в района на с. Войника са подходящи за отваряне на нови престижни пазари за строеж на къщи за почивка (включително и за чужденци);



Икономическа активност, заетост и безработица
Икономически активните лица в общината са 7360 ч. Коефициентът на Промяната във възрастовата структура на населението оказва голямо влияние от демографски аспект върху изменението на броя и дела на икономически активното население. Икономически активното население в община Стралджа в края на 2004 год. е 7360 души или 39% от общия брой население. Дeлът на заетите в частния сектор е 52%, като се установява тенденция към увеличаване на този дял.
Заетост - през 2002 г. наетите лица по трудово или служебно правоотношение са 1413 ч, от които 47,4% (671ч.) са в частния сектор. Коефициентът на заетост за общината е 10.65, а индексът на заетост 15.88, при среден за страната 75,63.

В частния сектор на услугите преобладават заетите в търговия, ресторантьорство и селско стопанство. Коефициентът на заетост е далеч под средния за страната. Структурата на заетостта по отрасли показва преобладаващ дял на лицата, заети в сектор "Услуги" - 57%, докато в селското и горското стопанство делът е 26%, а в индустрията делът е 17%.



Безработица
Община Стралджа е сред общините с най-висок процент безработица в страната. Регистрираните безработни през 2009 г. (средно­годишен брой) са

1 289. Процентът им 18,59 е повече от два пъти по-висок от средния за страната – 7,59. Средномесечният брой регистрирани в Бюро по труда Ямбол за 2009г. е 4 849 , а в община Стралджа те са 1 289 души, което е 17.51% от икономически активното население. Равнището на безработицата през последните години в общината е посочено в Таблица 12.

В разпределението на безработните лица по възраст преобладават тези до 29г. - 337 души, или 26,14% от общия дял на безработните и над 55г. – 218души или 16,91%. Тук се установява трайна тенденция на висок относителен дял на безработни лица без образование и трудов стаж и в на лица в предпенсиона възраст. Висок е делът на безработните от 29 до 54 години – 734души (56,95%), който се обуславя до голяма степен от регистрираните лица от ромски произход.

Продължително безработните лица (с регистрация над 1 година) са 37,47%. Нисък е делът на без­работните с висше обра­зование – 1,62%. Голяма част от регистрираните безработни са с ниска степен на образование и липсваща професионална квалификация. Високата безработица сред лицата със средно образование се обуславя предимно от преструктурирането на икономиката, в т.ч. на индустрията. Голяма част от регистрираните безработни са от ромски произход и за този контингент е характерно липсата на образование и дори понякога не грамотност.

Образователната структура на безработните лица се характеризира с най-висок относителен дял на регистрираните с начално и по-ниско образование, като броят им към 31.12.2009 г. е 821 или 63.69%.

Средно месечно заявени работни места са 40, от тях в частен сектор 16. Трайно незаети работни места – няма.

Общината и Бюрото по труда прилагат различни мерки за намаляване на безработицата. Предлагат се различни облекчения на работодателите при наемане на лица до 29 г., на сираци, на безработни с трайно намалена работоспособност, на безработни на непълно работно време и стажуване, на продължително безработни лица. Съществуват и мерки, насочени към самите безработни лица с право на парично обещетение, които могат да започнат самостоятелна стопанска дейност.

Образование
Броят на учащите се е в пряка зависимост от демографските процеси в общината. Ниската раждаемост определя абсолютно и относително намаление на децата, включени в предучилищното, основното и средното образование.

Предучилищно образование - в общината периодът 2007-2009 г. се характеризира с тенденция за запазване на броят на предучилищните заведения. Броят на децата в тях е: за 2007 г. – 372, за 2008 г. – 406, за 2009 г. – 420, т.е. бележи увеличение. Таблица 13.

Персоналът в детски ясли е: медицински кадри – 5, друг персонал – 5. В детските градини: педагози – 31, от тях с висше образование – 22, с полувисше образование – 9, друг персонал –27.5. В Подготвителните групи: педагози – 4 бр. Предучилищните заведения напълно задоволяват нуждите на общината, разполагат със свободен капацитет.

Средната пълняемост на една група в ЦДГ е 16 - 18 деца, което е под максимума за пълняемост по норматив.

В предучилищните заведения на общината са обхванати част от децата от 10 м. – 3 г. и 3-6 годишна възраст. Причините за това са от икономически характер. Някои от тях се отглеждат и възпитават в семействата, защото има безработни, които се занимават с тях, а за други таксите се оказват високи, защото са безработни и социално слаби.



Общо образование - на територията на общината функционират 5 училища, от които три основни, едно средно общообразователно, един социално-педагогически интернат. Три от тях са разположени в общинския център. По форма на разпореждане те се разпределят така: 4 общински училища и 1 държавно. Таблица 14.

От посочените данни в Таблица 14 е видно, че средният брой ученици в самостоятелните паралелки позволява воденето на съвременен учебен процес. Всички училища от общината учат на една смяна. Изградените 18 ПИГ /Полуинтернатни групи/ позволяват обхващане на над 40% от учениците и допринасят за повишаване качеството на учебния процес. .

Организираният транспорт за извозване на учениците до средищните училища става с училищните автобуси и само един нает по договор.

През учебната 2003/2004 г. започна изучаване на чужд език от ІІ клас в часовете по задължителна подготовка. Проблем в чуждоезиковото обучение на учениците се явява липсата на достатъчен брой учители по английски език.

През последните учебни години общината няма проблеми с кадровото обезпечаване на УВЗ /Учебно възпитателните заведения/. Всички 134 учители са редовни, от тях с висше образование са 94, с полувисше образование 40 и 27 притежават квалификационна степен. Над 40% от тях имат квалификация за работа с компютри

В периода 2009-2013 г. от общината ще излязат от системата на образованието 35 педагози, като най-много ще напуснат системата през учебната 2010/11 година – 11 учители.

В общината трябва да се наблегне на обучението по информатика, информационните и комуникационни технологии, които са неделима част от изискванията към всяка професия.

Ниският социален и образователен статус на голяма част от семействата са в основата на проблема за прибиране, задържане и успешно обучение на учениците. От посочените в Таблица 15 данни е видно, че броят на отпадналите и оставащите да повтарят през всяка от посочените учебни години е по-голям от броя на завършващите VІІІ-ми клас. Това налага да се преосмисли цялостната политика на общината относно повишаване качеството на УВП. От завършилите 8-ми клас едва 50% повишават образованието си в по-горна степен. Това налага общината са насочи усилията си за създаване на възможности за придобиване на професия след завършено основно образование, а и паралелно със завършване на VІІ клас.

В общината се обучават много ромски деца. На практика във всички училища в общината се осъществява интегрирано обучение на тези деца, което е в съответствие с международната политика за интегриране на малцинствата. В общината въз основа на Стратегията МОН е приета “План програма за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”.

Нужни са средства за стимулиране на талантливите деца. За това е необходимо да се създаде общински фонд за талантливите деца. Събраните в него средства ще се използуват за стимулиране за възпитаниците на училищата, постигнали успехи в областта на образованието, науката и културата и отличени в наши и чужди конкурси.

Училищната мрежа, която е следствие от броя на децата по селища, географско разположение в областта не позволяват реализиране на профилирано обучение. На територията на общината функционира частно училище, което обучава работници по специалностите: тракторист – комбайнер; водач на МПС категория “В“ и електрокарист.

Сградният фонд на учебните заведения включва 5 сгради за училищата и шест сгради за детските заведения, от които 10 са публична общинска собственост и една държавна. Извършен е основен ремонт на:

۰ СОУ “П.К.Яворов” - Стралджа – на стойност 1070хил.лв.;

۰ Учебна сграда и Физкултурен салон на ОУ “Св.Св.Кирил и Методий” – Стралджа – в размер на 275хил. лв.

۰Спортна база ОУ “Св.Св.Кирил и Методий”- Зимница 39 хил.лв.

۰ОУ”Хр.Ботев” – Войника – 96 хил.лв

۰ЦДГ “М. Рубенова” – Стралджа – 390 хил.лв

۰ЦДГ „Синчец” – Зимница – 50 хил.лв.

В процес на реализация е първият ни проект по Оперативна програма „Регионално развитие”, Мярка 4.1. на стойност 950 000 лв., за основен ремонт на ЦДГ ”Здравец” и ДЯ ”Калинка-Малинка” – Стралджа и ОУ ”Св.Св.Кирил и Методий” – Зимница. От построяване на вътрешни тоалени и ремонт на сервизните помещения се нуждае ОУ “Христо Ботев“ – Войника, от основен ремонт - ЦДГ – Войника, от частичен ЦДГ – Лозенец.

Част от обзавеждането на УВЗ е подновено. Продължава оборудването им. До момента са вложени над 75 000лв.

Подновени са отоплителни съоръжения на СОУ «П.К.Яворов» и ЦДГ «Мати Рубенова» - Стралджа. Предстои изграждането на паракотелно съоръжение в ОУ «Св.Св.Кирил и Методий» - Зимница и подмяна на съществуващият котел в ЦДГ «Здравец» и ДЯ «Калинка Малинка» - Стралджа.
Здравеопазване
Структурата на здравната мрежа в общината включва:


  • извънболничната помощ;

  • два филиала на Спешна медицинска помощ в гр. Стралджа и с. Войника.

Извънболничната помощ се осъществява от лекарски практики. Таблица 16. Здравното обслужване на населението в лекарските практики в първите три групи населени места е сравнително добре организирано чрез изградената мрежа. Не така стои проблема в останалите селища на общината. Разпределените три лекарски практики не могат да осигурят 24 часово лекарско присъствие. То се осигурява от филиала на Спешна медицинска помощ – Войника.

Ученическото здравеопазване в общината се осигурява от 4 /четири/ медицински кабинета, обслужващи се от четири медицински специалисти. Съгласно новите изисквания на РИОКОЗ, всяко учебно заведение трябва да разполага с медицински кабинет, в момента в общината функционират 11 УВЗ.

Сградният фонд на лекарските кабинети в общината е строен през 50-60 години на 20 век. Извършен е единственно ремонт на санитарните възли за лекарските практики на д-р Йовчева, д-р Банова и д-р Георгиева в гр.Стралджа, а в останалите не са правени такива, поради настъпилите промени в системата на здравеопазването. Медицинското оборудване е остаряло. Това налага да се търсят допълнителни средства за подобряване на МТБ на изградената здравна мрежа.
Култура
Община Стралджа има добри културни традиции. Налице са исторически, археологически и културни паметници, провеждат се редица културни прояви с национално и местно значение.

Основно културните дейности се осъществяват от отдел “Образование, култура, здравеопазване и социални дейности“ /ОКЗСД/ на общината и мрежата от читалища. На територията на община Стралджа съществуват 21читалища.

През последните две години общината финансира основните ремонти на читалищата в селата Войника, Иречеково, Лозенец, Първенец и Правдино. Стойността на тези ремонти възлиза на 67 050 лв. В резултат на активната съвместна работа на общината и читалищните настоятелства, Регионалния център на читалищата – Ямбол, 16 читалища разработиха и защитиха проекти за ремонт, оборудване и художествена самодейност на стойност 28 876 лв., от които 22 000 лв. за ремонт, 2 876 лв. за компютърна техника, 4 000 лв. за закупуване на костюми и музикални инструменти.

  Приоритет в работат на читалищата бе и обогатяването на книжния фонд на библиотеките към тях. Защитените 4 проекта пред Министерство на културата осигуриха закупуване на нови книги на стойност 5 000 лв. През 2009г. година общината получи дарение 387 броя книги за читалищата от общината от народната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий” – София.

За популяризиране на културно историческото наследство през 2008 година е подпомогнато издаването на „История на с. Войника”, сборника „Църквите в Югоизточна България" и Каталог за празника на общината. Тези издания са предоставени безвъзмездно на всички читалищни и училищни библиотеки в общината.

Ежегодно отдел “ОКЗСД” разработва културен календар, който включва мероприятията организирани от културните институти от общината./ Приложение №1 /.По крупните от тях са:



Традиционен събор на народното творчество “Мараш пее“

Съборът има няколковековна история. Възникнал като молебен за дъжд и спонтанен народен празник за надиграване в месността “ Мараш“. Провеждал се е всяка година в първия четвъртък след Гергьовден. Прекъснат за кратко около събитията, свързани с 9-ти септември, Съборът е възстановен през 1965 г. От тогава се провежда ежегодно всяка втора или трета събота и неделя на месец май. Реализацията му се извършва от Организационен екип под председателството на Кмета на Община Стралджа. Съборът е крупна и значима културна проява, предимно за изява на фолклорни танцови колективи за автентичен и обреден фолклор. Проявата има конкурсен характер.



Конкурс - надпяване “С песните на Вълкана Стоянова“

Проява има национална значимост. Реализицията и цели съхраняването и популяризирането на богатото песенно наследство на най-голямата българска певица Вълкана Стоянова /Родена в с.Люлин, община Стралджа /, както и откриванетжо и стимулирането на млади дарования в областта на певческото изкуство. Конкурсът се провежда от 1995г. по инициатива на талантливия стралджански хореограф Тончо Тончев. Тази година предстои провеждането на седмото издание.



Общински празник на коледарската песен

Провежда се всяка година, в навечерието на големия християнски празник “Коледа“. В проявата участват коледарски колективи от Община Стралджа, от съсеседни на общината селища и гр. Ямбол. Целта на събитието е съхраняването на местните фолклорни традиции, свързани с обичая “Коледуване“.


Паметниците на културата на територията на общината са в категорията “От местно значение“. Разпределени са в четири групи:

    1. Църкви, обявени за архитектурно-художествени паметници на културата – 11 на брой /Приложение № 2 – Поименен спикък на църквите, обявени за архитектурно-художествени паметници на културата/.

    2. Архитектурни паметници “Къщи“ в селищата - Каменец, Лозенец, Маленово, Палаузово, Саранско, Богорово, Воденичане и Иречеково/Приложение № 3/. Обектите са в процес на рушене, поради липса на средства за поддръжката им.

    3. Археологически /Приложение № 4/.

    4. Исторически – къщи, лобни места на партизани, ятаци и др. /Приложение № 5/.

Дейсващата етнографска музейна сбирка към читалище “Възраждане“ с. Зимница е разкрита през 1994г. по инициатива на местния родолюбец Йордан Банчев и благодарение подкрепата и даренията на жителите от селото.

В общината има и малки музейни сбирки, обособени към читалищата в селата Войника, Лозенец и Джинот.

От 2009година общината разполага с Исторически музей.
Спорт и отдих
Спортът и масовата физкултура в общината са носители на добрата традиция и са играли важна роля в обществения живот.

На територията на община Стралджа функционират шест спортни клуба, като се развиват спортовете: конен спорт, спортна стрелба, футбол, плуване и волейбол.

Община стимулира развитието им и финансира спортните клубове по футбол и спортна стрелба.

На територията на община Стралджа има:



  • Стадион в гр. Стралджа, който разполага с обновена и добре оборудвана съблекалня, места за зрители, но остарял полуразрушен сграден фонд за тренировъчна дейност при лоши климатични условия. Футболно игрище в с. Зимница има съблекалня, която е полуразрушена. Строена е през 60-те години на 20 век.

  • Конната база в гр. Стралджа е полумасивна, построена през 1978 г., в която са изградени 10 бокса за коне. На тези спортни съоръжения от построяването им до момента не са извършвани ремонти.

  • Спортният комплекс в СОУ “П.К.Яворов” – Стралджа разполага със съвременна спортна зала, два плувни басейна,един от които с олимпийски размери. Строен е през 1984 г. Същият се поддържа и е единственото спортно съоръжение с плувен басейн в областта, което е функционирало и в най-тежките финансови години за общината.

  • Спортните зали в основните училища в Стралджа и Зимница са строени през 70 години на миналия век.Същите са отремонтирани, но се нуждаят от съвременно оборудване за провеждане на качествен учебен процес и осмисляне на свободното време на учащите се.

Общината има ограничена материално-техническа база за отдих, изразяващи се в наличието на няколко хижи, които не предлагат високо качество за настаняване. В общината има регистрирани едно туристическо дружество “Кале” и едно Ловно-рибарско дружество. Добри възможности има за лов и риболов. Парковете за отдих са почти унищожени. Изградени са две детски площадки в гр. Стралджа.

Туристическата база на община Стралджа обхваща: хижа “Люляк” - на 3 км северно от пътен възел “Петолъчката”, построена е в горски фонд – електрифицирана, водоснабдена, с леглови капацитет до 80 легла, ловна хижи край с. Правдино, но е полуразрушена; хижа на Горско стопанство – в горски фонд с. Лозенец - електрифицирана, но не е водоснабдена; хижа с. Войника – неизползваема.

Необходимо е преосмисляне за оптимално използване на тази база за развитие на ловен и селски туризъм.
Младежки дейности
Проблемите на младите хора, тяхната реализация и мястото им в обществения живот са едни от важните приоритети на община Стралджа и обуславят необходимостта от създаването на дългосрочна младежка политика в общината.

Организациите и институциите реализиращи младежка дейност са: Младежката неправителствена организация “Младежта за просперитета на Стралджа”,“Общински младежки съвет - Стралджа”, читалищата, спортните клубове, училищата.

Училищата на територията на общината правят всичко възможно на този етап за ангажиране свободното време на учащите се.

Читалищните настоятелства и изградените спортни клубове работят с

учащи се и младежи за включването им в програми, културни дейности и спортни мероприятия в общината. Осъществяват учебно - творческа

дейност, забавления, подготвят празнично-развлекателни програми.

Координацията и работата с неправителствени младежки организации е в посока на създаване клубове, школи и формации за работа с младежта.
Неправителствени организации
В общината са регистрирани 37 неправителствени организации с нестопанска цел и три религиозни организации. С променлива активност функционират около 20. Успешна е работата на:

- Училищните настоятелства на СОУ “П.К.Яворов“, ОУ “Св. Св.

Кирил и Методий “- Стралджа, ОУ “Св. Св. Кирил и Методий “- Зимница;

- Читалищните настоятелства на читалище “Просвета“ – Стралджа, читалище “Възраждане” – Войника, читалище “Светлина“ – Лозенец, читалище “Просвета” – Воденичане, читалище “Възраждане” - Зимница;

- Клуб на демократичния съюз на жените “Надежда 2004“;

- Младежката неправителствена организация “Младежта за проспe

ритета на Стралджа ”;

- Младежката неправителствена организация “ Общински младежки съвет Стралджа”,

- Информационен бизнес център /ИБЦ/– Стралджа;

- Организациите на инвалидите;

- Спортния клуб по стрелба – Стралджа;

- Спортните клубове по футбол в Стралджа, Зимница и Войника.

Всички те имат разработени проекти и осигуряват допълнително финансиране за дейността си.

Към ИБЦ - Стралджа е изграден първият електронен магазин за продажба на ръчно изработени изделия, който предлага бродерия, аксесоари от дърво, гоблени, изделия от кожа, икони, рисувана керамика, плетива, рисуван порцелан, музикални инструменти, рисувана коприна, постелки и килими и др.

Изградените неправителствените организации в общината са обществено полезни и са основа за развитие на гражданското общество.
Социални грижи
В общината има:


  • Дом за възрастни хора с умствена изостаналост/ДВХУИ /– Маленово;

  • Домашен социален патронаж/ДСП/;

  • Център за социална рехабилитация и интеграция /ЦСРИ/;

  • Дневен център за стари хора /ДЦСХ/.

ДВХУИ – Маленово работи с пълен капацитет /домуващите са 64 жени и мъже/, което говори, че е създадена добра организация и изградената материална база е много добра. Независимо от това е необходимо подобряване и обновяване, което налага търсенето на средства от наши и чужди донорски организации. ДВХУИ – Маленово осигурява работа на 35 човека, като 19 от тях са специалисти и 16 работници.

ДСП в Стралджа, Войника и Каменец – обслужва 150 човека от 12 селища от общината. Предоставя по домовете храна, медицинско обслужване, съдейства за снабдяване на патронираните с медикаменети и продукти. ДСП осигурява работа на 10 човека, като 7 от тях са специалисти и 3 работници.

Участието на общината в Национална програма „Социален асистент” подпомага обгрижването на хората с увреждания от общината. През 2007 имахме 2 - ма асистенти с по 3-ма потребители, 2008г. - 14 асистенти с общо 24 потребители, а през 2009г до месец юни включително – 12 асистенти с 21 потребители , от юли – 8 асистенти с 13 потребители. Намалението на броя потребители е в следствие ограничен финансов ресурс по програмата. През 2010година програмата е закрита.

В Национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост” приложение № 1, 2 и 3 през 2008 бяха обхванати общо 161 лица в дейности - текущо почистване , дейности с траен характер, охрана, подръжка и социални дейности на стойност 471 776.88лв / от тях 419 493.75лв. от програмата и 52 283.13лв. от общината /, а през 2009 година бяха обхванати 159 лица по същите дейности на стойност 399 406.91лв. / от тях 358 256.54лв. от програмата и 41 150.37лв. от общината /

В Националната програма „Социална услуга в семейна среда” през 2009 година бяха обгрижени 35 потребители от 14 домашни помощници и 19 потребители от 6 домашни чистачи / към ДСП/.

  През 2008 година бе реализиран първият проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” - „Достоен живот в собствен дом на хора с увреждания и самотно живеещи хора в селищата на община Стралджа” на стойност 72 000лв. По този проект бяха обгрижени 35 потребители от 29 човека, които работеха почасово.

През 2009 в партньорство с НПО /ч-ще «Просвета» - Стралджа / започна реализирането на проект на стойност 99 920лв., обгрижващ 40 потребители от 20 домашни помощници.

    По национална програма „Помощ за пенсиониране” през 2008година работиха 23 души, а през 2009 - 9 души.

  По Национална програма „Старт в кариерата” през 2008г. бе разкрато едно работно място за млад специалист, което приключи през 2009година.
Социални дейности
От приложените таблици 17, 18 и 19 за натуралните показатели за лицата и семействата на месечно подпомагане по реда на чл. 9 от ППЗСП, е видно че броят им през последните две години е намалял наполовина , но е висок спрямо този за областта, поради запазване на висока безработица в общината. Наличието на голям брой ромско население с ниско образование и без квалификация отежнява социалната картина. Въпреки ангажираността на част от тях в Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” правото им на месечно социално подпомагане е запазено.

Месечните помощи за транспортно обслужване са сравнително постоянни в резултат на големият брой на инвалидите в общината имащи право на такива. Таблица 18

Помощите по Закона за семейните помощи за деца през последните 4 ри години е отразен в Таблица 20.

Необходимо е да се идентифицират чрез проучване малки целеви групи за социално подпомагане, с които да се работи. Не е задължително помощите да бъдат в пари. Трябва да бъдат изградени центрове за социална интеграция. Квалификацията на кадрите не е на необходимото ниво, което изисква да се работи в това направление.


SWOT анализ - развитие на човешките ресурси


Силни страни


Слаби страни

  • Наличие на живи традиции във фолклора, спорта.

  • Сравнително добра обезпеченост на социалната сфера със сграден фонд.

  • Добри връзки между общинска администрация, общински съвет, НПО, социални заведения и младите хора.

  • Оптимизирана мрежа от УВЗ.

  • Наличие на квалифицирани кадри в областта на образованието.

  • Наличие на спортна инфраструктура.

  • Активизиран НПО сектор.

  • Висока безработица.

  • Недостиг на финансови ресурси.

  • Преобладаващ дял на лицата с основно и по-ниско образование.

  • Отлив на млади хора.

  • Ниско образователно равнище на ромското население.

  • Остаряла МТБ в част от заведенията по образование, култура и спорта.

  • Висок % от населението получава социално подпомагане.

  • Недостатъчен брой квалифицирани кадри по чуждоезиково обучение,детски и начални учители,

  • Недостатъчно медицинско и стоматологично обслужване в селата.

  • Недостатъчна реклама на общината.

  • Голям брой здравно неосигурени лица, което ще ограничи достъпа им до медицинско обслужване.

  • Отлив от традиционни дейности и занаяти.

Възможности

Заплахи


  • Национални и международни донорски програми и проекти, структурни фондове на ЕС.

  • Засилен инвеститорски интерес.

  • Държавната и регионална политика за развитие на малките общини.

  • Трансгранично сътрудничество.




  • Увеличаване на централизацията в организацията и управлението на социалните дейности.

  • Ограничени финансови ресурси за провеждане на ефективна социална политика.

  • Увеличаване на бедността.

  • Миграция на млади и висококвалифицирани хора.

  • Несъвършенство в нормативната база.

  • Високи стандарти на ЕС в социалната сфера.

  • Засилване на емиграционния натиск след приемането ни в ЕС.


5. Техническа инфраструктура
Пътна инфраструктура
Транспортни коридори

Инфраструктурните транспортни коридори се формират от пътните и ж.п. транспортни елементи от най-висок клас, по които се провеждат международни или национални пътнико и товаропотоци. Обслужването на дадена територия от международни /МТК/ или национални /НТК/ транспортни коридори я включва директно в националната транспортна система с произтичащите предимства за лесен достъп до всякакъв вид транспорт и “скъсяване на пространството”.

В северната част на територията на Община Стралджа преминава транспортен коридор № 8, като общинският център се намира на 6 км от него. През територията на общината преминава осма Главна ж.п. линия с направление София – Пловдив - Карнобат – Бургас и трета Главна ж.п. линия Варна – Сливен – София, като връзката се осъществява при транспортен възел в с. Зимница.

По своето географско разположение община Стралджа и нейния център са част от транспортно-комуникационната система на страната. Това й дава възможност (пред голяма част от общините в България) да осъществява връзки с останалата част от страната. Тук се кръстосват, на пътен възел “Петолъчката”, пътищата от Южна и Северна България, а на ж.п. възел Зимница и ж.п. линиите Пловдив – Бургас с подбалканската линия.





Пътна мрежа

Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница