Положителни страни: В градовете населението не намалява критично, запазва се основната социална инфраструктура.
Слабости по отношение на демографията са: тенденция на постоянно намаляване на населението; ниска раждаемост; отрицателен естествен прираст; застаряване на населението; обезлюдяване на периферните територии; висока миграция към други райони и извън страната.
Възможности за подобряване на демографското състояние са: икономическо оживление в областта и осигуряване на работни места за млади хора; повишаване на доходите и подобряване на условията за живот в областта; разработване и прилагане на национални и местни програми за стимулиране на социално-икономическото развитие на изоставащи региони и територии.
Заплахите в това отношение са: недостатъчно инвестиции в инфраструктурата, материалните и човешки ресурси.
Нарастването на обема на вътрешната миграция все по-често е продиктувано от икономически причини, в т.ч. търсене на работни места. Съществен проблем е струпването на населението в по-привлекателните райони и обезлюдяването на по-слабо развитите. В този контекст регионалната политика трябва да се насочи към подобряването на условията за живеене и бизнес в районите в които сега се наблюдава отлив на население, с оглед задържане на населението и по-добро използване на техния вътрешен потенциал за развитие.
-
Икономическо развитие на област Габрово
В структурата на областната икономика, проследявайки фирмите и предприятията по големина, се забелязва относително постоянен дял на микро предприятията 88.38% от общият брой. Същевременно най-голям относителен дял при формиране на бруто продукцията имат големите фирми с над 250 заети. През 2007 г. те формират 45% - 718 330 хил. лв. от общата бруто продукция за областта.
2007 г.
|
Брой предприятия
|
Заети лица
|
Бруто продукция
(хил. лв.)
|
Общо за област Габрово
|
5 457
|
44 564
|
1 593 906
|
микро фирми (до 9 заети)
|
4 823
|
10 712
|
189 845
|
малки фирми (10 - 49 заети)
|
495
|
10 355
|
284 438
|
средни фирми (50 - 249 заети)
|
119
|
11 876
|
401 293
|
големи фирми (250 + заети)
|
20
|
11 621
|
718 330
|
Промените в териториалния обхват на Северен Централен Район(СЦР) след изключването на областите Ловеч и Плевен и включването на областите Силистра и Разград доведоха до влошаване на основните икономически и социални показатели на района (БВП, БДС, коефициент на безработица и заетост и др.), в резултат на което по икономическо развитие СЦР отстъпи четвъртото място в страната на Югоизточния район. Новоприсъединените области Силистра и Разград допринасят в по-малка степен за общото икономическо състояние и развитие.
Независимо от неблагоприятния статистически ефект върху икономиката на района потенциалните възможности за ускорен икономически растеж се запазват благодарение на централното географско положение на областта, добрата транспортна достъпност и запазването на традиционни икономически връзки.
Брутният вътрешен продукт в края на 2007 г. на СЦР по икономически сектори (аграрен сектор, индустрия и услуги), в сравнение със съвкупните за страната отчита доста ниски стойности – 14,62% дял в аграрния сектор, 9,05% дял в индустрията и 7,82% дял в услугите.
NUTS код
|
Райони
|
Дял в % от БДС
по икономически сектори
|
БДС - %
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
BG
|
БЪЛГАРИЯ
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
BG 3
|
Северна и Югоизточна България
|
58.97
|
45.37
|
35.33
|
40.04
|
BG 32
|
Северен централен район
|
14.62
|
9.05
|
7.82
|
8.64
|
|
Област Велико Търново
|
2.99
|
2.53
|
2.48
|
2.53
|
|
Област Габрово
|
1.06
|
2.31
|
1.13
|
1.51
|
|
Област Разград
|
3.60
|
0.94
|
0.92
|
1.10
|
|
Област Русе
|
3.21
|
2.72
|
2.44
|
2.58
|
|
Област Силистра
|
3.76
|
0.54
|
0.84
|
0.93
|
През 2007 г. стопанските субекти в област Габрово са реализирали брутна добавена стойност 616 622 хил. лв. С най-висок принос е секторът на индустрията, който създава 47,44% от добавената стойност за областта. В сравнение с 2002 г. се наблюдава увеличение на БДС с 92 196 хил. лв. и промяна на водещия сектор при формиране на БДС – през 2002 това е секторът на услугите т.е. има процес на преструктуриране на икономиката.
Вътрешнорегионалните различия в СЦР не показват значителни отклонения от средната стойност на показателя за равнище на икономическо развитие, измерен с БВП на глава от населението, който косвено отчита и жизнения стандарт на населението. По данни на НСИ за 2007 г. област Габрово е с най-висока стойност на показателя (118.26%) спрямо средното ниво за района, но БВП и доходите са значително по-ниски от тези в развитите европейски страни. С оглед постигане на догонващо икономическо развитие и изравняване със средните стандарти в ЕС е необходимо стабилизиране и ускоряване на растежа на българската икономика. Най-бързо развиващите се сектори на икономиката ще продължат да бъдат индустрията и услугите. Очаква се също така динамизиране на сектора на селското стопанство след навлизане на допълнителни средства от европейските земеделски фондове.
Райони и области
|
БВП
/хил.лв./
|
БВП на човек
/лева/
|
България
|
56 519 818
|
7 379
|
Северен централен район
|
4 883 592
|
5 214
|
Велико Търново
|
1 410 948
|
5 046
|
Габрово
|
825 556
|
6 166
|
Русе
|
1 442 113
|
4 706
|
Разград
|
645 657
|
5 685
|
Силистра
|
559 319
|
4 232
|
Равнището на икономическо развитие, измерено с показателя БВП на човек от населението показва, че през целия седемгодишен период област Габрово е с по-висок БВП от този за Северен централен район, независимо от направените териториални промени. В сравнение обаче с този средно за страната през 2007 г. се наблюдава сериозно изоставане – с 1213 лв.
-
Състояние на инфраструктурата - транспортна инфраструктура и транспортен достъп
Транспортната инфраструктура и качеството на предоставяните от нея услуги, в т.ч. достъпността до населените места, производствените зони и местата за отдих и туризъм е ключов фактор за социалното и икономическо развитие и сближаване на районите.
Основен елемент на транспортната схема са пътищата. Съществуващата мрежа в региона е сравнително добре развита. От общо - 1106 км. пътища, 980 км. са с асфалтова настилка. По-голямата част от изградената пътна мрежа е ІІІ-ти и ІV-ти клас съответно – 381,3 и 602,8 км. Първокласни са само 91,9 км. от нея, а второкласни – 29,9 км. През последните години няма промяна в дължината на РПМ на територията на областта – 503,1 км.
От 2002 г. ІV-токласните пътища са определени като общинска собственост, но в общинската пътна мрежа трябва да се имат предвид и бившите “местни пътища” с обща дължина 401,1 км. Изключения са населените места без транспортен достъп. Много са тези, които са ограничени през есенно-зимния период, поради географските и климатични условия и ограничените бюджетни разходи за поддръжка и обслужване. Характерен показател е “плътността на пътната мрежа”. За Габровска област тя е 526 км на 1000 кв. м. площ при средна за страната – 336, 0 и за СЦРП е 356, 2, което е близо 1,5 пъти повече.
Според вътрешни, но еднакви за системата критерии голямата част от мрежата (76 %) е в лошо състояние. Компрометирането на основните и обслужващите съоръжения се дължи на инвестиционната среда през годините. Успоредно с това нарастват изискванията за сигурност и безопасност. Недостигът на финансови ресурси за рехабилитация и модернизация на републиканските пътища затруднява достъпа на предприятията до основните пазари и по-бързата интеграция на регионалните икономики в европейското пространство. В по-слабо развитите периферни райони затрудненият транспортен достъп води до липса на ефективна икономическа дейност, по-високи равнища на безработица, процес на обезлюдяване на населените места и недостатъчно предлагане на обществени услуги.
Инвестициите в този сектор трябва да се приоритизират и влагат все повече в основни ремонтни дейности, а не в козметичната поддръжка на пътното платно. Заедно с това все по-актуална е необходимостта от нови връзки, съобразно нуждите на туризма.
Железопътният транспорт за територията на областта обслужва само част от населените места - общините Габрово, Трявна и Дряново. Никоя от гарите не е важен жп възел и това до голяма степен представлява пречка за развитието на много сфери от производството и търговията. В този смисъл всички отрасли на икономиката в региона разчитат на автомобилната пътна мрежа. Голяма е зависимостта на връзките от състоянието и бъдещото развитие на пътищата, още повече централното място на Габровска област при традиционната връзка между Северна и Южна България.
-
Благосъстояние на населението – доходи, разходи и потребление
Независимо от реалния растеж на доходите, жизненият стандарт в област Габрово все още е нисък. Общият доход средно на човек от домакинство за 2007 година в областта е 3281 лева, като е по-висок от този за 2003 година с 40.8 %. За посочения период доходите от заплати нарастват с 42.2%. Доходите от домашно стопанство през последните години намаляват.
ОБЩ ДОХОД (СРЕДНО НА ЧОВЕК ОТ ДОМАКИНСТВО)
В ОБЛАСТ ГАБРОВО (Левове)
Средната годишна работна заплата на наетите лица по трудово или служебно правоотношение за 2007 г. е 4701 лева, като в обществения сектор тя е 5410 лева, а в частния – 4513 лева. В сравнение с 2003 г. средната годишна работна заплата нараства с 51.2%.
СРЕДНА ГОДИШНА РАБОТНА ЗАПЛАТА НА НАЕТИТЕ ПО ТРУДОВО или
служебно ПРАВООТНОШЕНИЕ В ОБЛАСТ ГАБРОВО
Средната годишна работна заплата на наетите лица по трудово или служебно правоотношение за 2007 г. е 4701 лева, като в частния – 4 513 лева.
Най-високи заплати през 2007 г. са получавали лицата, работещи в отраслите “Финансово посредничество” и “Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване”, а най-ниски са тези в отраслите “Хотели и ресторанти” и “Операции с имущество и бизнес услуги”.
СРЕДНА ГОДИШНА РАБОТНА ЗАПЛАТА НА НАЕТИТЕ ПО ТРУДОВО или служебно ПРАВООТНОШЕНИЕ
Сравнението на нарастването на средната годишна заплата с тази в страната и Северен централен район за 5-годишен период показва запазване на водеща роля на област Габрово в СЦР (за 2008 г. – 5641 лв.) и значително изоставане спрямо темпа на нарастване на средната работна годишна заплата в национален мащаб. През 2003 г. разликата е 170 лв., докато през 2008 г. същата е 897 лв.
СРЕДНА ГОДИШНА РАБОТНА ЗАПЛАТА НА НАЕТИТЕ ПО ТРУДОВО
или служебно ПРАВООТНОШЕНИЕ ПО оБЩИНИ (левове)
|
2003 г.
|
2004 г.
|
2005 г.
|
2006 г.
|
2007 г.
|
|
Област Габрово
|
3110
|
3270
|
3602
|
3919
|
4701
|
Габрово
|
2796
|
2948
|
3293
|
3533
|
4341
|
Дряново
|
2282
|
2396
|
2613
|
3003
|
3589
|
Севлиево
|
4044
|
4232
|
4568
|
4993
|
5825
|
Трявна
|
2415
|
2536
|
2771
|
2963
|
3410
|
в т.ч. частен сектор
|
Област Габрово
|
2874
|
3044
|
3426
|
3736
|
4513
|
Габрово
|
2318
|
2494
|
2923
|
3128
|
3932
|
Дряново
|
1763
|
1948
|
2229
|
2551
|
3116
|
Севлиево
|
4189
|
4380
|
4698
|
5156
|
5993
|
Трявна
|
2049
|
2162
|
2384
|
2538
|
2845
|
За разглеждания период най-голямо увеличение на заплатите има в община Дряново – с 57.3%. Най-добре заплатени през последните пет години са лицата, заети в община Севлиево – увеличението в нея за периода 2003 – 2007 година е с 44.0%.
-
Трудова заетост и безработица
През 2007 година в област Габрово по трудово или служебно правоотношение са били наети общо 46 764 души. Същите обхващат лицата, работещи в обществения и частен сектор на фирмите на едностранно и двустранно счетоводство.
В сравнение с 2003 г. наетите лица за 2007 г. са повече с 2 275, а в сравнение с 2006 г. увеличението е с 884 души. В частния сектор през целия разглеждан период наетите лица се увеличават.
За периода 2003-2007 г. наетите лица се увеличават в общините Габрово – с 1579 души и в Севлиево – с 1345 души, а намаляват в общините Дряново и Трявна – съответно с 487 и 162 души.
Среден годишен брой на наетите лица
по трудово или служебно правоотношение по общини
|
2003
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
Общо
|
Област Габрово
|
44 489
|
45 801
|
45 370
|
45 880
|
46 764
|
Габрово
|
23 785
|
24 796
|
24 759
|
24 950
|
25 364
|
Дряново
|
3 098
|
3 126
|
2 910
|
2 650
|
2 611
|
Севлиево
|
13 675
|
14 036
|
14 035
|
14 545
|
15 020
|
Трявна
|
3 931
|
3 843
|
3 666
|
3 735
|
3 769
|
в т.ч. частен сектор
|
Област Габрово
|
32 827
|
34 876
|
35 225
|
35 729
|
37 040
|
Габрово
|
17 254
|
18 628
|
19 077
|
19 172
|
19 834
|
Дряново
|
1 975
|
2 161
|
1 923
|
1 734
|
1 779
|
Севлиево
|
10 723
|
11 247
|
11 534
|
12 021
|
12 616
|
Трявна
|
2 875
|
2 840
|
2 691
|
2 802
|
2 811
|
Сподели с приятели: |