Съдържание методология 4

Запазва се тенденцията за най-много заети в община Габрово и най-малко работещо население в община Дряново.

Неблагоприятните последици от световната финансова и икономическа криза се отразиха и на пазара на труда в Габрово.

Икономически активно население	брой
Бюро по труда – Габрово	66 804
Община Габрово	35 751
Община Севлиево	18 848
Община Дряново	5 284
Община Трявна	6 921

Проявлението на икономическата криза се наблюдава най-вече чрез ръста на безработицата. От началото на 2009 г. безработицата в областта нараства. По данни на ДБТ- Габрово към 31.12.2009 г. равнището на безработица в област Габрово е 6,66%, като спрямо м. декември 2008 г. броят на регистрираните безработни нараства с 82,6% (2012 човека). Най-високо е равнището на безработица в община Дряново- 10,58%, най-ниско в община Севлиево – 4,94%.

СРЕДНОГОДИШНО РАВНИЩЕ НА БЕЗРАБОТИЦА (%)

Средногодишния брой регистрирани безработни лица за 2009 г. е 3 675 души. От тях 53,6% е броя на жените, като спрямо 2008 г. средногодишния им брой нараства с 32,9%. Жените са доминираща група във възрастовата структура на безработните с изключиние на групите от 20-24 год. (48,8%); над 55 год. възраст (48,1%).

Безработните младежи до 29 години са 13,2% от средногодишния брой регистрирани, като 7,2% от тази група са продължително безработни. Спрямо 2008 г. нарастването е с 68,4% (198 души).

При безработните лица над 50 години ръста спрямо 2008 г. е 40,5% (471 души), 24% от тази група са продължително безработни.

Регистрираните безработни лица с намалена трудоспособност през 2009 г. са 322 души (8,8%).

Броят на продължително безработните с:

• 
  регистрация над една година е 616 души (16,8% от всички регистрирани лица);
  
• 
  престой на пазара на труда от една до две години – 244 души;
  
• 
  престой на пазара на труда над две години – 372 души.
  

Според възрастовата структура в рамките на една година двойно е увеличен броя на регистрираните безработни над 50 години и на младежи до 29 години. С равни дялове през 2009 г. е съотношението между групите новорегистрирани безработни с работническа професия, специалисти и без специалност и професия.

От постъпилите на работа през 2009 г. по професионална структура с равен брой са лицата специалисти и с работнически професии, по-нисък е делът на тези без специалност и професия -28,75%.

През 2009 входящия поток от безработни лица има значителен превес над изходящия, в резултат на което нараства безработицата в област Габрово.

През 2009 г. 14 работодатели ползваха държавна подкрепа с цел предотвратяване на съкращаване на работници и служители в предприятия с намалено производство и услуги. Съгласно Постановление №44/2009 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, за които е установено непълно работно време, в икономическите сектори "Индустрия" и "Услуги" на непълно работно време преминаха 1097 работници. Общата сума на изплатените компенсации за област Габрово е над 294 хиляди лева.

• 
  продължаване на намаляването на заетостта и икономическата активност и нарастване на безработицата, вследствие на уволненията на работници и служители. В резултат на влошената ситуация на трудовия пазар се очаква, че ще се увеличи и броят на обезкуражените лица, ще се ограничат възможностите за заетост на нискоквалифицираните лица.
  
• 
  промени в структурата на безработицата, поради излизането на пазара на труда на все повече квалифицирани кадри, които са били с постоянна заетост и добри доходи, с добър социален статус и трудови навици.
  
• 
  недостатъчна и неотговаряща на търсенето квалификация и умения на работната сила с оглед на промените в производството и услугите, в т.ч. иновациите, с помощта на които фирмите ще се опитват да излязат от кризата и изискванията на новите работни места, които ще се създадат след кризата.
  

4. 
   Здравеопазване
   

• 
  Демографски измерения: застаряване на населението, особено в селата. Високо ниво на смъртност, както общо така и в активна възраст.
  
• 
  92% от умиранията в областта се дължат на 5 групи заболявания – Болести на органите на кръвообръщението, Злокачествени новообразувания, Болести на дихателната система, Болести на ендокринната система и обмяната на веществата,Травми и отравяния.
  
• 
  Най-чести заболявания, които нарушават здравето на населението в около 66% от регистрираните случаи са пет групи – Болести на дихателната система, Болести на органите на кръвообращението, Инфекциозни болести, Болести на пикочно-полова система, Болести на храносмилателната система. С повишено внимание се наблюдава заболяемостта от туберкулоза, психически и кожно-венерологически заболявания. Това показва, че здравето на населението се застрашава от болести, тясно свързани с начина на живот – хранене, нездравословни навици (тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици), остър и хроничен стрес, неблагоприятна екологична обстановка, както и с недостатъци на системата на здравеопазването.
  
• 
  Сериозно безпокойство предизвиква ниската физическа активност на населението, което е предпоставка за забавяне на нормалното физическо и психическо развитие в детска възраст и води до появата на затлъстяване. Същата е рисков фактор за развитието и на сърдечно съдови заболявания, рак, диабет тип 2 и др.
  

Системата за медицинска помощ е в процес на оптимизация и обновяване и основната цел на тези промени е да преодолее проблемите със заболяемостта на населението.

• 
  Осигуреност с общо – практикуващи лекари за 2009 г: 8,3 ОПЛ на 10 000 души – за областта, а разпределението по общини е следното:
  

• 
  Лечебни заведения за първична медицинска и дентална извънболнична помощ - В област Габрово през 2009 г. (брой по здравна карта) – 100 лекари и 109 дентални. Разпределението по общини на база регистрираните в РЦЗ като физически лица е както следва:
  

• 
  Осигуреност с лекари в извънболничната специализирана медицинска помощ – В лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ в областта през 2008г. са работили общо 243 лекари (физически лица) или 18,3 на 10 000 души от населението.
  

5. 
   Образование
   

Структурата на образователната мрежа в региона обхваща регионалната училищна мрежа и академично образование, представено от Технически Университет - Габрово. След извършено преструктуриране регионалната училищна мрежа е добре структурирана и пространствено разпределена система от държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена.

Структура на образователната мрежа в област Габрово през учебната 2009/2010 г. включва:

Вид училище	държавни	общински	общо
Начално I - IV клас	0	3	3
Основно I - VIII клас	0	19	19
Профилирана гимназия	1	1	2
СОУ I - XII клас	0	5	5
Професионална гимназия	7	2	9
По изкуствата	1	0	1
Специални	3	0	3
Общо за областта	12	30	42

В таблицата не са включени 3 извън-училищни педагогически учреждения:

1. Детски комплекс – гр. Севлиево;

2. Народна астрономическа обсерва-тория с планетариум – гр. Габрово;

3. Ресурсен център за за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца със специални образователни потребности – гр. Габрово.

Регионалната образователна система включва и 29 детски градини в областта.

Функционирането на детските градини и училищата е в пряка зависимост от демографското развитие на населените места. Поради ниската раждаемост и външната миграция през последните 10 години абсолютният брой и относителният дял на младите хора намалява. Прогресията в тази тенденция налага закриване на учебни заведения с цел оптимизиране на структурата и ефективността на училищната мрежа.

Динамичната социално-икономическа обстановка в областта рефлектира върху образователната система в областта и в частност върху структурата и развитието на средното образование. В резултат от интензивното взаимодействие между социално-икономическите условия и образователната структура, както и в резултат от променящите се изисквания на регионалната общност към училището, се открояват и някои специфични проблеми:

Негативните демографските изменения в Габровска област са устойчиви през последните години. В резултат на демографската картина, продължава тенденцията за намаляване на броя на учениците в областта от I до XII клас.

• 
  Наличие на относително добре структурирана образователна система.
  
• 
  Съхранена в значителна степен традиция на местното население за получаване на качествено и перспективно образование.
  
• 
  Наличие на достатъчен сграден фонд.
  
• 
  Относително високо образование и професионална квалификация на педагогическите кадри.
  
• 
  Обезпечено в значителна степен училищно здравеопазване.
  

• 
  Тенденция за прогресивно намаляване на броя на учениците, което води до закриване на училища и детски градини и изменение на структурата на регионалната образователна мрежа.
  
• 
  Слаба обвързаност на обществото и бизнеса с проблемите на образованието.
  
• 
  Разминаване между потребността от кадри на пазара на труда и предлаганите в професионалните училища професии и специалности.
  
• 
  Изменение на отношението на различните слоеве от обществото към образованието като ценност.
  
• 
  Тенденция за нарастване на делът на учениците, отпадащи по различни причини от училище в задължителна училищна възраст.
  
• 
  Тенденция за намаляване на заетите с педагогически услуги.
  
• 
  Тенденция за застаряване на педагогическите кадри.
  
• 
  Тенденция за недостиг на кадри за чуждоезиково обучение, информатика и информационни технологии, математика и природни науки.
  
• 
  Липса на алтернативни форми за ангажиране на свободното време на учениците и за развитие на потребностите им в малките населени места.
  

6. 
   Младежки дейности
   

В Габровска област съществуват организации и институции на местно ниво (читалища, центрове за работа с деца, младежки център), които не са младежки организации (т.е. по-голяма част от членовете и управителните им органи не са младежи), но са доставчици на услуги за деца и млaдежи в общността - образователни, услуги за свободното време, социални услуги и други програми и инициативи.

В сравнение със състоянието преди 2005 г. се отчита намаляване на броя на работещите младежки организации и намаляване на броя на програмите и дейностите на някои организации и институции, доставчици на младежки услуги.

Единици са НПО/младежките групи, осъществяващи конкретни дейности по младежка проблематика по места, а именно: Сдружение “Младежко християнско дружество” ИМКА – Габрово; Български Младежки Червен Кръст, регион Габрово; Сдружение “Социален диалог” – Габрово; Сдружение ИРИС, Севлиево; Сдружение МОГА, Дряново; Сдружение Българи, Дряново и др.

На територията на община Габрово активно работи Областен съвет по наркотични вещества (делегиран бюджет), Арт работилница към ученическия младежки съвет и клубове за здравно образование в общинската училищна мрежа.

Някои от другите доставчици на младежки услуги в общността са: Младежки център, Севлиево; Център за работа с деца, Севлиево; някои читалища; частни обучителни центрове за развитие на чуждоезиковото обучение и на компютърни умения (Веда Консулт, Училища Европа, езикова школа Интензив, езикова школа Видима и др.). НПО, заедно с младежките клубове в училищата, структурирани като извънкласни дейности, са по-активни в инициирането, подготовката и осъществяването на младежки проекти, насочени към решаване на разнородни проблеми на младите хора в общността.

На територията на Габровска област все по- рядко (в сравнение с периода 1996-2002 г.) се организират значими младежки срещи, в които да се дискутират актуални младежки проблеми и приоритети за развитие.

По отношение на осигуряване на средства за младежки дейности се наблюдават различни практики. Средствата, които се изразходват средногодишно за подобряване и развитие на младежка инфраструктура и за младежки дейности се осигуряват от общинския бюджет. Тъй като на територията на малките общини няма голям брой активно работещи младежки организации и структури, то обема от привлечени средства от НПО за младежки дейности, обучение и развитие на младежки лидери, е сравнително малък. В Габрово младежките дейности се финансират частично от бюджета на Община Габрово целево за конкретни дейности и инициативи, и една значителна част от средствата се осигуряват от НПО чрез проекти, подкрепени от национални програми и инициативи, финансиране от ЕС и други донорски програми.

Съществува неизползван потенциал и потребност за партньорство между младежките групи и организации, които работят на местно и на областно ниво, както и участие в мрежи на европейско ниво.

Програми за свободното време и клубаве по интереси към училищата - През периода 2006-2007 години към училищата в област Габрово са сформирани общо над 40 клуба по интереси и над 13 вокални, танцови, спортни и театрални групи. В общините от областта има действащи 2 вокални групи; 5 танцови формации; 6 танцови състава - 3 средношколски, 2 детски и 1 студентски; 3 фолклорни ансамбъла; 3 хора – мъжки, женски и смесен, в които участват и млади хора, 4 школи по изобразително изкуство, 38 регистрирани спортни клуба, от които активни са около 30.

7. 
   Жилищни условия
   

• 
  I-ва група: “... граждани с установени жилищни нужди” – 539;
  
• 
  II–ра група – “..за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени” – 6;
  
• 
  III–та група – “Ведомствени жилища” – 17;
  
• 
  IV–та група – “Резервни жилища” – 26.
  

Към 2010 година жилищата, които Община Севлиево предоставя на социално слаби и крайно нуждаещи се граждани са 52 на брой. С настанителна заповед жилищно са устроени 47 семейства. Към м.юни 2010 година общия брой на картотекираните като нуждаещи се от жилища семейства е 383 бр., от които – с две и повече деца 79, с едно дете – 102 и без деца – 202. Чакащи за настаняване са 376 семейства.

Към момента настанените в общински жилища са 29 лица и техните семейства. През 2009 г. има 5 картотекирани лица, които чакат настаняване и през 2010 г. също има 5 картотекирани лица чакащи настаняване.

Много от хората, които търсят жилище, не подават документи за картотекиране поради малкия шанс скоро да бъдат настанени. Най–голяма нужда от жилище имат хората от рискови целеви групи, които на моменти изпадат в безпомощност да намерят жилище, поради ниските си доходи и невъзможността за плащане на свободен наем. Основно картотекираните са лица с многодетни семейства, лица с увреждания, безработни самотно живеещи хора. Липсата на собствено жилище води до отделяне на средства за наем от бюджета на семейството. Това е основен проблем и за младите хора, които обикновено са принудени да живеят със своите родители. Липсата на жилище не е изведено като приоритетен фактор за социалната политика, както на национално, така и на общинско ниво.

Във връзка с липсата на жилище и затрудненията за плащане на наем, най-засегнати са бездомни хора на различна възраст, които живеят сами, както и хората с тежки съпътстващи проблеми (зависимости, проблемно поведение, напуснали местата за лишаване от свобода), семейства от етническите малцинства, хората напускащи специализирани институции за деца или за възрастни и самотни майки.

В Община Трявна няма ясно обособен квартал с етническо население, поради факта, че няма много голяма брой от етническо население.