Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Видове дарение

1. 
   В зависимост от съображенията за даряването (чл.227/2):
   
   1. 
      Възнаградително дарение.
      
      1. 
         съществува някаква взаимна връзка между дарителя и надарения, която предхожда договора за дарение и по принцип от тази взаимна връзка дарителят е извлякъл някаква полза, която може да бъде имуществена или неимуществена (спасяване на живота или др. под.);
         
      2. 
         обикновено при тях не съществува еквивалентност между онова, което дарителят е получил и това, което той дава. Поначало това, което той дава е по-малко от това, което е получил.
         
   2. 
      Обичайно дарение. При него дарителят не получава нищо в замяна.
      
      1. 
         прави се по типичен повод: раждане на дете, сватба, рожден ден;
         
      2. 
         обикновено е на ниска стойност (н винаги - особено при сватбите);
         
      3. 
         съществува някаква връзка, която обикновено има морален характер (приятелски, роднински отношения)
         

2. 
   В зависимост от модалитетите:
   
   1. 
      Чисто и просто – не е свързано с никакви условия и тежести
      
   2. 
      Срочно - поначало няма пречка дарението да бъде под срок. Надареният става титуляр на отстъпеното му право, но не се ползва още от него. Ако дарението и под краен срок то може би е заем за послужване.
      
   3. 
      Условно - условието може да бъде както отлагателно, така и прекратително. Когато условието е невъзможно дарението е нищожно. Това правило е специално на правилото на чл.26, ал.4 на ЗЗД:
      

Поначало при останалите договори невъзможността на условието не е основание за нищожност на целия договор, но при дарението това е специално правило.

4. 
   Под тежест - тежестта представлява някакво задължение, което е странично на основната цел на договора. Това, което по принцип важи за тежестите, а тежести има само при дарението и завещанието, то има сила при дарението:
   
   1. 
      може ли да се иска принудително изпълнение на тежестта, т.е. тя създава ли правно задължение - господстващото виждане в литературата и в съдебната практика е да не се придава такова значение на тежестта. Но от друга страна, специално при дарението с тежест се поставя въпроса превръща ли се дарението с тежест в двустранен договор и отговорът на съдебната практика, а и на литературата (о Кръстьо Цончев напр.) "да" - категорично. При това положение може би наистина тежестта създава правно задължение.
      
   2. 
      ВС приема, че дарението с тежест може да бъде разваляно по реда на чл.87 в случай на неизпълнение на тежестта:
      

Т.е. според ВС дарението с тежест се превръща в един двустранен договор, за който важат всички правила на двустранните договори.

Ако тежестта е невъзможна, дарението е нищожно. Това също е отклонение от общото правило на чл.26/4, тъй като по принцип тежестта, разглеждана като волеизявление е някакво допълнително волеизявление и поначало в общия случай недействителността или невъзможността на някакви допълнителни волеизявления не прави недействителен целия договор.

3. 
   Непреки дарения.Това са дарения в икономическия смисъл на думата, но юридически те са други видове договори. При тях има безвъзмездност. Напр. едно непряко дарение може да бъде постигнато чрез:
   
   1. 
      един договор в полза на трето лице;
      
   2. 
      опрощаване;
      
   3. 
      изпълнение на един чужд дълг и т.н.
      

Въпрос 64 – Действие на дарението

1. 
   Задължения на дарителя.
   
   1. 
      Да предаде дарената вещ – за мастото и времето важат общите правила.
      
   2. 
      Не носи отговорност за съдебно отстранение (евикция), защото нищо не е получил срещу неговата престация (безвъзмезден договор). Но въпреки това той ще отговаря за личните си действия.
      
   3. 
      Не носи отговорност за недостатъци. Но ако е премълчал надостатък, за който е знаел и са причинени вреди на надарения ще отговаря.
      
2. 
   Заължения на надарения.
   
   1. 
      господстващото мнение е, че той няма задължения (едностранен).
      
   2. 
      Попов не мисли така. Един от аргументите му е, че надареният дължи издръжка на дарителя по чл.227/1/бк.В ЗЗД (виж въпрос - 63) и смята, че дарението е двустранен договор. Също така при дарение с тежест.
      
3. 
   Вещно действие. То прехвърля вещни права, когато има за предмет такива и при това то не може да има за предмет бъдещо действие, нито може да има предварителни договори за дарение, т.е. по начало това прехвърлително действие трябва да настъпи веднага (поначало, защото дарението може да бъде и под условие,което е единственото изключение от това правило). Поставя се въпросът: ако е подарена вещ с недостатъци или чужда вещ или вещ, обременена с чужди права възможно ли е надареният да търси отговорност от дарителя, т.е. прилагат ли се правилата за евикция и за отговорност за недостатъци при продажбата за дарението. Поначало отговорът на този въпрос е отрицателен, освен ако дарителят е знаел за това, че прехвърля чужди права или за това, че прехвърля вещ с недостатъци - това е господстващото виждане (Кожухаров, Цончев).
   

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: