(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0789),

– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7 0433/2011),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 март 2012 г.¹,

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 19 юли 2012 г.²,

– като взе предвид поетия с писмо от 21 декември 2012 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид член 55 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0191/2012),

1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет¹,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите²,

в съответствие с обикновената законодателна процедура³,

като имат предвид, че:

(1) С Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото¹ беше създадена рамка за мониторинг на антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията на парникови газове по поглътители, за оценка на напредъка по отношение на спазването на ангажиментите, свързани с тези емисии, и за изпълнение на изискванията за мониторинг и докладване съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК)² и Протокола от Киото³ в Съюза. За да се вземат предвид най-новите и бъдещите насоки на развитие в международен план, свързани с РКООНИК и Протокола от Киото, и за да се изпълнят новите изисквания за мониторинг и докладване, предвидени в правото на Съюза, решение № 280/2004/ЕО следва да бъде заменено.

(2) Решение № 280/2004/ЕО следва да бъде заменено с регламент предвид по-големия обхват на правото на Съюза, включването на допълнителни категории лица, до които се отнасят задълженията, по-комплексното и в голяма степен техническо естество на въведените разпоредби, нарасналата нужда от уеднаквени правила, приложими в целия Съюз, както и с цел да се улесни прилагането.

(3) Крайната цел на РКООНИК е стабилизирането на концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система. За постигането на тази цел общото повишение на световната средногодишна температура на повърхността не трябва да надхвърля прединдустриалните равнища с повече от 2 °C.

(4) Съществува необходимост от задълбочен мониторинг и докладване и от редовна оценка на емисиите на парникови газове в Съюза и държавите членки, както и на усилията на Съюза и държавите членки за противодействие на изменението на климата.

(5) Решение 1/CP.15 на Конференцията на страните по РКООНИК („Решение 1/CP.15“ ) и Решение 1/CP.16 на Конференцията на страните по РКООНИК („Решение 1/CP.16“) допринесоха значително за напредъка към преодоляването на свързаните с изменението на климата предизвикателства по балансиран начин. С тези решения се въведоха нови изисквания за мониторинг и докладване, приложими към осъществяването на амбициозните намаления на емисиите, за които Съюзът и неговите държави членки са поели ангажимент, и се предостави помощ на развиващите се страни. В тези решения беше отчетено също, че е важно адаптирането към изменението на климата да се разглежда в същия приоритетен ред, както смекчаването на последиците от него. В Решение 1/СР.16 също се изисква развитите страни да разработят стратегии или планове за развитие с ниски нива на въглеродни емисии. Очаква се тези стратегии или планове да допринесат за изграждането на общество с ниски нива на въглеродни емисии и да осигурят траен висок растеж и устойчиво развитие, както и икономически ефективно преминаване към изпълнението на дългосрочната цел за климата с надлежно отчитане на междинните етапи. Настоящият регламент следва да улесни ▌ изпълнението на тези ▌ изисквания за мониторинг и докладване ▌.

(6) Наборът от правни актове на Съюза, приет през 2009 г., наричан „пакет относно климата и енергетиката“, и по-специално Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.¹ и Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността², отбелязва още един твърд ангажимент от страна на Съюза и държавите членки значително да намалят своите емисии на парникови газове. Системата на Съюза за мониторинг и докладване на емисиите следва също да бъде актуализирана в светлината на новите изисквания съгласно посочените два законодателни акта.

(7) РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да разработват, периодично да осъвременяват, да публикуват и да предоставят на Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и поглъщането от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, към Виенската конвенция за защита на озоновия слой³ („Монреалски протокол“), като използват сравними методологии, договорени от Конференцията на страните.

(8) В член 5, параграф 1 от Протокола от Киото се изисква от Съюза и от държавите членки да създадат и поддържат национална система за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол, за да се гарантира изпълнението на другите разпоредби на Протокола от Киото. При спазването на това изискване Съюзът и държавите членки следва да прилагат ръководните принципи за националните системи, които се съдържат в приложението към Решение 19/CMP.1 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото („Решение 19/СМР.1“). Освен това, в Решение 1/СР.16 също се изисква въвеждането на национални мерки за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол. Настоящият регламент следва да даде възможност тези две изисквания да бъдат изпълнени.

(9) Кипър и Малта са включени в приложение І към РКООНИК съгласно Решение 10/CP.17 на Конференцията на страните по РКООНИК, което поражда действие от 9 януари 2013 г. и съответно Решение 3/CP.15 на Конференцията на страните по РКООНИК, което поражда действие от 26 октомври 2010 г.

(10) Опитът при изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО показа, че е необходимо да се увеличат взаимодействието и съгласуваността с докладването по други правни инструменти, по-специално с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността¹, с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители², с Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители³, с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове⁴ и с Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор⁵. Макар рационализирането на изискванията за докладване да налага изменението на отделни правни инструменти, използването на съгласувани данни за докладване на емисиите на парникови газове е от решаващо значение, за да се осигури качеството на докладването на емисиите.

(11) В четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) беше установено, че потенциалът за глобално затопляне (ПГЗ) на азотния трифлуорид (NF₃) е около 17 000 пъти по-голям от този на въглеродния диоксид (CO₂). NF₃все по-често се използва в електрониката като заместител на перфлуорвъглеродите (PFC) и серния хексафлуорид (SF₆). В съответствие с член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да се основава на принципа на предпазните мерки. Този принцип изисква мониторинг на NF₃, за да се оценят нивата на емисиите в Съюза и, ако е необходимо, да се определят действия за смекчаване на последиците.

(12) Данните, които понастоящем се докладват от националните инвентаризации на парниковите газове, в националните регистри и в регистрите на Съюза, не са достатъчни, за да се определят на равнище държави членки емисиите на CO₂ от гражданското въздухоплаване в национален мащаб, които не попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕО. При приемането на задължения за докладване Съюзът следва да не налага на държавите членки и на малките и средните предприятия (МСП) тежест, която не е пропорционална на преследваните цели. Емисиите на CO₂ от полети, които не са обхванати от Директива 2003/87/ЕО, представляват само малка част от общите емисии на парникови газове и създаването на система за докладване на тези емисии би представлявало неоправдана тежест, като се имат предвид съществуващите изисквания за сектора в по-широк смисъл съгласно Директива 2003/87/ЕО. Ето защо емисиите на CO₂ от категорията източник „1.А.3.А. гражданско въздухоплаване“ съгласно МКИК следва да се разглеждат като равни на нула за целите на член 3 и член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО.

(14) Докато емисиите и поглъщанията на парникови газове, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), се отчитат за изпълнението на целта на Съюза за намаляване на емисиите съгласно Протокола от Киото, те не са част от целта за намаление с 20 % до 2020 г. съгласно пакета относно климата и енергетиката. Съгласно член 9 от Решение № 406/2009/ЕО от Комисията се изисква да извърши оценка на реда и условията за включване на емисиите и поглъщанията от дейности, свързани със ЗПЗГС , в ангажимента на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове, като гарантира постоянство и екологична насоченост на приноса от земеползването, от промените в земеползването и от горското стопанство и осигури точен мониторинг и отчитане на съответните емисии и поглъщания. От Комисията се изисква също да направи законодателно предложение по целесъобразност с цел то да влезе в сила от 2013 г. На 12 март 2012 г. Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета предложение като първа стъпка към включването на сектора ЗПЗГС в ангажимента на Съюза за намаляване на емисиите, което доведе до приемането на Решение № .../2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и относно информация за действията, свързани с тези дейности^1.

(15) Съюзът и държавите членки следва да се стремят да представят възможно най-актуална информация за своите емисии на парникови газове, по-специално в рамките на стратегията „Европа 2020“ и в определения за нея график. Настоящият регламент следва да дава възможност за изготвянето на такива оценки във възможно най-кратки срокове чрез използването на статистическа и друга информация, напр., доколкото е уместно, данни, получени с космически средства и предоставяни от програмата „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ и от други сателитни системи.

(16) Тъй като Комисията обяви, че възнамерява да предложи нови изисквания за мониторинг и докладване на емисиите от морския транспорт, в т.ч. необходимите изменения на настоящия регламент, настоящият регламент следва да не предопределя подобно предложение и поради това засега в него следва да не бъдат включвани разпоредби относно мониторинга и докладването на емисиите от морския транспорт.

▌

(17) Опитът при изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО показа, че е необходимо да се подобрят прозрачността, точността, съгласуваността, изчерпателността и сравнимостта на докладваната информация относно политиките, мерките и прогнозите. В Решение № 406/2009/ЕО от държавите членки се изисква да докладват прогнозирания напредък по отношение на изпълнението на техните задължения по това решение, включително информация относно националните политики и мерки, и национални прогнози. В стратегията „Европа 2020“ е изложена програма за интегрирана икономическа политика, в която от Съюза и държавите членки се изисква да положат допълнителни усилия за своевременно докладване относно политиките и мерките в областта на изменението на климата и относно предвиденото им въздействие върху емисиите. Създаването на системи на равнището на Съюза и на държавите членки, придружено от по-добри указания във връзка с докладването, следва значително да допринесе за постигането на тези цели. За да гарантира, че Съюзът изпълнява своите международни и вътрешни изисквания за докладване на прогнозите за парниковите газове, и да оцени напредъка му в изпълнението на неговите международни и вътрешни ангажименти и задължения, Комисията следва да може също така да изготвя и използва прогнозни оценки за парниковите газове.

(18) Необходима е по-добра информация от държавите членки, за да се проследят напредъкът и действията им за адаптиране към изменението на климата. Тази информация е необходима, за да се разработи всеобхватна стратегия на Съюза за адаптация в съответствие с Бялата книга от 1 април 2009 г., озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“. Докладването на информация относно адаптирането ще позволи на държавите членки да обменят добри практики и да преценяват своите потребности и равнището си на подготвеност за противодействие на изменението на климата.

(19) Съгласно Решение 1/СР.15 Съюзът и държавите членки поеха ангажимент да предоставят съществено финансиране в подкрепа на действия за адаптиране и смекчаване на изменението на климата в развиващите се страни. В съответствие с точка 40 от Решение 1/СР.16 всяка развита страна, участваща в РКООНИК, трябва да подобри докладването относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията. По-доброто докладване е от съществено значение, за да бъдат признати усилията, които Съюзът и държавите членки полагат в изпълнение на ангажиментите си. С Решение 1/СР.16 беше създаден и нов "технологичен механизъм" за подобряване на международния трансфер на технологии. Настоящият регламент следва да осигури докладването на актуална информация за дейностите за трансфер на технологии към развиващите се страни въз основа на най-добрите налични данни.

(20) С Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета¹ беше изменена Директива 2003/87/ЕО като авиационните дейности бяха включени в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Съюза. Директива 2003/87/ЕО съдържа разпоредби относно използването на приходите от търгове, докладването относно използването на приходите от търгове от държавите членки и действията, предприети съгласно член 3г от същата директива. В резултат на измененията, внесени с Директива 2009/29/ЕО, Директива 2003/87/ЕО понастоящем съдържа и разпоредби относно използването на приходите от търгове и постановява, че поне 50 % от тези приходи следва да се използват за целите на една или повече от дейностите, посочени в член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО. Прозрачността при използването на приходите от търгове на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО е от ключова важност в подкрепа на ангажиментите на Съюза ▌.

(21) РКООНИК задължава Съюза и неговите държави членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват на Конференцията на страните национални съобщения и двугодишни доклади, като използват насоките, методиките и форматите, договорени от Конференцията на страните. В Решение 1/СР.16 се настоява за по-добро докладване относно целите, свързани със смекчаването на изменението на климата, и относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която се предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията.

(22) С Решение № 406/2009/ЕО сегашният годишен цикъл на докладване беше заменен с годишен цикъл от ангажименти, при което се изисква цялостен преглед на данните от инвентаризациите на парниковите газове в държавите членки в по-кратък срок от прегледа на данните от инвентаризациите съгласно РКООНИК, за да се даде възможност за гъвкавост и за прилагане на коригиращи мерки в края на съответната година, когато е необходимо. За да се гарантира, че оценката на спазването на Решение № 406/2009/ЕО се извършва по надежден, съгласуван, прозрачен и навременен начин, е необходимо да се установи на равнището на Съюза процедура за преглед на данните от инвентаризациите на парникови газове, представени от държавите членки.

(23) В рамките на процеса по РКООНИК понастоящем се обсъждат няколко технически елемента, свързани с докладването на емисиите на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, като ПГЗ, обхватът на докладваните парникови газове и методическите ръководства от МКИК, които да се използват при подготовката на националните инвентаризации на парниковите газове. Преразглеждането на тези методически елементи в контекста на процеса по РКООНИК и последващите преизчисления на времевите серии от емисии на парникови газове могат да променят равнището и тенденциите на емисиите на парниковите газове. Комисията следва да следи подобни насоки на развитие на международно равнище и, когато е необходимо, да предложи преразглеждане на настоящия регламент, за да се гарантира съгласуваността с методиките, използвани в контекста на процеса по РКООНИК.

(24) Съгласно настоящите ръководства за докладване на парниковите газове по линия на РКООНИК изчислението и докладването на емисиите от метан се основават на ПГЗ в стогодишна перспектива. Предвид високия потенциал за глобално затопляне и относително краткия живот на метана в атмосферата, Комисията следва да анализира ефекта от приемането на двадесетгодишна перспектива за метана по отношение на политиките и мерките.

(25) Като се вземе под внимание Резолюцията на Европейския парламент от 14 септември 2011 г. относно всеобхватен подход към антропогенните емисии на газове, различни от CO₂, които оказват въздействие върху климата, и след като бъде постигнато споразумение в рамките на РКООНИК за използване на утвърдените и публикувани ръководства на МКИК за мониторинг и докладване на емисиите от сажди, Комисията следва да анализира последиците по отношение на политиките и мерките и, ако е уместно, да измени приложение І към настоящия регламент.

(26) Емисиите на парникови газове, докладвани във времевите серии, следва да се изчисляват, като се използват едни и същи методи. Данните за обуславящите емисиите дейности и емисионните фактори следва да се получават и използват по съгласуван начин, като се гарантира, че изменения на тенденциите в емисиите не са в резултат на промени в методите за изчисление или в допусканията. Преизчисления на емисиите на парникови газове следва да се извършват съгласно утвърдени ръководства и да се използват за подобряване на съгласуваността, точността и изчерпателността на докладваните времеви серии, както и прилагането на по-подробни методи. Когато се променя методиката или начинът, по който се събират данните за обуславящите емисиите дейности и емисионните фактори, държавите членки следва да преизчислят данните от инвентаризацията за докладваните времеви серии и да преценят необходимостта от преизчисления, като изхождат от съображенията, посочени в утвърдените ръководства, по-специално за ключовите категории. С настоящия регламент следва да се установи дали и при какви условия резултатите от тези преизчисления следва да се вземат предвид при определянето на годишно разпределените количества емисии.

(27) Въздухоплаването оказва въздействие върху климата в световен мащаб в резултат на изпускането на CO₂, както и на други емисии, в т.ч. емисиите на азотни оксиди и механизми като увеличаването на перестите облаци. С оглед на бързо развиващото се разбиране на науката за това въздействие, в контекста на настоящия регламент следва редовно да се извършва актуална оценка на въздействието на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, несвързано с емисиите на CO₂. Моделирането, което се използва в това отношение, следва да бъде приведено в съответствие с научния прогрес. Въз основа на своите оценки на това въздействие Комисията би могла да разгледа съответни варианти на мерки за противодействие.

(28) Европейската агенция за околната среда има за цел да подпомага устойчивото развитие и постигането на значително и измеримо подобрение на състоянието на околната среда в Европа, като предоставя своевременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация на лицата, определящи политиките, на публичните институции и на обществеността. Европейската агенция за околната среда следва да съдейства на Комисията, по целесъобразност, при дейности по мониторинга и докладването, особено в контекста на системата на Съюза за инвентаризация и системата му за политики и мерки, и прогнози, при осъществяването на годишен експертен преглед на инвентаризациите на държавите членки, при оценката на напредъка в изпълнението на ангажиментите на Съюза за намаляване на емисиите, при поддържането на Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата относно въздействията, уязвимостта и адаптирането към изменението на климата, както и при предоставянето на обществеността на достоверна информация относно климата.