Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0061

(3) Всяка група организира своята работа в съответствие с регионалните усилия за сътрудничество съгласно член 6 от Директива 2009/72/ЕО, член 7 от Директива 2009/73/ЕО, член 12 от Регламент (ЕО) № 714/2009 и член 12 от Регламент (ЕО) № 715/2009 и други съществуващи структури за регионално сътрудничество.

(4) Всяка група поканва, според целесъобразността с оглед изпълнението на съответния приоритет, определен в приложение І, организатори на проект, потенциално отговарящ на изискванията за подбор като проект от общ интерес, както и представители на националните администрации, на регулаторните органи, ▌и ОПС от държави кандидатки за членство в Съюза и потенциални държави кандидатки, държавите –– членки на Европейското икономическо пространство и на Европейската асоциация за свободна търговия, представители на институциите и органите на Енергийната общност, държавите, обхванати от Европейската политика за добросъседство, както и държави, с които Съюзът е установил конкретно сътрудничеството в областта на енергетиката. Решението за отправяне на покана към представители на трети държави се основава на консенсус.

(5) Всяка група провежда консултации с организациите, представляващи съответните заинтересовани страни – и ако се счете за целесъобразно – директно със заинтересованите страни, включително с производители, оператори на разпределителни системи, доставчици, потребители и ▌организации за опазване на околната среда. Групата може да организира изслушвания или консултации, когато това е необходимо за изпълнението на нейните задачи.

2. ПРОЦЕС ЗА СЪСТАВЯНЕ НА РЕГИОНАЛНИ СПИСЪЦИ

(1) Организатори на проекти, потенциално отговарящи на изискванията за подбор като проекти от общ интерес, за които целта е да придобият статут на проекти от общ интерес, подават заявление за избиране като проект от общ интерес до ▌групата, което съдържа:

- оценка на своите проекти по отношение на приноса за осъществяването на приоритетите, определени в приложение I;

- анализ на изпълнението на съответните критерии, дефинирани в член 4;

(2) Всички получатели са длъжни да спазват поверителност на чувствителната от търговска гледна точка информация.

(3) След приемането на първия списък на Съюза за всички следващи приети списъци на Съюза, предложените проекти за пренос и съхранение на електроенергия, които попадат в категориите, определени в приложение II, точка 1, букви а), б) и г), са част от най-новия наличен десетгодишен план за развитие на електроенергетиката, разработен от ЕМОПС за електроенергия съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 714/2009.

(4) След приемането на първия списък на Съюза за всички следващи приети списъци на Съюза, предложените проекти за пренос и съхранение на електроенергия, които попадат в категориите, определени в приложение II, точка 2, са част от най-новия наличен десетгодишен план за развитие на електроенергетиката, разработен от ЕМОПС за електроенергия съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 715/2009.

(6) Предложените проекти за транспортиране на въглероден двуокис, които попадат в категорията, определена в приложение II, точка 4, се представят като част от план, разработен от поне две държави-членки, за развитие на трансгранична инфраструктура за транспортиране и съхраняване на въглероден двуокис, който план се представя на Комисията от заинтересованите държави-членки или от организациите, определени от тези държави-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРАВИЛА И ПОКАЗАТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С КРИТЕРИИТЕ ЗА ПРОЕКТИТЕ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС

(1) Проект със значително трансгранично въздействие е проект на територията на държава-членка, който отговаря на следните условия:

а) за пренос на електроенергия — ако проектът увеличава преносния капацитет на мрежата или наличния капацитет за търговски потоци, на границата на споменатата държава-членка с една или няколко други държави-членки или в която и да е друга важна точка на същия преносен коридор, като по този начин се увеличава трансграничният преносен капацитет на мрежата с поне 500 мегавата в сравнение със ситуацията, при която проектът не бива въведен в експлоатация;

б) за съхранение на електроенергия — ако проектът осигурява поне 225 MW инсталирана мощност и има капацитет за съхранение, който позволява нетно годишно производство на електроенергия от 250 гигаватчаса/година;

в) за пренос на газ — ако проектът касае инвестициите в съоръжения за реверсивно подаване или в изменение на газопреносния капацитет през границата(-ите) на съответните държави-членки с поне 10 % в сравнение със ситуацията преди въвеждането на проекта в експлоатация;

г) за съхраняване на втечнен газ/сгъстен природен газ — ако целта на проекта е пряко или непряко снабдяване на поне две държави-членки или изпълнение на стандарта за инфраструктурата (правило N-1) на регионално равнище, в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 994/2010;

д) за интелигентни електроенергийни мрежи — ако проектът е разработен за оборудване и уредби за високо и средно напрежение, проектирани за напрежение 10 kV или по-високо. Той включва операторите на преносни и разпределителни системи от поне две държави-членки, които обхващат най-малко 50 000 мрежови потребители, генериращи или консумиращи електроенергия, или и двете, при консумация от порядъка на най-малко 300 гигаватчаса/година, от които поне 20 % са с произход от енергия от възобновяеми източници, които имат променлив характер▌.

(2) Във връзка с проекти, попадащи в категориите, определени в приложение II, точка 1, буква а) — г), критериите, изброени в член 4, се оценяват както следва:

а) Интеграцията на пазара, конкуренцията и гъвкавостта на системата се оценяват в съответствие с анализа, направен в най-новия наличен в целия Съюз десетгодишен план за развитие на електроенергийната мрежа, по-специално чрез:

– изчисляване, при трансграничните проекти, на въздействието върху преносния капацитет на мрежата в двете посоки на пренасяне, измерен като мощност (в мегавати), и техния принос за постигане на минималния капацитет на междусистемните връзки от 10 % инсталирана производствена мощност, или, при проекти със значително трансгранично въздействие, въздействието върху преносния капацитет на мрежата на границите между съответните държави-членки, между съответните държави-членки и трети държави или в рамките на съответните държави-членки, както и въздействието върху балансирането на товарите и енергоподаването и експлоатацията на мрежата в съответните държави-членки;

– оценка на въздействието, за анализирания район, както е дефиниран в приложение V, точка 10, представена като разходи за генериране и пренос за цялата енергийна система, и изменение и изравняване на пазарните цени, предизвикано от проекта при различни варианти на планиране, по-специално като се вземат предвид промените, предизвикани в подреждането по краткосрочни пределни разходи на централите.

б) Преноса на електроенергия от възобновяеми източници към големи центрове на потребление и съхранение се измерва в съответствие с анализа, направен в най-новия наличен десетгодишен план за развитие на електроенергийната мрежа, по-специално чрез:

– за преноса на електроенергия, чрез оценяване на размера на генериращата мощност на основата на възобновяеми енергийни източници (по видове технологии, в мегавати), които се присъединяват към мрежата и електроенергията им ще може да се пренася благодарение на проекта, сравнен с размера на планираната сумарна генерираща мощност на основата на тези видове възобновяеми енергийни източници в съответната държава-членка през 2020 г. в съответствие с националните планове за действие в областта на енергията от възобновяеми източници, както са определени в член 4 от Директива 2009/28/ЕО.

– за съхранение на електроенергия, чрез сравняване на новия капацитет, осигурен с проекта, със сумарния съществуващ капацитет за същата технология на съхранение в анализирания район, както е дефиниран в приложение V, точка 10.

в) Сигурността на доставките, оперативната съвместимост и надеждната експлоатация на системата се оценяват в съответствие с анализа, направен в най-новия наличен десетгодишен план за развитие на електроенергийната мрежа, по-специално чрез оценка на въздействието на проекта върху загубата на прогнозни товари в анализирания район, както е дефиниран в приложение V, точка 10, изразявайки оценката като адекватност на генерираните и пренасяните мощности за множество характерни периоди на натоварване, при отчитане на очакваните промени при определени от климата крайни метеорологични явления и тяхното въздействие върху устойчивостта на инфраструктурата. Където е целесъобразно, се оценява въздействието на проекта върху независимия и надежден контрол на работата на системите и услугите.

▌

(3) Във връзка с проекти, попадащи в категориите, определени в приложение II, точка 2, критериите, изброени в член 4, се оценяват, както следва:

б) Конкуренцията се измерва на базата на диверсификацията, включително улесняването на достъпа до местни източници на снабдяване, като ▌се отчита последователно: диверсификацията на източниците; диверсификацията на вариантите; диверсификацията на маршрутите; въздействието на новия капацитет върху индекса на Херфиндал-Хиршман (HHI), изчислен при нивото на капацитета за анализирания район, както е определена в приложение V, точка 10.

в) Сигурността на доставките на газ се измерва чрез изчисляване на допълнителната стойност на проекта за краткосрочната и дългосрочната устойчивост на газовата система на Съюза и за повишаването на оставащата гъвкавост на системата за справяне със смущения в снабдяването на държавите-членки при различни сценарии, както и допълнителния капацитет, осигурен с проекта, измерен във връзка със стандарта за инфраструктура (правило N-1) на регионално равнище, в съответствие с член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 994/2010.

г) Устойчивото развитие се измерва като принос на проекта за намаляването на емисиите, за подпомагането на резервирането на генериращата мощност от възобновяеми източници или на концепцията за производство на водород на база неизползваема за други цели електроенергия от възобновяеми източници („електроенергия в газ“) и за транспортирането на биогаз, като се вземат под внимание очакваните промени в климатичните условия.

(4) Във връзка с проекти, попадащи в категориите, определени в приложение II, точка 1, буква д), всяка функция, изброена в член 4, се оценява по следните критерии:

а) Ниво на устойчиво развитие: Този критерий се измерва чрез оценка на намаляването на емисиите на парникови газове и въздействието върху околната среда от инфраструктурата на електроенергийната мрежа;

б) Преносен капацитет на преносните и разпределителните мрежи за свързване и пренасяне на електроенергия от и към потребителите: Този критерий се измерва чрез оценяване на инсталираната мощност на децентрализираните енергийни източници в разпределителните мрежи, максимално допустимото подаване на електроенергия без опасност от претоварване на преносните мрежи, както и на енергията, непроизведена от възобновяеми източници поради рискове от претоварвания или рисковете за сигурността;

в) Възможности за свързване към мрежата и за достъп до всички категории потребители по мрежата: Този критерий се измерва чрез оценка на методите, приети за изчисляване на таксите и тарифите, и на тяхната структура при производителите, потребителите и при тези, които са и двете, както и на оперативната гъвкавост, осигурена за динамично балансиране на електроенергията в мрежата;

г) Сигурност и качество на снабдяването: Този критерий се измерва чрез оценка на отношението на надеждно разполагаемата генерираща мощност към върховия товар, дела на електроенергията, генерирана от възобновяеми източници, стабилността на електроенергийната система, продължителността и честотата на прекъсванията, взети за един клиент, включително прекъсванията свързани с климата, както и показателите за качеството на напрежението;

д) Ефективност и качеството на услугите за електроснабдяване и експлоатация на мрежите: Този критерий се измерва чрез оценка на равнището на загубите при преноса и в разпределителните мрежи, отношението между минималния и максималния електрически товар в рамките на определен период от време, участието на страната на потреблението в пазарите на електроенергия и в мерките за енергийна ефективност, процента на използване (т.е. средно натоварване) на компонентите на електроенергийната мрежа, разполагаемостта на мрежовите компоненти (свързана с планови и непланови ремонти) и нейното въздействие върху показателите на мрежата, както и действителната разполагаемост на мрежовия капацитет по отношение на стандартната му стойност;

е) Принос към трансграничните пазари на електроенергия от управление на потокоразпределението с цел облекчаване на циркулиращите потоци на мощност и увеличаване на капацитета на междинните връзки: Този критерий се оценява чрез оценка на отношението между капацитета на междусистемните връзки на дадена държава-членка и нейните електрически товари, на използването на капацитета на междусистемните връзки, както и на таксите за претоварване на междусистемните електропроводи.

(5) Във връзка с проекти, попадащи в категориите, определени в приложение II, точка 3, критериите, изброени в член 4, се оценяват както следва:

а) Сигурността на доставките на нефт се измерва чрез оценка на допълнителния размер на новия капацитет, който предлага дадения проект за краткосрочната и дългосрочната устойчивост на системата, и останалата гъвкавост на системата за справяне със смущения в доставките при различни сценарии.

б) Оперативната съвместимост се измерва чрез оценка на това до каква степен проектът подобрява функционирането на нефтопроводната мрежа, по-специално предоставяйки възможност за реверсивно подаване.

в) Ефективното и устойчиво използване на ресурсите се измерва чрез оценка на степента, в която проектът използва вече съществуващата инфраструктура и допринася за свеждане до минимум на рисковете и проблемите, свързани с околната среда и изменението на климата.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Методиката за хармонизиран анализ на разходите и ползите за цялата енергийна система за проекти от общ интерес трябва да отговаря на следните принципи, установени в настоящото приложение:

(1) Методиката трябва да се основава на общ набор входни данни, представителни за електроенергийната система и газовата система на Съюза в годините n+5, n+10 n+15 и n+20, където n е годината, през която е направен анализът. Този набор от данни обхваща минимум:

а) За електроенергията: сценарии за товарите, генериращите мощности по видове гориво (биомаса, геотермална енергия, водноелектрически централи, газ, ядрена енергия, нефтени горива, твърди горива, вятър, слънчева енергия от фотоволтаични инсталации, слънчева енергия от централи с концентратори на светлината, други технологии за възобновяеми енергийни източници) и тяхното географско местоположение, цените на горивата (включително биомаса, въглища, газ и нефтени горива), цени за въглеродния двуокис, структурата на преносната и, ако е необходимо, на разпределителната мрежа, и нейното развитие, като се вземат предвид всички нови значителни проекти за генериране (включително капацитет, предвиден за улавяне на въглероден двуокис), съхраняване и пренос, за които е взето окончателно решение за инвестиране и които подлежат на пускане в експлоатация до края на година n+5;

б) За газа: сценарии за потреблението, вноса, цените на горивата (включително въглища, газ и нефт), цените за въглеродния двуокис, структурата на преносната мрежа и нейното развитие, като се вземат предвид всички нови проекти, за които е взето окончателно решение за инвестиране и които подлежат на пускане в експлоатация до края на година n+5;

(2) Наборът от данни трябва да отразява правото на Съюза и националните такива, в сила към датата на анализа. Наборите от данни, използвани съответно за електроенергия и газ, трябва да бъдат съвместими, особено по отношение на предположенията за цените и количествата на всеки от пазарите. Наборът от данни се разработва след официални консултации с държавите-членки и организациите, представляващи всички заинтересовани страни. Комисията и Агенцията осигуряват достъп до необходимите търговски данни от трети страни, когато е приложимо.

(3) Методиката дава указания за разработването и използването на мрежите и моделирането на пазара, необходимо за анализа на разходите и ползите.

(4) Анализът на разходите и ползите се основава на хармонизирано определяне на разходите и ползите за различните анализирани категории проекти и обхваща най-малко периода от време, посочен в точка 1.

(5) Анализът на разходите и ползите като минимум взема предвид следните разходи: капиталовложения, експлоатационни разходи и ремонтни разходи през техническия жизнен цикъл на проекта, както и разходи за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците, в съответните случаи. Методиката дава указания за сконтовите проценти, които се използват за изчисленията.

(6) За пренос и съхранение на електроенергия анализът на разходите и ползите взема предвид въздействието и компенсациите в резултат от прилагането на член 13 от Регламент (ЕО) № 714/2009, въздействията върху показателите, установени в приложение ІV, както и следните въздействия ▌:

▌

а) емисиите на парникови газове и със загубите при пренос по време на техническия жизнен цикъл на проекта;

в) оперативната гъвкавост, включително оптимизирането на регулирането на мощността и спомагателните услуги;

г) устойчивостта на системата, включително устойчивостта на бедствия и по отношение на климата, както и сигурността на системата, особено за европейските инфраструктури от критично значение, както са определени в Директива 2008/114/ЕО.

(7) За газовия сектор анализът на разходите и ползите взема предвид като минимум резултатите от изпробването на [] въздействието върху показателите, установени в приложение IV, както и следните въздействия:

▌

а) ▌устойчивостта на бедствия и по отношение на климата, както и сигурността на системата, особено за европейските инфраструктури от критично значение, както са определени в Директива 2008/114/ЕО;

б) ▌претоварванията в мрежата за снабдяване с газ.

(8) За интелигентните електроенергийни мрежи анализът на разходите и ползите взема предвид най-малкото въздействията върху показателите, установени в приложение IV.

(9) Подробният метод, използван за отчитане на показателите, посочени в точки 6 до 8, се разработва след официални консултации с държавите-членки и организациите, представящи всички заинтересовани страни.

(10) Методиката определя анализа, който да бъде направен, въз основа на съответния набор от данни, като се определят въздействията със и без всеки един проект. Анализираният район за отделния проект обхваща всички държави-членки и трети държави, на чиято територия се осъществява проектът, всички техни съседни държави-членки и всички останали държави-членки, имащи в голяма степен отношение към проекта.

(11) ▌Анализът трябва да определи държавите-членки, за които проектът има положителни нетни резултати (бенефициерите), и държавите-членки, за които проектът има отрицателни нетни резултати (платците). Всеки анализ на разходите и ползите включва анализи на чувствителността по отношение на набора от входни данни, датата за пускане в експлоатация на различни проекти в рамките на една и съща зона за анализ и други съответни параметри.

(12) Операторите на преносни системи, хранилища, терминали за втечнен и сгъстен природен газ и операторите на разпределителни системи обменят информацията, необходима за разработването на методиката, включително на съответното моделиране на мрежата и пазара. Всеки оператор на преносна и разпределителна система, който събира информация от името на други оператори на преносни и разпределителни системи, връща на участващите оператори на преносни и разпределителни системи резултатите от събирането на данни.

(13) За общия пазар на електроенергия и газ и мрежовия модел, определен в член 12, параграф 11, наборът от входни данни, посочен в точка 1, трябва да обхваща годините n+10 n, n+20 и n+30 като моделът трябва да позволява пълна оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие, по-специално с включване на външните разходи, като тези, свързани с емисиите на парникови газове и конвенционални атмосферни замърсители или със сигурността на доставките.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

(1) В наръчника на процедурите, посочен в член 9, параграф 1, трябва да се уточнява поне:

а) съответното право, на което се основават решенията и становищата за различните типове съответни проекти от общ интерес, включително правото за опазване на околната среда;

б) съответните решения и становища, до които трябва да се стигне;

в) имената и координатите на компетентния орган, на други органи и на основните заинтересовани страни;

г) ходът на работите, излагащ накратко всеки етап от процеса, включително ориентировъчен период от време и кратък преглед на процеса на вземане на решение;

д) информация за обхвата, структурата и степента на детайлизиране на документите, които се представят със заявлението за решения, включително контролен списък;

е) етапите и средствата за участието на широката общественост в процеса.

(3) За да се увеличи общественото участие в процеса на издаване на разрешения и да се осигурят предварително информация и диалог с обществеността, се прилагат следните принципи:

а) Заинтересованите страни, имащи отношение към даден проект от общ интерес, включително съответните национални, регионални и местни органи, собствениците на терена и гражданите, живеещи в околностите на проекта, широката общественост и нейните сдружения, организации и групи, биват подробно информирани и до тях се правят допитвания на ранен етап, когато изразените от обществеността интереси все още могат да бъдат взети предвид, и по открит и прозрачен начин. Когато е необходимо, компетентният орган подкрепя активно дейностите, предприети от организатора на проекта.

б) Компетентните органи гарантират, че процедурите на допитване да обществеността във връзка с проекти от общ интерес се групират, когато това е възможно. Всяко допитване до обществеността обхваща всички тематични въпроси, свързани с конкретния етап на процедурата, като даден тематичен въпрос, свързан с конкретния етап от процедурата, не трябва да бъде разглеждан при повече от едно допитване до обществеността; едно обществено допитване обаче може да се проведе на повече от едно географско местоположение. Тематичните въпроси, повдигани при допитване до обществеността, се посочват ясно в уведомлението за допитването до обществеността.

в) Коментари и възражения са допустими само от началото на допитването до обществеността до изтичането на крайния срок.

(4) Концепцията за общественото участие включва като минимум информация за:

а) запитаните заинтересовани страни;

б) предвидените мерки, включително предложените места и дати на специалните срещи;

в) план-графика;

г) човешките ресурси, предвидени за съответните задачи.

(5) Във връзка с това провеждането на публичното допитване до обществеността да бъде извършено преди подаването на документацията по заявката, съответните страни трябва поне:

а) да публикуват информационна брошура от не повече от 15 страници, която прави ясен и сбит преглед на целта и предварителния времеви график на проекта, дава разгледани поне три алтернативни маршрута за националния план за развитие на мрежата, дава очакваните въздействия, включително с трансграничен характер, и възможните мерки за тяхното смекчаване, които се публикуват преди началото на допитването; В информационната брошура освен това се посочват интернет адресите на информационната платформа, посочена в член 18 и в наръчника на процедурите, посочени в точка 1.

б) да информират всички заинтересовани страни за проекта чрез страницата в интернет, посочена в член 9, параграф 7 и други подходящи информационни средства;

в) да поканят писмено съответните заинтересовани страни на специални срещи, на които се обсъждат поводи за загриженост.

(6) Страницата в интернет страницата на проекта предоставя минимум следното:

а) информационната брошура, посочена в точка 5;

б) редовно актуализирано нетехническо обобщение в не повече от 50 страници, отразяващо текущото състояние на проекта с ясно посочване, в случай на актуализации, измененията на предишните версии;

в) планирането на проекта и допитването до обществеността с ясно посочване на датите и местата за допитванията до обществеността и изслушванията, както и предвидените тематични въпроси, свързани с тези изслушвания;

г) координати за контакт с оглед на получаването на пълния набор документи на заявлението;

д) координати за контакт с оглед предаване на коментарите и възраженията от допитванията до обществеността.

▌

________________________

Специален доклад на Европейския омбудсман (Летище Виена)

Комисия по петиции

PE496.315

Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2013 г. относно специалния доклад на Европейския омбудсман относно неговото разследване във връзка с жалба 2591/2010/GG срещу Европейската комисия (летище „Виена“) (2012/2264(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент,

– като взе предвид член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана¹, и по-специално член 3, параграф 7 от него,

– като взе предвид член 205, параграф 2, първо изречение от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0022/2013),

A. като има предвид, че член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз оправомощава Европейския омбудсман да получава жалби от всеки гражданин на Съюза относно случаи на лоша администрация в действията на институциите или органите на Съюза;

Б. като има предвид, че жалбите, подадени от граждани на ЕС, представляват важен източник на информация относно евентуални нарушения на правото на ЕС;

В. като има предвид, че в съответствие с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“;

Г. като има предвид, че нито в Договорите, нито в устава на омбудсмана се предвижда определение за лоша администрация, като по този начин тази задача е оставена на Европейския омбудсман, под контрола на тълкувателната компетентност на Съда на ЕС; като има предвид, че в първия си годишен доклад омбудсманът представи неизчерпателен списък на действия, които биха представлявали случаи на лоша администрация;

Д. като има предвид, че след като Европейският парламент го прикани да формулира точно и ясно определение за лоша администрация, в годишния си доклад за 1997 г. Европейският омбудсман посочи, че „лоша администрация е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, който е задължителен за него“;

Е. като има предвид, че това определение беше допълнено с изявление, съгласно което, когато омбудсманът извършва проверка на това, дали дадена институция или орган на Общността са действали в съответствие със задължителните за тях правила и принципи, неговата първа и най-важна задача трябва да бъде да установи дали те са действали законосъобразно;

Ж. като има предвид, че омбудсманът също така следи за прилагането на подписаните от институциите кодекси за добро поведение на администрацията, които изразяват общите принципи на административното право, в това число елементи на принципа на предоставяне на услуги, както и на Хартата на основните права, която е приложима в своята цялост към съвкупната собствена администрация на ЕС;

З. като има предвид, че за 16 години и половина омбудсманът е представил 18 специални доклада и че до момента действа в дух на тясно сътрудничество и много отговорно, като използва тези доклади до Европейския парламент само като краен политически инструмент и по този начин показва общото си предпочитание към консенсусни решения;

И. като има предвид, че специалният доклад се отнася до начина, по който Комисията е разгледала жалба, подадена през 2006 г. по инициатива на 27 граждани, които се противопоставят на считаните от тях за отрицателни последици от разширяването на летище „Виена“;

Й. като има предвид, че член 2 от Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда (Директивата относно ОВОС)¹ гласи, че „държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че [...] проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, [...] са предмет на изискването за получаване на съгласие за предприемачески дейности и на оценка относно тяхното въздействие“;

K. като има предвид, че Комисията стигна до заключението, че строителните дейности за разширяването на летището са били извършени без задължителната оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), и на 21 март 2007 г. изпрати официално уведомително писмо до Австрия относно това, че последната е пропуснала да извърши ОВОС; като има предвид, че в отговора си от 7 май 2007 г. Австрия не е могла да опровергае факта, че въпросните инфраструктурни мерки са довели и продължават да водят до значително увеличение на въздушния трафик и на вредните въздействия от трафика на самолети над Виена, т.е. че тези мерки са оказали значително въздействие върху околната среда;

Л. като има предвид, че с оглед на факта, че строителните дейности са били или приключени, или почти приключени, Комисията предпочете – вместо да сезира Съда на ЕС за действията на Австрия – да търси споразумение с австрийските органи, с което да се поправи във възможно най-голяма степен този пропуск; като има предвид, че Комисията постигна споразумение с австрийските органи, че те ще извършат последваща ОВОС, за да се определи, наред с другото, какви мерки за смекчаване на последиците ще бъдат необходими, за да се намали въздействието на шума върху населението, живеещо в близост до летището;

M. като има предвид, че омбудсманът прие този избор от страна на Комисията; като има предвид, че жалбоподателите бяха недоволни от начина, по който е била извършена последващата ОВОС, като изразиха критично отношение по-специално във връзка с факта, че не са имали достъп до средства за съдебна защита, както се предвижда от Директивата относно ОВОС, и че органът, който отговаря за ОВОС – Министерство на транспорта на Австрия, е същият орган, който преди това е предоставил разрешенията за извършване на съответните дейности и който поради това е в ситуация на конфликт на интереси;

Н. като има предвид, че след проведената от него проверка омбудсманът счете, че не е в състояние да заключи, че Комисията е гарантирала правилното извършване на последваща ОВОС; като има предвид, че той все пак приключи случая, като зае становището, че не са необходими по-нататъшни действия от негова страна, тъй като производството е в ход и Комисията е заявила, че ще приключи случая за установяване на неизпълнение на задължения само когато бъде удовлетворена от предприетите от австрийските органи необходими мерки;

O. като има предвид, че през ноември 2010 г. жалбоподателите отново се обърнаха към омбудсмана и беше започната втора проверка, в хода на която омбудсманът провери досието на Комисията; като има предвид, че омбудсманът счете, че досието не съдържа доказателства, че твърденията, направени от жалбоподателите през периода, в който се е извършвала последващата ОВОС, са били обсъждани с австрийските органи, нито че решението на омбудсмана по първата жалба е довело до допълнителна кореспонденция освен докладите на Австрия относно ОВОС;

П. като има предвид, че това състояние на нещата доведе омбудсмана до извода, че Комисията не е взела под внимание констатациите от първата проверка, че тя по-специално не е била последователна в своите отговори до омбудсмана относно възможността за обжалване на последващата ОВОС и че не е настояла за извършването на ОВОС да бъде определен друг орган вместо Министерство на транспорта, което е издало разрешенията за извършване на строителни дейности;

Р. като има предвид, че омбудсманът отправи проектопрепоръка до Комисията, в която настоятелно я призовава да „преразгледа своя подход спрямо разглеждането на внесената от жалбоподателите жалба относно нарушението, засягащо летище „Виена“, и да коригира пропуските, подчертани от омбудсмана,“ и посочва, че това означава, че „по-нататъшните действия на Комисията в производството за установяване на неизпълнение на задължения следва да вземат под внимание задължението на националните органи да гарантират, че i) жалбоподателите имат достъп до процедура за преразглеждане и ii) са предприети стъпки за преодоляване на очевидния конфликт на интереси при прилагането на Директива 85/337/ЕИО“;

С. като има предвид, че в отговора си до омбудсмана по първия въпрос Комисията твърди, че е повдигнала въпроса за възможностите за обжалване пред австрийските органи, но е приела тяхната позиция, че това би повдигнало въпроси от гледна точка на националното право по отношение на съдебното производство, и посочва, че австрийските органи са поели ангажимент да гарантират, че кумулативните последици от предишните строителни дейности, подложени само на последваща оценка, ще бъдат изцяло взети предвид при извършването на ОВОС за новата трета писта, по която ще е възможен пълен съдебен контрол;

Т. като има предвид, че доводът на Комисията във връзка с второто твърдение за лоша администрация е, че Директивата относно ОВОС не предвижда никакви разпоредби по отношение на разпределението на правомощията във връзка с процедурата по ОВОС, която трябва да се провежда в държавите членки; като има предвид, че в съответствие с принципа на субсидиарност само държавите членки носят отговорност за организацията на собствената си администрация и за определянето на това, кой орган следва да отговаря за процедурите по Директивата относно ОВОС, и като има предвид, че общ принцип на административното право във всички държави членки е органът, взел незаконосъобразно решение, което е предмет на обжалване по административен или съдебен ред, да носи отговорност за коригирането на положението;

У. като има предвид, че по тази причина проектопрепоръката не постигна успех и омбудсманът счете, че настоящият случай е пример за ситуация, при която Комисията не е успяла да предприеме подходящи мерки по отстраняване на явно нарушение на правото на ЕС, като гарантира, че последващата оценка на въздействието върху околната среда е извършена безпристрастно и съветът на омбудсмана относно достъпа до средства за обжалване на посочената оценка не е бил подходящо приложен;

Ф. като има предвид, че по тази причина омбудсманът изрази становище, че е целесъобразно въпросът да бъде представен на вниманието на Парламента;

Х. като има предвид, че на 26 октомври 2012 г. Комисията прие предложение за преразглеждане на Директивата относно ОВОС; като има предвид, че комисията по правни въпроси състави доклад по законодателна инициатива, като поиска приемане на общ регламент относно административните процедури в администрацията на ЕС;

1. Приветства специалния доклад на омбудсмана, който подчертава важни въпроси, свързани с проблеми, засягащи прилагането на Директивата относно ОВОС и провеждането на производство за установяване на неизпълнение на задължения;

2. Припомня, че лоша администрация е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, който е задължителен за него;

3. Отбелязва, че твърдението за лоша администрация се отнася до начина, по който Комисията е провела производството за установяване на неизпълнение на задължения срещу Австрия, а именно нейния неуспех да гарантира, че както органът, издал разрешение за извършване на строителна дейност без необходимата оценка на въздействието, не отговаря за извършване на последваща ОВОС, така и че жалбоподателят има достъп до средства за обжалване на посочената оценка;

4. Подчертава, че настоящият доклад не засяга въпроса за евентуално неправомерно действие от страна на австрийските органи, а анализира въпроса дали Комисията е изпълнила задълженията си при проучването и действията си по жалбата, която е получила, както и при отговора си на исканията и препоръките на омбудсмана от първата му проверка по този случай;

5. Споделя загрижеността на омбудсмана относно потенциално отрицателно въздействие на конфликт на интереси при извършването на оценките на въздействието върху околната среда и се съгласява, че следва да се потърсят начини за справяне с проблема, като също така разбира загрижеността на Комисията относно превишаването на правомощията й, в случай че беше поискала от австрийските органи да определят друг орган, който да отговаря за последващата оценка;

6. Съветва компетентните органи в държавите членки да обръщат внимание на потенциални конфликти на интереси, в съответствие с действащото към момента право, и да се подготвят за евентуални изменения в правото на ЕС в това отношение; подчертава ролята на националните омбудсмани като важни медиатори, които помагат на гражданите да предприемат действия срещу потенциални конфликти на интереси и като цяло случаи на лоша администрация в администрацията на държавите членки;

7. Счита, с оглед на второто твърдение на омбудсмана, че честното, активно и цялостно участие на местното население в прилагането на Директивата относно ОВОС е важно като цяло, и поради това счита, че по проекти с потенциално голямо въздействие върху местната околна среда и здравето на човека следва да се провеждат по-често открити и прозрачни процедури по медиация; в този контекст признава широката обществена медиация преди провеждането на ОВОС във връзка с построяването на трета писта на летище Виена, при което беше взет под внимание кумулативният ефект (например вредното въздействие от шума) от тези разширявания, предмет на конкретното производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно договорите, и за които е предвидена детайлна процедура по преразглеждане;

8. Съгласява се с омбудсмана, че запазването и актуализирането на ясни записи съставлява част от добрата администрация, тъй като позволява, например, на европейския омбудсман да провери дали препоръките му са били взети предвид в достатъчна степен;

9. Счита също, че е препоръчително, като съществен елемент на добрата административна практика, да се поддържа подходяща, ясна и последователна кореспонденция с жалбоподателите в хода на производството за установяване на неизпълнение на задължения, както и с омбудсмана в хода на извършваните от него проверки;

10. Приветства изявлението на Комисията, че възнамерява да подобри практиката си по тези два въпроса – писмените записи и задълбочената кореспонденция, за да избегне проблеми с комуникацията, проявили се при настоящия случай;

11. Подчертава, че нито Комисията, нито австрийските органи са нарушили действащи разпоредби на европейското законодателство при извършването на последваща ОВОС, основавана на специално договорена sui generis процедура; все пак подчертава, че понеже правото на ЕС не предвижда правно основание за такава процедура, последната следва да бъде считана за извънредна и за последица от констатираното в миналото несъответствие с директивата, което не може да бъде поправено;

12. Счита, че в преговорите си с австрийските органи, Комисията е можела да положи повече усилия по отношение на достъпността на съдебния контрол, като отчита транспонирането на съответните разпоредби (член 10а) в австрийското право през 2005 г., както и по отношение на конфликта на интереси в отговорното австрийско министерство, като взема предвид основополагащия принцип в съдебната практика на ЕС, според който следва да се спазва не само буквата на закона, но да се вземат предвид също така целта и духа на законодателството;

Случаят с летище „Виена“, преразглеждане на Директивата относно ОВОС и Регламентът за добра администрация

13. Счита, че обстоятелствата, дали основание за започване от страна Комисията на производство за установяване на неизпълнение на задължения и в последствие за жалбата до европейския омбудсман, повдигат сериозни въпроси относно прилагането от държава членка, в случая Австрия, на Директива 85/337/ЕИО по това време; приветства факта, че преразглеждането през 2009 г. на австрийския федерален закон за прилагане на Директивата относно ОВОС взема надлежно предвид, наред с другото, констатациите от конкретното производство за установяване на неизпълнение на задължения и по този начин привежда австрийското законодателство в съответствие правото на ЕС в това отношение;

14. Припомня, че през годините на вниманието на комисията по петиции бяха представени няколко случая, при които се твърдеше, че държави членки са допуснали да се разрешат и осъществят проекти, без да бъде извършена необходимата оценка на въздействието върху околната среда;

15. Счита, че в случай че е много вероятно проектите да нарушат основни изисквания от Директивата относно ОВОС, засегнатата общественост следва да има на разположение ефективни правни инструменти, за да поиска незабавно пояснения от страна на отговорните за ОВОС органи относно съответствието на проектите с правилата на ЕС, така че да се предотврати настъпването на необратими екологични вреди в момента на изпълнение на посочените проекти;

16. Отбелязва също така, че понятието последваща ОВОС не е включено в настоящата Директива относно ОВОС и че посоченият инструмент беше договорен от Комисията в опит да се справи с фактическа ситуация, при която разрешенията вече са били издадени и строителните дейности извършени;

17. Изтъква, че случаят с летище „Виена“ изважда наяве недостатъци на настоящата Директива относно ОВОС, като например начините за справяне с проекти, които представляват свършен факт, тъй като вече са изпълнени, като евентуално вече са били нанесени щети на околната среда, и проблема с конфликт на интереси между отговорните органи, както се твърди в настоящия случай;

18. Припомня Годишния доклад за 2011 г. на комисията по петиции, в който се подчертава необходимостта от гарантиране на обективност и безпристрастност по отношение на ОВОС; припомня, че Комисията беше помолена да гарантира, че Директивата относно ОВОС ще бъде „подкрепена чрез осигуряване на по-ясни параметри по отношение на независимостта на експертните проучвания, общи прагове на ЕС, максимален срок за процедурата, включително ефективна обществена консултация, изискване за обосноваване на решенията, задължителна оценка на разумни алтернативи и механизъм за контрол на качеството“;

19. Приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата относно ОВОС с оглед укрепването й; изразява ангажимент изцяло да се ангажира съвместно с Комисията и Съвета в процедурата с цел да гарантира, че тази важна директива служи на целта си по все по-ефикасен и обективен начин¹;

20. Отбелязва, че действащата директива не съдържа изисквания за обективност и безпристрастност на органите, отговорни за издаването на разрешение, нито установява такива изисквания за органите, извършващи ОВОС; отбелязва, че тя не съдържа никакви разпоредби нито относно това, как да се процедира, когато даден проект вече е бил изпълнен или е близо до приключване, или относно това, как засегнатата общественост би могла, чрез ясна и небюрократична процедура, да получи незабавно пояснения от отговорните за ОВОС органи относно съответствието с правилата на ЕС на подобни проекти, които е много вероятно да нарушат основни разпоредби на Директивата относно ОВОС; поради тази причина счита, че преразглеждането на Директивата относно ОВОС предлага добра възможност за въвеждане на посочените изисквания и разпоредби;

21. Счита, че настоящият случай показва също, че в допълнение към мерки за укрепване на разпоредбите на Директивата относно ОВОС, са необходими по-ясни процедури за производството за установяване на неизпълнение на задължения, за предпочитане чрез приемане на общ регламент относно административните процедури в администрацията на ЕС, с което да се укрепи позицията на жалбоподателя; счита, че подобен регламент би бил подходящо средство за изясняване на задълженията на органите при комуникацията с жалбоподатели по производства за установяване на неизпълнение на задължения или с органи, които представляват европейските граждани, като комисията по петиции и омбудсмана, например чрез въвеждане на задължение да се отговаря възможно най-скоро на препоръките на омбудсмана, с цел да се избегнат погрешни тълкувания, като възникналите в конкретния случай;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0063

Правила за отчитане и планове за действие в областта на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство ***I

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

PE491.221

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно правилата за отчитане и планове за действие в областта на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (COM(2012)0093 – C7-0074/2012 – 2012/0042(COD))