Когато приема такива мерки, Съюзът следва да зачита областите на компетентност на държавите членки по отношение на политиката за горското стопанство

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1
Предмет и обхват

С настоящото решение се определят правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности в сектора Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (ЗПЗГС), като първа стъпка към включването, когато е целесъобразно, на посочените дейности в ангажимента на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове. Решението не създава задължения за отчитане или докладване по отношение на частни субекти. В него се предвижда задължение за държавите членки да представят информация относно своите действия в сектора ЗПЗГС за ограничаване или намаляване на емисиите и за запазване или увеличаване на поглъщанията ▌.

Член 2
Определения

1. За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а) „емисии“ означава антропогенни емисии на парникови газове в атмосферата по източници;

б) „поглъщания“ означава антропогенни поглъщания на парникови газове от атмосферата по поглътители;

в) „залесяване“ означава пряко и причинено от човека превръщане на площ, която не е била залесена за период от поне 50 години, в залесена площ чрез засаждане, посяване и/или благоприятствано от човека естествено засаждане, когато това превръщане е станало след 31 декември 1989 г.;

г) „повторно залесяване“ означава всяко пряко и причинено от човека превръщане на площ, която не е гора, в гора чрез засаждане, посяване и/или благоприятствано от човека естествено засаждане, което се ограничава до площ, която е била гора, но е престанала да бъде гора преди 1 януари 1990 г., и която е била превърната отново в гора в периода след 31 декември 1989 г.;

д) „обезлесяване“ означава прякото, причинено от човека превръщане на гора в площ, която не е гора, когато превръщането е станало след 31 декември 1989 г.;

е) „управление на горите“ означава всяка дейност, произтичаща от приложима към горите система от практики, която оказва въздействие върху екологичните, икономическите или социалните функции на горите;

ж) „управление на обработваеми площи“ означава всяка дейност, произтичаща от система от практики, приложима към земи за отглеждане на селскостопански култури, както и към земи, които са оставени под угар или временно не се използват за отглеждане на селскостопански култури;

з) „управление на пасища“ означава всяка дейност, която произтича от система от практики, приложима към използвани за животновъдство земи и насочена към контролиране или оказване на въздействие върху количеството и вида на растителността и отглежданите животни;

и) „рекултивация“ означава всяка пряка човешка дейност за увеличаване на въглеродния запас във всеки обект с площ минимум 0,05 хектара чрез създаването на растителна покривка, когато тази дейност не представлява залесяване или повторно залесяване;

й) „въглероден запас“ означава масата на ▌въглерода, съхранена в дадено въглеродно депо ▌;

к) „пресушаване и възстановяване на влажни зони“ означава всяка дейност, произтичаща от система за пресушаване или възстановяване на влажни зони на земя, която е била пресушена или възстановена като влажна зона след 31 декември 1989 г., има минимална площ 1 хектар и в която присъства органична почва, при положение че дейността не представлява никаква друга дейност, за която се съставят и водят отчети съгласно член 3, параграфи 1, 2 и 3, и при положение че пресушаването е пряко причинено от човека понижаване на нивото на подпочвените води, а възстановяването на влажни зони е прякото причинено от човека частично или цялостно обръщане на ефекта от пресушаването;

л) „източник“ означава всякакъв процес, дейност или механизъм, при който в атмосферата се отделя парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

м) „поглътител“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който от атмосферата се отстранява парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

н) „въглеродно депо“ означава част или цялостна биогеохимична даденост или система на територията на дадена държава членка, в която се натрупва въглерод, въглеродосъдържащ прекурсор на парников газ или въглеродосъдържащ парников газ;

о) „прекурсор на парников газ“ означава химично съединение, което участва в химичните реакции, водещи до създаването на парниковите газове, посочени в член 3, параграф 4;

п) „продукт от добита дървесина “ означава всеки продукт от дърводобива, ▌който е напуснал съответния дърводобивен обект ▌;

р) „гора“ означава площ от земя, определена от минималните стойности за размер на площ, за покритие от дървесни корони или еквивалентна гъстота на дърветата, и за потенциална височина на дърветата в зряла възраст на мястото им на растеж, както е определена за всяка държава членка в приложение V. Тя включва площи, покрити с дървета, включително групи от растящи млади естествени дървета ▌или насаждения, които все още трябва да достигнат минималните стойности за покритие от дървесни корони или еквивалентна гъстота на дърветата или минималната височина на дърветата, посочени в приложение V, включително всяка площ, която по принцип представлява част от горската площ, но на която временно няма дървета в резултат на човешка намеса, като например дърводобив, или в резултат на естествени причини, но за която може да се очаква, че отново ще се превърне в гора;

с) „покритие от дървесни корони“ означава частта от определена площ, която е покрита с вертикалната проекция на периметъра от дървесни корони, изразена като процент;

т) „гъстота на дърветата“ означава гъстотата на стоящите и растящи дървета върху горска площ, измерена в съответствие с методика, определена от съответната държава членка;

у) „естествени смущения“ означава всички неантропогенни събития или обстоятелства, които причиняват значителни емисии от гори ▌, чието настъпване е извън контрола на съответната държава членка, при условие че държавата членка ▌обективно няма възможност да ограничи значително ефекта от събитията или обстоятелствата върху емисиите, дори и след тяхната поява;

(ф) „фоново ниво“ означава средната стойност на емисиите, причинени от естествени смущения за определен период от време, с изключение на статистическите отклонения, изчислени в съответствие с член 9, параграф 2;

х) „период на полуотделяне на въглерода“ означава броя години, необходими на количеството въглерод, натрупано в определена категория продукти от добита дървесина, за да намалее наполовина от първоначалната си стойност;

ц) „ ▌незабавно окисление ▌“ означава метод на отчитане, при който се приема, че отделянето в атмосферата на цялото количество въглерод, натрупано в продуктите от добита дървесина, става в момента на дърводобива;

ч) „санитарна сеч“ означава всяка дърводобивна дейност, състояща се в добив на дървесина, която все още може да се използват поне частично от земи, пострадали от ▌естествени смущения.

2. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове съгласно член 12 за изменение на определенията в параграф 1 от настоящия член, с цел да осигури съгласуваност между тези определения и евентуални промени на съответните определения, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото, или на произтичащи от тях или последващи ги споразумения.

3. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове съгласно член 12 за изменение на приложение V с цел актуализиране на стойностите, посочени в това приложение в съответствие с промените на определенията по отношение на аспектите, посочени в приложение V, които са приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото, или на произтичащи от тях или последващи ги споразумения.

Член 3
Задължение за изготвяне и водене на отчети за ЗПЗГС

1. ▌За всеки отчетен период, посочен в приложение І държавите членки изготвят и водят отчети, които отразяват точно всички емисии и поглъщания, дължащи се на дейности на тяхна територия и попадащи в следните категории:

а) залесяване;

б) повторно залесяване;

▌

2. За отчетния период, започващ на 1 януари 2021 г., и след това държавите членки изготвят и водят годишни отчети, които отразяват точно всички емисии и поглъщания, дължащи се на дейности на тяхна територия и попадащи в следните категории:

По отношение на годишните отчети за емисиите и поглъщанията, дължащи се на управление на обработваеми площи и управление на пасища, за отчетния период от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. се прилага следното:

б) Преди 1 януари 2022 г. държавите членки изготвят и представят на Комисията до 15 март всяка година първоначални, предварителни и необвързващи годишни оценки за емисиите и поглъщанията от управлението на обработваеми площи и управлението на пасища, като използват по целесъобразност методиките на МКИК. Държавите членки следва да използват поне методиката, описана като Tier 1 в съответните ръководства на МКИК. Държавите членки се насърчават да използват тези оценки, за да набележат ключови категории и да разработят ключови методики от тип Tier 2 и Tier 3 за отделните държави с цел изготвяне на надеждни и точни оценки за емисиите и поглъщанията.

г) Държавите членки могат да поискат дерогация за да отложат крайния срок, установен в буква в), ако определянето на крайната оценка за отчитане на управлението на обработваема площ и управлението на пасища не може разумно да приключи в рамките на определения в настоящия параграф график поради поне една от следните причини:

ii) завършването на отчитането в рамките на графика би било непропорционално скъпо.

Държавите членки, които искат да се възползва от дерогацията, подават мотивирано искане до Комисията в срок до 15 януари 2021 г.

Ако Комисията счете, че искането е основателно, тя предоставя дерогацията за срок от максимум 3 календарни години, считано от 15 март 2022 г. В противен случай тя отхвърля искането, като излага основанията за решението си.

При необходимост Комисията може да изисква представянето на допълнителна информация в определен разумен срок.

Искането за дерогация се счита за прието, ако Комисията не е повдигнала възражения в рамките на шест месеца от получаването на първоначалното искане на държавата членка или от получаването на поисканата допълнителна информация.

3. За всеки отчетен период, посочен в приложение І, държавите членки могат освен това да изготвят и водят отчети, които отразяват точно емисиите и поглъщанията, дължащи се на рекултивация, пресушаване и възстановяване на влажни зони.

4. Отчетите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, включват емисиите и поглъщанията на следните видове парникови газове:

а) въглероден диоксид (CO₂);

б) метан (CH₄);

в) диазотен оксид (N₂O).

5. Държавите членки включват в своите отчети конкретната дейност по параграфи 1, 2 и 3, когато отчетите са подготвени и водени в съответствие с настоящото решение, от по-късната от следните две дати: датата на началото на дейността или 1 януари 2013 г.

Член 4
Общи правила за отчитане

1. В своите отчети, посочени в член 3, параграфи 1, 2 и 3, държавите членки отбелязват емисиите с положителен знак (+), а поглъщанията с отрицателен знак (-).

2. При изготвянето и воденето на своите отчети държавите членки следят за точността, пълнотата, последователността, сравнимостта и прозрачността на съответната информация, когато оценяват емисиите и поглъщанията на парникови газове, свързани с посочените в член 3, параграфи 1, 2 и 3 дейности.

3. Емисиите и поглъщанията, които се дължат на която и да е дейност, попадаща в повече от една категория по член 3, параграфи 1, 2 и 3, се отчитат само в една категория с цел да се предотврати двойно отчитане.

4. Въз основа на прозрачни и подлежащи на проверка данни държавите членки определят земните площи, на които се провежда дейност, попадаща в определена категория по член 3, параграфи 1, 2 и 3. Те осигуряват възможност всички тези земни площи да могат да бъдат ▌идентифицирани в отчета за съответната категория.

5. Държавите членки включват в своите отчети, посочени в член 3, параграфи 1, 2 и 3, всяка промяна на запасите от въглерод в следните въглеродни депа:

а) надземната биомаса;

б) подземната биомаса;

в) падналата листна маса и клони;

г) изсъхналата дървесина;

д) органичният въглерод в почвата;

е) продуктите от добита дървесина.

В случаите обаче, когато съответните въглеродни депа, изредени в първа алинея, букви а) до д), не са ▌източници, държавите членки могат да предпочетат да не включват в своите отчети промените на въглеродните запаси в тях. Държавите членки считат, че дадено въглеродно депо не е ▌източник само ако това е доказано въз основа на прозрачни и подлежащи на проверка данни.

6. Държавите членки завършат изготвянето на своите отчети по член 3, параграфи 1, 2 и 3, в края на всеки отчетен период, посочен в приложение I, като определят в тези отчети баланса на общите нетни емисии и ▌поглъщания ▌за съответния отчетен период.

7. Държавите членки водят пълна и точна документация за всички ▌данни, които използват при изпълнението на своите задължения по настоящото решение най-малко за времето, през което това решение е в сила.

Член 5
Правила за отчитане във връзка със залесяването, възобновяването на гори и обезлесяването

1. В отчетите във връзка със залесяването и възобновяванeтo на гори държавите членки отразяват емисиите и поглъщанията, произтичащи от подобни дейности, провеждани на земи, които не са били гори към 31 декември 1989 г. Държавите членки могат да отразят емисиите от залесяване и повторно залесяване в един отчет.

2. Държавите членки отразяват в своите отчети нетните ▌емисии и поглъщания, дължащи се на дейностите по залесяване, възобновяване на гори и обезлесяване, както и общите емисии и поглъщания за всяка от годините от съответния отчетен период, ▌въз основа на прозрачни и подлежащи на проверка данни.

▌

3. Държавите членки ▌водят отчети за емисиите и поглъщанията на площите, които са били посочени в отчетите по член 4, параграф 4 под категорията дейности по залесяване, повторно залесяване или обезлесяване, дори и когато вече не се провеждат такива дейности в тези площи.

Член 6
Правила за отчитане във връзка с управлението на гори

1. ▌ Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на дейности по управление на горите, изчислени като емисии и поглъщания във всеки отчетен период по приложение I, минус стойността, получена като се умножи броят на годините през този отчетен период по референтното количество, посочено в Приложение II.

2. Когато резултатът от изчислението, посочено в параграф 1, за определен отчетен период има отрицателна стойност, държавите членки включват в своите отчети във връзка с управлението на горите общи емисии и поглъщания с равностойност не повече от 3,5 % от емисиите на съответната държава членка през нейната базова година или базов период, съгласно посоченото в приложение VІ, както е подадено в съответния доклад на тази държава членка до РКООНИК, приет съгласно съответните решения CMP относно базовата година или базовия период за втория период на задължения по Протокола от Киото, с изключение на емисиите и поглъщанията от посочените в член 3, параграфи 1, 2 и 3 дейности, умножени по броя на годините в съответния отчетен период.

3. Държавите членки осигуряват съответствието на изчислителните методи, използвани от тях в отчетите във връзка с управлението на гори, с допълнение ІІ към Решение 2/CMP.6 и с изчислителните методи, използвани при изчислението на техните референтни количества, посочени в приложение II, по отношение най-малко на следните аспекти:

а) въглеродните депа и парниковите газове;

в) продуктите от добита дървесина;

4. Не по-късно от една година преди края на всеки отчетен период държавите членки съобщават на Комисията ▌преразгледаните референтни количества. Тези референтни количества са идентични с определените в актовете, одобрени от органите на РКООНИК или на Протокола от Киото, или — при липса на такива актове — се изчисляват в съответствие с процесите и методиките, определени в съответните решения, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото, или на произтичащи от тях или последващи ги споразумения.

5. Ако има изменения в съответните разпоредби на решения 2/CMP.6 или 2/СМР.7, държавите членки съобщават на Комисията ▌преразгледани референтни количества, които отразяват въпросните изменения, не по-късно от шест месеца след приемането на въпросните изменения.

6. Ако на разположение на дадена държава членка се окажат подобрени методики, свързани с данните, използвани за определянето на референтното количество, посочено в приложение ІІ, ▌или когато има значителни подобрения в качеството на данните, с които разполага дадена държава членка, съответната държава членка извършва подходящите технически корекции , за да включи въздействието на преизчисленията в отчетите за управлението на горите. Тези технически корекции са идентични на всички подобни корекции, одобрени в рамките на процеса на преглед на РКООНИК, съгласно Решение 2/CMP.7. Съответните държави членки съобщават тези корекции на Комисията най-късно като част от докладваната информация съгласно член 7, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № .../2013^.

▌

9. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 12, за да актуализира референтните количества по приложение II, когато дадена държава членка промени референтното си количество съгласно параграфи 4 и 5 и това е било одобрено в рамките на процесите по РКООНИК.

Член 7
Правила за отчитане във връзка с продуктите от добита дървесина

1. Всяка държава членка отразява в своите отчети съгласно член 3, параграфи 1, 2 и 3 емисиите и поглъщанията, които се дължат на промени във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, включително емисиите от добити дървесни продукти, отстранени от горите й преди 1 януари 2013 г. Емисиите от продукти от добита дървесина, които вече са отчетени съгласно Протокола от Киото за периода от 2008 г. до 2012 г. въз основа на незабавното окисление, се изключват.

2. В отчетите съгласно член 3, параграфи 1, 2 и 3, свързани с продукти от добита дървесина, държавите членки отразяват емисиите и поглъщанията, които се дължат на промени във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина , попадащи в следните категории, като използват функцията на разлагане от първи порядък и посочените в приложение III приети периоди на полуотделяне на въглерода:

а) хартия;

б) дървени плоскости;

в) нарязана дървесина.

Държавите членки могат да допълнят посочените категории с информация за корите, при условие че наличните данни са прозрачни и подлежащи на проверка. Освен това държавите членки могат да използват специфични за страната подкатегории за всяка от посочените категории. Държавите членки могат да използват специфични за страната методики и периоди на полуотделяне вместо посочените в приложение ІІІ методики и приети периоди на полуотделяне на въглерода, при условие че тези методики и периоди са определени ▌въз основа на прозрачни и подлежащи на проверка данни и използваните методи са поне толкова подробни и точни, колкото посочените в приложение ІІІ.

За изнасяните продукти от добита дървесина, ▌специфичните за страната данни се отнасят до специфичните за страната периоди на полуотделяне и използването на продуктите от добита дървесина в страната на вноса.

Държавите членки не използват специфични за страната стойности на периодите на полуотделяне за добити дървесни продукти, пуснати на пазара в Съюза, които се различават от тези, използвани от внасящите държави членки в отчетите им съгласно член 3, параграфи 1, 2 и 3.

3. Когато държавите членки отразяват в своите отчети съгласно член 3, параграфи 1, 2 и 3 емисиите на въглероден диоксид (CO₂) от продуктите от добита дървесина, намиращи се в депа за твърди отпадъци, отчитането става въз основа на ▌ незабавното окисление ▌.

4. Когато държавите членки отразяват в своите отчети емисиите, получени от продуктите от добита дървесина, които са добити за енергийни цели, те го правят също въз основа на ▌незабавното окисление ▌.

Държавите членки могат, единствено за сведение, да посочват в докладваната информация дела на дървесината, използвана за енергийни цели, която е била внесена от страна извън Съюза, както и държавите по произход на такава дървесина.

5. Внесените продукти от добита дървесина не се отчитат от внасящата държава членка, независимо от произхода им. Ето защо държавите членки отразяват в своите отчети емисиите и поглъщанията от продуктите от добита дървесина само когато тези емисии и поглъщания са получени от продукти от добита дървесина, отстранени от горските площи, които са включени в отчетите им съгласно член 3, параграфи 1, 2 и 3.

Член 8
Правила за отчитане във връзка с управлението на обработваеми земи, управлението на пасища, рекултивирането и пресушаването или възстановяването на влажни зони

▌

Член 9

2. Когато държавите членки прилагат параграф 1 от настоящия член, те изчисляват в съответствие с методиката, посочена в приложение VІІ, фоново ниво за всяка от дейностите, посочени в член 3, параграф 1, букви а), б) и г). Букви а) и б) от член 3, параграф 1 имат общо фоново ниво. Като алтернатива държавите членки могат да прилагат прозрачна и сравнима специфична за страната методика, като използват последователна и първоначално пълна времева серия от данни, включително за периода 1990—2009 г.

3. Държавите членки могат да изключат от своите отчети за ЗПЗГС, било ежегодно или в края на съответния отчетен период, неантропогенните емисии на парникови газове от източници, които надхвърлят фоновото ниво, изчислено в съответствие с параграф 2, когато:

а) емисиите за конкретна година от отчетния период надхвърлят фоновото ниво плюс определено отклонение. Когато фоновото ниво е изчислено в съответствие с посочения в приложение VІІ метод, това отклонение е равно на два пъти стандартното отклонение за времевата серия, използвана за изчисляване на фоновото ниво. Когато фоновото ниво е изчислено като се използва специфична за страната методика, държавата членка описва начина, по който е определено отклонението, когато е необходимо такова отклонение. При всяка използвана методика се избягва прилагането на математическо очакване за нетните кредити за времето на отчетния период.

▌

4. Всяка държава членка, която изключва неантропогенните емисии на парникови газове от дължащи се на естествени смущения източници през конкретна година от отчетния период:

б) не изключва емисии в резултат на дейности по дърводобив и санитарна сеч, извършени на тези площи вследствие на настъпилите естествени смущения;

в) не изключва емисии в резултат на препоръчително изгаряне, извършено на тези площи през тази конкретна година от отчетния период;

г) не изключва емисии, свързани с площи, които са били подложени на обезлесяване вследствие на настъпилите естествени смущения.

5. Държавите членки могат да изключат неантропогенни емисии на парникови газове от дължащи се на естествени смущения източници, само ако предоставят прозрачна информация, която да показва:

а) че всички площи, засегнати от естествени смущения през конкретната отчетна година, са били идентифицирани, включително географското им разположение, годината и видовете естествени смущения;

б) че през остатъка от съответния отчетен период не е осъществявано обезлесяване на площите, които са били засегнати от естествени смущения и по отношение на които емисиите са били изключени от отчитането;

в) какви подлежащи на проверка методи и критерии ще бъдат използвани за установяване на обезлесяване на тези площи през годините, които следват отчетния период;

г) където е осъществимо, какви мерки е предприела държавата членка за управление или контрол на последиците от тези естествени смущения;

д) където е възможно, какви мерки е предприела държавата членка за рехабилитация на площите, засегнати от тези естествени смущения.

▌

6. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове съгласно член 12 за преразглеждане на изискванията за информация, посочени в параграф 5 от настоящия член, ▌с цел да бъдат отразени изменения на актове, приети от органите на РКООНИК или на Протокола от Киото.

1. Не по-късно от 18 месеца след началото на всеки отчетен период, посочен в приложение I, държавите членки изготвят и предават на Комисията информация за своите текущи и бъдещи действия в сектора ЗПЗГС за ограничаване или намаляване на емисиите и запазване или увеличаване на поглъщанията в резултат от дейностите, посочени в член 3, параграфи 1, 2 и 3 от настоящото решение, във вид на отделен документ или на ясно обособен дял от националните си стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии, посочени в член 4 от Регламент (ЕС) № .../2013^, или от националните си стратегии или планове във връзка с ЗПЗГС. Във връзка с това държавите членки осигуряват обсъждания с широк кръг заинтересовани страни. Когато дадена държава членка предава тази информация като част от стратегиите за развитие с ниски нива на въглеродни емисии съгласно Регламент (ЕС) № .../2013*, се прилага съответният график, посочен в този регламент.

Информацията за действията в сектора ЗПЗГС обхваща продължителността на съответния отчетен период, посочен в приложение І.

2. Държавите членки включват в информацията си за действията в сектора ЗПЗГС като минимум следните сведения за всяка от дейностите по член 3, параграфи 1, 2 и 3:

а) описание на миналите тенденции в емисиите и поглъщанията, включително, когато е възможно, исторически тенденции на развитие, доколкото е възможно разумното им възстановяване;

б) прогнози за емисиите и поглъщанията през ▌отчетния период;

в) анализ на потенциала за ограничаване или намаляване на емисиите и за запазване или увеличаване на поглъщанията;

г) списък на най-целесъобразните мерки, отчитащи националните обстоятелства, който включва при необходимост, без да се ограничава до тях, примерните мерки, посочени в приложение IV, които са планирани и/или ще бъдат въведени от държавата членка с цел реализация на потенциала за смекчаване, ако такъв е установен при анализа по буква в);

3. Комисията може да предоставя на държавите членки насоки и техническа помощ, за да улесни обмена на информация.

Комисията може, като се консултира с държавите членки, да обобщи изводите си от подадената от всички държави членки информация за действията в сектора ЗПЗГС с цел улесняване на обмена на знания и добри практики сред държавите членки.

4. До датата, която бележи средата на всеки отчетен период ▌, и преди края на всеки отчетен период, посочен в приложение I, държавите членки представят на Комисията доклад, който показва напредъка в изпълнението на действията им в сектора ЗПЗГС.

Въз основа на посочените в първа алинея доклади Комисията може да публикува обобщаващ доклад.

▌

Член 11

Комисията прави преглед на правилата за отчитане, съдържащи се в настоящото решение ▌, в съответствие с приети от органите на РКООНИК или на Протокола от Киото решения по тези въпроси, или в съответствие с други правни актове на Съюза, или при липса на такива решения — до 30 юни 2017 г., и при необходимост представя предложение на Европейския парламент и на Съвета.

Член 12
Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 2, параграфи 2 и 3, член 4, параграф 8, член 6, параграф 9, член 7, параграф 6 и член 9, параграф 6, се предоставят на Комисията за срок от осем години, считано от ...^. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на осемгодишния период. Делегирането на правомощия се удължава с мълчаливо съгласие за периоди със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не се противопоставят на такова удължаване не по-късно от три месеца преди края на всеки период.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграфи 2 и 3, член 4, параграф 8, член 6, параграф 9, член 7, параграф 6 и член 9, параграф 6, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграфи 2 и 3, член 4, параграф 8, член 6, параграф 9, член 7, параграф 6 и член 9, параграф 6, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с 2 месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 13
Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в ...
За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

• 
  ПРИЛОЖЕНИЕ I
  

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Функция на разлагане от първи порядък и приети стойности на периода на полуотделяне на въглерода по член 7

Функцията на разлагане от първи порядък, която е предназначена да се използва при стойности на i от 1900 до поредния номер на текущата година:

при което

B)

където:

въглеродния запас във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина в началото на i-тата година, Gg въглерод;

константата на разлагането във функцията на разлагане от първи порядък, с размерност години-1 (k = ln(2)/HL, където HL е периодът на полуотделяне на въглерода от въглеродното депо на продуктите от добита дървесина изразен в години).

постъпилото въглеродно количество през i-тата година във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, Gg въглерод * година-1

промяната на въглеродния запас през i-тата година във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, Gg въглерод * година-1

Приетите стойности на периода на полуотделяне на въглерода (HL) са както следва:

2 години за хартията

25 години за дървесните плоскости

35 години за рязаната дървесина.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІV

ПРИМЕРНИ МЕРКИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ДЕЙСТВИЯТА В СЕКТОРА ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ, ПРОМЕНИ В ЗЕМЕПОЛЗВАНЕТО И ГОРСКО СТОПАНСТВО (ЗПЗГС), ПОДАДЕНА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 2, БУКВА Г)

а) Мерки във връзка с управлението на обработваеми площи, като например:

- подобряване на агрономните практики чрез подбор на по-добри сортове селскостопански култури;

- увеличаване на сеитбообращението и избягване или намаляване на прилагането на угар без растителна покривка;

- подобряване на управлението на хранителните вещества, управлението на обработката на почвите и на остатъците от селскостопанските култури и управлението на водите;

- стимулиране на селскостопанските и горскостопанските практики и на потенциала за промени в растителната покривка/нейното използване.

б) Мерки във връзка с управлението на пасищата и тяхното подобряване, като например:

- предотвратяване на превръщането на пасищата в обработваеми земи и на връщането на обработваемите земи към естествена растителност;

- подобряване на управлението на пасищата чрез промени в интензивността и графика на пашата;

- увеличаване на производителността;

- подобряване на управлението на наторяването;

- въвеждане на по-подходящи растителни видове, по-специално видове с дълбока коренова система.

- стимулиране на устойчиви селскостопански практики по отношение на влажните зони;

- стимулиране на адаптирани селскостопански практики, като например минимална обработка на почвата или екстензивно отглеждане;

г) Мерки за предотвратяване на пресушаването и за насърчаване на възстановяването на влажните зони;

д) Мерки по отношение на съществуващите или частично пресушените торфени блата, като например:

- предотвратяване на по-нататъшното пресушаване;

- насърчаване на повторното оводняване и възстановяване на торфените блата;

- предотвратяване на пожари в торфените блата;

е) Възстановяване на деградирали почви;

ж) Мерки във връзка с горскостопанските дейности, като например:

▌

- залесяване и повторно залесяване;

- увеличаване на продуктивността на съществуващи гори;

- увеличаване на въглеродното депо на продуктите от добита дървесина;

- подобряване на управлението на горите, включително чрез оптимален състав на дървесните видове, облагородяване и прореждане и опазване на почвата;

з) предотвратяване на обезлесяването;

Изчисляване на фоновото ниво на естествените смущения

а) предоставят информация за вида (видовете) естествени смущения, включени в оценката;

б) включват оценки на общите годишни емисии за тези видове естествени смущения за периода 1990—2009 г., класифицирани според дейностите, които са посочени в член 3, параграф 1;

в) доказват, че последователността на времевата серия е гарантирана по отношение на всички съществени параметри, включително минималната площ, методиките за оценка на емисиите, обхванатите въглеродни депа и парникови газове.

а) изчисляване на средната аритметична стойност и стандартното отклонение на пълната времева серия за периода 1990—2009 г.;

б) изключване от времевата серия на всички години, през които годишните емисии са извън рамките на два пъти стандартното отклонение в сравнение със средната стойност;

в) повторно изчисляване на средната аритметична стойност и стандартното отклонение на времевата серия за периода 1990—2009 г. минус годините, изключени по буква б);

Механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата ***I

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

PE483.710

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 март 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза (COM(2011)0789 – C7-0433/2011 – 2011/0372(COD))