Съдържание първа част

Формата на собственост е 100% частна.

Общо в отрасъла на общината работят 157 единици – 46 % от всички, като преобладаващи са малките фирми с до 10 заети - 98%.

През 2003 г. отрасъла участвува в икономиката на общината с 41% от реализираните приходи и 15% от бруто продукцията. Данните за 2001 г. са 52% от всички икономически единици, като са реализирани 31 % от приходите и 11% от бруто продукцията .

Към 31.12.2003 г. търговските обекти в общината са 189. Магазините и павилионите са 150. От тях 106 са магазини и павилиони за хранителни стоки и 44 са магазини и павилиони за нехранителни стоки. По-голямата част се намират в гр. Хисаря . /Приложение 16 и 17 /

Заведенията за хранене и развлечения са 87, от които 70 са в гр. Хисаря. Общо площта на търговските зали е над 4000 кв.м.

Средно-списъчния състав на заетите в отрасъла от 155 през 2001 г. е нараснал на 213 през 2003 г. Средната-годишна заплата от 1645 лв. през 2001г. през 2003 г. е нараснала на 1720 лв. и е под средната работна заплата за общината – 80% .

Дълготрайните активи през 2003г. са се увеличили с около 24 % в сравнение с 2001г., като съотношението спрямо общите дълготрайни активи на територията на общината се е запазило почти същото - 7 % .

Запазено е и съотношението брой икономически субекти занимаващи се с търговия спрямо общия брой икономически субекти в общинската икономика 46% на 52 %.

Услугите са обособени в следните групи :

• 
  Финансови услуги, които включват:
  

• 
  банкови услуги - три банки обслужват населението на общината .
  

В представителствата на Централна кооперативна банка , “ДЗИ банк “ АД, Инвестбанк и Пощенска банка извършват също пълно банково обслужване на фирми и граждани . Откриват се разплащателни и набирателни сметки и депозити в лева и валута , изплащат се пенсии , извършва се покупко-продажба на валута и др. банкови услуги .

- застрахователни услуги

С представители на ДЗИ - ЕАД, Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество “ България” и др . Извършват се всички видове застрахователни услуги на граждани и фирми .

- компютърни и интернет услуги . В общината функционират четири интернет зали .

- информационни услуги . Информационния туристически център е създаден по проект, иницииран от Програмата на ООН. Предоставя туристическа информация и др. услуги .

- Други видове услуги, които се предоставят в общината са :

• 
  правни и счетоводни;
  
• 
  кабелна телевизия ;
  
• 
  фризьорски;
  
• 
  автотенекеджийски;
  
• 
  автомивки;
  
• 
  ремонт на битова техника;
  
• 
  ветеринарни услуги;
  
• 
  услуги със земеделска техника
  
• 
  дърводелски услуги
  
• 
  занаятчийски услуги
  

Средно-списъчния състав на заетите в отрасъла от 236 през 2001г. нараства на 387 през 2003г.

Най-добро развитие в прамишлеността на общината е получила хранително-вкусовата промишленост.

Слабо развити са леката, дърводобивната мебелната промишленост и металообработването. Преобладаващи са малките и средните фирми.

Собствеността е 100% частна.

• 
  3.3.2 Хранително-вкусова промишленост .
  

В подотрасъла работят 4 бутилиращи предприятия за минерална вода .Най старо и с по-голям производствен капацитет е ТПК“ ХИСАР- 90”. От средата на 2004 г предприятието е с обновени модерни високопроизводителни бутилиращи линии на съвременно технологично ниво. С по малък капацитет за производство са останалите три предприятия - “ МАВЪР 2000” ООД, “Аугуста -91”АД , “МАЛАКОВ” ООД и “МИЛЕНИУМ” ООД .

Хлебопроизводство, производство на тестени и шоколадови изделия , безалкохолни напитки и боза се извършва от 10 фирми . От тази група фирми с водещо значение за икономиката на общината е “ШОКОЛИНА” ООД , продукцията на което освен за вътрешния пазар на страната е предназначена и за износ . Продукцията на останалите фирми е предназначена за пазара на общината. С изключение на “ШОКОЛИНА” ООД, останалите фирми са малки с до 10 души персонал.

В месопреработвателния сектор работят две фирми “ФЛАЙШПРОДУКТЕ” ООД и “ ДИА-93” ООД.

Средната работна заплата на заетите в подотрасъла е една от най-ниските. За 2003г. тя е 1674 лв., което представлява 77% от средната заплата за общината .

Характерно за фирмите е, че в по-голямата си част са малки, с амортизирано оборудване, неотговарящо на съвременните изисквания. Почти всички фирми, поради липса на пазари и свито потребителско търсене, работят с непълен капацитет на производствените си мощности.

• 
  3.3.3 Лека промишленост
  

В подотрасъла работят малки предприятия за производство на спортни облекла и др. трикотажни изделия .

• 
  3.3.4 Дървообработване и мебелна промишленост .
  

Работят няколко малки частни фирми, които най-често изпълняват поръчки на клиенти .

Дърводобив в ограничени количества извършва Държавно лесничейство – Хисар .

• 
  3.3.5 Металообработване
  

Подотрасъла е в пряка зависимост от поръчките, които получава за изпълнение от други сродни предприятия и е със затихваща функция .

Площта на териториите за нуждите на селското стопанство е 56.18 % от общата площ на територията на общината .

Състоянието на отрасъла се определя от социално-икономическите реформи извършвани в страната.

Важни фактори, оказващи влияние върху развитието на селското стопанство са :

- процеса на възстановяване собствеността върху земята

- либерализация на търговията

- почти пълното оттегляне на държавата от регулиране на дейностите в земеделието

- интегриране на нашата страна към международните структури , преговорите с Европейския съюз за определяне референтните квоти и финансовата рамка за помощите за България.

Природо-климатичните условия са подходящи за развитието на двата основни подотрасъла на селското стопанство – растениевъдство и животновъдство.

Община Хисар има традиции в отглеждането на зърнено-житните култури, трайните насаждения, зеленчуците и техническите култури.

Процесът на възстановяване на собствеността върху земеделските земи в общината приключи с изготвянето на плановете за земеразделяне за всичките 13 землища.

Продължава процесът на обезщетяване във връзка с образуваните 3930 бр.преписки за общо 16242 дка , в т.ч. с издадени 1397 бр. решения за 4441 дка от общински поземлен фонд и поименни компесаторни бонове, поради приложен коефициент за редукция, съгласно чл.19,ал.1 от ППЗСПЗЗ и невъзможността да се възстановят земеделските им земи поради проведени строителни мероприятия.

От възстановените земи преобладават основно тези от пета и шеста категория, които са

24.56 % или 134716 дка. Качествените земеделски земи от първа, втора, трета и четвърта категория са 10.59 % или 57729 дка, а ниско плодородните от седма, осма, девета и десета категория са 20.67 % или 113385 дка. Без категория са 242414дка или 44.18 %.

Възстановената земеделска земя е силно разпокъсана. Обособена е в 70709 бр.имота със средна площ на имот от 3.8 дка, като преобладават имотите с площ от 1-3 дка - 44352 бр. имота и от 3-10 дка - 22787 броя.

Раздробяването на земята създава проблеми при обработването и отдаването й под наем или аренда и води до неефективното й използване.

Във възстановими стари реални граници и съществуващи стари реални граници е възстановена близо една четвърт от земеделската земя - 135350 дка или 24.68 %.

/ Приложение 18 до 21/


3.4.2 Растениевъдство

Растениевъдството е основен подотрасъл.

Отглеждат се предимно зърнени култури и трайни насаждения. /Приложение 22 и 23/

Лозовите масиви са почти амортизирани. През последните години са възстановени около 400 дка винени лозя.

От обработваемата земя най-голям е дялът на нивите – 81 % и трайните насаждения - 14 %.

Значителна част от земята, след възстановяването й, е собственост на хора /наследници на реални собственици / , които не са се занимавали и нямат намерение да се занимават със земеделие .

Лошото финансово състояние на частните земеделски кооперации, довело до фалита на някои от тях и липсата на интерес от собствениците на земеделска земя са причина за намаления процент на обработваемата земя и увеличаване на пустеещите земеделски земи , които възлизат на 74833 дка.

От отглежданите култури с най-голямо значение са зърнените, които през 2004 год. заемат 50.83 % от обработваната земя. Концентрирането на производството е върху по-малко площи . През 2004 год. намаляха засетите зърнени и фуражни култури.

Нарастват площите с етерично маслени и трайни насаждения.

Производството от трайните насаждения е крайно незадоволително по няколко причини :

• 
  в по-голямата си част те са амортизирани. Влоши се агробиологичното състояние и възрастова структура на лозовите насаждения. Част от тях подлежат на бракуване. Основните проблеми в сектора произтичат от многото наследници без техника , инвентар, средства и липса на опит за създаване на модерно и конкуретно лозарство.
  
• 
  след възстановяване на собствеността , голяма част от собствениците не прилагат необходимата агротехника
  
• 
  финансови
  
• 
  част от земеделските стопани се опитват да създават млади маломерни овощни градини , различни по видове и сортове. Причината е в неосигурения пазар и недостига на средства.
  

• 
  кооперативна
  
• 
  арендна
  
• 
  частни стопанства
  

кооперация с 86 % от обработваемата земя /под наем - 48 % и аренда - 38 % /, с тенденция за намаляване на относителния й дял. Увеличаване се дялът на арендната форма, като от 33 % обработвана земеделска земя през 2002 година, относителният дял през 2004 г. нараства на 38 %.

Частните стопани обработват незначителна площ - 280 бр.единици с 14 % от обработваемата земя.

3.4.3 Животновъдство

Животновъдството е вторият по значение подотрасъл на селското стопанство за община Хисар .

Има традиции в говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството.

/Приложение 24 до 27/

През последните години се наблюдава тенденция към намаляване броя на основните видове животни. Тази тенденция е най-силно изразена в овцевъдството.

През 2004 год. бройките овце са 66 % спрямо 2002 год..

Свинете през 2004 год. са 63 % спрямо 2002 год., говедата -90 % , а кокошките носачки – 38 %.

През анализирания период се наблюдава тенденция за увеличаване само на пчелните семейства.

Данните показват , че отглежданите животни са далеч под възможностите на общината.

/Приложение
Говедовъдството е съсредоточено в 354 броя ферми, в т.ч.: 352 частни /99.4 % / и 2 бр. на ЧЗК / 0.6 % / . Преобладаващ е дялът на малките ферми от 1- 3 броя животни - 76 % от всички частни ферми, следвани от фермите с 3 – 5 броя животни – 9 % и от 15- 20 броя животни – 10 %. Само две са фермите притежаващи над 100 броя говеда .

Свиневъдството се развива в частния сектор. Преобладават фермите от 1 – 3 броя животни. Само 8 са фермите с по-голям брой животни . Три от тях са с от 30 – 50 броя свине , а пет ферми с над 50 броя животни .

Овцевъдството се развива 95 % в частни ферми и едва 5 % в ЧЗК с производствена насоченост мляко и месо. Преобладаващи са малките ферми с до 20 броя овце. Фермите с 50 – 120 овце са само 8бр , а от 120 – 350 овце - 2 броя – една ЧЗК и една частна.

В значителен процент от частните ферми , животните се отглеждат при неподходящи санитарно-хигиенни условия, ниска степен на механизация на производствените процеси.

Не се развива племенно подобрителната работа.

Въпреки по-добрите грижи на частните стопани , липсата на познания, пренебрегвайки оптимизираното хранене, породния състав и санитарно-хигиенните изисквания, средната продуктивност е незадоволителна при отделните групи животни.

Произведената животинска продукция през 2004 година е намаляла на 41 % спрямо 2002 год. при добитата вълна и на 59 % при производството на яйца.

Един от проблемите с особено значение за развитието на животновъдството е и качеството на предлаганата животинска продукция.

Наличната земеделска техника е в по-голямата си част морално остаряла и физически износена. Поради финансови затруднения на земеделските производители машинния парк години наред не е обновяван. Малко са закупените нови машини.

3.5 ГОРСКО СТОПАНСТВО
По данни на Държавно лесничейство Хисаря горския фонд на територията на община Хисаря е разпределен както следва:
І. Площ на горския фонд – 20977,0 ха.

ІІ. Териториална локализация по населени места:

1. 
   Хисар – 3413,0 ха.
   
2. 
   Кръстевич – 2494,3 ха.
   
3. 
   Красново – 2279,2 ха.
   
4. 
   Старосел – 7967,3 ха.
   
5. 
   Паничери – 158,7 ха.
   
6. 
   Мътеница – 2465,5 ха.
   
7. 
   Ст. Железаре – 66,3 ха.
   
8. 
   Ново Железаре – 2,5 ха.
   
9. 
   Черничево – 128,6 ха.
   
10. 
    Беловица – 605,8 ха.
    
11. 
    Елешница – 536,9 ха.
    
12. 
    М.Крушево – 75,2 ха.
    
13. 
    Михилци – 783,7 ха.
    

1. 
   Гори с основно дървопрoизводствени и средообразуващи функции – 14575,0 ха.
   
2. 
   Гори със специални функции – 6402,0 ха.
   

Б/ Зелена зона – 95,6 ха.

В/ Курортна гора – 43,6 ха.

Г/ Лесопарк – 557,1 ха.

Д/ Вододайна зона – 1061,6 ха.

Е/ Защитна ивица гора – 170,5 ха.

Ж/ Семенни бази – 81,7 ха.

З/ Техн. проект за борба с ерозията – 3960,9 ха.

V. Стопански класове:

1. 
   В група гори с ОДФ – иглолистни култури от черен бор, иглолистни култури от бял бор, буков високобонитетен, средно и нискобонитетен, дъбов средно и нискобонитетен, буков високобонитетен за превръщане, зимендъбов среден и нискобонитетен за превръщане, благунов средно и нискобонитетен за превръщане, акациев, за реконструкция.
   
2. 
   В група гори с СпФ – иглолистни, широколистни високостъблени, за реконструкция, издънкови за превръщане, нискостъблени, тополови.
   

VI. Лов, риболов – видове, сезони, дивечовъдни станции

VIII. Лесоустройствен проект – предстои да се изработи през 2007 год.

Отрасъл строителство е слабо застъпен . Строителна дейност се извършва от Общинско предприятие “ БКС “ и няколко частни фирми , които изпълняват ниско строителство и строително ремонтни дейности . Характерно за отрасъла е , че през последните няколко години броя на строителните фирми е почти еднакъв .

На територията на общината има организиран обществен транспорт за превоз на пътници с автобусен и железопътен транспорт . С по-важно значение е автобусния транспорт, който покрива на 100% всички населени места на общината . Осъществява се изцяло от частни фирми. Има организиран вътрешноградски и таксиметров превоз . Автобусните линии от Общинската, Областната и Републиканската транспортна схема осигуряват връзка на населението от общината с общинския и областния център , и другите градове от страната .

Втори по значение със значително по-малък пътнико поток е железопътният транспорт . ЖП линията Пловдив - Хисар е електрифицирана . По направление Хисар - Пловдив и обратно ежедневно се движат шест влака. Железопътния транспорт свързва общинския център с Пловдив и осигурява връзка на пътуващите по почти всички направления в страната . По направлението пътуват предимно ученици и пенсионери от град Хисаря .

Характерно за транспорта е, че по-голямата част от автобусния парк на фирмите е амортизиран и морално остарял .

На територията на общината са получили развитие автомобилния и железопътния транспорт. С по-голямо значение за транспортното обслужване на населението от общината са извършваните обществени превози на пътници с автобусен транспорт .

Автобусните превози се осъществяват от следните фирми :

• 
  “МАГИСТРАЛИ” АД;
  
• 
  “МЕГАТРАНС – 99“ ООД;
  
• 
  “ХЕБРОС – БУС“ ООД;
  
• 
  ЕТ “ИВАН РАЙКОВ“;
  

Общинската транспортна схема е формирана главно от градските автобусни линии №1 Гарата – Момина баня и № 2 Гарата – Миромир. За осигуряване на възможност за връзка с железопътния транспорт и автобусните линии от областната транспортна схема по двете направления на градските автобусни линии се изпълняват по пет двойки курсове от началния и крайните пунктове , с което на този етап се отговаря на нуждите на ползващите този вид превози .

Превозите по градските линии се изпълняват от “МАГИСТРАЛИ “АД.

За осигуряване на по- добра връзка между отделните населени места в общината по утвърдено маршрутно разписание е пусната в действие и автобусна линия Хисар - Мало Крушево, която също се явява част от общинската транспортна схема

Транспортното обслужване на населението от общината и осигуряването на транспортни връзки между отделните селища се осъществява преди всичко с автобусни линии от ОБЛАСТНАТА ТРАНСПОРТНА СХЕМА с направления Пловдив – Хисар , Пловдив – Старосел , Пловдив - Красново, Карлово – Красново , Карлово – Мало Крушево , Карлово – Панагюрище /временно линията се изпълнява от Панагюрище до Хисар/ , Пловдив-Панагюрище, Сопот – Старосел и др.

По направление Хисар - Пловдив се изпълняват 14 двойки курсове по автобусна линия Пловдив - Хисар , 7 от които са от квотата на община Хисар и се изпълняват от “МЕГАТРАНС- 99” ООД и 7 са от квотата на община Пловдив и се изпълняват от “ ХЕБРОС – БУС “ ООД .

Подобно е положението и по направление Старосел – Пловдив , където се изпълняват 8 двойки курсове по автобусна линия Пловдив – Старосел , 4 от които са от квотата на община Хисар и се изпълняват от ЕТ “ ИВАН РАЙКОВ” и 4 са от квотата на община Пловдив и се изпълняват от “ ХЕБРОС – БУС “ ООД .

Сравнително добре е организирано и транспортното обслужване по направленията Красновски бани - Красново – Пловдив - 1 двойка курсове , двете обиколни насрещни линии с по 1 курс Пловдив – Пловдив през Калояново и през Царимир и направлението Кръстевич - Красновски бани -Пловдив - две двойки курсове от автобусна линия Пловдив – Красновски бани . Линиите са от квотата на община Пловдив и се изпълняват от “ ХЕБРОС – БУС “ ООД .

За осигуряване на нормално транспортно обслужване на населението от източната и западната част на общината допринасят и междуобщинските автобусните линии от ОБЛАСТНАТА ТРАНСПОРТНА СХЕМА изпълнявани от “ МАГИСТРАЛИ “ АД от квотата на община Карлово по направленията Карлово - Красново , Карлово – Крушево и Карлово – Кръстевич - по две двойки курсове и линиите Сопот – Старосел - две двойки курсове и Сопот – Старосел през Мътеница – една двойка курсове от квотата на община Хисар . Линиите имат особено значение , защото осъществяват връзка с всички населени места от общината, осигуряват и връзка на пътуващите с другите направления и видове транспорт .

Транспортното обслужване се допълва и от няколкото автобусни линии от РЕПУБЛИКАНСКАТА ТРАНСПОРТНА СХЕМА , които преминават през Хисар и свързват общинския център освен с областния център Пловдив и с редица други населени места от Северна и Южна България като Карлово , Калофер, Севлиево , Троян, Ловеч , Плевен , Габрово, Велико Търново , и Русе . По важни от тях са Пловдив – Русе , Пловдив – Плевен , сезонните линии Пловдив – Троян , Пловдив – Севлиево , Пловдив – Казанлък , и Пловдив – Ловеч . За населените места от западната част на общината от съществено значение са автобусните линии Пловдив – Панагюрище , Карлово – Панагюрище , Пловдив – Копривщица и др .

За подобряване на транспортното обслужване на населението от

с. Михилци от страна на Общинска администрация Хисар е направено мотивирано предложение за включване на автоспирка с. Михилци в маршрутното разписание №11101 на автобусна линия Пловдив – Троян.

В общината освен превози по утвърдени транспортни схеми се извършват и специализирани превози. Те са насочени основно към извозване на ученици и учители към училищата в гр. Хисаря и с. Красново .

Транспортното обслужване на населението в община Хисар се извършва почти изцяло от външни за общината фирми . Единствено част от превозите по линията Пловдив – Старосел се изпълняват от фирма регистрирана на територията на общината . В по-голямата си част автобусите , които извършват превозите са стари и не отговарят на изискванията за екологични качества . Морално остарял и амортизиран с години на производство между 1989 и 1991г. е автобусния парк на фирма ЕТ “ Иван Райков” .

Общината не разполага със собствена автогара и транспортна фирма за превоз на пътници . Съществуващата общинска транспортна схема , допълнена с автобусни линии от областната транспортна схема от квотата на община Хисар и преминаващите републикански линии през общинския център и част от населените места, осигурява ежедневни връзки на населението от общината с общинския и областния център .

За територията на общинския център и общината са издадени три разрешения / за три автомобила / на две фирми , за извършване на таксиметрови превози .

Втори по значение със значително по-малък пътнико поток е железопътният транспорт . По направление Хисар - Пловдив и обратно ежедневно се движат шест влака, от които три са директни . Железопътния транспорт свързва общинския център с Пловдив и осигурява връзка на пътуващите по почти всички направления в страната . По направлението пътуват предимно ученици и пенсионери от град Хисаря .

Транспортната обвързаност на общината с националната транспортна мрежа се обуславя преди всичко от това , че гр. Хисаря е известен балнеоложки курорт , има централното географско местоположение , близостта на автомагистрала “Тракия”, подбалканската автомагистрала и ж. п. линията Пловдив- Хисар .

Общинският център се намира на 50 км.. от летище Пловдив и на 160 км. от летище София .

Анализът показва, че налице е една сравнително добре изградена транспортна мрежа, която с малки изключения (с. Мало Крушево и с. Мътеница , където плътността на влизащите линии е малка ) осигурява нормално транспортно обслужване на населението .

За осъществяването на децентрализацията в управлението на публичните услуги и увеличаването на финансовата независимост на общините през разглеждания период бяха приети промени в нормативната уредба пряко влияещи върху финансовата среда на общината.

С последните промени, общината и бюджетните структурни звена могат да оперират само с бюджетни сметки и извънбюджетни фондове и сметки обслужващи регламентираните със закон общински фондове.

Съотношението между бюджетни и извънбюджетни средства в общината за разглеждания период е видно на фигурата от Приложение_2_8'>Приложение 28 .

През разглеждания период във фонд “Опазване на околната среда” са постъпвали незначителни приходи /5% от постъпленията във фонд “Приватизация”/ От тези средства е извършен ремонт на контейнери, ползван е вътрешен заем за бюджета, а от 31.01.2002г. фонда е закрит и остатъка от 2 283лв. е прехвърлен в бюджетната сметка на община Хисар.

По ИБС“Дарение и спонсорство” са постъпвали средства, които са изразходвани съобразно волята на дарителя.През м. януари 2003г. сметката е закрита и наличното салдо в размер на 10 520лв. е прехвърлено в бюджета на общината.

През периода общината е имала и ИБС обслужваща фонд”Жилищно строителство”, в която са постъпвали 0,5% режийни вноски и приходи от отстъпено право на строеж.Същата е закрита през януари 2002г., а наличните средства в размер на 32 331лв. са прехвърлени в бюджета.

През 2004г. общината разполага с една ИБС, обслужваща средствата по фонд “Приватизация”. Постъпилите средства от приватизация на общински обекти през годината са в размер на 269671лв.

Фиг. от табл. Приложение 28

От показаната фигура се вижда, че средствата по ИБСФ през 2002 и 2004г. бележат ръст, т.к. в тези години са постъпили средства от приватизация на общински имоти.

Фиг. от табл. в Приложение 29

• 
  Средствата по Програмата за постепенно намаляване и ликвидиране на неразплатените разходи;
  
• 
  Получаваните от централни институции (Агенция пътища, МОН,МТСП)средства, които се отчитат чрез така наречените трансферни сметки. Това са средства планирани в бюджетите на съответните ведомства, но предоставени на общината за финансиране на присъщи техни дейности;
  

В структурата на местните приходи преобладава делът на местните такси, като най-голям ръст бележат туристическите такси. През 2004г. таксата за битови отпадъци също бележи ръст, но това до голяма степен е в резултат от внесените от Общината такси за минал период от време.

Ръст бележат и другите местни приходи като основно значение за това е увеличението на приходите от: глоби и наказателни лихви /като трябва да се отбележи, че този параграф е непостоянен приходоносител/, от продажба на общинско имущество, от концесии и от дарения от страната.

Структурата на местните данъци и такси е показана на фигурата от таблицата на Приложение 30.

фиг. от табл. на Приложение 30

Фиг. от таблицата на Приложенние 31

• 
  Образованието има най-голям относителен дял от общите разходи, което до голяма степен е свързано с осигуряването на задължителните разходи за тази функция;
  
• 
  Относителния дял за социалното подпомагане е втори по големина след този на образованието до 2002г. Като изключим структурните промени, свързани с въвеждането на нови видове помощи това се дължи на нарастващата безработица и бедност. От 2003г. от общинско финансиране отпаднаха разходите за заплати, осигуровки, издръжка на дирекциите “Социално подпомагане” и частта от социалните помощи за сметка на общината, което обяснява резкия спад на разходите през 2003г. От 2003г. до 2004г. в тази дейност са отчетени само разходите за заетите по Програми за временна заетост;
  
• 
  Сравнително стабилен е ръста на нарастване на разходите във функция “Култура”.Като делегирана от държавата дейност през 2003г. и 2004г. значително се увеличиха разходите за дейност “Читалища”: от 47 148 лв. през 2002г. на 77 298 лв. през 2003г. и на 99 107 лв. през 2004г.;
  
• 
  Най-малък е дела на разходите за функциите ”Отбрана и сигурност” и “Здравеопазване”;
  
• 
  Забележим е ръста на нарастване на разходите за функция “БКС” и по-слабо във функция “ИЗО”;
  

Разпределението на разходите според икономическата им същност, т.е. текущи и инвестиционни бележат следните резултати:

Фиг. от Приложение 32

Да проследим източника на финансиране на капиталовите разходи според данните от следната фигура.

Регистрираният ръст на капиталовите разходи до 2003г. е зависим от размера на целевата субсидия за капиталови разходи от РБ и едва през 2004г.същият е по-малък в сравнение със средствата от друг характер.

През първите две години на разглеждания период общината завършва годината с неразплатени разходи, което обяснява и малкия размер на собствените средства разходвани за капиталови разходи.

В края на 2004г. общината няма неразплатени разходи, а реализирания остатък от средства в края на годината ще бъде използван за капиталови разходи и текущи ремонти през 2005г.

Общинския бюджет е основен финансов инструмент и документ на политиката на общината за решаване на текущи потребности и създаване на база за реализиране на дългосрочни цели. Чрез бюджета и управлението на извънбюджетните фондове, могат да се реализират инициативи, водещи до постигане на стратегическата цел и визиата на общината.

За да се постигне устойчивост на местните финанси от огромно значение е постигането на балансираност между пълномощията между общината и държавата за приходите и разходите, т.е. ”възложените разходни отговорности”, които общината е длъжна да изпълнява да бъдат покрити изцяло със средства от субсидии.

• 
  Между общинския център и останалата част на общината съществуват различия в икономическото и инфраструктурното развитие, заетост, доходи, и качество на живот . Особено засегнати са отдалечените от общинския център малки населени места.
  
• 
  Облика на общината се определя от туризма и търговията ,
  

• 
  Добро развитие е получил балнеоложкия и здравен туризъм.
  

• 
  Изградена е значителна материално-техническа база за развитие на балнеоложки и здравен , конгресен, културно-исторически и спортен туризъм в общинския център и съществуват възможности за развитие на селски , екологичен и ловен туризъм в другите населени места на общината.
  
• 
  Продължава процеса на преструктуриране , преустройство и приватизация за част от лечебно-възстановителната база. В резултат на това не функционира лечебно-възстановителен сграден фонд. Необходима е модернизация и подобряване на качеството на туристическия продукт в бившата санаториална база и почивните станции .
  
• 
  В по-голямата си част материално-техническата база на туризма е морално остаряла . Необходима е реконструкция , модернизация и обновяване .
  
• 
  Неефективно се използват природните ресурси, културно историческото наследство, наличната материално техническа база и селскостопанската суровинна база за развитие на селски , екологичен и ловен туризъм , липсват малки преработвателни предприятия в селскостопанските райони на населените места на общината.
  
• 
  Промишлеността е концентрирана в общинския център.
  
• 
  Преобладават малките предприятия с остаряла и амортизирана материално-техническа база, неотговарящи на изискванията на Европейския съюз .
  
• 
  Сравнително добре е развита хранително-вкусовата промишленост на база местни суровини. Не са получили развитие леката промишленост, дървообработването и металообработването .
  
• 
  Ниско е равнището на средната работна заплата в почти всички отрасли на икономиката на общината .
  
• 
  Заетостта на населението в активна трудоспособна възраст от другите населени места на общината е основно в селското стопанство .
  
• 
  Налице е спад и спиране на производствени мощности за преработка на селскостопанска продукция .
  
• 
  Недостатъчна е финансовата обезпеченост за реализация на различни проекти за изграждане на нова и подобряване на съществуващата спортна и развлекателна инфраструктура .Сравнително добре е развита търговската мрежа . Формата на собственост 100% частна .
  
• 
  Неравномерно са разположени търговските обекти на територията на общината. Съсредоточени са главно в гр. Хисар .
  
• 
  Транспортния парк е амортизиран и морално остарял .
  

• 
  Селското стопанство е традиционен отрасъл в общината .
  
• 
  Приключен е процеса на възстановяване на собствеността на земята .
  

• 
  Специализация на селското стопанство в производство на зърнено-житни и технически култури.
  
• 
  Наличие на добри ресурси за развитие на модерно земеделие .
  
• 
  Разпокъсаността на земеделската земя създава трудности при нейната обработка .
  
• 
  Амортизирани трайни насаждения
  
• 
  
  

Силни страни	Слаби страни
-богати природни ресурси-минерална вода, климат, биоразнообразие, гори; -съхранена околна среда; -богато и съхранено културно-историческо наследство; -наличие на материално-техническа база за туризъм и отдих; -благоприятно географско положение- в централната част на страната; -наличие на добри и разнообразни транспортни връзки с останалата част от страната; -наличие на собствени селско стопански суровинни ресурси за развитие на хранително-вкусовата промишленост.	-амортизирана материално-техническа база във всички сфери на икономиката; -недостатъчно средства за инвестиции; -недостатъчно квалифициран персонал; -застаряване на кадрите, заети в икономиката; -недостатъчна реклама; -разпокъсаност на земята; -ниско равнище на средната работна заплата.
Възможности	Заплахи
-привличане на инвестиции; -привличане на средства по донорски програми; -търсене на алтернативни видове и форми на туризъм.	-законодателна нестабилност; -въвеждане на квотен принцип отвън; -увеличаване на цените на ел.енергията и горивата; -намаляване на поръчките за военната промишленост; -липса на готовност за преструктуриране на икономиката съобразно изискванията на ЕС; -забавяне на комасацията на земята.