Хидроложка характеристика

Хидрогеоложките условия в границите на Общината се разглеждат в зависимост от геоложкия строеж на терена. Хидроложката система в Общината се определя от реките Стряма, Калаващица, Пикла, Пясъчник и др., които имат постоянен дебит. Това се обуславя от обстоятелството, че тяхната водосборна област обхваща голяма площ. Изграждането на язовири до известна степен регулира оттока им и нямат пороен характер, какъвто са имали в миналото. Освен това по тяхното поречие са се образували значителни по площ и мощност акумулационни тераси, в които е формиран групов поток.

3. 
   Почви
   

Обща характеристика на почвите.

Разнообразният релеф, геоложки строеж и местоположение на община Хисар предопределят твърде широкото разпространение на различни по състав почви. Преобладаващи като относително съотношение са кафявите горски почви, следвани от канелено–подзолистите. Относително най–слабо са разпространени хумусно–карбонатни и ливадно– канелени почви.

3. 
   Растителност
   

Състоянието на горите е задоволително от гледна точка на лесовъдските мероприятия с изключение на общинските, поради това, че по силата на закона за възстановяване на собствеността в земи и гори от горски фонд се забраняваше всякаква дейност в тези гори до окончателното възстановяване на собствеността. Това важи главно за изкуствено създадените иглолистни гори. В тях по простата причина, че са създавани по стари схеми с голяма гъстота, биологичния процес на отпад в 30-40 год. гори е с голям процент, което води до влошаване на цялостното санитарно състояние на растителността .

Значението на горите е многстранно - използват се като строителна и технологична суровина, за водоохранни и противоерозионни функции.

В последните няколко години се наблюдава тенденция към намаляване на обема на дърводобива.

За задоволяване нуждите на местното население се изразходва значителна част от добитата дървесина, главно дърва за огрев и в много малък обем строителна дървесина.

Горите осигуряват още паша на голяма част от селскостопанските животни, листников фураж и сено от голите площи. В горите се добиват още значителни количества гъби, горски плодове и билки като Жълт кантарион (Hipericum perforatum) и Червен кантарион (Centaurea erythrea), Съсънка (Anemone pratensis) Бял равнец (Achilea millefolium) и Жълт равнец, Иглика (Primula veris), Мащерка (Thymus sp.), Ружа (Altaea officinalis), Бъз (Sambucus nigra), Шипка (Rosa canina), Глог (Crataegus monogyna), липов цвят и много други билки.

6. 
   Животински свят
   

Фауната е взаимносвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Според зоогеографското райониране община Хисар обхваща част от Предпланинския район и Горнотракйиския район на Медитеранската подобласт при н.в. от 200 до 1530м.

Тук обитават евросибирски и централноевропейски видове от преходно–средиземноморския фаунистичен комплекс.

Благоприятни условия за развитие на дивечовите популации осигуряват дъбовите горски формации в Средна гора.

6. 
   Полезни изкопаеми
   

Община Хисаря не е богата на полезни изкопаеми.

Има ограничени находища на гранит в гр. Хисаря, които в момента не се използват.

3. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Икономическото развитие на Община Хисаря се характеризира с общите белези на икономическото развитие на страната . Почти във всички сектори на стопанството приключиха процесите на преструктуриране и приватизация на съществуващите държавни и общински предприятия.

Независимо от някой негативни страни, които могат да бъдат разгледани като следствие от реформата - високо ниво на безработица, загуба на пазари и др., през следващите години се очаква увеличаване на заетостта и стабилизиране на местната икономика. Основание за това дава анализа на данните от последните няколко години .

Броя на малките и средните предприятия на територията на общината от 308 през 2001. нараства на 340 през 2003г. Реализираните приходи през 2001г. в размер на 22719 х.лв. през 2003г. се увеличават на 38532 х.лв./ Приложение 1 /
Фиг.1 от Табл.1 Приложение 1



Подобно е положението и с произведената брутна продукция, която за сравнявания период бележи ръст. От 15189 х.лв. през 2001г. нараства на 24555 лв. през 2003 г. С почти същия темп продължава да се развива общинската икономика през 2004 г.

фиг.2 /от табл.2/ Приложение 2

Икономиката на Община Хисар е характерна с развита туристическа и търговска дейност с изразен промишлено-аграрен характер. Тя е съсредоточена основно в общинския център, в гр. Хисаря, като изпълнява ролята на център на зона на локална икономическа гравитация .

Преобладаващата част от активното население е заето в обслужващата сфера на обществения и частния сектор на туризма и търговията . Значителна част от населението е заето в селското стопанство и промишлените предприятия.

Хората в селата се занимават с отглеждане на селскостопанска продукция.

Все още на територията на община Хисаря няма изградени структури, които да насърчават бизнесконтактите.

Основната суровинна база, с която работят бутилиращите предприятия за минерална вода е природен ресурс и се намира на територията на общината. Останалите предприятия от хранително-вкусовата промишленост доставят суровини от района на общината, съседните общини и от страната.

Реализацията на произведената продукция, с изключение на бутилираната минерална вода, сладкарските и тестени изделия и някои други производни е предназначена за пазара в общината и страната. Част от бутилираната минерална вода и тестените изделия, освен за вътрешния пазар, са предназначени и за износ .

Липсата на достатъчно пазари, както в страната, така и в чужбина, пречат да се натоварят съществуващите мощности . Продължава традиционното сезонно увеличаване на производството през летните месеци и свиване през есенно-зимния период. Последното се отразява неблагоприятно на заетостта и води до увеличаване на безработицата през определени периоди.

Средната работна заплата в различните отрасли на общинската икономика, сравнена с тази за страната показва, че заплащането на територията на общината е значително по-ниско.

През последните няколко години развитието на пазара на труда в общината следва основните тенденции и процеси в развитието на икономиката на страната - преструктуриране на предприятия, приватизация, закриване на губещи и откриване на нови дейности .

Развитието на частния бизнес в общината обуславя и нарастването на средногодишния брой заети лица в частния сектор . Налице е устойчива тенденция на нарастване на заетите лица в частния сектор.

Отрасли на територията на общината, които са получили приоритетно развитие, са търговията и туризма, промишлеността и селското стопанство, които формират 89% от реализираните приходи от дейността на общинската икономика и 83% от бруто продукцията за 2003 г. /Приложение 3 до 8/


3.1 ТУРИЗЪМ

Благодарение на уникалното съчетание на природни условия и ресурси, лечебни минерални води, запазената чиста околна среда, богатото културно историческо наследство, приоритетно развитие в икономиката на общината е получил туризма. На територията на общината са обособени две курортни селища, които са с национално и международно значение - гр. Хисаря и с. Красново – Красновски минерални бани.

Чрез съчетаването на природните и антропогенните ресурси в общината се развиват следните видове туризъм :

• 
  Здравен и балнеоложки туризъм
  

Освен балнеохотелите , които предлагат богата гама от разнообразни процедури с минерална вода, на територията на града са изградени и функционират специализирани болнични бази на различни ведомства и организации с 643 легла .

Лечебните свойства на минералните води успешно се използват за лечението на бъбречни, жлъчни, урологични, стомашно-чревни, чернодробни болести и заболявания на опорно-двигателния апарат.

Заетостта на действуващата база е 59%.

През лечебновъзстановителните заведения за профилактика, рехабилитация и балнеология през 2003 г. са преминали 12372 лица. Реализирани са 137802 легло-дни.

С много добри условия за отдих, профилактика и рехабилитация разполага БББРП “ Калероя”, в която поетапно през последните години се извършва обновяване и осъвременяване на легловата база.

В останалата част обзавеждането на легловата база е морално остаряло и не отговаря на съвременните изисквания .

Поради причини от различно естество не функционират 10 балнеолечебни сгради с 1480 легла, в т.ч. е и легловата база на Красновски минерални бани.

Освен лечебновъзстановителните комплекси, на територията на гр. Хисаря има 8 хотела и 6 почивни станции.

Общо базата разполага с около 2500 легла, като от тях:

• 
  в хотелите са 1170,
  
• 
  в почивни станции 316,
  
• 
  в балнеоложката/медицинската/ база 643 легла,
  
• 
  в хижи -200 легла,
  
• 
  в самостоятелни стаи - 100 легла и др .
  

Водещи фирми с традиции в туристическата дейност са “Аугуста – 91 “ АД , БК “ХИСАР” АД , ПРО ЕАД клон Баня .

През 2003 – 2004 г. в хотелските бази на горните фирми се инвестираха значителни средства за преустройството и модернизирането им. Същите отговарят на съвременните изисквания и предлагат качествен туристически продукт. Останалата хотелска и лечебно-възстановителна база се нуждае от реконструкция и модернизация.

Общия брой на туристите преминали през хотелите и почивните станции са:

• 
  през 2003 г. е 36189, като в. т. ч 1489 са чужденци или 4 % . Реализираните нощувки са 87682, като в. т. ч нощувките от чужденци са 7371 или 8 % . Заетостта на базата е 16% .
  
• 
  През 2004 г. броя на туристите е 46428, в т. ч. чужденци 2273 или 5% . Общия брой на нощувките е 122236, в т. ч. чужденци 12336 или 10 %. Увеличена е и заетостта на 23 % за 2004 год. Увеличението на заетостта на легловата база в хотелите е следствие от реконструкцията, модернизацията на базите, която приключи последното тримесечие на 2004 год., както и подобряване качеството на предлагания туристически продукт.
  

Средно-списъчния брой на заетите в хотелиерството и ресторантьорството по данни на Териториално статистическо бюро е относително постоянен - 299-313 за периода 2001-2003 г., което представлява около 13 % от общия брой на заетите .

Макар и нараснала от 1791лв. през 2001г., на 1875 лв. през 2003 г., средната работна заплата е значително под равнището на средната за страната и е 87% от средната работна заплата за общината .

Общо в отрасъла, по данни на Общинска администрация, в отрасъла са заети 936 човека.

• 
  Културно-исторически туризъм
  

Хисарската крепостна стена е най-добре запазената на Балканския полуостров. В археологическия музей на града са изложени експонати от всички исторически епохи, които са открити при проучвания в Хисаря и околностите.

През 2000-2001г. е разкрит тракийски култов център в село Старосел, датиращ от края на V в. и началото на ІV в. пр.н.е. Той е най-големият запазен тракийски царски комплекс в Югоизточна България. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за масови посещения. Разкритите още пет могили в района оформят една неофициална “столица на тракийските царе” край Старосел. В общината има много други тракийски надгробни могили – вече консервирани или още неразкрити – древна тракийска обсерватория в с.Старо Железаре, могилите в Паничери, Красново.

Съчетанието на старинни паметници със съвременни архитектурни и художествени композиции като фонтана “Голата жена”, Колонадата, Летния театър, водопийните павилиони “Момина сълза “ и “Момина баня”, старите градски бани, освен че допълват богатата история на града, го правят особено привлекателен и атрактивен за посещения.

• 
  Конгресен туризъм
  

Налице са добри условия в хотелите и лечебновъзстановителните заведения за провеждане на конгреси, семинари и делови срещи. Броя на конферентните зали е 16, с общ капацитет около 1400 места.

С по–голям брой зали, с различен капацитет и съвременно обзавеждане разполагат хотелите “Хисар” и “Аугуста”- общо 800 места .

С подобряване на организацията и оборудването на наличните зали с по-модерна техника, предлагане на допълнителни услуги, повишаване на протоколните изисквания, повишаване качество на обслужването и с предлагане на съпътстващи спортни, и развлекателни програми, конгресния туризъм може да се наложи, и да бъде търсен от международни организации.

• 
  Екологичен туризъм
  

Независимо от добрите дадености, с които разполага общината, този вид туризъм още не е разработен, въпреки че се търси от от чуждестранните клиенти.

• 
  селски туризъм
  

Налице са много добри условия и предпоставки за селски туризъм – красиви села в подножието на Средна гора, стари къщи, запазени традиции и богата история.

Опознаването на бита и обичаите на населението от Хисарския край , изучаването на традиционни занаяти, народни танци и българска кухня, участие в домашните задължения на стопаните, дегустации на домашни вина представляват интерес и се търсят преди всичко от чуждестранните туристи .

• 
  ловен туризъм
  

Общината има идеални условия за лов и риболов.

Ловното дружество разполага с техника и водачи.

Необходимо е да се разработят оферти и реклама.

Предпоставка за развитието на този вид туризъм са ловните полета , множеството водоеми и наличието на леглова база в Хисаря, Старосел и Кръстевич .

• 
  Спортен туризъм
  

Природните ресурси, с които разполага общината - мек климат , минерални води и изградената общинска, частна и ведомствена спортна база са предпоставка за развитие на спортен туризъм .

В хотелската и лечебно-възстановителната база са изградени и функционират 8 закрити и 4 открити плувни басейни, 8 фитнес зали, 2 тенис корта .

Общинската спортна база разполага със спортен комплекс състоящ се от открит стадион, тренировъчно игрище, две спортни площадки , плувен комплекс с два плувни басейна, баскетболно игрище и тенис корт .

Частната и ведомствената спортна база се ползва преди всичко със спортно-развлекателен характер.

Състоянието на общинската спортна база, поради липса на средства за поддръжка, реконструкция и модернизация, е незадоволително. Последното я прави непривлекателна и слабо търсена за спортни изяви и тренировки .

Изградената спортна база на този етап не е достатъчна и наличната не се ползва пълноценно за развитие на спортен туризъм.

SWOT АНАЛИЗ/развитие на туризма/: