Съдържание списък на таблиците


Национална цел 5 за социално включване „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души”



страница5/39
Дата17.08.2018
Размер4.71 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   39

Национална цел 5 за социално включване „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души”

България е сред държавите-членки на ЕС, в които рискът на бедност за населението е над средното равнище за ЕС. По данни на НСИ през 2008 г. равнището на бедност в България е било 21.8% или бедни са били около 1.66 млн. лица, а през 2009г стойностите са съответно 20.7% или 1.56 млн. души По възрастови групи рискът от бедност е най-висок за децата до 18-годишна възраст (26%) и за населението над трудоспособна възраст (34%). Според икономическия статус рискът от бедност е най-висок за безработните и пенсионерите. В структурата на бедните около 27% са хора над трудоспособна възраст, 20% са децата под 18-годишна възраст и 53% са хората в трудоспособна възраст.

В тази връзка, към националната цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души или с 16% от бедните през 2008 г., са дефинирани четири подцели, а именно:



  • Намаляване на броя на децата във възрастовия интервал 0-18 г., живеещи в бедност, със 78 хил. души (30% от общата национална цел и 25% от броя на бедните деца през 2008 г.);

  • Намаляване на броя на лицата на 65 и повече навършени години, живеещи в бедност, с 52 хил. души (20% от общата национална цел и 10% от броя на бедните възрастни хора през 2008 г.);

  • Намаляване на броя на безработните във възрастовия интервал 18-64 г., живеещи в бедност, със 78 хил. души (30% от общата национална цел и 25% от броя на бедните безработни във възрастовия интервал 18-64 г. през 2008 г.);

  • Намаляване на броя на заетите лица във възрастовия интервал 18-64 г., живеещи в бедност, с 52 хил. души (20% от общата национална цел и 22% от броя на работещите бедни във възрастовия интервал 18-64 г. през 2008 г.).

Липсват конкретни данни за броя на хората в СИР, живеещи под прага на бедност, но предвид констатираните вече проблеми в образователното ниво на една от най-застрашените от бедност групи - младите хора, са необходими целенасочени мерки за социално включване. За намаляването на бедността ще способства и постигането на целите в образованието. Също така насърчаването на заетостта ще допринесе за намаляване на равнището на бедност, както сред безработните и работещите, които са в трудоспособна възраст, така и сред децата и по-възрастните, като членове на техните семейства.

Националните цели 1 /заетост/, 4 /образование/ и 5 /бедност/ са взаимосвързани и взаимозависими и прилагането или неприлагането на мерки по една от тях оказва влияние върху изпълнението на другите две, което изисква внимателен и целенасочен подход за преодоляване на изоставането и постигане на заложените индикативни показатели през 2020 г. Районът има добър потенциал за принос по Национална цел 2 /иновации/ и особено по Национална цел 3 /ВЕИ/.


3. ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕВЕРОИЗТОЧНИЯ РАЙОН
Визията, стратегическите цели, приоритетите и специфичните целите на Регионалния план за развитие на Североизточен район за периода 2014-2020 г. са формулирани в резултат на осмисляне на социално-икономическия анализ и SWOT-анализа, където са синтезирани основните проблеми, потенциали и възможности за предстоящото развитие на района. В същото време са отчетени насочващите постановки на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022г., както и насоките на рамковите общоевропейски документи като Стратегическите насоки за развитие на Общността, Четвъртия доклад за икономическо и социално сближаване на ЕС, Петия доклад за напредъка в областта на кохезионната политика, стратегиите от Лисабон и Гьотеборг, както и Стратегия «Европа 2020», «Дневен ред Европа 2020», Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове и др. Така че регионалният план за развитие е звено в системата за стратегическо планиране на регионалното развитие, което е построено в съответствие с целите на регионалната политика на ЕС и с националните цели за регионално развитие, конкретизирайки ги с цели и приоритети, продиктувани от специфичните условия и потенциали за развитие на района.

Определящ фактор за развитието на Североизточния район в прогнозния период ще бъде развитието на конкурентоспособна икономика, опираща се на спецификата на района и местния потенциал и на технологично обновяване и иновации. Такава икономика е в състояние да осигури растеж, заетост и условия за подобрено качество на живота. Тя ще бъде ориентирана с оглед на териториалните особености към постигане на териториален баланс и смегчаване на вътрешнорегионалните различия и неравенства. Другият сериозен фактор за интегрираното развитие на района е постигането на подобрено качество на човешкия капитал чрез подобряване на образованието, здравеопазването и социалните услуги и чрез повишаване на общото културното ниво, водещо до формиране на активно, предприемчиво и добре образовано гражданско общество, имащо ясна визия и осъзнаващо своята мисия за развитието на района. Тези два стълба на регионалния просперитет ще бъдат съпроводени със засилено внимание към териториалния аспект на развитието и с действия за подобряване на качествата не само на икономическата и социалната среда, но и на материалната жизнена среда в населените места и по цялата територия на района за съхраняване, социализиране и валоризиране на нейното природно и културно богатство. Тези основни фактори са отчетени при формулирането на визията и стратегическите цели и приоритети за развитие на района.



Визия:

Североизточният район на България - отворена към Черно море и света българска територия, съхранила богата история и материална култура, плодородна земя, човешки капитал, развита инфраструктура, туристически имидж и насочила своя специфичен потенциал за постигане на общ икономически напредък и подобрено качество на живота.

Във визията е заложена представата, че ще бъде оползотворен и развит специфичният потенциал на района, заложен най-вече в неговото стратегическо местоположение в Черноморския регион, ще бъде повишена степента на икономическо развитие, ще бъдат подобрени условията за живот, ще бъдат намалени неравенствата между общините. Счита се, че очакваното положително въздействие върху социалните и икономическите процеси на развитие е реалистично, тъй като се залага на използването на местните потенциали за решаване на актуалните проблеми на развитието. Тези потенциали са налични и към настоящия момент, но ще се оценяват и използват по-ефективно и в същото време - в контекста на реализацията на Стратегията „Европа 2020”.

Във визията за развитието на района към перспективния хоризонт 2020 г. е залегнал стремежът за доближаване до средното ниво на социално-икономическо развитие в ЕС, реализирайки интелигентен, устойчив, приобщаващ и щадящ природната среда и нейните ресурси растеж. Освен това е подчертан стремежът към запазване и подчертаване на регионалната идентичност на района и на неговото регионално културно богатство и многообразие. Същевременно посочените потенциали са налични и се нуждаят от мобилизиране и включване в икономически оборот. Това е в съответствие с новата насоченост на общоевропейската политика за съхраняване и развитие на вътрешния потенциал, многообразието, националните и регионалните традиции и идентичност в контекста на глобалната икономика и новите реалности и предизвикателства в света.

4. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕВЕРОИЗТОЧНИЯ РАЙОН


  • Стратегическа цел 1:

Повишаване конкурентноспособността на района чрез активиране на специфичния му потенциал, съчетано с опазване на околната среда”
Североизточният район има благоприятни възможности за интензивно развитие на икономика, базирана на стратегическото му местоположение с излаз на Черно море, развита индустрия, високо образователно равнище на населението и наличие на научен потен­циал, силните позиции в туризма, утвърден аграрен сектор. Стратегическа цел 1 е насочена към стимулиране на икономическото развитие на района чрез активизиране на собствените ресурси и съхраняване на собствената регионална специфика, която се определя най-вече от контакта с морското пространство и от характерната среда на Добруджа и Лудогорието. Сред недостатъчно добре оползотворените ресурси, които са и носители на местна и регионална специфика и потенциали за развитие, са природните ресурси и културното наследство. Необходими са мерки за ефективното използване и валоризиране на тези специфични потенциали както в централните, така и в периферните селски райони. Паралелно с това се предлага подкрепа за МСП, които дават сериозен принос за развитието на регионалната икономика, чрез подобряване на инфраструктурата им, както и за развитие на нови бизнес модели и иновации. Сериозен акцент е поставен върху развитието на икономика, свързана с морето и върху важността от развитие на регионални клъстери на основата на морската индустрия. Набляга се на необходимостта от разнообразяване на регионалния туристически продукт чрез активно включване на богатите природни и културни ценности на хинтерланда на района, с което да се обогати морският туризъм на крайбрежието.

Тази цел се подкрепя чрез пет взаимнообвързани приоритети. Те са насочени към повишаване на икономическата конкурентоспособност, технологично обновяване, научна и иновационна дейности, създаване на привлекателна бизнес среда и подкрепа за МСП, използващи местния потенциал, приоритетно развитие на икономика, свързана с морето, създаване на регионални клъстери, подобряване на аграрното производство, промяна в качеството на регионалния туристически продукт, съпровождащи икономиката действия по опазване на околната среда и щадящо използване на териториалните ресурси. Икономическото развитие трябва да бъде съчетано със съблюдаване принципа на устойчиво развитие и намаляване на консумацията на енергия и суровини, технологично обновяване и развитие на зелени икономически дейности.




  • Приоритет 1.1. Повишаване на иновационния потенциал и научното и технологичното развитие в района

СИР има потенциал за успешно развитие на научно-приложните изследвания и внедряването на нови технологии, което е предпоставка за постигането на икономически растеж и висока производител­ност. Въпреки че това не е реализирано в желаната степен през плановия период 2007-2013 г., през новия планов период 2014-2020 г. следва да се подкрепят действия, които са в посока на тази приоритетна цел. Приоритетът е насочен към подкрепа на МСП в района, включително в изостаналите селски територии, към развитието на традиционни икономически дейности и подкрепа на предприемачеството.




    • Специфична цел 1.1.1. Насърчаване на научноизследователската и иновационна дейност за технологичното развитие в района

    • Специфична цел 1.1.2. Изграждане на инфраструктура в индустриални зони и бизнес паркове и поддържане на активна и привлекателна бизнес среда

Специфичните цели в рамките на този приоритет, са ори­ентирани към насърчаване на научно-изследователската дейност и обвързването й с потребностите на бизнеса, към обща подкрепа на бизнеса с въвеждане на нови бизнес модели и към изграждането на инфраструктурата в индустриалните зони и бизнес парковете. Така ще се въз­действа върху цялостната среда, така че тя да стане по-привлекателна за нови инвестиции, насочени към разширяване и обновяване на съществуващите и развитие на нови бизнес дейности. Това ще създаде възможност за разкриване на нови работни места и генериране на до­ходи, повишаващи жизнения стандарт на населението в района. Специфичният потенциал на местните икономики в общините може да бъде съживен и активизиран чрез подпомагане на МСП, които дават сериозен принос за развитието на регионалната икономика и са в състояние да генерират икономически растеж както на основата на традиционни, така и на основата на нови високотехнологични производства. Приоритетът ще се реализира и чрез дейности за подобряване на захранването с техническа инфраструктура, водоснабдяване, канализация и достъп до интернет-услуги на производствените зони, за да се създаде по-добра бизнес среда.

Дейностите за реализиране на специфичните цели ще бъдат насочени към:


  • Реализиране на научно-иновативни партньорства между университети/научни организации и предприятията за генериране на знания и резултати с приложение в икономиката;

  • Изграждане на регионални научно-приложни и иновативни центрове, обслужващи трансрегионални и трансгранични приоритетни направления за насърчаване на интернационализацията на МСП;

  • Укрепване на инфраструктурата за НИРД и иновации вкл. центрове за компетентност, научно-технологични паркове, центрове за трансфер на знания и комерсиализация на иновациите;

  • Изграждане на екологичен енергиен център за производство на ел. енергия от ВЕИ в партньорство с национални научно изследователски институти и бизнеса;

  • Създаване на регионален клъстер „стъкло” на основата на стъкларски заводи „Тракия Глас” АД;

  • Изграждане на нова и подобряване на съществуващата инфраструктура в индустриалните зони на градовете;

  • При реализацията на съответните дейности, в изпълнение на предвидените в Становището на МОСВ по ЕО на РПР СИР 2014-2020, мерки и условия за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от прилагането на плана, одобряването на инвестиционните предложения/планове, програми или проекти, за които нормативно се изисква ОВОС/ЕО, по реда на съответния специален закон, да става само след произнасяне с акт за съгласуване от компетентните органи по околна среда и при съобразяване с препоръките от извършените оценки, както и с условията в съответния акт.




    • Приоритет 1.2. Подкрепа за икономика, свързана с морето

С извеждането на този приоритет се цели координирането и постигането на синергичен ефект от действията на отделните секторни политики за морското дело – морски наблюдения, събиране на данни и натрупване на познания за морската среда, морско пространствено планиране, дейности, свързани с морето като корабостроене, морски транспорт, круизен туризъм, добив на енергия от морето, рибарството, аквакултурите и др.

През новия програмен период 2014-2020 г. чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство следва да се търсят възможности за обмен на добри практики и финансиране на проекти с цел обединяване на междусекторните политики за устойчив „син растеж“, за интегрирано управление на крайбрежните зони, морско наблюдение и морско пространствено планиране, намаляване на разходите и рисковете и повишаване на ефективността в опазването и използването на ресурсите, в съответствие със съвременните изисквания на Интегрираната морска политика на ЕС и нейния екологичен стълб Рамковата директива за морски стратегии на ЕС.


    • Специфична цел 1.2.1. Създаване и развитие на регионални клъстери на база морска индустрия;

    • Специфична цел 1.2.2. Подобряване на инфраструктурата, свързана с развитието на морската индустрия.

Дейностите за реализиране на специфичните цели ще бъдат насочени към:



      • Създаване на клъстер от пристанища във Варна, Варненското и Белославското езера и утвърждаването му като логистичен и дистрибуторен център за връзка между Общоевропейските транспортни коридори VII, VIII, IX и ТРАСЕКА;

      • Създаване на брегови атлас и прилагане на морското пространствено планиране;

      • Създаване археологически атлас на морето за развитие на крайбрежен туризъм;

      • Използване на морските ресурси във фармацевтичната и козметичната индустрия;

      • Подкрепа и стимулиране на пазарно ориентирани проекти, разработени съвмес­тно от научни институти и фирми, базирани на аквакултури и морски минерални ресурси;

      • Специално морско наблюдение и по-координирани регионални инициативи за мореплавателските и морските изследвания;

      • Прилагане на екоиновативни технологии в кораборемонта и корабостроенето;

      • Интегрирано управление на крайбрежната зона и управление на риболова;

      • Подпомагане на инвестиционни инициативи в обновяване и изграждане на рибарски пристанища, лодкостоянки и рибарски селища.

        • Приоритет 1.3. Подобряване конкурентоспособността на селскостопанското производство и активизиране на селските райони

Постигането на балансирано регионално развитие изисква да бъдат включени мерки и дейности за селските райони и насърчаване на диверсификацията на тяхната икономика и подобряване на качеството на живот. Необходимо е да бъдат създадени условия за стимулиране на предприемачеството и подобряването на конкурентоспособността на местната икономика с цел преодоляване на нейната зависимост от аграрния сектор. Местните стратегии за развитие обединяват усилията на заинтересованите страни в селските райони за ефективно използване на местния потенциал за развитие. Те служат като основа за идентифициране на проекти, които могат да се реализират по схемата на публично-частното партньорство. Приоритетните дейности са насочени към подпомагането и улесняването на изпълнението на интегрирани стратегии за местно развитие, подготвени от местни инициативни групи.




          • Специфична цел 1.3.1. Въвеждане на нови технологии и иновации в МСП в изостанали селски райони ;

          • Специфична цел 1.3.2. Активизиране на бизнеса в изоставащи селски райони чрез насърчаването на индивидуалното и колективното предприемачество.

Дейностите за реализиране на специфичните цели ще бъдат насочени към:



  • Подпомагане на МСП за възприемане и ефективно използване на информацион­ните и комуникационни технологии;

  • Развиване на умения, свързани с информационните и комуникационни техноло­гии от местното население;

  • Предоставяне на услуги от бизнес подкрепящите организации – подбор на персонал, обучение на персо­нала, търсене на партньори, пазари, агресивен регионален маркетинг;

  • Създаване на иновационни центрове за развойна дейност и изграждане на бизнес инкубатори в по-малки общини с наличен потенциал (напр. Аксаково);

  • Създаване на клъстер „Агро производство и хранително вкусова промишленост;




  • Приоритет 1.4. Разнообразяване на регионалния туристически продукт и активно включване на природното и културно богатство на хинтерланда

Приоритетът е от съществено значение за териториалното развитие и създаване на икономически потенциал в СИР. Природното и културното наследство е едно от най-силно изразените сравнителни предимства на българските райони в глобализиращия се свят. По този начин туристическият продукт в района може да бъде сериозно обогатен. Този приоритет се обвързва с приоритетна ос 4 на ОПРР за 2014-2020 г. “Регионален туризъм”. Разнообразяването на туристическия продукт със специфични видове туризъм и с активно включване на туристическите ресурси на хинтерланда ще допринесе за преодоляване на изразената сезонност на рекреативния морски туризъм.




  • Специфична цел 1.4.1. Стимулиране на специфични видове туризъм, базирани на природно-ландшафтни и културни ценности и прояви;

Специфичните цели в този приоритет са насочени към прилагане на мерки и действия за реално разнообразяване на туристическите дейности на брега на морето и в близкия му хинтерланд със спа-туризъм, голф-туризъм, подводни спортове, селски, приключенски, ловен, аграрен и др. видове туризъм. В по-далечния хинтерланд разнообразяването на туристическото предлагане ще се опира най-вече на богатото културно наследство и развитието на познавателен туризъм, подкрепен и от други рекреационно-туристически дейности в територията на по-отдалечените от брега общини.

Дейностите за реализиране на специфичните цели ще бъдат насочени към:


  • Създаване на туристическа мрежа с други райони от Черноморския басейн, с цел насърчаване на съвместните инициативи за развитие на туризма и разнообразяване на традиционните туристически продукти;

  • Подкрепа за съхраняване и стимулиране на фестивалите и конкурсите в района, които представят по уникален начин неговата културна идентичност и го определят като атрактивна европейска туристическа дестинация;

  • Развитие на местната творческа индустрия и популяризирането й чрез включване в предлагани туристически пакети;

  • Предлагане на туристически пакети от „висок клас” с възможност за комбиниране на голф, подводна археология и яхтен туризъм, съчетани с посещения за запознаване с културни и природни ценности във вътрешност;

  • Създаване на интегриран туристически продукт за Североизточен район - Варна, Добрич, Шумен, Търговище;

  • Създаване на междуобщински туристически продукти в областите от СИР;

  • Изграждане на туристическа инфраструктура и разработване потенциала на нови дестинации (например Дуранкулашко езеро и „Шабленска тузла”);

  • В изпълнение на предвидените в Становището на МОСВ по ЕО на РПР СИР 2014-2020, мерки и условия за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от прилагането на плана, развитието на туризма и реализирането на дейностите следва да става съобразно нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на територията.




  • Приоритет 1.5. Опазване на околната среда в района и щадящо използване на териториалните ресурси

Приоритетът е насочен към подобряване на екологичните условия чрез предотвратяване на рискове от наводнения, свлачища и абразия, които са много характерни, особено за крайбрежието. На риск е изложено материалното богатство и животът на много хора. Промените в климата могат да причиняват нови, дори по-екстремни климатични условия. Подобряването на координацията и управлението на превенциите на риска ще допринесе за осигуряване на устойчива и сигурна среда за живота и здравето на хората и за развитието на туризма и другите икономически дейности.




  • Специфична цел 1.5.1. Прилагане на мерки за опазване на средата при добивната индустрия на сушата и в акваторията и при локализиране на инсталации за ВЕИ

  • Специфична цел 1.5.2. Превантивни мерки за справяне с климатични промени и природни бедствия

Специфичните цели са ориентирани към стриктно отчитане на факторите на околната среда при действия за търсене на енергийни източници в акваторията и в територията на района. Особено внимание следва да съпровожда избирането на място и разполагането на съоръжения за ветроенергетика и за соларни инсталации, като се имат предвид чувствителността на крайбрежните ландшафти и ценната обработваема земя в Добруджа. Изграждането на съоръжения за защита от ерозия и свлачищни процеси следва да се предхожда от превантивни мерки и недопускане на строителни действия, които усложняват обстановката в рисковите зони и увеличават риска. От голямо значение е внедряването на действена мониторингова система за предпазване от наводнения, свлачища и морска абразия и за опазване на околната среда, както и прилагането на принципите на интегрирано управление на крайбрежни зони.

Дейностите за реализиране на част от мерките по специфичните цели ще бъдат насочени към:


  • Усъвършенстване на общата база данни и информация на районите от Черноморския басейн, необходими за справяне с предизвикателствата в сферата на екологичната защита на морските екосистеми;

  • Създаване на Регионална информационна система с картотекирани местообитанията по „Натура 2000”, както и инвестиционните намерения за ВЕИ, с цел упражняване на публичен обществен контрол върху опазването на околната среда;

  • В изпълнение на предвидените в Становището на МОСВ по ЕО на РПР СИР 2014-2020, мерки и условия за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от прилагането на плана, при реализацията на съответните дейности, да се вземат предвид границите и режимите на всички защитени по реда на специален закон територии и зони, като:

- зоните за защита на водите, съгласно Закона за водите и предвидените за тях мерки за опазване в Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски и Черноморски райони;

-паметниците на културата и на техните охранителни зони;

- защитените територии, определени съгласно ЗЗТ;

- защитените зони, определени съгласно ЗБР;

- санитарно-охранителните зони, водите в зоните за съществуващо и перспективно ползване (зони за къпане и др.);


  • Екологичен мониторинг на черноморската акватория с оглед определяне на мерки за предотвратяване на замърсяванията и свръхексплоатацията на рибните ресурси;

  • Предприемане на действия за превенция, насочена към територии със свлачищни и ерозионни процеси в населените места и абразия на морския бряг;

  • Изграждане на брегозащитни и брегоукрепващи съоръжения в крайбрежните общини;

  • Борба с пожари, ранни предупреждения, свлачища;

  • Въвеждане на екологични технологии – производство на екобрикети, биогаз, добиване на енергия от вятърни и фотоволтаични съоръжения и от биомаса;

  • Корекция на реки – напр. на р. Провадийска.

  • В изпълнение на предвидените в Становището на МОСВ по ЕО на РПР СИР 2014-2020, мерки и условия за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от прилагането на плана, развитието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да става в съответствие с мерките и ограниченията в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници за периода 2011-2020 г.

  • В изпълнение на предвидените в Становището на МОСВ по ЕО на РПР СИР 2014-2020, мерки и условия за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от прилагането на плана, при проектиране на обекти в зони в риск от ерозия, свлачища, срутища, наводнения да се предвидят мерки за предотвратяване на тези процеси.

  • В изпълнение на предвидените в Становището на МОСВ по ЕО на РПР СИР 2014-2020, мерки и условия за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от прилагането на плана, при реализация на дейностите, да се предвидят екологичните рискове, свързани с евентуални бъдещи наводнения, като за целта бъдат взети предвид разработените от Басейновите дирекции Предварителни оценка на риска от наводнения, в които са определени районите с потенциален риск от наводнения.

Адресирането на Специфична цел 1.5.2 и към предизвикателствата от изменението на климата изисква планирането на краткосрочни адаптивни мерки с цел превенция и на смекчаващи мерки с оглед неизбежните влияния на климатичните промени в дългосрочна перспектива.



Предвиждането на превантивни мерки за справяне с климатичните промени е от гледна точка както на климатичните условия в Североизточен район, които могат да бъдат предпоставка за повишаване на температурите, засушаване, пожари, наводнения, свлачища, ветрова ерозия, морска абразия и други, така и на обобщената оценка за Регионален индекс за климатична сигурност /РИКС/, с който се оценява и следи състоянието на регионите въз основа на седем тематични области: Емисии на парникови газове на глава от населението в региона, Съотношение между емисиите на парникови газове и брутния вътрешен продукт; Енергия от ВЕИ; Политическа рамка; Институционален капацитет; Социално-политическо положение; Финансови инструменти. С обща оценка на РИКС от всички тематичните области - 26.92, климатичната сигурност на СИР е застрашена, като районът е в относително благоприятна позиция по отношение на възможността за справяне с проблемите, свързани с изменението на климата спрямо другите райони от ниво 2 - на трето място, след ЮЦ и ЮЗ район.

В тази връзка, част от планираните мерки и дейности, свързани с адаптация към последиците от климатичните промени и смекчаване на тяхното влияние при реализиране на основни секторни политики в района, ще бъдат насочени към:

- Актуализиране и ефективно прилагане на общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за нивата на фини прахови частици ФПЧ10 в атмосферния въздух;

- Подкрепа на проекти за увеличаване дела на производството на електрическа енергия от ВЕИ в района;

- Разширяване участието на общините в СИР в Инициативата „Спогодба с кметове“ (Covenant of Mayors) и създаване на конкретни проекти с цел намаляване на емисиите чрез по-голяма енергийна ефективност и производство и употреба на по-чиста енергия.

- Подкрепа на проекти за увеличаване на потреблението на природен газ;

- Подкрепа на проекти за обследване на промишлените системи с оглед възможността за внедряване на ВЕИ в промишлените инсталации в района;

- Действия за ограничаване на изпусканите в атмосферния въздух емисии на вредни вещества от промишлените обекти;



  • Подкрепа на проекти за оптимизиране на потреблението и намаляване на емисиите от транспорта и оптимизиране на транспортните схеми на общините с въвеждане на системи за интегриран градски транспорт, диверсификация на превозите, обновяване на автобусен парк;

  • Подкрепа на проекти за изграждане на нови паркинги и велосипедни алеи;

  • Реализиране на проекти за повишаване енергийната ефективност и саниране на общински сграден фонд;

  • Дейности за подобряване технологията на пречистване на водите и изграждане на нови или реконструкция на съществуващи съоръжения;

  • Подкрепа на проекти за технологично обновление в производствените процеси за намаляване деградацията на земите и почвите;

  • Реализиране на програми за екологично земеделие и животновъдство;

  • Реализиране на програми за опазване и възстановяване на биоразнообразието в района;

  • Разширяване на партньорствата на различните компетентни институции с местните публични власти, групи от гражданското общество, включително енергийни компании и финансови институции.

Предвид факта, че част от обхвата на проявите на климатичните промени - повишаване на температурите, наличност и качество на водата, увеличаване на болестите, свързани с изменението на климата, оказват сериозно въздействие върху общественото здраве и допълнително се изострят от демографската тенденция към застаряващо население, през периода на действие на плана ще се подкрепят дейности, насочени към повишаване качеството на инфраструктурата на здравеопазването в Североизточен район.

Освен за живота и здравето на хората е необходимо и реализирането на мерки за превенция на въздействието на климатичните промени върху критичната инфраструктура и материалните блага на хората.


Мерки, свързани с повишаване на обществената информираност:

Изпълнението на тези мерки ще допринесе за: постигане висока степен на информираност за състоянието на компонентите на околната среда в региона и формиране на активно обществено поведение, свързано с проява на грижи и действия за нейното опазване; очертаване на основните фактори на въздействие върху специфичните климатични условия на региона; посочване на начини за адаптация към променените климатични условия според конкретния риск, застрашаващ здравето и живота на хората; формулиране на адекватни превантивни действия, които могат да доведат до намаляване на риска от нарушаване на екологичното равновесие в региона.

Реализирането на дейности, свързани с екологичното образование могат да се осъществяват чрез провеждане на обучителни семинари, информационни дни, форуми и дискусии, конкурси и открити уроци, организиране на художествени и фото-изложби, издаване на информационни материали /брошури, плакати, флаери, CD и др./.

Мащабни информационно–образователни кампании в училища, читалища, ведомства, фирми, общини, малки населени места и др., организирани от публични и неправителствени организации с цел активиране и фокусиране на обществените нагласи и поведение към предизвикателствата на екосредата, могат да се организират по повод различни Международни и Световни дни от Еко-календара - Световен ден на влажните зони, Международен ден на енергийната ефективност, Световен ден на водата, Международен ден на птиците и Седмицата на гората, Международен ден на земята, Световни дни на мигриращите птици, Международен ден на климата и Международен ден на биоразнообразието, Международен ден за опазване на околната среда, Еньовден, Седмица на мобилността, Международен ден на Черно море и др.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   39


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница