Съдържание страница 1 Въведение 5 1 Обхват на наръчника 5


Обща информация за замърсителите



страница3/20
Дата28.03.2017
Размер2.5 Mb.
#17981
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

3Обща информация за замърсителите

3.1Серен диоксид (SO2)


Източници: SO2 от антропогенната дейност е резултат от изгарянето на изкопаеми горива (въглища и тежки горива, горива за МПС) и топене на серосъдържащи руди. Вулканите и океаните са основният естествен източник на SO2. След като се емитира в атмосферата, SO2 по-нататък се окислява до сулфати и серна киселина, образуващи аерозол, който често се свързва с други замърсители в капчици или твърди частици с твърде различни размери. SO2 и продуктите от неговото окисление се премахват от атмосферата чрез мокро и сухо отлагане. Въпреки тези процеси SO2 може да бъде пренасян на огромни разстояния, и така води до трангранично замърсяване.

Фоново ниво: Концентрациите на SO2 в отдалечени райони (твърде далеч от всякакви източници) варира до10 µg/m3 (24-часова средна), но са под 2 µg/m3, ако периодът на осредняване е една година. Колебанията между различните години се дължат главно на климатичните условия.

Влияние върху човешкото здраве: SO2 при вдишване e краткосрочен дразнител и високите концентрации могат да причинят трудности в дишането у хора, изложени на влиянието му. Страдащите от астма и хронични заболявания на белите дробове са особено чувствителни към вредното влияние на SO2 и той, според диапазона на концентрациите, появяващи се по време на екстремни случаи на замърсяване, може да предизвика пристъпи на астма.

Влияние върху околната среда: SO2 влияе директно на растителността чрез поглъщането му от надземните части на растенията; директните ефекти върху листата се обуславят главно от концентрациите във въздуха. В зависимост от погълнатото количество SO2 на единица време, в тъканта на растенията протичат различни видове биохимични и физиологични ефекти. По-ниските растения (напр. лишеи и мъхове) са особено чувствителни към SO2. Някои растения могат да се възстановят през периодите, когато няма замърсяване.

Влияние върху материални обекти: Щетите върху материални обекти и паметници на културното наследство са процес, обусловен от метеорологични параметри и замърсители на въздуха (предимно). Има няколко начина, чрез които емисиите на SO2 могат да допринесат за корозията на материалите: той лесно се натрупва по повърхностите и след това се превръща в сулфати; в атмосферния въздух SO2 се превръща отчасти в сулфатни частици, които могат да се отлагат по повърхности и също могат да доведат до корозия. И SO2, и сулфатните частици, са разтворими в дъждовните капки и така могат да увеличат киселинността та валежите и да ускорят корозията. При SO2 и NO2, а по-късно и при SO2 и O3, е било открито, че имат синергетичен корозионен ефект, усилващ корозионния ефект на SO2, допринасяйки до окисляването му до сулфат.

3.2Фини прахови частици (PM10)


Преносимите по въздуха суспендирани фини прахови частици (PM) са или с първичен, или с вторичен произход.

Източници: Първичните частици се емитират директно или чрез естествени, или чрез антропогенни процеси. Вторичните частици са главно с антропогенен произход и се образуват от SO2, NOX и летливи органични съединения (ЛОС). Преобладават главно антропогенните източници. Най-важните от тях са транспортът, работещите на въглища и нефт електрически централи, горивните източници (промишлени и битови), прахта от неорганизираните емисии в промишлеността, товаренето/разтоварването на насипни материали, минното дело, предизвикваните от човека горски пожари и негоривните източници като строителство и каменодобив. Емисиите на прахови частици от сухопътния транспорт се причиняват от директните емисии от отработените газове на автомобилите, износването от гуми и спирачки и повторното суспендиране на прахта на пътя. Битовото изгаряне на въглища е типичен голям източник през зимните месеци. Друг източник са горските и селскостопански пожари (изгаряне на стърнища). Откритите полета пък са причина за емисии на разнасяна от вятъра прах от почвата. Най-важните източници от селскостопанските дейности са резултат от реакцията на амоняка със сярна и азотна киселини (продукти от изгарянето на изкопаеми горива). Получаващите се амониев сулфат и нитратни аерозоли могат да образуват един от важните компоненти в атмосферното замърсяване с PM10.

Основните природни източници на преносимите по въздуха частици в Европа са морските капки и повторната суспензия на почвата чрез вятъра. Важни природни източници освен това могат да бъдат също и прахта от Сахара и емисии от вулкани.



Фоново ниво и концентрации: Средногодишните концентрации на PM10 варират от 10 µg/m3 (отдалечени райони) до >100 µg/m3 (градски промишлени райони).

Ефекти върху здравето на човека: PM не е единична субстанция, а е вид смес на замърсители с различни химични свойства и вариращи физични свойства като големина и повърхност, което оказва голямо влияние върху разпределението и отлагането в респираторния тракт. По оценки на различни проучвания има значителна зависимост между високите концентрации на PM и смъртността, постъпванията в болница с респираторни заболявания и човеко-дните с употреба на bronchodilator. Една друга хипотеза се опитва да свърже влиянието върху респираторния тракт със сърдечносъдовите ефекти. Предполага се, че киселинните частици с диаметър, по­-малък от 100 nm, предизвикват възпаление на алвеолите, което води както до остри промени в способността за коагулация на кръвта, така и до освобождаване на медиатори, които са в състояние да предизвикат пристъпи на остри дихателни болести у чувствителните индивиди. Резултатът от промените в кръвта е повишена податливост у хората, изложени на влиянието, към остри пристъпи на сърдечносъдови заболявания, като при най-чувствителните индивиди влиянието е най-неблагоприятно.

Има някои причини, поради които се предполага, че по-малките фракции на PM са по-тясно свързани с много ефекти върху здравето. Частиците с диаметър под 10 µm могат да преминават от другата страна на ларинкса и да навлизат в торакалните въздушни пътища у човека. Ефекти върху здравето възникват и при много ниски нива на концентрацията на PM, даже без видим праг.

Чувствителните подгрупи са възрастните, страдащите от кардио-респираторни заболявания и страдащите от астма от всички възрастови групи. Като правило за всички други, допълнително изложени на влиянието на прахови частици поради други причини (активни и пасивни пушачи, излагане, свързано с работата), се очаква рискът да е по-висок отколкото при другите.


Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Air -> Naredbi KAV -> Instrukcii KAV
Instrukcii KAV -> Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон
Instrukcii KAV -> Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух
Air -> Министерство на околната среда и водите методика


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница