Допълнителни измервания на КАВ

4.4.2Схема на измерване съгласно TA Luft

Освен това такива програми за случайно пробовземане се прилагат за анализ на осредненото качество на атмосферния въздух на по-големи територии, където това изглежда от полза (област за оценка).

Измервателните програми съгласно този метод се състоят в краткосрочни измервания (½ h или 1 h) с мобилна измервателна станция на измервателни пунктове, разпределени под формата на правилна мрежа (квадратна решетка) върху въпросната област за оценка. Областта за оценка се подразделя на квадрати, наречени парцели за оценка или измервателни парцели. В ъглите на всеки измервателен парцел са разположени измервателните пунктове, отнасящи се към този парцел. Парцелите обикновено са с дължина на страната 1 km (1km² ), а в случай на по-гъста структура на емисионни източници може да се фиксират по-малки парцели (напр. 500m x 500m или 250m x 250m). Целта на измервателната програма чрез случайно пробовземане е да се получат представителни данни за средното замърсяване в определен измервателен парцел. Средната концентрация на замърсител в един парцел се изчислява като средна стойност на всички измерени стойности от четирите ъгъла. Необходими са поне 52 измервателни стойности (съгласно TA Luft), за да може да бъде изчислена представителна средна стойност, т.е. 13 измервания на всеки ъгъл, а в случай на концентрации, близки до нормите – 26 измервания на всеки ъгъл на година.

Обикновено програмата се изпълнява в рамките на една цяла календарна година. Периодът на измерване би могъл да бъде съкратен на половин година, ако по този начин може да се обхване представително метеорологичната обстановка през цялата година. Когато се правят измервания за половин година, зимните и летните месеци трябва да са включени еднакво.

Измерванията трябва да са равномерно разпределени през целия период на измерване. Това означава напр., че всички дни от седмицата и всички части на деня трябва да са представени на всеки един измервателен пункт. TA Luft обаче облекчава до известна степен това изискване, като намалява времето за измерване от понеделник до петък от 08:00 до 18:00ч. Като резултат се получава надценяване на концентрацията на замърсителя, тъй като нощните часове и почивните дни обикновено се характеризират с по-ниски концентрации. От гледна точка качеството на атмосферния въздух това ограничение обикновено е приемливо. Така намерените стойности надценяват замърсяването на въздуха, и оценката на база нормите или оценъчните прагове ще бъде сигурна.

Други предпоставки за провеждането на такива програми са:

• 
  неограничено разполагане с мобилна измервателна станция (фургон) нпо време на целия период на програмата
  
• 
  неограничено разполагане с квалифициран персонал за работата на станцията по време на целия период
  
• 
  измервателно оборудване, проверено/сертифицирано по съответен начин
  
• 
  качествено осигуряване на измервателния метод/оборудване по време на измерванията (редовни проверки и калибриране)
  
• 
  независимост от външно електрозахранване за измервателното оборудване в мобилната станция (напр. чрез подходящи акумулатори) за цялата продължителност на измерванията на открито
  
• 
  изготвяне на измервателен план
  

За да бъдат измерванията в точките на измервателната мрежа с равномерно и представително времево разпределение, всички точки по върховете на измеримите парцели (1x1km) се групират в четири различни групи ( a, b c и d). По време на измервателната програма първо се измерват всички точки от група “а”, после всички пунктове “b”, после съответно”с” и “d”. След края на първото измерване на група “d” цикълът започва отново от група “а”.

Като пример на фигура 4-1 е посочена измерима област с 9 измерими парцела и квадратна измервателна мрежа с разстояние от по 1km между измервателните пунктове.
Ф
игура 4-1: Измервателна мрежа с примерна класификация на измервателни пунктове, групирани в групи от “a” до “d”
Необходимо е вторият цикъл да започне през различен час и ден от седмицата, за да се изчистят в рамките на измервателната програма за всеки пункт колебанията според час и ден от седмицата и да има представителност.

По тази схема цялата подлежаща на измерване област може да бъде прекосявана с мобилната станция и да се взимат проби сравнително бързо при една по-груба пространствена резолюция (напр. пунктовете, от които първо се вземат проби, са на разстояние 2 km един от друг, вж. фигура 4-1).

Съотношението между броя на различните измервателни дни за един измерим парцел и измервателната честота в един измервателен пункт (връх) е 4:1. Тоест, при 13 измервания на измервателен пункт са нужни данните от 52 дни от измервателната програма за получаване на средната стойност за измеримия парцел, при 26 измервания на пункт – съотв. 104 дни. Така се взимат предвид времевите промени в качеството на атмосферния въздух.

Тъй като тази измервателна схема е насочена към определяне на средни стойности в измеримите парцели (средна според времето и според района), в най-общи линии тя не е подходяща за определяне на краткосрочни пикови концентрации. Въз основа на опита и на статистическите проучвания и имайки предвид съответните колебания, възможно е от годишните средни да се изведе стойността на 98-мия перцентил на измерванията. Няма обаче да е толкова лесно и ще са необходими повече анализ и опит за извеждане на стойности за оценка на концентрациите съгласно краткосрочните норми по Първа Дъщерна Директива (напр. за средночасовата норма от 200g NO₂/m³ се допускат не повече от 25 превишения годишно), което съответства на перцентили, много по-големи от 98-мия (99.7-мия).

4.4.3Метод на временно фиксиране

Друга възможност за допълнителни измервания е да се правят измервания на малък брой представителни измервателни пунктове с по-продължителна непрекъсната работа в тези пунктове. За този подход не се изисква независимо електрозахранване в мобилната измервателна станция, стига мобилната станция да е в райони, където е възможно да се работи с външно електрическо захранване.

Ако се избере този подход с измерване на едно място за по-продължителни интервали от време, ще се получи по-добра информация за диапазона на краткосрочните стойности за SO2 и NO2, което е важно за целите на измерванията. Броят на измервателните пунктове обаче е по-малък отколкото при първия метод, и следователно пространственото разчленяване е по-ниско. Освен това ограниченият брой места за измерване трябва да бъде подбран много внимателно.

Компромис между разходите за такива допълнителни измервания и тяхната представителност може да се постигне, ако измервателната кампания покрива 6 месеца и включва различни сезони (част от зимата и лятото, напр. да започне през януари и да завърши през юни/юли). Измерването може да бъде направено по седмичен график, една седмица на едно място и след това преместване към следващото местоположение. Така напр. 6 пункта могат да бъдат обхванати чрез 4-кратна едноседмична непрекъсната работа на един пункт. Седмиците с измервания следва да са равномерно разпределени върху общото време за измервания, за да се покрият различните сезонни метеорологични обстановки при всеки пункт. Тези измервания трябва да се извършват през деня и нощта, и, доколкото е възможно, също и през почивните дни.

При допълнителните измервания на PM10 за предпочитане е да се използва гравиметричният метод (филтърно пробонабиране с последващо претегляне на пробовзетите частици). Има различни начини за избиране на пунктовете за пробонабиране. Пробонабирането може да се извършва напр. успоредно с измерванията на NO2, SO2 от мобилната станция, която да се мести от седмица на седмица. Или всяко от наличните пробовземни устройства може да се разположи на дадено място за целия измервателен период. В този случай ще има повече измервателни стойности за определено място, което ще даде по-представителна картина за концентрациите на PM10 на това местоположение. Решението коя от двете възможности да се предпочете, или пък дори да се направи комбинация, зависи от локалните условия, от основата цел на допълнителните измервания и от броя на наличните измервателни устройства. Пробовземането за PM10 би трябвало, доколкото е възможно, да включва всички дни на седмицата (вкл. почивните дни), с 24-часова продължителност на всяко пробонабиране, според периода на осредняване за краткосрочната средна стойност.

Важна предпоставка за правилен избор на местата за измерване са поне основни познания за разположението на най-важните емисионни източници в изследвания район, тъй като измервателните пунктове би трябвало да бъдат избрани по начин, показващ влиянието на емисионните източници, които до голяма степен допринасят за разглежданото замърсяване на въздуха. Трябва да се взимат предвид също и топографията и метеорологията (напр. преобладаващата посока на вятъра), които са от голямо значение.

По-долу са дадени примерни критерии за избор на измервателни пунктове. Това важи за всички измервания (газообразни замърсители, както и PM10 и олово, според това какви замърсители се емитират от въпросните групи източници, или кой от тях е важен за проучването). Най-високите концентрации на различните замърсители по правило не се срещат на същото място (напр. NO2 може да е най-много близо до оживена улица, SO2 – в жилищни райони с битово отопление на въглища). Това трябва да се съблюдава.

• 
  При избиране на измервателен пункт трябва да се обхванат най-важните точкови източници от промишлеността и от производството на електричество/топлина и да се вземе предвид преобладаващата посока на вятъра и височината на емисионния източник (ако емисията се осъществява от високи комини, най-силните ефекти върху качеството на атмосферния въздух при нормални условия на дисперсия ще се очаква на определено разстояние от източника, а не близо до него)
  
• 
  Измервателни пунктове, представителни за замърсяването на въздуха от сухопътния транспорт. Най-високите концентрации се получават в улици с голяма плътност на МПС (измервана в СредноДневен Трафик = брой автомобили на ден -СДТ), със значителен дял на тежкотоварни автомобили и на тесни улици с високи сгради от двете им страни (улични каньони). Кръстовищата не винаги са пунктовете с високи концентрации на замърсителите, дори при големи стойности на СДТ, тъй като на тези места обикновено има по-добри условия за потока на вятъра, което улеснява бързото разреждане и пренос на замърсяващите субстанции оттам. Най-важните замърсители в това отношение са NO2 и PM10, все още до известна степен оловото – но с все по-намаляващо значение, поради преминаването към безоловно гориво.
  

• 
  Измервателни пунктове, представителни за замърсяването на въздуха от битовото отопление. Това е особено важно при широка употреба на твърдо гориво (особено въглища и дърва). Концентрациите на замърсителите в такива райони с ниска височина на комините обикновено са високи през периодите със студено време. Освен това при дадени метеорологични условия температурните инверсии могат допълнително да увеличат концентрациите на замърсители в тези райони. Съответните най-важни замърсители са PM10 и SO2 (ако се използват въглища с високо серно съдържание), и NO2 в по-малка степен.
  

• 
  Ако се налага, измервателни пунктове, които да обхванат ефектите от специални източници, като напр. площи със значителни прахови емисии при силен вятър
  
• 
  Измервателни пунктове, представителни за извънградския и градския фон
  

Планирането на измерванията и изборът на пунктовете би следвало да се основава на използването на подходящи карти със съответния мащаб, приложимост и допълнителна информация за топографията и координатите за точно географско идентифициране на местоположението. Процесът може да започне с приблизителен избор на пунктовете на база наличните карти и да продължи със задълбочено проучване на място.

Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Air -> Naredbi KAV -> Instrukcii KAV
Instrukcii KAV -> Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон
Instrukcii KAV -> Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух
Air -> Министерство на околната среда и водите методика

Изтегляне 2.5 Mb.

Сподели с приятели: