Съдържание страница 1 Въведение 5 1 Обхват на наръчника 5
Изтегляне 2.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.4Азотен диоксид
3.3Оловни аерозоли (Pb)Оловото намира многобройни приложения в промишлеността. Основно олово се употребява при производството на оловни акумулатори (чието производство расте успоредно на нарастването на броя на автомобилите). Други примери са приложението му в производството на екрани за радиоактивно облъчване, при покрития за покриви и при обвиването на електрокабели, облицоване на резервоари, тръби и друго оборудване, използвано в химическите процеси. Органично-металната съставка тетраетил олово се използва за предотвратяване на детонирането в бензина. Антропогенни източници: Чрез човешките дейности оловото се извлича от земната кора и се пренася в околната среда, където рискът за хората и екосистемите да са подложени на влиянието му значително се увеличава. Оловото се емитира по време на добиването на руди и тяхното топене, производството, употребата, рециклирането и изхвърлянето на олово-съдържащи продукти, както и изгарянето на изкопаеми горива и дървесина. Когато се говори за промишлени емисии, трябва да се прави разлика между емисии от комини, които подлежат на контрол, и неорганизирани емисии (напр. от натрупани материали), при които контролът е по-труден. Тъй като е икономически по-изгодно, рециклируемите батерии и оловният скрап се събират и преработват във вторични топилни пещи за олово. Преносът и разпределението на олово и от естествени, и от антропогенни източници, стационарни и подвижни такиви, се осъществява най-вече по въздуха. Част от емитираното олово се отлага близо до източника на емисии, но повечето частици могат да бъдат пренасяни на големи разстояния. Фонови концентрации: Фоновите концентрации на олово във въздуха са между 0.05-0.1 µg/m3 в извънградските области или районите с чист въздух. Ефекти върху здравето: Оловото, суспендирано във въздуха, допринася за излагането на човека посредством замърсени храна, вода, или чрез пряко вдишване. Излагането на влиянието на оловото в праховите частици се получава чрез поемането им, най-вече от децата, или вдишването на повторно суспендирана прах. От дихателната система оловото се поглъща почти 100% от кръвоносната система. Поглъщането на метала от растенията има ключова роля при навлизането му в земните хранителни вериги. Когато в растенията се натрупват метали, тези метали могат да се поемат от животните, като така се образува потенциал за токсични ефекти на по-високи хранителни нива. Натрупването му във водните организми допълнително може да предизвика редица неблагоприятни ефекти в хранителната мрежа и напр. да направи рибата негодна за консумация от човека. Наблюдаваните преки ефекти върху здравето са: хематологични (frank anemia, намалено производство на хемоглобин, повишена urinary ALA, както и повишени нива на копропорфирин и еритроцитен протопорфирин) и неврологични ефекти (енцефалопатични признаци и симптоми, открито проявяващи се суб-енцефалопатични неврологични симптоми, нарушения в умствената дейност, разстройство в перферната нервна система (забавени скорости на нервния импулс)). Ефекти върху екосистемите: Тъй като оловото се натрупва в почвата, настоящите количества олово в повърхността на почвите до голяма степен отразяват внесеното чрез антропогенните промишлени, градски или селскостопански дейности. Един от основните начини за замърсяване на почвата и на седимента е атмосферното отлагане на олово. Концентрацията на олово в почвите в близост до магистрали е свързана с плътността на транспорта, с местните метеорологични условия, с растителността и с топографията. Растенията могат да премахват съвсем малки количества олово от почвата. Замърсителите могат да се окажат токсични за растенията, и като следствие да променят структурата или разнообразието на естествената среда. 3.4Азотен диоксидАзотните съединения се срещат понастоящем в атмосферата и в оксидиран, и в редуциран вид. Към редуцираните съединения спадат амонякът (NH3) и амониевият радикал (NH4). Оксидираните съединения включват диазотен оксид (N2O), азотен оксид (NO), азотен диоксид (NO2), азотиста киселина (HNO2), азотна киселина (HNO3), пероксиацетилнитрат (PAN) и нитратни частици (NO3-). NOX (азотните оксиди) се дефинират като NO+NO2. Азотните оксиди се емитират основно под формата на NO. NO2 се образува относително бързо от NO чрез рeакция с озон или радикали. Чрез различни атмосферни реакции някои азотни оксиди в крайна сметка ще се превърнат в HNO3/NO3-, които заедно с NO2 се премахват от атмосферата чрез процесите на мокро и сухо отлагане. Въпреки че не навсякъде NO2 е основният вид от азотните оксиди, той е един от най-важните замърсители на въздуха в градските райони, тъй като от гледна точка здравето на човека е най-същественият вид азотен оксид. Азотните оксиди играят ключова роля при образуването на фотохимични окислители. Източници: Емисиите на азотни оксиди се предизвикват главно от антропогенни горивни източници, където NO се образува при рeакцията между азота и кислорода във въздуха за горене, а до известна степен и чрез окисляването на азота в горивото. Образуваните количества зависят от налягането и температурата на горивния процес. Малки количества NO2 се емитират пряко чрез горенето. Основните антропогенни източници са мобилните горивни източници (сухопътен, въздушен и воден транспорт) и стационарните горивни източници (включително и промишлено изгаряне). Азотните оксиди от промишлените процеси като цяло обикновено се емитират под формата на NO2, докато промишлените горивни източници емитират главно NO. Концентрации: Концентрациите на азотни оксиди в градските области често са по-високи отколкото в други области. Често се среща рязка промяна в концентрацията на NO2 от места близо до пътя (най-висока) до по-общия градски фон. В студиите се публикуват концентрации в следния диапазон: градски: средногодишни концентрации на NO2 50 µg/m3 - 100 µg/m3, среднодневни до 200 µg/m3. Ефекти: Екологичните ефекти се изразявт във влияние върху човешкото здраве, материални щети и влияние върху екосистемите (подкисляване и еутрофикация), причинени от NO2 във въздуха и от отлагането на азотни съединения. Краткосрочното и дългосрочното излагане на NO2 може да предизвика различни ефекти върху здравето. Краткосрочното излагане на много висока концентрация на NO2 може да се изрази в остри белодробни увреждания у здравите индивиди. Излагане на хора с хронични белодробни болести като астма и хронично обструктивно белодробно заболяване (COPD) може да предизвика краткосрочни реакции като промени във функцията на белите дробове или в податливостта на въздушните пътища. Хроничното (т.e. трайно) излагане на NO2 се свързва с повишени респираторни симптоми. Растителността поглъща азотните оксиди по същия начин както и CO2. Ако в течение на времето се абсорбира твърде много NO2, може да се появят остри увреждания под формата на некроза. Предполага се, че се увреждат биологичните мембрани и хромопластовете. Ефектите, предизвикани от дълготрайно излагане, са многобройни. Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Air -> Naredbi KAV -> Instrukcii KAV Instrukcii KAV -> Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон Instrukcii KAV -> Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух Air -> Министерство на околната среда и водите методика Изтегляне 2.5 Mb. Сподели с приятели:
|