Съдържание страница 1 Въведение 5 1 Обхват на наръчника 5
Проверка на наличните данни от измерване на КАВ
Изтегляне 2.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.3.1Измервания на PM10
- 4.3.2Измервания на NO2 и SO2
- 4.3.2.2Прекъснати измервания в ръчните станции
- 4.3.3Какво се прави, когато няма данни или те не са достатъчно надеждни.
4.3Проверка на наличните данни от измерване на КАВОценката на състоянието на КАВ трябва да се основава на измервателни данни, получени в течение на няколко години. 5 години са подходяща времева рамка. По този начин се включват промени в метеорологичните обстановки от година на година, които могат да водят до различно ниво на концентрациите, както и е по-лесно да се идентифицират тенденции в протичането на концентрацията поради причиняващите ги тенденции в протичането на емисиите, като така се получава солидна основа за оценката.Абсолютният изискван минимум за оценка са данни от измервания от една година. Времевата рамка трябва да е календарната година. Важно е данните да идват от измервания от подходящи пунктове. Напр. данните трябва да обхващат района с най-високите или поне високи – в сравнение със средните очаквани концентрации на замърсителите в изследвания район – концентрации. 4.3.1Измервания на PM10Измерванията на PM10 в България започват едва през 2001 г. Ето защо при всички положения базата данни за PM10 е ограничена. Би било възможно от измерванията на обща прах през минали години да се правят изводи за концентрациите на PM10 през тези години, ако се направят паралелни измервания и се определи отношението PM10/обща прах на локално ниво. Има обаче няколко фактора, които затрудняват правенето на точни изводи. Първо, отношението РМ10/обща прах варира според сезона, тъй като фракциите на частиците се променят (напр. през зимата може да се очакват по-фини частици от горивни процеси, докато през лятото и при сухо време напр. в общата прах се откриват повече частици от ерозия на открити площи). Следователно за намирането на представителни резултати са необходими паралелни измервания през различни сезони на едно и също място, както и достатъчно на брой. На второ място, предишните начини за пробонабиране на обща прах и определяне на концентрациите изглежда не дават представителни стойности, чрез които да е възможно напр. да се направи извод за средногодишната стойност на PM10. Това бе един от изводите за пилотния район Перник. Въз основа на измерванията на обща прах през минали години, както и на установеното отношение РМ10/обща прах (около 80% през зимата и 60% през лятото, средно около 70%), оценката за концентрациите на PM10 (средногодишна и среднодневна) бяха много по-ниски, отколкото установените в рамките на измервателната кампания в града през 2001 г. Една от предполагаемите причини е, че предишните 4- или 8-часови периоди на пробовземане през работните дни не са подходящи, за да се заключи какви са средногодишната или среднодневната, тъй като те не включват нощните часове и почивните дни, когато концентрациите са различни (вероятно по-ниски). Може също така да има и други причини поради използваната в миналото методология. 4.3.2Измервания на NO2 и SO24.3.2.1Непрекъснати измервания на автоматичните станцииТъй като качеството на данните от измерванията е много важно, наличните данни трябва щателно да се проверяват. Трябва да се отговори на следните въпроси: Правило ли се е редовно калибриране на анализаторите (поне веднъж на месец) с подходящи стандарти (напр. бутилка с еталонен газ с валидирана концентрация на замърсителя), редовно ли са се извършвали определяне и корекция на нулевата стойност, резултатите от тези дейности били ли са документирани и използвани при по-нататъшната обработка на данните? Били ли са извършвани поддръжка и ремонт на анализаторите, когато се е налагало, и правени ли са допълнителни калибрирания след основна поддръжка и ремонти? Правена ли е редовна проверка на измервателните данни относно тяхната реалистичност, и вземани ли са поправителни мерки, ако е било очевидно, че данните са нереалистични? Има ли достатъчно регистрирани данни през годината (достигащи изискваното ниво от 90%), или често се срещат липсващи набори от данни поради прекъснато енергозахранване или други технически проблеми? Ако има известен брой дефекти по отношение на тези въпроси, то работните данни са съмнителни и следва да се използват много внимателно за оценка и за правене на изводи въз основа на оценката (ако въобще могат да се използват). За съжаление, опитът по пилотния проект в Перник показа, че има големи недостатъци по отношение качественото осигуряване на измерванията в автоматичните станции поради различни причини като липса на резервни части, липса на преносими стандарти за калибриране, неналична работеща калибровъчна лаборатория за страната, както и липса на достатъчен брой квалифициран персонал за такава лаборатория, липса на знания по необходимите процедури за качественото осигуряване и т.н.
Ето защо контролирането на превишаването/непревишаването (спазването/ неспазването) на тези норми като правило и на практика е възможно само чрез непрекъснати измервания с непрекъснато работещи анализатори. Чрез използваните в ръчните станции в България прекъснати измервания на NO2 и SO2 по принцип не могат да се направят надеждни изводи във връзка с краткосрочните норми. Има само малък брой отделни случаи, когато прекъснатото измерване може да доведе до надеждни изводи съгласно изискванията на Директивата, напр. когато качеството на атмосферния въздух е много лошо или много добро, с концентрации или обикновено над едночасовата и 24-часовата норми, или обикновено доста под долния оценъчен праг. Напр. когато концентрациита са над нормата, ще е възможно след малък брой едночасови измервания да се направи извод, че нормата не е спазена. Освен това фиксираните времена за пробовземане в ръчните станции (само през работни дни, без пробонабиране през нощта) вероятно води – в сравнение с осредненото положение – до надценяване на средната концентрация, тъй като почивните дни и нощта обикновено имат по-малък принос в концентрациите. Това може и да не е недостатък за целите на подобряване качеството на атмосферния въздух, но трябва да се взема предвид, ако данни от тези прекъснати измервания ще бъдат използвани при аргументирането на решения, свързани с разработката и прилагането на мерки за подобрение. Поради тези принципни проблеми данните за NO2 и SO2 от прекъснатите измервания би трябвало да се разглеждат като допълнително средство за подпомагане на направените изводи на база непрекъснатите измервания (напр. за получаване на информация за пространственото разпределение на замърсяването на въздуха над района). Освен това тези данни са полезни поради насочващата им функция, напр. при предварителната оценка, и в крайна сметка могат да са показателни за нивото на средногодишната стойност на концентрациите на замърсителите през минали години. Но крайните и окончателни резултати за оценката като правило трябва да се дават от непрекъснати измервания, отличаващи се с високи проценти на времевия обхват и на регистрираните данни. Допълнително трябва да се спомене, че при ръчните станции може да се срещнат същите проблеми с качественото осигуряване както и при автоматичните станции. За тях също се изискват калибриране и редовна проверка на прилаганата методология на измерването. Както показа опитът при пилотния проект, в противен случай са възможни съществени грешки в измерванията, което пак би довело до грешни изводи за състоянието на атмосферния въздух. 4.3.3Какво се прави, когато няма данни или те не са достатъчно надеждни.Ако направеното проучване покаже, че данните от миналите години въобще не са, или са недостатъчно, надеждни според гореспоменатите критерии, то локалната измервателна система би следвало да се подобри и отново да се съберат достатъчно измервателни данни, за да се направят необходимите изводи. Това като правило би означавало поне още една година допълнителни измервания за всички замърсители, за които липсват надеждни данни. Допълнително паралелно могат да се провеждат “насочващи” измервания с мобилни станции, или, по отношение на PM10, с допълнителни пробовземни устройства на фиксирани пунктове, за да се получат повече данни и по-добър обзор на пространственото разпределение на замърсяването на въздуха. Някои описания на тези допълнителни измервания са дадени в следващия раздел. Допълнителна информация и препоръки от проекта по отношение на допълнителните измервания, вкл. употребата на пасивни пробовземни техники, могат да бъдат намерени в доклада по проекта, посветен на допълнителните измервания (доклад съгласно т. В-4.4 от работната програма). Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Air -> Naredbi KAV -> Instrukcii KAV Instrukcii KAV -> Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон Instrukcii KAV -> Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух Air -> Министерство на околната среда и водите методика Изтегляне 2.5 Mb. Сподели с приятели:
|