Съдържание: увод глава първа
Изтегляне 0.75 Mb.
|
| ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От всичко, което беше изложено дотук става ясно, че омбудсманът е една закономерно налагаща се във връзка с протичащите демократични процеси институция, но при изследването й проличават и известни противоречиви моменти, заложени в самата правна природа на институцията Омбудсман. В увода към изданието на Центъра за изследване на демокрацията „Институцията Омбудсман - концепция и законопроект за България, чуждо законодателство” (София, 2000г.) Клаес Еклунд – бивш главен парламентарен омбудсман на Швеция, пише: „В самата идея за омбудсмана е заложен парадокс: от една страна омбудсманът е държавна институция, а от друга – задачата му е да защитава личнотта от други държавни институции…” и по-нататък: „Когато се опитаме да разберем същността на концепцията за омбудсмана, се натъкваме на някои трудности. Институцията Омбудсман се различава съществено от всички останали държавни органи, тя не е съд, нито административен орган. И тук се сблъскваме с още един парадокс. Независимо от факта, че не е оправомощен да упражнява държавна власт в общоприетия смисъл на думата, Омбудсманът оказва ефективно съдейтвие на личността в отношенията й с държавата. Властта на омбудсмана се състои в това да убеждава и има по-скоро морален характер”. Тоест ситуирането на институцията би трябвало да се търси в зоната на пресичане и взаимно проникване между държава и гражданско общество, което се наблюдава в съвременните демокрации. В този смисъл не е случайно, че шведското понятие „омбудсман”, а също и възприетите в различни страни наименования на институцията, насочват към посредническата роля, към функцията на граждански, обществен защитник на човешките права. Тази роля се подкрепя и от мерките за въздействие, които са по-скоро с характер на препоръки и указания и по-рядко на санкции. Най-обобщено Институцията Омбудсман на национално, регионално и местно равнище може да се определи като избирана от представителния за съответното равнище орган и подотчетна на него структура с определен мандат и специално предназначение – защита на правата и свободите на гражданите. Като цяло мненията и оценките от публичните дискусии категорично показват необходимостта и полезността на институцията омбудсман. Според тях такъв тип институции по принцип са необходими в едно гражданско общество, защото тяхната идея е да бъдат коректив и начин за въздействие срещу произвола на администрацията. Но обществото има все още своите резерви към ефективността на институцията. Началото е поставено, трупа се необходимият опит, въпреки всичките несъвършенства на правно-нормативната уредба в тази област. В дългосрочен план е необходима една цялостна ревизия на законодателната рамка на националния омбудсман и местните обществени посредници, за да се постигне необходимата ефективност и независимост на тази институция в съответствие с установените европейски и международни стандарти. Необходимо е да се продължи активната дейност за утвърждаване на авторитета и обществената позиция на гражданската институция на омбудсмана. Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|