Съдържание

България запазва своите национални цели за постигане на приоритетите на Стратегията „Европа 2020” и е силно решена да продължи да прилага всички необходими мерки за тяхното постигане, както и за преодоляване на пречките пред растежа.

Социално-икономическата интеграция на ромите заема все по-значимо място в дневния ред на Европейския съюз. Унгарското председателство на ЕС включи като приоритет в своята програма разработването на Европейска рамка за национални стратегии за интеграция на ромите, като предложи държавите-членки да изготвят до края на 2011 г. Национални стратегии за включване на ромите и да отчитат темата при прилагане на Националните си програми за реформи.

През февруари МВнР изготви и разпространи до държавите-членки на ЕС нон-пейпър в който бяха изложени основните виждания на България относно политиките за интегриране на ромите.

Унгарското председателство изготви доклад за резултатите от проведените дебати в трите формата на Съвета относно интеграцията на ромите, който бе одобрен на заседанието на Съвет „Общи въпроси” на 23 май 2011 г.

Следвайки рамката на Европейския съюз за национални ромски стратегии, в края на 2011 г. българската страна подготви Национална стратегия за интегриране на ромите в Република България (2012-2020) и План за действие за изпълнение на стратегията. Това са стратегически документи изразяващи политическата ангажираност на правителството на европейското развитие на България в борбата с бедността и изключването. Те бяха приети с Решение на МС № 1 от 5 януари 2012 г.

Принос към българското участие в секторните политики

През годината МВнР оказваше принос във всички етапи от разработването и утвърждаването на позициите на страната ни при формулирането на общите позиции на ЕС в областта на секторните политики на съюза: околна среда; транспорт; телекомуникации; енергетика, образование, земеделие, трудова заетост и т.н.

Като най-съществен за България резултат в сектора телекомуникации през първото полугодие на 2011 г. може да се отчете постигнатото развитие на дискусията по разпределението на радиочестотния спектър в подкрепа на българската позиция, която ще има значителен икономически ефект за страната ни. Важни теми за сектора в този период бяха глобалната кибер-сигурност; европейският план за е-правителство 2011-2015 г., електронната търговия и др.

В област Енергетика следва да се отбележи бързата реакция на ЕС на ядрения инцидент в Япония, последвалата интензивна дискусия в европейски и глобален план по гарантирането на ядрената безопасност и бъдещето на ядрената енергетика в светлината на последиците от този инцидент, както и започналите през лятото на 2011 г. стрес-тестове за проверка на сигурността на ядрените централи в ЕС. През втората половина на 2011 г. Съветът прие заключения относно укрепването на външните измерения на енергийната политика на ЕС, с цел засилване на тяхната координация, задълбочаване на енергийните партньорства и сътрудничеството на ЕС с трети страни - в частност многостранни инструменти, инфраструктури, пазарна интеграция и глобална безопасност и сигурност. В рамките на Съвет Енергетика беше стартирана и дискусията по проекта на регламент за транс-европейска енергийна инфраструктура (част от пакета «Инструмент за свързване на Европа»), целящ да замени политическата и финансовата рамка на транс-европейските енергийни мрежи.

През 2011г. България представи и отстояваше на различни нива (вкл. Съвет „Общи въпроси”) обосновано искане за финансова подкрепа от ЕС в размер на 450 млн. евро за 2014-2020г., като принос към програмата за ускорено извеждане от експлоатация на ранно спрените блокове от 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй”.

Сред въпросите на околната среда следва да се отбележи участието на страната ни в приемането на преговорната позиция на ЕС за 17-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, отстоявана единно в Дърбан и позволила на ЕС да изиграе лидерска роля за приемането на важни решения за бъдещи действия (т.нар. Дърбанска платформа, включваща пътна карта за сключването на ново правно обвързващо споразумение по изменението на климата).

В областта на образованието бяха приети заключения на Съвета относно модернизацията на висшето образование и беше проведен политически дебат относно ефективно инвестиране в образованието и обучението по време на криза. Бяха приети и заключения на Съвета относно културните и творческите компетентности и тяхната роля при изграждането на интелектуалния капитал на Европа, като важна стъпка за разработването на всеобхватна рамка, която да се прилага занапред.

В областта на заетостта и социалната политика беше постигнат общ подход по предложението за изменение на регламента за координация на системите за социална сигурност. Стартира дискусията по предложението за регламент за създаване на програма «Здраве за растеж» за периода 2014-2020г.

През отчетния период МВнР продължи да участва активно в наблюдението по изпълнение на Националната стратегическа референтна рамка /НСРР/ на Република България за периода 2007-2013 г. Средствата, които страната ни получава по линия на Структурните фондове /Европейски фонд за регионално развитие и Европейски социален фонд/ и Кохезионния фонд, са разпределени в седем оперативни програми: ОП “Развитие на човешките ресурси”, ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, ОП “Административен капацитет”, ОП „Околна среда”, ОП „Транспорт”, ОП "Регионално развитие" и ОП "Техническа помощ".

МВнР активно допринася за създаването и развитието на националния капацитет за усвояване на средствата от фондовете на ЕС и повишаване дела на усвояване на средствата от ЕС, предназначени за България. Чрез своя експертен потенциал, МВнР активно съдейства за оптимизиране на управленските процеси и на координацията при управлението на средствата от ЕС и участва в националния механизъм за координация на управлението на средствата от ЕС - Съвета за управление на средствата от ЕС към Министерския съвет. С участието си в Комитета за наблюдение изпълнението на Националната стратегическа референтна рамка на Република България за периода 2007-2013 г., експерти от МВнР съдействаха при изпълнение на проектите и спазване на определените от ЕК срокове.

Чрез дейността си в тази област МВнР спомага за укрепване на общественото доверие и подкрепа в национален и международен план по отношение на целесъобразността и ефективността на използването от България на средствата от Европейския съюз за постигане на националните приоритети за развитие.

МВнР съдейства за подготовката на преговорите между България и Швейцария и подписването през март 2011 г. на Споразумение за Фонд „Подготовка на проекти" по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Финансовият принос на Конфедерация Швейцария за изпълнение на програмата е в размер на 76 млн. швейцарски франка за период от 10 години. Проектите, които ще се реализират по програмата, са в областите: „Сигурност, стабилност и подкрепа за реформите", „Околна среда и инфраструктура”, „Насърчаване на частния сектор” и „Развитие на човешките ресурси и социалните дейности”.

МВнР съдейства за подготовката и провеждането на преговорите за новия програмен период на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, които се проведоха през първата половина на 2011 г. В рамките на двата финансови механизма България ще получи финансова подкрепа в размер на 126,6 млн. евро за периода 2009-2014 г., които ще бъдат отпуснати от страните-донори Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

В изпълнение на заявената от България кандидатура за пълноправно членство в ОИСР, през отчетния период МВнР продължи да работи последователно и активно за засилване сътрудничеството на страната ни с ОИСР и за разширяване българското участие в комитетите и работните органи на ОИСР. МВнР активно съдействаше на компетентните български институции за пълноценното им участие в субсидиарните органи на ОИСР- като страна-наблюдател в Комитета по стомана, Комитета по конкуренция, като пълноправен участник в Работната група на ОИСР за борба с корупцията на чуждестранните длъжностни лица в международните търговски сделки, в Схемите за плодове и зеленчуци и Схемите за сертификация на семена. МВнР оказваше съдействие на български ведомства по представянето на техни кандидатури в ОИСР за получаване на статут на наблюдател или пълноправен член в други комитети и работни групи на организацията. МВнР взе участие в подготовката на кандидатурата на България за продължаване за периода 2012-2013 г. на статута на наблюдател в Комитета по конкуренция на ОИСР и работните групи към него. МВнР продължи работата за получаване от България на статут на постоянен наблюдател в Комитета по статистика на ОИСР и работните групи към него. Първа стъпка към този статут беше получената покана България да вземе участие като ad-hoc наблюдател по време на заседанието на Комитета по статистика през юни т. г.

Стратегия на ЕС за региона на река Дунав

През 2011 г. МВнР взе активно участие в разработването на Стратегия на ЕС за региона на река Дунав, която беше приета от Европейския съвет през юни 2011 г. Благодарение на усилията на българската страна, България беше избрана за съ-координатор в две приоритетни области на стратегията: приоритетна област 3 „За насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма и преките контакти между хората” /съвместно с Румъния/ и приоритетна област 11 „За съвместна работа с цел укрепване на сигурността и предприемането на действия по въпросите на организираната престъпност и тежките престъпления” /съвместно с Германия/. Участието на България в изработването и приемането на новата Стратегия на ЕС за развитието на Дунавския регион е безспорен приоритет на политиката за регионално развитие на страната.

През второто полугодие на 2011 г. МВнР взе активно участие в прилагането на Стратегия на ЕС за региона на река Дунав. България успешно изпълнява координационни функции в две приоритетни области на Стратегията, в ползотворно сътрудничество с Германия и Румъния. Успех за българската страна е включването в Плана за действие по Дунавската стратегия на примерен проект за изграждане на два нови моста над река Дунав, които да свързват България с Румъния / Оряхово-Бекет и Силистра-Кълъраш/.

От изключително значение за успешното изпълнението на Дунавската стратегия е осигуряването на финансов ресурс или координирането на наличните финансови източници за успешно изпълнение на проекти. Българската страна отстоява позиция за засилване на координацията между заинтересованите страни за общо стратегическо планиране за следващия програмен период, което да включва разработването на общи планове за единно териториално планиране на страните от региона, като се прилагат механизми за съвместно програмиране, координация и изпълнение. Също така е необходимо да се засилят двустранните и многостранни контакти на политическо ниво между страните в региона и особено със съседните страни, с цел прецизиране на приоритетните проекти до 2020 г. от взаимен интерес за повече от една страна и регион.

Българската страна изразява подкрепа за Обща комуникационна стратегия за Дунавския регион, която да осигури по-добра информираност за Стратегията и изпълняваните проекти и я доближи до гражданите и заинтересованите групи на транснационално, регионално и местно ниво.

В продължение на срещите на високо равнище, стартирали на 6 май 2009 г. в Улм, Германия, на 7 ноември 2011 г. в Букурещ, Румъния, се проведе Неформална среща на министрите на външните работи на страните от Дунавския регион, организирана по съвместна инициатива на Румъния и Австрия. Българската делегация бе ръководена от министъра на външните работи Николай Младенов. Основните изводи са, че за Стратегията е необходимо създаването на функциониращ механизъм на управление на макрорегионално, регионално и местно ниво и постоянен мониторинг на изпълнението, подобряване на финансовия инженеринг с оглед на следващия програмен период и стартиране на първите проекти. Изразената българска позиция е в подкрепа на общите изводи с допълнение за възможността за общо стратегическо планиране за следващия програмен период и възможността за дефинирането на нова мултинационална програма в рамките на териториалното сътрудничество на Кохезионната политика.

На 17 ноември 2011 г. в Будапеща председателите на Академиите на науките на България, Унгария, Словакия и Румъния и генералният директор на Съвместния изследователски център на ЕК /Joint Research Center - JRC/ подписаха споразумение за по-тясно сътрудничество между академичните органи. Очаква се Австрия и други страни да се присъединят към инициативата „Наука за Дунавската стратегия” /Science for the Danube Strategy/.

На 21 ноември 2011 г. в Брюксел се проведе първото заседание на Групата на високо ниво по Дунавската стратегия. Групата е създадена по подобие на Групата на високо ниво за Балтийската стратегия с основна задача да подпомага Комисията за изпълнението на Стратегията и гарантира по-силен политически ангажимент.

МВнР продължи активно да участва с принос в процеса на дебата за бъдещето на Кохезионната политика (2014+) с оглед отстояване на българските позиции при формулирането на бъдещите приоритети, цели, структури, законодателство и ресурси на новата Кохезионна политика на ЕС. МВнР последователно изразява виждането за ключовата роля на Кохезионната политика при изпълнение на Стратегията „Европа 2020”, като едновременно с това отстоява позицията, че тя трябва да има различен, по-широк обхват и да подпомага най-слабо развитите региони. В условията на бюджетни ограничения и произтичащите от това преразпределения на общия бюджет е важно Кохезионната политика да остане важен инструмент за стимулиране на развитието в Съюза, като се намаляват различията в нивата на развитие на регионите.

МВнР предостави виждания по проекта на заключения по Петия доклад за икономическо, социално и териториално сближаване, приети на Съвет „Общи въпроси” на 21 февруари 2011 г. и по въпроси от дневния ред на Неформалната среща на министрите по Кохезионната политика на 19-20 май 2011 г. с фокус върху териториалното сближаване и повишаване ефективността на Кохезионната политика.

Беше подготвено участието на министър Николай Младенов в Регионалния форум „Бъдещето на политиката на сближаване в Европа: приносът на балканските столици” на 28 януари 2011 г.. Събитието бе организирано от Столичната община и Асоциацията за развитие на София, със съдействието на МВнР.

МВнР участва активно на ниво генерален директор в дискусиите по бъдещето на Кохезионната политика на Групата „Приятели на Кохезионната политика” Г-11 (България, Чешка република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словения, Словакия, Румъния и Португалия), проведени на 18 март в Букурещ, на 18 май 2011 г. във Варшава и на 10 ноември в Будапеща.

На 6 октомври 2011 г. беше публикуван законодателният пакет по Кохезионната политика, който да позволи стартиране на ново поколение Кохезионна политика от 2014 г. България се включи активно в дебата по стратегическото планиране, тематичната концентрация, условности за усвояване на средствата от фондовете, ролята на териториалното сътрудничество и подобряване на ефективността на процеса на оценка на програмния цикъл.

МВнР участва в изготвяне на рамкови позиции на България по ключови въпроси по предложенията на ЕК, в рамките на националния координационен механизъм по европейските въпроси.

Някои принципни въпроси, в които МВнР е отстоявала националните интереси в дебата за бъдещето на Кохезионната политика са : нивата на съ-финансиране от фондовете да не бъдат по-ниски от тези от сегашния програмен период, да не се ограничава финансирането за Кохезионната политика до 2, 5% от БНП за годишните алокации от СКФ, тъй като правилото не позволява постигането на догонващ ефект и реално сближаване между по-слабо развитите региони и останалите, да не се подкрепя прехвърлянето на 10 млрд евро от Кохезионния фонд към Инструмента за свързване на Европа, тъй като финансирането на проекти ще става по други правила и това ще ограничи възможностите за подготовка на проекти от по-слабо развитите райони, изразяване на резерв по отношение на временното увеличаване на съ-финансирането на страни-членки с временни финансови затруднения, тъй като това дискриминира страните със стриктна финансова дисциплина. Изразявана е подкрепа на включване на макро-икономическа условност в предварителните условности и др.

Осъществени бяха дейности по следните направления:

• 
  Ефективно участие на България на всички нива на процеса на взимане и прилагане на решенията в областта на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС;
  
• 
  Възможно най-висока степен на реализация на българските външнополитически приоритети в процеса на преговори за взимане на решения по ОВППС на ЕС, включително при прилагането на нейните конкретни инструменти;
  

• 
  Подготовка и участие в заседанията на Европейския съвет и ежемесечните заседания на Съвет „Външни работи”, както и в подготвителните органи (КОРЕПЕР II, КОПС, РЕЛЕКС и работни групи);
  
• 
  Съгласуване на позиции за заседанията на Европейския съвет и Съвет “Външни работи”, Комитета на постоянните представители към ЕС във формат Корепер ІІ по въпросите на ОВППС, Комитета по политика и сигурност /КОПС/, РЕЛЕКС и работните групи към Съвета и др.;
  
• 
  Координация на позиции с наши партньори от ЕС при организиране на двустранни консултации и други срещи с трети страни;
  
• 
  Поддържане на работни контакти и обмен със структурите на ЕСВД, ЕК и с политическите директори на министерствата на външните работи на държавите-членки на ЕС;
  
• 
  Участие в процеса на организирането на разпространението и разпределението на материали/информация, предавана чрез европейските кореспондентски мрежи /CORTESY, Extranet R/ от/до държавите-членки и институциите на ЕС и от/до организационните структури в Министерството на външните работи; Принос в анализа и оценката на информацията, както и предприемане на последващи действия за координация на съответна реакция;
  

През отчетния период бяха проведени планираните редовни Съвети „Външни работи” с участието на министъра на външните работи или негов заместник, съответно 31 януари 2011 г./Брюксел/, 21 февруари 2011 г./Брюксел/, 12-13 април 2011 г. /Люксембург/, 23 май 2011 г./Брюксел/, 20 юни 2011 г. в Люксембург, 10 октомври 2011 г./Люксембург/, 14 ноември 2011 г. /Брюксел/ и 1 декември 2011 г. /Брюксел/, както и традиционните Съвети „Гимних” – Будапеща /11-12 март/ и 2-3 септември - Сопот. Темите включваха широк спектър от аспекти на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, като особен акцент бе развитието на обстановката в Северна Африка след началото на Арабската пролет, Близкоизточния мирен процес, Европейската политика за съседство в нейните източно и южно измерение, както и страните от Западните Балкани. Държавите-членки обменяха идеи и предложения, съгласуваха съвместни подходи в търсене на най-добрите решения. България участва активно в обсъжданията и приемането на заключения по въпросите от дневния ред. Развитието на Европейската служба за външна дейност също бе сред темите на дискусиите.

Подготвени бяха и извънреден Съвет „Външни работи” /10 март 2011 г./ и извънреден Европейски съвет – 11 март 2012 г., посветени на действията на ЕС за преодоляване на кризата в Либия, вкл. хуманитарните аспекти и проблемите, свързани с имиграционния натиск и евакуацията на европейските граждани. Предмет на дискусията бе и подкрепата за демократичния преход на страните от южното направление на Европейската политика на съседство, в т.ч. Египет и Тунис.

Подготовка и участие на българския МВнР в срещи ЕС /27/ – Русия и ЕС /27/ -САЩ в рамките на сесията на ОС на ООН в Ню Йорк, септември.

Участие в неформални срещи на политическите директори и европейските кореспонденти – през януари в Унгария и през юли в Полша.

Участие в редовни дискусии на политическите директори в рамките на всеки СВнР.

Участие в срещите на политическите директори в рамките на откриването на сесията на ОС на ООН и в среща на политическите директори с МВнР на Грузия, Ню Йорк, септември.

Участие в VI-тия Стратегически форум „Блед” (Блед/Словения, 9-10 септември 2011 г.), Конференцията на ЮНЕСКО за Арабския свят в Париж на 21 юни 2011 г., Неформална среща на директорите по въпросите на сигурността във формат ЕС 27 по теми от дневния ред на ОПСО, Варшава (21 октомври 2011 г.), консултации между политическите директори на България и Финландия (16 ноември 2011 г. ), Семинар „Европа и арабските съседи: общи или съвместими ценности” (20 септември 2011 г., Страсбург), както и в семинар за политиката към стратегическите партньори на ЕС в Брюксел.

• 
  Работни консултации между Министерствата на външните работи на България и на Украйна по въпросите на европейската интеграция - 17 февруари 2011 г. на ниво политически директор. Обсъдени въпроси: Споразумение за асоцииране (СА) и процес на визова либерализация между Украйна и ЕС; Стратегията на ЕС за Дунавския регион; Енергийно сътрудничество; Европейска политика за съседство, Източно партньорство и Черноморска синергия; отношения с Руската федерация; Беларус; НАТО; ПРО.
  
• 
  Двустранни политически консултации между Министерствата на външните работи на Република България и Украйна (18 май 2011 г., София) на ниво политически директор и директор политика за сигурност. Обсъдени въпроси: Ситуацията в Северна Африка и Близкия Изток; Предстоящото председателство на Украйна в Съвета на Европа и на ОССЕ (2013 г.); Режима на контрол над конвенционалните въоръжения в Европа и противоракетната отбрана; Сътрудничеството в Черноморския регион; Отношенията НАТО - Украйна; Продължаващи конфликти в Кавказкия регион и Приднестровието; Енергийна сигурност.
  
• 
  По инициатива на унгарската страна, на 16 май т. г. в София са проведени двустранни консултации на равнище политически директори. По време на консултациите са обсъдени сътрудничеството между България и Унгария и възможностите за взаимодействие в европейския контекст; регионални въпроси (Дунавска стратегия, Западни Балкани), както и актуални въпроси от двустранен характер.
  
• 
  По инициатива на Швеция, на 14 юни т. г. в София бяха проведени двустранни консултации на равнище политически директори. По време на консултациите бяха обсъдени следните теми: Разширяване (с акцент върху Западните Балкани, Турция); Източно съседство на ЕС; Южно съседство на ЕС; Европейска служба за външна дейност; Реформа на дипломатическата служба на Швеция – настояща организация и структура на външнополитическата дейност;
  

Едно от първостепенните направления на ОВППС, в които България допринасяше активно и видимо, бе политиката към Западните Балкани.

Действията на МВнР имаха за цел интегрирането на българските виждания и интереси в разработваните общи позиции на ЕС спрямо страните от Западните Балкани във възможно най-голяма степен. Подготвяните позиции за участие в Европейския съвет, СВнР, СОВ, срещи на ЕС на ниво министри със страните от Западните Балкани, специални формати от няколко страни-членки на ниво министри и др. бяха съобразени с тази задача. Важно е да се отбележи и приносът на МВнР за информационните анализи на ЕС на ситуацията в страни от Западните Балкани.

България участва и инициира съвместни демарши с други държави-членки в подкрепа на европейската интеграция на страните от Западните Балкани. По инициатива на България съвместно с министрите на външните работи на Унгария и Словения се отправиха съвместни писма до министрите на външните работи на Сърбия и на Косово, с които насърчиха възможно най-бързото стартиране на прагматичен диалог между Белград и Прищина под егидата на Върховния представител Катрин Аштън. Диалогът стартира през март 2011 г.

В съответствие със своя ангажимент към европейската интеграция на страните от Западните Балкани, МВнР реагираше своевременно с декларации по ключови събития и развития, като например събитията, последвали местните избори в Албания в началото на май или развитието на отношенията между Сърбия и Косово и диалога Белград – Прищина, ситуацията в Босна и Херцеговина в т.ч. (*) Общо заявление на министрите на външните работи на България, Гърция и Словения относно Албания /20.05.2011 /. Отправено бе писмо от българския МВнР до ВП Аштън и комисаря Фюле в подкрепа на европейската интеграция на Черна гора – 28 ноември 2011 г.

Подготвени и организирани бяха посещение в Сараево /Босна и Херцеговина/ по съвместна инициатива на министрите на външните работи на три страни-членки на ЕС, които са съседни на региона на Западните Балкани – България, Словения и Австрия / 7 март 2011 г./, както и съвместно посещение на българския и словенския министър на външните работи Самуел Жбогар в Косово на 18 ноември 2011 г.

МВнР подготви провеждането на Международната конференция на тема „Софийска платформа – Изграждане на мостове между Европа и Близкия изток” (5-6 май 2011 г.). Форумът бе най-важното събитие с външнополитически характер, организирано в България през отчетния период. Над 150 участници от Европа и от Близкия изток и Северна Африка – политически лидери, активисти, журналисти, представители на неправителствени организации (НПО) - обсъдиха промените в Арабския свят на фона на опита от прехода в Централна и Източна Европа. В рамките на конференцията обръщения направиха българският министър-председател, Генералният секретар на ООН, Генералният секретар на Съвета на Европа, както и министрите на външните работи на Босна и Херцеговина, Гърция, Португалия, Унгария, Швеция, заместник-министърът на външните работи на Литва в качеството си на председател на ОССЕ през 2011 г., и представителят на Генералния секретар на НАТО.

Форумът бе важно събитие в усилията за подпомагане на държавите в преход от Близкия изток и Северна Африка чрез споделяне на натрупания опит от прехода в Централна и Източна Европа при изграждане на демокрацията, установяване на върховенството на закона и гарантиране на правата на човека и на основните свободи. Подпомогна установяването на партньорска мрежа между представители от Европа и от Близкия изток/Северна Африка за водене на по-нататъшни дискусии по важни теми, отнасящи се до Близкия изток и Северна Африка. Допринесе за засилване вниманието към България и за нейното оценяване като положителен фактор в международните усилия за региона. В конкретен план бе постигнат консенсус за превръщане на събитието в ежегоден форум за обсъждане на възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между Европа и Близкия и изток/Северна Африка. Постигнато бе и съгласие за поставяне на начало на последващи семинари на експертно равнище за обмен на идеи и опит по специфични теми, представляващи интерес за арабските партньори.

В продължение на “Софийската платформа” от 5-7 май т.г., на 2-3 декември т.г. в София се проведе конференция на тема „Правосъдие в период на преход” на 2-3 декември т.г. в София, с участието на представители на съдебната система на страните от Централна и Източна Европа, гражданското общество, академичните кръгове и медиите. Основен предмет на дискусиите бяха начините за справяне с тежкото наследство на тоталитарното минало посредством налагане на върховенството на закона и същевременно насърчаване на процеса на национално помирение.

Страната ни взе участие в проведената на 28-29 септември 2011 г. в Тунис първа среща на Специалната група за Южното Средиземноморие, която беше създадена през м. юни 2011 г. за осигуряване на по-добра международна координация в осигуряването на подкрепа за демократичния преход на арабските страни.

България участва активно в дискусиите на ЕС по Близкоизточния мирен процес и в изработването на основни документи на ОВППС, каквито са заключенията на Европейския съвет и на Съвета „Външни работи”. Като член на ЕС, България участва в донорската подкрепа на ЕС за продължаване на растежа на палестинската икономика, подпомагането на изпълнението на двугодишния план на правителството на ПАВ и изграждането на институциите на ПАВ. Съвместно с останалите държави-членки на ЕС, България оказа активна подкрепа за усилията на САЩ и Квартета за възобновяване на мирния процес в БИ. Със своите двустранни контакти през годината, насочени към възстановяване и активизиране на отношенията със страни от региона, България допринасяше за цялостната активност на ЕС.

Продължи участието на нашата страна в различните форуми и мероприятия на Съюза за Средиземноморието, според наличните финансови и кадрови ресурси.

Европейска политика за съседство / ЕПС

В съвместно писмо с министъра на външните работи на Швеция до ВП Катрин Аштън и министъра на външните работи на Полша, българският външен министър заяви категорична подкрепа за създаването на Европейски фонд за демокрация (ЕФД), като инструмент, който ще играе важна роля в усилията на ЕС за насърчаване на демократичните процеси и утвърждаване на общите европейски ценности и ще придаде по-голяма видимост на ЕС в региона.

България взе активно участие в процеса на преглед на Европейската политика за съседство (ЕПС), който бе финализиран с публикуването на Комуникацията на ЕК/ЕСВД „Отговор на променящата се среда в съседните на ЕС региони” (приета от Колежа на еврокомисарите заедно през м. 25 май 2011 г.). Текстът на комуникацията отразява в голяма степен позициите, изразявани от страната по време на консултациите. Изразихме несъгласието си с лисата на каквато и да било отпратка в текста на комуникацията към ЧС/Стратегията за Черно море/Черноморския регион.

България участва активно в подготовката на Срещата на върха на Източното партньорство (29-30 септември 2011 г.). Подкрепено бе предоставянето на детайлна пътна карта за по-нататъшното развитие на партньорството на базата на резултатите от срещата от Европейската комисия и ВП.

България продължава да работи за задълбочаване на политическата и икономическата интеграция на източните съседи на ЕС и визова либерализация като дългосрочна цел, при стриктно спазване на установените критерии и съблюдаване на основните европейски ценности. Най-напредналите държави следва да бъдат насърчавани в съответствие с принципа „повече за повече”.

България участва активно в дискусиите на всички нива в работните органи на Съвета по въпросите, свързани с източните партньори на ЕС. Участвахме и в проведените срещи на Групата на приятелите на Украйна (през м. април и м. юли), както и на Групата на приятелите на Молдова (през м. април). Страната ни бе представена в организираните срещи, семинари и кръгли маси по четирите платформи на Източно партньорство. Продължаваме да разглеждаме възможностите за участие в Програмите за всеобхватно институционално изграждане с източните партньори.

Дипломатическата служба организира поредица от междуведомствени инициативи по Източното партньорство; по изработване на национална позиция за визова либерализация за държавите от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия – Руска федерация, Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Армения, Азербайджан, Казахстан, Туркменистан и Узбекистан; по формулиране на национална позиция на РБ по стратегия за Черно море , както и участието в съответните многостранни формати на ЕС по региона: Борда на инвестиционния механизъм за съседните държави (NIF), Работната група по страните от «Източна Европа, Кавказ и Централна Азия», формат COEST Capitals, Комитета на европейския инструмент за съседство и партньорство (ENPI)

В рамките на двустранния аспект на Източно партньорство, продължиха преговорите по Споразумения за асоцииране ЕС-Украйна, в частта по изграждането на дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия, както и на прилагането на дневния ред за асоцииране. България засвидетелства своята подкрепа за финализиране на преговорите и подписване на СА ЕС-Украйна до края на 2011 г. (декларирано като съвместна цел на Украйна и ЕС по време на срещата на върха през декември 2010 г.) Продължи наблюдението на изпълнението на Плана за действие на Украйна за визова либерализация.

През периода бе наблюдаван и ходът на преговорите по Споразумение за асоцииране с Молдова, както и по прилагането на Плана за действие по визова либерализация.

Изразена бе позиция за продължаване на преговорите по споразумения за асоцииране с трите южнокавказки републики Армения, Грузия и Азербайджан, при строго спазване на съответните принципи на условност за всяка отделна страна.

Заявена бе и подкрепа за започването, както и за провеждането на преговорите по Споразумение за дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия с Молдова и Грузия.

Продължава да се следи и хода на диалога по правата на човека с източните съседи, с които има редовен обмен по въпросите на свобода на словото, върховенство на закона, спазване на човешките права (Армения, Грузия, Молдова, Украйна). Бе изразена подкрепа за необходимостта от установяване на редовен диалог по тези въпроси с Азърбайджан.

С особена загриженост бе наблюдавана ситуацията с правата на човека в Беларус, след проведените през декември 2010 г. президентски избори. България приветства възприетия от ЕС балансиран подход към Беларус – от една страна – въвеждането на ограничителни мерки (санкции) спрямо управляващия елит и от друга – мерки в подкрепа на гражданското общество и населението в Беларус