Програма 4 „Външна политика и многостранна дипломация”

Програма 4 „Външна политика и многостранна дипломация”

Целта на тази програма е външната политика на правителството, която се планира, организира, провежда и отчита от министъра на външните работи с помощта на министерството, да се управлява на основата на единни политически указания, утвърдени общи принципи и специфични позиции и координирани, целенасочени и системни действия. По този начин външнополитическата дейност на правителството ще произвежда очаквания ефект за общата политика на правителството, за икономиката, финансите и туризма, за националната сигурност, за възможностите българите да развиват своите дейности в чужбина и за българските общности в други държави.

• 
  Реализиране на външнополитическите цели и приоритети на България чрез развитие и поддържане на мрежа от двустранни отношения и по-нататъшно задълбочено развитие на добросъседство и на равноправно взаимноизгодно сътрудничество;
  
• 
  Поддържане и развитие на стратегически партньорства и приятелски взаимноизгодни отношения с най-важните за България съюзнически държави включително чрез провеждане на Съвети за сътрудничество на високо равнище и съвместни заседания на Министерските съвети;
  
• 
  Поддържане на активен културен, научен и образователен обмен, разпространение на постиженията на България (практическите дейности са по Програма 3).
  
• 
  Пълноценно използване на възможностите, произтичащи от членството на България в международни и регионални организации за обогатяване и разширяване на формите на двустранното ни сътрудничество
  
• 
  Защита на интересите на българските общности в чужбина, укрепване на тяхното присъствие, създаване на благоприятни условия за тяхното пребиваване – откриване на български училища, културни центрове, български църкви и др.
  

• 
  Превръщане на Югоизточна Европа и разширения Черноморски регион в зона на сигурност и стабилност, демократично развитие и социално-икономически просперитет;
  
• 
  Повишаване на ефективността на участието във формулирането и осъществяването на политиката на ЕС и НАТО в Югоизточна Европа и разширения Черноморски регион;
  
• 
  Повишаване на активността при отстояване на българските интереси при утвърждаването и реализирането на регионални политики и проекти и утвърждаването на България като фактор в региона чрез участието й в Източното партньорство (ИП), Черноморската синергия (ЧС) и преговорите за асоцииране с ЕС на Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан;
  
• 
  Подобряване на ефективността на участието на България в регионалните формати - ЧИС, ПСЮИЕ, СРС, ПДС, тристранни срещи - като част от политиката ни в Югоизточна Европа и в разширения Черноморски регион, с цел укрепване на доверието, стабилността и сигурността в региона, като предпоставка за икономически растеж, конкурентоспособност и просперитет;
  
• 
  Успешно изпълнение на функциите на Посолство на НАТО за контакт (CPE) в Молдова за периода 2011–2012 г. включително.
  

• 
  Активно участие в реализирането на политиките на ЕС и НАТО чрез: Осигуряване на единни национални позиции в институциите и органите на ЕС и НАТО; Ефективно участие и провеждане на интересите на България на всички нива на процеса на взимане на решения по политиките на ЕС и НАТО; Координация с държавите-членки на позиции по актуални въпроси от дневния ред на ЕС и НАТО, които са от интерес за България;
  
• 
  Пълноценно оползотворяване на възможностите, предоставяни от членството на България в ЕС и НАТО в политически, икономически, финансов, на сигурност, културен и общностен аспект;
  

• 
  Ефективно участие на България на всички нива на процеса на взимане и прилагане на решенията в областта на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС;
  
• 
  Възможно най-висока степен на реализация на българските външнополитически приоритети в процеса на преговори за взимане на решения по ОВППС на ЕС, включително при прилагането на нейните конкретни инструменти;
  
• 
  Даване на национален принос при формирането на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в съответствие с националните приоритети и с интересите и целите на ЕС за глобална роля в международните отношения;
  

• 
  Насърчаване на българския експорт на пазарите на и извън ЕС;
  
• 
  Привличане на чужди инвестиции в българската икономика;
  
• 
  Насърчаване на междуправителственото сътрудничество в икономическата, социалната, културната, научно-техническата и хуманитарната област;
  

• 
  Ефективно членство на България в дейността на органите, програмите и фондовете на ООН, специализираните агенции към ООН, международните икономически и финансови организации(СБ, МВФ, ЕЦБ, ЕБВР, ЕИБ, ОИСР);
  
• 
  Използване на наличните и текущо разработваните в съответните международни организации експертиза, знания и предоставяните от тях услуги в конкретните специализирани области на тяхната дейност;
  
• 
  Използване на предоставяните от международните организации възможности за разработване и прилагане на общи правила, норми и стандарти с цел хармонизация и стандартизация на международната практика по въпроси и дейности, изискващи многостранно сътрудничество;
  
• 
  Съблюдаване и изпълнение, съвместно със заинтересованите български ведомства, на международно поетите от България задължения, произтичащи от многостранни конвенции и споразумения, администрирани от ООН и от други международни организации, както и от резолюции на органите на ООН;
  
• 
  Участие в международния диалог по актуални въпроси на международното сътрудничество и засилване на ролята на България в системата на ООН и на международните организации, работещи в икономическата, социалната, културната и научно-техническата области;
  
• 
  Разширяване на участието на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, вкл. бъдещо членство на страната ни в ОИСР;
  
• 
  Ефективно участие на България в международното сътрудничество за развитие;
  
• 
  Утвърждаване на добри практики и създаване на благоприятни условия при осъществяване на българската политика за развитие;
  

В програмата участват министърът на външните работи, Политическият кабинет, дирекциите от специализираната администрация, дирекциите от общата администрация, доколкото осигуряват външнополитическите дейности, дипломатическите и постоянните представителства, както и различни работни групи:

Експертни работни групи по отделните групи нерешени въпроси в двустранните отношения между Република България и Република Турция, създадени с Решение на Министерския съвет № 164 от 14 март 2009 г.

Експертна работна група по изпълнението на Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море, създадена с Решение на Министерския съвет № 164 от 14 март 2009 г.

Междуведомствената група за подготовка на позицията на Република България за преговорите с Румъния за делимитация на морските пространства между двете държави в Черно море, създадена с решение на Министерския съвет от 19 март 1992 г., допълнено с решение на Министерския съвет от 12 октомври 1992 г.

Отговорност за изпълнението на програмата

Програмен ръководител е заместник-министър на външните работи.

Дейността на МВнР по участието на България в институциите на Европейския съюз през 2011 г. имаше за основен акцент отстояването на националните интереси в процеса на вземане на решения на ЕС. Това се осъществяваше чрез подготовката, координацията и участието на най-високо равнище в заседанията на Европейския съвет на равнище правителствени и държавни ръководители. Дейности бяха реализирани и в следните направления:

• 
  координация между националните ведомства и ПП на България към ЕС и институциите и органите на ЕС;
  
• 
  съгласуване изработването на национални позиции по политиките на ЕС и координация на политиката в областта на изграждането на зоната за свобода, сигурност и правосъдие в ЕС;
  
• 
  изготвяне на становища по стратегически, нормативни и работни документи по европейските въпроси;
  
• 
  участие в работни групи на национално ниво, както и в заседанията на работните формати на институции на ЕС;
  
• 
  взаимодействие с държави-членки на ЕС със сходни интереси в определени области с цел изграждането и отстояването на обща позиция;
  
• 
  координация на участието на Република България в европейски икономически организации.
  

Европейски съвет, 4 февруари 2011 г., Брюксел: Обсъдени бяха темите енергетика и иновации. Дискутираха се усилията за преодоляване на последиците от световната икономическа криза и изграждане на Европейски стабилизационен механизъм.

Европейски съвет, 24-25 март 2011 г., Брюксел: Обсъди се икономическата политика на ЕС и се прие цялостен пакет от мерки в отговор на кризата с цел запазване на финансовата стабилност. България заедно с Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния се присъедини към договорения от държавните и правителствените ръководители Пакт за Евро плюс. Теми бяха също ситуацията в Либия и в южните съседи на ЕС, развитието на обстановката в Япония и поуките по отношение на ядрената безопасност.

Европейски съвет, 23-24 юни 2011 г., Брюксел: Обсъдени бяха икономическата политика и осъществяването на политиките на убежище и миграция. В частност, бяха дискутирани някои от най-наложителните въпроси, предизвикани от събитията в Южното Средиземноморие. Определени бяха насоки за последваща работа по: засилването на контрола на външните граници на основата на обща отговорност, солидарност и засилено практическо сътрудничество; оценка за изпълнението на правилата за свободата на движение в Шенгенското пространство и възможностите за тяхно подобряване; завършването на Общата европейска система за убежище; развитието на широко партньорство със страните от Южното съседство. Одобри се и Дунавската стратегия, както и доклада на председателството за резултатите от работата за интегриране на ромското население в ЕС.

Европейски съвет, 23 октомври т.г., Брюксел: Държавните и правителствени ръководители са се концентрирали върху липсващите части в проекта на декларация на Еврозоната и как да се осигури прилагането на финансова дисциплина и да се задълбочи интеграцията в ЕС в по-висока степен.

На поредица от заседания през октомври бяха обсъдени въпроси, изискващи предприемането на конкретни действия: устойчивостта на гръцкия дълг, защитната преграда срещу разпространението на кризата, банковия сектор, икономическия растеж. Освен това отделни държави членки като Италия поеха ангажимент за големи усилия за консолидация на своя бюджет и за подобряване на конкурентоспособността, което спомогна за възстановяване на доверието в ЕС.

През декември/8-9 декември/, на последното заседание за 2011 година Европейският съвет обсъди важни стъпки за стабилизиране на еврозоната. Бяха конкретизирани инструментите за краткосрочно стабилизиране, например предоставянето на допълнителни средства на МВФ и преразглеждането на подхода на ЕС към участието на частния сектор в договора за Европейския механизъм за стабилност, привеждайки го в строго съответствие с принципите и практиките на МВФ. Обсъди се по-основно и системната реакция във връзка с кризата на еврото и това намери отражение в т.нар. „фискален пакт“. Държавите-членки на ЕС решиха да подобрят бюджетната дисциплина и координацията на икономическата политика.
Подготовка на българското участие в проведени заседания на Съвет „Общи въпроси”

Дейността за подготовка на българското участие в Съвет „Общи въпроси” през 2011 г. включваше: изготвянето на проекти на изказвания по темите от дневния ред на съответното заседание, както и аналитични, информационни и справочни материали по тях. В процеса на подготовка беше анализирана цялата постъпваща информация от Постоянното представителство на Р България към ЕС, от ресорните дирекции на МВнР, от компетентните български министерства и ведомства, от посолствата на България в държавите-членки на ЕС, както и от посолствата на държавите-членки на ЕС в София.

МВнР подготви и участва в 11 редовни и 1 извънредно заседания на Съвет „Общи въпроси” през 2011 г.

Основни теми в дневния ред на Съвет „Общи въпроси” през 2011 г. наред с дебатите по проекто-заключенията за заседанията на Европейския съвет, бяха и представяне на Годишния преглед за растежа и на пътната карта на председателството; приемане на пътна карта за приемането на доклад на председателството за интеграция на ромите; приемане на заключения на Съвета по 5-ия доклад на Европейската комисия по кохезионната политика; Стратегия на ЕС за региона на река Дунав; годишен доклад по прилагането на Хартата на основните права; разширяване; следващата финансова рамка на ЕС; енергийна политика; развитие и реакция при кризи и др.

МВнР координираше със съответните ведомства и редовното изпращане до Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел указания за защитаване на последователни позиции по темите от дневния ред на ежеседмичните заседания на КОРЕПЕР-ІІ и КОРЕПЕР-І (Комитета на постоянните представители на държавите-членки към ЕС и на техните заместници).

Съществен принос към реализирането на основната цел на Програма 4 бяха и изготвените в края на декември 2010 г. - началото на 2011 г. анализ на приоритетите на Унгарското председателство на ЕС и на основните насоки на българските позиции по тях, както и подобен документ, касаещ Полското председателство на ЕС, с анализ и виждания по основните приоритети на българската страна.
Двустранни консултации по въпросите на ЕС

Двустранни консултации по въпросите на Европейския съюз (на всички нива) бяха част от дейностите, които да допринесат по най-ефективния начин за реализиране на националните интереси по важни за страната въпроси. Те се осъществяваха в рамките на двустранни визити на ниво президент, министър-председател, министър на външните работи /вж. двустранно сътрудничество/, както и самостоятелно на равнище ресорен заместник-министър и генерален директор по европейските въпроси.

13 и 14 януари 2011 г., Будапеща / Унгария/ – участие в традиционната за всяко председателство на ЕС неформална среща на министрите и държавните секретари по европейските въпроси на ЕС с обсъждане на най-важните институционални въпроси, оказващи влияние върху дневния ред на ЕС.

18-19 януари 2011 г., Лисабон /Португалия/ - двустранни политически консултации с обсъждане на теми като: преодоляване на последиците от световната икономическа криза, икономическото управление на ЕС; Стратегия „Европа 2020”; финансовата перспектива и кохезионната политика; присъединяването на България към Шенгенското пространство; Европейската политика за съседство; отношенията ЕС-Русия. Констатирани бяха съвпадащи или сходни позиции на двете страни по много от темите, което създава предпоставки за ползотворно бъдещо сътрудничество в рамките на ЕС.

6 април 2011 г., София - двустранни консултации с Република Литва. Бяха обсъдени следните теми: координация на икономическите политики /Европейски семестър, Пакт за Еврото плюс/; финансова перспектива 2014-2020 г.; Шенген; разширяване на ЕС.

31 май 2011 г. в МВнР, София - двустранни консултации с Република Австрия, в т.ч. обсъждане на двустранните отношения, кандидатури на двете държави за високи международни постове, енергийни въпроси, Дунавска стратегия, присъединяването на България към Шенгенското пространство, политиката на разширяване на ЕС, икономическата стабилност, ситуацията в Западните Балкани.

7 юли 2011 г., София - двустранни консултации с Република Полша. Бяха обсъдени следните теми: приоритети на Полското председателство на ЕС (фокус върху засилване на външната енергийна политика на ЕС и преговорите по новата финансова рамка 2014-2020 г.), политика на разширяване на ЕС, Механизъм за сътрудничество и оценка, Шенгенско пространство, европейска политика на съседство, енергийна политика (вкл. обмен на виждания по разработване на находища от шистов газ).

3 октомври 2011г., Виена / Австрия/ двустранни политически консултации на ниво заместник-министър на външните работи на Р България и генерален секретар на Федералното министерство по европейските и международни въпроси на Република Австрия. Бяха обсъдени следните теми: политика на разширяване на ЕС и европейската перспектива на страните от Западните Балкани, енергетика и енергийна политика, мерките за засилване управлението на еврозоната и тяхното институционализиране, присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, функционирането на Европейската дипломатическа служба.

30 ноември 2011 г., Талин /Естония/ двустранни политически консултации на ниво заместник-министър, по темите от европейския дневен ред. Констатирани бяха много съвпадащи или близки позиции на България и Естония по ключови въпроси от дневния ред на ЕС, сред които позициите по следващата Многогодишна финансова рамка, бъдещето на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика. От двете страни беше подчертана необходимостта от сътрудничество и съвместни действия на двете страни в рамките на ЕС.

12-13 януари 2011 г., в Будапеща /Унгария/ бе проведена традиционната за всяко ротационно председателство на ЕС неформална среща на генералните директори по европейските въпроси на държавите-членки на ЕС. Представена бе програмата на Унгарското председателство на ЕС и основните приоритети в нея; Обсъдиха се и темите: енергетика - в контекста на Европейския съвет на 4 февруари 2011 г.; разширяване; икономическо управление и Европейски семестър; Източно партньорство.

25 февруари 2011 г. в Букурещ /Румъния/: двустранни разговори по въпросите на Европейския съюз, включващи двустранно сътрудничество; присъединяване към Шенген; Механизъм за сътрудничество и оценка; въпроси, свързани с ромите; финансова перспектива /ОСП и кохезионна политика/; икономическо управление; енергийна сигурност; Дунавска стратегия; разширяване на ЕС; правосъдие, вътрешни работи и миграция; Източно партньорство. Двете страни констатираха сходство в позициите си по темите от дневния ред, както и наличие на споделени общи интереси, които следва да защитават.

18 март т. г. в Букурещ /Румъния/ се проведоха втори технически консултации, във формат Г-11¹, по въпроси свързани с бюджета на ЕС и бъдещата финансова перспектива на ЕС 2014-2020 г. По искане на Гърция, нейна делегация беше поканена и участва в заседанията. България представи и защити своите позиции, като специално бе подчертано, че по отношение на Общата селскостопанска политика /ОСП/ България очаква да бъде ускорено изравняването между държавите-членки по отношение на преките плащания и достигането на пълния им размер през 2014 г., вместо през 2016 г.

15 април 2011 г. в Будапеща /Унгария/: двустранни консултации с основна тема предстоящите до края на Унгарското председателство стъпки по присъединяването на България към Шенген.

11 май 2011 г., Варшава /Полша/: двустранни консултации, включващи обсъждане на приоритети на Полското председателство на ЕС, подготовката на посещение на българския министър-председател в Полша, предстоящите дискусии в Съвета на ЕС по бъдещата финансова перспектива 2014-2020 г. /Кохезионна политика, Обща селскостопанска политика/, външни измерения на енергийната политика, присъединяването на Хърватия към ЕС и политиката на разширяване, предстоящите стъпки по присъединяването на България към Шенген, Механизмът за сътрудничество и оценка за България и Румъния, Европейската служба за външна дейност.

12 май 2011 г., Варшава /Полша/: среща по въпросите на кохезионната политика на ниво министри/държавни секретари по европейските въпроси на следните държави-членки на ЕС- България, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания за обсъждане на предстоящите преговори по бъдещата финансова перспектива 2014-2010 г. и по-конкретно бъдещето на Кохезионната политика на ЕС.

19 септември 2011 г., Париж /Франция/: Работен обяд с г-н Жан-Мишел Каза, директор на дирекция „Европейски съюз” на МВнР на Франция. Обсъдени са предстоящите стъпки по присъединяването на България към Шенген и новата реформа в законодателството на Шенген, свързана с управлението на шенгенското пространство и други теми от европейския дневен ред.

14-15 октомври 2011, Копенхаген/Дания/: неформалната среща на генералните секретари на външните министерства на ЕС.

Работа по Институционални въпроси на ЕС, прилагане на Договора от Лисабон

Българската страна продължи активното си участие в работата по прилагане на Договора от Лисабон. МВнР подготви българската позиция по Европейската гражданска инициатива, продължи да подпомага процедурата по ратификация на Протокол 36 към Договора от Лисабон – за допълнителните представители в Европейския парламент, съвместно с министерството на правосъдието разработи нова национална процедура за одобрение на кандидати за съдии в Общия съд на ЕС и Съда на ЕС съгласно новите разпоредби в ДФЕС / чл. 255 ДФЕС/, подкрепи създаването на постоянен механизъм за финансова стабилност, който да бъде въведен чрез изменение на чл.136 от Договора за функциониране на Европейския съюз.

Въз основа на постановлението изработено съвместно от МВнР и Министерството на правосъдието, в началото на 2011 г. бе проведен конкурс за овакантилото се място за български съдия в Общия съд на ЕС. Избрана беше кандидатурата на г-жа Мариана Кънчева. Г-жа Кънчева получи положително становище от комитета по чл. 255 от ДФЕС², като на 8 септември 2011 г., по време на заседанието на КОРЕПЕР-II, формат междуправителствена конференция, 27-те държави-членки на ЕС одобриха кандидатурата й.

На своето заседание на 25 март 2011 г. Европейският съвет взе Решение за изменение на чл. 136 от Договора за функциониране на ЕС по отношение на Механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото. При подготовката на заседанието МВнР изготви анализ относно предложеното изменение, както и справка относно опростените процедури за преразглеждане на договорите.

През 2011 г. МВнР продължи да работи за изпълнението на поетите от Съюза ангажименти към страните-кандидатки и потенциални кандидати за членство в ЕС, водена от разбирането за спазването на принципа на оценка според собствените заслуги като основен фактор за напредък.

В съответствие със заложените външнополитически приоритети в Годишната програма за участие на Р България в процеса на вземане на решения в ЕС за 2011 г., България участва активно в дискусиите в рамките на Работна група „Разширяване и страни, преговарящи за членство в ЕС” към Съвета на ЕС.

България подкрепи поддържането на висока динамика и приключването на преговорния процес с Хърватия. По време на Унгарското председателство бяха обсъдени и приети позициите на ЕС за закриване на преговорите с Хърватия по Глава 8 „Политика на конкуренция”, Глава 11 „Селско стопанство”, Глава 13 „Рибарство”, Глава 22 „Регионална политика и координация на структурните инструменти”, Глава 23 „Съдебна система и основни права”, Глава 33 „Финансови и бюджетни разпоредби” и Глава 35 „Други въпроси”. Преговорите с Хърватия приключиха на 30 юни 2011 г.

България участва във финализирането на проекта на Договор за присъединяване на Хърватия към ЕС. Договорът беше подписан на 9 декември 2011 г. в рамките на заседанието на Европейския съвет в Брюксел. По този начин Хърватия получи статута на активен наблюдател. Предвижда се договорът да влезе в сила на 1 юли 2013 г. след приключване на ратификационния процес.

България приветства бързия напредък на процеса на преглед за съответствие на исландското законодателство със законодателството на ЕС. По време на Унгарското председателство бяха приети позициите на ЕС за откриване на преговорите с Исландия по четири преговорни глави - Глава 5 „Обществени поръчки”, Глава 10 „Информационно общество и медии”, Глава 25 „Наука и научни изследвания” и Глава 26 „Образование и култура”. Приети бяха и позиции на ЕС за предварително затваряне на Глава 25 „Наука и научни изследвания” и Глава 26 „Образование и култура”.

През втората половина на годината, по време на Полското председателство, бяха приети позициите на ЕС за откриване на преговорите с Исландия по следните преговорни глави: Глава 2 „Свободно движение на работници”, Глава 6 „Дружествено право”, Глава 7 „Право на интелектуална собственост”, Глава 20 „Предприятия и индустриална политика”, Глава 21 „Транс-европейски мрежи”, Глава 23 “Съдебна система и основни права” и Глава 33 „Финансови и бюджетни разпоредби”. От тях предварително бяха затворени следните преговорни глави: Глава 2 „Свободно движение на работници”, Глава 6 „Дружествено право”, Глава 7 „Право на интелектуална собственост”, Глава 20 „Предприятия и индустриална политика”, Глава 21 „Транс-европейски мрежи” и Глава 23 “Съдебна система и основни права”.

България подкрепи продължаването на преговорния процес с Турция при изпълнението на поставените от ЕС условия и показатели. Отбелязахме със загриженост забавянето на процеса на реформи в страната. Изразихме очакване Турция да положи допълнителни усилия за изпълнение на показателите за отваряне на преговорните глави, на условията, заложени в преговорната рамка, както и на договорните задължения на Турция към ЕС. Подкрепихме инициативата на ЕК за създаване на нов положителен дневен ред в отношенията с Турция като инструмент за насърчаване на процеса на реформи в Турция.

През отчетния период МВнР продължи да работи активно за задълбочаване и консолидиране на връзките между Европейския парламент и българските държавни институции.

Наред с традиционните координационни функции, МВнР, съвместно с дирекция “КВЕС” в Министерския съвет, подпомагаше българското Народно събрание при изпълнението на новите функции и правомощия, произтичащи от Договора от Лисабон, а именно националните парламенти да се произнасят по съответствието на даден проект на законодателен акт на ЕС с принципите на субсидиарност и пропорционалност. През 2011 г. бе отбелязано значително интензифициране на взаимодействието между НС и ЕП по актуални досиета от дневния ред на Съюза при посредничеството на министерството.

МВнР съдейства при подготовката на участието на представители на Народното събрание в двустранни и многостранни срещи и форуми по ролята и дейността на Европейския парламент и националните парламенти в светлината на Договора от Лисабон. МВнР даде принос за информационното осигуряване на участието на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева в Конференцията на председателите на парламенти от ЕС, проведена в парламента на Белгия в периода 3-5 април 2011 г. Съдействано бе за подготовката на срещите през първата половина на годината в рамките на Конференцията на комисиите по европейски въпроси от парламентите на държавите-членки, в които взе участие председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове г-жа Моника Панайотова. Предоставени бяха материали във връзка с посещението на депутати от Комисията по петициите на Европейския парламент в Народното събрание на Р България. МВнР съдейства за информационното осигуряване на срещата на президента на Р България с Европейския омбудсман, проведена на 18 юли 2011 г.

През юни 2011 г. ЕП с огромно мнозинство прие положително становище относно готовността на страната ни за присъединяване към Шенгенското пространство. В отделни резолюции от есента на 2011 г. ЕП отстоя необходимостта от приемане на България и Румъния в Шенген при наличието на техническо съответствие и призова държавите-членки, които не са направила това, да отворят трудовите си пазари за български граждани от началото на 2012 г.

Във връзка със забавеното ратифициране на Протокол № 36 към Договора от Лисабон, МВнР съдейства за изготвяне на проект на писмо от председателя на българското Народно събрание до председателя на гръцкия парламент, апелиращо за ускоряване на процеса на ратификация в Гърция. На 1 декември 2011 г. Протоколът официално влезе в сила и България придоби 18-ия си пълноправен член на Европейския парламент.

Въз основа на изводите от втория годишен доклад на Европейската комисия за изпълнение на Европейския пакт по имиграцията и убежището (ЕПИУ), на 23-24 юни 2011 г. бяха приети заключения на Европейския съвет за последващи действия. В контекста на сложната миграционна обстановка в ЕС, България подкрепи необходимостта от по-нататъшно укрепване на политическите насоки и сътрудничеството в Шенгенското пространство чрез осигуряване на по-стриктен контрол по външните граници, който да се осъществява при засилена роля на ФРОНТЕКС, използване на нови технологии за повишаване на сигурността и практическо сътрудничество между държавите-членки. През втората половина на 2011 г. МВнР продължи активно да участва на национално и европейско ниво в дебатите по създаване на новия Механизъм за управление и оценка на Шенген.

МВнР допринесе значително за формиране на позициите на България по въпроси във връзка с развитието на политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището. На Европейския съвет през юни 2011 г. темата беше сред основните акценти. В тази връзка МВнР направи политически анализ и оценка на редица инициативи на европейските институции, свързани с изграждането на обща рамка за истинска и практическа солидарност към държавите-членки, изправени особен натиск от смесени миграционни потоци, пълноценното упражняване на правото на събиране на семейството на граждани на трети страни, живеещи в ЕС, определянето на глобален подход към миграцията и мобилността, реакцията на ЕС на събитията в региона на южното съседство, определянето на единни стандарти за приемане на лица, търсещи убежище и др.

През 2011 г. България успешно приключи  процеса на оценка по Шенген - изпълни всички условия за членство в Шенген и въведе най-добри практики. Този факт бе отчетен и в Заключенията на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи” от 9 юни 2011 г. В тази връзка МВнР продължи активната си дейност в подкрепа на постигането на един от основните външнополитически приоритети на страната, а именно - присъединяване към Шенгенското пространство. Бяха положени много усилия за осигуряване на подкрепа от страна на институциите на ЕС и държавите-членки в тази насока. Основна цел бе приемането на Решение на Съвета за премахване на граничния контрол по вътрешните въздушни и морски граници до края на март 2012 и за взимане на решение за премахване на граничния контрол по вътрешните сухоземни граници не по-късно от 31 юли 2012 г.

В резултат на проведените активни дипломатически действия бе осигурена пълната подкрепа на всички европейски институции, както и на 26 държави-членки - през месец октомври 2011 г. Финландия индикира промяна на резервираната си позиция, а на всяко от заседанията на Европейския съвет през втората половина на годината председателят Херман Ван Ромпуй направи изявление, в което припомни, че България и Румъния са покрили критериите за присъединяване към Шенген и че на заседанието на Европейския съвет през м юни с.г. всички държавни/правителствени ръководители са поели политически ангажимент това присъединяване да се осъществи възможно най-скоро.

Значителни усилия от страна на МВнР бяха положени във връзка с публикуването на докладите на ЕК по Механизма за сътрудничество и оценка (МСО) от 18 февруари 2011 г. и от 20 юли 2011 г. Те бяха насочени както към своевременно пълно информиране на държавите-членки и ЕК за постигнатото от България в реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност, така и към осигуряване на благоприятна оценка в рамките на ад хок работната група по МСО и последващите заключения на Съвета. В резултат, докладите на ЕК за България по МСО отчитат предприетите от българското правителство мерки. Направена бе важната констатация, че е налице траен ангажимент на всички компетентни институции и широката обществена подкрепа при изпълнението на стратегията за съдебна реформа. За разлика от предишни доклади не са констатирани случаи на корупция по границите. Няма референция и към членството на България в Шенген.

МВнР следеше и участваше в дискусиите в рамките на ЕС, посветени на визовата реципрочност. Отбелязвано беше, че Канада и САЩ не прилагат принципа за визова реципрочност по отношение и на други държави-членки на ЕС, доколкото продължават да изискват визи за български граждани.

МВнР работи за постигане на взаимноприемлива договореност между ЕС и САЩ по въпросите за обмен на лични данни, както и за използване и предаване на резервационни данни на пътниците.

Ефективното функциониране на Единния пазар е важна предпоставка за повишаване на производителността и растежа на българската икономика, посредством стимулиране на конкуренцията и търговията, създаване на възможности за развитие на нови идеи, продукти и услуги, активна подкрепа за МСП, разкриване на нови работни места, доизграждане на националната инфраструктура. МВнР работеше в посока преодоляване на съществуващите бариери пред прилагането на четирите основни свободи и повишаване ефективността на единния пазар.

Съгласно шестмесечен обзор за напредъка на Единния пазар, изготвен от Европейската комисия и публикуван през март 2011 г., България е една от най-добре представилите се държави, като по всички показатели данните й са измежду най-добрите в ЕС. Процентът на свързаните с вътрешния пазар директиви, които не са въведени своевременно в националното законодателство в България е 0.4%, т. е. два пъти по-нисък от средния за държавите-членки (за 27-те държави-членки той е 0,9 %). Досега държавите-членки са успели да намалят средното закъснение при транспониране до 5.8 месеца. България е с най-добри данни в ЕС по този показател -  само 1.4 месеца закъснение.   България е сред страните без директиви със закъснение в транспонирането с две или повече години, т. е всички директиви са въведени преди крайния срок.

Съобщението на Европейската комисия „Акт за Единния пазар: за изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика” бе предложено за обществено обсъждане в целия Европейски съюз до края на февруари 2011 г. Въз основа на резултатите от публичния дебат, както и на становищата на европейските институции, на 13 април 2011 г. Комисията одобри 12 „лоста” (приоритетни области) и ключови мерки към тях за рестартиране на Единния европейски пазар. Целта е те да бъдат приети преди края на 2012 г. посредством ключови инициативи във всяка една от 12-те приоритетни области.   

По всички въпроси България отстояваше своите принципни позиции и успя в максимална степен да защити своите интереси. Конкретни постижения и принос на участието на България в икономическата политика на ЕС са:

• 
  приемането на предложението на нашата страна за промяна на името на постоянния механизъм за разрешаване на кризи от Европейския кризисен механизъм на Европейски стабилизационен механизъм /ЕСМ/, с цел излъчване на позитивни сигнали към финансовите пазари;
  
• 
  принос чрез активна и последователна позиция за приемането на компромисен, значително по-благоприятен ключ на финансово участие на държавите-членки с по-нисък БВП в ЕСМ;
  
• 
  принос за постигането на разумен компромис и приемането на балансиран текст на Пакта за еврото плюс. България бе сред шестте държави-членки извън еврозоната, присъединили се към Пакта за еврото плюс на Европейския съвет на 24-25 март т. г. и пое ангажименти по всичките четири цели на Пакта, които включи в Националната си програма за реформи /2011-2015 г./ и Конвергентната си програма /2011-2014 г./. Присъединяването на България към Пакта за еврото плюс е особено важна политическа стъпка, с която страната ни демонстрира своята решимост да бъде сред активните участници в мерките за укрепване на конкурентоспособността на ЕС и засилване на конвергенцията. По такъв начин България придаде убедителна видимост на своята заявка в близко бъдеще да се присъедини към еврозоната.
  
• 
  активно участие в дебата по приемането на шестте законодателни предложения на ЕК за засилване на икономическото управление, насочени към по-ефективно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и подобряване на наблюдението и координацията на икономическите политики в ЕС. Законодателният пакет ще се превърне в основен стълб за постигане на макроикономическа стабилност в еврозоната и в ЕС като цяло.
  

МВнР участва, в рамките на своите компетенции, в процеса на изготвяне и съгласуване на Конвергентната програма на България за периода 2011-2014 г., която бе предадена на ЕК още в средата на април, като отрази в тях своите ангажименти във връзка с присъединяването си към Пакта за еврото плюс.

През 2011 г., в рамките на Унгарското председателство, беше проведен първият „Европейски семестър”, имащ за цел да засили икономическото управление чрез осигуряване на предварителна координация на политиките в ЕС в рамките на Пакта за стабилност и растеж и стратегия „Европа 2020”.

В отчетния период МВнР участва редовно в съгласуването по всички въпроси по отношение на бюджета на ЕС, както по ежегодните бюджети, така и по многогодишната финансова рамка и разпределението на средства по общностните политики на ЕС. Публикуването на 29 юни 2011 г. от Европейската комисия на комуникация и пакет от документи, представляващи предложение по финансовата рамка 2014-2020 г., даде старт на преговорите между държавите-членки по следващия бюджет на ЕС. Отчитайки първостепенната важност на отразяване на българските интереси при формирането на следващия бюджет на ЕС, МВнР активно участва във всички дискусии по финансовата рамка, които се провеждат в три формата – на техническо ниво в РГ „Приятели на председателството“, в КОРЕПЕР-ІІ и в Съвет „Общи въпроси”.

Беше проведена първата политическа дискусия по следващата финансова рамка по време на неформалното заседание на министрите по европейските въпроси на 28-29 юли в Сопот, Полша. Страните-членки представиха стартовите си позиции по бъдещия бюджет на ЕС, което даде посока и на същинските преговори по следващата финансова рамка на ЕС.

Работата на Полското председателство по МФР приключи с изготвянето и представянето на доклад с първоначалните позиции на държавите-членки. С оглед ранната фаза на дискусиите целта на председателството беше не да се постигне консенсус, а да се изяснят позициите на държавите-членки.

Предвид позицията си по бюджета на ЕС и подкрепата, която е търси от останалите страни-членки, България участва регулярно през 2011 г. в срещите на неформалната група държави-членки „Приятели на Кохезионната политика”, включваща 13 страни (България, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Гърция, Португалия, Малта и Испания) с общ интерес от запазване ролята и мястото на Кохезионната политика в бюджета на ЕС. Групата провежда срещи на ниво министри/държавни секретари по европейските въпроси в МВнР за координиране на позициите по Кохезионна политика. На последната среща през 2011 г. в Будапеща бяха договорени елементи на обща позиция за заседанието на Съвет „Общи въпроси” на 15 ноември 2011 г.

МВнР допринесе за участието на България в изготвянето на общата позиция на ЕС за срещите на министрите на финансите и управителите на централни банки на страните от Г-20, проведени на 14-15 април 2011 г. във Вашингтон/САЩ/ и 3-4 ноември в Кан /Франция/. През 2011 страните от Г-20 съсредоточиха усилията си върху реформата на Международната валутна система. Страните сключиха нова конвенция с цел засилване на борбата срещу укриването на данъци, която се води под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В заключителната декларация на Г-20 от Кан, става ясно че на глобално ниво няма съгласие за данък върху финансовите транзакции, което беше ключов елемент и за решението което се очаква да бъде взето по темата и на европейско ниво, поради позицията на Великобритания, която би подкрепила данъка единствено ако решението се вземе на глобално ниво.

Работа по постигане на целите на Стратегията на ЕС за работни места и растеж „Европа 2020”

Министерството на външните работи участва активно в процеса на окончателното съгласуване и приемане на необходимите решения и действия по осъществяване на целите на Стратегията на ЕС за работни места и растеж „Европа 2020” в Националната програма за реформи на Република България. МВнР, чрез Постоянното представителство на Р България към ЕС, представи окончателната Национална програма за реформи на България 2011-2015 г., след одобряването й от Министерския съвет.

В отговор на изложените в документите на ЕК констатации, критики и насоки за бъдещото развитие, България изпрати в указания срок