Съдържание

Сигурността остава основно предизвикателство за развитието и стабилността на страните от региона и следва да бъде обект на обща загриженост. В този смисъл, със задоволство отбелязахме изричното упоменаване в Комуникацията по Европейската политика за съседство на готовността на ЕС да засили ангажимента си към сигурността и стабилността в региона и да участва активно в свързаните с това международни формати.

През отчетния период страната ни продължи активното си участие в дискусиите, свързани с ангажиментите на ЕС по разрешаване на замразените конфликти в Приднестровието и Южен Кавказ.

Русия

В отношенията ЕС-Русия се откроиха следните насоки: политически диалог, финализиране на преговорите по ново споразумение, както и изпълнението на Споразуменията за четирите общи пространства, външнополитическите аспекти на енергийната сигурност, подготовка на Срещите на върха, на постоянните съвети и комитети за сътрудничество. Прилагането на партньорството за модернизация и визовия въпрос продължиха да бъдат основните проблеми, които страната ни следи през отчетния период.

Ще продължат дискусиите по прилагането на Стратегията за Централна Азия и в посока преговори по Ново засилено споразумение за партньорство и сътрудничество ЕС-Казахстан.

България активно участва в политиката на Европейския съюз, насочена към тясно ангажиране на държавите от Азиатско-тихоокеанския регион чрез засиленото партньорство ЕС-АСЕАН, форума АСЕМ и партньорския диалог между ЕС и важните страни в региона. Български дипломати участваха редовно в заседанията на работните групи на Съвета на ЕС COASI и COMEM, за които бяха изготвяни и съгласувани позиции по актуални въпроси на отношенията на ЕС със страните от региона. Участие бе взето в експертни срещи на ЕС по Индия, Пакистан, КНДР. МВнР участва при формирането на политиката на ЕС по отношение на: развитие на стратегическо партньорство с Китай, Япония, Индия и Южна Корея; формиране на позицията и реакцията на ЕС по ядрената програма на Иран и КНДР; принос за стабилизирането и възстановяването на Афганистан, отношенията с Пакистан; определяне на политиката на ЕС спрямо Бирма/ Мианмар, Шри Ланка във връзка с актуалните развития на обстановката на място; възможностите на ЕС да съдейства за възстановяване на междукорейския диалог и шестстранните преговори. Българската страна се включи с активен принос в работата по нов стратегически документ на ЕС по политиката в Източна Азия; разширяване и работни методи на АСЕМ. МВнР участва в подготовката на срещите на върха ЕС-Япония и ЕС-Китай (която впоследствие бе отложена). Участие имахме и в съгласуването и в церемонията по подписване на Споразумение за свободна търговия ЕС и Република Корея (ратифицирано от Народното събрание). Съгласувани и финализирани са също Рамкови споразумения за партньорство и сътрудничество на ЕС с Монголия, Филипините и Виетнам. Осъществен е напредък в преговорите с Малайзия, Тайланд и до известна степен с Китай. Участвахме в дискусиите в рамките на ЕС за определяне на мандат за преговори за Рамково споразумение на ЕС с Австралия.

България участва в срещите на Форума Азия-Европа (АСЕМ) на всички нива, включително в срещата на външните министри на АСЕМ, Унгария, юни 2011 г., както и в механизмите на диалога ЕС-АСЕАН. Страната ни има представител в Борда на директорите на фондация Азия–Европа (АСЕФ).

МВнР участва в процеса на формиране на политиката на ЕС спрямо Иран. След публикуване на доклада на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) от 8 ноември 2011 г. относно възможното военно измерение на ядрената програма на Иран, ЕС призова иранските власти да се ангажират с ефективно и прозрачно сътрудничество с МААЕ като единствен начин за възстановяване на доверието на международната общност в мирния характер на ядрената програма, както и да се ангажират с конструктивен и пълноценен диалог във формата Е3+3. Наред с изразеното сериозно и нарастващо безпокойство, ЕС потвърди стремежа си за намиране на дипломатическо решение на иранския ядрен въпрос в съответствие с т.нар. „двоен подход” (диалог и стимули успоредно с налагането на санкции). ЕС продължи да следи със загриженост през 2011 г. и да се ангажира със ситуацията на правата на човека в Иран.

В изпълнение на ангажиментите, поети към ЕС и НАТО, на 20 януари 2011 г. с Постановление № 9 на Министерския съвет при активна роля на МВнР, беше приета Наредба за условията и реда за участие на граждански специалисти от Република България в операции и мисии на международни организации извън територията на Република България.

Една от основните насоки за развитието на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС бе дадена с Ваймарската инициатива, представена с писмо на министрите на външните работи и министрите на отбраната на Франция, Германия и Полша до ВП на ЕС от 6 декември 2010 г. В документа са визирани три основни области: усъвършенстване на планирането с акцент върху синергията между гражданско и военно планиране; придобиване на европейски отбранителни способности; развитие на сътрудничеството за управление на кризи между ЕС и НАТО. В рамките на МВнР бе направен анализ на инициативата, включително на базата на участие в два форума, организирани от инициаторите. В резултат България изрази подкрепа за инициативата по време на заседания на компетентни органи на ЕС през 2011 г.

На 19 май в МВнР постъпи документ за размисъл по бъдещето на военната операция на ЕС в БиХ „Алтея”. Към този момент съавтори на документа бяха Австрия и Унгария и към България бе отправена покана да се присъедини. Анализът на текста показа, че той е в съответствие с нашите интереси и съдържа предложения, които биха могли да насочат дискусията към балансирани решения, предвид едностранните изтегляния на контингентите на някои държави и изказвани становища за прекратяване на изпълнителния мандат на операцията след ноември т.г. В спешен порядък документът бе съгласуван с Министерството на отбраната. В резултат България се присъедини като съавтор при представянето на инициативата по време на заседанието на СВнР на 23 май т.г.

На 8 и 9 декември 2011 г. Председателят на Военния комитет на ЕС генерал Хакан Сирен бе на официалното посещение в Р България. При срещата му в МВнР с г-н Валери Рачев, началник на Политическия кабинет, генерал Сирен даде висока оценка на участието на България в дейностите, операциите и мисиите на ОПСО.

Принос към политиката на ЕС по правата на човека

Редовно се следи работата на работните групи на Съвета на ЕС “Права на човека” (COHOM), “Сътрудничество със СЕ и ОССЕ” (COSCE) и „Основни права” (FREMP). По време на заседанията на СОНОМ особено внимание бе отделено на изработването на приоритетите на ЕС в областта на правата на човека и основните свободи за сесиите на Съвета по правата на човека /СПЧ/ на ООН, както и за предстоящата 66-та сесия на Общото събрание на ООН. Съгласувана бе позицията на ЕС по извършващия се през 2011 г. преглед на СПЧ.

Особено внимание бе отделено на лансираната от Върховния представител на ЕС по ОВППС идея за реформа на политиката на ЕС в областта на правата на човека и разработване на стратегия на ЕС по правата на човека и демокрация. През 2011 г. бе даден приоритет на ефективното използване на съществуващите механизми за последователно отстояване на правата на човека във всички аспекти на външната политика на ЕС, както и на пълноценното сътрудничество с партньорите, включително НПО. Продължи работата по разработване на стратегия на ЕС по правата на човека в трети държави, насочени към фокусиране на усилията на Ес върху ключови проблеми за всяка конкретна страна.

ЕС продължи дейността си във връзка със специфичните ситуации по правата на човека в Иран, Северна Корея, Китай, Русия, Шри Ланка, държавите от Северна Африка и др. както в двустранен план, така и в контекста на многостранните формати на ООН. Координираните усилия на институциите и държавите-членки на ЕС доведоха до успех на специалните сесии а Съвета по правата на човека за Либия и Сирия.

През 2011 г. продължи работата по присъединяване на ЕС към Европейската конвенция по правата на човека (ЕКПЧ). Досието бе разгледано в Управляващия комитет по правата на човека и от Съвета на министрите на Съвета на Европа. В рамките на ЕС продължи дискусията по формиране на обща позиция по разработения проект на споразумение и по съпътстващите документи, т. нар. „вътрешни правила” на ЕС, целящи да регламентират произтичащите от присъединяването на ЕС към ЕКПЧ взаимоотношения между държавите-членки на ЕС и институциите.

През 2011 г. бе направен преглед на постигнатото по насоките на ЕС за правата на детето и бяха актуализирани Насоките на ЕС относно мъченията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание.

Осъществени бяха дейности по следните направления:

• 
  Пълноценно използване на възможностите, произтичащи от участието на България в НАТО и ОССЕ и в регионалните инициативи в областта на сигурността
  
• 
  Повишаване на ефективността на участието във формулирането и осъществяването на политиката на НАТО в Югоизточна Европа и разширения Черноморски регион
  
• 
  Участие в международния диалог по актуални въпроси на международното сътрудничество и в реализирането на политиките на международните организации в сферата на сигурността
  
• 
  Изпълнение на ангажиментите на Република България по международни договори и инициативи за разоръжаване, неразпространение на ОМУ и контрол на въоръженията
  
• 
  Задълбочаване на многостранното сътрудничество и повишаване авторитета на международните организации и форуми в областта на неразпространението, разоръжаването и контрола на въоръженията
  
• 
  Укрепване на международната сигурност чрез засилване на мерките за предотвратяване разпространението на ОМУ, противодействие на незаконната търговия с МОЛВ, насърчаване на процесите на разоръжаване и повишаване на глобалната  и регионална сигурност
  
• 
  Успешно изпълнение на функциите на Посолство на НАТО за контакт (CPE) в Молдова за периода 2011–2012 г. включително.
  

Основен акцент в дейността на МВнР по линия на членството на България в НАТО бе утвърждаване и засилване на ролята на страната ни в изпълнение на политическите и оперативните ангажименти към Алианса. Дипломатическата служба продължи да работи за развитието на политическия диалог, успешно участие на България в операции и мисии на НАТО и постигане на по-нататъшен напредък в процеса на трансформация и реформа на структурите на Алианса.

14-15 април 2011 г. – Среща на министрите на външните работи на НАТО в Берлин: обсъдени бяха напредъка на операция „Обединен защитник” в Либия, трайното партньорство между НАТО и Афганистан, беше приета нова Партньорска политика на Алианса, и проведени бяха заседания във формат Съвет НАТО-Русия, Комисия НАТО-Украйна, Комисия НАТО-Грузия.

7-8 декември 2011 г. - Среща на министрите на външните работи на НАТО в Брюксел: Фокус на дискусията бе поставен върху обстановката в Косово, отношенията НАТО-Сърбия, ситуацията в Афганистан, в контекста на подготовката на срещата на върха във формат ИСАФ в Чикаго през май 2012 г., състояха се и заседание във формат Съвет НАТО-Русия и заседание с партньорите с принос към операция ИСАФ в Афганистан.

27-30 май 2011 г. - Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО във Варна: МВнР оказа активно съдействие по организацията и подготовката на пролетната сесия в България и по подготовката на участието на министъра на външните работи в този важен форум на високо равнище. На 28 май 2012 г. се проведоха поредица от двустранни срещи на министъра на външните работи с парламентаристи от Холандия, Франция, Германия и Швеция, на които бяха обсъдени актуални теми, свързани с членството ни в ЕС и НАТО. Проведоха се и среща на министъра с вицепремиера и министър по въпросите на европейската и евроатлантическата интеграция на Грузия, както и с конгресмени от Камарата на представителите на САЩ.

30 май 2011 г. – Посещение на Генералния секретар на НАТО, Андерс Фог Расмусен в България, по повод на пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО: проведоха се поредица от срещи на Генералния секретар с президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание, министрите на външните работи, отбраната и икономиката на България в София и във Варна. Бяха обсъдени различни въпроси от дневния ред на НАТО, сред които операциите на Алианса, инициативата на Генералния секретар за „интелигента отбрана”, Арабската пролет, Западните Балкани.

25 ноември 2011 г. - посещение на заместник-генералния секретар на НАТО, Клаудио Бизониеро, в София: зам.-генералния секретар беше на посещение в България в качеството му на специален представител по въпросите на „интелигентната отбрана”. МВнР оказа необходимия принос към подготовката и провеждането на срещите му с министъра на външните работи и министъра на отбраната. В рамките на своето посещение посланик Бизониеро изнесе публична дискусия във Военния клуб.

7-10 октомври 2011г. – 57-та годишна сесия на Парламентарната Асамблея на НАТО в Букурещ: МВнР оказа съдейства за подготовката на участието на Постоянната делегацията на Народното събрание на форума.

Ситуацията в Либия доведе до нов сериозен ангажимент на България чрез участието ни във водената от НАТО операция „Обединен защитник”. МВнР беше активно ангажирано в процеса на взимане на решения в НАТО и на национално ниво, свързани с провеждането на операцията и нашето участие в нея. Ежедневно беше изготвян информационно-аналитичен бюлетин по развитието на операцията и свързаните с нея политически процеси и дипломатическа активност.

30 ноември 2011 г. - Министерският съвет прие Стратегия за трансформиране на участието на Въоръжените сили на Република България в операцията на ръководените от НАТО международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан. МВнР участва активно в подготовката на документа и последващото му изпълнение.

Българските дипломатически представители участваха активно в програмата от срещи и мероприятия по линия на НАТО през 2011 г. Осъществявано бе оперативното ръководство на дейността на дипломатическото представителство на България към НАТО в Брюксел, включващо подготовката на указания от страна на МВнР, позиции и становища.

През отчетния период представители на МВнР участваха в мероприятия на експертно равнище по линия на НАТО/ЕАСП и Средиземноморския диалог на НАТО, на които се обсъждаха въпроси на партньорската политика на Алианса.

Осигурено бе участие на МВнР в серия от обучителни семинари, проведени в началото на 2011 г., посветени на процедурите за наемане на служители в Международния секретариат на НАТО. Получената информация бе предоставяна на заинтересовани български кандидати за работа в НАТО, обръщали се по тези въпроси към МВнР.

Бе задълбочена координацията, контактите, обмяната на мнения и информация с други институции, в частност с Министерството на отбраната, по участието на страната в НАТО, по-конкретно по приноса на България към операциите и мисиите на Алианса. Поддържан бе редовен диалог по въпроси на сигурността с дипломатически представители на съюзни и партньорски държави, акредитирани в София.

В изпълнение на поетите в началото на 2011 г. функции на Посолство на НАТО за контакт в Молдова, Посолството на България в Кишинев установи и поддържаше редовни контакти с Международния секретариат на НАТО, с молдовски държавни структури, неправителствения сектор и академичните среди в страната. МВнР оказа активно съдействие и помощ за ефективното изпълнение на основните задължения на Посолство на контакт, включително чрез координация на изпълнението на различни проекти, предоставяне на информационно-аналитични и графични материали, изпращане на национални концептуални документи по планирането на политиката за сигурност, и т.н.

Участие в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа

През 2011 г. Дипломатическата служба осигури участието в дейностите на ОССЕ с оглед по-нататъшното утвърждаване на ролята на България в областта на сигурността и стабилността в Европа, в предотвратяването на конфликти, урегулирането на кризи, и в следконфликтното възстановяване.

Подготвено бе участието на министъра на външните работи в заседанието на Съвета на министрите на ОССЕ във Вилнюс през декември 2011 г. и бе осигурен български принос в подготовката на решенията на форума.

България бе представена в основните работни органи и форуми по линия на политико-военното, икономическото и екологичното, и човешкото измерение на ОССЕ чрез своите дипломати в ПП-Виена. Представител на МВнР участва в Годишната среща за оценка на изпълнението на задълженията в областта на политико-военното измерение на ОССЕ (март 2011 г.) и в Годишната конференция-преглед по въпросите на сигурността (юни 2011 г.).

В рамките на политико-военното измерение на сигурността, България отстояваше общото виждане на страните-членки на ЕС и НАТО, че загубата на който и да е от взаимосвързаните и взаимодопълващи се юридически и политически обвързващи споразумения в тази област (ДОВСЕ, Договорът за установяване на режим „Открито небе”, Виенският документ-99 г. по МУДС и др.) може да има сериозни последствия за сигурността в Европа. МВнР продължи да участва активно в започналата през 2010 г. работа по осъвременяване на Виенския документ от 1999 г., като стана съавтор на няколко съществени предложения за промени в него.

Българската дипломация се включи активно в инициативата на САЩ от 2010 г. за модернизиране на режима на контрол над конвенционалните въоръжения в Европа, като взе участие в преговорите във Формат „36” по Рамков документ за засилване и модернизиране на режима на контрол над конвенционалните въоръжения в Европа. Подготовката на българските преговорни позиции бе извършена на базата на анализ на необходимото количество въоръжения за Българската армия с цел ясно дефиниране на минималните и максималните наличности за България по контролираните от ДОВСЕ категории. Представител на МВнР участва в 4-та Конференция-преглед по ДОВСЕ през септември 2011 г. във Виена. Съвместно с МО, през ноември 2011 г. МВнР подготви приемането и осигури прилагането на решението на МС за преустановяване на реципрочна основа, временно и частично на изпълнението на задълженията по ДОВСЕ спрямо РФ.

В рамките на координационните механизми на ЕС и НАТО бяха отстоявани българските позиции по различните инициативи за подобряване на дейността на ОССЕ в трите измерения на сигурността и бе осигурен български принос във формирането на общи позиции на ЕС и НАТО по тях.

През май 2011 г. в София се проведоха двустранни политически консултации на експертно ниво между министерствата на външните работи на България и Ирландия, на които бяха обсъдени актуални въпроси от дневния ред на ОССЕ и бе споделен българският опит от председателството на организацията през 2004 г.

На 14 декември 2011 г. МВнР беше домакин на българо-американски консултации на равнище заместник-министър по въпроси на контрола на въоръженията и неразпространението. В рамките на консултациите беше проведена среща на министъра на външните работи с г-жа Роуз Готемюлер, зам.-помощник държавен секретар на САЩ по контрол на въоръженията, верификацията и спазването на задълженията, на която бяха обсъдени проблемите, свързани с контрола на конвенционалните въоръжения в Европа в контекста на съществуващите проблеми и евентуалните по-нататъшни действия, прилагането на новия СТАРТ между САЩ и РФ, Прегледа на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО, и изграждането на системата за противоракетна отбрана на НАТО.

Укрепване на регионалната сигурност

През отчетния период усилията бяха насочени към по-нататъшно утвърждаване на ролята на Р България като регионален фактор в укрепването на сигурността и стабилността в Югоизточна Европа и в Черноморско-Кавказкия регион.

МВнР оказа необходимото съдействие на МО в организирането и осъществяване на председателството на редовните срещи и заседания на Координационния комитет и на Политико-военния направляващ комитет в рамките на ротационното българско председателство на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM), в т.ч. на Политико-военния направляващ комитет и на Координационния комитет на SEDM, в периода юли 2009 г. - юли 2011 г. В качеството си на председател България даде своя принос за отварянето на SEDM за сътрудничество с агенциите и структурите на НАТО по отношение на действащи и бъдещи проекти в рамките на Процеса, оценен по достойнство на 16-та среща на SEDM на 3 октомври 2011 г. в Анталия.

През 2011 г. страната ни продължи да участва конструктивно в дебата между страните-участнички в Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа (ММСЮИЕ) относно параметрите на бъдещите мисии на Бригадата за Югоизточна Европа (БРЮИЕ). Чрез възможностите на дипломатическата си служба България продължи да отстоява инициативата си за промяна в принципа на ротация на Щаба на Многонационалната механизирана бригада на ЮИЕ (SEEBRIG) и за постоянното му разполагане на българска територия след 2015 г. България подкрепи кандидатурата на Сърбия за придобиване на статут на наблюдател в ММСЮИЕ, водена от убеждението, че ускорената интеграция на страните от ЮИЕ е предпоставка за изграждането на общо европейско пространство на сигурност в региона.

Министерство на външните работи представи българската страна в церемонията по случай навършване на 10 години от подписването на Споразумението за Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR) през април 2011 г. в Истанбул.

Поради ограничените бюджетни средства на МВнР, като и поради липсата на същностни въпроси за дискусия, които да изпълнят със съдържание планираната за втората половина на 2011 г. Експертна среща на високо равнище (HLEG) по линия на BLACKSEAFOR, бе взето решение българското домакинство да не се състои, за което с бяха уведомени по дипломатически път Министерствата на външните работи на ДУ в BLACKSEAFOR - Грузия, Румъния, РФ, Турция и Украйна.

През 2011 г. страната ни започна консултации с Турция относно възможностите за взаимодействие с ръководената от Турция военно-морска операция „Черноморска хармония” (Black Sea Harmony), която открива нови възможности за оптимизиране на националните ни способности за противодействие на асиметричните заплахи на море и за подобряване на сигурността в националните морски пространства като част от източната морска граница на НАТО и ЕС. В тази връзка, МВнР подготви проект на меморандум за сътрудничество с Турция по линия на Black Sea Harmony и бе домакин на две междуведомствени срещи през м. септември и м. ноември 2011 г., с цел инкорпориране на редакционните бележки и съгласуване на текста му със заинтересовани структури и представители на МО, ВМС, ИА „Морска администрация” и ГД „Гранична полиция” към МВР.

Осигуряване на ефективното участие на България в международните договори и организации в областта на неразпространението, разоръжаването и контрола на въоръженията и в многостранните режими за експортен контрол

През отчетния период продължи дейността по координиране подготовката на позиции и участието на страната ни в международните форуми и инициативи в областта на разоръжаването, неразпространението на ОМУ  и контрол на въоръженията и да съдейства за своевременното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от международни договори и членство в организации в тази област: Договор за неразпространение на ядреното оръжие; Договор за ВЗЯО  - Подготвителна комисия за Организацията за Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити; Организация за забрана на химическото оръжие; Конвенция за забрана на биологичното оръжие; Конвенция за конвенционалните оръжия и протоколите към нея; Конвенция за забрана на противопехотните мини (Отавска конвенция); Конвенция по касетъчните боеприпаси; Пет многостранни режима за експортен контрол

Експерти от МВнР, съвместно с представители на другите компетентни ведомства, участваха във всички заседания на специализираните работни групи към Съвета на ЕС по въпросите на неразпространението на оръжия за масово унищожаване (CONOP); по глобалното разоръжаване и контрол на въоръженията (CODUN); по износа на конвенционални оръжия (COARM); по Кодекса за поведение на ЕС при дейностите в Космоса, в създадената подгрупа в рамките на Съвета на ЕС по подготовката на всеобхватен Договор за търговия с оръжие (ДТО). Продължи оказването на експертно съдействие на ръководството и Делегацията на Р България към НАТО за подготовката на документи на НАТО и Съвета НАТО-Русия, отнасящи се до новите заплахи в областта на сигурността, произтичащи от разпространението на ОМУ и средствата за тяхната доставка.

През ноември 2011 г. България председателства Четвъртата Конференция-преглед на Конвенцията за конвенционалните оръжия (ККО) чрез постоянния си представител в Женева, като представители на МВнР участваха активно в подготовката и провеждането на Конференцията. Поемането на този пост затвърди ангажираността на България с проблематиката на ККО и допринесе за по-нататъшното повишаване на авторитета и видимостта на страната ни в областта на международното хуманитарно право.

България участва активно в Седмата Конференция-преглед на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването на запаси от бактериологични (биологически) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване (КБО) през декември 2011 г. в качеството на заместник-председател на Комитета в пълен състав.

България ратифицира Конвенцията по касетъчните боеприпаси (ККБ) на 10 февруари 2011 г., като Конвенцията влезе в сила по отношение на страната ни на 1 октомври 2011 г. Представители на МВнР взеха участие във Втората годишна среща на държавите-страни по ККБ в Ливан, като България участва за пръв път като държава-страна по Конвенцията. С цел създаване на постоянен механизъм за координация на изпълнението на задълженията на България по Конвенцията, през декември 2011 г. МВнР инициира и проведе междуведомствена експертна среща с представители от компетентните ведомства.

От м.септември 2011 г. България е член на Съвета на управляващите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за периода 2011 г.-2013 г., което дава възможност за по-активно участие във формирането на политиката и процеса на взимане на решения на Агенцията, и за укрепване на международния авторитет на страната.

Представители на МВнР участваха активно в двете сесии на Подготвителния комитет за Договора за търговия с оръжие, проведени през 2011 г. в Ню Йорк, на които български дипломат изпълняваше и функции на заместник-председател, както и в заседанията на работните групи и годишните Пленарни заседания на многостранните режими за експортен контрол и неразпространение: Групата на ядрените доставчици, Комитета Цангер, Васенаарската договореност, Австралийската група, Хагския кодекс срещу разпространението на балистични ракети.

Представители на МВнР участваха активно в работата на Първи комитет „Разоръжаване и международна сигурност” на 66-та сесия на ОС на ООН, в рамките на който ежегодно се обсъждат и приемат около 60 резолюции, свързани с разоръжаването, неразпространението и укрепването на международния мир и сигурност.

През декември 2011 г. в МВнР се проведоха първите двустранни политически консултации на ниво директор на дирекция между министерствата на външните работи на Република България и на Република Казахстан по проблеми на Режима за контрол на ракетните технологии (РКРТ), експортния контрол и неразпространението, и други въпроси на сигурността.

Дипломатическата служба продължи да съдейства за провеждане на отговорна политика в областта на експортния контрол, при спазване на поетите ангажименти по линия на многостранните експoртно-контролни договорености и отчитайки наложените международни санкции и/или ограничения.

Редовно бе участието в подготовката и в работата на двата междуведомствени  органа за експортен контрол – Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет и Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на ОМУ към министъра на икономиката и енергетиката.