Съдържание въведение резюме

Наличните значителни поземлени ресурси, съставляващи 77% от общата територия на общината и благоприятните почвено-климатични условия превръщат земеделието в основен източник на доходи. Обработваемата земя в общинта през 2005г. е 146 144 дка. Средно на жител на общината се падат по 16.72 дка, което превишава средния размер за страната.

Приблизително 54% от площите в общината се засяват със зърнени култури - пшеница, ечемик, царевица, като добивите от пшеница и ечемик са над средните за страната. Значително място заемат и площите със слънчоглед - 24%.През последните годин явно се обръща по голямо внимание и на културите като лавандула,колиандър и др.

Природо – географските условия и почвени ресурси в системата благоприятстват развитието на зърнопроизводството и тревнофуражните култури. Това от своя страна определя в значителна степен и специализацията на селското стопанство – зърно – животновъдно направление.

Голяма част от посевните площи се използват за задоволяване на необходимостта от суровини за животновъдството. Не се използват нови технологии при храненето, което спира развитието на този отрасъл.

Необходима е широка информационна кампания за поетите задължения на страната за въвеждане на европейски стандарти за качество и прилагане на Общата селскостопанска политика, задълженията на земеделските производители, които произтичат от това, както и правата, които ще имат за финансово подпомагане до 2007г. и след присъединяването ни към Европейския съюз.

Значителен поминък в общината създава отглеждането на тютюн. През 2004 г. във връзка с приватизацията на Булгартабак –холдинг квотата за производство на тютюн в областта е намалена с 50 % спрямо 2003г. Това налага бързо преструктуриране на производството и адаптиране на тютюнопроизводителите към новите пазарни условия чрез отглеждане на алтернативни култури и търсене на други източници на доход.

Създаване на алтернативна заетост и преориентиране от производство на тютюн към отглеждането на култивирани билки и подправки, биологичното земеделие и биологичните производства, ловният, селският и екотуризъм.

Развитието на селското стопанство, трябва да се базира на принципите на устойчивото развитие за щадене на природата, развитие на селските райони и периферни територии на ЕС и осигуряване на алтернативна заетост и социално благополучие на населението.

Повишаването на ефективността на подотрасъла следва да се обвърже и с мерки, насочени към повишаване рентабилността и качеството на продукцията, чрез прилагане на съвременни технологи и техника, развитие на консултантски услуги и въвеждане на широка система за одит за професионалните селски стопанства.

Благоприятните климатични и почвени условия дават възможност за добро оползотворяване на земите, особено за отглеждане на житни култури, царевица и слънчоглед. Има и възможности за отглеждане на лозови масиви и лавандула.

Липсата на финансови средства обаче, не дава възможност да се търси ефективност в растениевъдството / напр. незасетите земи /. Съществува стихийност във вземането на решения за развитието му.

Промяната в структурата на обработваемата земя ще даде възможност за подобряване на фуражната база в района на общината а от там и поле за задържане на поголовието на животните.

Тенденцията през годините е постепенно нарастване на броя на отглежданите животни.Една голяма част от тях се гледат за задоволяване на собствените нужди.

Няма изградени съвременни специализирани ферми за отглеждане на животни.Общите показатели в животновъдството през годините имат незначителни отклонения. Отглеждането на крави и овце за млеконадой е перспективно за този отрасъл. Има и създадени традиции, които биха спомогнали за по-бързото приобщаване на населението към новите екологически изисквания при производството на мляко, месо и яйца.

От справката се вижда, че поголовието на основните видове животни е тенденция на намаляване. Причините са основно в крайно ниските изкупни цени.

Основен проблем на селскостопанските производители в Община Самуил са трудности, свързани с поетите ангажименти на страната за въвеждане на Общата селскостопанска политика на Европейският съюз. Необходимо е земеделските производители от общината да повишат конкурентноспособността си чрез по-активно използване на предприсъединителните фондове и програми, а по-късно и структурните фондове на ЕС.

Голяма част от общинските проблеми са идентични за общините, включени в изостанали селски райони, но в същото време общината има и свои специфични проблеми, произтичащи от географското и положение, особеностите в нейното социално – икономическо развитие и инфраструктурна изграденост.

Анализът на структурата на местната икономика показва, че най-добри перспективи има пред селското стопанство и свързаната с него преработвателна промишленост. Проблем в този подотрасъл си остава нерегистрираното земеделско производство на домакинствата от общината, липсата на актуална информация, непознаването на европейските стандарти за различните селскостопански производства, липсата на обединения на дребни и средни стопански производители, отглеждането на култури и животни на малки площи и лични стопанства.

До края на 2006 г селскостопанските производители от общината трябва да се адаптират към предстоящото въвеждане на строги стандарти, изготвени на базата на законодателството на Европейската Общност за развитие на селските райони. Насоките за развитие са към въвеждането на стандарти за опазване на околната среда, грижи за животните и здравословни храни, както и спазване на изискванията за безопасност на труда за селскостопанските производители, прилагане на “добри селскостопански практики”.

Насоките за развитие са към подобряване качеството на традиционното селско стопанското производство, разширяване площите с трайни насаждения и овощни култури, /най-вече сливи, вишни/, но също така ягоди, малини, орехи, ефективно животновъдство в частни и семейни ферми при нови условия и по изискванията на европейските стандарти /перспективни са овцевъдството, зайцевъдството, отглеждането на пчели/, развитие на предприятията за млеко-преработка и производството на консерви и други предприятия в тази област, базирайки се на наличието на достатъчно местни суровини.

Създаване на алтернативна заетост и преориентиране от производство на тютюн към отглеждането на култивирани билки и подправки, биологичното земеделие и биологичните производства, ловният, селският и екотуризъм.

Развитието на селското стопанство, трябва да се базира на принципите на устойчивото развитие за щадене на природата, развитие на селските райони и периферни територии на ЕС и осигуряване на алтернативна заетост и социално благополучие на населението.

Повишаването на ефективността на подотрасъла следва да се обвърже и с мерки, насочени към повишаване рентабилността и качеството на продукцията, чрез прилагане на съвременни технологи и техника, развитие на консултантски услуги и въвеждане на широка система за одит за професионалните селски стопанства. Необходимо е да се въведат актуални професии в Професионалната гимназия по СС и подготвят местни специалисти в селското стопанство, които да се реализират в общината.

Важно изискване за постигането на тази стратегическа цел е чувствителното подобряване на качеството на предлаганите селскостопански продукти, което е ключова предпоставка за повишаване доходите на местните земеделски производители.

Горският фонд на община Самуил е 54 994 дка, което представлява 24 % от общата площ на общината. Свързаните с горските ресурси отрасли в общината нямат приоритетно значение. С бъдещата приватизация на горите не се очаква да настъпи особена промяна в настоящото състояние, тъй като държавната собственост върху голяма част от тях ще се запази.

Общинският бюджет е основния финансов инструмент и документ на политиката на общината за разрешаване на текущи потребности и създаване на база за реализиране на дългосрочни цели. Чрез бюджета и управлението на извънбюджетните фондове, се реализират инициативи, водещи до постигане на стратегическите цели и визията на общината.

През последните 2-3 години на национално ниво настъпиха сериозни промени в организацията на бюджетния процес, произтичащи от въвеждането на финансовата децентрализация, по силата на която се прехвърлят пълномощия и отговорност за обществените функции от централното представителство към регионални и местни власти. Въведен бе нов механизъм за сформиране на общинските бюджети и бе променен механизма на бюджетния процес.

Бюджетът на Община Самуил се разработва всяка година съгласно утвърдената от Министъра на финансите единна бюджетна класификация, Закона за общинските бюджети, Закона за държавния бюджет и Постановлението за неговото изпълнение.

Общинският бюджет e съставен от приходна и разходна част. Приходната част е съвкупност от субсидии от Републиканския бюджет и общински приходи. Разходната част е групирана на функции, които включват точно определени дейности.

След 2002 г. дейностите са разделени на:

- делегирани от държавата дейности, или държавни дейности;

- дейности общинска отговорност, или общински / местни дейности;

- дофинансирани държавни дейности с общински приходи;

Анализът на данните за бюджетните приходи показва, че финансовите ресурси на Община Самуил за периода 2003-2005 г. се увеличават.

Увеличението на субсидиите за 2004 год. спрямо 2003 г. е 22 % основно от увеличение на целевите субсидии на социалните помощи. .

В изпълнение на програмата за реализиране концепцията за финансова децентрализация МС прие Решение 612 / 2002г. за разделяне на дейностите, финансирани чрез и от общинския бюджет, на държавни и общински и определяне на стандарти за числеността на персонала и стандарти за издръжка на държавни дейности по образованието, социалното подпомагане, здравеопазване и култура.

С чл.8, ал.1 от ЗДБРБ за 2003 год. е определен в процент. Размерат на средставата за данъците по ЗОДФЛ, които се преотстъпват по бюджета на общините, а с чл.9, ал.1 по закона са определени взаимоотношенията между ЦБ и бюджета на общините под форма на обща допълваща субсидия, обща изравнителна и целева субсидия за капиталови средства.