Европейско-континенталната климатична област обхваща Северна и Средна България (без Черноморието), заедно с прилежащите им планини. Тя е в най-тясна връзка с източноевропейските райони и същевременно е отдалечена от Средиземно море и не се чувства осезателно смекчаващото климатично влияние на последното. Поради това климатът в тази област носи типичните белези на източноевропейския климат: сравнително студена за съответната географска ширина зима и относително горещо лято, като средната годишна амплитуда на температурата е предимно между 23 и 240, а на места достига до 250. Максимумът на валежите е през лятото, а минимумът през зимата, като амплитудата в годишния ход на валежите (разликата между лятната и зимната им сума) достига до 15-25% от годишната им сума.
Главно по направление север - юг в европейско континенталната област се забелязват редица изменения в климатичните условия. Това обуславя разделянето и на две подобласти: умерено континентална и преходно континентална.
Умерено-континентална климатична подобласт
Обхваща Северна България и западната част на Средна България, т.е. общо взето, северната половина на частта от европейско континенталната климатична област, която влиза в пределите на нашата страна. В тази климатична подобласт континенталният характер на климата е най-добре изразен. Зимата тук е най-студена в сравнение с всички останали низини в страната, а лятото е горещо поради преобладаването на субтропични въздушни маси от по-южните географски ширини или формирани на място под въздействие на силното лятно слънце.
В климатично отношение района на Общината попада в умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област и се характеризира с горещо лято и студена зима.
Валежите са по-ниски от средните за страната,но зимните са по-обилни в сравнение с останалите области в Лудогорието. Годишният ход на валежите в този район има подчертано континентален характер. Максимумът е презпролетно-летния период. Валежите от сняг са в периода ноември – април. Средното годишното разпределение на валежите е 67.4 мм/м2..
Най-студените месеци през годината са януари и февруари. Средната годишна температура е 10 – 12 °С. Минималните температури през зимата в някои случаи падат до -25.8°С. Не са изключения и резките понижения на температурите през пролетта и есента. Като най-топли се очертават месеците юли и август. Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен - октомври. За добре изразения континентален характер на климата в района на общината свидетелстват средните месечни температури за януари /-5.8°С/ и за юли /26.2°С/, валежният режим /февруарски минимум и юнски максимум/ и сравнително продължителното задържане на снежната покривка /над 3 месеца/.
От агро-климатична гледна точка особенно ценен е периодът със средни денонощни температури от 15.04-15.10.Продължителността на отоплителния период е от 180-200 дни.
4.Национални паркове и защитени територии
На територията на общината са разположени две защитени местности.
Колчаковата кория е обявена за природна забележителност през 1979г.със заповед РД-1200 от 24.09.2003г. на МОСВ е прекатегоризиран в защитена местност със същото наименование.Местността се намира в землището на с.Хърсово,с площ от 25.4 хектара.тя представлява група вековни дървета – останки от някогашната делиорманска гора.Дърветата са със средна височина 15м и среден димаметър на ствола от 60 см.
Вековните дървета в село Здравц са обявени за природна забележителност с Постановление на МС 11050 от 27.08.1948 година.
5.Водни ресурси
Долинната мрежа на реките на Разградско – Самуилската подутина има радиално устройство. Морфологията на речните долини, врязани в миоценски варовици и пясъци се отличава съществено от морфологията на долините, врязани в плиоценските и льосови наслаги. Високите части на склоновете са заети от структурни стъпала, а върху по-ниските са развити речни тераси.
Водните ресурси в района включват плитко-залягащи води. Водите от Самуиловските височини се вливат в 5 язовира.Всички водоеми освен за рибовъдство могат ефективно да се използват за напояване.
Водоеми
|
Полезен обем /куб.м/
|
Собственост
|
Форма на стопанисване
|
Водоем “Желязковец”
Водоем “Голям извор”
Водоем “Хърсово”
Водоем “Кара Михал”
Водоем“Владимировци”
Водоем “Богданци”
|
1400000
9000
427000
1000000
300000
540000
|
Общинска
Общинска
Общинска
Общинска
Общинска
Общинска
|
Концесия
Концесия
Концесия
Концесия
Концесия
Концесия
|
6.Почви
Почвите в Лудогорието са силно повлияни от особеностите на скалната основа и от характера на релефа, климата и растителността. Във връзка с льосовата и льосовидната основа, сравнително сухия климат и наличието на сухолюбива лесостепна растителност от север към юг е разпространението на карбонатните, типичните и излужените черноземи / оподзолените / черноземи, които заемат 39% от обработваемата земя. Сивите и тъмносиви горски почви /61% / са образувани върху слюдести шисти, карбонатни пясъчници и др., под влияние на влаголюбива букова растителност, която постепенно е била унищожена и заменена с по-сухолюбива растителност.
Поради изсичането на горите и интензивните ерозионни процеси, сивите горски почви се характеризират с маломощен хумусно-елувиален хоризонт, който варира от 5 до 30 см., като средно не надвишава 20 см. дълбочина. Сивите и тъмносиви горски почви имат добра структура, пропускат въздуха и задържат влагата и бързо се затоплят през пролетта.
Почвата в общината е главно чернозем, от следните видове: карбонатни, типични, излужени и деградирани. Хумусният хоризонт е от 60 до 80 см. Карбонатните черноземи имат мощност на хумусния хоризонт от 40 до 60 см и съдържат специфични образувния, така наречените карбонатни мицели.
Излужените черноземи са едни от най-плодородните. Това се дължи на техния тежък механичен състав и по-високата им водозадържаща способност. Деградираните черноземи заемат по-малка площ. При тях хумусния хоризонт се отличава с кафявосив цвят с мощност 40 до 50 см. Характерно за черноземите е високото им плодородие, благоприятни физични, химични и биологични свойства и високото съдържание на хумус азот.
От териториалното разположение на отделните почвени разновидности и техните агропроизводствени качества на територията на Общината се очертават следните райони.
-
Район на черноземите: заема южната част на общината и включва землищата на селата – Желязковец, Хума, Богомилци и част от Самуил. Разпространени са и три те вида черноземи – карбонатни, излужени и оподзолени. Районът е подходящ за отглеждане на по- голяма част от селскостопанските култури.
-
Район на оподзолени черноземи: Включва землището на селата Хърсово, Голяма вода, Кара Михал, Богданци и части от Ножарево. Известно разпространение имат излужените черноземи, тъмно сиви горски почви, но преобладават оподзолените черноземи. Подходящи са за отглеждане на култури с по – дълъг вегитационен период.
-
Район на тъмно сивите горски почви: включва землището на селата Владимировци, Здравец, Пчелина, Кривица, Голям извор и части от Самуил и Ножарево. Почвите са най – подходящи за отглеждане на културите с по – дълъг вегитационен период и костилкови овощни насаждения, но се характеризират с по – ниско естествено плодородие от първите два района.
Най – общо растителността е представена от широколистни и иглолистни горски масиви.
7.Въздух
От метеорологичните параметри, влияещи върху нивото на замърсяване на приземния слой с аерозоли и газообразни вредни вещества, особено голяма роля имат: температурата на въздуха, неговата влажност, скорост, посока на вятъра, интензивността на турбулентния обем и др.
Територията на общината попада в Умерено-континенталната подобласт на Европейската климатична област. Характерни за тази област е средна скорост на вятъра 1-2 м./ сек. и високи валежни суми, които осигуряват добро разсейване и самоочистване на атмосферния въздух.
Качеството на въздуха е последица от комбинираното действие на много и разнообразни фактори.Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството емисии от различните източници,така и от характера на разсейване на въздуха.
В територията на община Самуил няма големи промишлени замърсители и може да се каже,че районът е екологично чист .Частичното замърсяване на въздуха се дължи предимно на битови източници,прах и дим от изгаряне на битови изгаряния,остарелият и увеличен по количество автомобилен парк.
8.Гори и растителност
До края на 19-ти век Лудогорието е било покрито с горски насаждения, които в по-голямата си част са изсечени и земите са преминали към селскостопанския фонд. Днес най-широко разпространение горската растителност има по повърхността на платата и сенчестите склонове и по-малко в долините, суходолията и припечните изложения.
Горите, които съставляват 22% от територията на община Самуил са едно от големите й богатства. Общата залесена площ възлиза на 54917 дка.Растителността е обособена от климатичните и релефни особености.
Растителното разнообразие в горския фонд на община самуил включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 700 броя тревни растителни видове.Преобладават дъбовите гори,бука и иглолистни.Други често срещани дървесни видове са липа,орех,акация,тополо и др.Храсовата растителност е от люляк,шипка,леска,глог.
Свързаните с горските ресурси отрасли в общината нямат приоритетно значение. С бъдещото връщане на горите на техните собственици не се очаква да настъпи особена промяна в настоящото състояние, тъй като държавната собственост върху голяма част от тях ще се запази.
Голям проблем са незаконните сечи и честото несъобразяване с лесоустройствените планове от страна на частните стопани. Дървесината се използва основно за отопление, което също е предпоставка за масови незаконни сечи, предимно от по-бедните групи от населението.
Боровите култури са залесявани не само заради бързия им растеж и ценната им (чамова) дървесина, но и на много места с макар и съмнителни естетически мотиви. С последното се обяснява и широкото им използване в парковите зони на града и селата. Днес на повечето места боровите култури са в лошо състояние. Тези гори силно променят състава на почвата и имат значение само за популациите на някои ядивни гъби (масловката). За в бъдеще практиката за залесяване на иглолистни в нетипичния за тях регион на равнината трябва да бъде прекратена, или поне намалена до разумен минимум.
Тополовите култури се създават основно в поречията на малки вътрешни реки (дерета) и се среща почти във всички населени места на общината. Те растат сравнително бързо и имат ценна дървесина. От друга страна са податливи на различни заболявания и лесно съхнат.
Липовите гори заемат много по-малки площи, основно по северните и източните склонове. Те често са обект на набези по време на цъфтежа им, когато се събират цветовете за билки. Това довежда понякога до масови погроми.
През деветдесетте години значителна част от тополовите насаждения в общината са поголовно изсечени, в резултат на което терените са силно заблатени и ерозирали. За в бъдеще трябва да се разшири залесяването с местни крайречни дървесни видове – бяла върба, черна и бяла топола.
Някои други естествени и залесявани видове имат макар и нищожно участие в горската растителност на района. Такива са летния дъб, косматият дъб, брястът, и др. Те участват в растителността на района като много малки и деградирали гори или култури.
Общата оценка за състоянието на горите в региона е много тревожна. Горите са белите дробове на природата. В тях са съсредоточени, включително и на територията на общината ценни ресурси – дървесина, билки, гъби, богато биологично разнообразие. От друга страна те са най-застрашени от пряко унищожение. Този процес се задълбочава от фактът, че ниският жизнен стандарт на местното население, особено в селата го насочва към най-лесният за бързо оползотворяване на този ресурс. Приоритетно община Самуил трябва да търси финансиране за залесяване и да осъществява такива проекти. Трябва да се избягват голите сечи в горите и по-внимателно да се следи състоянието им особен когато се отнася за естествени гори.
Както вече споменахме, горските масиви, въпреки лошото си състояние и необходимостта от реакреационни мероприятия, се ползват за незаконен добив на дървесина за огрев, като по този начин се нарушава режимът им на стопанисване и намалява ролята им като бели дробове на природата.
Гъби - Ресурсите от гъби на територията на общината са сравнително ограничени. Няма данни да промишлено събиране на видове гъби на територията на общината. Някои видове понякога се събират в по-големи количества, но само за лични нужди. Най-често се събират сърнела и печурка.
Растения - Във фитогеографско отношение територията на община Лозница спада към Дунавския район от равнинно-хълмистия дъбов пояс на долния пояс на дъбовете и черния бор.Растителността се характеризира със средноевропейския тип дъбови гори, при които най-широко разпространение имат церът и благунът с примеси на габър, клен, келяв габър, липа, мъждрян. От храстите най-често срещани са: глог, дрян, бъз, драка, повет, смрадлика, леска и др. Иглолистните масиви са съставени предимно от чер бор и частично – от смърч.
лечебни растения
- бял равнец
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте из ливади и пасища, тревисти и каменисти места, край пътища и по песъчливи места
|
На петна
|
Лични нужди
|
- лечебен камшик
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте навсякаде из храсталаците и ливадите
|
На петна
|
Ограничен
|
- синя метличина
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте като плевел сред посевите и по тревисти места
|
На петна
|
Лични нужди
|
- лечебна лайка
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте по ливади, поляни, пасища, около населени места из цялата страна
|
Масиви
|
Лични нужди
|
- синя жлъчка
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте из ливади и тревисти места, из изоставени и рудерализираните места, край селища, пътища и жп линии
|
На петна
|
Лични нужди
|
- Лечебна комунига
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте по влажни тревисти места
|
На петна
|
Ограничен
|
- лечебна маточина
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте най – често край населени места, огради, гробища, пътища и в разредени храсталаци и горски поляни
|
По единично
|
Лични нужди
|
- обикновен риган
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Из храсталаци, по каменливи места и в редки гори
|
На петна
|
Лични нужди
|
- лечебно глухарче
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте навсякаде по поляни, ливади
|
По единично
|
Ограничен
|
- пролетен горицвет
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте по сухи ливади, пасища и каменисти местности
|
На петна
|
Лични нужди
|
- жълто подрумиче
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте из храсталачни, тревисти, песъчливи и каменисти места и по нарушени и рудерализирали места
|
На петна
|
Лични нужди
|
- голям репей
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте по влажни, необработваеми и буренливи места, из гори и храсталаци
|
По единично
|
Лични нужди
|
- зайча сянка
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте главно на умерено влажни, предимно дълбоки почви, в ливади и други тревни съобщества, из храсталаци и разредени гори
|
На петна
|
Лични нужди
|
- момина сълза
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Вирее на сенчести, влажни, богати на хумус места
|
По единично
|
Ограничен
|
- боянка
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте по сухи тревисти места, каменисти, скалисти, силикатни и варовити терени
|
По единично
|
Лични нужди
|
- пролетно жълтурче
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте по ливади, пасища, влажни места
|
на петна
|
Лични нужди
|
- бръшлян
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте из умерено влажни и сенчести широколистни и смесени гори, по скали и храсталачни места
|
На петна
|
Лични нужди
|
- жълт равнец
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте по скалисти, каменисти, затревени и храсталачни места или в разредени гори, най- често върху варовик като елемент на естествената растителност
|
На петна
|
Лични нужди
|
- кукуряк
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте в гори, храсталаци и по поляни
|
На петна
|
Ограничен
|
- черен блян
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте по сметища, буренливи места, край огради и пътища
|
На петна
|
Ограничен
|
- блатна мента
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Растат по влажни мочурливи места, край потоци, реки и блата
|
По единично
|
Ограничен
|
- миризлива момкова сълза
Местонахождение
|
Срещаемост
|
Добив
|
Расте из горите и храсталаците
|
По единично
|
Лични нужди
|
- черно куче грозде
Естествената растителност и под формата на гори, естествени ливади, пасища и пустеещи земи. Културната растителност е представена предимно от ниви, трайни насаждения, изкуствени пасища и паркове.
В горите се срещат различни видове едър и дребен дивеч. При едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, а за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк.
Природните дадености и запазеното културно-историческо наследство са възможност за привличане на инвестиции в един нов и нетрадиционен за региона отрасъл на икономиката – туризма.
ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
1.Водоснабдителни мрежи
Всички населени места на територията на общината са водоснабдени. Близо 70% се консумира от населението, следващите по големина консуматори са промишлеността и услугите. За съжаление водопроводната мрежа не е в добро експлоатационно състояние и загубите на питейна вода са големи.
Община Самуил се водоснабдява от местни водоизточници, които се намират на нейна територия. Всички села са водоснабдени.
На територията на общината има изградени 11 помпени станции, които са в експлоатация. В процес на изграждане са още две – дълбок сондаж Желязковец и дълбок сондаж Кривица. Има 5 дълбоки сондажа, 9 шахтови кладенци, 13 каптажа и 11 водоема.
Водопроводни мрежи
|
водоеми
|
Водопроводна мрежа
|
помп. Станции
|
|
външна
|
вътрешна
|
бр.
|
Мощност л/сек
|
11
|
74.775 км
|
113.82 км
|
11
|
|
Дължината на водоснабдителната мрежа е 188.595 километра. Водопроводите са положени предимно от 1931 година до 1960 година с малки диаметри и не могат да провеждат необходимите водни количества. По–голяма част са азбестоциментови и са амортизирани. Необходимо е да се реконструират и изградят нови водопроводи с по – голям диаметър.
ИЗВОДИ:
- независимо от високата степен на изграденост на водоснабдителната мрежа не е постигнато оптимално задоволяване на нуждите от питейна вода
- водопроводната мрежа е с намалена надежност и влошени експлоатационни качества
- недостиг на питейна вода за село Самуил
Насоките за развитие са:
- подмяна на водопроводната мрежа – реконструкция, модернизация и разширение
- обезпечаване с достатъчно водни ресурси на изградените водоснабдителни системи чрез изграждане и регулиране на водите
- намаляване на ползването на питейни води в промишлеността за сметка на увеличаване ползването на условно чисти води за промишлени нужди.
2.Мрежи и системи за отпадни води
В населените места в община Самуил няма изградена канализационна система Само отделни предприятия и заведения в Самуил и Владимировци имат локални самостоятелни канални клонове отвеждащи водите в близките дерета без пречиствателни съоражения.
На територията на общината има 2 обекта, които изпускат отпадъчни води. Липсват пречиствателни съоражения, или същите са в незадоволително състояние в следните предприятия и населени места:
-
“ Тракция “ АД – с. Самуил
2 . “ Октопод – С “ ЕООД, гр. Варна – с. Самуил
Проект за канализационна система няма.
3.Транспортни мрежи
Община Самуил е разположена на територията, която се пресича от важни транспортни артерии с национално значение: ж.п. линията Русе – Силистра, и второкласните пътища Разград – Исперих.
Клас
|
Обхват
|
Дължина км.
|
Вид настилка
|
ІІІ
|
път ІІІ – 3138;път ІІІ – 3208
|
43.400
|
Асфалт
|
|
Общо І+ІІ+ІІІ
|
43.400
|
|
ІV
|
20035 – Желязковец
|
1.100
|
Асфалт
|
ІV
|
20003 Самуил – Кривица
|
6.900
|
Асфалт
|
ІV
|
21437 Самуил - Завет
|
4.540
|
Асфалт
|
ІV
|
20039 Хума
|
2.900
|
Асфалт
|
ІV
|
21443 Голям извор
|
4.300
|
Асфалт
|
ІV
|
23402 Кара Михал – Голяма вода
|
3.100
|
Черен път
|
ІV
|
21433 Кара Михал – Богданци
|
4.010
|
Асфалт
|
ІV
|
70016 Пчелина – Здравец
|
7.400
|
Асфалт
|
ІV
|
21437 Хърсово – гр.Исперих
|
3.900
|
Черен път
|
|
Общо ІV клас
|
38.140
|
|
|
Общо І+ІІ+ІІІ+ІV
|
81.540
|
|
4.Депа за твърди битови отпадъци
|
Населено
|
Местонахождение
|
Отстоя -
|
кол.отпад.
|
площ
|
необх.ср. за
|
|
място
|
на нерегл.сметища
|
Ние
|
куб.м.
|
дка
|
почистване
|
1
|
Богданци
|
м."Бекчия"
|
0,5
|
150
|
3
|
10000
|
|
|
м."Келлик"
|
0,5
|
90
|
1
|
5000
|
2
|
Богомилци
|
края на селото
|
2
|
50
|
0,7
|
800
|
|
|
при училището
|
4
|
30
|
1
|
400
|
|
|
при"чаталджа чешма"
|
1
|
20
|
0,5
|
500
|
3
|
Владимировци
|
до кладенеца на юг от с.
|
1
|
100
|
4
|
2000
|
|
|
на юг от селото
|
3
|
50
|
1
|
100
|
4
|
Голяма вода
|
до жп-линия
|
2
|
150
|
3
|
2500
|
|
|
над кариерата
|
2
|
150
|
6
|
4000
|
5
|
Голям извор
|
западно от село
|
2
|
60
|
0,8
|
400
|
|
|
северозападно от селото
|
1,5
|
70
|
0,4
|
450
|
6
|
Желязковец
|
ул."Камчия"
|
1,5
|
40
|
0,5
|
700
|
|
|
ул."Хан Кубрат"
|
1
|
30
|
0,4
|
600
|
|
|
ул."Абритус"
|
1
|
50
|
0,5
|
700
|
7
|
Здравец
|
коджа ямач
|
1
|
100
|
0,8
|
400
|
8
|
Кара Михал
|
до ст.двор
|
1,5
|
40
|
0,4
|
400
|
|
|
зад ул."Ив.Вазов"
|
1,5
|
30
|
0,3
|
300
|
9
|
Кривица
|
до трафопост 1
|
1,5
|
80
|
0,7
|
800
|
|
|
до турск.гробища
|
3
|
150
|
1
|
5500
|
|
|
до трафопост на коопер.
|
2
|
150
|
1,5
|
6000
|
10
|
Ножарево
|
няма
|
|
|
|
|
11
|
Пчелина
|
до пътя за с.Здравец
|
1
|
300
|
3
|
5000
|
12
|
Хума
|
изходна част на селото
|
1
|
50
|
0,7
|
170
|
13
|
Хърсово
|
по пътя за Самуил
|
2
|
15
|
0,8
|
150
|
|
|
на запад от ул."Хр.Ботев"
|
1,2
|
10
|
0,4
|
100
|
14
|
Самуил
|
ул."П.Хилендарски"
|
0,5
|
15
|
0,4
|
300
|
Обща сума за почистване на сметищата 47 270
Нерегламентираните депа за битови отпадъци са основен екологичен проблем на община Самуил.Всичко това налага сериозно внимание през следващите години за тяхното ликвидиране и организиране на нова форма на съхранение и оползотворяване на отпадъците.
5.Енергийни мрежи и стиеми
На територията на Общината няма електрически подстанции, както и електропроводи от типа 110 KV. Електропроводите 20 KV са на желязо – решетъчни и железобетонни стълбове.
Работеща електропреносна мрежа:
- 20 kw /въздушна/
- 20 kw /кабели/-
6.Комуникационни мрежи
АТЦ
|
Район на обслужване
|
Брой постове
|
Самуил
|
Самуил, Богомилци, Желязковец, Хума, Кривица
|
657
|
Богданци
|
Богданци, Кара Михал, Голяма вода
|
173
|
Владимировци
|
Владимировци, Ножарево
|
398
|
Голям Извор
|
Голям извор
|
85
|
Здравец
|
Здравец, Пчелина
|
206
|
Хърсово
|
Хърсово
|
87
|
|
Общо
|
1606
|
Достъп до Интернет
В община Самуил оперира само един доставчик на Интернет услуги. Потребителите са на комутируем достъп до мрежата. Неудобствата в този начин на свързване е, че скоростта на трансфер на информация е много нисък. По-надеждна Интернет връзка се постига с наета линия до доставчика, но там цените са значително по-високи.
Достъпът до Интернет е ограничен само за територията на с.Самуил като връзките са от типа dial-up (комутируем достъп) през БТК с лошо качество, обусловено основно от остарялата телефонна централа. Липсва локална входна точка за високоскоростен достъп до Интернет. Подобряването на достъпа до Интернет за корпоративни клиенти и граждани свързва с очакването през 2005 и 2006 г. БТК да пусне в експлоатация оптична връзка.
Мобилни оператори
На територията на общината има 100% покритие със сигнал на мобилните
оператори Мобиком и Мобилтел и Глобул, (системи NMT450 , GSM900 и GSM1800), осигуряващо пълния спектър на техните услуги. Изградени са клетки на мобилните оператори на територията на общината, което осигурява качествено обслужване на техните клиенти.
7.Газификация топлофикация
През 2004 г. значително се засилва интереса към газифицирането, особено от
страна на потенциални битови абонати. Интерес има и от страна на частни фирми. Предстои изграждане на газопровод на “Овергаз” до Самуил.
Замяната на традиционните енергоносители с природен газ води до намаляване на вредните емисии и парникови газове, отделяни от горивните инсталации и до подобряване състоянието на околната среда.
Изграждането на газоразпределителна мрежа в общината ще води до нарастване на инвестиционната стойност и привлекателност на региона. От една страна чрез използването на природен газ се подобрява качеството на атмосферния въздух (намалява до 2 пъти емисията на въглероден двуокис). Природният газ в промишлеността и бита няма алтернатива и ще позволи да се постигне икономически ефект, да се подобрят санитарно-хигиенните условия на работа и значително да се подобри състоянието на околната като елиминира емисии от серни окиси, прах и сажди и подобри общите санитарно-хигиенните условия на труд.
От друга страна газопотреблението дава възможност за потребителите от сектор да отчитат, регулират и планират енергопотреблението си; снижават се разходите за отопление в следствие на по-ниските цени на природния газ и повишената енергийна ефективност на горивните инсталации.
ОКОЛНА СРЕДА И ТЕНДЕНЦИИ В ЕКОЛОГИЧНАТА ОБСТАНОВКА
1.Идентификация на проблемните територии и обекти, степен на увреждане
На територията на общината няма регистрирани територии замърсени от промишлени отпадъци.
Един от главните проблеми на околната среда на териоторията на общината е изхвърлянето на битовите отпадъци на нерегламентирани места и с това създаването на незаконни сметища. Такива сметища има както в близост до селата, така и до града. Те се образуват от изхвърлената оборска тор и други битови отпадъци.
Употребата на торове и пестициди е в границите на нормативите. Важен проблем е събирането и безопасното съхраняване на залежали и негодни пестициди и такива с неизвестен произход, тъй като тези торове са безнадзорни, не се стопанисват правилно и съществува опасност от натравяне на хора и животни. В условията на пазарна икономика тяхното съхранение изисква помещения, както и определени условия за съхранение (например обезопасеност срещу кражби и замързявания, вентилация). През последните години бързата и навременна доставка на пестициди спестява средства и грижи от страна на частните стопани.
На територията на Общината се образуват различни видове отпадъци, като категорично преобладава делът на битовите и селскостопанските отпадъци. Мотивиращи фактори при тяхното генериране и натрупване се явяват разположението на населението като функция при образуването на ТБО. Процентното участие на производствените отпадъци е незначително, но много сериозен е проблемът с депонирането и третирането на различни видове опасни отпадъци.
Натрупването на големи количества биоразградими битови отпадъци, подлежащи на депониране, се явява основен проблем при управление на битовите отпадъци в Общината, защото към настоящият момент не е решен въпроса с тяхното оползотворяване. Както в повечето малки селища в страната, така и в тези от състава на Община Самуил отпадъците се събират на неконтролирани сметища, които са в близост до населените места. Много често недобросъвестни хора изхвърлят отпадъците от домакинствата си и на съвсем неподходящи места – скрити от собствения им поглед, но видими за останалите хора и гостите на града. Често плевелите и сухата шума от домакинствата се изгарят. По този начин се замърсява атмосферния въздух, предизвикват се дори пожари. Основната част от населението на община Самуил е ангажирано в отглеждането на селскостопански животни. Практика е боклукът от животните, да се трупа на определени места. По този начин освен, че се отделят неприятни миризми се замърсяват подпочвените води и почвата. Необходимо е да мине достатъчно дълго време /най-малко 1 година/ за да угние торът и да стане годен за използване в градината. Освен това депонираната биомаса заема много място на депото, като значително намалява капацитетните му възможности. При анаеробните условия на съществуващото сметище се отделя биогаз-метан, който е газ, предизвикващ глобалното изменение на климата.
Промишлените източници на замърсяване на въздуха в района на общината, в предвид тежкото икономическо и финансово положение страната, работят с намален капацитет или са закрити.
По отношение на ограничаването на емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини е необходимо поетапно да се приложат изискванията на Наредба № 16 от 12 август 1999 година на МОСВ, МП, МТ и МРРБ. С наредбата се определят нормите за допустими емисии на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани в атмосферния въздух от инсталации и съоръжения за съхранение и товарене или разтоварване на бензини, включително при технологични операции, свързани с товарене или разтоварване на подвижни цистерни за превоз на бензини между терминалите или между терминалите и бензиностанциите.
Замърсяването на АВ от автотранспорта, като обществения така и личния е незначително. Транспортния трафик на Община Самуил е слабо натоварен. На територията на населените места липсва градски транспорт, броят на автомобилите е сравнително малък, но като цяло автомобилния парк се състои от стари автомобили, които не са снабдени с катализатори.
Сезонен замърсител, оказващ сериозно влияние на качеството на АВ през зимата е битовия сектор. През последните години са потърсени алтернативни решения на проблема с отоплението и преминаване на индивидуални отоплителни уреди, в повечето случаи, на твърди горива. Това води до увеличаване източниците на вредни емисии в приземния атмосферен слой и до влошаване качеството на АВ. На отделянето на вредни емисии от горивните процеси в битовия сектор най - съществено влияние оказва качеството на горивата и климатичните условия. Горивните процеси за отопление са предимно в сезона на облачни дни с висока въздушна влажност, ниски температури и в дните с възможност за температурни инверсии. Като гориво за битови нужди се използва сравнително евтини твърди горива - брикети с високо сярно и пепелно съдържание.
В структурата на община Самуил като орган на изпълнителната власт все още няма отделно звено, ангажирано с дейностите по опазване на околната среда. Поради липса на квалифицирани кадри по екология, горе споменатите дейности влизат в ангажиментите на двама отделни специалисти от Общинското ръководство и кметовете по населени места.
Към Общински съвет – Самуил като орган на местното самоуправление, е създадена постоянна комисия по околната среда, състояща се от 3 члена. На заседания комисията разглежда представените материали или докладни записки и приема становища, които се представят на Заседание на Общинския съвет.
Общинският съвет е този, който обсъжда и взема решение за определяне размера на местните данъци и такси, в това число и на такса битови отпадъци по Закона за местните данъци и такси.
2.Интегрални проблеми за околната среда в територията
До момента на територията на Общината не е извършвано разделно събиране на отпадъците и не е разработвана програма за такава система.
Ефективното сметосъбиране и обезвреждане имат пряко отношение към общественото здраве. Създаването на нови и поддържането на съществуващите алеи и паркове за обществен отдих, ще подобрят състоянието на околната среда и ще способстват за по-добър екологичен комфорт за населението, госите и туристите на общината .
почви
Периодично се прави анализ на питейната вода по водоизточници. Основните показатели, които се следят са:-активна реакция (pH); -окисляемост (мг/л); -амоняк (мг/л); -нитрати (мг/л); -нитрили (мг/л); -хлориди (мг/л); -остатъчен хлор (мг/л). Като цяло не се наблюдава надвишаване на нормите по БДС. Няма промишлени или други източници на замърсяване.
Както и в други общини, така и в Самуилска, не са решени законосъобразно въпросите свързани с експлоатацията на сметищата и торищата.Във всички населени места те са разположени до или в регулационните граници на селищата. Поради неправилно транспортиране, депониране и атмосферните влияния, те са сериозен замърсител на въздуха в частност и на околната среда като цяло.В рамките на общината всяко едно село разполага с минимум едно депо за твърди битови отпадъци.Общият им брой за общината е 22.
С оглед на това, че сериозни замърсители на територията на общината почти липсват е необходимо да се работи в посока запазване на статуквото, като се търсят възможности за въвеждане на екологични технологии.
3.Основни замърсители, компоненти на замърсяване ( води, почви, твърди отпадъци, шум, радиация биологично разнообразие)
Липсата на замърсяващи промишлени предприятия и топлоцентрали, на големи животновъдни ферми, както и на пътни артерии или магистрали с висока интензивност на автомобилния трафик, предполагат сравнително високата чистота на отделните компоненти на околната среда – въздух, вода и почви.
Замърсяване на повърхностните води
Не се извършва мониторинг в повърхностните води на реките по отношение на биологично активни органични замърсители , като например прилаганите в селското стопанство пестициди и разпадните им продукти.
подземни води
Основният риск от замърсяване на подпочвените води е от липсата на канализационна система в населените места на общината. Някои от терените, върху които са изградени жилищни и производствени сгради и конкретно тези, за които се предвижда разширение на канализационната мрежа са с високи подпочвени води и наличните септични ями водят до реална опасност от замърсяване на питейната вода;
По отношение на акустичната обстановка в общината няма замервания дали има превишаване на шума над допустимите норми.
Замърсяване на почвите
Извършвания мониторинг по отношение качеството на почвите от РИОСВ-Русе включва хромографски анализи на проби почва по отношение съдържанието на пестициди в нея. Едновременно се следи съдържанието на двадесет и три вещества, някои от са: heptachlor, prometon, lindan, ametryn, aldrin, endrin, propazine, DDT, DDE, DDD и др. Не се наблюдава съдържание на пестициди в почвата над допустимите норми.
Замърсяване на атмосферата въздух
От метеорологичните параметри, влияещи върху нивото на замърсяване на приземния слой с аерозоли и газообразни вредни вещества, особено голяма роля имат: температурата на въздуха, неговата влажност, скорост, посока на вятъра, интензивността на турбулентния обем и др.
Територията на общината попада в Умерено-континенталната подобласт на Европейската климатична област. Характерни за тази област е средна скорост на вятъра 1-2 м./ сек. и високи валежни суми, които осигуряват добро разсейване и самоочистване на атмосферния въздух.
Замърсяването на атмосферния въздух от изхвърлените изгорели газове на автобусите, обслужващи междуселищните линии е почти туширано като се има предвид, че автобусите, които обслужват по-малките и отдалечени населени места вече не пътуват.
Мо
|
Наименование на измерваните вредности
|
11.12.1996г.
мг/м3
|
12.12.1996г.
мг/м3
|
13.12.1996г.
мг/м3
|
ПДК
атм.
мг/м3
|
1.
|
Въглероден окис (CO)
|
1,07
|
1,2
|
1,24
|
10,0
|
2.
|
Озон (O3)
|
0,012
|
0,023
|
0,023
|
0,10
|
3.
|
Серен двуокис (SO2)
|
0,013
|
0,008
|
0,008
|
0,5
|
4.
|
Азотен окис (NO)
|
0,004
|
0,002
|
0,0
|
0,06
|
5.
|
Азотен двуокис (NO2)
|
0,037
|
0,012
|
0,007
|
0,1
|
6.
|
Сяроводород (H2S)
|
0,0007
|
0,003
|
0,004
|
0,008
|
7.
|
Общ суспендиран прах
|
0,030
|
-
|
-
|
0,25
|
8.
|
Метанови въглеводороди
|
-
|
0,021
|
0,0
|
1,0
|
9.
|
Неметанови въглеводороди
|
0,014
|
0,004
|
0,0
|
0,5
|
Територията на общината е с добра екологична характеристика. Няма значими източници на замърсяване. Екологичното състояние на въздуха, водите и почвите е добро. Налице са значителни екологично чисти територии.
Усилията трябва да се насочат към запазване и разширяване на териториите с добро качество на околната среда. Актуализирането на Общинска програма за управление на околната среда ще систематизира усилията за осигуряване на благоприятна жизнена среда и устойчиво използване на природните ресурси.
Налице е богато биологично разнообразие и територии с природна значимост, които са предпоставка за развитие на туризма и прекарване на свободното време на гражданите на общината. Да се подобри контрола и борбата с бракониерството, предпазване на горите от пожари и др.
По отношение управление на замърсяването с отпадъци в дългосрочен план са са необходими следните действия:
Оптимизиране на периодичността на извозване на твърдите битови отпадъци за достигане на максимална степен на санитарно-хигиенни условия за опазване здравето на населението и осъществяване дейността с възможно най-ниски разходи;
Разширяване на системата за организирано сметосъбиране с постепенно включване на останалите населени места;
Разработване на програма за разделно събиране на отпадъците и започване на изпълнението й;
Изготвяне на проекти за премахване на стари замърсявания;
Изготвяне на проект за закриване на общинското сметище и реализиране на закриването с цел обслужване от общо регионално депо;
Възлагане на дейности по събирането и извозването на ТБО, съгласно ЗООС и ЗОВВОС;
Изследване на съществуващите замърсявания на територията на землищата;
Рекултивация на закрити сметища в и край населените места и пътищата и реализация;
Съставяне на екологични програми в УЗ в Общината. Провеждане на квалификационни курсове за заетостите в сферата на Управлението на отпадъците.
Изграждане, макар и в начален вид, на система за разделно събиране и третиране на оползотворими компоненти /хартия, стъкло, метал, градински отпадъци/ и опасни отпадъци /промишлени, селскостопански, медицински/.
Пречистването на отпадните води (битови и промишлени) е крайно недостатъчно (посредством механично стъпало) или не се извършва и водите се заустват в реки, септични и попивни ями.Ниското обществено съзнание и недостатъчния контрол са причина за неадекватно отношение на част от населението към околната среда, чистотата, инфраструктурата. Усилията в тази насока трябва да се насочат към системно информиране на населението за състоянието на околната среда, екологично образование на гражданите и особено на младите хора, организиране и провеждане на кампании за почистване и опазване на средата и природните богатства, подобряване на градската среда чрез запазване, поддържане и увеличаване на зелените площи.
АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОЦЕСИТЕ В СОЦИАЛНАТА СФЕРА
1.Население
Брой и динамика на населението
Област Разград е една от най-малките по територия и население в страната.Със своите 2 637 кв.км. площ тя се нарежда на 24 място в страната.Към 01.03.2001 година в областта живеят 152 417 души,които представляват 1.9% от цялото население на страната.Средната гъстота на населението е 58 ч/кв.км. и областта е на 14 място в страната по гъстота.В зависимост от гъстотата на населението , общините в Разградска област могат да се разпределят в три групи.
Гъстотата на населението в общината е 33 души/кв.км., която е най-ниска за областта.
Община Самуил по данни на областната служба ЕСГРАОН област Разград към 03.04.2004г, наброява 8 739 жители.
|
|
постоянен адрес
|
по настоящ адрес
|
|
Населени места
|
1992
|
2001
|
2004
|
1
|
Богданци
|
707
|
596
|
613
|
2
|
Богомилци
|
426
|
288
|
337
|
3
|
Владимировци
|
1360
|
1263
|
1256
|
4
|
Голяма извор
|
427
|
372
|
396
|
5
|
Голям вода
|
488
|
409
|
408
|
6
|
Желязковец
|
891
|
824
|
897
|
7
|
Здравец
|
538
|
419
|
458
|
8
|
Кара Михал
|
166
|
112
|
93
|
9
|
Кривица
|
419
|
251
|
316
|
10
|
Ножарово
|
709
|
637
|
670
|
11
|
Пчелина
|
436
|
357
|
370
|
12
|
Самуил
|
1901
|
1693
|
1956
|
13
|
Хума
|
324
|
274
|
277
|
14
|
Хърсово
|
793
|
669
|
692
|
|
|
9585
|
8164
|
8739
|
Възрастова и полова структура
Делът на населението между 18 и 65 години е изравнен със средния за страната. Децата / под 14 г/ са с около14.7% от брой на населението, а населението над трудоспособна възраст е 20.16%.
Коефициентът на възрастова зависимост е 52,3%. Общината е съставена само от села. Гъстотата на населението е само 33 души/кв.км. Очакваната продължителност на живота - 68,3 години е сред най-ниските в страната. Делът на населението с образование над средното в общината е много малък - само 1,8%. По този показател тя се нарежда на едно от последните места, както в областта, така и в страната.
Възрастова структура на населението
Възраст
|
2004
|
Мъже
|
4395
|
Жени
|
4344
|
Под 7 год.
|
520
|
7 – 14 год.
|
765
|
14 – 18 год.
|
542
|
18 – 58 год. – жени
|
2357
|
18 – 63 год. – мъже
|
2793
|
Над 58 год. – жени
|
1128
|
Над 63 год. – мъже
|
634
|
Общо
|
8739
|
Сподели с приятели: |