Секретни операции на разузнаването – същност и правни проблеми, Увод

Място и роля на службите за сигурност в реализирането и защитата на националната сигурност

Изтегляне 499.08 Kb. страница 3/20 Дата 15.07.2023 Размер 499.08 Kb. #118291

Място и роля на службите за сигурност в реализирането и защитата на националната сигурност 1.2.1. Основни детерминанти на несигурността, отразявани от службите за сигурност Хроничният дефицит на сигурност, който е характерна черта на националната сигурност на всички нива, е резултат от различни по вид и форма опасности и заплахи, както и от действията на субектите на сигурността. Василев (2009) използва термините „опасност“ и „риск“ за обозначаване на явления, процеси, бездействия или действия, които имат потенциал да причинят значителни щети на националната сигурност или да създадат бариери за постигане на нейните цели. Според него, терминът "опасност" се отнася до всяко действие, бездействие, състояние или ситуация, които потенциално биха могли да доведат до увреждане на националната сигурност, включително липса на ресурси или неадекватна позиция. Авторът прави разграничение между опасност и риск въз основа на поведението на субекта. Терминът "опасност" Василев (2009) свързва с хипотетични, неопределени и трудни за оценка ситуации, докато "риск" той свързва с предвидима и оценима опасност, която субектът може да приеме. Ключовият въпрос, според автора, не е дали има опасност, тъй като винаги има потенциална опасност, а по-скоро как да я оценим и управляваме. Терминът "заплаха" Василев (2009) отнася до конкретна опасност, която има възможност или вероятност да възникне незабавно или в обозримо бъдеще, независимо от осъзнаването на субекта.27 За да се гарантира националната сигурност, не е достатъчна цялостна политическа и нормативна рамка. Необходима е добре структурирана система от институции и служби, които могат да извършват необходимите действия и дейности. Тази система, наречена Система за национална сигурност (СНС), се състои от четири нива на компетентност, всяко със свой собствен набор от институции и дейности28: Външна сигурност - това включва служби за сигурност и отбрана, отговорни за защитата на националната територия. Вътрешна сигурност - служби, отговарящи за поддържането на вътрешния ред и прилагането на закона. Информационен сегмент - служби, отговорни за предоставяне на необходимата информация за вземане на решения и защита на тайните на страната. Държавна администрация - органи, отговорни за управлението и координирането на дейностите на горните сектори за защита на националните интереси. Службите за сигурност играят решаваща роля в осъществяването и защитата на националната сигурност. Те са дефинирани като „държавни органи със стратегическа функция и специална оторизация за дейност и информационната сфера на защитата на националната сигурност.“29 Основната им роля е да защитават страната и нейните граждани от различни заплахи, както вътрешни, така и външни. Тези заплахи могат да бъдат от различно естество. Потенциалните детерминанти на несигурността включват действия на други държави (напр. военна или кибератака), насилствени недържавни участници (напр. терористична атака), организирани престъпни групи като наркокартели, както и последиците от природни бедствия (напр. наводнения, земетресения). Системните двигатели на несигурността, които могат да бъдат транснационални, включват нарастващата роля на недържавните играчи, климатичните промени, икономическото неравенство и маргинализация, политическо изключване и милитаризация30. Променливият баланс на силите между държавите и недържавните участници може да доведе до повишена непредсказуемост, особено в светлината на нарастващото несъответствие в техните взаимоотношения. Съставени от бунтовнически групи, милиции, племенни организации, водени от военачалници, и престъпни мрежи, въоръжените недържавни участници имат потенциала да възпрепятстват мира, да нарушат процесите на изграждане на държавата и да предизвикат повтарящи се насилие и нарушения на човешките права.Днес нарастващата сила на въоръжените недържавни участници, като екстремисти, милиции и престъпни групи, за сметка на държавите се превръща в това, което The Brookings Institution нарича „силно последователна и сложна динамика в днешната международна система“.31 Според проучване на The Brookings Institution (2022) динамиката на взаимоотношенията между насилствените недържавни актьори и държавите в международните отношения включва следните основни тенденции32: Въздействието на COVID-19. Пандемията повлия на способността на правителствата да управляват, което доведе до използване на съществуващите икономически, политически и слабости в сигурността от недържавни участници, особено в Латинска Америка и Африка. Управление на незаконни икономики от страна на недържавни въоръжени участници. Недържавните въоръжени групи често контролират незаконни икономики като трафика на наркотици, което осигурява основно управление и социално-икономически ползи за маргинализираните групи. Десни милиции и бяло превъзходство. Десните екстремистки групи са нарастваща заплаха за демократичното управление и върховенството на закона. Добив на природни ресурси. Добивът на ресурси може да взаимодейства с недържавни участници и да увеличи риска от пандемии. Геополитическа и вътрешна политика. Държави като Русия, Китай и Иран все по-често се опитват да се възползват от нестабилността, причинена от недържавни участници, докато правителствата преговарят с някои недържавни участници, докато се опитват да се борят с други. Политически отговори. Политически инструменти като правоприлагане и стратегии за борба с бунтовниците сами по себе си не са достатъчни. Създаването на персонализирани социално-икономически политики и разбирането на най-добрите подходи за преговори, разоръжаване, демобилизация, реинтеграция и дерадикализация са важни за ефективните решения. Изтегляне 499.08 Kb. Сподели с приятели: