Секретни операции на разузнаването – същност и правни проблеми, Увод
Изтегляне 499.08 Kb.
|
Свързани:
икономическа-дипломация-Русия-Турция, социални-мрежи-национална-сигурност-МТ, jivotnite-okolo-nas, plan-konspekt-po-chovek-i-priroda-gybi (1), Игрите-като-средство-за-въздействие-и-развитие-на-децата
| Международен съд (МС) - МС е главният съдебен орган на Обединените нации и има юрисдикция да урежда правни спорове между държави. Държавите могат да заведат дела пред Международния съд, за да оспорят законността на тайни операции, извършвани от други държави.
Международният съд (МС) е основният съдебен орган на Обединените нации, създаден за уреждане на правни спорове между държави и за предоставяне на консултативни становища по правни въпроси, отнесени до него от Общото събрание на ООН, Съвета за сигурност или други органи на ООН и специализирани агенции. МС има юрисдикция по дела, свързани с тълкуването и прилагането на международното право, включително въпроси, свързани с тайни операции. Държавите могат да заведат дела в Международния съд, за да оспорят законността на тайни операции, извършвани от други държави. Например, една държава може да твърди, че друга държава е нарушила международното право, като е извършила тайни операции на нейна територия без нейното съгласие. След това МС може да разгледа аргументите и доказателствата, представени от двете страни, и да се произнесе по въпроса. Въпреки това, юрисдикцията на Международния съд е ограничена до случаи, когато и двете страни са се съгласили с неговата юрисдикция или когато на съда е предоставена юрисдикция чрез договор или друго споразумение между участващите страни.86 Важно е да се отбележи, че правните рамки, уреждащи тайните операции, са сложни и варират в зависимост от конкретните обстоятелства на всеки случай. Държавите трябва внимателно да обмислят правните последици от всякакви тайни операции, които предприемат, и да гарантират, че те спазват международното право. В момента има нарастващо глобално съгласие по въпроса за демократичния надзор на разузнавателните агенции. Няколко международни организации, включително Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и Междупарламентарната Съюз, са признали значението на гарантирането на демократична отчетност на разузнавателните служби. Табл. 1 обобщава разпоредбите и насоките за контрол на службите за сигурност и разузнаване, одобрени от глобални и регионални международни организации. Таблица 1. Норми и стандарти за демократичен контрол на службите за сигурност и разузнаване, приети от международните организации Източник: https://www.dcaf.ch/sites/default/files/publications/documents/making-intelligence.pdf
Всеки субект, участващ в надзора на разузнавателните служби, има отделна роля. Изпълнителната власт контролира услугите, като предоставя директиви, възлага задачи, приоритизира ги и разпределя ресурси. Парламентът упражнява ограничен надзор чрез одобряване на бюджети и разглеждане на общи проблеми. Той обаче се намесва по-решително при създаването на комисии за разследване на скандали, свързани с разузнаването. Съдебната система следи за използването на специални правомощия, с изключение на незаконни действия. Гражданското общество, включително мозъчните тръстове, медиите и гражданите, действа като коригиращ механизъм чрез представяне на алтернативни гледни точки, разкриване на скандали и подаване на жалби за незаконни действия. Има различни надзорни органи, участващи в надзора на службите за сигурност и разузнаване, включително вътрешния контрол, изпълнителната власт, законодателната власт, съдебната власт и групите на гражданското общество. Тези субекти гарантират, че услугите функционират законно, с подходящо ръководство, професионализъм и спазване на съответните бюджети и закони. На международно ниво Европейският съд по правата на човека може да получава жалби от физически лица относно действия на държавни органи в почти всички европейски страни. Тъй като демократичният надзор върху разузнавателните служби обхваща поведението на различни участници, политическата култура също е от значение. Прозрачността, отчетността, участието и съпричастността към гражданите са ключови компоненти на демократичната отчетност. Докато законът предоставя рамка за насърчаване на откритост и зачитане на правата на човека, културата на отчетност надхвърля законовите разпоредби. Изтегляне 499.08 Kb. Сподели с приятели:
|