Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд

Когато сме в началото на нашата любовна връзка, ние съчетаваме енергиите си така, че имаме чувството за удовлетворение и пълнота. Партньорът ни събужда у нас спомена за родителя, който ни е дарявал с любов, и ни кара отново да изпитаме същото чувство, фантазия­та ни проектира върху нашия партньор, който просто е един обикновен човек, магическата илюзия, която сме преживели като деца по отношение на баща си Или май­ка си съответно. Така всъщност не виждаме кой е в действителност нашият партньор: виждаме само онова, което си въобразяваме.

С развитието на взаимоотношенията състоянието на влюбеност отслабва, защото и двамата партньори за­почват да изпитват липса на онзи магически образ, кой­то са проектирали в другия. Мъжът допуска финансови грешки, загубва работата си или закъснява, защото е отишъл да поиграе билярд. Жената не е насреща да го обградя с любов, когато нещата не вървят добре. Пясъч­ните кули на съвършенството Започват да се подронват. В някои случаи разочарованието от партньора ни е толкова голямо, че ние веднага започваме да кроим пла­нове да го напуснем, да намерим друг любим на мечти­те си, който няма да ни подведе. В такива случаи просто влизаме в същия омагьосан кръг отново. В други случаи любовниците остават заедно, но живеят в постоянно повтарящи се властни драми.

Сега обаче, когато духовното ни съзнание се разгръ­ща, пред нас се откриват нови възможности. Имаме пра­во да изберем да постъпим според енергийната динами­ка, която е в основата на проблема.

ДА ИНТЕГРИРАМЕ МЪЖКОТО, РЕСПЕКТИВНО ЖЕНСКОТО, НАЧАЛО В СЕБЕ СИ

Досега говорихме за трансцендентални или мистични преживявания като път да открехнем нашата връзка с божествената енергия като огромен прилив на енер­гия, който преживяваме като любов, светлина и чувство за сигурност й защитеност - и това е точно така. Но в преживяването на тази енергия ние имаме своите мъжки и женски характеристики. Както посочват Карл Юнг и други видни психолози в изследванията си за архетипната природа на психиката, за да се отворим за пълния потенциал на трансперсоналното съзнание, трябва да осъзнаем и да интегрираме в себе си както женския, та­ка и мъжкия арпект на нашето висше аз⁵.

Ако става дума за мъж, за да се свърже с вътрешна­та си божествена енергия, той трябва да открие и интег­рира енергията на женската страна в себе си, онази, коя­то дава живот и приласкава. Ако става дума за жена, тя трябва да намери в самата себе си мъжкото начало, кое­то осигурява и защитава живота и поема всички рискове. Имайки предвид това, ние можем да видим борбата за надмощие на мъжа/жената в нейната истинска свет­лина: като симптоми на един мащабен проблем, който ние наричаме не съвсем точно зависимост от другия⁶. Когато двама души се влюбят един в друг, те всъщност сливат енергийните си полета, така "че да запълнят онази страна, която липсва на единия и на другия - мъжка­та или съответно женската. Така те стават зависими един от друг за сдобиване с енергия. С развоя на връзка­та обаче всеки започва да се съмнява в другия и нивата на енергия се понижават. После и двамата партньори се връщат обратно към своите властни драми, опитвайки се да си възвърнат енергията.

ние искаме да постигнем трайни взаимоотношения, а не само временно примирие в студената война, трябва да разбираме енергийната динамика, преди да за­почнем любовна връзка. Всеки от нас трябва да открие енергията на противоположния пол в самия себе си, преди да се отдадем на трайни взаимоотношения. Постига­нето На този баланс на мъжкото и женското начало във всеки от нас трябва да се превърне във важен ритуал на навлизане в зрелостта, какъвто е завършването на учи­лище или Получаването на шофьорска книжка. Никой от нас не може да има дълбока интимна връзка, ако не е ду­ховно уравновесен и не е постигнал вътрешна цялост­ност.

ДА СЕ ЧУВСТВАШ ДОБРЕ В САМОТАТА

Но как да разберем дали сме постигнали тази хар­мония на мъжко/женското начало в самите себе си и постигнали усещане за вътрешна сигурност? Смятам, че едно от измеренията е способността ни да се чувстваме уверени в себе си и продуктивни, докато живеем сами. Това означава без хора, с които делим една стая или с които споделяме всеки миг, докато сме будни. Трябва да се чувстваме добре, когато приготвяме ядене само за се­бе си, когато го ядем не на големи глътки пред печката, а елегантно сервирано, пред запалена свещ, на подреде­на маса специално за нас. Трябва периодично да излиза­ме сами - например да идем на филм или да се почерпим с вино и с една вечеря сами, както бихме постъпили с любим човек.

Трябва да"се грижим и сами за своите финанси, да-преговаряме за плащанията си, да си намерим занима­ния за свободното време. Онзи, на когото трябва да раз­читаме, за да бъдем цялостни, това е божественото в са­мите нас, а това не означава да бъдем егоисти или да се

оттеглим от обществото. Всъщност аз съм убеден, че ние можем да бъдем част от обществото по един здрав начин, едва след като интегрираме пълната си вътреш­на енергия,

След това бихме могли да намерим своята истинска любов; Както изтъква видният психотерапевт Харвил Хендрикс в своите добре известни книги Как да наме­рим любовта, която търсим И Как да запазим любовта, която сме намерили, дотогава, докогато се стремим да получим енергия от друг човек, ние ще се обвързваме с взаимоотношения, които не са нищо повече от борба за енергия.

Аз съм убеден, че партньорствата, при които ние проявяваме и в крайна сметка осъзнаваме нашите проб­леми във връзка с властните си драми И борбата за енер­гия, са проявления на синхронност в нашия живот и са всъщност свещени взаимоотношения, както се посочва в Курс на чудесата.⁸ Картината на нашите пристрастия ни се представя вее отново и отново в лицето на различни хора, докато най сетне разберем онова, което се иска да ни се каже. Тези взаимоотношения възникват, за да се научим да преодолеем потребността си от тях, колкото и неромантично да звучи това; едва подир туй можем да се уповаваме на вътрешната си божествена връзка за любов и закрила. Ако живеем сами, можем да изпробва­ме да бъдем близки с един или Друг, но всичко Това ще бъдат взаимоотношения на взаимна зависимост. Ако скачаме от една връзка, към друга, нищо няма да постигнем. Едва когато устоим и не се втурнем сляпо в подоб­ни връзки, ще успеем с времето да укрепим вътрешната си връзка с божественото и да постигнем нужната енергия, за да намерим подходящия за нас духовен спътник.

НАСТОЯЩИТЕ ПАРТНЬОРСТВА

Имайки предвид тези съображения, какво да пра­вим с настоящите си партньорства?

Смятам, че можем да интегрираме енергиите на мъжкото и женското начало в себе си, докато в същото време запазим установеното си лично партньорство - но това може да стане само ако и двамата разбират енер­гийната динамика на този процес и положат съвместни усилия. Да се опитва човек сам да постигне това, докато поддържа връзката си с другия, е доста по-трудно.

Когато избухнат враждебни отношения вследствие борбата за надмощие, всяка двойка трябва да помни, че ключът към преодоляването им е да се върне към лю­бовта. Бъдете будни, не забравяйте от какво всъщност е породена подобна вражда. Единият или двамата парт­ньори са недоволни от поведението на другия, защото то не отговаря на спомена, който той има за идеалния, ма­гически родител, чийто образ всеки е проектирал върху другия и защото вътрешният първоизвор на енергия и у двамата е отслабнал. Ние имаме потребност партньорът ни да бъде на нивото на нашия идеал, защото това ни създава чувство за сигурност и спокойствието, че можем да разчитаме на него: Тази проекция и целия опит да се осланяме на друг човек като заместител на вътрешната ни божествена енергии, никога не води до нищо и вина­ги поражда борба за надмощие.

Решението на проблема е в това да се върнем към състоянието си на любов и вътрешна сигурност, дори още докато отношенията ни продължават да бъдат враждебни, и да издигнем енергията на другия с цялата сила, на която сме способни. За да постигнете това, трябва да сте преживели някаква мистична, трансцендентална връзка в миналото, която да си спомните и към която да се върнете. С други думи, завръщането

към любовта не е гола идея; тя е реален момент на тран­сформация, в който ние отново преживяваме състояние-то на любов и сигурност, което произтича от свързване­то ни с божествения първоизвор на енергия.

Дали наистина сме постигнали това, можем да пре­ценим единствено ние самите. В Курс на чудесата се твърди, че двама души могат да постигнат това състоя­ние дори посред скандал помежду си, ако се проникнат от дълбоко чувство на любов. И все пак, в разгорещени­те страсти на борбата за надмощие много е трудно да се направи това. За мнозина, които имат затормозени взаимоотношенйя, често е добре да се разделят, поне Да Прекарват по-малко време заедно. Но това може да по­могне само ако и двамата използват времето да отворят мистичен канал, възможност сами да преживеят транс-цендентална опитност и след това да използват тази своя способност във взаимоотношенията помежду си.

Но какво да правим, ако почувстваме дълбоко в ду­шата си, че личната ни връзка не е тази, която ни е не­обходима? Трябва ли да напуснем партньора си? Мнози­на решават да постъпят именно така, но докато не пос­тигнем вътрешна цялостност, преди да влезем в нови любовни отношения, рискуваме да повтаряме схемата на предишните партньорства отново и отново.

Как да установим, кога сме готови, кога сме успели да балансираме мъжкото и женското начало в себе си? Някои психотерапевти твърдят, че колкото и да се смя-таме за пречистени, колкото и високо ниво на енергия да сме постигнали, силите ни за любов все пак ще бъдат изпробвани в конкретните взаимоотношения и аз вяр­вам, че това е така. Но също съм убеден, че енергията и сигурността, която сме отключили в нас самите, е най-важният фактор за нашия успех.

РОДИТЕЛСКИТЕ ГРИЖИ

Никоя друга човешка дейност не е толкова освете­на от нововъзникващото духовно съзнание, както роди­телските грижи, и няма област на живота, където да е от толкова голямо значение прилагането на новата етика между хората. С разгръщането на духовното ни осъзна­ване нашата отговорност пред собствените ни деца на­раства и ние си даваме по-ясна сметка за Нея. Както ние сме дошли при нашите родители, за да получим първи­те си знания за света, така и нашите деца са избрали тъкмо нас. Те желаят да опознаят нашия начин на жи­вот, реакциите ни спрямо определени ситуации й собст­вената ни стратегия на очаквания, според която се опре­деля и нашето бъдеще. И, както ще видим в следващите глави, тези отношения между поколенията са дългот­райният механизъм на човешката еволюция и прогрес. Крайната цел, която едно общество може да постигне, зависи до голяма степен от съзнателното ни отношение и включване в този процес.

Ключът към постигане на това е винаги да си дава­ме сметка за собственото си ниво на съзнание на даде­ния етап и да съумеем да го предадем колкото се може по-пълно на нашите деца. Много е лесно да се върнем назад към стария материалистичен мироглед, който сме усвоили от собствените си родители, с мотива, че децата не могат да разберат сложния процес на вътрешно раз­витие, който преживяваме. Твърде често вместо това ние насочваме цялото си внимание върху материалната и социална страна на живота - като възпитаваме и отг­леждаме нашите деца до голяма степен така, както ние самите сме били възпитавани и отглеждани.

Да намерим най-простите думи, с които да споде­лим своите мечти и духовни преживявания, е най-важна­та страна на възпитанието на децата. Има начин да спо-

делим своите убеждения за божествената енергия в са­мите нас, за това как хората се отдават на властните си драми и водещата роля на синхронните съвпадения. Де­тето може да разбере всичко това, стига ние да имаме куража само да опитаме.

КАК ДА ЗАПАЗИМ ВЪТРЕШНАТА СИ ХАРМОНИЯ И ДА ИЗИСКВАМЕ ДИСЦИПЛИНА

Друг важен аспект на възпитанието на децата, вър­ху който се обръща специално внимание в новата етика, това е установяването на дисциплина. Вече имаме пра­вилен научен подход към грешките, допускани в много семейства, а и обществото проявява нетърпимост към използване на насилствени методи спрямо децата, прак­тикувани в миналото. Навремето сме се правили, че не забелязваме до каква степен инцеста и насилието са би­ли разпространени в семействата, но-вече това не е така. Сега сме бдителни като орли, що се отнася до лошото отношение на родителите към децата. Но когато разгледаме проблема за отношението на родителите към децата оттледна точка на енергийната динамика, виждаме, че трябва да внимаваме и по отно­шение на по-неуловимите форми на насилие: изсмуква-нето енергията на нашите деца просто поради начина, по който се отнасяме към тях. Всъщност налага се да ба­лансираме много деликатно. Ако сме научили нещо през последните две Поколения, то е, че можем да нанесем вреда на децата си и като напълно вдигнем ръце от тях и не държим на дисциплина от тяхна страна. Децата трябва да бъдат спрени, когато се държат зле с остана­лите хора или не признават реалните изисквания на све­та. Родителят трябва да учи детето с един вид сурова лю­бов. Нашите деца са дошли тъкмо при нас, за да научат

от нас как да живеят с останалите хора, как да се социализират, и да не успеем да ги научим на това, означава да ги предадем. Трябва да съумеем да покажем на наши­те деца какви са последствията от тяхното поведение, без да ги потискаме при това.

Този балансиран процес трябва да започне с постоян­на проверка на собственото ни ниво на енергия. При всич­ки взаимоотношения с децата си ние трябва да си даваме сметка дали сме останали във връзка със собственото си ниво на енергия, което да ни позволи да запазим чувство­то си на любов независимо от ситуацията. Най-лошото, което може да ни се случи, е да не съзнаваме какво вър­шим и да се поддадем на старата си властна драма и да влезем например в ролята на взискателния човек по отно­шение на нашите деца, като постоянно ги следим и по то­зи начин изсмукваме енергията им. Всичко, което можем да постигнем по този начин, е да ги предизвикаме да си формират своя властна драма за самозащита.

Най-важното за нас е да помним закономерностите на енергийната динамика. Когато децата ни пренебрег­ват нормите и, без да мислят, се впускат в едно или дру­го, ние можем да ги спрем и поправим, като в същото време издигаме; тяхната енергия, като насочваме цялото си внимание към висшата им душа, към гения, който се открива в лицата им. Онова, което целим, е да им преда­дем психологическото внушение: Това, което вършиш, е неподходящо, но ти си добър.

Целта ни е да им покажем, че винаги могат да раз­читат на безусловната ни любов, като едновременно им дадем възможност да се запознаят с нашите възгледи за света и истината, с която трябва да се съобразяват, за да живеят пълноценно - включително и с необходимостта и те сами да установят своя вътрешен контакт с божес­твеното. В това отношение трябва да сме готови да им дадем възможност Да поемат по свой собствен път.

ЗАЩО СА НИ ИЗБРАЛИ НАШИТЕ ДЕЦА? .

Защо са ни избрали нашите деца? Ако в някакъв висш духовен смисъл ние сме избрали собствените си родители и опитът ни с тях ни е послужил за подготов­ка, помогнала да се пробудим за истината, която сме дошли да кажем на света, то трябва да знаем, че същото е и с нашите деца. Като изявяваме самите себе си таки­ва, каквито сме, ние им даваме подготовката, която те са дошли при нас да получат.

Трябва обаче много да внимаваме, когато се опит­ваме да разберем какво им е потребно в тяхната подго­товка или каква е тяхната истина, защото никой не мо­же да даде определение на този опит, освен самите тях в бъдеще. Голяма грешка е според мен ние като родители да си мислим, че знаем какво са дошли да извършат на­шите деца в живота си и какви трябва да бъдат. Такива предварителни предпоставки само могат да ограничат възможностите на тези души, които са ни поверени, ед­на грешка, която може да доведе до десетилетия на вза­имно недоверие.

Това не означава, че ни липсва интуиция относно смисъла на живота на нашите деца. Аз мисля, че ни е да­дена такава интуиция. Кой родител не се е озовавал в по­ложение да мечтае за бъдещето на своето дете и тъкмо в такъв момент безпогрешно да почувства, че предста­вите и мечтите му са съвсем реална възможност? Роди­телите имат особено проникновение и проницателност не само що се отнася до образованието и бъдещата про­фесия, но също така и по отношение психологическите предизвикателства, с които трябва да се справят техните деца, за да осъществят своето предопределение.

Трябва само да имаме предвид, че въпреки интуи­цията си по повод бъдещето на децата ни не трябва в ни­какъв случай да правим прибързани заключения, нито

да предначертаваме нещата така, както ни се иска на нас. Ако правим това, ние отнемаме правото на децата си самида определят своето бъдеще, което винаги е по-широкообхватно и изпълнено с повече явления със син­хронен характер, отколкото може да допусне нашата ин­туиция. Всичко, което можем да направим, е да споде­лим своите чувства, като в същото време преодолеем из­кушението постоянно да им надничаме през рамото или да ги напътстваме при всеки неуспех. Грешките, които правят, често са безценни уроци за тях, които ще се ока­жат много важни за бъдещия им живот.

РОДИТЕЛСТВОТО В ПО-ШИРОКА ПЕРСПЕКТИВА

Мисля, че за да разберем духовния смисъл на това да бъдеш родител, трябва да видим тази сфера от живо­та във възможно най-широка перспектива. Децата ни са тук при нас, защото желаят да усвоят нашия подход към живота, включително духовните ни убеждения. Нека да повторим, няма нищо по-важно от това да споделяме на­шия живот открито с децата си. Разбира се, трябва да се съобразяваме с възрастта им, когато обсъждаме някои теми, но най-важното е да бъдем искрени. Можем да на­мерим начин да споделим с тях онова, което преживява­ме, онова, което сме открили в духовно отношение за то­ва как да живеем пълноценно, така че нашите деца да могат да ни изслушат и да ни разберат,

Друг проблем възниква в някои семейства тогава, когато майката или бащата започва да живее само зара­ди децата си. Нямам предвид случаите, в които майката или бащата остават вкъщи и посвещават цялото си вре­ме на възпитанието и отглеждането на децата си, като едновременно с това продължават да се развиват личностно и да израстват. Имам предвид онези родители, Които престават да имат свой живот и насочват цялото си внимание върху децата и започват да живеят само посредством преживяванията на своите деца, къде ус­пешно, къде неуспешно.

Още по-тежък е случаят на онези родители, които възлагат надеждите си на детето - то да определя тяхна­та самооценка и социален статус, както се забелязва у ро­дители, които прекалено много залагат на успеха на дете­то си в спортния отбор или на конкурсите за най-красиво дете. От особено голямо значение е да продължим своето личностно развитие и да реализираме своята истина са­ми. Нашите деца са били родени от нас, за да станат сви­детели на живота ни такъв, какъвто самите ние го живе­ем, така че да научат нещо от собственото ни развитие и да продължат да градят на тази основа своето.

И накрая, разбира се, трябва да имаме предвид, че това е взаимен процес. Децата ни също ни помагат да си изясним смисъла на своя живот и да постигнем развитие в плана на синхроничността. Ако ние сме тези< които първоначално трябва да им отдават енергия, много ско­ро децата ни започват да ни дават обратно много същес­твени познания от синхронен характер. Те подражават на нашето поведение и по този начин ни дават възмож­ност да се видим по-ясно. И това се отнася не само до езика и начина на изразяване. По-късно включва и отно­шенията ни, и творческите ни подходи.

Ако не сме се справили с някои свои схеми на поведе-ние и негативни реакции, те ще се върнат обратно към нас, отразени в поведението на нашите деца. По този на­чин греховете на бащите се плащат от децата в съвсем ре­ален социологичен план. Ако не друго, то поне това би трябвало да бъде достатъчно основание за нас да се осво­бодим от властните си драми и да се свържем с божестве­ната енергия в нас самите, за да се развиваме съзнателно.

ДА ПРИЛАГАМЕ Й ЖИВОТА СИ НОВАТА ЕТИКА НА ОТНОШЕНИЯ

Както видяхме, новата етика между хората има много широк диапазон на проявление. След като осъзна­ем, че повечето от проявленията на синхронност в на­шия живот идват чрез другите хора, ние започваме да из­ползваме енергийната динамика, която сме усвоили, за да издигнем енергията на всички хора, с които ни среща животът. Както видяхме, това дава своите резултати, както при индивидуална работа, така и в групи от всяка­къв характер и е от особено значение при любовните взаимоотношения. Любовта е предизвикателство към нашата способност да запазим вътрешния си център и връзка с божествената енергия и още повече ни доказва, че трябва да разчитаме на вътрешния си източник на бо­жествена енергия, за да се чувстваме сигурни. Във всич­ки случаи етиката изисква да отдаваме енергия на свои-те партньори, а не да отнемаме от тях, и тази способност определя колко силни могат да бъдат едни отношения.

Етиката изисква да отдаваме на децата енергия, да ги напътстваме искрено, без да прекаляваме с контрола върху тях и да им позволим да разберат кои сме в дейс­твителност. Като отплата получаваме същата богата синхроничност, каквато ни спохожда винаги, щом съб­людаваме тази етика спрямо всички. Колкото повече любов и енергия отдаваме, толкова по-бързо идват до нас нещата, които трябва да узнаем в плана на синхро­ничността, а оттам и животът ни се разгръща по-твор­чески, по-одухотворен и вдъхновен.

Аз обаче съм убеден, че в дъното на тази нова ети­ка стои още по-дълбока мотивация. Ние знаем дълбоко в себе си, че когато едно критично количество от хора успее да поддържа нивото на енергията си на достатъч­на висота и се стреми да живее според законите на тази етика, светът се подготвя да направи голям скок в своя­та еволюция.

10

ПОДСТЪПИ КЪМ ЕДНА НОВА ДУХОВНА КУЛТУРА

Когато търсим отговорите на тези въпроси, в нас започва да се открива вътрешна визия за човешкото предопределение - и аз съм убеден, че вече можем да си представим как някои от аспектите на културата ни за­почват да се преобразяват.

Навсякъде в класическата мистична литература се твърди, че съществува универсален закон на даването и получаването. Независимо дали това е „каквото посеете, това ще пожънете" или- законът на кармата на Изтока, религиите учат, че нашите собствени намерения и дейс­твия спрямо другите, се връщат върху самите нас, за добро или за лошо. „Каквото дадеш, това ще получиш", е друг начин за изразяване на тази идея.

Мнозина религиозни мислители и мистици са при­лагали този принцип към един идеал за обращението на парите в обществото, свързвайки тази идея за причинно-следствената" връзка между нещата със старозаветната идея за десятъка. Чарлз Филмор, основоположник на Унитарисгката църква, Наполеон Хил и Нормън Винсент Пийл са отстоявали мнението, че когато отдаваме любов и енергия, включително когато даваме пари, това винаги дава своето отражение върху света, който ни се отплаща, като ни връща повече пари и възможности¹. Доколкото ми е известно, никой не е проучвал този въп­рос в буквалния смисъл, но има есе повече свидетелства в подкрепа на този принцип, тъй като хората все повече го практикуват.

Един от проблемите в миналото е бил този, че тра­диционните църкви, повлияни от старата парадигма, ко­ято премахва тайнството и чудото от вселената, са спо­менавали за десятъка само във връзка с набирането на средства за съществуването си. Това е оставило у мнози­на хора впечатлението, че десятъкът е само средство за подпомагане на църквата. Но според мен откритата об­мяна на духовен опит през последните десетилетия бър­зо разширява разбирането ни за процеса на събиране на десятъка. Все яовече се затвърждава убеждението, че актът на даването задейства метафизически процес, на-