Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд

От перспективата на Отвъдното всичко това е било просто най-доброто, което е можело да стане при тези обстоятелства. Аз съм убеден, че ние можем да предусе­тим интуитивно, че многократно сме се въплъщавали на земята в процеса на еволюционното развитие. И всеки път, когато сме идвали тук, следвайки рождената си ви-зия, намерението ни е било да направим всичко, на кое­то сме способни, за да отклоним човечеството от вар­варството на войната и имперската система и да предло­жим по-цивилизован начин за обединение между хората и утвърждаване и разпространяване на истината.

Първоначално свеждането на висшата истина до нивото на земното съществувание напредва много бав­но, защото в първите години бездната между онова, ко­ето сме знаели в Отвъдното, и онова, което сме можели да осъществим на земята, е била грамадна. Всеки път, когато сме се въплъщавали, ние е трябвало да се борим за преодоляване на конвенциите на културата, в чиито условия сме дошли на света, полагайки усилия да ей спомним истината, която е трябвало да известим. Макар и постепенно, все пак цивилизаторските усилия на групи

от вдъхновени индивиди са започнали да дават своите резултати. В Средния изток юдейските племена създа­ват богата митология, основаваща се на представата за единен Бог и постепенно идеята за единния Създател, за един от всеки първоизвор, от който черпят всички, се разпространява сред по-голямата част от западното по­лукълбо,

На изток се разпространява сходната идея за това, че всички ние сме единни с Абсолютния иди Божестве­ния разум. Тази представа довежда до скок в посока на обединяване между хората. Те вече не си представят ня­какво местно божество, призвано да се .грижи за техни­те интереси и да ги защитава от вражеските божества. Те осъзнават, че всички хора в своята същност принад­лежат към единна съзидателна сила.

ОСЪЗНАВАНЕ НА ЕВОЛЮЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ

През 600 година пр. н. е. светът осъзнава друга го­ляма истина в древна Гърция: идеята, че вместо да из­ползваме груба сила, бихме могли да се отнасяме по демократичен начин помежду си. Благодарение усилията на стотици хора тази идея постепенно започва да си проправя път в древния Рим и нова революционна идея се налага В; света: вместо човешките дела и еволюцион­ни процеси да се налагат на човечеството чрез завладя­ване и господство, това може да се постигне по пътя на дебата и обсъждането на определени гледни точки. Така. реалността еволюира чрез развитие на идеите.

През следващите векове други визионери като Лао-дзъ, Буда и Христос разкриват естеството на духовния първоизвор, който всички споделяме. Христос изявява, че Царството Божие не е извън нас, а в нас самите. В ограничена степен тази идея вее пак прониква в културния живот на развиващите се на Изток будизъм и даоизъм и в западното християнство.

Междувременно хората продължават да гравитират към все по-големи групи, нашето чувство за принадлеж­ност и идентификация с останалите хора преминава от малките групички и селища в разрастващи се региони и по-нататьк в съзнание за принадлежност към дадена на­ция с определени граници. И най-сетне, започвайки от Ренесанса на Запад, хиляди хора преоткриват демокра­тичните ценности на античността и утвърждават човеш­кото достойнство и основни човешки права.

Много народи отхвърлят идеята за божествените права на кралете със системата на народна демокрация. Посред секуларните революции на времето Съединени­те щати се установяват като визионерски, но недоста­тъчно развит модел на страна, където хората ще бъдат свободни да осъществят най-дълбоките си мечти и копнежи.

Както видяхме в началните глави, науката е създа­дена в същия дух на идеализъм и е призвана да дойде на мястото на претенциозните суеверия на времето. След като тя не успява да изгради нова представа за духовна­та ситуация на човечеството, цялото внимание се насоч­ва към създаване на материална сигурност.

Културите на Изтока продължават своите търсения по посока на вътрешния свят на духовна опитност и пос­тигане на сигурност вътре в човека. Продължава обме­нът на идеи, които дават още по-голям тласък на еволю­цията на обществото.

В началото на двайсети, век многобройни индивиди, следвайки подсъзнателно своето рождено предназначе­ние, са се пробудили за нови истини. На мястото на механистичното възприятие на света, наложено от Нютоновата физика, идва Айнщайновата и квантовата физика. Други надарен» с прозрение хора започват да се пробуждат и осъзнават крайностите, до които може да дове­де икономическата обсесия, и да работят за разбиването на картелите и монополите в Съединените щати, за съз­даването на национални паркове и гори, да се борят сре­щу империализма и за защитата на малките култури по света, за да бъде съхранено културното разнообразие на народите.

В средата на века милиони хора откликнаха на иде­ята, че насилственият империализъм трябва да отстъп», след като запаля две световни войни и поддържа една студена война толкова години, докато накрая се стигна до консенсус за защита правата на суверенните народи и техните национални граници. Благодарение усилията на безброй много хора идеята за Организация на обедине­ните нации стана реалност, с което се отбелязва първи­ят път, в който човешкото съзнание се е издигнало на такава висота, че да включи всички хора на земята

През последните десетилетия започва да възниква ново разбиране за човешката вселена. Новата физика представя света с понятията на енергийната динамика и мистичните връзки. Други учени започват да изследват човешките потенциални възможности в техния пълен обхват, включително мистичните проявления на синх-ронност, дълбочината на нашата интуиция и силата на човешката мисъл.

В настоящия момент ние започваме да осъзнаваме пълната картина на еволюцията, благодарение на исти­ните, които милиони хора, постепенно са свеждали до знанието на света. Следвайки подсъзнателно рожденото си предначертание, всяко поколение в историята служи на все по-нататъшното еволюиране на човешкото съзна­ние, и то съвсем целенасочено, като го този начин ни приближава все повече до онова духовно съзнание, кое­то съществува в отвъдното измерение. Стъпка по стъпка започваме да си даваме сметка, че сме духовни съ­щества, които постепенно разгръщат духовната реал­ност на тази планета.

ПОЛЯРИЗАЦИЯ НА СИЛИТЕ

- Изправено пред надигащите се симптоми на битка­та на културите, общественото мнение се люшка между две крайности, През 80-те години сякаш защитниците на стария мироглед спечелиха позиции с твърдението, че ние трябва да се върнем обратно към реалностите на живота и ценностите от миналото, когато цялото ни внимание бе насочено към работата, семейството и ико­номическия напредък. Те обвиняват пряко движението на човешкия потенциал за проблемите, пред които е из­правена културата, твърдейки, че неговите либерални идеи са довели до прекалена правителствена намеса, неприемлив бюджетен дефицит, преодоляване на поло­вите разграничения между мъжа и жената, снизходител­ност към престънността и всеобща тенденция хората да винят обществото за своите проблеми.

Другите им опонират, че нямаше да има държавен дефицит, ако билиони долари не бяха влагани за субсидиране на бизнес и въоръжаване, и изреждат цели списъ­ци: федерални субсидии на оръжейни дилъри за продаж­ба на оръжие отвъд океана на обща стойност 7,5 билио­на долара; 1 билион долара за големи корпорации като „Континентал Грейн и Каргил" за осигуряване на пре­возването през океана на жито, пшеница и други стоки; 700 милиона долара за нискодоходни продажби и пътни субсидии на дървените комцании, които унищожават на­ционалните гори. Този списък може да продължи¹.

Привържениците на. движението на човешкия по­тенциал твърдят, че проблемите на Съединените, щати се дължат на крайностите на старите икономически приоритети: безконтролно замърсяване на околната сре­да, пренебрегване на етиката в бизнеса, корупция в сре--дите на правителството, провал в образованието и огра­ничени възможности за намеса в сферите на систематична бедност и престъпност.

Напоследък, при поредното задвижване на махало­то в едната посока на Конгреса на републиканците във Вашингтон през 1994 година, общественото мнение застава на консервативната позиция, че правителствените бюджети са излезли извън контрол, че обществената де­морализация и престъпността приемат все по-големи размери и че правителствените въпроси трябва да отстъ­пят, за да се обърне по-голямо внимание на човешката личност.

Но хората започват да забелязват непоследоватедността на републиканското мнозинство, което бе дало обещание за, реформи. Пред очите ни партията, започна да се връща към старите си навици - да протектира суб­сидиите за едрия бизнес вместо да разпределя справед­ливо бюджета. И вместо да превърне в свой приоритет опазването на околната среда, един от републиканците, крито навремето бе участник в борбата срещу пестици­дите в Тексас, предложи да се анулират някои части от

закона за опазване на водите. М това стана в момент, ко­гато бяха изнесени данни за все по-голямото замърсява­не на реките и океаните. Като капак на всичко се про-карва допълнителна разпоредба към обществения за­кон, с която се дава разрешение на големите дървесни корпорации да секат дървета на по стотици години от националните гори.

Поради тези злоупотреби махалото отново отхвърча в другата посока и обществеността става все по-разочарована и скептична по отношение на политиците. Междувременно все повече хора, озовали се в ничията земя между стария и новия мироглед, започват да се чув­стват все по-объркани и обезсърчени, често прибягващи към отчаяни действия. Ежедневно по улиците и домове-те стават случая на насилие. Терористи и антиправителствени екстремисти кроят безумни планове.

В известен смисъл това е неизбежното смрачаваме, преди да се развидели. Въпреки всичко аз съм убеден, че от гледна точка на новото съзнание вашият път е ясно очертан.

ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА СВЕТА

Както можем да се съсредоточим в себе си и да си спомним нашето рождено предначертание, по същия на­чин можем да се отдръпнем в това място на мъдростта и Да си спомним по-мащабния план, които мотивира ця­лото човешко развитие. Дали посредством молитва, медитация или разходки сред енергийно силни, девствени, свети места, ние бихме могли да си припомним светов­ната визия, перспективата на един бъдещ човешки свят, към който се движим и който трябва да осъществим.

Аз съм убеден, че ние всички винаги сме знаели, че ще дойде този момент: времето, когато ще можем напълно да си припомним еволюционната цел на света и всички заедно напълно съзнателно да работим, за да я постигнем. И според мен първото, което бихме видели при подобна визия, е огромната вълна, която се надига в настоящия момент от историята, чийто тласък е даден от всички хора, които имат положителна нагласа за бъ­дещето.

Нещо повече, можем да видим първия етап на дейс­твие - преодоляването на поляризацията на мненията, която блокира хода на еволюцията - и точния начин, по който да бъде осъществено това. Ако погледнем на тази ситуация в перспективата на новото ни духовно съзна­ние, ще видим, че докато някои хора не искат да допус­нат на земята да се изгради нова духовна култура поради страх, повечето оказват съпротива поради дълбокото интуитивно предчувствие, че много от важните ценнос­ти на стария мироглед има опасност да се изгубят но време на този преход.

Те се тревожат, че в усилията да се освободи човеш­кият потенциал твърде много власт се съсредоточава в централизираното управление навсякъде по света, а нае губим важни ценности - като личната инициатива, упованне и отговорност. И можем да смятаме, че техните опасения са породени от истината за рожденото си предначертание. Става ясно, че за да разрешим противопос­тавянето, ще трябва да обединим положителните идеи и на двете страни.

Ясно е също, че това може да стане, когато вълната на ново съзнание започне да обхваща политиците и от двете страни на барикадата. Така новите организации и самите политици ще видят проблемите в една по-висша перспектива. Можем да вземем за пример националния бюджет. Тук проблемът е не само в бюджетния дефицит, а в корупцията и неплащането на таксите, при «вето оп­ределени заинтересовани лица се облагодетелстват за

сметка на обществените интереси.

Тези проблеми могат бързо да бъдат решени, ако всички политици станат по-високо отговорни и се отка­жат от личната си изгода и несправедливи привилегии. Убеден съм, че е достатъчна само една, група от видни държавни мъже и жени, вече оттеглили се от властта, да излизат с ежеседмични пресконференции - цитирайки имена, излагайки законодателни инициативи - за да се окаже достатъчно силно влияние върху общественото мнение. Републиканците трябва да се откажат от приви­легиите, които дават на определени корпорации и бизнесинтереси. Демократите пък трябва да се откажат от несправедливите привилегии, който са свързани със со­циалното подпомагане и да подпомагат само онези, ко­ито наистина се нуждаят.

Ами останалата част от човешкото общество? Синхронността тласка милиони хора, водени от идеята за ново съзнание, да заемат полагащото им се място, за да осъществят своята мисия, и сега можем да видим в по-широка перспектива онова, към което се стремим. Геро­ите са на своя пост и героите сме ние. Внезапно ще се озърнем, за да видим своята професия, своята длъжност, своята работа и да Заявим, че тук нещата не са в съгла­сие е висшето предназначение, на което трябва да слу­жат.

Или ще се вгледаме в социалните проблеми и ще си кажем: това не е справедливо, някой е длъжен да напра­ви нещо. И в този момент може би ще осъзнаем какво сме искали да се случи, какво става ясно от перспекти­вата на световното предназначение: Във всички подобни случаи човекът, който нещо трябва да направи, да се на­меси, това сте вие.

И тъй като разбираме динамиката на конкуренция­та за енергия, намесата ни може да се осъществи, без враждебност и с идея за сътрудничество с другите. Поня-

кога, "съвсем неочаквано, ще срещнем хора, готови да ни помогнат, А можем дори да установим, че преди ражда­нето ни сме имали общото намерение да се съберем точ­но тук, за да променим определена ситуация или инсти­туция.

И така всички ние можем да си припомним във висш смисъл, че рожденото ни предначертание е било, да участваме във вълна от вдъхновени дела, която ще обх­ване цялата планета във връзка с актуалните проблеми на света.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ГЛАДА И БЕДНОСТТА

Нашата намеса за решаването проблема с бедността и глада може да се осъществи, като се съчетаят две истини. Застъпниците на старата парадигма отдавна твърдят, че тези проблеми не могат да бъдат решени от бездушни, материалистически ориентирани „бюрократи, които си служат само с абстрактни формулировки. С подобни мерки според тях само се засилва зависимостта на бедни­те от правителствените помощи. И все пак, много често застъпниците на старата парадигма са се възползвали от този аргумент като извинение за бездействието си. Сега вече повечето от нас разбират, че застъпници­те на старата парадигма са били прави в това, че са из­тъквали личната отговорност, но привържениците на движението за човешкия потенциал са също прави, ко­гато интуитивно долавят, че има начин да се помогне. Висшето ни предначертание сега започва да ни се откри­ва и да ни помага да видим онова, което можем да сторим.

Ключът към преодоляване на бедността в семейст­вата е да се намесим с лични средства. Правителствени­те програми никога не могат да помогнат, освен за само-

оправдание. Стотици хиляди измежду нас ще се сблъск­ват е необходимостта да помогнат на семейство, изпад­нало в беда и затруднение. Доброволни организации ка­то "Големите братя" или „Големите сестри", както и групи, която са се посветили да работят, за да се премах­не гладът по света, ще се увеличават, но най-важната благотворителност ще бъде тази, която се проявява спонтанно от човека на улицата, който ще помогне на някое дете или «а бедстващо семейство. Тази истина ве­че започва да се осъзнава и вниманието върху благотво­рителността от страна на генерал Колин Пауъл и двама бивши президенти е само началото на този процес².

Бедността, където и да се среща по света, е ситуа­ция, породена от страх, липса на образование и неспо­собност да се възползваме от възможностите, които ни се предлагат. Разрешението на този проблем е в това вълна от индивиди, които живеят синхронно, лично да се намесят и да помогнат на онези, които са впримчени в своите самоунищожителни модели. Със своята намеса ние можем да предложим нов подход към живота, кой­то членовете на бедстващото семейство да приложат в своята ситуация.

Помнете, че в тази вселена, където всичко е обвър­зано с всичко останало, ние сме в състояние да въздейс­тваме просто с нивото си на съзнание, което буквално се предава на останалите. Откритието на синхронността, свързването с вътрешната божествена енергия, изчист­ването от старите повтарящи се модели на отношения и освобождаване, за да можем да следваме своето чудесно пътешествие в бъдещето - това са неща, достъпни за всяко човешко същество независимо от ситуацията, в която се намира.

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА

Проблемът с престъпността е по-труден, но може да се реши по същия -начин, ако успеем да приложим най-доброто от противоноложната система убеждения. В Съединените щати преди четирийсет години уличната престъпност се наказваше без капчица толерантност. Хората, живеещи на улицата, можеха да бъдат задържа­ни и пратени в затвора за скитничество и полицията бе­ше пълновластна в това отношение. Хората, работещи за защита на човешките права, спомогнаха тази система да се реформира, за да може да функционира в съгласие с конституцията. Защитниците на старата парадигма обаче смятат, че защитата на правата на обвиняемите, изтъкването социалните причини за отклоненията и необходимостта тези хора да бъдат реабилитирани, са под­копали справедливото упражняване на закона и са дове­ли до избухване на престъпността с нова сила.

Онова, което) можем да видам сега, е, че тези стано­вища имат известно право. Прекаленият акцент върху обществените фактори от страна на бюрокрацията наис­тина доведе до снижаване на критериите за търсене на отговорност, особено когато претъпканите затвори и съ­чувствено настроените съдии доведоха до снижаване времето на присъдите и направо до търпимост спрямо престъпниците. Онова, което стига до улицата като убеждение, е, че престъпленията не се вземат на сериоз­но и дори се оправдават. Вече установяваме - сега, кога­то се пристъпва към нетолерантни подходи - че за да има ефикасна борба срещу престъпността, трябва към нея да се подхожда с един вид „сурова любов", без да се оставя у престъпника усещането, че насилието и прес­тъпността могат да бъдат толерирани.

Но суровите норми, не действат сами по себе си. Трябва да се приложат ценностните критерии на привържениците на движението за човешкия -потенциал. Повечето от програмите за борба с престъпността съче­тават по-суровия подход към престъпника е повече об­щински полицаи, които работят в една област, опозна­ват семействата и техните проблеми и по този начин ра­ботят за предотвратяване на престъпността.³

Настоящите подходи по пътя на законовата прину­да са само началото. По мое убеждение и този проблем трябва да бъде разрешен с помощта на хора, които след­ват своите синхронни подходи. Не може всичко да се постигне чрез наказания. В повечето случаи на престъп­ление - планирано или резултат на ярост - има някой, който знае, че това може да се случи, и тъкмо този ня­кой е в положение да Предприеме действия. Естествено, човек трябва да вземе мерки за сигурност и да се обър­не към професионалистите, когато това е необходимо, но често окуражителна дума или своевременна помощ може да предотврати тежки последствия. Това може да се случи само ако човек следва потока на синхронност и помощта му може да засегне и хора, които дори не поз­нава.

ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

По същия начин можем да подходим към решава­нето на проблемите на околната среда. Мнозина хора под порива на вътрешната си интуиция ще се озоват в положение да предприемат действия. Водата и въздухът стават все по-замърсени, тъй ка-то тонове токсични вещества се изхвърлят в околната среда ежегодно. Нещо повече, непрестанно нови замър­сители се изхвърлят в биосферата без контрол, много от които използвани като пестициди и хербициди при про­изводство на храна⁴.

Проблемът е толкова сериозен, че Американската асоциация на медиците предупреждава бременните же­ни и майките с малки деца да не се хранят със зеленчу­ци, масово производство в Съединените щати⁵.. Д-р Андрю Уейл, който бързо стана национален говорител на медицинските работници, препоръчва да не се консуми­рат миди и дълбокоокеански риби, защото в месото им се съдържат токсични вещества, и той препоръчва да се купуват само органично произведени храни. Той предуп­реждава, че, много нетестувани химикали в комбинация помежду си стават невъобразимо по-отровни⁶. Това е единствено благоразумното поведение в свят, в който раковите заболявания заемат все по-големи мащаби.

Замърсяването на околната среда, особено незакон­ното изхвърляне и безразборното използване на непро­верени химически вещества., винаги се допуска от мал­цина овластени. Когато в обществото се надигне вълна­та на новото духовно съзнание, за подобни действия ще има кой да следи и някои хора Непременно ще нададат сигнал за тревога. Незаконното изхвърляне на отпадъци обикновено става на брега на океана или на бреговете на реки и канали. Когато повече хора биват ръководени от синхронността, те ще имат интуитивен подтик да бъдат бдителни за всеки метър от океанските и речни брегове. Ако отпадъците се изхвърлят нощем, все ще се намери някой, който ще, бъде там - последвал интуитивния си глас, за да сигнализира. По този начин армии от хора, ръководени от вътрешния си глас, ще свидетелстват със записи и ще привлекат общественото внимание върху замърсяването на околната среда.

ОПАЗВАНЕ НА ГОРИТЕ

Едно от най-трагичните престъпления срещу живо­та на нашата планета е изсичането на горите. Дори само от гледна точка на проблема, за опазване на околната среда, като се вземе предвид ролята на горите в снабдя­ването на света с кислород, ситуацията е тревожна. Но това унищожение крие и други опасности и огромни за­губи. Хората продължават да се преселват в големите градове и бетонените квартали, лишени от магическата енергия на дивата природа. Особено в Съединените ща­ти природните местности непрестанно биват подложени на унищожение от развитието и корупцията.

Повечето американски граждани не си дават смет­ка, че дървесните и минни компании се субсидират от американския данъкоплатец, за да изсичат горите, кои­то са обществена собственост. Не само горската служба използва обществени фондове, за да строи пътища в ед­ни от малкото запазени диви природни площи, създавай­ки по този начин условия за международните корпора­ции, но също така и продава дървен материал и полезни изкопаеми на по-ниски от пазарните им цени. Известно е как дървесните компании се опитват да спечелят об­щественото мнение на своя страна, заявявайки, че на­саждат повече, отколкото изсичат. Но в действителност те изсичат древни, свещени гори, в които има разнооб­разна и богата растителност, животински видове и енер­гия, и ги заместват със стерилни редове от борове, съз­давайки нещо като ферма, но не и гора. Друг проблем е откровената кражба на дървен материал от страна на компании, които изсичат повече дървен материал, от­колкото успяват да продадат, и дори не изплащат данъ­ците си⁷. Бивши администратори от горската охрана, често биват наемани от самите компании, чиято дейност е трябвало да контролират, създавайки по този начин