Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд

На някакво ниво ние сякаш винаги сме знаели за този преглед на живота. Кой не е чувал за някого, който след съприкосновение със смъртта споделя: „Целият ми живот се разкри като в проблясък пред очите"? Също и повечето от сакралните текстове и писания, отнасящи се до съда след смъртта, изтъкват наличието на някакъв преглед на живота Сега обаче започваме да осъзнаваме това преживяване в подробности. Ние наистина сме под­ложени на съд, след като умрем, но сме съдени не от от­мъстителен Бог, а от божествения разум, от които пред­ставляваме част.

Един от ефектите на наличието на тази информация е, че ни кара да поспрем и осъзнаем резултата от своите действия. Тя ни помага да разберем още по-добре защо е потребно винаги съзнателно да издигаме енергията на другите хора. Всички можем да допуснем неправилни

преценки, но периодично трябва да правим преглед на своите постъпки с оглед на бъдещата преоценка, която ни предстои. Ще открием, че това е истинският процес на покаяние.

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЗЛОТО

Ами какво да кажем за дяволите и за конспирация­та от паднали ангели, за която говорят толкова много ре­лигии? Никои от изследванията на преживявания, близо до смъртта, не свидетелстват за подобни архаизми.

феноменът на преживяването, близко до смъртта, потвърждава, че има във вселената само една божестве­на сила и тази сила е позитивна. Проблемът със злото е свързан преди всичко с човешкото его и страх, които ни откъсват от тази творческа сила. Когато ние, хората, сме свързани с божествената сила, както тук, така и в Отвъдното, имаме вътрешното чувство за сигурност. Когато сме откъснати от божествения първоизвор, за-почваме да търсим сигурност извън себе си в някаква форма на его-удовлетворение и властни драми за ограбване на енергия от другите хора.

Както видяхме в глава 5, хората изобретяват какви ли не начини, за да ограничат своя опит и да потиснат тревогата от живота. Всяко.зло, от мерзките фетиши на. мошеника до отчаяните ходове на криминалния прес­тъпник, не е нищо друго освен начин да се потисне стра­ха от загубата, макар и само за момент. Злото и адът са вътрешни състояния.

Повечето от най-отявлените престъпници са отрас­нали в среда, в която са били напълно лишени от внима­ние и грижи, подложени на откровено насилие и в със­тояние на ужасен страх. В такова семейство детето чес­то се бие само защото плаче, понякога е подложено на

сексуален тормоз от родители и братя, тероризирано от по-големите съседски деца и изоставено само да търси начини да се защити. При такива условия то ежедневно живее в такъв страх, който е направо немислим за нас, отраснали в семейства, които са ни гарантирали по-го­ляма сигурност. Такива деца са принудени да потърсят начини да се справят, да изтласкат ужаса и безпокойст­вото от съзнанието си.

Типичен механизъм, за да се справят с тази ситуа­ция, е да си създадат някакъв фетиш или обсесия, която да бъде достатъчно повтаряна, за да създаде усещането, че са овладели ситуацията. На някои нива на тревога то­ва може да е перченето на дребния мошеник. В по-край­ни нива това са жестоките действия на серийния убиец или пълната" дехуманизация на терориста. Цялото това поведение трябва да се разбира като защитен механизъм срещу огромния страх, който произтича от нарушената духовна връзка⁴.

СЪЩНОСТТА НА АДА

Проблемът, който възниква, когато си създаваме измамни начини, за да се освободим от безпокойството И тревогата, е в това, че те постоянно се провалят. Премахват временно симптома - безпокойството - но не и истинското заболяване - страха и чувството за несигур­ност, тъй че в перспективата на времето те са обречени на провал. В случая с уличния крадец за известно време това да се прави на закоравял и нахакан и да сплашва ту­ристите може и да върши работа, но рано или късно ужасите на детството и чувството за безсилие отново из­плуват в съзнанието. Също както наркомана, който се нуждае от все по-големи дози, за да постигне същия ре­зултат, крадецът трябва да увеличи своите нападения,

своите безумства и демонстрации на сила, за да може да изтласка тревогата от съзнанието си. Но тези действия го поставят във все по-опасни ситуации ₄ вследствие на което страхът му отново се засилва.

Този сценарий може да се разиграва от криминал­ния престъпник, чиито заблуди в края на краищата взе­мат контрол над него самия, както и от всеки, който в увлечението си по наркотици, работа, пазаруване, ядене, гледане на спортни състезания, сексуални подвизи загуб­ва чувство за мярка и става роб на увлеченията си. Как­вато и да е обсесията, тя никога не помага за изкореня­ването на проблема и провалът е неминуем. Тревогата изпълзяла отново и ние изпитваме потребността да про­дължим да търсим изход от чувството за самота и раз­рив с първоосновите си. В това се изразява адът на земя­та - и според информацията, която получаваме от изсле­дователи, на феномените на близки до смъртта преживя­вания и излизане от тялото, такава трябва да е същност­та и на ада в Отвъдното.

Робърт Монроу свидетелства, че по време на негови­те излизания в отвъдното измерение той постоянно е ста­вал свидетел на измамни въображаеми светове, които си изграждат групи от души, маниакално стремящи се към секса като защитна илюзия, срещу чувството за самота⁵. В автоматичните записки на Рут Монтгомъри на описание­то на отвъдния свят, което прави Артьр Форд, се отбелязва, че някои, души не съумяват да се пробудят за небес­ния свят подир смъртта, без съмнения обсебвани от същи­те илюзии, които са си били изградили приживе⁶.

Такива сведения показват също, че други души в Отвъдното полагат големи усилия, за да помогнат на обърканите да се отърсят от своите заблуждения. И ве­роятно га правят на същия принцип, по който се издигат енергийното ниво на хората на земята: насочва се цяло­то внимание към, висшето аз на даден човек и към него

се излъчва енергия, докато душата му се пробуди, отър­си се от обсесията си и започне да се отваря за божест­веното в самата себе си - което е единственият реален лек за всяко поведение на обсесия.

Никое от тези сведения обаче не дава информация за наличие на конспирация на злото. Така Че, по моя преценка, налага се изводът, че падналите ангели от Библията са символични. Както предполагат мислители като Карл Юнг и Джоузеф Кембъл, библейската исто­рия за грехопадението и отпадането от божествената благодат, включително и разказът за падението на Сата­на и изгонването му в ада, са само метафори, който трябва да дадат израз на провалите в хода на човешкото еволюционно развитие. В еволюционното си пътешест­вие по пътя към духовното човечеството е трябвало да се издигне над неосъзнаваното, като разгърне силите на своето его и постигне самосъзнание. Но за осъществява­нето на по-нататъшно развитие нашето его трябва да от­стъпи пред висшето аз и да престане да пречи На прежи­вяването на трансценденталното.

Всеки от нас е ставал свидетел на бунта на подраст­ващите, които се опитват да се самодокажат й да изгра­дят своя самоличност, различна от тази На родителите си. Точно по същия начин, за да си изградим независимо его, ние сме се отдалечили от първоосновите си и сме се опитали да устроим живота си, разчитайки единствено на собствените си сили. Може да се каже, че западна­та култура е пребивавала в това състояние на бунт в про­дължение на четири-петстотин години, след като сме ре­шили поради своя страх да отхвърлим по-широкообхватния аспект на нашето съществуване.

В известен смисъл символичната представа, че ня­къде извън нас ни дебне дяволът, за да ни откъсне от Бо­га, е точна, тъй като егото, откъснато от божественото в нас, е способно да върши точно такива дела.

РОЖДЕНОТО ВИДЕНИЕ

Друга характерна особеност на преживяването на клинична смърт, което разширява разбирането ни за земния живот, е рожденият преглед. Това е всеобхватен панорамен преглед на личния ни живот, какъвто би трябвало да бъде идеалният му вариант, който се предс­тавя на човека преди раждането му, както разказват ня­кои хора, изпадали в клинична смърт⁷. Когато им се от­крие рожденият им преглед, хората твърдят, че разбират защо трябва да се върнат на земята, какво е останало не­довършено.

След като знаем за съществуването на рождената визия, всеки от нас може сам да потърси какво е негово­то предназначение, макар и ние да не сме преживели клинична смърт. Вече видяхме как прегледът на мина­лото и на всички събития от живота може да ни помог­не да доловим истината, която ни е предопределено да открием на света. Но ние имаме възможността да видим и осъзнаем предопределената ни съдба и в по-големи подробности, да получим цялостна представа за онова, което трябва да постигнем на земята, като открием на хората своята истина и следваме синхронното водителство. В резултат постигаме нов, по-ясен усет за онова, ко­ето можем да бъдем.

Повечето рождени визии, които не се явяват в със­тояние на клинична смърт, изплуват в съзнанието на чо­века в резултат на духовни практики, по пътя на молит­вата или медитацията, или други занимания, които отк­рехват вътрешния ни достъп до божественото. Напри­мер вие се разхождате из много красива местност и ре­шавате да медитирате. По време на медитацията еготр ви притихва. След това можете да излъчите желанието да постигнете яснота и да се съсредоточите върху въпро­са „Какво е моето предназначение?"

В такъв момент възможно е да бъдем обхванати от прилив на енергия и пред погледа ни да се яви предста­ва, наподобяваща сън наяве, за нещо, което вършим. Често подобно видение е, интуитивен отговор на актуал­ния ни житейски въпрос. Но в някои случаи, както ще видим в последната глава, образът се разгръща и надх­върля настоящата ситуация, обгръщайки далечното бъ­деще - като разкрива в по-големи подробности онова, което човек е дошъл да постигне на земята. Всичко то­ва е в съответствие с истината, която сте се подготвяли цял живот да защитите и разкриете, но отива и по-далеч, за да ви демонстрира идеалното разгръщане на тази ис­тина в мисия на вашия живот.

Нека да вземем пример, при който млада жена вече е разбрала, че трябва да смени работата си в търговията⁷ с учителска професия, тъй като целият й живот я е под­готвял за това да помага на децата да обикнат четенето. Впоследствие тя може да отиде още по-далеч в разгръ­щането на познанието за своята истина, преживявайки видение на рожденото си предназначение - което да й разкрие, че трябва да изработи техника на четене, която да бъде въведена в учебната практика повсеместно. То­ва откровение ще бъде по-цялостна картина на пътя, по който може да я изведе нейната истина, ако й се посве­ти и й служи с вяра.

Подобно видение за бъдещето й ще я изпълни с вдъхновение и гордост. Тя ще почувства: „Ако мога да -постигна това, ще осмисля живота си." Когато преживе­ем такова рождено видение, то ще се съхрани в съзнани­ето ни и тази възможност ще ни помага да разбираме смисъла на конкретните житейски въпроси, пред които се изправяме, и на случайните съвпадения, които ни ръ­ководят. Сдобиваме се с усещането не само за истината, която сме дошли да защитим, но и с онова, което ще ста­не, ако успеем да я защитим по най-добрия възможен

начин.

ТУК СМЕ С ОПРЕДЕЛЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Сега вече можем да си дадем сметка за целия сми­съл, който може да има информацията за Отвъдното за живота тук, на земята. Появяващото се духовно съзна­ние се гради въз основа на синхронните преживявания и всяко следващо ниво на разбиране ни помага по-добре да вникнем в същността на тази синхронност и в начи­ните, по които да я внедрим в ежедневния си опит. От­въдното измерение ни позволява да видим от по-висша перспектива целия процес: тук сме с определено пред­назначение и синхронните съвпадения, които ни се случ­ват, ни водят към изпълнението на нашата мисия.

Сега става ясно колко важно е да бъдем свързани с божествения първоизвор на енергия в самите себе си, да преодолеем механизмите си за доминиране над околни­те и да разшифроваме жизнената си истина. Това е процесът, в който осъзнаваме истинската си същност, факт е, че животът на земята има единственото предназначе­ние все по-пълно да осъзнаем своята истинска духовна природа.

Когато прозрем истината, заради която сме дошли на този свят, тя ще ни помогне да се ориентираме най-вярно към необходимата професия и място в общество­то, един процес, който може да получи още по-силен тласък от рожденото видение, което Да ни даде представа докъде могат да ни доведат нашите усилия.

РЕАЛНОСТТА НА ПРЕРАЖДАНЕТО

Въпреки че филмите, книгите и изследванията на прераждането започват да получават голямо разпрост­ранение в днешната ни култура, вее още за мнозина та­зи идея си остава трудна за възприемане. Много религии учат, че вие, имаме само един живот, след което трябва да се изправим пред вечния съд. Но тези учения не съот­ветстват на съвременния опит и проучвания.

Има доста примери на деца, у които изплуват не са­мо бегли представи от предишен живот, но конкретни имена и рождени места с подробности от минали същес­твувания, които са получили пълно потвърждение⁸. До­статъчен е само бегъл преглед на литературата по въп­роса, за да се убедим, че човекът има повече от един жи­вот. Д-р Брайън Уейс, бивш председател на катедрата по психиатрия към Синайския център по медицина, представя доста впечатляващ списък от лекари и писа­тели, които използват в рутинната си практика елемен­ти от минали съществувания в психотерапевтичната си работа. Както показва д-р Уейс в книгата са Много жи­воти, много учители, някои фобии, страхови неврози и други проблеми често водят началото си не от ранното

детство, а далеч по-назад - от минали прераждания. Д-р Уейс фактически чувства, че почти всеки може да започ­не да си припомня предишни прераждания чрез система­тична практика на медитация⁹.

По какъв начин това познание за минали превъплъ­щения ни помага да разгърнем съзнанието и представи­те си? Вече знаем, че следваме едно пътуване, определе­но от синхронни знаци и съвпадения, и сме тук не само за да отстояваме определено място в обществото, но и да изпълним едно по-висше предназначение. И след ка­то ние имаме да изпълняваме определена мисия на зе­мята, това се отнася и за всички останали хора.

Така всеки синхронен знак получава по-високо из­мерение и смисъл. Трябва да разберем, че сме дошли и се срещаме помежду си неслучайно. Но ако висшето предназначение на срещата ни не може да се осъществи, ако взаимоотношенията ни не се развият както трябва? Колко пъти например се е случвало да срещнем човек, когото нито сме виждали, нито сме чували преди, и да изпитаме неприязън към него още от пръв поглед? И то без каквато и да било причина. Ами какво ще се получи, ако не можем да преодолеем тази своя първоначална ре­акция и не успеем да вдъхнем на този човек необходима­та енергия и дори и не опитаме да влезем в някакви вза­имоотношения с него?

Дали няма в прегледа на живота си да открием, че според рожденото ни предназначение е трябвало да спо­делим онова, което имаме да кажем, с този човек, като по такъв начин съдействаме точно в необходимия мо­мент той да поеме в нова посока? Ще трябва може би да признаем, че сме пропилели този шанс поради задръж­ки, които носим от минало съществувание. Никак не е рядко явление да изпитаме подобна неприязън и затова е от особено значение да положим съзнателни усилия, за да се освободим от нея колкото се може по-скоро.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЗАДРЪЖКИТЕ ОТ МИНАЛИ ПРЕРАЖДАНИЯ

В този случай отново трябва да прибегнем към оно­ва, което знаем, за властните драми. Трябва да разкрием пред човека чувствата, които изпитваме в негово присъс­твие - представяйки му ги тактично и с презумпцията, че грешим. Когато трябва да преодолеем неприязън, която изпитваме към друг човек, може да се използва същият подход. Можем да го помолим за сериозен разговор и да споделим, че имаме странно отношение към него и че ни се ще да разберем на какво може то да се дължи.

Помнете, че трябва да преодолеем и предубеждени­ята на стария материалистки мироглед, за който подоб­ни разговори са нещо неудобно, притеснително и дори глупаво. Можем да си насрочим среща след време с въп­росния човек и едва тогава да повдигнем въпроса. Във всеки случай другият човек може просто да не обърне внимание на проблема или да се почувства лично заст­рашен от подобен разговор и да отклони темата.

За да не изпаднем от високото ниво на съзнание, ко­ето сме постигнали, и след като знаем онова, което зна­ем, трябва да постоянстваме и да разберем в какво се състои този проблем. С течение на времето тези разго­вори ще започнат да стават по-леки, когато повече хора започнат да си дават сметка за ставащите процеси. В идеалния случай двама души, които се опитват да разбе­рат подобни чувства, могат да получат видения от минал живот, колкото и смътни да са те, но преживяването им може да ги накара да си простят взаимно и заедно да се изправят пред проблемите, които предстоят за решаване в момента. Според д-р Уейс спомените от предишни прераждания изплуват в съзнанието по същия начин, както и другата трансцендентална информация, която получаваме: чрез вътрешна концентрация. Можем да

влезем в състояние на медитация, като първоначално се настроим и се помолим да ни се разкрие причината за негативните чувства, които изпитваме. Можем и сами да медитираме по този начин, но аз съм убеден, че пови­шената енергия в група - от двете засегнати страни или пък под ръководството на човек, опитен в подобни медитативни практики, или пък членовете на редовно практикуваща група за подпомагане - може да повишат вероятността за успех неимоверно.

Предлагам първо групата да реши да се съсредоточи върху припомняне на минали опитности. След това тя може да се отдаде на мълчалива медитация, след която всеки член на групата да сподели спомените и представи- те, които са му се явили. От изключително важно значение е всеки честно да сподели какво е изпитал, а не неос­нователно да се придържа към представите на другите.

При повечето случаи може да се стигне до някакво познание за миналите взаимоотношения на участниците. Ако единият от двамата или и двамата имат чувството, че му е причинено зло в предишен живот, отново е необходи­мо да се постигне извинение и прошка, за да се преодоле­ят негативните реакции. Само по такъв начин и двамата ще могат да разберат защо пътищата им са се пресекли отново в настоящия момент. Дали само за да преодолеят старата враждебност? Или да си предадат нещо важно за момента? А може би за да установят по-трайни взаимоот­ношения, свързани с обща работа или съвместна мисия?

ОТНОВО ЗАЕДНО

А как да си обясним положителните чувства, които ни се случва да изпитаме към някои хора още от пръв поглед? Любовта, която изпитваме към даден човек още щом го зърнем, или чувството, че ни е отнякъде познат?

Нявсякъде може да се случи да ни се стори, че ня­кой ни гледа. Тя ни се струва позната, имаме усещането, че сме я срещали някъде. Нещо в израза на лицето й или просто в присъствието й ни кара да се чувстваме особе­но приятно. Ако започнем разговор, веднага разбираме, че сме настроени на една и съща вълна. Говорим с леко­та и се разбираме от половин дума.

И тук отново особено предизвикателство за хората е да не тълкуват подобни преживявания в сферата на сексу­алното привличане, а да се научат да отчитат духовната им природа, особено що се отнася до отношенията между мъж и жена. Трябва да издигнем съзнанието си над илю­зиите на взаимната зависимост, за да потърсим синхрон­ните послания, които се отнасят до жизнената ни мисия.

СМИСЪЛЪТ НА ПОЗНАНИЕТО ЗА ОТВЪДНОТО,

Както видяхме, колкото повече узнаваме за отвъдно­то измерение, толкова повече светлина се хвърля собстве­но върху живота ни на земята. Знаем, че всеки синхронен момент, всяка наша среща с друг човек, има подтекст, който далеч надхвърля обичайното й значение. Всеки от нае е дошъл на земята, за да осъществи някакви мисия, и всеки път, когато сме се озовали на необходимото място, получили сме нужната информация или пък сме вдъхно­вили някого тъкмо навреме, имаме усещането, че всичко е било предопределено, защото нещо в нае си спомня, че всичко е било предидено да стане точно така.

Въпросът е доколко съзнателни можем да напра­вим тези моменти. Точно сега. Защото на този етап от пътя си ние сме готови да си припомним всичко: своята същност като духовни същества, това как сме се озова­ли тук и накъде ще се отправим В бъдеще.

12

ВИЖДАНЕ ЗА ЧОВЕШКОТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ

При такова ново разбиране ние вече можем да ви-дим по нов начин всичко, което се е случвало в това из­мерение. Можем да разберем смисъла на историята в този план, защото всъщност си спомняме цялата после­дователност от събития.

Когато вселената е възникнала след първичния взрив, ние сме били един от аспектите на ставащото. Би­ли сме частица от първите звезди, гравитиращи заедно, участвали сме в създаващите се енергийни модели на

първичните елементи и в тяхното разпространение.

Сливали сме устрема си с божественото, докато слънцето и другите планети са формирали нашата слън­чева система, създавайки идеалните условия за живот на земята. Ние сме били първите аминокиселини, развили се в едноклетъчни растения, а по-късно - в живи орга­низми. Били сме растенията, за първи път започнали да отделят кислород в атмосферата. Плували сме сред оке­аните като многоклетъчни организми, а после риби. Ние сме закопнели да преодолеем границите на водните пространства и усилията ни са се увенчали с успех, кога­то за първи път сме изскочили на сушата под формата на амфибии. И сме били част от онова по-голямо съзна­ние, което е еволюирало във влечугите, подир туй - в млекопитаещите и накрая - в нас-самите.

Оттук нататък историята продължава с това, че ду­шите ни търпеливо са участвали в хилядите животи, пре­ди хората да придобият първите признаци на самосъзна­ние. Постепенно и бавно сме се пробуждали и сме започ­нали да осъзнаваме, че живеем и умираме на тази земя. За разлика от другите живи същества, ние сме си задава­ли въпроса защо сме тук. Какъв е смисълът на живота ни?

ИСТОРИЯ НА ДУХА

От момента, в който за първи път сме си поставили този въпрос, еволюцията е навлязла в нов етап: посте­пенния напредък на човешкото съзнание по посока на истината за това кои сме и какво е нашето предназначе­ние. Първобитният човек създава богата митология, опитваща се да обясни нашето съществуване и произход. Но още от самото начало сме изпитвали недостиг на енергия и сме започнали взаимно да се манипулираме и

да властваме едни над други, първоначално посредством упражняването на сила.

Вече започваме да разбираме, че и за подобни явле­ния еволюцията е имала своя промисъл: разпростране­нието на новите идеи. Първобитните хора са почувства­ли веднага порива да покоряват и обединяват, за да при­нудят останалите да приемат тяхната гледна точка. Най-силните са владеели и са печелели внимание от страна .на останалите и в процеса на постепенно обединение те­зи силни индивиди и техните последователи са завладя-вали все повече и повече територии и народи, налагайки нови разбирания за живот - за да бъдат впоследствие по­корени и те и да им бъдат наложени нови ценности и убеждения.