Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд

През последните две. десетилетия се появиха мно­жество книги, които описват вътрешния аспект на всеки спорт и особено на голфа. От книгата на Майкъл Мърфи Голф в царството вече са продадени повече от един милион екземпляра, защото в нея е дадено прекрасно описание на вътрешното преживяване при практикува­нето на този спорт⁵. Убеден съм, че все по-нарастваща­та популярност на голфа по целия свят се дължи на пре­дизвикателствата и удовлетворението, което предоставя този спорт. Нужно е само да се научим да удряме малка бяла топка с диаметър около една педя и дълъг стик с извивка не по-голяма от топката. Някои нейни привър­женици твърдят, че това е най-трудната от всички игри.

Вярно е, че в голфа се опитваме да ударим една непод­вижна топка, но това само по себе си създава допълни­телно затруднение: оставаме сами със себе си и трябва да се справим с напрежението да ударим с широк замах по една относително тясна пътечка далечната цел. При други игри самият ритъм на действието и движението на топката ни позволяват по-малко напрежение и ни дават възможност периодично да релаксираме в самия ритъм на играта. При голфа се налага постоянно да преодоля­ваме страха си, напрежението и прекомерното мислене, преди да ударим топката от напълно неподвижно поло­жение.

Вероятно тъкмо това вътрешно предизвикателство прави голфа толкова привлекателен и граничното пре­живяване толкова очевидно, щом веднъж го постигнем. Не можем да сбъркаме онова състояние, при което тяло­то влиза в своята сила и започва да действа без никакво усилие така, сякаш топката безропотно се подчинява на нашата воля и полита към целта.

ТАНЦ И БОЙНИ ИЗКУСТВА

Всеки е виждал как някои балетисти сякаш се носят и плуват във въздуха, как представители на бойните из­куства постигат съвършена координираност на движе­нията. Тези дейности са друга една пътека, по която мо­же да се постигне трансцендентална опитност, както свидетелстват мнозина. Също както дервишите от ис­лямския суфистки орден се въртят в традиционен танц, за да постигнат мистично преживяване, така много фор­ми на танца ни извеждат от обичайното състояние на съзнанието и ни свързват с по-висше духовно съзнание в самите нас.

Танцьорите свидетелстват, че преживяват същите

състояния на разширено съзнание, каквото и спортисти­те, особено усещане за върховно владеене на всички мус­кули. Нещо повече, много хора свидетелстват за това, че са преживели чувство на екстаз, когато са танцували фриволно, със спонтанни движения и без да мислят за нищо. В такива моменти на нас ни се струва, че не тан­цуваме, а самите сме танцът, давайки израз на вътрешен аспект на нашето същество, който много се доближава до висшето ни аз.

Бойните изкуства се отнасят към тези опитности като към следствие от култивиране на по-висша степен на духовна енергия и използването й в извършване на точно определени движения и върхови постижения на сила. Посредством многократно повтаряне на определе­ни движения и съответната им концентрация тези прак­тики постепенно ни въвеждат в състояние, в което се ос­вобождаваме от обичайния си начин на съсредоточаване и възприятие.

МОЛИТВА И МЕДИТАЦИЯ

Молитвата и медитацията, два от най-утвърдените в традицията начини на издигане на съзнанието, често водят до преживяване на вътрешна трансформация. Вся­ка от големите религии в света използва една от тези форми на общуване с божественото. Обикновено когато се молим, ние призоваваме божествения създател или божествените сили; молим за помощ, за напътствие или за прошка. Имаме предвид нещо, което желаем. Но мо­жем да се помолим също и за чистото преживяване на връзка с божественото, за общение с Бога.

Практикувана именно в такъв смисъл, молитвата се доближава почти напълно до медитацията - успокоя­ва съзнанието, изтласква брътвежа на егото, отваря се за

свързаност от по-висш порядък. В някои религиозни традиции се препоръчва използването на мантра (повта­ряне на думи или звуци, върху които се съсредоточаваме и с които призоваваме, молим, заклинаме и т. н.).

Както активната молитва, така и медитацията мо­гат да доведат до вътрешно трансформиращо преживяване, при което нашата връзка с божественото се възп­риема като екстаз, като усещане за свързаност и едине­ние с цялата вселена.

СВЕЩЕНИ МЕСТА

Измежду всички пътища, които ни водят към това да изпитаме вътрешно мистично преживяване, особено интригуваща е онази промяна на съзнанието, която по­някога ни спохожда при посещаване на свещени или ди­ви местности. В известен смисъл, разбира се, всички места на планетата ни са свещени и мистично преобра­жение може да се извърши на всяко място. Но практи­ката и историята са показали, че някои местности са особено благоприятни и стимулиращи подобни мистич­ни състояния на съзнанието.

Такива местности обикновено имат своите харак­терни особености. Те са преди всичко невероятно краси­ви. Често се случва в такива местности да се намира во­допад или огромна величествена гора или пък от тях да се открива обширна гледка към островърхи скали и дива природа. А е възможно също да бъдат богати на ос­танки и руини, които съхраняват енергията на древни народи. Във всеки случай нещо във величието и излъч­ването на местността издига и разширява съзнанието

ни.

чувстваме по друг начин, сякаш някаква сила се проява-ва вътре в нас. Чувстваме се свързани с всичко наоколо, всецяло с творението - чувство, което ни създава усеща­не за стабилност, благоденствие и мъдрост.

КАК ДА УСТАНОВИМ КОИ МЕСТА

СА СВЕЩЕНИ

Повечето от нас познават добре известните мистич­ни места, такива като Стоунхедж, Великите пирамиди, Големия каньон й Мачу Пикчу, но не всички свещени места са известни; такива места могат да се открият във всеки щат и област на Съединените щати и по целия свят. Много от тях са забелязани от местните хора и са възпети в тяхното изкуство и фолклор. За други обаче не се говори никъде, за тях нашето време не дава никакви свидетелства и те си остават необезпокоявани от никого сред малкото останали диви местности по света.

По тази причина те чакат ние да ги преоткрием -процес, който, по мое вътрешно убеждение, вече отдав­на е в ход. В повечето случаи има поне неколцина, кои­то интуитивно долавят къде са тези особени места и ко­ито могат да насочат другите, както и да обърнат специ­ално внимание за защитата на подобни местности. Ако не сте сигурни къде са тези места във вашия район, пре­поръчвам ви да се посъветвате с по-възрастни местни жители. А понякога се чуват и печални истории за това как подобни специални местности са били унищожава­ни, като са били изсичани горите в тях или са използва­ни за минодобив или непланомерно строителство.

Друг начин да определите тези особени места е да посетите най-близкия парк или гора и просто да се огле­дате. Възможно е още на отсрещния хълм да откриете място, което крие невероятна красота и сила за вас. Ос-

танете там известно време и проверете сами.

Може би в такъв случай ще сте нащрек срещу всичко, което заплашва подобни места, защото' те напосле­дък биват подлагани на масово унищожение. Дори и по отношение на обществени земи в Съединените щати Конгресът все още допуска международни корпорации да изсичат последните останали диви гори, прекрасни местности с дървета на стотици години. Повечето граж­дани не си дават ясна сметка, че се налага една система за облагодетелстване за сметка на бъдещето на нашите деца.

ПРОЯВЛЕНИЯ НА МИСТИЧНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Щом бъдем поведени от синхронните явления към пряко мистично преживяване, всички ние трябва да пре­одолеем изкушението просто да погледнем на това раз­витие като на чисто интелектуален и рационален про­цес. Да възлюбим идеята за мистично преобразяване, да бъдем заинтригувани от нея, да мислим за нея - това е. голяма крачка напред. Но трябва да разбираме, и вече го правим, че рационалното убеждение не означава също­то, каквото е действително да изпитаме мистичното преживяване.

Повтарям това, защото старата материалистична парадигма постоянно ни кара да разсъждаваме и анали­зираме и да възприемаме места и събития единствено от тази гледна точка. Никой, разбира се, не е упълномощен да преценява дали даден човек наистина е преживял вът­решно отваряне за божественото освен самият той. За­това и самото преживяване е неуловимо и загадъчно. Ние не търсим просто рационална оценка на красотата на определена местност или приятното усещане по вре­ме на молитва и медитация, нито пък само това да постигнем успех в едно спортно състезание.

Трябва да постигнем онази духовна опитност, която не сме изпитвали никога преди и която ни води до разг­ръщане на скритото ни аз, преобразявайки собственото ни разбиране за това кои сме и открехвайки сетивата ни за вселенския разум. Затова трябва да имаме търпение­то да постигнем самото преживяване, за да му дадем точно определение и осъзнаем неговите измерения. До­тогава не можем да имаме ясна представа как то ще ни въздейства.

И все пак, убеден съм, че разгръщащият се диалог относно реалната трансцендентална опитност е изклю­чително полезен. Мистиците винаги са настоявали, че такова преживяване на Абсолюта, което може да се пре­даде с думи, не е истинско и аз вярвам, че това е така. От друга страна, хората започват да осъзнават някои всеоб­щи признаци на подобна опитност, които могат да ни посочат пътя и да ни помогнат да се ориентираме относ­но истинността на преживяването си.

УСЕЩАНЕ ЗА ЛЕКОТА

Един от критериите за мистично преживяване е усе­щането за лекота. По време на мистично преживяване ние не изпитваме усилие, когато стъпваме, защото не трябва да преодоляваме гравитацията. Просто се чувст­ваме така, сякаш се спускаме надолу с асансьор. Вече не изпитваме тежест, а чувството, че плуваме или се носим по въздуха.

Това явление възниква винаги по време на мистич­но преживяване - независимо дали то ни се случва при молитва, медитация, танц или по други пътища. Можем да се намираме в йогистка поза или да практикуваме тай чи, или пък просто да приближаваме невероятно красива местност, когато внезапно усещането ни за собстве­ното ни тяло започва да се променя. Започваме да се из­пълваме с енергия някак извътре и мускулите ни се ос­вобождават от всякакво напрежение й стрес. Променя се и чувството ни, когато се движим. Вече не се движим с усилие на мускулите, с помощта на които вдигаме кра­ка, правейки стъпка след стъпка, а сякаш се движи цяло­то ни тяло, водено от един вътрешен център.

Застанем ли някъде или се разхождаме, нужни ни са много по-малко усилия, за да движим ръце и крака, за­щото черпим енергия за движение от този вътрешен из­точник. И тази енергия е толкова голяма, че ни се стру­ва, сякаш летим и се носим по въздуха. Това обяснява за­що двигателни дисциплини като йога, танц и бойни из­куства до такава степен благоприятстват вътрешното трансцендентално преживяване. Те ни позволяват да по­лучим ново усещане за гравитация, като отварят канали­те за протичане на вътрешната енергия и когато тя бликне в нас с пълна сила, ние се чувстваме така преиз­пълнени от нея, че телата ни започват да се движат съ­вършено. Повдигаме глава, започваме да усещаме енер­гията да се издига по гръбначния ни стълб. Чувстваме гърба си по-силен, той сякаш се изправя от само себе си, а не защото се стараем и напрягаме мускулите си.

Ето защо усещането за лекота е точен показател за наличие на мистично преживяване. Това е нещо, за кое­то можем да си дадем сметка; знаем, че когато сме се доближили до трансценденталното, започваме да се чув­стваме по-жизнени, сякаш в нас се е отворил канал на духовна енергия, който ни влива вътрешни сили.

ЧУВСТВО ЗА БЛИЗОСТ И СВЪРЗАНОСТ

Друг признак за онова разгръщане на съзнанието, което се осъществява по време на вътрешно трансцен­дентално преживяване, е свързан с това, че започваме да . усещаме предметите, които ни заобикалят сякаш по-близо до нас. Когато казвам близост, аз имам предвид тъкмо това сякаш приближаване на всичко, което ни за­обикаля. То може да се наблюдава при всеки от споме­натите начини за преживяване на мистичното, но усеща­нето е най-силно, когато се намираме на място, откъде­то пред нас се разкрива по-широка панорама.

В такова състояние далечният облак, който се носи в небето, изведнъж се осъзнава като нещо близко и ясно очертано. За нас той вече не е далечен фон, който не представлява особен интерес - облакът придобива ново присъствие и очертания. Чувстваме го така близо до се­бе си, че сякаш само да протегнем ръка, и ще го докос­нем. И другите обекти започват да ни изглеждат по-близки: далечната планина, дърветата по склона, потока в долината. Всички те придобиват по-ярко присъствие, макар и да са далеч от нас. Сякаш в буквалния смисъл са се изпречили пред очите ни, за да приковат нашето внимание.

Свързано с такова усещане е и често срещаното мистическо описание на чувството за единение с всички неща. Когато погледнем наоколо си в такова състояние на съзнанието, всичко започва да ни се струва сякаш е част от самите нас, не в смисъл, че гледаме на света през неговите собствени очи, а по-скоро, както изтъква Алън Уотс, така, сякаш всичко, което ни заобикаля, е част от нашето всеобхватно, космическо аз, което гледа на све­та през нашите очи⁶.

ЧУВСТВО ЗА СИГУРНОСТ, ВЕЧНОСТ И ЛЮБОВ

Вече разгледахме особено значимите открития на мистиците и психолозите в областта на дълбинната пси­хоанализа за това, че хората се чувстват несигурни и нес­покойни в един свят, откъснат от вътрешния първоизвор на тяхното съществуване. Ако на такъв живот се поглед­не в цялата му екзистенциална яснота, той често може да изглежда противен и потискащ, водещ единствено към смъртта. Видяхме, че в хода на своето историческо развитие човечеството се е опитвало да се справи с това ужасно състояние по два начина. Единият се състои в то­ва, че сме се опитали да изтласкаме чувството си за не­сигурност дълбоко в подсъзнанието си, да престанем да мислим за него, създавайки култура на активното дейс­твие, забавленията и героизацията. Затова И съвремен­ната епоха така се е впуснала в светските си грижи и ма­териални интереси, отхвърляйки всичко, което може да напомня за тайната на съществуването.

На личностно ниво също сме потърсили начини да преодолеем чувството си за несигурност, стремейки се да упражняваме власти влияние над другите хора, или по пасивен, или пък направо по агресивен начин. Опит­ваме да се сдобием с духовна енергия, черпейки от енер­гията .на другите хора, която временно ни помага да из­питаме прилив на сили и жизненост. Обичайните сцена­рии за доминиране над останалите, така наречените властни драми, са просто начините, по които повечето измежду нас манипулират останалите, за да черпят от тяхната енергия. Трябва непрестанно да помним, че те­зи-сценарии са функционални само защото ние сме от­къснати от вътрешния си източник на енергия, от първоизвора на живота, вложен в нас.

Мистичната опитност е отваряне на съзнанието за

този първоизвор на енергия и тъкмо затова преодолява екзистенциалната ни несигурност. Затова основно мери­ло за мистично състояние е тъкмо чувството за сигур­ност и еуфория. Когато открехнем душата си за божест­вената енергия, заключена вътре в нас, ние преживява­ме познанието, че животът е вечен и се определя от ду­ха. Това познание ни се дава с усещането, че самите ние сме част от великия вселенски ред. Ние сме не само веч­ни, но и свързани, част от онова огромно цяло, потребни за осъществяване висшия план, заложен в човешкия жи­вот. А ако отблизо се вгледаме в онова чувство за бла­женство и сигурност, което се влива в нашето същество ще разберем, че се чувстваме така сигурни, защото сме преизпълнени от едно силно чувство, което изтласква всички останали чувства; целите се проникваме от дъл­бока любов.

Любовта е, разбира се, най-добрата мярка за вът­решно трансцендентално състояние Но тази любов е различна от така добре познатата ни човешка любов. Всички сме преживели все някаква любов, която в неп­ременно насочена към някакъв обект на чувствата ни: към родители, годеник или годеница, дете или приятел. Любовта, която е мярка за трансцендентално открехва-не на душата е от друг характер. Това е любов, която ня­ма нужда от външен обект, към който да се отнесе, тя е всепроникваща и постоянна и всички наши други- емо­ции отпадат на заден план пред нейната перспектива.

ДА ЗАПАЗИМ СПОМЕНА ЗА ТЕЗИ ОПИТНОСТИ

Убеден съм, че тези мерки за трансцендентална опитност са много полезни по две причини. Първо, те ни помагат в нашите търсения на истинската мистична опитност. Не предварително, защото за да навлезем в

трансцендентално състояние, трябва да се отърсим от рационалните модели, но впоследствие те ни дават въз­можност да оценим дали сме постигнали такова ниво на .

съзнание.

Второ, мерките, които прилагаме, ни помагат да внедрим трансценденталната си опитност в своето ежед­невие. Мистичните преживявания са мимолетни, те из­чезват също така внезапно, както се и явяват. След това ще трябва да се заемем с някаква редовна практика, нап­ример молитва, медитация, определен род движение, ко­ито да ни върнат и да изградят по-нататък постигнатата мистична опитност.

Всеки ден трябва да си припомняме онова, което сме изпитвали в мистично състояние, да си припомним неговите симптоми, да се стремим към тях, да се опита-ме да ги впишем в своя живот. Както по-късно ще ви­дим, ние никога не ще можем да се освободим от власт­ните си драми и от манипулациите спрямо останалите, докато не постигнем достатъчна вътрешна енергия и чувство на сигурност. А това може да ни даде само мис­тичната опитност, след което трябва да помним онова състояние на съзнанието, което сме преживели.

Още със ставането си сутрин от леглото можем да си спомним проявленията на мистичното състояние на, съзнанието и така да се приближим до него колкото се може повече. Спомнете си лекотата и уравновесеността, усещането за близост и единение с всичко, прилива на вътрешна енергия и увереност. Най-важно от всичко е споменът за божествената любов, която сме изпитали. С - практика можем да извикаме спомена за това чувство, докато се преизпълним с любов, която да ни води през целия ден.

Ако имаме тази любов, можем да сме уверени, че сме отворени за божествения извор на енергия, който е вложен в самите нас. Това не означава, разбира се, че

никога повече няма да изпитаме негативни чувства на гняв, ревност, омраза. То означава обаче, че когато това се случи, постоянството на любовта няма да допусне те­зи негативни емоции да овладеят цялото ни съзнание. Ние се отстраняваме от тях, за да можем, изпитаме ли ги, да се освободим от тях, отдавайки отново цялото си внимание върху непрестанната любов, която вдъхва енергия и сили в цялото ни същество.

Трябва да" помним непрестанно, че само ние, като личности, можем да наложим това мерило да стане част от нашия живот. След като преживеем трансценденталното, трябва да проявим дисциплина, за да стане то част от нас. Когато се намираме в присъствието на хора, пос­тигнали такова съзнание, ние можем да го почувстваме и да си го припомним, но нищо друго не може да ни вър­не нас самите към първоизвора ни - освен съзнателното изграждане на такова съзнание в нашия собствен живот.

Когато се посветим с цялата си сериозност на това да бъдем отворени за приемане на божествената енер­гия, която сме изпитали, преминаваме към следващата крачка в еволюцията на нашето съзнание. Започваме да забелязваме как в живота ни значимите случайности стават все повече и ние все повече осъзнаваме какво е нашето единствено по рода си човешко предназначение.

7

ДА ПОЗНАЕМ СОБСТВЕНАТА СИ СЪЩНОСТ,

От тази гледна точка едно от първите ни ясни наблюдения е каква е нашата индивидуална реакция в със­тояние на стрес. Тогава за първи път можем да осъзна­ем каква е личната ни властна драма. Това може да ни се случи навсякъде: на работното ни място, в магазина,

а може би по време на разговор с човек, който има важ­но значение в нашия живот. С тези нови отворени сети­ва ние в началото живеем пълноценно, но след това не­що започва да става. Ситуацията става стресираща и ние отново, се връщаме към старата си драма.

Опитваме се да задържим енергията на висшето си аз, да останем в отстранената позиция на наблюдатели дори и тогава, когато някаква част от нас продължава да застава в позиция на самоотбрана. Тогава може да ни се открие нещо важно за нас самите, докато наблюдаваме своето поведение. Някогашни оценки на хората относно собствените ни модели и сценарии на поведение, оценки, които яростно сме отхвърляли преди, могат да изплуват отново в съзнанието ни, за да ни се открият в нов сми­съл. Можем да си кажем например: „А, ето как значи ре­агирам, когато съм потиснат."

Можем да разберем тогава клопката на виновност, която залага „горкият аз", дистанцирането на затворе­ния тип човек, критичните забележки на взискателния, заплашителните пози на насилника. Можем да видим също и собствените си манипулации, чрез които черпим енергия от другите хора.

БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ В СЕМЕЙСТВОТО, КЪДЕТО СМЕ ИЗРАСНАЛИ

Сега възниква въпросът къде се е формирало това наше поведение и какво можем да направим, за да го променим?

Тези въпроси ни отвеждат при революционните из­следвания върху въздействието на семейната среда, из­вършени през 60-те и 70-те години на века. Знае се, че се­мейството, и особено родителите, формират първите ни впечатления за света. (Ако липсват родителите, хората,

които поемат грижата за децата, са в същата роля.) То­ва са хората, които оформят поведението и отношение­то на децата към света и им внушават първоначалните представи за смисъла на живота.

Психологът Джеймс Хилмън разкрива в най-новата си книга Кода на душата^, че всички ние идваме на то­зи свят със свои особености и призвание. Но при рожде­нието нашето самопознание се забулва в мъгла и през детството често трябва да водим страшна и напрегната борба. Като деца ние загубваме сигурната си връзка с божествената любов и енергия. Внезапно се озоваваме в положение на зависимост, нуждаем се от храна и закри­ла.

Често получаваме твърде малко любов и енергия, тъй като онези, които се грижат за нас, нямат какво да ни дадат, в плен на собствените си драми. Някои родите­ли несъзнателно изсмукват, енергията на собствените си деца, тласкайки ги към това да развиват свои собствени сценарии на борба за енергия, за да се защитят. „Горки­ят аз" например постоянно обвинява детето си, че не му помага достатъчно, че дори и за собствените си проблеми, говорейки неща от рода на това: „Ако не беше ти, щях да имам кариера." Затвореният тип човек е дистанциран като родител, той винаги поставя условия, преди да прояви любов. Взискателният пък би търсил постоян­но недостатъци у детето си. А насилникът ще установи атмосфера на страх.

Като деца ние в началото се поддаваме на тези влас­тни драми и позволяваме да се черпи от нашата енергия. Но на някакъв етап се развива чувството ни за самосъх­ранение и ние започваме да установяваме собствени на­чини да спрем загубата на енергия и самочувствие. По отношение на „горкия аз" и на затворения тип родител ние се поставяме в положението на взискателни, за да се противопоставим на чувството на вийа, което ни се налага, или да сложим край на дистанцията, като отправя­ме критика на някои страни от характера и поведението, които откриваме у такъв родител. По отношение на взискателни родители ние можем на свой ред да станем взискателни или да се опитаме да се защитим зад пара­вана на затвореното и безразлично поведение.

Случаят с типа на насилника е по-особен. Когато детето е поставено в ситуация на насилие и страх, първо_: начално то откликва с драмата на „горкия аз". Ако на­силникът започне да се поддава, детето се установява на това'поведение. Но ако позицията на „горкия аз" не да­ва резултати, единственият способ, до който може да прибегне детето, за да се защити от застрашаващото го изчерпване на неговите сили и енергия, това е да избух­не в насилнически действия от своя страна - понякога и спрямо онези, които упражняват насилие над него, но много често към по-малките деца и по-слабите и безза­щитните².