Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд

ДУХОВНИЯТ СМИСЪЛ НА ЕЖЕДНЕВНИТЕ РАЗГОВОРИ

Повечето синхронни послания ни се дават от други-те хора. Известен духовен афоризъм гласи: Когато уче­никът е подготвен, учителят ще дойде. Осъвременен ва­риант на този израз би бил: Ако сме отворени и будни, ще се яви онзи, който да ни предаде истината, която ни е нужно да знаем в момента. Ключът към получаването на тази информация е никога да не пропускаме случая да осъществим тези срещи, като, разбира ее, се съобразява­ме със сигурността си.

Пътищата на хората се пресичат случайно и това може да стане винаги, но често е необходимо да поемем инициативата за това. Например в предходната глава предположихме, че може интуитивно да сте решили да

Ами сега какво? Колко често става така, че вие се срещате с някого случайно, но не използвате този слу­чай? Твърде често. Но аз съм убеден, че след като започваме все повече да се разбираме помежду си, преградите и скрупулите ни все повече се преодоляват. Когато мно­зина измежду нас осъзнаят същността на еволюционни­те процеси, все по-важно ще става да споделяме лични­те си истини.

Нека отново да разгледаме онзи пример, когато сте се озовали близо до лектора в ресторанта. След като е възникнала подобна случайна възможност, следващата логична стъпка е да споделите онова, което ви вълнува, колкото се може по-честно и открито, без да притесня­вате другия човек. Можете направо да Пристъпите към същността на въпроса, като кажете Например: „Слушах днес вашата лекция и я намирам за много интересна, за­щото в момента обмислям как да започна работа в об­ластта на защитата на застрашените растения."

В отговор лекторът може да каже нещо, което да ви даде нова насока, например: „Аз проследявам всички но­ви възможности, които се откриват в тази област, във вестник Новости в ботаниката." И тогава като резул­тат от разговора вие ще си купите този вестник, където ще можете да откриете повече информация.

НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПОВИШАВАМЕ ЕНЕРГИЯТА НА ОСТАНАЛИТЕ

Но какво да кажем, ако се срещнем с човек, за ко­гото знаем, че не го срещаме случайно, и все пак не по­лучаваме информацията, която ни е необходима или, ко­ето е по-вероятно, не разбираме посланието поради страх или някаква властна драма? Преди всичко можем да се съсредоточим и да се опитаме да повдигнем ниво­то на енергията ей, съсредоточавайки се към любовта, светлината и вътрешната ни свързаност с всичко, което ни заобикаля.

В такова повишено енергийно състояние можем да погледнем с нови очи човека, с когото разговаряме. Как­то видяхме по-рано, когато сме изправени пред човек с властна драма, първо трябва да му изпратим любов и енергия, съсредоточавайки цялото си внимание към не­го. Това, което правим всъщност, е, че изпращаме духов­на енергия към висшето аз на този човек; това му позво­лява да се освободи от отрицателните становища, които му внушава собственият му сценарий за упражняване на власт.

Според мистичните традиции съществуват специал­ни методи да се постигне това². Едно лице с неговите черти и светлосенки е нещо подобно на мастиленото петно, използвано в психологическите тестове(според ефекта на Роршах едно мастилено петно може да се разчете по различни начини от лицата с психически проблеми и според онова, което всеки вижда в него, може да се определи ди-агночата му - б. пр.)

. По ана­логичен начин и ние можем да видим в едно лице мно­жество изражения, в зависимост от собственото си отно­шение. Ако, обхванати от властната си драма, очакваме всеки, когото срещнем, да бъде взискателен, глупав или небрежен, ще получим тъкмо такова отношение от хора-

та. Всъщност човекът, с когото разговаряме, действи­телно ще започне да се чувства по този начин, дори мо­же да започне да говори заплашително, глупаво или без да се замисля и по-късно сам да си даде сметка, че е бил някак си въвлечен в тази роля.

Помнете, че вселената откликва на нашите очаква­ния. Мислите и убежденията ни се излъчват като молит­ви в света и ние получаваме онова, което сме заявили по такъв начин. Затова е необходимо да поддържаме висо­ко енергията си и да използваме силата на мисълта си по позитивен начин.

Но как по-точно може да се осъществи това? Как да приложим разбирането си по отношение на другите хо­ра? Когато погледнем лицето на човек, върху какво трябва да съсредоточим вниманието си?

Отговорът е, че трябва да се съсредоточим върху цялото му лице с отворена душа. Ако се съсредоточим добре, докато човекът говори, можем да видим висшето му аз, онзи особен израз, който отразява по-висшето му съзнание и познание. Тази идея е изразена в множество религиозни традиции. Говори се за лицето на даден све­тец в неговото озарение, за лицето на Христос в слава, за благодатта над нечия душа. Какъвто и израз да дадем на това състояние, ако се обърнем към висшето аз, към тази висша душа, като в същото време й предаваме лю­бов, човекът ще започне да се издига до това състояние на съзнанието, докато общуваме с него, може би прежи­вявайки го за първи път.

Това е процес на издигане духа на другите хора, в който можем съзнателно да участваме. Убеден съм, че все повече и повече измежду нас използват този подход като висока етична основа на отношение към останали­те. От хиляди години насам знаем колко е важно да се обичаме един друг и колко голямо въздействие може да окаже това. Сега узнаваме по-конкретно духовните пътища, по които да предаваме своята любов.

Най-важното е да разберем, че да обичаме другите, не означава само да проявим доброта. Съществува съв­сем точен психологически метод да отправяме своята любов към останалите хора и ние трябва да го следваме съзнателно и целенасочено. В същото време тази етика е напълно егоистична, защото, когато я практикуваме, винаги получаваме от отношенията си повече, отколко­то сме вложили в тях. Когато се стремим да издигнем нивото на енергия на другите, те се доближават до поз­нанието за своето висше аз и до разбирането за своето предназначение. При това те често повдигат някоя тема на разговор - за свои планове, намерения или решения -който ни подсказват нещо, което трябва тъкмо в момен­та дочуем или узнаем.

Друга лична придобивка е повишаването на собст­вената ни енергия. Когато се отнасяме към другите с любов, се превръщаме в канал за предаване на енергия, която произхожда от божествения първоизточник и пре­минава през Нас, като чаша, която прелива и се излива в другите. Често най-бързият начин, по който си възвръ­щаме вътрешната божествена енергия, ако се чувстваме откъснати от нея, е да повдигнем енергията на някой ДРУГ.

ГРУПОВА РАБОТА ЗА ПОВДИГАНЕ ЕНЕРГИЯТА НА ОСТАНАЛИТЕ

Процесът на повишаване енергията на другите хора се издига на по-високи нива, когато го практикуваме в група. Представете си какво се случва, когато членовете на дадена група се отнасят съзнателно помежду си по та­къв начин. Всеки човек насочва цялото си внимание към висшето аз, към гения, към светлината в лицата на всички останали и те едновременно му отвръщат.

Осъществяването на такава процедура е въпрос на съзнателно желание и започва веднага щом групата за­почне да общува. Когато първият заговори, всички оста­нали се опитват да открият израза на висшето аз на не­говото или нейното лице и да се съсредоточат върху то­зи израз, отправяйки към него любов и енергия. В резул­тат на това човек започва да чувства прилив на енергия от групата и да изпитва по-голямо щастие и яснота. То­ва води до многократно повишаване на енергията на групата, тъй като говорилият, който получава енергия, добавя тази енергия към своята и я връща отново към останалите, които от своя" страна постигат още по-висо­ко ниво, за да го предадат на свой ред. По този начин енергията на групата се разгръща във все по-стремите­лен цикъл на усилване.

Това систематично повишаване на енергията на всеки един е по-високият потенциал на всяка човешка група. Тъкмо този феномен се има предвид в библейска­та фраза „където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз сред тях." Свързването с божествената енергия и усилването на тази връзка е истинският смисъл на съби­рането на хората в групи. Независимо дали групата при­надлежи към църквата или е технически работен екип, този процес може да повиши творческите способности на участниците до неимоверни нива.

ИДЕАЛНИЯТ ГРУПОВ ПРОЦЕС

Да ей представим, че всеки в една идеална група разбира потенциалните нива на енергия, които могат да се постигнат. След събирането на групата всеки трябва да се съсредоточи и осъществи вътрешна връзка с бо­жествената любов и енергия. В добавка всеки трябва да

осъзнава истината, която е определяща неговия живот, и основния въпрос на живота си. Всеки е готов да приеме онова, което му се предлага от разгръщащите се синх­ронни съвпадения.

Когато някой от групата започне да говори, остана­лите трябва да насочат цялото си внимание върху вис­шето аз, изразяващо се в лицето на говорещия. Така те съзнателно отправят любов и енергия, за да издигнат ду­ха на този човек. Когато първият свърши онова, което има да каже, цялата енергия естествено се пренасочва към следващия. При това прехвърляне на вниманието повечето членове на групата ще почувстват временен спад на енергията. Но човекът, комуто предстои да гово­ри, ще изпита прилив на вдъхновение, някаква идея, ис­тина ще му дойде наум.

Всеки от нас е преживявал това неведнъж. В нас нахлува потребност да споделим онова, което мислим, и ако групата е в хармония, тя ще ни даде възможност за това. В идеалната група всички членове усещат кой е следващият, който трябва да се изкаже, и едновременно насочват вниманието си към него.

ОБИЧАЙНИ ПРОБЛЕМИ В ГРУПИТЕ

Този преход от един към друг човек може да се ока­же подвеждащ, защото често се случва неколцина от членовете на групата да искат думата едновременно. В такива случаи обикновено някои от тях не са в хармония с останалите, вероятно не са слушали внимателно и имат да споделят идеи, които са им хрумнали по-рано. Когато се налага някакво несвоевременно мнение, гру­пата изпитва отлив на енергията си и чувства, че говоре­щият неподходящо е сменил темата. Винаги има един, който е най-подходящият да сподели своето мнение, чиято идея е най-удачна и ще разгърне дискусията към но­ви прозрения.

Показност

Има и други проблеми, които могат да попречат на една група да работи благотворно. Случва се говорещи­ят да се стреми към показност и да продължи да говори и тогава, когато няма вече какво да каже. Това обикно­вено става по следния начин: Всичко в групата протича гладко. Всеки от членовете й е готов съзнателно да вдъх­ва на другите колкото се може повече енергия. Но кога­то енергията естествено трябва да се прехвърли към по­редния човек, говорещият не го забелязва и продължава да развива собствените си идеи, опитвайки се да измис­ли и други неща, които да сподели, въпреки отлива на внимание от страна на групата.

Останалите членове долавят, че групата не е в хар­мония и започват да се чувстват напрегнати и неспокой­ни. В крайни случаи единството на групата може да се разпадне и да започне егоцентрично пререкание между 1 членовете й, ако объркването накара неколцина от групата да поискат едновременно думата, като всеки от тях си мисли, че той или тя трябва да сподели своето мне­ние, защото то е най-правилното.

Стремежът към показност обикновено отразява проблем, свързан с чувството за вътрешна сигурност. Докато човек говори, той се изпълва с енергия и припов­дигнатост по съвсем естествен начин. Ако този човек не може да постигне такова състояние сам, той естествено би се поколебал да се откаже от него, защото се чувства особено добре, когато групата му вдъхва своята енергия. И така, той продължава и продължава, с надеждата да задържи вниманието на групата колкото се може по-

дълго. Такава проява на чувството за несигурност е не­що твърде обичайно и тя показва, че даденият човек трябва да работи, за да укрепи вътрешната си енергия и да практикува отдаване на енергия на другите, а не полу­чаването й.

Ключът за преодоляване на проблема, възникващ от стремежа към показност, е той да бъде забелязан вед­нага. Ако всички осъзнаят онова, което става, пробле­мът може да се преодолее с незначителни последици за групата. Идеалното разрешение, разбира се, е говорещи­ят сам да разбере какво става и да спре. Ако това не се случи, човекът, който усети, че енергията се е насочила към него, може дипломатично да се намеси, казвайки нещо от рода на: „Можем ли да се върнем на идеята, ко­ято изтъкна в началото? Иска ми се да споделя нещо във връзка с нея." Ако говорещият в момента не позволи то­ва, могат да се намесят и други членове на групата, за да насочат в края на краищата енергията към онзи, който е подходящо да говори.

Друг проблем, който може да се отрази на работата на групата, е блокажът. Блокажът е също резултат на чувството за несигурност й неувереност от страна на ня­кой, който се опитва да се сдобие с енергия и внимание, като винаги е на противоположно мнение. Такова чувс­тво за несигурност може да се породи в групата по-най-различни причини, но обикновено за катализатор служи някоя конкретна забележка по дадена тема от страна на член на групата или коментар по отношение на някого, който предизвиква реакция³.

Блокаж може да се наблюдава, когато някой от гру­пата прекъсне говорещия и направи свой коментар. По-

някога е възможно да възникне противоречие в мнения­та на говорещите в резултат на естествения поток на енергиите и тогава всички насочват своето внимание към онзи, който на свой ред е взел думата. Блокажът обаче възниква тогава, когато някой от групата вземе думата, без енергията да е насочена към него и всички имат чувството, че той се е намесил неправомерно.

Друг признак за блокаж е, когато и други членове на групата се изказват в полза на първия говорещ, но он­зи, който блокира работата, се намесва постоянно, често повтаряйки вече споделеното си становище. Обикнове­но човекът, който веднъж е блокирал дискусията, про­дължава да се намесва отново и отново, като постоянно се стреми да привлече вниманието. Блокажът е много сериозен проблем в групата, защото може да разстрои и осуети по-нататъшната й работа.

Също както по отношение на показния тип човек, така и към онзи, който блокира работата на групата, трябва да се подходи дипломатично. Ако от блокиращия е засегната цялата група, всеки може да се намеси. Но ако предизвикателството е отправено към конкретен чо­век, засегнатият е най-добре да се опита да се справи, по­не В началото.

Също както при овладяването на властната драма, и тази ситуация трябва първо да се осъзнае като такава. Бих препоръчал: да се обърнете към онзи, който блоки­ра работата, насаме, не пред цялата група. Само в случай че това не даде резултат, проблемът трябва да се обсъди пред всички. Ако членовете са с напреднало съзнание, ще може съвсем спокойно да се говори по този проблем, без обвинения и пресилени реакции.

Колебание

- Групата се сблъсква с друг проблем, когато енерги­ята се съсредоточи към даден човек, който не желае да говори. Това също може да се почувства като спад на енергията, като временен отлив. Групата може да е во­дила прекрасен диалог дълго време, когато; както обик­новено, енергията на говорещия в момента отслабва и всички насочват вниманието към някой друг - но този друг не взема думата. Останалите се споглеждат обърка­ни, някой може да се загледа настоятелно в човека, кой­то би трябвало да говори, но той или тя продължава да мълчи. Повечето от нас познават чувството на неохота. Участвали сме в разговора на групата, слушайки най-съсредоточено, когато започваме да чувстваме прилив на енергия, хрумва ни някаква идея, прозрение иди пояс­нение по разглежданата тема. Настъпва пауза, докато енергията се насочи към нас, но вместо да вземем дума­та, ние се колебаем.

Когато стане такова нещо, то пречи на групата да работи ползотворно, както би могла. Особено важно за протичането на истината е всеки да се включи в подхо­дящия момент. Често цялостният резултат и плодотворност на групата може значително да се снижи тъкмо благодарение само на един човек, който се е колебаел. Основата на проблема е в това доколко този човек вяр­ва в себе си и се доверява на останалите. Понякога нео­хотата и колебанието могат да се сведат до минимум, ако членовете на групата се постараят да се предразпо­ложат един друг или просто забавят темпото на групо­вия процес.

Когато мнозина от групата почувстват прилив на нови идеи, темпото на разискване може много да се ус­кори, тъй че за всеки говорещ не остава достатъчно вре­ме. Ако тази скорост се забави съзнателно, по-свитите

членове на групата, които не са свикнали с груповия процес, ще имат време да влязат в крак.

Всички ние в един или друг момент се проявяваме като показни, блокиращи работата или колебаещи се. Но когато си даваме сметка за тези спадове в динамика­та на групата, можем всички да се научим да избягваме тези проблеми. Всеки спад в груповата динамика може да бъде успешно преодолян, ако членовете на групата за­пазят будно съзнание и открито обсъждат всички труд­ности, които забележат..

ПРОБЛЕМНИ ГРУПИ

Много хора напоследък се срещат с други в органи­зирани проблемни групи⁴. Такива групови процеси мо­гат да бъдат особено успешни. Проблемните групи мо­гат да имат за цел освобождаване на хората от определе­ни пристрастия (например алкохолизъм, наркотици, прекомерна зависимост от друг човек, преяждане или. пазаруване) или да се занимават с житейски проблеми (например как да възпитаваме децата си, как да се нау-чим да живеем сами, как да понесем смъртта на близък човек и мисълта за смъртта, развод, раздяла, намиране на подходяща работа).

Съществуват проблемни групи, които се занимават с по-позитивни и творчески проблеми. Такива групи насочват интересите си към разширяването на творческите и интуитивни способности и проявлението на синхронност в живота. Такива групи дават възможност на своите членове да проверят на практика своите духовни идеи и представи. Целта на подобни групи е да поддър­жат високо ниво на енергия у всеки от членовете си, така че да съдействат за развитието си и да разгърнат енергията и възприемателната си способност.

ЛЕКУВАНЕ И ЗДРАВЕ

Много от тези групи обръщат специално внимание на здравословните проблеми и потребности на своите членове. Понякога провеждат сеанси, при които поста­вят всеки един от членовете си в средата, докато остана­лите му изпращат енергия и лечебни благопожелания, представяйки си как всичките му атоми вибрират в съ­вършена хармония. Научно е доказано, че такова групо­во внимание може да има същото въздействие, както могъща молитва, и съвсем определено дава своите ре­зултати.

Ако вече участвате в проблемна група, препоръч­вам ви да възприемете такава практика в групата си. Не­ка групата се разположи в кръг и всеки последователно да влиза в центъра на кръга, като си предавате пожела­ния за здраве. Разбира се, тази практика не може да за­мести необходимостта да се консултирате със специа­лист, когато това е необходимо, но е доказано, че този процес спомага за запазване енергията на здравето.

КАК ДА СИ НАМЕРИМ ПОДХОДЯЩА ГРУПА

Ако не участвате в група, възможно е актуалният въпрос за вас да е тъкмо: „По какъв начин да се свържа с подходяща група?" Бъдете будни в такъв момент и синхронните съвпадения ще ви помогнат да се свържете с групата, която ви е необходима. Не забравяйте обаче, че ако работите, за да поддържате високо ниво на енер­гия, това ще ви помогне да извлечете най-добри резулта­ти от работата си в групата. Ако се включим в група, из­питвайки чувство за несигурност и неувереност в себе си, ще очакваме от групата да бъде наш естествен източ­ник на енергия. А когато се получи така, ние започваме

да се интересуваме от това повече да получаваме, отколкото да даваме и тази зависимост ще се усети от остана­лите членове на групата като изсмукване на енергията

им.

явления.

ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ

В новата междуличностна етика, към която се стремим, един от най-трудните въпроси е как да се отнасяме към любовта от интимен характер. В светлината на но-вото духовно съзнание ние задаваме един въпрос, стар колкото света, а именно: Как да постигнем трайност в

любовните си връзки? Защо романтичната любов често свършва, сведена до сложна борба за надмощие един над друг?

Обикновено любовта започва съвсем леко. Оглеж­даме се и - о, небеса! - точно срещу нас стои човекът на нашите мечти. Първият ни разговор потвърждава това впечатление. За разлика от всички едностранни привързаности, които сме преживели досега, тази изглежда ис­тинската; и чувството е взаимно. Откриваме множество ценности и навици, които и двамата споделяме.

Ами чувството! Преливаме от любов, сексът е прос­то чудесен. Скоро ставаме постоянна двойка или встъп­ваме в брак, правейки далечни планове за бъдещето. За първи път от много години изпитваме удовлетворение, дори споделяме, че сме намерили онази хармония, която винаги ни е липсвала, човека, за когото си струва да се живее.

После нещо става. Един ден се обръщаме и забеляз­ваме нещо не съвсем наред в тази ситуация. Партньорът ни се държи не съвсем така, както подобава на духа на нашата любов. Той или тя не ни отделя вниманието, ко­ето сме чувствали в началото на връзката. Или пък за­почваме да си даваме сметка, че в своето въодушевление от връзката не сме забелязали, .че този човек никога не ни е отделял нужното внимание по отношение на едно или друго. Колкото и да е учудващо, в същото време за­белязваме, че и партньорът ни има своите недоволства спрямо нас, започва да вижда недостатъци в характера и поведението ни. Ние започваме да се защитаваме, също както и партньорът ни, и типичната борба за надмощие официално е обявена.

БОРБА ЗА ЕНЕРГИЯ

В перспективата на нашето ново духовно съзнание вече можем да кажем какво всъщност се случва. Любов­та е приключила и се е превърнала в борба за надмощие, защото ние сме започнали да черпим енергия един от друг вместо от нашата връзка с божественото - и това ни е направило взаимно зависими.

Нека разгледаме динамиката на взаимоотношения, в които този проблем обикновено се проявява. Според стария материалистически мироглед момчето израства до майка си, която му осигурява храна и сигурност. Бащата предявява повече изисквания: та нали синът му трябва да познае суровите истини на живота, за да стане мъж. В съзнанието на детето майката се превръща в ма­гическа фигура. Детето може и да се пази от нея, ако тя го задушава с проявите си на грижи и любов, но в психо­логически смисъл очаква тя да бъде винаги на разполо­жение, когато енергията му спадне.

Момиченцето също получава храна и любов от май­ката. Но за нея майката е също онази, която изисква, тъй като се чувства отговорна да я научи да бъде жена. Бащата, поне в ранните формиращи години, може да бъ­де магическата фигура, онзи, който удовлетворява ней­ните желания и я издига на пиедестал. Той винаги при­съства в 'Нейните представи, когато трябва да я защити. Стереотипното разделение на ролите и отношения­та оказва все още своето влияние върху нас. Може и да твърдим, че в модерния свят това разделение на ролите е лишено от смисъл, но подсъзнателните психологичес­ки програми често се надигат в нашите взаимоотноше­ния и стават повод за борба за надмощие. Двойките за­почват да си намират недостатъци един на друг и да из­питват чувство на неудовлетворение, защото всеки иска от другия нещо, което той просто не може да му даде.