Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд

Често съм наричал осемдесетте години завръщане към Дивия запад, при което трите основни тенденции -

опитът за реставрация на материализма и възобновени­ят интерес към духовното, древно и ново - се сблъскват и конкурират. Както става ясно сега, когато се връщаме назад; всичко това са били опити да се намери онова не­що повече, което сме имали чувството, че е на косъм раз­стояние. Впускаме се в експерименти, предявяваме пре­тенции, стремим се да привлечем колкото се може пове­че внимание, като по този начин съобразяваме всичко, каквото правим, с модните за времето си претенции и в края на краищата оставаме разочаровани.

И все пак, на мене ми се струва, че онова, което ста­ва през осемдесетте години, и особено първата вълна на масов интерес към различни духовни подходи, е особено значимо явление. Това е необходим етап, който ни оста­вя уморени от лицемерието и комерсиализацията и ни насочва към по-дълбоко ниво. В известен смисъл то е пречистване, което ни тласка към търсене на истинския смисъл и най-сетне ни дава възможност да се убедим, че онова, към което се стремим, е по-дълбока промяна в отношението ни и начина ни на живот.

фактически аз съм убеден, че колективната интуи­ция на осемдесетте години може да се сведе до едно ос­новно послание: независимо дали изследваме духовното съдържание на нашите традиционни религии или изуча­ваме опитностите, описвани от мистиците с по-езотерични пътища, съществува дълбока разлика между това да познаваш и обсъждаш духовния начин на възприема­не на света и действителните опитности на едно такова възприемане от нас самите.

И така, в началото на деветдесетте години, ние се озоваваме в много интересно положение. Ако интуитив­ните предчувствия на шейсетте години се оказват верни и е възможно по-пълноценното преживяване на живота, то ясно се вижда, че трябва да преодолеем чисто разсъдъчното търсене и да се стремим към реалните опитнос-

ти. В резултат хипи културата и модните увлечения отмират, ала търсенето на автентични преживявания - не. Ето защо ние вече сме по-реално отворени, за да споде­лим духовното преживяване на света.

ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНСКАТА РЕАЛНОСТ

В този контекст се появяват книги като Селестинското пророчество, Десетото откровение и много други, които разкриват реален духовен начин на възприемане на действителността и те стават достояние на милиони хора по целия свят. Тези книги се докосват до масовия интерес тъкмо защото се опитват да дадат израз на ду­ховните ни стремежи по един реалистичен начин, като говорят за опитности, които могат действително да бъ­дат постигнати. .

През шейсетте години преобладаващият идеализъм на времето ме тласна към. професия, при която работех с подрастващи, преживели сериозни емоционални ка­таклизми, и. с техните семейства - първоначално като психотерапевт, а след това като администратор. Сега, когато се връщам назад, виждам дълбока връзка между този мой опит и създаването на Селестинското проро­чество. В процеса на работата си с тези младежи, които бяха преживели в повечето случаи жестоки ранни трав­ми, започнах да добивам по-широка представа за онова, което на тях им бе отредено да надмогнат. За да излеку­ват преживените травми, те трябваше да извървят опре­делен път, който в известен смисъл не можеше да не включва трансценденталното.

Ужасът от ранното насилие поражда у децата неот­менната потребност да вземат живота си в свои ръце. Те си изработват психологически механизми, понякога су­рови и разрушителни, за да си създадат някакво чувство

за смисъл в живота и да потиснат безпокойството и страха. Да се разбият тъкмо тези механизми, може да се окаже изключително трудно; но психотерапевтите пос­тигат успехи, като ги подтикват към върхови преживя­вания посредством спорт, групова работа, медитация и други активности. Тези активности имат за цел да спо­могнат за преживяване на висшето аз, което идва на мястото на старата самоличност и съпътстващата я сис­тема от реакции.

В известна степен всеки от нас е засегнат по един или друг начин от тази същата тревога, която изпитват децата, преживели насилие. В повечето случаи, слава Богу, тази тревога е в по-слаба степен и моделът ни на реагиране не" е така краен, но процесът, етапът на расте-не е абсолютно един и същ. Когато осъзнах това, виж­дайки как то се разгръща в процеса на моята работа, аз си изясних онова, което се случва в цялата ни култура. Вече бяхме разбрали, че на обичайния живот му липсва нещо, което може да се постигне по пътя на преживява­нето на вътрешна трансформация, на истинска промяна в начина, по който гледаме на самите себе си и на живо­та, което поражда по-висше духовно самосъзнание у нас. Стремежът ми да опиша това психологическо пътешес­твие стана основата на Селестинското пророчество.

СЕЛЕСТИНСКОТО ПРОРОЧЕСТВО

На практика Селестинското пророчество бе напи­сано в периода от януари 1989 година до април 1991 и пи­сането на книгата бе непрестанен процес на опити и грешки. Твърде удивително бе, че когато си спомнях ранните опитности и се опитвах да ги опиша, вкарвайки ги в структурата на приключенски роман, започнаха да се проявяват удивителни случайности и съвпадения, които идваха да подчертаят точно тези изводи, които пра­вех. По най-мистичен начин се появяваха определи кни­ги, срещах се точно с личности, каквито се опитвах да опиша в дадения момент. Понякога съвсем непознати хора ме заговаряха без видима причина и ми откриваха своите духовни опитности. След като почувствах, че трябва да покажа ръкописа си на някои хора, ставаше така, че техните реакции ме подтикваха да го преработя и разширя.

Сигналът, че книгата е вече почти завършена, дой­де, когато мнозина от тези хора започнаха да ме молят да им предоставя екземпляр, за да го дадат на приятели да четат. Първият ми опит да намеря издател се увенча с неуспех и аз за първи път ударих на камък. Всякакви съвпадения внезапно се прекратиха и аз започнах да се чувствам така, сякаш се давя. Тъкмо в този момент най-сетне започнах да прилагам онова, което смятам за една от най-важните истини на новото съзнание. Това бе от­ношение към Нещата, което познавах и бях практикувал и преди, но то не се бе интегрирало достатъчно стабил­но в моето съзнание, за да се опра на него и в състояние на стрес.

Бях започнал да тълкувам пълната липса на въз­можност да публикувам като неудача, нещо негативно, и тъкмо това отношение бе спряло навързващите се слу­чайности, които ме тласкаха до този момент напред. Щом осъзнах какво всъщност става, аз тутакси се опом­них и започнах да правя нови преработки на книгата, за да подчертая тъкмо тази идея. А знаех, че и в живота си трябва да се отнеса към ставащото, както към всичко друго. Какъв смисъл се крие зад него? Какво иска да ми се каже по този начин?

Само подир няколко дни една приятелка ми споме­на, че се е запознала с човек, който напоследък се е пре­местил по нашите места от Ню Йорк, където е работил

в издателския бизнес дълги години. Аз веднага си пред­ставих как се срещам с този човек и тази Представа ис­тински ме окрили. ,На другия ден вече се озовах при не­го и случайните съвпадения отново потекоха. Той планираше да се заеме със самиздатска дейност, както ми каза, и тъй като вече от уста на уста се носеше славата на моя ръкопис, смяташе, че такъв подход може да има успех.

Наскоро след това вече бяхме готови за публикува­не и аз се запознах със Сали Мерил, която привнесе сво­ята чувствителна женска гледна точка към ръкописа и съвсем навременно ми обърна специално внимание вър­ху това колко важен е моментът на щедростта и даване­то на другите. рт първите три хиляди копия на книгата, която издадохме, разпратихме по пощата или лично хи­ляда и петстотин на малки книжарнички в Алабама, Флорида, Северна Каролина и Вирджиния. Препоръки­те, разпространявани от уста на уста, сториха всичко ос­танало.

Само за шест месеца книгата имаше вече 100 000 пе­чатни екземпляра и бе разпространена из всичките пет­десет щата, а също така започна навлизането й и в други страни. Такова голямо количество екземпляри се разп­ространиха, и то за такъв кратък период от време, не по­ради някаква моя рекламна кампания, а защото хората четяха книгата и я препоръчваха и даваха на приятели.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА МЕЧТИТЕ

Разказах тази история, за да демонстрирам, че ново­то духовно съзнание се състои в това да се превърнат мечтите в реалност, което е било същността на човеш­ките стремежи винаги и навсякъде. Вселената започва наистина да изглежда като сцена, на която се реализират най-съкровените ни стремежи. Той е динамична сис­тема, която се задвижва от постоянния поток от малки чудеса. Но съществува една особеност. Вселената е уст­роена така, че да откликва на нашето съзнание, и тя ни дава само онова, което сами сме вложили в нея според нивото на съзнанието си. Ето защо процесът на преотк­риване кои сме и за какво сме дошли на този свят и приучването ни да следваме мистичните случайности, които ни водят, зависи до голяма степен от способността ни да бъдем с позитивна нагласа и да откриваме златната нишка във всичко, което се случва.

Ние преживяваме ново духовно самосъзнание, като преминаваме през редица откровения, които ни извеж­дат на все нови нива на разбиране. Всеки етап ни разк­рива по-широка перспектива. Но също така ни изправя и пред своите предизвикателства. Не е достатъчно само да се докоснем до всяко ниво на разширено съзнание. Трябва да сме готови да живеем според него, да използ­ваме в ежедневния си живот онази степен, до която сме достигнали със съзнанието си. Дори веднъж да проявим негативизъм, целият поток на развитие може да се бло­кира.

В следващите страници ние ще изследваме етапите на развитие на съзнанието чрез вътрешния си опит, но с цел да ги утвърдим и съхраним трайно в живота си, за да ги прилагаме пълноценно.

2

СЛУЧАЙНОСТИТЕ КАТО ОПИТНОСТ

Случайните съвпадения могат да ни дадат навреме търсената информация, от която се нуждаем, но не сме знаели как да я получим. Или внезапно разбираме, че хобито или интересите, които са ни вълнували навреме­то, са били само подготовка за нова възможност или ра­бота, която сега ни се открива. Независимо как конкретно се проявява случайността, за нас е ясно, че това не е

просто на късмет и шанс. Когато някоя случайност привлече нашето внимание, ние поне за миг оставаме смаяни от станалото. На някакво ниво на съзнание дола­вяме, че събитията са били предопределени, че е предна-чертано да се случат точно този момент, за да тласнат живота ни в нова, по-духовно осмислена посока.

Ейбрахам Линкълн пише за една такава случайност в младежките си години. В онзи момент Линкълн почув­ствал, че в живота си може да постигне повече, а не да бъде обикновен фермер или занаятчия, както неговите съграждани от малкото градче на щата Илинойс. Един ден той срещнал амбулантен търговец, който очевидно бил изпаднал в голямо затруднение, защото помолил Линкълн да купи от него старо сандъче със стоки, пове­чето от които без никаква стойност, за един долар. Лин­кълн спокойно би могъл да откаже на пропадналия тър­говец, но той му дал парите и прибрал стоката. И едва по-късно, когато разчиствал сандъчето, Линкълн отк­рил сред старите съдове и дреболии пълен комплект правна литература, по която той се самообразовал, за да стане правист и да продължи да следва своята удивител­на съдба¹.

Шведският психолог Карл Юнг е първият модерен мислител, който е дал определение на този мистичен фе­номен. Той го назовава синхронност, откриване на сми­съла, който се крие зад случайните съвпадения. Юнг твърди, че синхронността е акаузален принцип във все­лената, закон, чието действие има за цел да тласне съз­нанието на хората към разгръщане и растеж².

При един от своите психотерапевтични случаи Юнг става свидетел на особено характерен пример. Негова пациентка се оказва една особено благовъзпитана дама, която е обхваната от мания за преследване. Юнг изслед­ва нейните сънища, надявайки се да я накара да се отво­ри за светлата, жизнерадостна и интуитивна страна на

своята същност. Сънищата й напоследък са свързани с това, че тя има отношения с един скарабей, но тя твър­до се съпротивлява на всякакви опити за интерпретация. И точно в този момент Юнг чува странно почукване на стъклото и когато дръпва завесите, там, от външната страна на стъклото се намирал един скарабей, бръмбар, който бил изключителна рядкост за онзи район. Тази случка въздействала на жената толкова силно според Юнг, че тя продължила много успешно своето лечение³. Малцина от нас могат да се обърнат назад и да раз­гледат живота си, без да забележат цяла поредица от яв­ления на синхронност, които са ни тласнали към насто­ящата професия, съпруг или съпруга, към кръга от при­ятели и съмишленици, на които разчитаме. Много по-трудно е да се разберат тези жизнено важни събития в момента на ставането им в настоящето. Значимите слу­чайности могат да бъдат силно показателни, както в разгледания случай. Но могат също така да бъдат и ед­ва доловими и изплъзващи се и лесно да ни убегнат -особено ако сме подвластни на стария подход към явле­нията от света - сякаш са просто плод на случая и обс­тоятелствата.

Индивидуалното предизвикателство за всеки от нас е да преодолеем културните предпоставки, които ни тласкат към това да свеждаме живота си до обичайното, посредственото и лишеното от всякаква мистичност. Повечето измежду нас са свикнали да се ръководят в 'живота единствено от своето его и да се събуждат сут­рин с нагласата, че всичко, което предстои през деня, за­виси от техния съзнателен контрол. Създаваме си наум цял списък от проекти, който не подлежи на корекции, и които на всяка цена трябва да осъществим. И тъй следваме тези свои цели така, сякаш вървим през тунел. В същото време мистерията на живота не ни напуска ни­то за миг, танцува покрай живота ни и в мигове на проблясък ни разкрива неподозирани възможности. И ето че можем да-поспрем, да променим своята едностранна на­соченост и да се възползваме от всички възможности, които ни се изпречват на пътя.

СЪНИЩАТА НОЩЕМ

От всички синхронни опитности, които можем да имаме, нощните сънища са може би най-неясните и трудни за интерпретация. И все пак нашата култура ви­наги е проявявала голям интерес към тези нощни срещи. Те дават материал за митологизиране и предричане и ние на някакво ниво знаем, че имат съвсем определено отношение към нашия живот. Какво е то обаче?

Обикновено сънищата са истории, макар че често имат формата на напълно безсмислени сюжети и стран­ни характери, които поставят хора и събития в такава връзка, каквато е невъзможно да се осъществи в реал­ния живот. По тази причина повечето от нас бързо за­губват интерес към интерпретацията им. Образите са трудни, ето защо ние се отказваме от всички тези запле­тени сценки като практически непотребни и се заемаме с неотложностите на деня.

Но специалистите, които работят в областта на съ­нищата, съветват да не се отказваме толкова лесно⁴. Те твърдят, че сънищата имат съществено значение, което се крие зад тяхната символика. Най-обикновен преглед на множеството книги за сънищата, които се появяват на пазара, може да даде представа за символиката на съ­нищата, което представлява митологическото или архетипно значение, което може да се припише на различни­те елементи в сънищата, от символичното значение на различните видове животни до действия като убийство, бягство или грабеж.

И все пак, мое дълбоко убеждение е, че ключът към откриване синхронността в сънищата е в крайна сметка да се отиде отвъд стандартната интерпретация на тези символи и да се съсредоточи вниманието върху по-широкообхватната картина: върху смисъла, свързан със сю­жета и действащите образи в съня. При такъв подход можем да стигнем до преки лични послания, които чес­то се отнасят до специфичните ситуации, срещащи се в нашия живот.

Ако например сънуваме, че участваме в някаква война, бягаме от бойното поле и с разгръщането на съ­ня установяваме начин не само да оцелеем, но и да по­могнем сражението да се прекрати, напълно възможно е тази тема да се отнася към реалната житейска ситуация, в която се намираме. На пръв поглед в живота ни война' изобщо липсва, но какво да кажем за други конфликти, които биха могли в съня ни да се явяват в символичен вид като война? Дали правим опит да избягаме? А може би да избегнем конфронтацията, като се крием или от­казваме да се изправим пред проблемната ситуация, от­клонявайки вниманието си с други неща?

Ключът за разбиране посланието на съня е да се съ­постави основният сюжет в съня - в дадения случай бяг­ство от войната (конфликта), а впоследствие да се по­търси аналогът с реалната ситуация в собствения ни свят. Възможно е сънят да иска да ни подскаже, че тряб­ва да се пробудим, да посрещнем Конфликта и да ни вну­ши, че ако напрегнем цялото си внимание, може да се намери потенциално решение.

Ами лицата, които се появяват в съня, какъв е тех­ният смисъл? Колкото и странни да са тези лица, тряб­ва да се запитаме по какъв начин те символизират реал­ните личности, с които ни свързват важни за нас взаимо­отношения. Правилно ли гледаме на хората в живота си? Може би сънят иска да ни каже нещо за реалната

същност на тези хора в положителен или отрицателен смисъл.

Ами ако анализираме сюжета на съня и характери­те в съня и не открием абсолютно никаква връзка със собствената си житейска ситуация? Какво да правим в такъв случай? Тогава е от съществено значение да си за­пишем съня в дневник, защото този сън може да се ока­же показателен по отношение на бъдещето. Най-лесно­то е да си мислим, че пророческите сънища са тези, ко­ито касаят някаква драматична промяна или развръзка, например които ни предупреждават да избегнем някак­ва катастрофа или са свързани с наследство от забравен роднина. Но в действителност сънища, които са насоче­ни към дребни ежедневни проблеми, също .могат да се окажат пророчески. Често причината, поради която съ­нищата изглеждат озадачаващи и безсмислени, е в това, че ситуацията, която описват, просто още не се е случи­ла в живота ни. Вместо да я отхвърлим, по-добре е да я запомним. Тя може да се окаже удивително полезна в бъдеще.

КОГАТО СРЕЩНЕМ ИЛИ СИ СПОМНИМ

ЗА СТАР ПРИЯТЕЛ

Синхронността, когато се срещнем или си спомним за стар приятел, се откроява и забелязва по-непосредст­вено. Ако. тя започва с мисъл за този приятел, то обра­зът му ни се явява в съзнанието без други асоциации или събития. Дори само да ни мине през ум колко отдавна не сме си спомняли и не сме се виждали с този човек. Чес­то това става рано сутрин в тишината на промеждутъка между съня и събуждането.

За съжаление в традициите на нашата култура е, мярнат ли ни се подобни мисли, тутакси да се отърсим

от тях и да преминем към обичайните си занимания. Та­зи тенденция може да ни попречи да разчетем по-дълбо­кия смисъл на събудения спомен. Но ако обърнем пове­че внимание на подобни мисли, и други синхронни явле­ния може да потекат. Например да се окаже, че докато вършим някаква своя работа, отново се натъкваме на нещо, което ни напомня за човека, за когото сме си спомнили - стара снимка или писмо, което събужда спо­мени и за други преживявания с него. Ако се замислим, можем дори да открием, че в настоящия момент се сблъскваме с аналогични обстоятелства.

Могат да се случат и други синхронни явления. Нап­ример, както си ходим по улицата, да вдигнем поглед и да видим, че въпросният човек върви насреща ни. Или да вдигнем телефона и да се окаже, че тъкмо той е от другата страна на линията.

Предизвикателството пред нас е винаги да послед­ваме тези значими случайности. Ако не можем тъкмо в момента да си поговорим с този приятел, то редно е да си уговорим среща например за обяд или да го поканим на чаша чай по-късно. Положително ще има важна ин­формация да обменим. Ако не се отнася до минали ситу­ации, които трябва да се преоценят и изяснят, то сигур­но има нещо ново, което ние или старият ни приятел сме открили и трябва да споделим един с друг. Ключът към посланието е в това да потърсим какво се крие зад сре­щата, да погледнем отвъд повърхностния факт, да го из-. следваме.

Понякога, след като спонтанно сме си помислили за някого, у нас може да се породи желание да вземем ини­циативата и веднага да се обадим на него или на нея. Често ми се е случвало да се отправя към телефонната слушалка и да се позвъни, преди да я вдигна, само за да установя, че човекът, на когото съм се канел да се оба­дя, всъщност ме е изпреварил. И в този случай ключът

към по-голямо разбиране на синхронността е да погово­рим за онова, което става с другия човек и с нас самите, да му разкажем за конкретните си житейски проблеми и обстоятелства в момента и да потърсим онова скрито послание, което обяснява причината за станалото толко­ва показателно съвпадение.

СЛУЧАЙНИТЕ СРЕЩИ

Друг тип синхронизъм е чисто случайната среща, която може да се отнася до приятели, познати или на­пълно непознати хора. В случаите, когато срещнем чо­век, когото познаваме, натъкваме се на факта, че го сре­щаме при най-неочаквани обстоятелства, които не мо­гат да се обяснят с чиста случайност.

Да срещнем стар приятел в критичен момент, е по­добен пример. Дийпак Чопра, виден застъпник на нова­та медицина, основаваща се на връзката дух/тяло, раз­казва за поредица от случки и преживявания, които го тласкат за първи път да се ориентира към алтернативни подходи в медицината. Дотогава той практикувал като традиционен медик, доктор на науките, заемал престиж­ни постове в Харвард и други университети като профе­сор по имунология.

И тогава животът му започва да се променя. При една командировка с цел да изнесе лекция той е поканен да посети един източен учител по медитация, 'който му препоръчва да се запознае с Аюрведа, източен подход в медицината, който се основава на предотвратяването на болестта. Дийпак не приема подобна възможност, тъй като не иска да има нищо общо с подход, който му изг­лежда мистичен.

След срещата той заминава за летището, където, за собствена негова изненада, се натъква на отдавнашен

приятел от Медицинския факултет. В хода на разговора приятелят му изважда копие от основния текст на меди­цината Аюрведа и казва, че е на мнение, че Чопра мно­го ще се заинтересува от него. Поразен от това съвпаде­ние, Дийпак прочита книгата и осъзнава, че му е предоп­ределено да работи за утвърждаването на тъкмо такъв подход в медицината, и продължава да се развива в про­фесията си, като популяризира алтернативната медици­на навсякъде по света⁵.

Друго явление на синхронност е, когато повторно срещаме някого, когото не познаваме, в кратък отрязък от време.-Съображенията срещу подобни явления са ог-ромни, и все пак - те се случват твърде често. Виждаме веднъж даден човек и това не ни прави особено впечат­ление. Но когато срещнем същия човек повторно, и до­ри за трети път същия ден, такова съвпадение обикнове­но привлича нашето внимание. За съжаление много чес­то ние просто отбелязваме случилото се като нещо странно, но продължаваме по пътя си, без да предприе­мем нищо.. Предизвикателството е в това да намерим начин да влезем в разговор с въпросния човек. Това е доста труд­но дори когато познаваме този човек, но още по-трудно става, когато той ни е напълно непознат. Първият проб­лем е, че всички сме си изградили защитни механизми спрямо всякакви непознати. В западната култура това да срещнеш погледа на някого или да влезеш в разговор него се възприема твърде често като натрапване и посегателство спрямо неприкосновеността на личността, дори и като опит за сексуално посегателство. Печално например 'това, че в нашата култура се приема, че щом една жена потърси погледа на мъж, тя му дава знак, че има сексуални желания спрямо него. Това създава какви ли не неудобни ситуации - жените често извръщат пог-лед встрани, когато се движат по улицата, от страх да не