Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд

пълно съответстващ на познанието ни, че вселената от­кликва на нашите мисли и действия.

Друг проблем от миналото е къде да даваме своя де­сятък. Някои от хората все още са убедени, че само цър­квите са достойни да го получат, защото те са пазители щ вярата и постоянно подкрепят нашите духовни позна­ния. Други твърдят, че всеки благотворителен дар е един вид десятък и вселената му откликва. Според мен ние вече откриваме, че даването на десятък е процес, който трябва да се впише в цялостното синхронно развитие на нашия живот. С други думи, сами ще разбираме в кои случаи трябва да дадем - в зависимост от синхронния ха­рактер на ситуацията.

От тази гледна точка има две форми на десятък. Ед­ната е интуитивна и възниква като спонтанно желание да дадем пари на човек или организация, защото нещо вът­решно ни подтиква да направим това. Един мой приятел казва, че го ръководи въпросът: Ако Бог не е могъл да се яви и е изпратил теб, кой друг освен теб трябва да го нап­рави? От висша гледна точка ние даваме, защото това се иска от нас. Ако ние не реагираме, то кой тогава?

Другата форма на десятък, която е от особено зна­чение за трансформацията на човешкото общество, това е десятъкът, който се дава на онези, от които сме полу­чили важна духовна информация - тоест на онези, които дават тласък на синхронните проявления в нашия жи­вот. Тъй като църквите и духовните организации могат да ни дадат нужното познание точно когато това ни е особено потребно, те ще продължат да се ползват от де­сятъците на хората, но също така ще се ползват и отдел­ни лица, които са се появили в резултат на синхронно съвпадение точно тогава, когато това ни е било необходимо. Както вече видяхме, винаги другите хора ни подс­казват онова, което трябва да узнаем, за да продължим духовното си развитие. Десятъкът е един от начините да

се отблагодарим.

Нека сега да си представим, че всеки, който е поел пътеката на синхроничното развитие, започне да възнаг­раждава с десятъка от доходите си онези, които му дават ценна синхронична информация. Това ще отприщи нов тип икономически взаимоотношения. Ние спонтанно ще възнаграждаваме финансово онези, които ни предават ценни послания, и от своя страна, когато съобщим важ­на истина на другите, ще Получаваме пари по същия на­чин. (Лично аз съм получавал парични десятъци и съм ги предавал от своя страна като десятък. И бих помолил всеки, който би искал да ми даде такъв десятък в бъде­ще, да го предостави за местни благотворителни цели.)

Моето убеждение е, че спонтанното даване ще се превърне в допълнителен икономически лост, който до­пълнително ще затвърди убеждението и доверието във възможностите на синхронността да подпомогне и раз­шири с ново измерение планирането, което досега е би­ло единственият икономически механизъм в рамките на старата парадигма. Не е нужно да се отказваме от вече развитите системи на придобиване на печалба. Просто спонтанно ги обогатяваме, освобождавайки цялата гло­бална икономическа система, за да може тя да се издиг­не на ново ниво на продуктивност.

НОВАТА ИКОНОМИКА

Въвеждането на системата на синхроничния десятък ще ни помогне също да се адаптираме към някои иконо­мически тенденции, които са обезпокоителни: стеснява­не и съкращаване на производството в индустрията, биз­неса и корпорациите и стагнацията на заплатите в разви­тите страни поради глобалната конкуренция.

Съкращаването на хора в производството не би могло да се осъществи, ако останалите работници не пови­шат своята производителност, което става възможно бла­годарение на компютъризацията и подобрената система за комуникации. Може да се очаква все по-голяма конку­ренция, ако и останалата част на света вземе участие в то­ва ниво на творчески възможности, което сме постигна­ли в развитите страни, тъй че тази тенденция ще се задъл­бочава и ние трябва да се приспособим към нея, Това не означава, че трябва да поощряваме развиващите се стра­ни да допуснат същите грешки, който ние сме допуснали, като например преексплоатирането на природните богат­ства или експлоатацията на труда, но ще се съгласите, че и те имат своето право да бъдат пълноправни участници в световните икономически процеси.

Как тогава да се справим с тези проблеми? Преди всичко трябва да видим по-широката картина на иконо­мическа еволюция . В Съединените щати едни от най-добре следените икономически индикатори са тези, кои­то измерват производителността, количеството стоки и услуги, които се падат на единица труд. Когато произво­дителността расте, смята се, че икономиката се развива успешно. Но трябва да си зададем въпроса докъде може да стигне този процес? С всяка измивала година все по-малко ще са хората, които ще участват в производство­то за удовлетворяване на нашите жизнени потребности. Ние сме изправени пред предизвикателството да за­почнем да гледаме на това развитие като на позитивен, а не негативен процес, защото тъкмо той в крайна смет­ка ще доведе до пълното ни освобождаване, за да се пос­ветим на творческа реализация. Сигурен съм, че всички разбират, че онова, което ни се случва, е част от предоп­ределеното икономическо развитие на света и най-добре можем да се ориентираме, като си Дадем съзнателно сметка за тези процеси.

Като начало трябва да-се адаптираме към прехода

суг индустриално производство, което става все по-авто­матизирано, към работа и бизнес, който осигурява не стоки, а информация. И сведенията показват, че вече ус­пяваме да го постигнем. В Съединените: щати все повече хора започват самостоятелен бизнес - но той е свър­зан не с търговия и производство, изискващи голямо вложение на капитали; това са дейности, които могат да се вършат индивидуално при домашни условия. В Аме­рика 35 милиона домакинства имат свой домашен биз­нес и тяхната дейност се съсредоточава в голямата си част в информационния сектор .

Но аз съм убеден, че с течение на времето задоволя­ването на основните ни потребности ще стане напълно автоматизиран процес и икономическият ни живот ще се ориентира почти изцяло към подаването на информа­ция. В началото това ще бъде информация, свързана с процеса на автоматизация, но постепенно ще стане отра­жение на еволюционното преминаване на културата на духовно ниво и ще съдържа информация от чисто духов­но естество.

Внедряването на десятъка в тази система очевидно ще даде тласък на този процес, като в началото подпо­мага нашите доходи в периода на икономически преход, а после постепенно ще измести старата система на зап­лащане на услугите със система, при която всеки ще спо­деля своята истина в непрестанния поток на синхронични срещи и ще получава пари от онези, които му отделят за това своя десятък. Колкото и необичайно да изглеж­да това от позицията на старата парадигма на конкурен­цията, аз съм убеден, че тази система е вътрешно зало­жена в развитието на капитализма.

Както ще разгледаме по-нататък, ако наистина сме мотивирани от капиталистическия принцип, според кой­то откриваме какви потребности са ни необходими и ги удовлетворяваме, това е единственото възможно бъдеще

за нашата икономика. Първият етап в установяването на такава система е правото на собственост, може би посредством акции, върху автоматизираните производс­тва. Това ще ни гарантира задоволяване на нашите жиз­нени потребности, след което ще се сдобиваме и с дохо­ди, като даваме синхронична информация и помощ. В условията на подобна система евентуално ще престанем да имаме нужда от използването на пари — точно както предричат писателите фантасти. Това, разбира се, може да стане само когато новото духовно съзнание, което си представяме дотук, бъде реално постигнато.

В допълнение ще трябва да се направят и някои съ­ществени технологически открития, включително д а се намери евтин източник на енергия. Но ние сме близо до тези открития, както никога досега. Според доктора на науките Юджийн Ф. Малоув ние сме пред прага на внед­ряването на няколко нови източника на енергия, вклю­чително и много дискутирания процес на студен синтез⁴. Ако може да се внедри евтина енергия в световната ико­номика, процесите на автоматизация ще се разширят повсеместно.

Но най-важното е, че още сега трябва да започнем да прилагаме в живота си тази нова концепция за иконо­миката. Ще възникнат ли икономически проблеми по този път? Ако е прав Уилям Грайдър в най-новата си книга Светът, готов или не ⁵, трябва да очакваме извес­тен икономически срив в резултат на финансовите спе­кулации в последно време. Според Грайдър светът се е озовал в същото положение, в което са били Съединени­те щати през 1929 година: твърде много заеми се вземат и се вкарват във финансови спекулации. Когато през 1929 година кризата избухва, банките изведнъж се озова­ват в положение да нямат пари в брой. Банки, които са отпускали кредити, фалират и биват закрити и мнозина хора загубват доживотните си спестявания.

Вследствие на това Съединените щати налагат ог­раничения върху личните заеми и установяват депозит­ни гаранции. По подобен начин действат и ред други правителства. Но в последните години, в резултат, на разрастващия се световен пазар, правителствата допус­наха финансови капитали да преминават през граница без достатъчно стриктна система за регулации на този процес, тъй че в момента голямо количество пари са вложени и въведени в оборот в други страни по същия начин, довез до икономическата катастрофа през 1929 година. Днес тези финансови сделки в световен мащаб Включват всички основни валути, без никое правителст­во да може да се справи с тези процеси. Огромни коли­чества пари могат да бъдат изтеглени от банки в една страна и внесени в оборот в друга при съвсем незначи­телни ограничения. Дали при това положение са въз-можни погрешни стъпки и загуби, които сериозно да застрашат банковата система и валутата на някои стра­ни? Разбира се, че е възможно.

Подобни проблеми от глобален характер само пот­върждават необходимостта местните икономики да ста­нат още по-силни. Синхроничното плащане на десятък може да помогне за преодоляването на някои проблеми, произтичащи от излишъка.

СИНХРОННОСТ И ЕНЕРГИЯ

Какво може да се каже за другите промени в човеш­ката култура, които са резултат на новото духовно съз­нание? Може би най-важната от тях е постоянното разг­ръщане на енергетичните нива на личността. Когато човек преживее всеобхватния прилив на енергия по време на мистическо преживяване и синхронността в живота започне да ни открива личната ни истина, можем систематично да постигаме в живота си все до-високи степе­ни на първичната мистична енергия, като станем прино­сители На истината: С други думи, когато следваме синхроничната пътека на развитие, ще сме способни да из­дигнем? живота си на все по-високи нива на енергия.

Но нима това не е процесът, който се крие зад цяло­то развитие на човешката история и стремежи от самото начало? Откакто имаме записани данни, хората все пове­че са укрепвали и продължителността на живота им се е удължавала с всяко изминало поколение. И по-нататък, човешката цивилизация е родила примери на все по-за-дълбочаваща се гениалност. В настоящия момент все по-голяма част от населението на света води одухотворен живот на високо енергетично ниво. В миналото тези про­цеси бяха обяснявани с материалния прогрес - като резул­тат на по-доброто хранене, хигиена и медицински грижи,

Въпреки това, както вече видяхме, старият матери­алистически мироглед започва да се домогва до ново познание, според което материята не съществува. На най-дълбоките нива атомите на нашите тела се превръ­щат просто в енергийни матрици, вибрационни вълни, които могат да се видоизменят я реконструират но най-удивителен начин. Как иначе да си обясним такива явле­ния като спонтанното лечение, при което изчезват тумо­ри и се появяват нови тъкани практически за една нощ⁶? Прогресът, който се осъществява от поколение на поко­ление, е прогрес, дължащ се на вдъхновение, вяра и упование и на издигане нивата на вътрешна енергия.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ОТ СПОРТА

Ако говорите със страстните привърженици на спорта д физически практики от всякакъв характер, ще установите, че повечето от тях се занимават с тези ак-

тивности не заради вълнението на победата; нито за да подобрят външния си вид, а заради вътрешното удовлет­ворение, което изпитват. Бягането и аеробиката създа­ват вълнуващото усещане и еуфория, че човек е преодо­лял „стената", ограниченията, чувството, че по-нататък не може. След такива изтощителни активности, практи­куващите твърдят, че се чувстват по-олекнали, по-спо­койни, по-координирани и по-лесно подвижни.

Ние се занимаваме със спорт и аеробика, защото, докато ги упражняваме, се чувстваме по-силни, изпълне­ни с енергия и дори по-интелигентни. И с всяка измина­ла година постигаме дори още по-добри резултати в то­ва отношение. Културизъм, бягане, бойни изкуства, те­нис, кънки, скачане, голф, плуване, гимнастика - всички тези спортове дават възможности и за постоянно подоб­ряване на старите рекорди с нови постижения

В системата на стария мироглед, която свежда чо­вешкото тяло до мускули, кости и сухожилия, не може да се даде реален отговор докъде води този процес. Ако трябва да даде отговор, материалистът би казал, че цел­та е човешкото тяло да постигне пълния си потенциал -бегачът да реализира предела на човешките възможнос­ти в бягането; щангистът да не може да вдигне нито грам повече, тенисистът да постигне максималния брой попадения. При вее това човекът постоянно доказва, че може да подобри всеки рекорд. Продължаваме да показ­ваме, че можем да се движим по-бързо и по-бързо, с по-добра координация, скорост и лекота.

И докъде в крайна сметка ще ни изведе това? Един­ственият отговор, който съответства на фактите, е, че този процес няма никога да спре. Рано или късно атлетите, които се състезаващ на сто метра бягане, ще започ­нат да се движат толкова бързо, че телата им мигновено ще се преобразяват, за да откликнат на волята за пости­гане и ще се движат по пистата като лъч светлина.

СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ЙОГИТЕ

НАКЪДЕ ВЪРВИМ

На протежение на цялата човешка история Изтокът винаги е раждал хора, които" са надмогвали й разширя­вали границите на човешките възможности. В своето важно изследване Бъдещето на тялото авторът Май­къл Мърфи привежда голямо количество документира­ни случаи на необичайни трансформации на тялото, включително способността да се левитира, спонтанни промени във формата и извършването на невероятни си­лови подвизи⁷. Мнозина мислители в традицията на Из­тока считат тези способности за оптималния резултат от йогистката практика, който е все още може би рядко достижим, но който може да се очаква след дългогодиш­на медитация и упражнения.

Векове наред Западът е оставал в пълно недоумение пред подобни способности. В Библията се говори, че Исус е бил виждан да се появява и изчезва според воля­та си, да върви по вълните и така нататък, но след като Нютон налага представата за една вселена, която напо­добява часовников механизъм, на подобни възможности започва да се гледа като на някакви магически или ме­тафорични представи, резултат на митове или измисли­ци, но не л пример за действителните възможности на човека. По-късно християнската църква обяснява тези способности като белег за божественост и отрича въз­можността хората да ги постигнат.

Въпреки това, както и Майкъл Мърфи показва, примери за трансцендентални способности изобилстват в историята на Запада и Изтока и пробуждането, което се осъществява напоследък, "ни кара да преоценим" въз­можностите не само що се отнася до избрани адепти, но също р по отношение на теб и мен.

Когато размишляваме върху тези развои, ние си представяме по какъв начин човешката култура ще се промени в бъдеще. И тези представи ще ни дадат кураж да променим начина си на живот в бъдеще и напълно да приемем духовния свят, в който живеем.

Новият свят, както видяхме, може да бъде свят на големи творчески възможности и реализация на лич­ността. Представете си как би изглеждал животът, кога­то повечето хора започнат да разбират процесите на ду­ховно развитие и очакват от всеки разговор онова, кое­то той може действително да им каже.

Развитието и стилът на човешките взаимоотноше­ния напълно ще се видоизменят и това бързо ще се от­рази и върху икономиката. Когато достатъчно хора за­почнат да разбират и на практика докажат преимущест­вата на принципа на десятъка, ние ще приемем напълно този Процес и ще даваме процент от доходите си на оне­зи източници на синхронична за нас информация, които се чувстваме подтикнати да подкрепим. По същия начин възможности и средства ще потекат и към нас, сякаш по някакво чудо, в съответствие със собствените ни очаква­ния. Резултатът е истинското потвърждение на правилността на теорията.

Икономиката, основана на принципа на даването, първоначално ще служи за подпомагане на редовните ни доходи, докато технологическите постижения съз­дават условия за автоматизирано производство за за­доволяване на нашите материални потребности, след което ще обхване информационната епоха напълно, когато вниманието ни от трупане на материални блага се пренасочи към участие в синхроничното развитие на духовното съзнание. И нека да повторим - с разгръ­щането на синхроничните развития и духовните търсения телата ни ще постигат все по-високи нива на енер­гия, докато се превърнем в духовни същества, изтъка­ни от светлина.

11

ПОГЛЕД ОТ ОТВЪДНОТО

Според последните статистически проучвания, по-голямата част от американците вярват в задгробния жи­вот, а процентът е дори и по-висок в много други страни на света. Но при всички случаи настоящите ни предста­ви за Отвъдното са далеч по-различни от представите за рая и ада, които са доминиращи в старата материалис­тическа култура¹.

В туткалото сме си представяли Отвъдното като сладникава карикатура с ангели, арфи и облаци, тъй ка­то Сме били психологически настроени да отхвърляме мистерията на смъртта и не сме си позволявали да мис­лим по-задълбочено на тази тема и в по-големи подроб­ности. По-обстойното разглеждане на темата означава, че трябва ясно да си дадем сметка за собствената си смъртност като за нещо реално, а за това човешката култура, поне на Запад, не е можела да отдели време.

Но както видяхме, хуманистичната психология от средата на двайсети век започва да ни кара да се замис­лим и да не отхвърляме този проблем. Вече сме постиг­нали способността не само да погледнем на смъртта като на естествена страна на самия жизнен процес, но и да разгледаме в подробности самата същност на този про­цес. През последните няколко десетилетия културата ни бе залята с поток от информация на тази тема. Появяват⁴ се непрестанно нови книги, в които е представен опитът на хора, преживели клинична смърт, които са се върна­ли отново към живота. Повечето от тях се завръщат, за­щото са почувствали или им е било казано, че не са свършили всичко, заради което са дошли на земята.

Нещо повече, неколцина добре известни изследователи, като Кенет Ринг и Мелвин Море, научно са изслед­вали преживяванията на ръба на смъртта, правейки ши-рокообхватни и достоверни обобщения за широката чи­тателска публика²,

филмите съдействат още повече за разпространяването на информацията за задгробния живот и я правят да изглежда по-реална. Кой например не е бил напълно завладян от реализма на филма Винаги, любовна исто­рия за авиатор от службата по охрана на горите, който спасява живота на своя приятелка, но загива при само­летна експлозия? След това той отново се озовава на зе­мята, мислейки си, че по някакъв начин трябва да е из­бегнал смъртта. Налага се ангелът хранител да го убеж­дава, че наистина е загинал и вече трябва да бъде ангел хранител на един неопитен пилот, изпратен на негово място. .Реализмът, с който са предадени тези взаимоот­ношения, е поразителен.

Друг характерен пример е филмът Призракът, разказ за човек, убит при опит за кражба, който отново се озовава на земята, способен да вижда всичко, което ста­ва, но без да може да накара другите да забележат при­съствието му. Той остава, за да помогне на приятел, кой­то е заплашен от убийство. В хода на филма се среща и с други призраци, научава от тях как са успели да влязат в контакт е живите и среща ясновидец, който да го чуе. Тези филми представят интересни теми, отразява­щи познанието, което постепенно започваме да постига­ме, относно живота след смъртта. Остават открити все още твърде много въпроси, но благодарение на инфор­мацията за задгробния живот, която получава разпрост­ранение, започваме да си изграждаме по-ясна картина за смъртта и това познание разширява гледната ни точка относно земното съществувание и еволюция.

ПРЕЖИВЯВАНИЯ, БЛИЗКИ ДО СМЪРТТА

Един от впечатляващите аспекти на преживявания­та, близки до смъртта, е, че повечето хора, които изпа­дат в клинична смърт, след което се връщат към живо­та, разказват сходни неща за онова, което са преживели. Мнозина например излизат от тялото и висят точно над Леглото или над мястото, където е станала катастрофа­та, при която са пострадали, като често наблюдават опи­тите да им се даде бърза помощ и слушат разговорите, които по-късно биват потвърдени.

Някои дори известно време кръжат около болница­та, преди да се запитат: „Ами сега накъде?" Този въпрос обикновено води до усещането за движение и навлизане в нещо, което винаги бива описвано като тунел от свет­лина. Други изобщо не се оглеждат след смъртта си и веднага навлизат в този тунел.

Понякога този тунел извежда на място за отдих, огряно от топла, бяла светлина, където човек се потапя в усещането на безкрайна любов и умиротворение. Често човек бива посрещнат от покойните си роднини и прия­тели, които го въвеждат в ситуацията; често се чувства така, сякаш се е прибрал у дома и не му се иска да се за­върне на земно ниво.

В някакъв момент обаче онези, които са в състоя­ние, близо до смъртта, обикновено преживяват нещо, което може да се нарече преглед на живота. След него обикновено им се дава избор да останат или да се вър­нат обратно на земята. В други случаи им се казва съв­сем определено, че са длъжни да се върнат и защо. Поч­ти винаги онези, които имат близко до смъртта прежи­вяване, в момент на съвсем ясно прозрение разбират какво точно им предстои да извършат на земята.

Всички без изключение преживяват коренна промя­на от това преживяване, близо до смъртта. Животът на повечето от тях се изпълва с духовност, себераздаване и любов³.

ПРЕГЛЕД НА ЖИВОТА

Прегледът на живота е една от най-впечатляващите страни на преживяването, близко до смъртта. Обикнове­но тези, които са го преживели, разказват, че целият им живот е преминал пред очите им, не толкова като на филм, а като холографско изображение. Виждат всичко в най-големи подробности и животът им бива подложен на преоценка, но не от някой друг, а от самите тях. Всич­ко изглежда така, сякаш съзнанието им се е съединило с всеобхватния божествен разум.

От това състояние на по-висше разбиране хората, преминали през близко до смъртта преживяване, твър­дят, че по време на прегледа на живота те разбират кои

решения, които са взимали, не са били правилни и по ка­къв начин са можели да се справят с определени ситуа­ции по-добре. Прегледът е силно болезнен или невероят­но радостен в зависимост от онова, което се представя пред очите на човек. Когато видят случай, в който са на­ранили емоционално някого, те изпитват реално негова­та болка, сякаш се намират в тялото му.

Обратно, могат да видят и почувстват радостта и любовта, която са пораждали у другите, сякаш действи­телно това са те. Поради дълбочината на съпричастие повечето хора, които са преживели състояние, близко до смъртта, се връщат към живота с категорична решимост да не повтарят същите грешки и многократно да умно­жат помощта, която оказват на другите хора. Всеки ко­ментар по отношение на друг човек, всяко взаимоотно­шение с приятел или с дете, всяка мисъл, излъчена в све­та по отношение на някой друг, получава по-голямо зна­чение, защото този човек знае, че всяко от тези действия един ден ще трябва да се преживее наново и преоцени.