Семинар истанбул кушадасъ измир

227
Мотетите на Витри обособяват три стадия в развитието на композиторския му стил. Първият се отнася до преходния период от А а към А nova, вторият е свързан с ранните изоритмически композиции (напра към третия се отнасят създадените между те и те години на Х в. мотетни композиции в техния класически вид – „Bona condit“ – 1320,
„Hugo, Hugo“ – 1330. В композиционната техника на А а, хоризонталната композиция на гласовете (те. новото в композициите на века) продължава да бъде водеща. Към основната мелодическа линия на монодичната пиеса композиторите прибавят duplum, triplum, quatruplum. Последователното встъпване на гласовете се наблюдава особено в мотетите на Ф. дьо Витри. Принципът на ритмо-интонационния контраст е изразен в противооставяне на пластовете, където високите гласове са вокални, а ниският (ниските при четиригласа) инструментален. Двата високи гласа ритмически и интонационно са доста по- подвижни от сравнително статичния тенор. Сред настъпилите многобройни нововъдения в процеса на развитие и усъвършенстване на музикалната практика на А а е появата на новата полифонична партия на контратенора, участваща като допълнение на теноровия глас, което до известна степен обяснява инструменталния му характер. Функциите му на запълващ полифоничната фактура му позволяват изпълнението на интервали, различни от утвърдените унисон, квинта и октава, а за да се спазят правилата за консонанса мелодическите линии могат да се движат, при което се получават различни интервали, насочени единствено към достигане на целта – консонанса. В четиригласната полифония инструменталните партии на тенора и контратенора контрастират на раздвижените високи гласове, предназначени за вокално изпълнение.
С разработването на изоритмическия мотет великият дьо Витри не само експериметира, нов голяма степен долавя художествените тенденции на епохата. Теоретичните и практически достижения на учения-музикант са възприети по-късно и от последователите му. Долавящото се влияние на елементи от старата средновековна музика в музикалното изкуство на А а – църковни ладове, квартово-квинтови паралелизми, бедна фактура се съчетават с новите похвати и черти настила. Стремителното търсене на нови стилови характеристики, базиращи сена утвърдените старинни модуси в автентичния им вид, се откриват в появата на алтерациите – повишаващи и понижаващи. Новатор, който не отхвърля, а разширява и обогатява композиционните техники, опирайки сена мелодическото богатство, близко до фолклорните интонациии, е Гийом дьо Машо. Творческото разнообразие и спецификата на композиционното наследство на Машо се свързва с жанра на мотета, месата и множество още песенни жанрове. Като непосредствен последователна великия Ф. дьо Витри и реформатор в областта на жанровото разнообразие на А nova, името на Гийом
Мотетът в многогласната музика на прехода откъм де Машо се свързва с равновесието между строгости експресия. Творецът умело съчетава музикално-поетичните традиции на труверите с новото полифонично изкуство. В личния композиционен почерк на автора, жанрът „мотет“ продължава традициите на Ф. дьо Витри. Въпреки че носят чертите на приемствеността в композиционната техника на Витри, мотетите на Машо имат своите особености в строежа на композицията. стилът на повечето автори може да се припознае в някои от творбите на техните предшественици, като всеки композитор възприема това от тях, което е най-близо до неговото мислене и естетически потребности, формиращи същността на индивидуалния му композиторски стил. Едновременно с това сходствата, допирните точки между стиловете на авторите, творили в непосредствена близост в определен отрязък от време, формират облика, стила на една епоха [2:4]. Машо продължава въведената от
Витри и утвърдена в практиката композиционна техника за последователно встъпване на гласовете в мотета, въпреки че като цяло за мотетите не е характерна имитацията. Разнообразната и променяща се ритмика на високите гласове в хоризонтали във вертикал, различаваща се от еднородната фактура на
Витри, е сред основните характеристики на многогласната фактура на Машо.
Изоритмичната техника на мотетите и запазването на фактурния контраст стават едно от най-ярките организационни средства на тази музикална форма. На плавната, кантиленна първа част композиторът противопоставя прочутия „хокет“ във втората частна мотета. Типичната за първата половина на Х в. ритмика преобладава в голяма част от мотетите на композитора, в които комплементарният ритъм е основен елемент на ритмическото разнообразие в композиционната техника. От особена важност е действието на ритмичната група синкоп, който се появява във втората половина в творчеството на Машо и внасяйки радикални промени в ритмическата картина се оказва връх в рит- мическото разнообразие на ХІVв. Присъстващ най-вече в песенните жанрове синкопът създава възможности за разнообразни ритмически комбинации и задържания в гласовете, което определя и характеристиката на неговото мно- гогласие. Включват се синкопи, а заедно с тях се наслагва такъв тип взаимоотношение на гласовете, който изпреварва бъдещите ритмо-мелодически формули на задържане, характерни за строгия полифоничен стил. Рътъмът, породен от характерните за полифонията задържания, при Машо се формира като вид комплементарност, която винаги е свързана със синкопите“ Откритието в полифоничната техника на Гийом дьо Машо, т.е. появата на синкопирано движение, наблюдаваме почти в цялостната метроритмич- ната структура на музикалното построение, както и породеното от фигурата на синкопа квартовото и септимовото задържане. Ритмиката на задържане оказва влияние на хармоничната звучност. Особено своеобразно звучене на гласовете в средновековната диатоническа модалност придават и типичните секундови съотношения, получени от хроматическите полутонови интонации в каденците на мелодическата фраза.
Маргарита Й. Генчева

Специфичната за Машо хроматика в съчетание с модално-хармонич- ния принцип, участват като елемент на изразителността на многогласието през късното средновековие. С творчеството на Машо, от втората половина на Х в. завършва развитието и усъвършенстването на композиционната техника на средновековния мотет. В края на ХІV-то столетие жанрът остава извън полезрението на композиторите, за да го възродят отново в Х в, време, което слага началото на нова история в мотетното творчество.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: