Семинар истанбул кушадасъ измир
Изтегляне 4.75 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Test-9-klas-Logika-Poiasnenia (1), NTF 2015 53 1 B 263 276, osobenosti-pri-vzemane-i-transportirane-na-biologichen-material-za-imunologichno-izsledvane, bolesti-na-perifernata-nervna-sistema, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, studentite.bg.2024.03.29.10.21.10-1
- Навигация на страницата:
- ЗА НАСИЛИЕТО В УЧИЛИЩЕ Мари А. Мануелян FROM SCHOOL VIOLENCE Mary A. Manuelyan Abstract
- Key words
| Литература: 1. Ангелов А. (1994): Контрапункт. Андрианов Н. (2019): За някои аспекти на влияние на Моцарт върху творческия стилна Бетовен – соната 14 от Моцарт и соната № 8 Патетична. Мари Клер, Б. Патие (1997) История на музиката част I 4. Евдокимова Ю. (1983): История полифонии X-XIV в. (History polyphonies X-IV century) Доц. д-р Маргарита Й. Генчева ШУ Епископ Конктантин Преславски“ Педагогически факултет, катедра МЕМВИ E mail: margarita_56@abv.bg Мотетът в многогласната музика на прехода откъм 230 ЗА НАСИЛИЕТО В УЧИЛИЩЕ Мари А. Мануелян FROM SCHOOL VIOLENCE Mary A. Manuelyan Abstract: School violence can not be seen in isolation, but is an important social issue that goes beyond school. The notions of what is meant by aggression and violence at school are much different. Violence is a phenomenon that is not clearly defined and distinct in both science and everyday life. Considering interpersonal relationships, in- tentional physical and / or mental intentional harm to a person (or persons) by another person (or persons) who have greater physical or social power Key words: violence, aggression, preventative measures, learning environment, good practices, training for social competence, good and evil Изследването е финансирано по проект Стратегии и технологии за пре- одоляване на агресията, насилието и девиациите в учебна среда № РД-08- 82/31.01.2019 г. от бюджетната субсидия на Шуменски университет Епископ Константин Преславски“. Доброто е вечната, най-висока цел на нашия живот. Без значение как разбираме доброто, животът не е нищо друго освен желание за добро, е казал руският писатели философ Лев Николаевич Толстой. Понятията доброи зло имат широко съдържание в различните сфери на живота и човешката дейност. Докато доброто е начално битие, злото не притежава същност, то е отношение към ценностите в този свят, при което те се отричат и погазват или по-низши се предпочитат пред по-висши. Още софистите забелязали, че тези две категории са относителни, защото това, което за някои хора е добро, задруги е зло. Това, което едни считат за позволено, други възприемат за забранено. В съществуващото многообразие на схващанията за доброи зло човек търси обща единна мярка, според която едни постъпки се окачествяват като добри, а други като зли. В действителност критериите за определяне на доброи зло се прилагат винаги при оценка наделата и намеренията на хората. Естествено тази мярка или принцип не сее възприемал през всички времена като безусловен. Известно е, че издигнатите от някои философии моралисти критерии за доброи зло полезности вредност са субективни и относителни. Защото, за да възприемем личната и обществена полза като мярка за добро, е необходимо полезното да имаха- рактер на постоянна величина, а не да бъде временно и случайно. Нравственият опит свидетелства, че много неща, които се считат за истински добри и достойни сами по себе си, невинаги допринасят полза, а често могат да увредят личните интереси или живота на хората. Обобщеният опитна християнските моралисти и богослови довежда до следния извод доброто е осъществена пълнота на битието, то хармонира с потребностите на нравствената ни природа, разкрива я и я издига към висшия идеал – върховното и абсолютното добро – Бога. Злото пък, което е противоположно на нашата същност, ни уврежда и ни отдалечава от това абсолютно добро. Доброто произтича от добрата природа на Бога като божествена проява. То служи като съзидателен фактор, за поддържане на обществения реди живота, заиздигане на социалното съзнание. Същността на доброто е да опазва живота, а на злото да го уврежда. За съжаление днес малко се говори за моралните ценности. Въпреки всички постижения на модерната цивилизация склонността на човека към насилие и зло ни най-малко не е намаляла, но дори се увеличава.Злото според Конфуций е, когато един човек прави на друг човек, това което не би искал за себе си. То включва – нарушаване направата на едни хора от други хора, физическо и психическо насилие и други. Злото в живота има различни прояви. Насилието е едно от неговите основни измерения. Насилието е широкоразпространено във всички страни и засяга всички възрасти. Особено пагубно е неговото влияние и отражение върху децата и юношите. Насилието в учебна среда е важен социален проблем, защото излиза извън рамките на училището. Засяга голям брой деца и юноши. Извършва се предимно от техни връстници, но понякога и от учители и други училищни служители. Насилието в учебна среда не може да се разглежда изолирано, а е важен социален проблем, който излиза извън рамките на училището. Представите затова, което се разбира под агресия и насилие в училище, са много различни. Насилието е явление, което не е ясно определено и разграничено, както в науката, така и в ежедневието [3]. Разглежда се като междуличностни отношения, целенасочено физическо и или психическо умишлено увреждане налице (или лица) от друго лице (или лица, които имат по-голяма физическа или социална власт [5]. Най-честите поведенчески форми на агресивно поведение сред децата са физическа форма на агресия, вербална форма на агресия, мобинг, кибернасилие. Вербалното насилие е най-често срещаната форма на насилие в учебна среда. Повечето агресивни сблъсъци се случват по времена междучасията и почивките. Извършителите на насилие също саи жертвана насилие. Мобингът е всяка форма на тормоз на работното място, в учебното заведение или академичните среди, интернет. Други термини, които описват този феномен, са малтретирането и тормозът. Изтегляне 4.75 Mb. Сподели с приятели:
|