МОТЕТЪТ В МНОГОГЛАСНАТА МУЗИКА

225
тична основана този вид многогласие са известни песни, обработки на химни и секвенции, чийто гласове се пишат нота срещу нота и с еднаква ритмика, те. не се изграждат задължително върху григорианския хорал, често пъти авторските мелодии на тенора стават проводник на светски мотиви и жанрове.
Полимелодическото многогласие е основната характеристика на мотета от тази епоха. Във връзка с появата на този многогласен жанр, през Х век възниква мензуралната нотация, фиксираща не само височината, а и трайността на тоновете в двувременните и тривременните метруми. Песенната форма, еднородната фактура, преходът от модална към мензурална ритмика, принципът на линейното изложение на музикалната тъкан, остинатно-вари- ационния строеж на тенора в композицията изявяват този тригласен вокален жанр в епохата на а а, или както изследователите я определят като епохата на Франко Кьолнски. Въпреки светското начало в мотета, в литургичната мелодия на тенора не се изключва църковното присъствие. Използваните латински текстове, църковните ладове и задължително делящите сена три ритмически модуси са изразени чрез дълга и кратка (кратки) нотни стойности, в конкретните метруми. Различните гласове имат своя мелодична линия, а текстовете им – религиозни, светски или народнопесенни, се различават от текста на тенора. Независимо от изявените контрасти, в мотета съществува единство между гласовете, дължащо сена използването на модалната ритмика и мензурална- та нотация. Той е едно от най-високите постижения на светската контрастна полифония. При този вид контрастно многогласие всяка линия може да съществува като самостоятелна мелодия. Полимелодичното и полиритмичното многогласие с конкретните му характеристики отнасящи се до секвенционно- то, имитационното, каноничното развитие и вариативното повторение, очертава пътя към канона и става предшественик на сложния контрапункт. Както е известно изпълняваните извън църквата мотети са под инструменталния съпровод на виоли и psalterion (портативен орган) дублиращи гласа. Впоследствие вокалната партия отпада и мотетите се изпълняват от три инструмента, което от своя страна повлиява върху изменение на нотното писмо, особено при ритмическото раздробяване на модусите. Това непосредствено свързва мотета на Х век с техниката на композиране на свободнте гласове в моте- тите на Х век.
Професоналната многогласна техника и музикалният материал със светски характер, видно от текст, мелодия, песенни форми, представя моте- та като изключително явление в музикалния бит на Средновековието, което обяснява изпълнението му по времена празненства, турнири и други церемонии през втората половина на Х век. Всичко това допринася за очертаване на линията на бъдещите многогласни светски музикални жанрове в
Проторенесанса и Ренесанса.
Мотетът от втората половина на Х век и нататък е снова, вече тригласна фактура и стремеж за композиране на четвърти глас. В композицията
Мотетът в многогласната музика на прехода откъм над инструменталния тенор звучат два високи гласа – motetus и triplum – разнообразни по ритъм и с различен текст. В установената за А а гласова йерархия, основно композиционно ядро продължава да бъде тенора, без да е задължително обаче присъствието му преди това, който по примера на кон- дукта може свободно да се импровизира. Обикновено той е инструментален, изложен в дълги нотни стойности (по принципа на изоритмията), без текст, с изключение на incipit в началото на пиесата съдържащ началните думи на текста на оригиналната мелодия.
Изкуството на инлектуална и духовно богата Европа вече не е само религиозно, напротив, то е изкуство, търсещо връзката между светските и духовните ценности.
Необратими се оказват петдесетте години, от края на Х ви началото на Х ви в музикалната теория. В този период се ражда и укрепва всеки бъдещ елемент на Ars nova“ [3: 106]. Същността му се изразява в подготовката на новата ритмическа система – изоритмията, като основен композиционен принцип. Повтарянето на един мелодически мотиви ритмически модел (talea) в партията на тенора или контратенора определя характерната особеност на мотета от края на Ars а. Ако тези повторения обаче се пренесат и в другите гласове, то те ще определят изоритмичната същност на композицията. След като основно композиционно ядро на мотета от втората половина на Х в. е тенорът, то изоритмията характеризираща се с изпълнение на два или три различни текста (латински, наговорим език – църковен или светски, става основана мотетната техника в композициите на Х в. Изоставянето на ритмическите модуси от Х ви въвеждането на новите ритмически конструкции, разширената модалност, (с характерните и алтерации, присъща за светската мелодия, все повече отдалечават сложната музикална техника от теологичната и същност Блестящ поет, философи теоретик, човекът който цени прогреса в развитието на музикалното творчество и не се колебае да провъзгласи принципите на А nova в написания около 1322 г. трактат, е великият Филип дьо
Витри. Този труд поставя нов период в музикалната теория и история. В него авторът ясно изразява новия начин на нотиране и новото значение на композиционното писмо [1:50]. „ В този трактат заедно с общоприетите средновековни знания на музикалната теория, се развиват следните идеи
• утвърждава се естетитеческата равнозначност на тривременните и двувременните размери въвежда се нова класификация на интервалите, в която терците и секстите се определят като консонантни теоретично се обосновава принципът на противоположното движение изисква се забрана на октавовите и на квартово-квинтовите паралелизми теоретично се обосновава новото отношение към т.н.“musica falsa“, не като фалшива, а като вярна и необходима, без която нито един мотет или рондел не може да се изпее [1:48].

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: