Семинар истанбул кушадасъ измир

219
ната естетика на чувствата, в хегеловото учение за духовно съдържание, в шопенхауеровата световна воля и др. имат конкретна роля в развитието на възгледите за колосалното влияние на музиката върху човека. Независимо от факта, твърди В. Манолова, че природата на това влияние е определяна ту като етос, ту като чувство или като воля, винаги сее подчертавала високо организиращата роля на музикалното изкуство и неговата способност да обезпечава цялостност на външния свят наличността Въпреки наличието на множество разработки по темата едва в средата на 19. в. с възникването на теорията на слуха на Х. Хелмхолц се поставя началото на научното обосноваване на механизмите и закономерностите на музикалното въздействие. Теоретичните си виждания цитираният автор разкрива в съчинението Наука за тоновите усещания като психологическа основана теорията на музиката. Появата на този труд дава началото на Тонпсихологи- ята – наука, занимаваща се с описание и обяснение съдържанието и закономерностите на психическите процеси, които се извършват у човека при възприемане и възпроизвеждане на музика [6: 334]. Тонпсихологията разглежда проблема за музикалното въздействие откъм неговата акустико-физиологич- настрана и става своеобразен базисна науката музикална психология. Тласък в развитието на научните възгледи и осмислянето на комплексното въздействие на музиката върху човека представляват разработките на Е.
Курт, Д. Мърсел, Л. Мазел, Б. Асафиев, Л. Виготски, Б. Теплов, А. Костюк и др. В трудовете на посочените автори се засягат въпроси за ролята на подсъзнанието за възприемането на музикалното изкуство (Б. Асафиев), принципът на комплексното действие на музиката (Л. Мазел), зависимостта на музикалното възприемане от нивото на музикалната култура на слушателя (А. Кос- тюк) и т.н. Общото в теоретичните възгледи на тези учение възприемането на музикалното изкуство като многостранно въздействащ комплекс от тонове, който, за да бъде усвоен, се влияе от редица фактори – както обективни, така и субективни. Разкриват зависимостта между музиката като вид изкуство, от една страна, и индивидуалните особености на всеки човек, от друга.
В експерименталните изследвания относно закономерностите на музикалното въздействие върху човека се очертават две направления – физиологическо и психологическо. Физиологичният анализ на влиянието на музиката дава представа за органичните изменения, които настъпват у човека при общуването му с музикално изкуство. Физиологичните показатели обаче отразяват само външната, видимата страна на това въздействие в сферата на т. нар. елементарни чувства и низши емоции. Последните, според учението на И. Павлов, формират безусловни рефлекси. Психологическите изследвания от своя страна дават по-пълна представа за влиянието на музиката върху човека в сферата на висшите емоции и настъпващите изменения в човешкото съзнание. Двете направления взаимно се допълват и обогатяват.
В сферата на физиологическия аспект в края на XIX и началото на XX век учени като А. Догел, Г. Фостър, И. Кембъл, В. Бехтерев, Б. Ананиев, Ч.
За влиянието на музиката върху човешката личност

220
Дизеренс и др. доказват експериментално, че музиката действа върху човешкия организъм, като изменя дишането, пулса, кръвното налягане и др. При възприемане на музика се установяват физиологични промени, насочени към изменение в поведението и паметта, усилване на метаболизма, увеличаване на мускулната сила и работоспособността, импулсиране проявата на емоциите и т.н. Експериментално се доказва, че музиката стимулира пулса и работата на сърцето, повдига тонуса, намалява умората, подобрява настроението и самочувствието. Важен принос за разкриване природата и физиологията на музикалното възприемане и въздействие има известният руски психолог Б. Теплов, който бе цитирани по-горе в изложението. В своя труд Психология на музикалните способности той обосновава връзката между музикалността и отделните типове нервна система у човека и доказва, че индивидуалните особености на човека играят важна роля при формирането на музикалните способности. Според Теплов музиката представлява комплексен дразнител, който предизвиква цялостна реакция на организма. Той изказва становище, че възприемането на музика има два взаимно свързани компонента – емоционален и слухов. Заглавен компонент авторът приема емоционалния, тъй като според него музиката е средство за емоционално опознаване на света
[11: А. Сохор потвърждава ролята на звуковата природа на музиката и нейното въздействие върху човека. Именно повтарящите се резки звучения и конвулсивни ритмически фигури в музиката „наелектризирват“ аудиторията и се стремят да хипнотизират слушателите, като въздействат върху тяхното съзнание. Но една и съща музика, продължава Сохор, оказва различно влияние върху различните хора. Това зависи от ценностната ориентация и насочеността на всеки човек, от степента на неговата обща култура и музикално развитие [9: Вижданията на С. Рапорт за влиянието на музиката върху човешката личност са ясно ориентирани към психологическото направление. Той твърди, че музиката предизвиква висши емоции. Полезното действие на емоциите на висше ниво се изразява в саморегулиращата функция, която те осъществяват върху психиката на човека. А тяхната жизнена значимост се състои преди всичко в обществената роля, която те изпълняват Съобразно концептуалните възгледи на Л. Виготски музиката има подбудителна сила и предизвиква високо напрежение. Руският учен смята, че най-важната страна на музикалното въздействие върху човешката психика е неговата катарзистична, пречистваща функция. Естетическата реакция не е просто взрив в празното пространство, пише авторът, а обратна реакция в отговорна музикалното произведение и „най-силен дразнител за по-нататъшни постъпки [2: 335–337]. За катарзис, но свързан с творческия процес на създаване на музика, се изказва и К. Филева по отношение на произведения от късния период на Ив. Спасов – Всяко от тези произведения

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: