Семинар истанбул кушадасъ измир

Смята сече насилствените явления в училище се явяват под формата на тормоз (специфичен вид насилие сред децата, който е сред най-неуловими- те форми на агресивно поведение, използване на огнестрелни оръжия, конфликти между учениците и дори престъпления Данни на Юнеско за насилието и тормоза в училище от 2018 г.сочат, че във всички региони, с изключение на Европа и Северна Америка, физическият тормоз е най-често срещаният. В Европа и Северна Америка най-често срещаният е психологическият тормоз. Повече от единна всеки трима ученици
(36%) участва във физическа борба с друг ученик и почти всеки трети (32,4%) е бил физически нападнат поне веднъж през изминалата година. Информацията се фокусира предимно върху насилието и тормоза, които се случват в училищата и следователно не включва насилствени действия извън училище, по пътя към и от училище. Децата и младите хора проявяват голям интерес към дигиталните медии. Теса вече почти постоянно онлайн чрез своите смартфони. Във връзка с този феномен следва да бъдат разгледани и последствията от трансфера на насилствено поведение в киберпространството. В интернет се случва кибер- насилието. Кибертормозът засяга едно от десет деца. Формите на насилие в интернет са разнообразни, вариращи от киберпрестъпления (напр. кражба на данни и компютърно хакериране чрез cybergrooming (контакти с цел сексуален тормоз, н slapping (разпространение на насилствени сцени, направени с мобилния телефон) Данни на Юнеско за седем европейски държави показват, че делът на децата на възраст 11–16 години, които използват Интернет и които са преживели кибертормоз, сее увеличил от 7% през 2010 г. на 12% през 2014 г.Данните са за различните форми на насилие в училищата и различните видове тормоз. Международни проучвания показват, че тормозът е най-честата форма на насилие в училище. Причините за насилието в училище са сложни и трябва да бъдат изследвани многостранно. Дискусията в социалната науката се фокусира върху въпроса до каква степен училището и училищната среда играят роля за развитие на насилствено поведение. Насилието обикновено има както вътрешни, така и външно ориентирани причини. Натрупването на рискови фактори благоприятства готовността у децата за насилствено поведение дълготрайни и интензивни насилствени сценарии в семейното обкръжение, които водят до насилие в училище
✓ емоционалния климат в семейството
✓ неуспехи и разочарования, бягство от собствените проблеми липса на комуникация в ученическия колектив отрицателен климат в училище конфликти с учителите липса на езикова компетентности комуникация
Мари А. Мануелян

233
✓ липсващи ясни правила за поведение и липса на последствия във връзка с негативно поведение.
Насилието в училище няма място и целта на всички страни, участващи в образователния процес, е създаването на позитивна и защитена среда. Изпълнението на тази цел е възможно да бъде постигнато на различни нива, чрез добри практики и конкретни превантивни действия.
В научната теория могат да бъдат идентифицирани триосновни варианта мерки за класификация на превантивните действия срещу насилието в училище. Тези мерки се различават съществено по отношение на целевата група и дизайна на мерките. Те се осъществяват чрез тренинги, лекции, упражнения, дискусии. Първата група мерки са насочени към всички ученици в учебната група (клас) по смисъла на дългосрочна превантивна работа и насърчаване на общи житейски умения, изграждане на морален компас, чрез който всеки да намери своето място. Като главна причина за агресивни емоционални проблеми в учебна среда се смята липсата на социална компетентност [1]. В рамките на тази констатация са нужни тренинги за социална компетенция, провеждането на тренинги за комуникативни нагласи и умения, за сплотяване на ученическия колективи за спазване на училищните и вътрешнокласните правила.
Втората група мерки включва прилагане на интервенционни стратегии за контролна поведението на децата и подрастващите, разрешаване на конфликтни ситуации и управление. Специално внимание се отделяна индивидуални педагогически сесии за младежи с рисково поведение. Тези мерки следват да бъдат провеждани паралелно и в дългосрочен плана не поотделно една от друга. Превенцията на насилието има за цел пряко или косвено да повлияе на хората или ситуациите, за да се намали рискът от извършени и насилствени действия Хората стават извършители или жертви на насилие Тренингите против насилието са положителна форма на превантивната работа в училище.Те преследват идеята за разработване на алтернативи за действия, приложими в ежедневието. Всеки тренинг е в зависимост от спецификата на учениците – възраст, пол, произход, възможности, проблеми. Той включва теоретични и практически упражнения. Основната цел на тренингите е формиране на социални компетентности комуникативност, толерантност, умения за работа в екипи съвместно решаване на проблеми. Организират се след предварителни разговори с учители и социални работници. Обучението се провеждана определени интервали от време.
Други практики са свързани с т.н. родителски групи с цел антинасилие. Темите на родителските вечери са например конфликти, дискусии, агресия, предлагани и възможни тормози. Предлагат се алтернативи за действие. В допълнение има и специално обучение за родители, което да подкрепя уменията им за отглеждане на деца и нови начини или творчески идеи за семейна
За насилието в училище

комуникация. Тези родителски сесии чрез структуриран курс се провеждат в продължение на няколко вечери. Родителите често се чувстват претоварени и несигурни в образователната и възпитателна задача. Обучението народи- телите предлага съобразени с тях, независимо от възрастта на децата подкрепа. Целите са да се насърчат ненасилствените възможности за образование и развитие на родители и деца.
Междукултурният подход в превенцията на насилието е принципно нов подход, основан на признаването на всякакви различия между хората например различия между половете, културата, религия и образование Фокусът е върху насърчаването на положителното при съжителство на хората. Специално внимание се обръщана междукултурните житейски и проблемни ситуации, особености на културната идентичност. Този подход се опирана анти-расизма и анти-дискриминационната работа и емпатия в отношенията между хората. Целта е различните да не са изключени от социалния живот.
Тренингите за социална компетентност формират социалните умения на групата (ученическия колективи индивида. Често това обучение се прилага в класове, където има труден състав от ученици, напрегнат климати деца с девиантно поведение.
ТСК може да се осъществяват в класно също и със специална група За тази цел се създава групова динамика. Групата трябва да бъде мотивирана за работа, да се създаде доверие, между членовете и правила за поведение. Като резултат от тренинга се променя възприемането на средата, социалната преценка и се разширяването репертоара на социалното поведение. Насърчава се самочувствие и справяне с чувствата, Третират се езикът на тялото, комуникацията, конфликтното поведение, планирането на живота и ТСК се провеждат в подходяща форма, адаптирана към нуждите на участниците и ситуацията. Методите включват ролеви игри, упражнения за релаксация и видео обучения.
Насърчаването на активното спортуване е също начин за преодоляване на агресивното поведение сред учениците. Спортът възпитава дисциплинираност, толерантности помага за решаването на проблемите на детското развитие. Времето прекарано в спортната зала трябва да замени времето прекарано пред компютъра. Поставените спортни цели, мотивираното поведение, другарството в спорта трябва да бъдат целенасочени и проектирани от учителите и треньорите. Социално-възпитателната роля на спорта за предотвратяване на агресивни прояви е очевидна.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: