„Училище без дисциплина е

деление на блага и услуги, работни места за последователите в замяна на политическа подкрепа) кръгове, егоизма, конюнктурното и конформистко поведение. Датите девети септември и десети ноември рамкират епохата на тоталитаризма. В съвременното българско общество не съществува консенсус в отношението към близкото минало. Нито историците, нито обществото споделят обединяваща гледна точка при оценката му. В постмодерната епоха паметта заминалото се разпада, децентрализира и плурализира. В българската посткомунистическа реалност се появяват две противоположни тези първата разглежда паметта като дълг – съхраняването на спомена заминалите несправедливости като гаранция за опазване на демократичния реди отговорност пред идните поколения, а втората теза настоява за забрава и помирение в обществото (Иванова, 2012:3). Уморено от почти тридесетгодишните опити за синтез на социалистическото минало, българското общество се обръща към забрава. Опасността от забравана социалистическото минало е наречена от някои автори обществена амнезия (Заповедна МНП, 1969). Съвременното българско общество възприема наследството от близкото минало в категориите доброи лошо. За някои хора социализмът е времена социална сигурност, липса на безработица, достъпност на културата, задруги е времена репресии, политически ограничения, информационно затъмнение, откъсване от света и т.н. Днес първоначалните емоции към периода на социализма са относително овладени и времевата дистанция позволява из- вънпоставеност на научни изследвания върху този период.
След 9 септември 1944 година и настъпилите политически промени в България започва преходът от капитализъм към социализъм. Промените не подминават и образователната система. През 1948 година Министерството на народната просвета (МНП) изготвя материал за социалистическото възпитание на учениците. Една от седемте основни задачи, които са формулирани в него, е свързана с изграждането у учениците на съзнателна дисциплина. Въпреки строгите дисциплинарни мерки след 9 септември се наблюдава значителен спадна училищната дисциплина. Много ученици явно и демонстративно не изпълняват училищните наредби, както вътре в училището, така и вън от него (Държавен архив – Силистра. Дисциплинарните методи, които съпътстват процеса на възпитание са наказанията и поощренията. Неизпълнението на установения училищен канон е нарушаване на дисциплинарния ред. За всяко нарушаване на дисциплинарния ред съобразно характера и тежестта на нарушението законодателят предвижда определени санкции (наказания) на учениците, чрез които се регулира тяхното поведение. Нормите на поведение на учениците в училище и извън негов голяма степен се отнасят до задълженията. Теса заложени в нормативната уредба свързана с образованието – закони, правилници към тези закони, правилници на училища, наредби, окръжни и т.н. и са изразени чрез изисквания, които са императивни за всички. Наказанието е предо-
Наталия И. Витанова

хранителна мярка, то е сигнал за неправилно поведение на ученика и като такова следва да бъде възприемано от него.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: