Семинар истанбул кушадасъ измир

293
цията си отминалата година. В сравнение с предходната година е отбелязан напредък, по отношение на свързаността и предоставянето на цифрови услуги. Подобрени са цифровите обществени услуги, което води до увеличение наброя потребители на електронното управление. Фигура Основните предизвикателства пред България са свързани с много ниското ниво наумения в областта на цифровите технологии на населението включително и сред младежите) и ниското ниво на внедряване на цифрови технологии в стопанската дейност. Европейските анализатори допускат, че това, наред с недостига на специалисти по ИКТ и недостатъчните инвестиции в цифровата инфраструктура, са причините за забавяне на цифровизацията в България, както в обществения, така и в частния сектор.
Европейската комисия регистрира, че образователната система в България не използва достатъчно ефективно потенциала от въвеждане и използването на съвременните информационни и комуникационни технологии
(ИКТ) в образователния процес, като съществен фактор за подобряване на постиженията на децата и учениците в овладяването на ключови компетентности. Според данните, представени през 2018 г, България е класирана на предпоследно място в категорията за човешки капитал, тъй като 2/3 от населението няма цифрови умения (фиг. 1), а броят на дипломираните специали-
Нормативна уредба на цифровите компетентности на педагозите

294
сти в областта на науката, техниката, инженерството и математиката (STEM) не нараства, въпреки регистрирания недостиг [5]. В рамките на 5 години базовите цифрови умения на българите сана- раснали едва си през 2018 г. са декларирани от 16,5% от населението. Средната стойностна страните от ЕС е почти два пъти по-висока – 31,3%. Специализирани цифрови умения имат едва 18,3% от българските граждани, с което изоставаме с 26% от страната с най-висок резултат по този показател Финландия Фигура През 2018 г. Европейският съвет приема нов набор от ключови компетентности, необходими на всички хора за личностна реализация и развитие, за активно гражданско участие, социално приобщаване и трудова заетост. Рамката определя, че ключовите компетентности се развиват чрез учене през целия живот — от ранна детска възрасти през целия живот като възрастен — чрез формално, неформално и инфор- мално учене във всякакви условия, включително семейството, училището, работното място, квартала и другите общности В новата Европейска референтна рамка са посочени следните ключови компетентности за учене през целия живот езикова грамотност многоезико- ва компетентност математическа компетентности компетентност в областта на точните науки, технологиите и инженерството цифрова компетентност личностна компетентност, социална компетентности компетентност за при-
Наташа Л. Колева

добиване наумения за учене гражданска компетентност предприемаческа компетентност компетентност за културна осведомености изява [8]. В епохата на информационното общество цифровите компетентности са основни за пълноценното ни участие в днешната икономика и общество. Те не обхващат само достъпа и намирането на нужна информация, нито участие в социалните мрежи, а значително по-широк кръг дейности.
В новата Рамка за ключови компетентности от 2018 г. цифровата компетентност е дефинирана като уверено, критично и отговорно ползване и ангажираност с цифровите технологии за учене, на работното място и за участие в обществото. Включва информационна грамотности грамотност по отношение на данните, общуване и сътрудничество, медийна грамотност, създаване на цифрово съдържание (включително програмиране, безопасност включително благосъстояние в цифрова среда и компетентности във връзка с киберсигурността), свързани с интелектуалната собственост въпроси, решаване на проблеми и критично мислене. Сред най-важните знания, умения и нагласи, свързани с тази компетентност, са посочени разбиране как цифровите технологии могат да подпомагат общуването, творчеството и иновациите и познаване на възможностите на тези технологии, техните ограничения, последиците от тях и рисковете, свързани с тях. Цифровата компетентност включва разбиране на общите принципи, механизми и логиката, които стоят в основата на развиващите се цифрови технологии, познаване на основните функции и употреба на различните устройства, софтуери мрежи. Цифрово компетентните хора имат критичен подход към валидността, надеждността и въздействието на информацията и данните, достъпни посредством цифрови средства, запознати са с правните и етичните принципи, свързани с ползването на цифровите технологии. Лицата следва да могат да ползват цифровите технологии, за да подпомогнат активното си гражданско участие и социалното си приобщаване, сътрудничеството си с други хора и творчеството си за постигане на личностни, социални или търговски цели. Уменията включват способност за ползване на цифрово съдържание, достъп до цифрово съдържание и филтриране, оценяване, създаване, програмиране и споделяне на цифрово съдържание. Могат да управляват и защитават информация, съдържание, данни и цифрови самоличности, както ида разпознават ида ползват ефективно софтуер, устройства, изкуствен интелект или роботи. Ползването на цифрови технологии и цифрово съдържание изисква разсъдливо и критично, но любознателно, непредубедено и напредничаво отношение към тяхното развитие. Изисква се също етичен, безопасен и отговорен подход към ползването на тези средства Нова Рамка за ключови компетентности, Изграждането на цифрова компетентност у младите хора изисква техните учители също да развиват своята цифрова грамотност. Разработени са редица рамки и инструменти за самооценка на цифровите компетентности както на международно, така и национално ниво. Общата европейска рам-

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: