Даниела Дариткова замени ген. Тонев в здравната комисия

Д-р Благовеста Костуркова, семеен психолог: Обществото ни губи чувствителност към хората, които са агресивни

- Първо идва възпитанието вкъщи. Най-вероятно у дома родителите са по-агресивни спрямо децата и още от малки ги "съветват" с шамари. Нагласата е "едно шамарче нищо не е", но нещата се натрупват. Когато детето е свикнало от малко с агресия, то смята за нормално, че хората около него разбират единствено от това и от своя страна започва да упражнява агресия върху тези, които са по-слаби. Защото така смята за редно - по-силният бие по-слабия. И оттам нататък нещата продължават и в училище. В детската градина също реагират по този начин, по-силните деца тероризират по-слабите, или онези, които се въздържат да отговарят.

- Не е задължително, но така става. Защото, ако виждат друг модел, ако в детската градина повечето деца са спокойни, учителките също не са агресивни спрямо децата и знаят по какъв начин да работят с тях, постепенно се изглаждат тези остри ръбове от семейството. Но когато учителките са пренатоварени, те също са изнервени, не обръщат достатъчно внимание на децата в групата - дали се бият, кой е започнал пръв и не се говори с тях, те просто са оставени да се оправят сами.

- Във всяка възраст, особено в ранната възраст е необходимо да се усвояват социални отношения. Защото малките деца много лесно попиват това, което им се предлага. Много лесно се учат на агресия, но и много лесно се учат да разговарят, да се приобщават към колектив. Много по-лесно, отколкото, когато човек порасне и изработи някакъв стереотип, когато има собствена представа за външния свят и за това как трябва да реагира спрямо едно или друго събитие. Така че колкото по-малко е детето, толкова по-лесно може да се социализира, още от вкъщи. Има училище за родители, за да знае човек как да се държи с едно дете още от новородено и по какъв начин да реагира, когато то има собствено мнение, или не отговаря на очакванията на родителя.

- Защото може би и те са възпитани по този начин, нямат друг модел на подражание. Например, когато са били малки, техният баща или майка са използвали шамара за някакво провинение, или за изправяне на дадено поведение. И когато пораснат, по същия начин виждат, че по-силният се налага и печели в дадена словесна схватка. Когато не можеш да опровергаеш един човек с думи и не можеш да защитиш своята теза, ако си по-силен, много по-лесно е да решаваш нещата с удар.

- Разбира се, че е така. Детето копира начина, по който родителят реагира. След като бащата, който е авторитет, е ударил учителката, значи това е нещо нормално, тя трябва да бъде наказана по някакъв начин. И понеже на 8-9 години не може да удари учителката, той ще удари някое от децата, които са по-слаби от него. Това е модел, който се усвоява, защото в семейството са най-близките хора, това е една затворена общност и детето възпроизвежда това, което вижда. Може този баща да е насилник и вкъщи.

- Обикновено колкото по-образован е човек, той се запознава и с други модели. Дори ако е имало насилие вкъщи и е възпитан по този начин, той може да преработи този модел и да осъзнае, че насилието не е задължително за решаване на проблемите, за отстояване на своето мнение. Но не винаги е така. Има насилници, които са добре образовани, но са агресивни, защото нямат умението да общуват с другите. И когато другите, по тяхно мнение, не могат да ги разберат, те действат с агресия. Може би вербално, не така брутално, както по-ниско образования човек, но все пак е насилие.

- И двете нанасят вреди, но може би вербалното насилие, тормозът в интернет има известен превес. Защото там родителите могат по-малко да се намесят, не винаги имат време да следят с кого и по какъв начин разговарят децата им. Но ако вкъщи, в семейството детето още от малко е свикнало с един по-добър тон, да бъде изслушвано, тогава тези вербални комуникации нанасят по-голяма щета от физическото насилие. Въпреки че физическото наказание е толкова лошо, колкото и психическото.

- Да, определено. Защото агресията, която не сме изразходили навън, понеже не сме срещнали подходящия човек, върху когото да си изкараме яда, без той да ни отвърне, я пренасяме вкъщи. Там децата са по-слабите и обикновено са мишената, върху която родителите изразходват като агресия онова, което не са изразходвали през деня навън.

- Да, а понякога за съжаление и в боксова круша. Изразходват отрицателната си енергия върху децата, дори да е вербално, от това също боли. Знаете приказката за мечката и лошата дума.

- Може би нараства агресията по простата причина, че хората се чувстват безнаказани. Това, че си напляскал детето, че бащата е отишъл и е ударил учителката, ще има ли някаква реакция, ще бъде ли по някакъв начин този човек санкциониран? Най-вероятно не. Както агресията спрямо лекарите. Т. е., когато насилието е безнаказано, когато можеш да удариш, да набиеш, дори да осакатиш човек и почти няма санкция за това, тогава то се увеличава. Децата това виждат - татко отиде, удари шамар на учителката, няма реакция, тогава и аз мога да направя такова нещо и няма да бъда наказан.

- Сигнал е за това, че обществото губи чувствителност към хората, които са агресивни, които решават нещата със сила, с бой. Някак много бързо отзвучават тези случаи и човек си казва "нали аз не съм потърпевш, какво ме интересува, най-вероятно си е заслужил боя". Да не говорим за съдебната система, за това, че хора, които трябва да са в затвора, бягат от страната и не могат да бъдат открити. И човек има чувството, че е безнаказан, че може да направи всичко, което пожелае, и ще му се размине. Може би и затова агресията е по-силна. Хората чувстват, че няма кой да ги защити и трябва сами да го направят. И всеки се защитава както може, който е по-силен - удря, но няма санкция за това.

- Имала съм случаи, в които децата са агресивни и тогава би трябвало да се работи с цялото семейство, не само с детето. А не както обикновено се случва - водят детето "ето го, то е агресивно, оправяй се, докторе". Не е така. За да може агресията да бъде намалена, детето да разбере, че това не е правилният начин, по който да се реагира, трябва да участва цялото семейство. Да се види къде в семейството нещо не е наред, къде нещо се пропуква. Дали в отношенията дете-родители или в това, че родителите са оставили всичко на училището, или на улицата да възпитава детето. Разбира се, има деца, които са по-агресивни, но когато се разговаря с тях, когато се разбере какво точно искат да кажат с поведението си, тогава агресията се намалява. Но когато не разговаряте с него, а просто му ударите един шамар и смятате, че с това всичко е приключило, агресията се възпроизвежда.