ВМА обяви обществена поръчка за по-евтина храна

ВМА обяви обществена поръчка за по-евтина храна

Началникът на Военномедицинска академия проф. Николай Петров обяви обществена поръчка за доставка на храна за нуждите на ВМА и подразделенията й в цялата страна. Сега храната идва пакетирана на цена от 4,50 лв. за денонощие за болен, заяви Петров. Преди дни министърът на отбраната Николай Ненчев потвърди, че според договора за доставка на храна порционът във ВМА е 14 лв. на ден срещу 3,50 лв. в "Пирогов".

За периода юни-декември 2011 г. ВМА плаща на частна фирма 3 676 944 лв., с ДДС, за триразово хранене в болницата в София и подразделенията на ВМА. За 2012 г. ВМА плаща за храна на пациенти и болничен персонал 7 027 141 лв., с ДДС. През 2013 г. "Сейл Комерс" изхранва болницата за 6 889 726 лв., с ДДС. За 2014 г. стойността на договора възлиза на 6 154 152 лв., с ДДС. От данните, публикувани на сайта на Агенцията за обществени поръчки, става ясно, че за периода от юни 2011 г. до края на 2014 г. разходите за храна на ВМА възлизат на близо 24 млн. лв. с ДДС.

Настоящата обществена поръчка е за период от 2 години и с прогнозна стойност от 7 242 000 лв., с ДДС (3 621 000 лв., с ДДС, за година), което е двойно по-евтино от плащаното в периода 2011-2014 г. Срещу сумата, фирматаизпълнител, която спечели поръчката, ще трябва да осигури 1 423 500 хранодни, от което става ясно, че изхранването на един пациент или член на персонала за един ден ще излиза на 5 лв. и 8 стотинки.

ДУМА припомня, че преди дни Комисията за защита на конкуренцията отмени решение на началника на ВМА за класиране на обществена поръчка за денонощна физическа, въоръжена охрана на обектите на академията.

ЕК задълбочава мониторинга на България заради макроикономически дисбаланси

Европейската комисия (ЕК) е задълбочава мониторинга на България заради прекомерни макроикономически дисбаланси, съобщава пресслужбата на представителството на ЕК в страната.

От 16 страни, чиито икономики бяха определени през ноември миналата година като страдащи от макроиконимически дисбаланси, ЕК задълбочава процедурата по отношение на три страни, като ги премества в по-тежки категории в шестстепенната скала за оценка. Това са България (категория 5), Франция (категория 5) и Германия (категория 3).

Страната ще бъде поставена под специален мониторинг, а правителството ще трябва да предприеме действия за преодоляване на несъответствията с макроикономическите критерии, заложени от ЕК, посочват от комисията. Това е последната крачка преди стартиране на формална процедура, която може да доведе и до санкции.

От съобщението на ЕК става ясно, че до решението е довела банковата криза от миналата година, която е предизвикала загрижеността на европейските институции за наличието на недобри практики в банките с български собственици. Това е довело до цялостна макроикономическа нестабилност.

Като причини за налагане на мярката са посочени още корпоративната задлъжнялост и слабостите на пазара на труда.

България до момента се намираше в процедура за несъответствия в тази област, а сега ще има по-задълбочено наблюдение на страната, пояснява еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.

Анализ на ЕК сочи, че икономическото развитие на България остава слабo в периода след кризата. След спада в икономическата активност през 2009 г., растежът се колебае около 1% годишно, като се очаква да остане непроменен в краткосрочен план. Тъй като икономическият растеж все още е недостатъчен, за да подкрепи устойчивото възстановяване на заетостта, пазарът на труда продължава да е област на сериозно безпокойство, а безработицата остава дългосрочен проблем. На фона на слабия икономически растеж и продължителната дефлация социалният натиск, породен от нереформираните сектори, представлява заплаха за фискалната устойчивост. Без структурни реформи в пенсионната система и здравеопазването, фискалната устойчивост не може да бъде гарантирана, се посочва в доклада.

Липсват реформи и в секторите енергетика и транспорт. Експертите предупреждават, че финансовото положение на някои големи държавни предприятия в секторите на енергетиката и транспорта остава нестабилно и може да доведе до натрупване на значителни условни задължения за правителството. Друга критика е, че събираемостта на данъците продължава да бъде неефективна.

Структурните пречки пред растежа са съставени от една съдебна система, която не е ефективна. България е постигнала ограничен напредък в реформата на съдебната система и борбата с корупцията.

Като цяло България е постигнала ограничен напредък в изпълнението на препоръките, дадени на страната за 2014 г. Напредък Комисията отчита по отношение на намаляването на административната тежест и реформиране на висшето образование.

КНСБ заплаши с протест заради съкращения в здравните инспекции

Ръководството на федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ) към КНСБ категорично възразява срещу намерението на МЗ да намали щатните длъжности в Регионалните здравни инспекции с 320 броя и средствата за възнаграждения с 2 069 169 лв. под предлог за намаляване на държавната администрация. Това пише в позиция на синдиката. ФСЗ-КНСБ призовава МЗ да спре скандалното съкращение и да свика Отраслов съвет за тристранно сътрудничество за обсъждане. В противен случай работещите в РЗИ ще предприемат стъпки за организиране на протест, който ще бъде подкрепен и от регионалните структури на синдиката. От ФСЗ-КНСБ припомнят, че в периода 1995-2015 г. щатът е намален с 43%, като от 4835 длъжностите са намалени на 2904. Според синдикалната организация новото съкращение ще доведе до невъзможност да се осигури качествено изпълнение на задълженията на оставащите на работа и ще затрудни изпълнението на задачите и извършването на ефективен контрол. От синдиката предупреждават, че всичко това може да доведе до непредвидими последствия за българските граждани.