Глава втора Благославяне срещу проклинане

Глава втора

Благославяне срещу проклинане

омните ли дните, когато си мислехме, че ако Бог е достатъчно суров, тогава хората ще се обърнат към Него? Никога не съм открил това да е истина.

Но аз израснах, чувайки майка ми да се моли за баща ми по този начин: „Господи, просто го провеси над пламъците и го остави да почувства горещината на ада“.

И се чувстваше, сякаш го е направил. Така направи и нашето семейство!

Тогава един ден аз я попитах: „Защо не се молиш за Божия мир върху него, така че и ние да можем да получим някакъв мир?“

Благодаря на Бога, тя накрая го направи.

Мама не го знаеше по това време, а и някои християни също не го знаят. Да молим Бог да усили горещината върху някого, за да може той да се покае, рядко работи. Бог защитава проклинаните под новия завет. Тази новозаветна истина противоречи на това, което много християни са учени.

Ако проклинаме някого, Бог ще ни се противопостави, дори и човекът, когото проклинаме, да не е добър. Проклинането ни поставя в опозиция на причината, поради която Исус дойде да умре.
Христос ни изкупи от проклятието на Закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“ (Галатяни 3:13).
Когато поставя стандарт на проклинане или говорене на нещо лошо за някого, тогава Бог, чрез Собствената си природа и праведност, ще защити този, когото проклинам. Тогава мога да се озова в противопоставяне на Бог. Не е ли интересно това? Ако някой ви проклина, Бог ще ви защити, дори и да не е съгласен с това, което правите.

Бог е Баща. Бащите не искат другите хора да казват лоши неща за децата им или да им се карат за това, че са направили нещо грешно. Сега, бащата на детето може да иска да му се скара за това, че е направило нещо грешно, но той не иска вие да го правите. Като родител, вие ще защитавате децата си в пълна степен. По същия начин Бог ще защитава проклинаните, дори от братята и сестрите им.

Прокламирането на добрите новини е да поставим изявяването на Исус. Той дойде, за да освободи хората от тяхната болка, а не да им каже колко дълбоко са в греха.
Духът на Господа е върху Мен, защото Ме е помазал да проповядвам евангелието на бедните. Изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и възстановяване на зрението на слепите, да пусна на свобода угнетените (Лука 4:18).
Думата „проглася“ в този стих е разделена на две думи: Про означава да заявя, а втората дума (англ.) означава „право за нещо или да отстоявам и изисквам признаването на право, име или притежание“. „Проглася” означава „да заявя претенцията“. В предишния стих това означава да проглася Божията доброта, милост и благосклонност в дадена ситуация. Благославянето е прогласяване на тази истина и Божиите намерения над нашите семейства и всичко, което ни засяга.

Исус изпълни Лука 4:18. Неговият живот на земята беше даден за проповядване на добрите новини, изцеляване и освобождаване на угнетяваните. Той прощаваше грехове. Дори греховете на жената, която беше уловена в делото на прелюбодейство и заслужаваше наказание според закона (вижте Йоан 8:3-5, 7-11)! Това, че й прости, не означава, че Исус беше съгласен с нейния грях. По-скоро Той спря проклятието върху живота й, като й каза да си върви и да не съгрешава повече. Мисията на Исус беше да спаси света, а не да го осъди. И с живота Си Той освободи човечеството от проклятието. Това беше завършена работа и то беше достатъчно.

Пророк Амос написа: „Могат ли да ходят двама, освен ако не са съгласни?“ (Амос 3:3 NKJV). Да бъдете в съгласие с някого, е йауад, да казвате същото нещо или да се срещате заедно.⁶ Съгласието е съществено за всяко взаимоотношение. Нашата идея за съгласието е, че не можем да се съгласим, ако не го чувстваме. Но това не е Божият начин за съгласие. Неговият е на по-високо ниво. Да се съгласим с Бог, е да казваме това, което Той казва. Не трябва да се чувстваме по начина, по който Той се чувства. Само защото се чувстваме по един и същ начин с някой друг, не означава, че сме в съгласие.

Тогава ставам ли лицемер, ако благославям някого, когато вместо това искам да му се случи нещо лошо? Със сигурност не! Аз не трябва да се съгласявам с това, което хората правят, или с това, с което ги благославям. Аз просто се съгласявам с Бог. Чувствата могат да се променят, но Божието Слово не се променя. Благославянето е съгласяване със Словото на Господ и тази истина остава въпреки чувствата или ситуациите.

Веднъж имах един разговор, в който някой каза: „Е, аз мисля, че Бог трябва да направи това“.

Моят отговор беше: „Какво казва Божието Слово?“

Това ги обезоръжава особено ако знаят какво казва Божието Слово. Идеята е следната – това, което аз мисля, не е невалидно, но съгласяването с това, което Бог казва, е по-важно.

Съгласяването с Бог е изправяне и заявяване на Неговата воля „на земята, както е на Небето“. Това е да бъдем на Негова страна.
Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Татко в дух и истина; защото Татко търси такива, които ще Му се покланят (Йоан 4:23 NKJV).
Думата поклонение е много подобна на „благословение“. Тъй като Бог търси истински поклонници, можем да кажем, че Той също търси и истински благословители. Тъй търси благословители, които ще благославят името на Господ, и тези, които Той е създал, за да Му се покланят. Той търси хора на земята, за да разкриват какво Той изявява на Небето.
Разобличаване на проклятията

Човешката паднала природа е склонна да се противопоставя на благословението. Когато беше попитан от Бог защо се крие, първият отговор на Адам беше да обвини Ева, което в действителност си беше обвинение към Бог, че му е дал жена като нея. Ева, от своя страна, стовари вината за своя грях върху дявола (вижте Битие 3:9-13). Самата ни паднала природа е да обвиняваме другите за нашето състояние.

Ние или благославяме, или проклинаме. Няма неутрална земя. Бог е Благословителят, а дяволът е проклинащият, или „обвинителят на братята“.
После чух силен глас на Небето, казващ: „Сега дойде спасението, силата и Царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се свали обвинителят на нашите братя, който ги обвинява пред нашия Бог ден и нощ“ (Откровение 12:10).
Проклятията не са ограничени само до изговаряне на лоши думи върху хората. Следващите неща представляват проклятия.

Обвиненията са проклятия. Повечето хора не искат да вършат грях. Причината повечето хора да го правят е, защото те са под проклятие и очите им са заслепени. Но е възможно някой под постоянни обвинения да дойде до място, където започва да се съгласява с обвиненията. Съгласяването с обвиненията е явен белег за грях. Имал съм хора, които са ми казвали, че понеже са били обвинявани за нещо през целият си живот, те също могат да започнат да правят това. Съгласявайки се и действайки под обвиненията, те от своя страна започват да обвиняват другите, като по този начин проклинането става част от техния живот.

Да възпираме Божието сърце и намерение за някого, е също проклинане. Негативните действия или отношение на някого към нас не е извинение (без значение колко оправдани се чувстваме за това) да отказваме да ги благославяме. Ние можем да вземем техния дух, като възпираме всякакво привързване, благославяне или любов, които те заслужават. Така че, когато един съпруг задържа благословения от съпругата си, неговите молитви могат буквално да бъдат затруднени.
Мъже, също и вие живейте с тях с разбиране, давайки почит на съпругата, като на по-слаб съд, и като сънаследници на благодатта на живота, за да не бъдат затруднявани молитвите ви (1 Петрово 3:7 NKJV).
Това не е позволение за жената да използва посоченото Писание срещу съпруга си. Бог поставя голяма стойност в нашите обноски и отношение един към друг – особено към тези от нашето семейство!

Също е проклинане да се говори нещо противно на Божията воля или намерение върху някого. В края на краищата това е нашето мнение срещу Божието. Така че да кажем, че някой няма голямо значение, или да изброяваме неговите провали, това са действия, които спадат към категорията на проклинането. Въпреки че може да се гордеем със себе си, че имаме мнение за всичко, този навик ни довежда до съгласяване с обвинителя. Да бъдем самоуверени, е труден за оставяне навик.

Вижте, възможно е да се живее посредствен живот, докато проклинаме другите. Обаче, животът на радост и благословение идва от тези, които благославят. Проклинането разкрива, че сърцето е пълно с горчивина и негодувание, които ще излязат от устата. Ние можем никога да не се обърнем за врачуване към някого, но със сигурност можем да проклинаме с думите си и отношението си. Истината е, че проклинането влияе повече на нас отколкото на този, когото проклинаме. Чували ли сте някога някой да използва тази форма на изразяване? „Ще ти кажа какво, ако при тях някога избухне пожар, аз няма да си мръдна пръста да им помогна, за да излязат. Но няма да кажа нищо лошо за тях“.

За жалост, падналата природа на човека е да проклина или да говори лошо срещу тези, които правят това на нас. Някога да сте чували хората да казват: „Мога да ги нахокам в пристъп на гняв“? Някой може да си излезе и да се чувства добре, като си мисли: „Момче, със сигурност ги нахоках“, но в този момент той е влязъл в съгласие с проклинането. Ние можем да спечелим битката на думите, но да загубим цялата война на живеене в благоволението на Господ.

Проклятия не могат да дойдат без причина (вижте Притчи 26:2). Кръвта на Исус е нашето покривало от тях. Въпреки това определени неща могат да отворят вратата за проклятие. Страхът е едно от тях. Страхът е доказващ белег за врага за отпадане и дава право на проклятието. Тежките емоционални наранявания са друго нещо, което отваря вратата за проклятие - рани от крайни насилия, такива като тормоз, изнасилвания и кръвосмешения. Съгласяването с обвиненията и вярването в тях също е покана за проклятие. Забърквайки се в лъжи, ние можем буквално да ги приемем в духовете си и да позволим на проклятие да пусне корен. Проклятията се разпространяват точно като слуховете – когато някой се съгласи и повярва в тази лъжа. Тези, които се отдават на проклинане, са изградили площадка за приземяване на проклятия, където да слязат и да построят крепости.

Презирането на пророческо слово е друга възможност за проклятия. На това нещо често се гледа отвисоко. Ние не пророкуваме, за да можем да кажем, че сме пророчески. Пророчеството е изцяло свързано с благославяне на хората. За нас, да презираме пророческо благославяне, както Исав презря правото си на първородството, е да презрем благословението от Господ. Не говоря за така нареченото пророчество, което не изгражда или не говори от сърцето на Христос към Неговата невяста.

Когато проклинаме другите, ние заставаме на страната на обвинителя. Понякога това разкрива намаляване на нашата банкова сметка или трудности във взаимоотношенията ни, както и цялостна липса на благосклонност върху живота ни. Постоянно да се чувстваме отхвърлени или лесно да се засягаме, също може да бъде белег за привично проклинане, изтичащо през нас. Вероятно несъзнателно проклинаме партньора си, детето си, шефа си или някой човек във власт, например.

Много от нас приемат, че Бог се чувства по съшия начин както ние го правим. Обичаме да вярваме, че Бог мисли като нас. Ако не ни харесва, тогава и на Него не Му харесва. Исус Навин, наследникът на Мойсей, имаше същото виждане.

Въпросът с благословението не е дали се съгласяваме с някого за това, как трябва да се направят нещата. Бог не е нито демократ, нито републиканец. Той не ни казва да стоим отстрани като зрители, но ни призовава да благославяме, а не да проклинаме.

Преди време жена ми, Дайан, и аз бяхме във Франция, служейки в едно уединено място на лидери. По време на обедната почивка един французин на средна възраст, седящ срещу нас, започна един случаен разговор на добър английски. Той бързо искаше да знае защо Съединените щати не направят повече, за да разрешат „глобалното затопляне“. Беше очевидно, че искаше да ме въвлече в спор и да ме извади от мястото за почивка. Той беше обезоръжен, когато неговите обиди за моята страна срещнаха моето благословение към него. Въпреки че бях готов да защитя тази страна, която обичам, с личните си политически виждания аз трябваше да осъзная, че Бог не е американец или французин. Той е Бог на всички. Трудно е да се разбере, понякога, защо трябва да благославяме, когато нечестиви хора вършат ужасни неща. Отговорът е прост – защото Богоподобната природа предполага да благославяме, а не да проклинаме или да влизаме в проклинане с другите, които го правят.

Благославянето не е свързано със страните. Бог не е срещу нас. С това не искам да кажа, че ние трябва да пренебрегваме позициите на правдата, но дори във случаи, когато хората явно са в грешка, ние можем все пак да ги благославяме. Благославянето е свързано с това, какво Бог иска да се случи, а не какво е в момента.

Не бивайте улавяни във враждебността и поляризирането, което се случва в нашето общество, където не можем да комуникираме с хората, защото те нямат същата принадлежност като нашата. Това е точно, което сатана иска – разделение и поляризиране. Благославянето премахва разделението и инжектира духа на Христос в ситуацията. Медиите насърчават и бълват проклинане, за голяма наслада на дявола! Съпротивете се на това да бъдете въвлечени в тези спорове и вместо това позволете на пророческото сърце да ви покаже, че Бог наистина е планирал ситуацията. Когато очите ни са върху Исус, ние можем да ходатайстваме и да благославяме тези, които са на власт в нацията. Ние искаме да отговорим на призива за молитва и благословение. По този начин можем да се съпротивим на духа на объркване, който е дошъл върху нацията и върху Църквата.

Дяволът винаги иска да заемем страна. Ние можем да видим хора, които не принадлежат към нашата група или деноминация, и да започнем да се сравняваме или да действаме себеправедно. „Господи, те са там и пророкуват! Те не са част от нас“. „Те не правят църква като нас“. „Те не вярват по същия начин като нас“. Беше подобно по времето на Мойсей. Числа 11 говори за двама души на име Елдад и Модад, които пророкуваха в стана на Израел. Исус Навин, един младеж по това време, предложи на Мойсей да ги спре, понеже те не бяха част от тяхната разпозната група. Мойсей в своята мъдрост отговори на Исус Навин: „Завиждаш ли заради мен?“ Той каза: „Нека всички хора на Господа да бъдат пророци…“ (Числа 11:29). Каква чудесна гледка би било това, ако всички Божии хора благославяха тези, които са в контакт с тях!

Случва се да сме принудени да вземем страни по дадени въпроси. Аз също съм преживял това. Ситуации са се случвали, при които хора в моя живот са ме натискали да вземам определена страна. Отказът ми само е възбуждал гнева им. Как мога да съм техен приятел и да не съм на тяхна страна, проклинайки този, който ги обижда? На коя страна съм бил все пак? Като последовател на Христос, аз не трябва да избирам вашата страна или тяхната страна, но трябва да бъда на Божията страна. Приятелите могат да ви искат на тяхната страна, но Божият приятел стои на страната на Бог. Като ваш приятел, какъвто съм, вие се нуждаете от това да ви благославям, а не просто да бъда на ваша страна. Възможно е да бъдем на грешната страна. Едно нещо, което знам, е, че единствената страна, която Бог одобрява, е страната, посветена на благославяне.

Хората се ядосват на Бог поради неотговорени молитви или неизпълнени надежди. Никога не им идва на ума, че Бог може да е желал да направи това, но проклинането е попречило на отговорите, които те са търсили. Спомнете си 1 Петрово 3:7, където се увещават съпрузите и съпругите да живеят по такъв начин, че молитвите им да не бъдат възпрепятствани. Бог не противоречи на Собствените Си принципи на царството, които са: ако благославяш, ще бъдеш благословен, ако проклинаш, ще бъдеш проклет.

Познаването на разкритата Божия воля чрез Неговото Слово ни помага да не се спъваме в тъмното, когато става въпрос за благославянето. Нашето пътуване надолу по пътя, който се противопоставя на Бог, също може да спре. И си заслужава 180 градусовият завой, който мнозина ще направят, когато видим ползите от благославянето – обезоръжаване на обвинителите, затваряне на вратата на врага и изпълнение на Божието слово.
Молитва

Татко, аз идвам и представям себе си пред Теб като инструмент на благословение. Искам да бъда пророк, говорител на благословение. Господи, дай ми слово, така че да се обърна от това да бъда бърз да проклинам и да говоря зло за хората, а вместо това да ги благославям. Дай ми думите да благославям тези, които дори не познавам, и да почитам високопоставените, които си сложил с власт над моя живот.
Изговарям благодат над децата си. Аз виждам ситуацията не като непреодолима или деструктивна, но я виждам с очите на благодатта. Виждам какво може да бъде. Господи, помогни ми да нямам ограничен и толкова затворен ум, че да не мога да Те чувам. Святи Душе, помогни ми точно сега. Доведи ме до място на зрялост, така че силата, която работи в мен, да не е саморазрушителна, но такава, че да прокламирам благословението за другите, за да мога и аз да бъда благословен.