Сим Николов, 1995 г



страница38/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40

282


- Вие хване това момче! – казва Харк Ихее толкова кротко, че се учудваш на спокойствието му. – Аз вече започнал да вижда.

Пускаш раменете на вожда и побеснял от кротките му думи, събаряш хроналната колиба. Плаф и професорът те хващат за ръцете и те отвеждат далеч от вожда на племето ирката. Той пак разпъва колибата и започва нов кръг от преговори с времето, а твоят баща те държи за ръката, макар че вече няма нужда, бесът ти отмина. Това ти е за урок, вече знаеш как трябва да се държи човек в трудно положение.

Ако искаш да чуеш баща си, продължи на 257.

Ако очакваш нещо повече от вожда, прехвърли се на 47.

Ако искаш да видиш лицето на Плаф, отгърни на 121.

283


Лесно е да се каже, трудно е да се изпълни – такава концентрация за телепатична връзка изисква специални тренировки и природна дарба, а ти не си сигурен, че я имаш. И все пак трябва да опиташ, защото без групата си загубен, в гробището на времето ще се намери едно местенце и за теб.

Лека-полека успяваш да се изолираш от външния свят. Сега мисълта ти, освободена от безброй малки дразнители, литва като слънчев лъч към вожда на племето ирката. И когато образът на Харк Ихее изплува от дълбочината на твоето съзнание, тропот на копита прекъсва сеанса за връзка. Чува се конско цвилене. Имаш чувството, че цяло стадо диви коне минава буквално на две крачки от теб.

Хвърляш бърз поглед наоколо. Тропотът на копита бавно заглъхва, но коне не се виждат, само облак прах, вдигнат от конските копита, напомня за отминалото стадо. Опитът ти да се свържеш по телепатия с експедицията не успя.

Спокойно, не всичко е загубено!

Ако направиш почивка и изчакаш, мини на 153.

Ако поемеш духа на времето, отиваш на 134.

Ако опиташ да се свържеш с друг човек, продължи на 258.

Ако разчиташ повече на слуха си, попадаш на 29.



284


Хроналният вихър те засмуква като нищожна прашинка. Земята под теб се завърта бавно, едва забележимо, после хълмът захваща да се върти все по-бързо, докато набере бясна скорост, в която всичко се слива пред очите. По тялото ти плъзва хлад. Главата ти бучи, ръцете и краката ти изтръпват, от стомаха към гърлото ти се надигат спазми, които заплашват да те задушат. Вихърът те премята високо над земята. Целият свят вече не съществува за теб, остава само непохватното ти тяло и разумът, който в мигове на смъртна опасност продължава да работи безпогрешно. Сега спокойната и ясна мисъл е твоят единствен шанс за спасение.

Чуваш гласа на Харк. Той говори на родния си език, от който не знаеш нито дума, но колкото и странно да изглежда, в този миг разбираш всичко. Вождът на шерпите ти казва: „Спокойно, момче, аз ще ти помогна. Гледай ме само в очите!“

Опитваш се да извикаш в паметта си образа на Харк Ихее. Отначало това ти изглежда трудно, дори невъзможно, но след малко от дълбочината на съзнанието ти изплува лицето на Харк с неговите груби черти и две очи, които горят като разпалени въглени. Добре, момче, задръж така, казва ти вождът, задръж така! Земята забавя своето въртене, хълмът спира там, където си беше, на двайсетина крачки под теб. Хроналното поле се стабилизира, вихърът отслабва и плавно те спуска на хълма, сякаш някой бижутер слага скъпо диамантено колие пред богат клиент.

Харк ще направи нещо за теб – мини на 3.

Харк ще направи нещо за себе си – продължи на 140.

285


Ако преминаването през великата река на времето ти създава някакви трудности, за Дорис то е същински кошмар. Тя се озърта боязливо, стъпва несръчно по каменистото дъно, прави резки и неочаквани движения с ръце и всеки миг очакваш да закрещи истерично. Само на няколко крачки пред нея Зенраб е готов да я изтегли с въжето при първа опасност.

Опасността не закъснява. Дорис се подхлъзва, губи равновесие и преди да извика, потъва във водата. Реката на времето веднага я повлича към нещо непознато, далечно и тайнствено.

Ще се хвърлиш ли да й помогнеш?

Да – мини на 148, не – продължи на 9.



286


Да вярваш или не? Сега движението ти плавно се променя, имаш чувството, че литваш нагоре с ускорена скорост. Сърцето ти бие до пръсване. Кой и как променя съдбата на хората, кой ги хвърля в бездната или ги издига до главозамайващи височини? Съдбата? Времето? Тяхната суета или хорската глупост? Докато разсъждаваш, ускореният ти полет нагоре постепенно се забавя. След миг излиташ над бездната, земята под краката ти се затваря.

Плаф и баща ти седят и гледат разсеяно към хроналната колиба, в която вождът на ирката все още иска да се свърже с върховното божество.

- Забеляза ли нещо, татко? – питаш с вълнение в гласа.

- Да, Кевин, Харк Ихее не помръдна през цялото време.

Въздъхваш и решаваш да не казваш нищо за падането ти в пропастта, поне засега. Мини на 315.

287


Няколко минути вървите по стръмния склон към върха. И макар че мислиш само за Чедуана мах, у теб се заражда чувството, че нещо важно става зад гърба ти, нещо, което трябва да видиш със собствените си очи.

Обръщаш се назад. Погледът ти се плъзва надолу и спира на феерична и тайнствена картина: целият лагер е огрян от ярка синя светлина. Най-бляскаво е сиянието в средата на лагера, където се намира колибата на Харк Ихее.

- Татко, виж какво става долу!

Професор Холинджър се обръща и хвърля кратък поглед към синьото сияние пред вас.

- Много е красиво, но трябва да вървим.

Думите му те изваждат от преклонението пред хората от племето ирката, които са на „ти“ с времето. И пак поемате мълчаливо към най-високия връх в тази част на хроналното поле.

Ако времето се променя, мини на 139.

Ако се разколебаеш, продължи на 245.






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница