Сим Николов, 1995 г



страница39/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40

288


- Трябва да наваксаме загубеното – казва баща ти на Харк. – Можем ли да съкратим пътя и да минем направо?

Харк внимателно оглежда белите хора, всички онези, които той нарича туристи. Очите му се спират на всеки от вас, но най-дълго се задържат на пребледнялата Дорис. Под втренчения му поглед тя започва да се поти от притеснение, но той и не мисли да й спести неудобството. Когато се решават въпроси като живота на хората и участта на експедицията, куртоазията е последното нещо, за което мисли един вожд на племето ирката.

- Може – казва най-сетне Харк.

Лицето на Дорис пламва като мак. Изпитанието й пред толкова много мъже мина успешно.

Идват часове на дълъг и изтощителен преход. Групата се приближава до подножието на висок връх и тръгва да го заобиколи. Забелязваш, че той е оцветен в тъмнозелено, със слаби синкави нюанси. Избързваш напред и питаш вожда:

- Какво става там, Харк?

- Там много бивол, много коне и хора, които живеят в колиби.

- Индианци?

- Така ги нарича бели туристи.

Пустият му Харк, за него белите американци са туристи на американския континент! Човек би казал, че езикът му е много остър, ако не беше чувството, че е естествен и искрен човек, лишен от превземките на обществото, което е свикнало да се мисли за цивилизовано.

Докато разсъждаваш за Америка и нейната цивилизация, местността се променя мигновено. Сега сте в прерията близо до непозната река и срещу вас тича стадо бизони. Прахът, вдигнат от хиляди копита, се носи като зловещ облак срещу вашата група. Стадото е толкова голямо, че няма време да се махнете от пътя му. Наблизо е само стръмният бряг на реката.

- След мен! – провикваш се ти и с няколко скока стигаш до склона.

Всички те следват по петите. Цялата група успява да се скрие на стръмнината, която бизоните заобикалят. И когато очакваш поздравления за чудесната идея, от всички страни ви заобикалят индианци с боите на войната и насочени срещу вас копия. Остава ви само да се предадете. Взимат ви багажа и ви повеждат с вързани ръце към индианското село. Там жените и депата посрещат своите воини с радостни викове. Малко по-късно завързват баща ти за кола на мъченията. Другите членове на експедицията оставате с вързани ръце далеч от кола и трябва да гледате как професор Холинджър ще понесе мъченията.

- Можем ли да избягаме в друго време, Харк? – прошепваш ти на вожда.

- Харк се нуждае спокойствие – отвръща шепнешком той.

В това време индианският вожд пита има ли някой, който да се бие за живота на баща ти. Излизаш веднага напред и с това предизвикваш смеха на всички. Тогава Алек пожелава да спаси професор Холинджър. Двама индианци развързват Алек и му дават нож.

Харк Ихее бърза да промени времето и колкото повече бърза, толкова по-трудно става всичко. Алек вече се изправя пред снажния воин на индианците. Двамата започват да се дебнат, но Алек няма никакви шансове да спечели двубоя. След първите няколко секунди индианският воин се хвърля в атака и... Воинът изчезва, индианците и тяхното селище – също, а всички вие падате на земята в подножието на хълма, затиснати от тежките си раници.

- Господи, какъв лош сън! – въздъхва високо Дорис.

Ставате, отърсвате праха от дрехите си и мятате раниците на гърба. Вождът тръгва напред, сякаш нищо не е станало.

Ако спрат шерпите, мини па 135.

Ако чувстваш опасност, продължи па 161.

Ако очакваш нещо от Харк, попадаш па 59.



289


Докато Харк Ихее търси връзка с върховния бог, цветовете на времето се променят. Към присъщите за тези места зелени тонове се наслагват жълти и бледорозови нюанси. Времето затрептява с тайнствена приспивна сила, но ти се мъчиш да не затваряш очи. Поглеждаш към мястото, където лежи баща ти, и виждаш един грохнал старец. Не, не може да бъде, това не е той, казваш си пред лицето на голата истина. И твоите ръце не са същите, сега те са костеливи и сбръчкани. Една мисъл те поразява като вест от грубата орис: докато чакахте Харк Ихее да се свърже с хората от експедицията, времето си е направило най-лошата шега с вас.

Ако решиш да изчакаш, прехвърли се на 251.

Ако се опиташ да въздействаш на времето, мини па 265.

Ако искаш да изпиташ слуха си, продължи па 210.



290


След втория сеанс се чувстваш много по-добре.

Дебне ли те някаква опасност сега?

Да – мини на 149, не – продължи на 322.

291


Изпаренията от земята стават все по-гъсти, багрите на времето рязко се променят. Основният зеленикав цвят веднага изчезва и вече можеш да проследиш с очи хроналните колебания. Времето е ту синьо, ту бледорозово, ту виолетово, ту червено. Макар в хроналното поле да си новак, вече си сигурен – трептенето на времето не предвещава нищо добро.

И наистина, имаш чувството, че седиш в самолет, който започва свободно падане от десет хиляди метра. Главата ти бучи, стомахът ти се свива, сърцето ти бие така, сякаш всеки миг ще се пръсне на парчета. Един бърз поглед наоколо те убеждава, че всички участници в експедицията, дори и шерпите, се чувстват горе-долу като теб.

Кой ще се опита да помогне на непознатия?

Зенраб – мини на 54, Дорис – продължи на 32.



292


В далечината се чува шум. Минава време, шумът се засилва, Дорис и Алек Стюарт се оглеждат също като теб, но не могат да разберат каква е причината. Шерпите, както обикновено, носят невъзмутимо товара си и това те успокоява донякъде, но, от друга страна, изостря любопитството ти. Избързваш към челото на колоната, където вървят вождът и баща ти.

- Какво е това, Харк? – питаш ти.

- Това една от трите велики реки на времето.

- Шумът й е много неприятен!

Ще видиш какво прави Харк – отиваш на 136.

Ще погледнеш към Дорис – мини на 239.

Ще чуеш думите на Бърт Холинджър – попадаш на 145.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница